Решение по КНАХД №1836/2025 на Административен съд - Пловдив

Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на „С И Ф“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: [населено място], обл. Пловдив, Стопански двор, чрез пълномощника – адв. Т. Р., Адвокатска колегия – Пловдив, срещу Решение № 803/10.07.2025 г. постановено по АНД № 2684/2025 г. по описа на Районен съд – Пловдив.

С обжалваното решение е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 817321-[рег. номер]/07.03.2025 г., издадено от зам.-директора на ТД на НАП – Пловдив, за налагане на „С И Ф“ ЕООД на имуществена санкция в размер на 31 727,09 лв. за нарушение на 78, ал. 2 и чл. 78, ал. 3 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС).

Твърди се неправилност на решението, като постановено в нарушение на закона. Сочи, че нито в АУАН, нито в НП е дадено точно описание на извършеното от дружеството нарушение, доколкото санкционната разпоредба на чл. 182, ал. 1 ЗДДС, в приложимата към твърдяната дата на нарушението редакция, предвижда три различни хипотези на изпълнително деяние – неиздаване на данъчен документ, неотразяване на издаден данъчен документ или неотразяване на получен данъчен документ, което води до определяне на данъка в по-малък размер. Счита, че с това са нарушени съществено правата на санкционираното лице да разбере за какво точно нарушение е ангажирана отговорността му, следователно при издаване на обжалваното НП е допуснато съществено процесуално нарушение.

Намира, че наложената санкция на дружеството в размера на данъка, който не е бил отразен в съответния данъчен период, се явява в нарушение на принципа на пропорционалност, залегнал в правото на Европейския съюз. Сочи, че няма данни дружеството да е направило опит за избягване данъчно облагане, кредитното известие е отразено в данъчен период м. 08/2024 г. и не са настъпили никакви вреди за фиска. Поради това наложената санкция се явява непропорционална, а приложената санкционна норма на чл. 182, ал. 1 ЗДДС е в противоречие с чл. 5, § 4 от Договора за функциониране на Европейския съюз (ДФЕС) и не следва да се прилага. Позовава се на практика на Съда на Европейския съюз, съгласно която, когато норма от националното право противоречи на установен принцип от правото на ЕС, съдът не следва да я прилага. Съдът е длъжен да вземе предвид обстоятелствата, при които е извършено нарушението, по-специално срокът, в който същото е отстранено, тежестта на нарушението и налице ли е избягване на данъчното облагане или заобикаляне на данъчния закон, като изследва дали наложената санкция не надхвърля необходимото за постигане на целите, а именно – осигуряване правилното събиране на данъка и предотвратяване избягването на данъчно облагане.

По изложените съображения се иска отмяна на обжалваното решение. В съдебно заседание касаторът не се представлява. В допълнително постъпило становище от 24.11.2025 г. от процесуалния представител адв. Р., с което не се възразява да се даде ход на делото в отсъствие на представител на касатора, се заявява претенция за присъждане на сторените по делото разноски.

Ответникът – заместник-директор на ТД на НАП – Пловдив, в писмен отговор чрез пълномощника – юрисконсулт М. М., изразява становище за неоснователност на касационната жалба по подробно изложени съображения. Иска решението да се остави в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното от касатора адвокатско възнаграждение, в случай че размерът му е над минимума. В съдебно заседание ответникът не се явява и не се представлява.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Предлага съдебното решение като правилно да бъде оставено в сила.

Административен съд – Пловдив, ХХІІІ касационен състав, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежно легитимирана страна. Разгледана по същество, на посочените в нея основания и в обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, съдът приема същата за неоснователна по следните съображения:

За да потвърди обжалваното пред него наказателно постановление, съдът приема за установено следното:

Като регистрирано по ЗДДС лице и в качеството си на получател по доставка на актив - верижен багер Caterpillar 336GC с шаси CAT00336JHFJ00143 при условията на финансов лизинг по чл. 6, ал. 2, т. 3 ЗДДС, „С И Ф" ЕООД не е извършило корекция на ползван данъчен кредит по фактура № **********/04.03.2021г., издадена от „ОТП Лизинг" ЕООД, в размер на 31 727,09 лв., при развалянето на доставката, като не е сторило това в законоустановения срок - от 01.11.2023г. до 14.11.2023г. вкл., за данъчен период м.10/2023г., което е довело до определяне на декларирания от лицето резултат по ЗДДС - ДДС за внасяне за м.10/2023г. в по-малък размер със сумата от 31 727,09 лв.

По сключения договор за лизинг от страна на лизингодателя са издадени фактура № **********/04.03.2021 г. с данъчна основа 92 032,99 лв. и ДДС - 18 408,00 лв. или общо на стойност 110 447,99 лв., с предмет авансова вноска и - фактура № **********/04.03.2021 г. с данъчна основа 261 960,00 лв. и ДДС 52 392,00 лв. или общо на стойност 314 352,00 лв., с предмет доставка на актив по чл. 6 ЗДДС по договор 53573, по които фактури „С И Ф" ЕООД е ползвало право на данъчен кредит по смисъла на чл. 72 ал. 2 ЗДДС през м.03/2021 г.

На 05.10.2023 г. между „ОТП Лизинг" ЕООД, „С И Ф" ЕООД и Г. Й. М. – управител на дружеството и съдлъжник, е сключено допълнително споразумение № 2 към договор за финансов лизинг № 215554853673/23.02.2021 г., с което е договорено прекратяване на договора при отказ от придобиване на собствеността от лизингополучателя, с посочването на нов клиент - „Елтрак България“ ЕООД, с което дружество „ОТП Лизинг“ ЕООД да сключи договор за покупко-продажба на верижния багер Caterpillar 336GC, срещу продажна цена в размер на 342 000,00 лв. С анекса е констатирано, че към този момент лизингополучателят е изплатил 27 от общо 31 фактурирани и падежирали вноски, като задълженията на „С И Ф" ЕООД към „ОТП Лизинг' ЕООД по договора за лизинг възлизали на 24 399,76 лв., както и налице били падежирали задължения по други договори за лизинг в размер на 38 367,10 лв. Постигнато е споразумение да се извърши извънсъдебно прихващане на насрещните задължения, както и по договори за лизинг № 215554864694/05.04.2021 г. и № 21554853150/15.02.2021 г. Лизингодателят се задължил още да издаде кредитно известие в размер на 31 727,09 лв. за платения ДДС по фактура № **********/04.03.2021 г., която сума представлява пропорционална част от всяка една от оставащите непадежирали месечни лизингови вноски, които не са заплатени от лизингополучателя. Договорено е допълнителното споразумение да влезе в сила от датата на изплащане на продажната цена от 342 000 лв. от третото лице „Елтрак България" ЕООД към лизингодателя, което било сторено на 03.10.2023 г. На 11.10.2023 г. „ОТП Лизинг" ЕООД издало кредитно известие № **********/11.10.2023 г. към фактура № **********/04.03.2021 г. с данъчна основа „минус" 158 635,45 лв. и ДДС „минус" 31 727,09лв. и с предмет доставка на актив по чл. 6 ЗДДС, като го изпратило на получателя по електронната поща на 11.10.2023 г. Този начин за комуникация бил уговорен между страните с договора за лизинг.

В данъчния период, през който е било извършено разваляне на сделката – м. 10/2023 г., „С И Ф“ ЕООД е следвало да направи корекция в ползвания от него данъчен кредит в размер на 31 727,09лв. по фактура № **********/04.03.2021 г., чрез отразяване на издаденото кредитно известие № **********/11.10.2023г. в дневника си за покупки и в справка-декларация, подадени в ТД на НАП - Пловдив с вх. №16005673551/14.11.2023 г., с деклариран резултат – ДДС за внасяне в размер на 112 189.59 лв. Така подадената справка-декларация била коригирана с дневник за покупко-продажби и със справка-декларация с вх. № 16005883252/22.05.2024 г. на ТД на НАП – Пловдив, с деклариран нов резултат ДДС за внасяне в размер на 114 123,59 лв. В случай, че дружеството бе отразило коректно кредитното известие, то следващият се резултат - „ДДС за внасяне" в би бил в размер на 143 916,68 лв., а след корекция на дневника за покупките и справка-декларация от м. 05/2024 г. - „ДДС за внасяне" в размер на 145 850,68 лв.

Нарушението е открито 12.06.2024 г. при представяне на документи и писмени обяснения от „ОТП Лизинг" ЕООД с вх. № П- 29002924101550-ПРД-001-И / 12.06.2024 г. и № П29002924101550-ПРД-002-И/12.06.2024 г. в хода на проверка по установяване на факти и обстоятелства на „С И Ф" ЕООД с УИН П- 16001624098743. На 12.09.2024 г. е съставен АУАН № cep. AN № [рег. номер], в който е прието, че е извършено нарушение на чл. 78, ал. 2 и ал. 3 ЗДДС на 15.11.2023 г. АУАН е подписан за „С И Ф“ ЕООД от упълномощено от дружеството лице - К. Г. М. на 12.09.2024 г. без възражения срещу направените в него констатации. Такива не постъпили и в законоустановения срок.

Съдът е установил, че издаденото от доставчика кредитно известие № **********/11.10.2023 г. е отразено от „С И Ф“ ЕООД със закъснение в дневника за покупките и в справка-декларация, подадени в ТД на НАП - Пловдив с вх. № 16006023435/16.09.2024 г. за данъчен период м.08/2024 г.

Въз основа на АУАН, било издадено и атакуваното НП, в което административнонаказващият орган е възприел описаната по-горе фактическа обстановка изцяло. В НП са посочени и други констатирани от органите по приходите нарушения на ЗДДС от „С И Ф“ ЕООД, за които са издадени наказателни постановления и/или съставени АУАН, включително за нарушение на чл. 78, ал. 4 ЗДДС.

В хода на съдебното производство са събрани свидетелските показания на актосъставителя, който потвърждава изложеното в АУАН, установено от органите по приходите в хода на извършената на дружеството ПУФО.

При така установената фактическа обстановка, въззивният съд е приел от правна страна, че при издаването на обжалваното НП не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила. Както в АУАН, така и в НП е дадено ясно и точно описание на нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено. Съдът е приел, че фактическите установявания правилно са квалифицирани като нарушение на чл. 78, ал. 2, вр. чл. 78, ал. 3 ЗДДС – като получател по облагаема доставка, която е развалена, дружеството е било задължено да направи корекция в ползвания данъчен кредит чрез отразяване на полученото кредитно известие, което не е сторило и това е довело до определяне на декларирания от лицето резултат по ЗДДС за месеца, в който е настъпило събитието, а именно - м.10/2023 г., в по-малък размер със сумата от 31 727,09 лв.

С конкретни мотиви съдът е отхвърлил всички възражения на жалбоподателя и настоящ касатор. Приел, че отварянето на имейла, с който е получено коментираното кредитно известие с близо едногодишно закъснение – на 12.09.2024 г. и извършване на корекцията едва след съставяне на АУАН, сочат на виновно бездействие, доколкото съгласно разпоредбите на ЗДДС и ППЗДДС, данъчно задълженото лице е длъжно самостоятелно да проследява, получава и отразява всички издадени му документи, касаещи неговата дейност, включително чрез електронен обмен, Е-счетоводство и други системи. Формирал е извод, че както обективната страна на нарушението, така и виновното бездействие са надлежно установени и обосновани в акта и в издаденото въз основа на него наказателно постановление. Законосъобразно, според съда, административнонаказващият орган е приложил и разпоредбата на чл. 182, ал. 1 ЗДДС като е определил имуществена санкция в същия размер, като размера на определения в по-нисък размер ДДС. Отхвърлено е и възражението на жалбоподателя, че изменената разпоредба на чл. 182, ал. 1 ЗДДС е по-благоприятна за него и е следвало да бъде приложена, с аргумента, че с изменението всъщност е включена нова хипотеза - случаите, при които в резултат на неотразяване на документ с отрицателен знак се стига до по-голям размер на данък за възстановяване. Разширяването на случаите, в които може да бъде ангажирана отговорността на нарушителя не представлява по-благоприятен за нарушителя закон, тъй като не е изключен случаят, за който е ангажирана отговорността на дружеството с обжалваното НП. Доколкото неотразяването на кредитното известие е довело до определяне на ДДС в по-нисък размер, а дружеството е било ползвало за тази сума данъчен кредит, съдът е приел, че е налице пряко влияние върху фиска, не се касае за формално нарушение, дори при липса на преки и измерими загуби за държавния бюджет. Приел е за достатъчно, че се е стигнало до изкривяване на данъчната основа и нарушаване на принципите на правна сигурност и отчетност. Отхвърлил е и възражението за приложимост на чл. 28 ЗАНН, като е посочил, че нормата има изключителен характер и намира приложение само в строго ограничен кръг от случаи, когато са налице две кумулативни предпоставки: нарушението да е извършено за първи път от нарушителя и деянието да се отличава с явно незначителна обществена опасност. Липсата на която и да е от тях, задължава органа да наложи предвидената в закона санкция за съответното нарушение, а в случая по отношение на дружеството е констатирано повече от едно нарушение на нормите на ЗДДС, за което е била ангажирана отговорността му, а неначисляването на дължим данък за период от почти една година – представлява системно и продължително неизпълнение на законоустановено задължение, което не се дължи на техническа грешка или пропуск, и сочи на трайно противоправно поведение, което разкрива степен на небрежност и неприемливо отношение към публичноправните задължения на субекта, свързани с облагане и отчитане пред държавния бюджет. В тази връзка е приел, че липсата на вреда не може да доведе до извод за маловажност на нарушението, доколкото материалното наличие на вреда не е елемент от състава на нарушението, и второ – защото опасността от увреждане на фиска е обективен риск, който сам по себе си обуславя високата обществена значимост на спазването на режима по ЗДДС. Неизпълнението на задължения по този закон подкопава системата на данъчно облагане и създава реална опасност от укриване на задължения. Отхвърлил е и възражението за необходимостта от предупреждение на нарушителя, доколкото такова задължение не съществува за органите по приходите. По изложените съображения, въззивният съд е потвърдил наказателното постановление като законосъобразно.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Въз основа на установените правнорелевантни факти районният съд е направил обосновани правни изводи. Тъй като същите се приемат за правилни от касационната инстанция, то на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2-ро АПК съдът препраща към тях.

В приложимата към датата на извършване на нарушението – 15.11.2023 г. редакция, а именно към ДВ бр. 66/1 август 2023 г., нормата на чл. 182, ал. 1 ЗДДС предвижда налагане на имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер на определения в по-малък размер данък, но не по-малко [рег. номер]., тогава когато юридическото лице или едноличният търговец, в качеството си на регистрирано лице, не издаде данъчен документ или не отрази издадения или получения данъчен документ в отчетните регистри за съответния данъчен период, което води до определяне на данъка в по-малък размер. Вярно се сочи от касатора, че нормата предвижда три различни хипотези на изпълнително деяние, което осъществява състава на нарушението. Но неоснователно се твърди, че в оспореното НП не е дадено ясно описание на извършеното нарушение и по-специално на изпълнителното деяние, което препятства санкционираното лице да разбере защо е ангажирана отговорността му.

Последователно, подробно и взаимосвързано в обжалваното наказателно постановление са посочени установените от органите по приходите факти, възприети по същия начин и от административнонаказващия орган, които обобщено се свеждат до това, че при настъпило събитие от значение за определяне на размера на ползвания данъчен кредит по облагаема доставка, във връзка с което данъчно събитие е издаден предвиденият в закона документ – кредитно известие, същият не е бил отразен в дневника за покупки на регистрираното лице – получател по развалената доставка, не е коригиран размерът на ползвания от лицето данъчен кредит по тази доставка, което като резултат е довело до определянето на данък за внасяне в по-нисък размер. Подробното и последователно описание на осъществените в обективната действителност факти не оставя никакво съмнение относно механизма на деянието, поради това дори без да е посочено изрично, че се касае за неотразяване на получен данъчен документ в отчетните регистри за съответния данъчен период, става ясно, че именно това е изпълнителното деяние на нарушението. Въпреки че от постигнатата между страните, сключили допълнителното споразумение към договора за финансов лизинг, договорка, закономерно е следвало издаването на кредитно известие за остатъка от начисления във връзка с доставката ДДС, ползван от страна на „С И Ф“ ЕООД като данъчен кредит, задължение за лизингодателя, за което санкционираното дружество е наясно и чието изпълнение е очаквало, и въпреки надлежното получаване на това кредитно известие, „С И Ф“ ЕООД не е предприело предписаните по закон действия за отразяване на получения документ в отчетните си регистри, поради което не е коригирало размера на ползвания от него данъчен кредит, вследствие на което е определило данък за внасяне в по-нисък размер. Няма спор по фактите, че „С И Ф“ ЕООД е получател по доставка, по смисъла на чл. 6, ал. 2, т. 3 ЗДДС, че в качеството си на регистрирано лице дружеството е ползвало данъчен кредит за нея, че сделката е развалена, в тази връзка е издадено кредитно известие от лизингодателя, което кредитно известие е надлежно получено по уговорения между страните начин, че този данъчен документ не е отразен в отчетните регистри на „С И Ф“ ЕООД за данъчния период, в който е получен, че не е коригиран размерът на ползвания данъчен кредит при разваляне на доставката, че това отразяване е извършено през м. 09/2024 г. след установяване от страна на органите по приходите за данъчен период м. 08/2024 г. Яснотата по тези факти изключва каквото и да е неразбиране от страна на санкционираното лице в какво се е изразявало задължението му, на първо място, и че след като то не е изпълнено, в какво се изразява извършеното от него нарушение на данъчното законодателство, за което се следва санкция.

Напълно неоснователно касаторът счита, че е следвало да бъде поканен от органите по приходите да отстрани несъответствията в 14-дневен срок от получаването на съобщението, по реда на чл. 103 ДОПК. В случая не се касае за установено несъответствие между съдържанието на подадената декларация и изискванията за попълването ѝ или несъответствия между данните в декларацията и данните, получени от органите по приходите от трети лица или администрации съгласно изискванията на данъчното и осигурителното законодателство за подаване на декларации или информация, извън случаите по чл. 101, ал. 4 и чл. 102, ал. 4 ДОПК.

Неоснователно е и другото основно възражение на касатора, че при определяне на санкцията е нарушен принципът на пропорционалност. В настоящия случай размерът на наложената санкция не надхвърля необходимото за постигане на целите, изразяващи се в осигуряване на правилното събиране на данъка и предотвратяване избягването на данъчно облагане. Макар в обжалваното НП да е посочено, че това е първо нарушение на санкционираното лице, е взето предвид, че по отношение на дружеството са издадени три наказателни постановления за други, установени от органите по приходите нарушения на въведени със ЗДДС правила, както и за нарушение на чл. 78, ал. 4 ЗДДС е съставен АУАН от 13.09.2024 г. Нормата на чл. 78, ал. 4 ЗДДС предвижда, че регистрираното лице е длъжно да коригира размера на ползвания данъчен кредит при разваляне на доставка, за която е издадена фактура за авансово плащане в данъчния период, през който се разваля доставката, по ред, определен с правилника за прилагане на закона, независимо дали авансово платената сума му е възстановена, прихваната или уредена по друг възмезден начин и дали доставчикът му е издал кредитно известие. И в този случай, както и в настоящия, се касае за нарушения на норми, които имат конкретно отношение към определянето на размера на ползвания от лицето данъчен кредит. Извършването на повече от едно от същия вид нарушение сочи на системност в неспазването на законодателството в областта на ДДС, от една страна. От друга страна, поведението на санкционираното лице не може да обуслови извод, че неизвършването на корекцията се дължи на незнание, липса на осведоменост за настъпването на правнорелавантните факти или техническа грешка.

За преценката относно спазването на принципа на пропорционалност при налагане на съответната санкция, следва да се вземе предвид тежестта на самото нарушение. Ясни са ползите за регистрираното по ЗДДС лице от ползването на данъчен кредит при облагаема доставка – освобождаването от данъчната тежест позволява на бизнеса да инвестира по-ефективно, влияе положително върху ликвидността и оборотните средства на предприятието, несъмнено е налице данъчен неутралитет, тъй като по този начин се гарантира, че данъчната тежест не изкривява конкуренцията между фирмите и не оскъпява многократно продуктите по веригата на доставките. Проявлението на тези ползи е закономерна последица от основателното, правомерно ползване на данъчен кредит. Обратното, неправомерното упражняване на правото на данъчен кредит може да представлява данъчна измама или неправомерно отклонение от данъчно облагане и при всички случаи носи вреди на фиска. В настоящия случай следва да се вземе предвид, че предвидената по закон корекция е извършена продължителен период от време след възникване на събитието, което е породило задължението за корекция – развалянето на сделката. Вместо да бъде отразено през м. 11/2023 г. за данъчен период м. 10/2023 г., когато е издадено и получено кредитното известие, дължимата корекция е била направена през м. 09/2024 г. за данъчен период м. 08/2024 г. Т.е. възникналото по закон задължение е изпълнено със закъснение от 10 месеца, както правилно е приел и въззивният съд. Налице е пряка финансова загуба за фиска, тъй като чрез несвоевременното коригиране, регистрираното лице продължава да се ползва от упражнения от него данъчен кредит, без да има това право, а съответната сума не е постъпила в бюджета. Неизвършването на корекция или извършването й със значително закъснение нарушава принципа на данъчна неутралност и равнопоставеност между данъкоплатците – за периода, за който „С И Ф“ ЕООД не е изпълнило задължението си за корекция в ползвания от него данъчен кредит, то се е поставило в по-благоприятно финансово положение от други лица в условията на конкурентен пазар. Размерът на некоригирания данъчен кредит не може да се приеме за незначителен.

Ето защо, в настоящия случай не може да се приеме, че при определянето на санкцията за извършеното от „С И Ф“ ЕООД нарушение на чл. 78, ал. 2 във вр. ал. 3 ЗДДС, в предвидения в чл. 182, ал. 1 ЗДДС размер, равен на посочения данък в неотразения документ, е нарушен принципът на пропорционалност, прогласен в чл. 5, § 4 от Договора за функциониране на Европейския съюз, както твърди касаторът. Настоящата инстанция намира, че наложената с обжалваното НП санкция не надхвърля необходимото за постигане на целите й, изразяващи се в осигуряване на правилното събиране на данъка и предотвратяване избягването на данъчно облагане от санкционираното лице „С И Ф“ ЕООД.

При така извършената проверка от касационната инстанция и доколкото не са констатирани пороци на въззивното решение, които да водят до извод за неговата невалидност или недопустимост, същото следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора на касатора не се следват разноски. С оглед своевременно отправеното до съда искане и на основание чл. 63д, ал. 4 ЗАНН, такива се следват на ответника. „С И Ф“ ЕООД следва да бъде осъдено да заплати в полза на Национална агенция за приходите – учреждението, чийто орган е издател на обжалвания пред Районен съд – Пловдив акт, юрисконсултско възнаграждение, което съдът на основание чл. 63д, ал. 5 ЗАНН във вр. чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, във вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, определя в размер на 150 (сто и петдесет) лева.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, във вр. чл. 63в ЗАНН, Административен съд -Пловдив, ХХІІІ касационен състав,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 803/10.07.2025 г., постановено по АНД № 2684/2025 г. по описа на Районен съд - Пловдив.

ОСЪЖДА „С И Ф“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], обл. Пловдив, Стопански двор, да заплати на Национална агенция за приходите, Булстат *********, с адрес: [населено място], [улица], юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 (сто и петдесет) лева за касационната инстанция.

Решението е окончателно.