№ 371
гр. Варна, 27.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Мая Недкова
мл.с. Ивалена Орл. Димитрова
като разгледа докладваното от мл.с. Ивалена Орл. Димитрова Въззивно
гражданско дело № 20213100502643 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по подадена въззивна жалба вх. № 293232/06.07.2021 г. от Р. ИЛ. Д.,
ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр. .. срещу Решение № 261782 от 28.05.2021
г., постановено по гр. д. № 15677/2020 г. по описа на ВРС, VIII състав, в частите с които са
отхвърлени предявени в евентуалност от Р. ИЛ. Д., ЕГН **********, срещу ЧСИ Д.С. С.-
Славова, с рег. № 893 на КЧСИ, с адрес: гр. Варна, ул. „Драгоман“ № 39, ет. 2, осъдителни
искове, както следва:
- осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД - в частта за връщане на
сумата от 3,61 лева, като останала непогасена от общата сума в размер на 648,59 лева,
представляваща сума, получена от ответницата на отпаднало основание, ведно с
обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от датата на частичното
погасяване на задължението на ответницата в хода на процеса – 07.01.2021 г., до датата на
пълното изплащане на главницата;
- осъдителен иск с правно основание чл. 441 от ГПК вр. чл. 74, ал. 1 от ЗЧСИ и чл.
45, ал. 1 от ЗЗД - за заплащане на сумата от 3,61 лева, като останала непогасена от общата
сума в размер на 648,59 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени
вреди, изразяващи се в неправомерно задържана сума по изп. д. № 20208930400715,
настъпили вследствие на бездействието на съдебния изпълнител да върне събраната сума по
наложен запор върху средствата по банковата сметка на длъжника по изпълнителното дело,
ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от датата на частичното
погасяване на задължението на ответницата в хода на процеса – 07.01.2021 г., до датата на
пълното изплащане на главницата.
Жалбоподателката счита първоинстанционното решение в обжалваната част за
незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Заявява, че съдът е допуснал съществено
процесуално нарушение, тъй като не е изготвил отделен доклад по приетия за разглеждане
от него иск за неоснователно обогатяване, не е посочил кои обстоятелства подлежат на
доказване, съответно не е разпределил доказателствената тежест между страните. Застъпва,
че в хипотезата на чл. 55, ал. 1, т. 3 от ЗЗД в тежест на ищеца е единствено да докаже
плащането на съответната сума, което в настоящия случай е безспорно установено.
1
Сочи, че първоинстанционният съд не е съобразил изложеното от ищцата, сега
въззивница, че процесната сума е получена от ЧСИ по наложен от нея запор като
обезпечение на конкретно вземане на взискателя Община Варна към жалбоподателката-
длъжник. Счита, че с изплащане на обезпечената сума от длъжника, което в настоящия
случай е направено в срока за доброволно изпълнение, е отпаднала със задна дата
обезпечителната нужда – от този момент липсва интерес и необходимост от допуснатото
обезпечение на конкретното задължение. Т.е от този момент е отпаднало основанието, на
което процесната сума е била събрана от ЧСИ, и тази сума подлежи на връщане на осн. чл.
55, ал. 1, предл. трето от ЗЗД. Излага подробни аргументи в подкрепа на становището си, че
с поканата за връщане на сумата и представени доказателства за извършеното пълно
плащане на взискателя Община Варна в срока за доброволно изпълнение, за ЧСИ настъпва
задължение да върне сумата, предназначена за удовлетворяване на вземането на взискателя
Община Варна, постъпила по негова сметка по наложения запор, и от тази дата ЧСИ е в
забава. Сочи, че обстоятелството за кого се държат сумите по сметка на ЧСИ е без правно
значение, доколкото с отпадане на основанието за задържане на тези суми за ЧСИ възниква
задължение веднага да върне същите. Оспорва извода на първоинстанционния съд, че ЧСИ
е следвало да извърши разпределение на събраните суми. Отделно счита, че извършеното от
ответницата плащане в хода на процеса на претендираната сума може да бъде тълкувано
единствено като извънсъдебно признание на претенцията, с оглед процесуалното поведение
на ответницата. Заявява, че след извършеното плащане дължимите суми от ответницата са в
размер на 3,61 лева. Оспорва приетото от съда за наличие на задължение към Държавата в
размер на 126,76 лв. от представена справка към 23.04.2021 г. Заявява, че видно от
посочената справка, сумата от 126,76 лева е в графа „Справка за погасени по давност/
отписани задължения“. Отписаните задължения, каквато е горната сума, са недължими. В
тази връзка и за опровергаване на приетото от първоинстанционния съд прави
доказателствено искане за приемане на писмени доказателства по делото, а именно:
Удостоверение изх. № 190202100128394/24.06.2021 г., издадено от НАП, Териториална
дирекция Варна, офис Силистра, за наличието или липсата на задължения на Р.Д., както и
извлечение от Справка за задълженията на Р.Д. към 24.06.2021 г. (аналогична на обсъдената
от първоинстанционния съд справка от 23.04.2021 г.)
Сочи, че първоинстанционният съд е следвало да отхвърли предявените претенции
поради плащане в хода на процеса. Застъпва, че в този случай ответникът дължи на ищеца
сторените разноски.
Настоява за отмяна на решението в обжалваните части. Претендира разноски.
В законоустановения срок Д.С.-Славова, чрез адв. И.С., е депозирала писмен
отговор, в който оспорва въззивната жалба. Счита първоинстанционното решение за
правилно и законосъобразно и настоява за неговото потвърждаване. Противопоставя се на
доказателствените искания, направени с въззивната жалба, за приемане на писмени
доказателства, като счита същите за неотносими към правния спор.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирано лице,
чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което е процесуално допустима. Представени са доказателства за внасяне на
дължимата държавна такса по сметка на ВОС. Жалбата отговаря на останалите изискавания
на чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7, и чл. 261 ГПК.
По отношение на съдържащото се във въззивната жалба доказателствено искане за
приемане на писмени доказателства, а именно извадка от Справка за задълженията на Р.Д.
към 24.06.2021 г., Удостоверение изх. № 190202100128394/24.06.2021 г. издадено от НАП,
Териториална дирекция Варна, офис Силистра, същото следва да бъде оставено без
уважение, тъй като фактите, които въззивникът се домогва да докаже чрез направеното
доказателствено искане, са неотносими към предмета на настоящия спор.
Делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.
2
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба вх. № 293232/06.07.2021 г. от Р. ИЛ. Д.,
ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр. .. срещу Решение № 261782 от 28.05.2021
г., постановено по гр. д. № 15677/2020 г. по описа на ВРС, VIII състав.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ съдържащото се във въззивната жалба доказателствено
искане за приемане на писмени доказателства – извадка от Справка за задълженията на Р.Д.
към 24.06.2021 г., както и Удостоверение изх. № 190202100128394/24.06.2021 г. издадено от
НАП, Териториална дирекция Варна, офис Силистра.
НАСРОЧВА в. гр. д. № 2643/2021 г. по описа на ОС – Варна, г.о., IV състав, за
разглеждане в открито съдебно заседание на 07.03.2022 г. от 13:30 часа, за която дата и час
да се призовават страните, ведно с препис от настоящото определение, като на въззивника се
връчи и препис от отговора на въззивната жалба.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3