№ 18
гр. Козлодуй, 10.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Николинка Л. Крумова
при участието на секретаря Деница Ол. Лихарска
като разгледа докладваното от Николинка Л. Крумова Гражданско дело №
20231440101342 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от ............, ......, със
седалище и адрес на управление ......, представлявано от ...... и ...... –
управители, чрез В. Андрианова М. - юрисконсулт против К. М. С.,
ЕГН:********** от ...... и против ......, със седалище и адрес на управление
.............., ......, представлявано от К. М. С., е предявен иск с правно основание
чл.59 от ЗЗД, за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца обезщетение
за ползване без основание на следните недвижими имоти – ПИ с
идентификатор 77548.69.2, представляващо нива с площ от 26.466 дка,
находяща се в местността ................................... по КККР на ................. и ПИ с
идентификатор №77548.15.12, представляващ нива с площ от 20.945 дка,
находяща се в местността ............... по КККР на ................. в следните размери:
- за периода от 01.10.2018г. до 30.09.2019г. / стопанската 2018/2019г. / за
собствените на ищеца 7/12 ид.ч., обезщетение в размер на 1228.00 лева /
хиляда двеста двадесет и осем лева и нула стотинки /;
- за периода от 01.10.2019г. до 30.09.2021г. / стопанската 2019/2020г. и
стопанската 2020/2021г. / за собствените на ищеца 31/48 ид.ч., обезщетение в
размер на 2921.00 лева / две хиляди деветстотин двадесет и един лева и нула
стотинки /;
- за периода от 01.10.2021г. до 03.12.2021г. за собствените на ищеца
32/48 ид.ч., обезщетение в размер на 13.00 лева / тринадесет лева и нула
стотинки /;
Или общо сума в размер на 4162.00 лева / четири хиляди сто шестдесет
1
и два лева и нула стотинки /, ведно със законната лихва, считано от датата на
депозиране на исковата молба в съда – 01.12.2023г. до окончателното
изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди, че към момента на подаване на исковата
молба ищцовото дружество е съсобственик с дял от 37/48 ид.ч. от ПИ с
идентификатор 77548.69.2, представляващо нива с площ от 26.466 дка,
находяща се в местността ................................... по КККР на ................. и ПИ с
идентификатор №77548.15.12, представляващ нива с площ от 20.945 дка,
находяща се в местността ............... по КККР на ..................
Сочи се, че съсобствеността на дружеството произтича от правни
сделки, обективирани в нотариални актове, както следва – констативен
нотариален акт, вх.рег.№3536/29.11.2018г., акт №185, том 6 на ......, съставен
въз основа на договор за продажба на наследство с вх.рег.№3374/21.11.2018г.,
акт.№214, том 7 на ......; констативен нотариален акт, вх.рег.№345/08.02.2019г.,
акт №90, том 1 на ......, съставен въз основа на договори за продажба на
наследство с вх.рег.№3960/21.12.2018г., акт.№285 и вх.рег.№3959/21.12.2018г.,
акт.№284, том 8 на ......; нотариален акт за покупко – продажба вх.рег.
№346/08.02.2019г., акт №91, том 1 на ......; нотариален акт за покупко –
продажба вх.рег.№1441/05.06.2019г., акт №89, том 3 на ......; нотариален акт за
покупко – продажба вх.рег.№2935/04.12.2019г., акт №64, том 7 на ...... и
нотариален акт за покупко – продажба вх.рег.№1358/27.06.2023г., акт №23, том
4 на .......
Твърди се, че първият ответник К. С. е съсобственик на гореописаните
поземлени имоти на основание придобивни сделки – замяна и покупко –
продажба, по силата на които е встъпил в правата на наемодател по два
тригодишни договора за наем, а именно – вх.рег.№1280/03.04.2018г., акт №82,
том 4 на ......, със срок на действие от 01.10.2018г. до 30.09.2021г. и вх.рег.
№1283/03.04.2018г., акт №85, том 4 на ......, със срок на действие от
01.10.2021г. до 30.09.2024г., с които договори имотите са били отдадени за
временно и възмездно ползване на наемателя и втория ответник по иска ......,
със седалище и адрес на управление ...............
Посочено е, че въпреки мажоратарния си дял от съсобствеността
ищцовото дружество е било лишено от ползването на имотите, поради което е
завело иск с правно основание чл.108 от ЗС и чл.124, ал.1 от ГПК против
ответниците.Сочи се, че с Решение №271/25.10.2019г., постановено по ГД
№852/2019г. по описа на РС – Козлодуй, е било признато по отношение на
ответниците, че ищцовото дружество е собственик на процесните имоти в
притежаваните към онзи момент 7/12 ид.ч. от собствеността, а наемателя –
държател на имотите е бил осъден да предаде владението на същите.Отразено
е, че горепосоченото решение е било потвърдено с Решение
№260061/01.03.2021г., постановено по ВГД №45/2020г. по описа на ОС –
Враца.
Твърди се, че в резултат на успешно проведения ревандикационен иск е
2
било образувано ИД №200/2020г. по описа на ............., както и, че ДСИ е
установил в Протокол за въвод във владение от 03.12.2021г., че „ към момента,
упражняващ фактическа власт / ползвател / върху процесните имоти е ...... и е
отстранил последното, като е въвел във фактическо владение ищцовото
дружество.
Счита се, че като резултат от гореописаните съдебни производства, е
било установено със силата на пресъдено нещо както собствеността на
ищцовото дружество, така и неоснователното владение над процесните
земеделски имоти.
Отразено е, че за периода от 01.10.2018г. до 03.12.2021г. – датата на
въвода във владение, когато ...... е бил принудително отстранен от имотите, т.е.
времето, в течение на което е траело неоснователното владение на
ответниците, същите не били възмездили ищцовото дружество за
неоснователното ползване на идеалните части от нивите.Счита се, че за
ответниците е било налице обогатяване, съизмеримо със спестените разноски,
които следвало да бъдат заплатени на лишения от ползване собственик и с
обедняването на ищцовото дружество, пропускащо да реализира насрещни
приходи, съответни на дяловете му в съсобствеността.Сочи се, че именно от
това обстоятелство произтичалоправния интерес от иницииране на
настоящето производство.
Сочи се, че ответниците дължали на ищцовото дружеството
обезщетение съобразно с дяловете от собствеността на последното за
съответните стопански години и наемната цена по сключените от ответниците
договори за наем от 40.00 лева за декар годишно.
В срока за отговор по чл.131 от ГПК от ответниците, чрез процесуалния
му представител – адв.Р. Б. от АК - Монтана, е постъпил писмен такъв.
1.Отговор от ответника К. С.:
На първо място се сочи, че предявеният срещу ответника С. иск е
недопустим поради липсата на правен интерес/наличие на специални искове, а
ако съдът прецени, че същият е допустим, то се счита за неоснователен.
На първо място се сочи, че ответникът С. също е съсобственик на
процесните земи даедно с ищцовото дружество, като има права върху 1/12
ид.ч. от правото на собственост.При това положение ответникът С. счита, че
ищцовото дружество разполага и с други искове, с които да се защити – този
по чл.31, ал.2 от ЗС или по чл.30, ал.3 от ЗС.Тъй като искът по чл.59, ал.1 от
ЗС имал субсидиарен характер, то той би бил допустим само ако ищецът няма
на разположение друг иск за защита.Счита се, че при наличието на
съсобственост между страните, то ищцовото дружество разполагало с
исковете, посочени по – горе и за него липсвало правен интерес да предявява
срещу ответника С. иск за неоснователно обогатяване.
На следващо място предявеният иск се счита и за неоснователен, като в
тази връзка са изложени следните твърдения:
3
- ищецът не посочвал по как, с какви действия ответникът С. е довел до
резултата, ищцовото дружество да бъде лишено от ползването на
имотите.Сочи се, че липсвало каквито и да било твърдения, че ответникът С.
лично е ползвал имотите, нито пък били представени доказателства за
наличието на ползване осъществявано фактически чрез конкретни лични
действия от ответника;
- сочи се, че ответникът С. понастоящем е един от съсобствениците на
процесните имоти и като такъв имал право да ги владее и ползва.Оспорват се
и твърденията на ищеца, че ответникът С. лично е бил осъден да предаде
владението върху имотите, поради това, че същото е било упражнявано от
него неоснователно, както и, че предявеният срещу този ответник иск по
чл.108 от ЗС е бил отхвърлен като неоснователен;
- оспорва се и обстоятелството, че по отношение на ответника С. е
налице обогатяване под каквато и да е форма, произтичащо от ползването на
имота.В тази връзка се твърди, че ответникът не е ползвал имотите, не е
осъществявал фактическо господство върху тях.Сочи се, че в исковата молба
липсвали каквито и да е твърдения и представени доказателства, че е налице
обогатяване на ответника С. лично.Споменавани били спестени разноски, но
липсвало каквото и да било конкретизиране какви са точно тези разноски,
които е следвало да се заплатят на ищеца като лишен от ползването
собственик.В тази връзка се сочи, че за да се приемело, че за ответника С. е
налице обогатяване поради спестяване на разноски, свързани с ползването на
имотите, то същото било задължително свързано с това, същият да е ползвал и
фактически процесните недвижими имоти и по този начин да се е обогатил,
спестявайки разход.Сочи се, че това нито се твърдяло от ищеца, нито се
доказвало по какъвто и да било начин с представените писмени доказателства;
Твърди се, че за периода от 01.10.2018г. – 30.09.2019г. първият ответник
е получавал доход от ползването на двата имота, осъществявано от втория
ответник, съответстващо само и единствено на притежаваната от него 1/12
ид.ч. от правото на собственост, на основание посочения от ищеца договор за
наем.Твърди се още, че след този период за ползването на имотите първият
ответник не е получавал какъвто и да било доход, включително и за неговите
идеални части.Оспорва се първият ответник да е получавал суми,
представляващи дял от наемната цена, полагащи се на ищеца като
съсобственик, поради което не дължи претендираните с иска суми.
Претендират се и направените по делото разноски.
2.Отговор от ответника ......, ..............:
С отговора се оспорва предявеният иск като неоснователен, като в тази
връзка се излагат следните твърдения и възражения:
- оспорва се наличието на обогатяване от страна на ответното
дружество;
- оспорва се обстоятелството, че със силата на пресъдено нещо е било
установено неоснователното владение над процесните два поземлени имота.В
4
тази връзка се сочи, че в хода на развилото се гражданско производство е било
признато за установенофакта на владение върху двата имота от страна на
ответното дружество на основание договори за наем, сключени със
съсобственик, притежаващ по – малко от 50% квота от съсобствените имоти,
както и, че съдът е приел, че тези договори са непротивопоставими на
ищцовото дружество като собственик с права повече от 50% дял в
съсобствеността, но не и, че владението на ответното дружество е
неоснователно;
- оспорва се и твърдението, че владението и ползването на
притежаваните от ищеца 7/12 ид.ч. или 31/48 ид.ч. от процесните два имота от
ответното дружество е било налице през целият период, за който в исковата
молба се претендира заплащане на обезщетение – от 01.10.2018г. до
03.12.2021г.;
- дори и да се приемело, че непротивопоставимостта на договорите за
наем установена в решението се приравнявала на неоснователност на
владението, то това е било така само за първата година от периода, за който се
търсел обезщетение за претендирано неоснователно обогатяване – от
01.10.2018г. до 30.09.2019г., в който период е приключило и съдебното дирене,
тъй като решението по ГД №852/2019г. е било от дата 25.10.2019г., съответно и
признанието на ответното дружество, направено в хода на това съдебно
производство се отнасяло само и единствено за този период;
- представя се писмено доказателство с твърдения за изплатени в полза
на ищеца 500.00 лева с платежно нареждане от дата 30.12.2019г. с основание
рента за стопанската 2018/2019г. за имот №069002 и №015012 в
с.Хърлец.Уточнява се, че това са номерата на посочените в исковата молба два
имота преди да бъде одобрена и влязла в сила кадастрална карта на землището
в с.Хърлец.Прави се искане горепосочената сума да се приеме за плащане с
погасителен ефект към претенцията в размер на 1105.06 лева за първия период
съгласно исковата молба и то след като сумата бъде редуцирана съобразно
направено възражение за изтекла погасителна давност.В тази връзка се сочи,
че плащането е за 500.00 лева, тъй като ответното дружество като ползвател е
бил уведомен и е знаел само за част от разпорежданията, извършени от
наследниците в полза на ищцовото дружество, поради което само за тази част
е била изплатена рента за ползването.Сочи се, че за този първи период от
претенциета на ищеца, ползването е било приключило с края на стопанската
2018/2019г., определен съгласно ЗАЗ – до 30.09.2019г..По отношение на
претендираната от ищеца сума за този период в размер на 1105.06 лева се
прави възражение за частично изтекла погасителна давност, в случай че съдът
приеме за основателна претенцията на ищеца за възникнало в негова полза
вземане в размер на 1105.06 лева на основание неоснователно обогатяване за
ползването на идеалните части на ищцовото дружество, като се сочи, че за
дните от 01.10.2018г. до 31.11.2018г. давността е изтекла преди подаването на
исковата молба;
5
- твърди се, че за стопанската 2018/2019г. ответното дружество чрез
пощенски запис е изплатило на част от наследниците парични суми, а именно
– с превод от дата 28.11.2019г. до ...... – сума в размер на 75.00 лева, с посочено
основание рента за 2018/2019г.; с превод от дата 28.11.2019г. до ...... – сума в
размер на 463.00 лева, с посочено основание рента за 2018/2019г. и с превод от
дата 28.11.2019г. до Росен ...... – сума в размер на 24.00 лева, с посочено
основание рента за 2018/2019г..Сочи се, че преводите са били направени от
първия ответник в качеството му на управител и едноличен собственик на
капитала на ответното дружество и са за обща сума от 562.00 лева.Отразено е,
че сумите са били изплатени на наследници, които видно от представените от
ищеца договори за продажба на наследство и нотариални актове, са се
разпоредили към него с притежаваните от тях права върху двата имота, но
приобретателят – ищцовото дружество не било уведомило надлежно
ответното дружество кои точно от наследниците са негови праводатели.Сочи
се, че видно било от пощенските записи към наследниците – праводатели на
ищеца и от превода за 500.00 лева към него по банков път, че ответното
дружество не се е обогатило неоснователно и в случая не бил налице
фактическия състав на неоснователното обогатяване по чл.59, ал.1 от ЗЗД,
поради което предявеният иск бил неоснователен;
- изцяло се оспорват твърденията на ищеца, че за периода от 01.10.2019г.
до 03.12.2021г. ответното дружество е владяло и ползвало процесните два
имота и най – вече притежаваните от ищеца 31/48 ид.ч..
На първо място се сочи, че по отношение на договора за наем на
земеделска земя вх.рег.№1280/03.04.2018г., акт №82, том 4 на ......, с уговорен
срок на наемното ползване три години – от 01.10.2018г. до 30.09.2021г. е било
вписано прекратяване с нотариална покана, направено от ищцовото
дружество.Вписаното прекратяване било с вх.рег.№1917/16.07.2019г., том 4,
акт №191.Същото било представено и регистрирано в ......, поради което
договорът за наем с наемател ответното дружество не се признавал като
валидно правно основание за ползването на имотите.
Също така се твърди, че ищцовото дружество своевременно е отдало под
наем двата имота с два договора за наем на трето лице – ......, с ...... - договор
за наем вх.рег.№250/30.01.2019г., том 1, акт №167 на ...... за период от три
години – от 01.10.2019г. до 01.10.2022г. и договор за наем вх.рег.
№2163/29.10.2020г., том 4, акт №100 на ...... за период от десет години – от
01.10.2020г. до 01.10.2030г..Сочи се още, че тези два договора били заявени в
...... и ОДЗ – Враца като правни основания за ползването на двата процесни
имота.По този начин за стопанските 2019/2020г. и 2020/2021г. ползването на
двата имота е било предоставено на .......Твърди се, че договорът за наем,
сключен с ...... е бил регистриран в ......, като се заявява, че ответното
дружество в периода от 01.10.2021г. до 03.12.2021г. не е извършвало никакви
действия по обработване, ползване или извличане на каквито и да било
доходи, ползи или плодове от тези два имота, съответно не се е обогатило по
какъвто и да било начин, което правело претенцията на ищеца за обезщетение
6
неоснователна.
На второ място се сочи, че се оспорва доказателствената сила на
протокола за въвод във владение, тъй като същият не отговарял на
изискванията на чл.179, ал.1 от ГПК, като не бил спазен редът за издаването
му.Сочи се, че изрично в чл.522, ал.1, изр.3 от ГПК било предвидено, че
протоколът за въвод се изготвял на самото място на извършване на въвода,
като се твърди, че в случая това не било извършено, тъй като изрично .............
е посочил в началото му като място на изготвяне неговата канцелария в
сградата на РС – Козлодуй.Сочи се още, че и от външния вид на протокола –
напечатан с техническо средство можело да се заключи, че няма как да е
изготвен на самото място на извършване на въвода – по местонахождение на
двата имота в землището на с.Хърлец.
Оспорва се и извода на ............. като бил неправилен и
незаконосъобразен, че фактическата власт върху двата имота е на ответното
дружество.В тази връзка се сочи, че ДСИ е основал този си извод на извадка
от регистъра на МЗХГ за ползване на имотите по чл.72, ал.2 от ППЗСПЗЗ за
стопанската 2021/2022г. в землището на с.Хърлец.Сочи се, че съгласно
ППЗСПЗЗ се изготвяли два отделни регистъра във връзка с ползването на
земеделските земи – по чл.72, ал.2 от ППЗСПЗЗ, наречен предварителен и по
чл.75А от ППЗСПЗЗ, определен като окончателен, съдържащ окончателните
данни кой имот на кой ползвател е признат и на какво правно основание,
съответно на кого е разпределен за ползване.
Излага се твърдение, че за периода от 01.10.2019г. до 30.09.2021г. /
стопанските 2019/2020г. и 2020/2021г. / процесните два имота не са били
дадени за ползване на ответното дружество, съответно последното не ги е
обработвало, ползвало и не е извличало доходи или ползи от тях, т.е. същото
не се е обогатило.По този начин липсвал задължителен елемент от
фактическия състав на неоснователното обогатяване – липсата на
обогатяване.
Прави се искане съдът да отхвърли предявения иск като неоснователен.
Претендират се и направените по делото разноски.
Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
страна следното:
С договор за продажба на наследство по чл.212 от ЗЗД, с вх.рег.
№3374/21.11.2018г., акт №214, том 7 по описа на ......, на 20.11.2018г., ......, чрез
пълномощника си ......, продал на ищцовото дружество, представлявано от
управителя си ......, наследствените си права от наследодателя си ......а А. ......,
б.ж. на ...... и на наследодателя си ......, б.ж. на ................., като съвкупност от
права и задължения за сумата от ......
С нотариален акт за констатиране право на собственост върху поземлени
имоти – земеделска земя №165, том 7, рег.№10028, дело №755 от 29.11.2018г.
на нотариус ............... – нотариус №373 на НК, с район на действие района на
7
РС – Козлодуй, вписан с вх.рег.№3536, акт №185, том 6 по описа на ......, на
основание чл.587, ал.1 от ГПК на 29.11.2018г. ищцовото дружество е било
признато за собственик на ¼ ид.ч., както следва:
- от нива от 20.940 дка, 4 – та категория, в местността ..............., имот
№015012 по КВС за землището на .................;
- от нива от 26.460 дка, 4 – та категория, в местността
..................................., имот №069002 по КВС за землището на .................;
С договор за продажба на наследство по чл.212 от ЗЗД, с вх.рег.
№3960/21.12.2018г., акт №285, том 7 по описа на ......, на 21.12.2018г., ...... ......,
продали на ищцовото дружество, представлявано от управителя си ......,
наследствените си права от наследодателя си ...... и на наследодателя си ......,
като съвкупност от права и задължения за сумата от 1000.00 лева.
С договор за продажба на наследство по чл.212 от ЗЗД, с вх.рег.
№3959/21.12.2018г., акт №284, том 7 по описа на ......, на 21.12.2018г., ......,
продала на ищцовото дружество, представлявано от управителя си ......,
наследствените си права от наследодателите си ......, ......, ...... и ......, като
съвкупност от права и задължения за сумата от 1000.00 лева.
С нотариален акт за констатиране право на собственост върху поземлени
имоти – земеделска земя №153, том 1, рег.№1095, дело №49 от 08.02.2019г. на
нотариус ............... – нотариус №373 на НК, с район на действие района на РС
– Козлодуй, вписан с вх.рег.№345, акт №90, том 1 по описа на ......, на
основание чл.587, ал.1 от ГПК на 08.02.2019г. ищцовото дружество е било
признато за собственик на 5/72 ид.ч. от процесните имоти, както следва:
- поземлен имот с идентификатор 77548.15.12 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-1778/26.10.2018г. на
изпълнителния директор на АГКК, с начин на трайно ползване – нива, с площ
20945 кв.м., с трайно предназначение на територията - земеделска, при
категория на земята - четвърта, в местността ..............., ................., номер по
предходен план - 015012 по КВС за землището на .................;
- поземлен имот с идентификатор 77548.69.2 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-1778/26.10.2018г. на
изпълнителния директор на АГКК, с начин на трайно ползване – нива, с площ
26466 кв.м., с трайно предназначение на територията - земеделска, при
категория на земята - четвърта, в местността ..................................., .................,
номер по предходен план - 069002 по КВС за землището на .................;
С нотариален акт за покупко – продажба на поземлени имоти –
земеделска земя №154, том 1, рег.№1101, дело №50 от 08.02.2019г. на
нотариус ............... – нотариус №373 на НК, с район на действие района на РС
– Козлодуй, вписан с вх.рег.№346, акт №91, том 1 по описа на ......, на
08.02.2019г. Йосиф Руменов Абаров, чрез пълномощника си ......, продал на
ищцовото дружество 1/72 ид.ч. от процесните имоти.
С нотариален акт за покупко – продажба на поземлени имоти –
8
земеделска земя №34, том 4, рег.№4805, дело №343 от 2019г. на нотариус
............... – нотариус №373 на НК, с район на действие района на РС –
Козлодуй, вписан с вх.рег.№1441, акт №89, том 3 по описа на ......, на
05.06.2019г. ................., продали на ищцовото дружество своята 1/4 ид.ч. от
процесните имоти.
С нотариален акт за покупко – продажба на поземлени имоти –
земеделска земя №54, том 8, рег.№11305, дело №857 от 2019г. на нотариус
............... – нотариус №373 на НК, с район на действие района на РС –
Козлодуй, вписан с вх.рег.№2935, акт №64, том 7 по описа на ......, на
04.12.2019г. ............................, продали на ищцовото дружество своята 1/16
ид.ч. от процесните имоти.
С нотариален акт за покупко – продажба на поземлени имоти –
земеделска земя №98, том 4, рег.№5734, дело №353 от 27.06.2023г. на
нотариус ............... – нотариус №373 на НК, с район на действие района на РС
– Козлодуй, вписан с вх.рег.№1358, акт №23, том 4 по описа на ......, на
27.06.2023г. ................................................, продали на ищцовото дружество
своите 2/16 ид.ч. от процесните имоти.
На 29.03.2018г. между Ница ......, в качеството й на наемодател и
ответното дружество, в качеството му на наемател, бил сключен договор за
наем на земеделска земя, вписан с вх.рег.№1280 от 03.04.2018г., акт №82, том
4 по описа на ......, по силата на който наемодателя е предоставил на наемателя
за временно ползване процесните имоти за срок от три години, считано от
01.10.2018г..
На 29.03.2018г. между Ница ......, в качеството й на наемодател и
ответното дружество, в качеството му на наемател, бил сключен договор за
наем на земеделска земя, вписан с вх.рег.№1283 от 03.04.2018г., акт №85, том
4 по описа на ......, по силата на който наемодателя е предоставил на наемателя
за временно ползване процесните имоти за срок от три години, считано от
01.10.2021г..
С нотариален акт за замяна на недвижими имоти №183, том 3, рег.
№2345, дело №59 от 02.04.2018г. на нотариус .......................................... –
нотариус №551 на НК, с район на действие района на РС – Козлодуй, вписан с
вх.рег.№1258, акт №35, том 2 по описа на ......, на 02.04.2018г. Ница ...... е
прехвърлила на ответника К. М. С. собствените си 1/24 ид.ч. от процесните
имоти срещу два кубика масивна дървесина на стойност 100.00 лева.
С нотариален акт за покупко – продажба на недвижими имоти №184, том
3, рег.№2347, дело №60 от 02.04.2018г. на нотариус .......................................... –
нотариус №551 на НК, с район на действие района на РС – Козлодуй, вписан с
вх.рег.№1259, акт №36, том 2 по описа на ......, на 02.04.2018г. Ница ...... е
продала на ответника К. М. С. собствените си 1/24 ид.ч. от процесните имоти.
На 16.07.2019г. ищцовото дружество депозирало до СВ при РС –
Козлодуй заявление, с което на основание чл.87, ал.2 от ЗЗД, вр.чл.237, ал.1 от
ЗЗД е поискало да бъде вписано прекратяване на договор за наем на
9
земеделски земи, вписан в СВ при РС – Козлодуй с вх.рег.№1280 от
03.04.2018г., акт №82, том 4.Прекратяването било вписано с вх.рег.
№1917/16.07.2019г., акт 191, том 4 на 16.07.2019г..
На 28.01.2019г. между ищцовото дружество, в качеството му на
наемодател и ......, ......, в качеството му на наемател, бил сключен договор за
наем на земеделска земя, вписан с вх.рег.№250 от 30.01.2019г., акт №167, том
1 по описа на ......, по силата на който наемодателя е предоставил на наемателя
за временно ползване процесните имоти за срок от три стопанси години,
считано от 01.10.2019г. до 01.10.2022г., с наемно плащане от 45.00 лева на
декар.
На 28.10.2020г. между ищцовото дружество, в качеството му на
наемодател и ......, ......, в качеството му на наемател, бил сключен договор за
наем на земеделска земя, вписан с вх.рег.№2163 от 29.10.2020г., акт №100, том
4 по описа на ......, по силата на който наемодателя е предоставил на наемателя
за временно ползване процесните имоти за срок от десет стопанси години,
считано от 01.10.2020г. до 01.10.2030г., с наемно плащане от 50.00 лева на
декар.
По делото са приложени, предоставени копия на договори за наем на
процесните имоти, какато следва:
- за стопанската 2019/2020г. с вх.№ПО-24-2427-1/26.07.2019г. –
представен е договор за пренаемане на земеделски земи, сключен между ......,
...... в качеството му на пренаемодател и ......, в качеството му на пренаемател,
по силата на който пренаемодателя е предоставил на пренаемателя за
временно и възмездно ползване процесните имоти за срок от една стопанска
година, а именно от 01.10.2019г. до 01.10.2020г., с наемно плащане 60.00 лева
на декар;
- за стопанската 2020/2021г. с вх.№ПО-24-2247-1/24.06.2020г. -
представен е договор за пренаемане на земеделски земи, сключен между ......,
...... в качеството му на пренаемодател и ......, в качеството му на пренаемател,
по силата на който пренаемодателя е предоставил на пренаемателя за
временно и възмездно ползване процесните имоти за срок от една стопанска
година, а именно от 01.10.2020г. до 01.10.2021г., с наемно плащане 70.00 лева
на декар;
- за стопанската 2021/2022г. с вх.№ПО-24-1734-1/27.05.2021г. -
представен е договор за пренаемане на земеделски земи, сключен между ......,
...... в качеството му на пренаемодател и ......, в качеството му на пренаемател,
по силата на който пренаемодателя е предоставил на пренаемателя за
временно и възмездно ползване процесните имоти за срок от една стопанска
година, а именно от 01.10.2021г. до 01.10.2022г., с наемно плащане 75.00 лева
на декар;
- за стопанската 2022/2023г. с вх.№ПО-24-1483-1/12.05.2022г.;
По делото са представени автоматични справки за имотите от картата на
възстановената собственост или от кадастралната карта, които попадат в
10
рамките на очертани земеделски парцели, по реда на Наредба №5/27.02.2009г.
за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни
плащания.
От същите се установява, както следва:
- за имот с идентификатор №77548.15.12 за 2019г., 2020г. и 2021г. е бил
заявен за подпомагане от бенефициента ......................................., а за 2021г. от
бенефициента ......;
- за имот с идентификатор №77548.69.2 за 2019г. и 2020г. и 2023г. е бил
заявен за подпомагане от бенефициента Иво ......ов, а за 2021г. от
бенефициента ......;
По делото е представено платежно нареждане от дата 30.12.2019г., от
което се установява, че ответникът К. М. е превел по сметка на ищцовото
дружество сума в размер на 500.00 лева, с правно основание за превода рента
2018г./2019г. за имот №069002 и №015012.
По делото са представени копия от три броя разписки за паричен превод
от 28.11.2019г., видно от които ответникът К. М. е превел рента за
2018г./2019г., както следва – на росен ...... – 24.00 лева; на ...... – 75.00 лева и на
...... – 463.00 лева.
По делото е представена справка от ......, от която се установява
регистрирано ползване на процесните имоти в ОСЗ - Козлодуй, както следва:
- със заявление на управителя на ищцовото дружество с вх.рег.индекс
ПО-24-2391/25.07.2019г. на ОСЗ, е било заявено и регистрирано в ......,
прекратяване вх.рег.№ПО-24-2391-1/25.07.2019г. на ОСЗ, вх.рег.
№1917/16.07.2019г., акт №191, том 4 на СВ при РС – Козлодуй на договор за
наем;
- към писмото са приложени заверени копия от регистрирани в ОСЗ
договори за наем на процесните имоти с наемател ......, а именно договор за
наем ПО-439-1/01.02.2019г. на ОСЗ, вх.рег.№250/30.01.2019г., акт №167, том 1
на СВ при РС – Козлодуй и договор за наем ПО-24-5113-1/30.10.2020г. на ОСЗ,
вх.рег.№2163/29.10.2020г., акт №100, том 4 на СВ при РС – Козлодуй;
- за стопанската 2019г./2020г. процесните имоти са били заявени за
участие в споразумение за ползване от ...... на основание договор за
пренаемане с наемодател ......, с вх.рег.№ПО-2427-1/26.07.2019г. на ......, като е
приложено копие от договора.Посочено е, че валидното правно основание за
ползване на процесните имоти е на „ Неотрон „ ЕООД.
Отразено е, че съгласно справката от информационната система „
Ползване „ на ......, имотите са били заявени за ползване и от ......, като
съответно са били отказани от заявлението по чл.70 от ППЗСПЗЗ.
Имотите са били включени в масиви за ползване на ползвателите
................................... ......ов и ......................................., участници в процедурата
по чл.37в от ЗСПЗЗ, съгласно Заповед №221/12.11.2019г. на директора на ОДЗ
– Враца, по ред и начин, съгласно представеното доброволно споразумение,
11
подписано от всички ползватели, регистрирали валидно правно основание за
ползване;
- за стопанската 2020г./2021г. процесните имоти са били заявени за
неучастие в споразумение за ползване от ...... на основание договор за
пренаемане с наемодател ......, с вх.рег.№ПО-2247-1/24.06.2020г. на ......, като е
приложено копие от договора.
Отразено е, че имотите са били заявени за участие в споразумение и от
.......Посочено е, че в ...... е бил регистриран договор за наем вх.рег.№ПО-24-
4454-15/23.06.2020г. за процесните имоти, с наемател ...... „ и наемодател
ответното дружество и договор за наем с наемодател К. М. С. и наемател
ответното дружество с вх.рег.№ПО-24-2914-3/10.07.2020г..
Отразено е, че имотите не са били включени в масиви за ползване за
стопанската година, че за тях е имало регистрирано повече от едно правно
основание за ползване, както и, че за конкретната стопанска година е имало
наличие на колизия по отношение на регистрирани в ОСЗ правни основания за
въпросните имоти, като в този случай комисията по чл.37в не може да
определи кое правно основание е с приоритет;
- за стопанската 2021г./2022г. процесните имоти са били заявени за
участие в масивите за ползване от ответното дружество на основание договор
за наем вх.рег.№1283/2018г., акт 85, том 4 на СВ при РС – Козлодуй.
Били са заявени и от ...... на основание договор за пренаемане с
наемодател ......, с вх.рег.№ПО-24-1734-1/21.05.2021г..Приложени са копия от
договорите и справка от информационната система „ Ползване „ за дублирани
в регистъра имоти.
Отразено е, че имотите не са били включени в масиви за ползване за
стопанската година, че за тях е имало регистрирано повече от едно правно
основание за ползване, както и, че за конкретната стопанска година е имало
наличие на колизия по отношение на регистрирани в ОСЗ правни основания;
- за стопанските от 2018г./2019г. до 2021г./2022г., в ...... няма
регистрирани заявления по чл.70 от ППЗСПЗЗ от наемодател ...... за
процесните имоти;
На 29.06.2020г. между ответното дружество, в качеството му на
наемодател и ...... „, в качеството му на наемател, бил сключен договор за наем
на земеделска земя, вписан с вх.рег.№1280 от 03.04.2018г., акт №82, том 4 по
описа на ......, по силата на който наемодателя е предоставил на наемателя за
временно ползване процесните имоти за срок от една година, считано от
01.10.2020г. до 01.10.2021г..
По делото е представена справка от ......, от която се установява, както
следва:
- за стопанската 2018г./2019г. ответното дружество няма регистрирано
заявление по чл.70 от ППЗСПЗЗ за ................. и процесните имоти не са
включени в масиви за ползване за стопанската година;
12
- за стопанската 2019г./2020г. ответното дружество няма регистрирано
заявление по чл.70 от ППЗСПЗЗ за ..................Процесните имоти са били
включени в масиви за ползване съгласно Заповед №221/12.11.2019г. на
директора на ОДЗ – Враца;
- за стопанската 2020г./2021г. ответното дружество е заявило за
неучастие в масиви за ползване процесните имоти със заявление по чл.70 от
ППЗСПЗЗ вх.рег.№97/20.07.2020г. на .......Процесните имоти не са включени в
масиви за ползване за стопанската година;
- за стопанската 2021г./2022г. ответното дружество е заявило процесните
имоти за неучастие в масиви за ползване със заявление по чл.70 от ППЗСПЗЗ
вх.рег.№66/06.07.2021г. на .......Процесните имоти не са включени в масиви за
ползване за стопанската година;
С Решение №271/25.10.2019г., постановено по ГД №852/2019г. по описа
на РС – Козлодуй, на основание чл.124 от ГПК е било признато за установено
по отношение на ответниците, че ищцовото дружество е собственик на 7/12
ид.ч. от правото на собственост върху процесните два земеделски имота.На
основание чл.108 от ЗС, ответното дружество е било осъдено да предаде
владението на ищцовото дружество върху 7/12 ид.ч. от двата процесни имота.
С Решение №260061/01.03.2021г., постановено по ВГД №45/2020г. по
описа на ОС – Враца, решението на РС – Козлодуй е било
потвъдено.Последното влязло в сила на 05.04.2021г..
В горецитираните решения е било прието, че след като ищцовото
дружество е собственик на повече от половината от проесните земеделски
имоти, а именно на 7/12 ид.ч., а ответното дружество е наемател на същите по
силата на договор за наем, сключен със собственик на нивите, който
притежава по – малко от половината, а именно 1/12 ид.ч., то следва да се
приложи нормата на чл.32, ал.1 от ЗС според която, общата вещ се ползва и
управлява съгласно решението на съсобствениците, притежаващи повече от
половината от нея.Посочено е, че тъй като отдаването под наем на собствена
вещ или имот представлява действие на управление, решението за отдаването
под наем следвало да бъде взето при съобразяване нормата на чл.32, ал.1 от
ЗС – от съсобствениците или съсобственика, притежаващ повече от 50% ид.ч.
в съсобствеността.Отразено е още, че след като в случая процесните имоти са
били отдадени под наем на ответното дружество от съсобственик, който
притежава ½ ид.ч. от тях, т.е. по – малко от половината, договорите за наем,
дори да са валидно сключени, не обвързват, съответно не могат да се
противопоставят на съсобствениците или съсобственика, притежаващи повече
от половината от процесните имоти.От това следвало, че ответното дружество
в каеството си на наемател на процесните имоти, не разполагало с
противопоставимо право да ги държи.
С Решение №20190613 от 27.09.2021г., влязло в законна сила на
21.10.2021г., постановено по ГД №14334/2020г. по описа на
................................... е било признато за установено на основание чл.124 от
13
ГПК, по иск предявен от ответниците по настоящето дело против ищцовото
дружество, че ответниците по настоящето дело са в наемно правоотношение
по силата на сключен договор за наем на земеделска земя от 29.03.2018г., с
предмет, двата процесни имота.
С горепосоменото решение е било отменено на основание чл.537, ал.2 от
ГПК извършеното едностранно прекратяване от ищцовото дружество на
договор за наем от 29.03.2018г., с нотариална заверка на подписите рег.№3680
на нотариус .............................. , нотариус в района на РС – Враца, вписан в ......
с вх.№1917/16.07.2019г., акт №191, том 4.
С Протокол за въвод на владение на недвижими имоти от 03.12.2021г. с
правно основание чл.522 от ГПК по ИД №200/2020г. на ............., образувано
въз основа на издаден изпълнителен лист по ГД №852/2019г. по описа на РС –
Козлодуй, ищцовото дружество е било въведено във фастическо владение на
7/12 ид.ч. от процесните имоти, а ответното дружество, като дотогавашен
владелец и държател, е било отсранено като такова.
От представената справка от Държавен фонд земеделие се установява,
че подпомагане по схемите и мерките за директни плащания по отношение на
процесните имоти са били заявени, както следва
- за имот №77548-015-012 за 2020г. са били заявени от
......................................., а за 2021г. – от ......;
- за имот №77548-069-002 за 2020г. са били заявени от
................................... ......ов, а за 2021г. – от ......;
По делото е назначена и изготвена съдебно – счетоводна експертиза.От
заключението на същата се установява, че пазарния наем по отношение на
процесните имоти е както следва:
1.За имот №77548.15.2, с площ от 20.954 дка:
- за стопанската 2018г./2019г. – 974.00 лева, а за идеалните части
на ищеца – 568.00 лева;
- за стопанската 2019г./2020г. – 974.00 лева, а за идеалните части
на ищеца – 629.00 лева;
- за стопанската 2020г./2021г. – 1068.00 лева, а за идеалните части
на ищеца – 690.00 лева;
- за част от 2021г./2022г. или 2.06 месеца – 10.00 лева, а за
идеалните части на ищеца – 07.00 лева;
2.За имот №77548.69.2, с площ от 26.466 дка:
- за стопанската 2018г./2019г. – 1132.00 лева, а за идеалните части
на ищеца – 660.00 лева;
- за стопанската 2019г./2020г. – 1132.00 лева, а за идеалните части
на ищеца – 731.00 лева;
- за стопанската 2020г./2021г. – 1350.00 лева, а за идеалните части
на ищеца – 871.00 лева;
14
- за част от 2021г./2022г. или 2.06 месеца – 09.00 лева, а за
идеалните части на ищеца – 06.00 лева;
На основание така установеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
Когато собственик на имот е лишен от неговото ползване, доколкото
същият се държи и ползва от друго лице – несобственик, обедняването на
собственика се изразява в пропуснатите от него наемоподобни доходи, които
би получил при отдаването под наем на имота, които следва да се определят
съобразно действащите за периода пазарни наемни цени за конкретния
имот.Неоснователното обедняване на собственика за сметка на
неоснователното обогатяване на ползващия се от неговата вещ, се определя от
средномесечния пазарен наем, който би получавал за спорния период.
След като по делото се твърди, че ищцовото дружество е собственик, а
ответното дружество е упражнявало фактическата власт върху процесните
имоти, то предявеният иск по отношение на ответното дружество е с правно
основание чл.59, ал.1 от ЗЗД – за заплащане на обезщетение за лишаване от
ползване.
При преценка, дали в действителност няма друг иск, с който обеднелият
може да се защити, от значение е дали е налице правна възможност за ищеца
да реализира правата си по друг ред, с оглед на наведените в
обстоятелствената част на исковата молба твърдения.Извод за недопустимост
на иск по чл.59 от ЗЗД би бил възможен само в случаите, в които твърденията
на страните в исковия процес сочат на наличие на договорно, деликтно
отношение или такова, основано на доброволно водене на чужда работа без
пълномощие, респективно неоснователно обогатяване по чл.55-чл.58 от ЗЗД.
От едни и същи факти – ползването без правно основание от
несобственика на собствения недвижим имот на ищеца, произтича
обедняването на същия, което се изразява в лишаването му от възможността
сам да ползва собствения си недвижим имот или да го отдава под наем на
другиго за процесния период от време, както и обогатяването на ответника,
изразяващо се в спестяването на разходи за наем, за ползването на
недвижимия имот за процесния период.
За основателността на иска следва да се установи, че ответникът е
ползвал имота през процесния период, в резултат на което ползване същият се
е обогатил за сметка на ищеца, както и размера на вредите.За възникването на
задължението за заплащане на обезщетение в общия случай на чл.59, ал.1 от
ЗЗД, не е необходимо ищецът да е изпращал покана, а обезщетение се дължи
от момента на установяване на фактическата власт върху имота, респективно
от датата на неоснователното владение върху вещта – от момента, в който
собственикът е бил лишен от възможността да ползва собствената си вещ и да
реализира доходи от нея.
Обогатяването на ответника, в хипотезата ползване на собствен на
ищеца имот, в случая земеделски земи, се изразява в реализиране на добиви от
15
произведена земеделска продукция и придобиване на парични средства при
продажбата й, постъпващи в имуществения патримониум на ответника –
ползвател или отдаването й под аренда/наем.Обедняването на ищеца се
изразява в лишаване от определена имуществена облага.За обедняване на
ищеца може да се говори само доколкото същият е собственик на процесните
имоти, че последните са ползвани от ответниците, а ищецът е пропуснал да
реализира увеличение на актива на имуществото си чрез прякото ползване на
земите или получаване на гаждански плодове – наеми, лихви и др..В
доказателствена тежест на ищеца е да докаже, че е бил лишен от
възможността да ползва собствеността си и че същата се е ползвала от
ответниците, като обедняването за ищеца и обогатяването на ответниците,
следва да произтича от общ юридически факт – ползването на имотите от
ответниците за сметка неползването им от собственика.
По делото не се спори, а е и безспорно установено, че ищцовото
дружество и ответникът К. С. са съсобственици по отношение на процесните
имоти, поради което отношенията между тях следва да се решат с оглед на
разпоредбата на чл.31 от ЗС.Установява се още, че към момента на завеждане
на исковата молба по ГД №852/2019г. по описа на РС – Козлодуй, ищцовото
дружество е притежавало повече от половината от процесните имоти.Също
така, ищцовото дружество успешно е провело ревандикационен иск по чл.108
от ЗС по отношение на ответното дружество.
Не се спори и по отношение на обстоятелството, че за периода от
01.10.2018г. до 30.09.2019г. / стопанската 2018/2019г. /, собствените на ищеца
7/12 ид.ч. са се ползвали от ответното дружество по силата на договор за наем
от 29.03.2018г., с нотариална заверка на подписите рег.№3680 на нотариус
.............................. , нотариус в района на РС – Враца, вписан в ...... с вх.
№1917/16.07.2019г., акт №191, том 4.Последното обстоятелство се признава и
с отговора на исковата молба.
От приложените от страна на ответното дружество платежно нареждане,
неоспорено от ищеца се установява, че на 30.12.2019г. по сметка на ищцовото
дружество е била преведена сума в размер на 500.00 лева, с изрично посочено
правно основание за превода рента за процесните два имота за стопанската
2018г./2019г..Макар превода да е направен от ответника К. С., то съдът
намира, че същият е действал в качеството си на представител на ответното –
дружество наемател на процесните имоти в коментирания период.
Установява се още от представени копия от три броя разписки за
паричен превод от 28.11.2019г., че ответникът К. М. е превел парична сума, с
основание рента за 2018г./2019г., както следва – на Росен ...... – 24.00 лева; на
...... – 75.00 лева и на ...... – 463.00 лева, последните трима прехвърлили
наследствените си права, включващи в наследствената маса и двата процесни
имота на ищцовото дружество.Съдът обаче намира, че от съдържанието на
представените разписки за паричен превод не може да се направи извод, че
изплатената рента за стопанската 2018/2019г. е именно за процесните имоти,
16
тъй като липсва изрично посочване на това обстоятелство по начин, отразен в
платежното нареждане за превод на сумата по сметка на ищцовото дружество.
От заключението на изготвената по делото съдебно – счетоводна
експертиза се установява, че обедняването на ищцовото дружество като
собственик на 7/12 ид.ч. от процесните имоти, изразяващо се в пропуснатите
от него доходи за стопанската 2018/2019г. е в размер на 1228.00 лева, от които
преди датата на завеждане на исковата молба са изплатени 500.00 лева.
Съдът намира за основателно възражението на ответното дружество, че
по отношение на периода от 01.10.2018г. до 31.11.2018г. е била изтекла
давността по отношение на претенцията за стопанската
2018/2019г..Претенцията по чл.59, ал.1 от ЗЗД се погасява с изтичане на
петгодишен давностен срок по чл.110 от ЗЗД, считано от датата на
предявяване на исковата молба.Това е така, тъй като обезщетението се
изчислява на база пазарна наемна цена, но не представлява задължение за
наем или за периодично плащане, а за заплащане на общо обезщетение за
неоснователно обогатяване.Обезщетението се дължи от момента на
установяване на фактическата власт върху имота / от момента, в който
собственикът е бил лишен от възможността да ползва собствената си вещ и да
реализира доходи от нея /, който с оглед на претендирания период е с начало
на стопанската 2018/2019г., а именно 01.10.2018г..В случая исковата
претенция е била предявена в съда на 01.12.2023г. / видно от датата на
пощенското клеймо /, т.е. претенцията за обезщетение за ползване на имотите
от несобственика, следва да е с дата, не по – късна от 01.12.2018г., поради
което за периода от 01.10.2018г. до 31.11.2018г. е изтекла погасителната
давност.
Горепосоченият период включва 61 дни, за които дължимата сума е в
размер на 204.96 лева, които настоящият съдебен състав намира, че следва да
се приспаднат обаче от внесените на 30.12.2019г. 500.00 лева по сметка на
ищцовото дружество.
При това положение за периода от 01.12.2018г. до 01.10.2019г.,
дължимото се на ищцовото дружество обезщетение, след приспадане на
сумата от 204.96 лева се равнява на 1023.04 лева.С остатъкът от сумата от
500.00 лева, а именно 295.04 лева, ответното дружество е обезщетило
ищцовото дружество за ползване на процесните имоти за част от
горепосочения период - от 01.12.2018г. до 01.10.2019г..За останалата част от
последния, ответното дружество дължи на ищцовото дружество обезщетине в
размер на 728.00 лева, като за тази сума искът се явява основателен и доказан
за периода стопанската 2018/2019г., а за останалата претенция до пълния
предявен размер, искът следва да се отхвърли като неоснователен и
недоказан.
По отношение на претенцията за заплащане на обезщетение за
периодите от 01.10.2019г. до 30.09.2021г. / стопанската 2019/2020г. и
стопанската 2020/2021г. / за собствените на ищеца 31/48 ид.ч.и от 01.10.2021г.
17
до 03.12.2022г. за собствените на ищеца 32/48 ид.ч., съдът намира, че искът в
тази част остана недоказан.
От представените по делото доказателства съдът намира, че не се
установява за горепосочения период, а именно от 01.10.2019г. до 03.12.2022г.,
ответното дружество да е упражнявало фактическата власт върху процесните
имоти – да е владяло или държало същите, включително и по отношение на
притежаваните от ищцовото дружество идеални части.Не се установява и
ответникът К. С. като съсобственик да е ползвал лично общата земеделска
земя.
От приложения по делото договор за наем на земеделска земя, вписан с
вх.рег.№250 от 30.01.2019г., акт №167, том 1 по описа на ...... се установява, че
между ищцовото дружество в качеството му на наемодател и ......, ......, в
качеството му на наемател е възникнало валидно облигационно отношение, по
силата на който наемодателя е предоставил на наемателя за временно ползване
процесните имоти за срок от три стопанси години, считано от 01.10.2019г. до
01.10.2022г. и включващи процесния период, с наемно плащане от 45.00 лева
на декар.Коментираният договор не е оспорен от страните, поради което съдът
приема, че същият е сключен в предвидената от закона форма по аргумент на
чл.3 от ЗАЗ и е действителен такъв.Същият е бил вписан в ...... и е бил
регистриран в ...... с №ПО-439-1/01.02.2019г., поради което са били
изпълнение всички изисквания, посочени в чл.3, ал.1 от ЗАЗ.При сключването
на валиден договор за аренда, на арендатора се предоставя упражняването на
фактическата власт върху земеделската земя, която той не държи като своя, а
държи за собствениците на земята по аргумент на чл.68, ал.2 от ЗС, т.е.
арендаторът се явява държател.
За времето до влизане в сила на ЗИД на ЗАЗ / обн.ДВ, бр.13 от 2007г., в
сила от 07.02.2017г. /, с която е въведена нова ал.4 на чл.3, сключването на
договор за аренда представлява действие на обикновено управление, което по
начало може да извърши всеки съсобственик, без да е необходимо съгласие на
останалите участници в общността.Също така, при сключен договор за аренда
от един съсобственик, отношенията му с останалите се уреждат по правилото
на чл.30, ал.3 от ЗС.В случай, че договорът за аренда е бил сключен от отделни
съсобственици в полза на различни арендатори, но за съвпадащи периоди от
време, до 07.02.2017г. приоритет е следвало да се отдаде на поредността на
вписването, тъй като вписването на договора за аренда съгласно чл.17, ал.2,
ал.5 и ал.6 от ЗАЗ има оповестително – защитно действие.Когато обаче
договорите са били сключени от съсобственици с различни по обем права в
съсобствеността, следва да се отдаде превес на този арендатор, сключил
договор за аренда със собствениците, притежаващи повече от 50% от
съсобствеността, като проявление на общото правило на чл.32, ал.1 от ЗС,
според което общата вещ се управлява от мнозинството от съсобствениците,
съобразно притежаваните от тях дялове в общността.Следователно, дори
когато договор за аренда, сключен със собственик, с по – малко от 50% ид.ч. е
вписан, същият не е противопоставим както на последващ арендатор, така и
18
на наемател, на когото мнозинството от съсобствениците са предоставили
облигационно право на ползване върху имота.На още по – голямо основание
такъв договор не е противопоставим на трето лице, придобило след
вписването му правото на собственост върху повече от 50% от
съсобствеността, ако същото се противопоставя на продължаващото ползване
от страна на арендатора.Аргумент в подкрепа на тази теза е разпоредбата на
чл.17, ал.2 от ЗАЗ, съгласно която приобретателят на арендувания обект на
договора, замества арендодателя като страна в договора за аренда, ако същият
е бил вписан.Следователно законодателят предвижда оповестително –
защитно действие на вписването на договора за аренда по отношение на лице,
придобило собствеността от арендодателя, но не и спрямо третото лице, на
което договорът изобщо не може да бъде противопоставен, тъй като е
придобило повече от половината от имота от съсобственици, които не са
страна по договора за аренда.
С оглед гореизложеното и като се има предвид, че ищцовото дружество
се легитимира като собственик на повече от половината идеални части от
процесните имоти, следва да се приеме, че сключеният преди това договор за
наем с арендатор ответното дружество, със същия предмет и съвпадащ срок, е
непротивопоставим на сключения между ищцовото дружество и наемателя
......, ...... договор за наем, независимо от поредността на вписванията.
Също така със сключване на горепосочения договор за наем на
земеделска земя, вписан с вх.рег.№250 от 30.01.2019г., акт №167, том 1 по
описа на ......, на арендатора ......, ...... ищцовото дружество е предоставило
правото на държане на процесните земеделски имоти считано от 01.10.2019г.
до 01.10.2022г., който период обхваща и по – голямата част от исковия
такъв.Този договор е породил действие между страните и същите дължат
насрещни престации, като съгласно чл.8, ал.1 от ЗАЗ арендаторът е длъжен да
извърши арендно плащане в уговорения вид и срокове.Предметът на
процесния договор е идентичен с този на предвидения в ЗАЗ договор –
предоставяне за временно и възмездно ползване на земеделска земя срещу
задължение да се извърши плащане в определен срок.В случая обаче от страна
на ищцовото дружество не са въведени твърдения такова плащане да му е
било отказано поради обстоятелството, че процесните имоти са се ползвали от
ответниците.Липсват данни ищцовото дружество или третото лице - ......, ......
в коментирания процесен период да са се противопоставяли на ползването на
процесните земеделски имоти от страна на ответниците – заедно или
поотделно.Не се излагат твърдения, а и не се установява, страните по договора
за наем с вх.рег.№250 от 30.01.2019г., акт №167, том 1 по описа на ...... да са
били възпрепятствани да черпят права от същия, нито, че арендаторът по този
договор не е могъл да ползва имотите поради това, че същите са се държали от
ответниците.Не е воден спор за установяване на действителното правно
положение между арендаторите по коментираните договори за наем, нито пък
са налице доказателства, че на арендатора ......, ...... е било оспорено правото
му да арендова процесната земеделска земя.
19
Напротив, от представените по делото доказателства и в частност
справка от ......, се установява, че по отношение на сключения с ответното
дружество договор за наем на земеделска земя, вписан с вх.рег.№1280 от
03.04.2018г., акт №82, том 4 по описа на ......, на 16.07.2019г. е било вписано в
СВ при РС – Козлодуй прекратяване на същия, инициирано от ищцовото
дружество.По заявление на ищцовото дружество, прекратяването е било
регистрирано и в ...... на 25.07.2019г..Извършеното едностранно прекратяване
е било отменено едва с влизане в сила на Решение №20190613/27.09.2021г.,
постановено по ГД №14334/2020г. по описа на ..................................., а именно
на 21.10.2021г..
Нещо повече, по отношение на стопанската 2019/2020г. съдът намира за
безспорно установено, че действие на управление с двата процесни имота са
били осъществени от ......, ...... – наемател по договора за наем, сключен с
ищцовото дружество.Въз основа на това действие на управление имотите са се
намирали във фактическа власт и са се ползвали от ......, на основание договор
за пренаемане с наемодател ......, ......, което дружество е заявило същите за
участие в споразумение за ползване.
Наистина, за стопанските 2020/2021г. и 2021/2022г. процесните имоти са
били заявявани пред ...... за участие в споразумение на основание сключени
договори за наем както с ищцовото, така и с ответното дружество, но не се
установява ответниците да са ползвали имотите през тези стопански години, в
резултат на което ползване да са се обогатили за сметка на ищеца.Както беше
посочено, от представената справка от Държавен фонд земеделие се
установява, че подпомагане по схемите и мерките за директни плащания по
отношение на процесните имоти са били заявени, както следва - за имот
№77548-015-012 за 2020г. са били заявени от ......................................., а за
2021г. – от ......, а за имот №77548-069-002 за 2020г. са били заявени от
................................... ......ов, а за 2021г. – от ......, но не и от ответниците, или от
трето лице, получило владението върху имотите на база договорни отношения
с последните.
По никакъв начин не се установява някой от ответниците да е продължил
да ползва процесните имоти след стопанската 2018/2019г. и да извлича добиви
от него, респективно да са реализирали средства и по този начин
неоснователно да са се обогатили, без да имат основание за това, поради което
искът за периода от 01.10.2019г. до 03.12.2022г. следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
Следва да се отбележи, че въвеждането във владение е изпълнителен
способ за принудително отнемане и предаване на присъден недвижим имот.За
да е редовно извършен, е необходимо не само да има издаден изпълнителен
лист в полза на взискателя срещу длъжника, в който да е индивидуализиран
имота, но и към момента на въвода, имотът да се държи от длъжника,
неговите наследници и правоприемници.В закона няма разписани задължения
на съдебния изпълнител да извърши проверка в СВ или ОСЗ, от която да
20
установи дали в имота се намира трето лице.При извършена такава проверка
от него и при констатиране на трето лице в имота, което има право на държане
върху него, би довело до отказ от извършване на изпълнителното действие.
В предварителния регистър по чл.72, ал.2 от ППЗСПЗЗ, на базата на
който ДСИ е установил ползвателя на процесните имоти, може да фигурира
повече от един ползвател с оглед на декларациите по чл.69, заявленията по
чл.70 и др., което обаче не се установява изрично.Също така към датата на
изготвяне на протокола за въвод във владение – 03.12.2021г. е имало вече
издадената заповед на основание чл.75А от ППЗСПЗЗ, която се издава в срок
до 01.10., като същата не е била взета предвид относно това, дали към датата
на въвод имота не се владее или държи от друго лице, а не от това, посочено
като ползвател в предварителния регистър, поради което от направената
констатация в протокола за въвод във владение не може да се направи извод,
че притежаваните от ищцовото дружество идеални части от процесните имоти
са се ползвали от ответниците без правно основание и че същите са извличали
добиви от тях, респективно са реализирали средства и по този начин да са се
обогатили неоснователно.
В исковото производство ищецът е направил разноски в общ размер на
1082.14 лева / хиляда осемдесет и два лева и четиринадесет стотинки /, както
следва – 182.14 лева / сто осемдесет и два лева и четиринадесет стотинки / –
държавна такса, 300.00 лева / триста лева и нула стотинки / - внесен депозит за
вещо лице и 600.00 лева / шестстотин лева и нула стотинки / - юрисконсултско
възнаграждение.Тъй като направените разноски не са разграничени изрично
по отделните искове срещу двамата ответници, то съдът намира, че същите
следва да се разделят наполовина, а именно по 541.07 лева за всеки от
ответниците.
При този изход от спора и съобразно чл.78 от ГПК в тежест на ответника
К. М. С. не следва да бъдат възлагани разноски.На ответното дружество ......,
със седалище и адрес на управление .............., ......, следва да бъдат възложени
разноски съгласно уважената част на иска, а именно в общ размер на 91.92
лева / деветдесет и един лева и деветдесет и две стотинки /.
Ответниците също имат право на разноски съобразно отхвърлената част
на иска.От представеия списък на разноските се установява, че се претендира
адвокатско възнаграждение за всеки един от ответниците в размер на 700.00
лева и по още 750.00 лева за всеки ответник на основание чл.7, ал.9 от
НМРАВ за явяване и защита за 3-то, 4-то и 5-то съдебно заседание.От страна
на ищеца са направени възражения за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
В случая определеното възнаграждение за предявените искове следва да
се определи с оглед на разпоредбата на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, която предвижда, че
за процесуално представителство, защита и съдействие при дела с интерес от
1000.00 лева до 10000.00 лева, минималното адвокатско възнаграждение е
21
400.00 лева плюс 10% за горницата над 1000.00 лева.При предявен иск с цена
4162.00 лева, минималното адвокатско възнаграждение е в размер на 716.20
лева / седемстотин и шестнадесет лева и двадесет стотинки /.Ответникът С.
претендира такова в размер на 700.00 лева, като с оглед на обстоятелството, че
исковата претенция спрямо този ответник е отхвърлена изцяло, съдът намира,
че така претендираната сума с оглед фактическата и правна сложност на
делото следва да му бъде присъдена.
Ответното дружество ...................................... също има право на
разноски за адвокатско възнаграждение съобразно отхвърлената част на иска,
като се претендира сума в размер на 700.00 лева.При това положение с оглед
отхвърлената част на иска, на процесуалния представител на ответника се
дължи възнаграждение в размер на 581.13 лева / петстотин осемдесет и един
лева и нула стотинки /.
Съдът намира, че в настоящия случай заплатеното от ответниците
адвокатско възнаграждение в размер на по 700.00 лева всеки, напълно
съответства на действителната и правна сложност на делото, респективно на
осъществената процесуална защита.В случая са предявени субективно
съединени иска, като всеки един от ответниците е ангажирал ресурс,
включително и финансов за защита чрез изготвяне на отговор на исковата
молба и участие на процесуалния представител в съдебни заседания.
Основателно е възражението за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на ответниците, претендирано на основание чл.7, ал.9 от
НМРАВ.Съдът счита на първо място, че отговорността за разноските за
явяване на процесуалния представител на ответниците в повече от две
съдебни заседания следва да се разпредели между двамата ответници.Това е
така, тъй като в случая и двамата ответници са представлявани от един и същи
процесуален представител, предявените срещу тях искове са с еднакъв
предмет, с въведени еднакви фактически твърдения, което рефлектира и върху
естеството на предприетата от тяхна страна защита чрез упълномощения
процесуален представител.Безспорно е, че процесуалния представител на
ответниците се е явил в 3-то, 4-то и 5-то съдебно заседание, но в случая
причината за отлагане на делото не е била по вина на ищцовото дружество, а
поради неизготвено заключение по допусната от съда съдебно – оценителна
експертиза, което обстоятелство е било възможно да бъде установено от
адвоката на ответниците преди провеждане на съответното съдебно
заседание.От друга страна съда констатира, че в 3-тото съдебно заседание са
били направени допълнителни искания във връзка с вече направени такива,
поради което на процесуалния представител на ответниците следва да бъде
присъдени възнаграждение на основание чл.7, ал.9 от НМРАВ за явяване в 3-
тото поред съдебно заседание в размер на 250.00 лева, която сума следва да
бъде разпределена поравно между двамата ответници.В този случай ищцовото
дружество ще дължи на ответника С. адвокатско възнаграждение в общ
размер на 825.00 лева, а на ответното дружество – адвокатско възнаграждение
в общ размер на 684.75 лева, с оглед отхвърлената част на иска.
22
Мотивиран от горното, Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.59 от ЗЗД ......, със седалище и адрес на
управление .............., ...... ДА ЗАПЛАТИ на ............, ......, със седалище и адрес
на управление ......, представлявано от ...... и ...... – управители сума в размер
на 728.00 лева / седемстотин двадесет и осем лева и нула стотинки /,
представляваща обезщетение за ползване без основание на собствените на
ищеца 7/12 ид.ч. от следните недвижими имоти – ПИ с идентификатор
77548.69.2, представляващо нива с площ от 26.466 дка, находяща се в
местността ................................... по КККР на ................. и ПИ с идентификатор
№77548.15.12, представляващ нива с площ от 20.945 дка, находяща се в
местността ............... по КККР на ................., за периода от 01.12.2018г. до
30.09.2019г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на
исковата молба в съда – 01.12.2023г. до окончателното изплащане на
вземането, като за горницата над 728.00 лева до пълния предявен размер от
1228.00 лева / хиляда двеста двадесет и осем лева и нула стотинки /
ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ иска на ............, ......, със седалище и адрес на управление
......, представлявано от ...... и ...... – управител в частта, в която се иска, както
следва:
- осъждане на ......, със седалище и адрес на управление .............., ...... да
заплати на ищеца обезщетение за ползване без основание на следните
недвижими имоти – ПИ с идентификатор 77548.69.2, представляващо нива с
площ от 26.466 дка, находяща се в местността ................................... по КККР
на ................. и ПИ с идентификатор №77548.15.12, представляващ нива с
площ от 20.945 дка, находяща се в местността ............... по КККР на .................
в следните размери - за периода от 01.10.2019г. до 30.09.2021г. / стопанската
2019/2020г. и стопанската 2020/2021г. / за собствените на ищеца 31/48 ид.ч.,
обезщетение в размер на 2921.00 лева / две хиляди деветстотин двадесет и
един лева и нула стотинки / и за периода от 01.10.2021г. до 03.12.2021г. за
собствените на ищеца 32/48 ид.ч., обезщетение в размер на 13.00 лева /
тринадесет лева и нула стотинки /;
- осъждане на К. М. С., ЕГН:********** от ...... да заплати на ищеца
обезщетение за ползване без основание на следните недвижими имоти – ПИ с
идентификатор 77548.69.2, представляващо нива с площ от 26.466 дка,
находяща се в местността ................................... по КККР на ................. и ПИ с
идентификатор №77548.15.12, представляващ нива с площ от 20.945 дка,
находяща се в местността ............... по КККР на ................. в следните размери
- за периода от 01.10.2018г. до 30.09.2019г. / стопанската 2018/2019г. / за
собствените на ищеца 7/12 ид.ч., обезщетение в размер на 1228.00 лева /
хиляда двеста двадесет и осем лева и нула стотинки /; за периода от
01.10.2019г. до 30.09.2021г. / стопанската 2019/2020г. и стопанската
2020/2021г. / за собствените на ищеца 31/48 ид.ч., обезщетение в размер на
2921.00 лева / две хиляди деветстотин двадесет и един лева и нула стотинки /
и за периода от 01.10.2021г. до 03.12.2021г. за собствените на ищеца 32/48
ид.ч., обезщетение в размер на 13.00 лева / тринадесет лева и нула стотинки /;
23
ОСЪЖДА ......, със седалище и адрес на управление .............., ...... ДА
ЗАПЛАТИ на ............, ......, със седалище и адрес на управление ......,
представлявано от ...... и ...... – управители сумата в размер на 91.92 лева /
деветдесет и един лева и деветдесет и две стотинки /, представляваща
направените по делото разноски.
ОСЪЖДА ............, ......, със седалище и адрес на управление ......,
представлявано от ...... и ...... – управители ДА ЗАПЛАТИ на К. М. С.,
ЕГН:********** от ...... сумата в размер на 825.00 лева / осемстотин двадесет
и пет лева и нула стотинки /, представляваща направените по делото разноски
за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА ............, ......, със седалище и адрес на управление ......,
представлявано от ...... и ...... – управители ДА ЗАПЛАТИ на ......, със
седалище и адрес на управление .............., ......, представлявано от К. М. С.
сумата в размер на 684.75 лева / шестстотин осемдесет и четири лева и
седемдесет и пет стотинки /, представляваща направените по делото разноски
за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Врачанския окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщението.
Съдия при Районен съд – Козлодуй: _______________________
24