Р Е Ш Е Н И Е
№ 642, 21.02.2020 г.,
гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХІХ гр. с.
На 23.01.2020 г. в публично заседание в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАНЯ БУКОВА
при участието на секретаря : МАРИЯНА МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 6783 по описа
за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното :
Ищцата Л.Т. с ЕГН **********,***, представлявана от
пълномощника й адвокат Д.Б., твърди, че на 09.08.2017 г. сключила с „ИЗИ АСЕТ
МЕНИДЖМЪНТ“ АД Договор за паричен заем № ......., по който й е предоставен
паричен заем в размер на 4000 лева, който следвало да бъде върнат на седмични
погасителни вноски в размери от по 234.50 лева при фиксиран годишен лихвен
процент в размер на 30% и годишен процент на разходите в размер на 34.37%, като
в чл. 4, ал. 2 от договора е уговорена и неустойка за неизпълнение на
задължение за предоставяне на обезпечение в размер на 1244.34 лева, плащането
на която е разсрочено за срока на договора за кредит. Твърди се, че договорът е
недействителен, тъй като : в разрез с императивните изисквания на Закон за
потребителския кредит /ЗПК/ в него не са посочени условията за прилагане на
договорения лихвен процент, размерът на възнаградителната лихва и как тя се
разпределя във времето с изплащането на всяка месечна вноска, като нищожна е и
възнаградителната лихва в размер на 40% поради противоречието й с добрите
нрави; в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК в него не е посочен и начинът на
изчисляване на годишния процент на разходите /ГПР/ и липсва яснота относно
начина на формирането му; в него не се съдържат и конкретните параметри на общата
дължима сума; в договора и в погасителния план не е посочено и разпределението
на вноските измежду дължимите суми по договора. В случай, че към договора са налице
общи условия, то същите следва да бъдат подписани на всяка страница от
страните, но ищцата твърди, че не е подписвала Общи условия към договора за
кредит. Нищожна е и уговорката за плащане на неустойка, тъй като нарушава
добрите нрави и същата е прекомерна. Клаузата за неустойка противоречи и на
материалния закон - чл. 71 от ЗЗД, а също и на разпоредбата на чл. 33 ЗПК. Въз
основа на така очертаната фактическа обстановка ищцата моли съда да осъди
ответника да й заплати : сумата от 171.62 лева, платена при начална липса на
основание по клаузата за възнаградителна лихва по договора за кредит и сумата
от 958.48 лева платена при начална липса на основание по клаузата за договорна неустойка.
Претендира присъждане на разноски, а пълномощникът й – адвокат Д.Б., моли съда
да му
Продължение на решение по гр. д. № 6783/19 г.
на РСПд – стр. 2/7
присъди адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 Закон за
адвокатурата /ЗА/.
Обективно съединени искове с
правно основание чл. 55, ал. 1, предложение 1-во Закон за задълженията и
договорите /ЗЗД/.
Ответникът
„ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК *********, със седалище в гр. София и адрес на
управление – бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър Център“, ет. 2, офис 40 –
46, представляван от пълномощника му адвокат П.К.К., оспорва предявените
искове, като твърди, че : в договора са посочени ГПР и взетите предвид
допускания при определянето му, като размерът му е съобразен с императивните
разпоредби на ЗПК; в договора е посочен и договореният лихвен процент, като
поради обстоятелството, че същият е фиксиран за целия срок на договора, то не е
необходимо да се посочват условия за прилагането му, а също и не се изисква
предоставяне на информация за последователността на разпределяне на вноските
между различните неизплатени суми; не е налице и противоречие с императивното
изискване на чл. 11, ал. 2 ЗПК, тъй като към договора няма общи условия;
неоснователно е и възражението за недействителност на възнаградителната лихва,
тъй като в закона няма ограничение, че същата не може да надвишава трикратния
размер на законната лихва при необезпечени кредити; неоснователно е и
възражението за недействителност на предвидената в договора неустойка, тъй като
срокът за предоставяне на обезпечение е коректно определен и дава реална
възможност за изпълнение, а законът не изисква при уговаряне на неустойка да се
посочва кои вреди ще бъдат компенсирани с нея, а в случая неизпълнението на
задължението за предоставяне на обезпечение поставя кредитора в риск от неизпълнение
от страна на длъжника, който иначе би бил покрит от обезпечението. По
изложените съображения пълномощникът на ответника моли съда да отхвърли
предявените искове, както и да присъди на дружеството разноските по
производството.
Съдът като обсъди твърденията и доводите на страните
във връзка със събраните по делото доказателства поотделно в тяхната съвкупност
приема следното :
Не е налице спор, че на 09.08.2017 г. страните са
сключили договор, наименуван „Договор за паричен заем .......“, по който
„ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, в качеството му на „заемодател“, е предало в
собственост на Л.Т., в качеството й на „заемател“, сумата от 4000 лв., като
последната, от своя страна, се е задължила да върне заемната сума в срок от 18
седмици, на 18 погасителни вноски, последната от които с падеж на 14.12.2017
г., всяка в размер на 234.60 лв., ведно с възнаградителна лихва, чийто размер е
фиксиран за срока на договора от 30.00% годишно, като определеният по договора
годишен лихвен процент /ГПР/ е 34.37%; в чл. 4, ал. 1 от договора е уговорено
предоставяне на обезпечение от страна на заемателя в 3-дневен срок от датата на
сключването му, за неизпълнението на което се дължи неустойка
Продължение на решение по гр. д. № 6783/19 г.
на РСПд – стр. 3/7
съгласно чл. 4, ал. 2 в размер на 1244.34 лв., плащането на която е
разсрочено за срока на договора, на падежа на съответната погасителна вноска.
Не се спори, също така, а и видно от представената от
ответника Справка за извършени плащания /лист 23/ по договора са платени от
ищцата общо 5130.10 лв., в това число 4000 лв. – главница; 171.62 лв. –
възнаградителна лихва и 958.48 лв. – неустойка за неизпълнение на задължение за
предоставяне на обезпечение.
Договорът представлява източник на облигационно
правоотношение по смисъла на чл. 8, ал. 1 ЗЗД, но за да породи действие,
въпреки предоставената на страните в чл. 9 ЗЗД свобода на договаряне, следва да
е съобразен с императивните изисквания на закона. Именно във връзка с
наведените от ищеца твърдения за несъответствие на процесния договор с
императивни правни норми е повдигнат и настоящия спор.
Изхождайки от предмета на договора – предоставяне на
пари в размер на 4000 лв. срещу поето от ищцата задължение да върне сума в
същия размер в посочения в договора срок, както и от страните по него -
физическо лице, което при сключване на договора действа извън рамките на своята
професионална компетентност, а също и финансова институция по смисъла на чл. 3,
ал. 1 Закон за кредитните институции, предоставяща кредита в рамките на своята
търговска дейност, то съдът приема, че процесният договор има характеристиките
на договор за потребителски кредит, чиято правна уредба се съдържа в действащия
Закон за потребителския кредит /ЗПК/.
Последният предявява строги изисквания за формата и съдържанието
на договора за потребителски кредит, уредени в глава Трета на ЗПК.
Съгласно чл. 10, ал. 1 и ал. 2 и чл. 11, ал. 1 ЗПК /редакция към датата на сключване на договора - ДВ, бр. 59 от 29.07.2016
г./ договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, която е форма
за действителността му, на разбираем език и следва да съдържа: „1. датата и
мястото на сключването му; 2. вида на предоставения кредит; 3. името, единния
граждански номер (личен номер или личен номер за чужденец), постоянния и настоящия
адрес на потребителя; 4. името/наименованието, правноорганизационната форма,
кода по БУЛСТАТ или ЕИК и адреса/седалището на кредитора; 5. данните по т. 3 за
физически лица и по т. 4 за еднолични търговци и юридически лица - когато в
договорите участва кредитен посредник; 6. срока на договора за кредит; 7. общия
размер на кредита и условията за усвояването му; 8. стоката или услугата и
нейната цена в брой - когато кредитът е под формата на разсрочено плащане за
стока или услуга или при свързани договори за кредит; 9. лихвения процент по
кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент,
който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и
процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се
прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички
приложими лихвени проценти; 9а. методиката за изчисляване на референтния
лихвен процент съгласно чл. 33а;
10. годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към
Продължение на решение по гр. д. № 6783/19 г.
на РСПд – стр. 4/7
момента на сключване на договора за кредит, като се
посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите по определения в приложение № 1 начин; 11. условията за
издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между
различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на
погасяването; 12. информация за правото на потребителя при погасяване на
главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно,
във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под
формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания;
погасителният план посочва дължимите плащания и сроковете и условията за
извършването на тези плащания; планът съдържа разбивка на всяка погасителна
вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на
лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи; когато
лихвеният процент не е фиксиран или когато допълнителните разходи могат да
бъдат променени съгласно договора за кредит, в погасителния план се посочва
ясно, че информацията, съдържаща се в плана, е валидна само до последваща
промяна на лихвения процент или на допълнителните разходи съгласно договора за
кредит; 13. извлечение, показващо периодите и условията за плащане на
свързаните повтарящи се или еднократни разходи и лихвата, когато те трябва да
се заплатят, без погасяване на главницата; 14. всички разходи за откриване и
обслужване на една или повече банкови сметки, предназначени за обслужване
(усвояване и погасяване) на кредита, освен ако откриването на банкова сметка ***,
разходите за използване на платежен инструмент, позволяващ едновременното
извършване на предоставяне на кредита и неговото погасяване, както и всички
други разходи, произтичащи от договора за кредит, и условията, при които те
могат да бъдат променяни; 15. лихвения процент, който се прилага при просрочени
плащания, изчислен към момента на сключване на договора за кредит, начините за
неговото променяне, както и стойността на всички разходи, които се дължат при
неизпълнение на договора; 16. предупреждение за последиците за потребителя при
просрочие на вноските; 17. наличието на нотариални и други такси, които са
свързани с договора за кредит, ако има такива; 18. обезпеченията, които потребителят
е длъжен да предостави, ако има такива; 19. изискуемите застраховки, ако има
такива; 20. наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора,
срока, в който това право може да бъде упражнено, и другите условия за неговото
упражняване, включително информация за задължението на потребителя да погаси
усвоената главница и лихвата съгласно чл. 29, ал. 4
и 6, както и за размера на лихвения процент на ден; 21. информация
за правата на потребителя, произтичащи от чл. 27 и 28,
както и условията за упражняване на тези права; 22. правото на предсрочно
погасяване на кредита, реда за неговото осъществяване и когато е необходимо,
информация за правото на кредитора на обезщетение в случаите по чл. 32,
както и начина за неговото изчисляване; 23.
Продължение на решение по гр. д. № 6783/19 г.
на РСПд – стр. 5/7
реда за прекратяване на договора за кредит; 24.
наличието на извънсъдебни способи за решаването на спорове и за обезщетяване на
потребителите във връзка с предоставяне на потребителски кредит, както и
условията за тяхното използване; 25. другите клаузи и условия по договора; 26.
адреса на Комисията за защита на потребителите като контролен орган по спазване
изискванията на този закон; 27. подписи на страните.“, като неспазването на
визираните в чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12, т. 20
и ал. 2 ЗПК изисквания водят до недействителността му – чл. 22 ЗПК.
Разглежданият договор е сключен в предвидената в
закона писмена форма.
Констатира се
по-горе в настоящото изложение, че според постигнатите между страните
договорености : размерът на отпуснатия кредит е 4000 лв.; лихвеният процент е 30.00
%; общата дължима сума по кредита е 4222.80 лв., а годишният процент на
разходите е 34.37 %, като е предвидено и плащането на неустойка за неизпълнение
на задължение в размер в погасителния план, но размерът на същата не е включен
в годишния процент на разходите. При това обстоятелство и при посочените
параметри, при липсата на данни за наличие на други разходи по кредита, формиращи годишния процент на
разходите съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК /такива, към датата на сключването на
договора или бъдещи/ - други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения, в т. ч. тези, дължими на посредници за сключване на договора,
може да са направи фактическият извод, че единственият разход за
потребителя е предвидената в
договора възнаградителна лихва, чийто размер е фиксиран за целия срок на
договора на 30 %. Същевременно в договора няма каквото и да било разяснение
относно начина на формиране на годишния процент на разходите от 34.27 % - не
съставлява такова и клаузата на чл. 8 от договора, в която са посочени взетите
предвид допускания при изчисление на ГПР. При неналичието на информация досежно
параметрите включени в годишния процент на разходите дори и най-елементарните
аритметически изчисления не могат да обосноват ГПР от 34.27 % при единствен
разход по кредита, формиращ се само от дължимата по договора възнаградителна
лихва от 30 %. Липсата на подобна яснота съставлява липса на съществен елемент
от съдържанието на договора за кредит по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, което влече и недействителност на същия по силата на закона – чл. 22 ЗПК.
В обобщение поради несъблюдаването на договора с
императивно изискване на закона в съответствие с разпоредбата на чл. 22 ЗПК
съдът приема, че същият е недействителен.
Съобразно чл. 23 ЗПК, когато договорът за кредит е
обявен за недействителен в този случай на връщане подлежи само чистата стойност
на кредита, без да се дължат лихви или други разходи по него. Следователно
платените суми от потребителя за разликата над чистата стойност на кредита
подлежат на връщане от ответника като получени при начална липса на основание.
Продължение на решение по гр. д. № 6783/19 г.
на РСПд – стр. 6/7
Установи се по-горе от представената от ответника и
неоспорена от ищцата справка за извършените плащания до датата на приключване
на съдебното дирене по делото ищцата е платила по договора суми в общ размер на
5130 лв. Или платеното над чистата стойност на кредита от 4000 лв. и възлизащо на
1130.10 лв., в това число 171.62 лв. – договорни лихви и 958.48 лв. – неустойка
за неизпълнение, подлежи на връщане, поради което предявените искове с правно
основание чл. 55, ал. 1, предложение първо ЗЗД следва да бъдат уважени в
предявените с исковата молба размери.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 105 лв. разноски, в това число 100
лв. държавна такса по производството и 5 лв. държавна такса за издаване на
съдебно удостоверение.
На основание чл. 38, ал. 2 Закон за адвокатурата във
връзка чл. 2, ал. 5 и чл. 7, ал 2, ал. 1, т. 1 от Наредба за минималните
размери на адвокатските възнаграждения на процесуалния представител на ищцата –
адвокат Д.Г.Б., следва да бъде определено адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство и защита по настоящото дело в размер на 720 лв. –
по 300 лв. по всеки един от двата иска, като поради обстоятелството, че
съобразно представения заверен препис на Акт за регистрация по ЗДДС № ............../12.11.2017
г. адвокат Б. е регистриран по ЗДДС на основание чл. 96, ал. 1 ЗДДС, в който
случай по силата на § 2а от
Допълнителните разпоредби на Наредба за минималните размери на адвокатските
възнаграждения дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху
възнагражденията по наредбата и се счита за неразделна част от дължимото от
клиента адвокатско възнаграждение, върху така определеното възнаграждение
следва да се начисли и 20 % ДДС, като за заплащането на така определеното
възнаграждение на адвокат Б. ответникът следва да бъде осъден.
По изложените мотиви съдът :
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „ИЗИ
АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК *********, със седалище в гр. София и адрес на управление
– бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър Център“, ет. 2, офис 40 – 46, да
върне на Л.Т. с ЕГН **********,***, сумата от 171.62 лева, платена от
последната като възнаградителна лихва по Договор за паричен заем № ......./09.08.2017
г. и получена при начална липса на основание ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба в съда – 30.04.2019 г., до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА „ИЗИ
АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК *********, със седалище в гр. София и адрес на
управление – бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър Център“, ет. 2, офис 40 –
46, да върне на Л.Т. с ЕГН **********,***, сумата от
Продължение на решение по гр. д. № 6783/19 г.
на РСПд – стр. 7/7
958.48 лева, платена от последната като неустойка за неизпълнение на
задължение по Договор за паричен заем № ......./09.08.2017 г. и получена при
начална липса на основание ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба в съда – 30.04.2019 г., до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „ИЗИ
АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК *********, със седалище в гр. София и адрес на
управление – бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър Център“, ет. 2, офис 40 –
46, да заплати на Л.Т. с ЕГН **********,***, сумата от 105 лева разноски
по производството.
ОСЪЖДА „ИЗИ
АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК *********, със седалище в гр. София и адрес на
управление – бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър Център“, ет. 2, офис 40 –
46, да заплати на адвокат Д.Г.Б., адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство и защита на ищеца по гр. д. № 6783 по описа на
Районен съд – Пловдив, ХІХ гр. с. за 2019 г. – Л.Т. с ЕГН **********, в размер на 720 лв. с
включен ДДС.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд –
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страната.
На основание чл.7, ал.
2 ГПК преписи на решението да се връчат на страните.
СЪДИЯ : /п./ Таня Букова
Вярно с оригинала!
Мм