Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.П.,
15.03.2017год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
П.ски районен съд в публично
заседание на 02.03.2017година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Биляна
Видолова
при секретаря Г.Н.,
като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 9201, по описа за 2016 год., за да
се произнесе, взема предвид:
Искове с правно основание чл.415 ал. 1
от ГПК.
Постъпила е искова молба от „Топлофикация
П.” ЕАД, представлявано от изпълнителния директор Й.В.В., чрез юрк. В.В. против
Л.Т.С., ЕГН ********** *** с искане да се признае за установено, че ответникът
дължи сумата от 1661.30 лв., от които 1411.42 лв. – главница, представляваща
стойност на потребена, но незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода
01.11.2013г. – 31.03.2016г. и 249.88 лв. – лихва за забава за периода
04.01.2014г. – 19.10.2016г., ведно със законната лихва от датата на депозиране
на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по
ч.гр.дело № 8025/2016г. по описа на ПлРС до окончателното изплащане на сумите.
Ищецът твърди, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК, по което е образувано ч.гр.д. №8025/2016г. на РС П., като съдът е
уважил заявлението и е издал заповед за изпълнение. Твърди, че в срока по чл.
414 от ГПК длъжникът е подал възражение и РС П. му е указал, че може да подаде
иск по чл. 415 от ГПК. Това поражда неговия правен интерес от предявяване на
настоящия иск. Ищецът твърди, че на основание чл. 153 от ЗЕ, ответника е
ползвател на топлинна енергия, като същата не е заплатена. Публикувани са
общите условия за договора за доставка на топлоенергия съгласно изискванията на
Закона за енергетиката. Претендират се разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът
заявява, че исковете са допустими, основателни и не ги оспорва. Счита, че не е
дала повод за завеждане на делото, т.к. е признала исковата претенция за сумите
и периодите посочени в исковата молба. Моли разноските по водене на делото да
се възложат на ищеца. Поддържа възражението си по ч.гр.д. № 8025/2016г. за
погасено по давност вземане за периода 01.12.2008г. до 31.10.2013г..
В с.з., с оглед
признанието на иска ищецът е направил искане да се постанови решение при
признание на иска.
Съдът, като обсъди
становищата и изявленията на страните и доказателствата по делото, намери за
установено следното: На 31.10.2016г. кредиторът е подал заявление до ПлРС, по
което е образувано ч.гр.д. 8025/16г. на ПлРС и по което е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение на осн. чл. 410 от ГПК № 5065/2.11.2016г. С
тази заповед ответникът е осъден да заплати на ищеца сумите – 3467,54 лева
главница за потребена топлинна енергия в периода 01,12,2008 г. – 31,03,2016 г.,
1416,61 лева лихва за забава за периода 02,02,2009 г. до 19,10,2016 г., законна
лихва от датата на подаване на заявлението – 31,10,2016 г. до окончателно
изплащане на вземането, както и направените деловодни разноски за държавна такса в размер на
97,68 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 180,00 лева. По тази
заповед ответникът е възразил в законоустановения срок, че част от вземането е
погасено по давност, но е конкретизирал какъв е размерът на възразената част,
не е посочил и изрично, както е указано в самото възражение, че признава част
от вземането и каква е тази част като сума. В изпълнение на последвалото
указание на заповедния съд, ищецът е предявил иск срещу ответника за
установяване на своето вземане, като с оглед на направеното възражение за
погасяване на част от вземането, е направил корекция в претендирания размер,
като го е намалил. С отговора си ответникът е признал предявения срещу него
иск.
Съгласно чл. 237
от ГПК, когато ответникът признае иска, по искане на ищеца, съдът прекратява
съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието, като в
мотивите на решението е достатъчно да се укаже, че то се основава на
признанието на иска. Такава е и настоящата хипотеза, като поради представените
в заповедното производство и по делото препис-извлечение от сметка на абонатен
номер 18317 и общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
,,Топлофикация П.” ЕАД на потребителите в гр.П., съдът намира, че признатите
права не противоречат на закона и на добрите нрави и са такива права, с които
ответника има право да се разпорежда. С оглед на направеното признание на
предявените искове от страна на ответника, следва да бъде постановено положително
установително решение относно дължимостта на вземането по предявените искове.
При този изход на
делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, съдът намира, че следва да присъди
разноските на ищеца. В случая е направено възражение, че на ищеца не се дължат
направените от него разноски, тъй като ответникът счита, че не е дал повод за
депозиране на настоящия иск. По това възражение съдът намира, че независимо от
признанието на иска, за да се приложи разпоредбата на чл. 78 ал. 2 от ГПК и
разноските да се възложат на ищеца, следва, освен искът да бъде признат, а и
кумулативно – с поведението си ответникът да не е дал повод за завеждане на
делото. В случая кумулативната предпоставка не е налице – сумите са дължими, те
не са платени и към датата на устните състезания от ответника. Направеното
възражение в заповедното производство от длъжника е поводът за завеждане на
исковото такова, и доколкото в него няма изрично признание на дължима сума,
заповедният съд е бил длъжен да укаже на заявителя да предяви иск за вземането
си, а ищецът, под страх от обезсилване на заповедта изцяло, е бил длъжен да
предяви иск за вземането си. Ищецът е
представил списък на разноските съгласно чл. 80 от ГПК, и съдът намира, че
следва да присъди от сочените в него суми само претендираните 73.23лв. -
заплатена държавна такса и 100.00 лв. – част от претендираното юрисконсултско
възнаграждение от 300.00 лв. Относно разноските за юрисконсултско
възнаграждение, направени в исковото производство, съдът намира следното:
съгласно чл.78 ал.8 (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2017 г.) от ГПК, в полза на юридически
лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от
съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Съдът намира, че в конкретния казус не е
налице фактическа и правна сложност, напротив – налице е признание на иска,
поради което определя юрисконсултско възнаграждение за представителя на ищеца в
размер на 100.00 лв. Съгласно т.12 от ТР №4/2013г. по т.д. №4/2013г. на ОСГТК
на ВКС, съдът следва да присъди и разноските, направени от ищеца в заповедното
производство. Съдът намира, че претендираното от ищеца юрисконсултско
възнаграждение в размер на 180.00 лв. в заповедното производство следва да бъде
редуцирано до размер 50.00 лв., отново на основание чл. 78 ал.8 от ГПК, и с
оглед на това, че в случая не е налице фактическа и правна сложност при
изготвяне на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. С оглед предявяване
на иск само за част от сумите и редуцираното юрисконсултско възнаграждение,
съдът следва да осъди ответника да заплати разноски на ищеца в заповедното
производство разноски в размер на 35.11лв.
Воден от горното, и на осн. чл. 237 от ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО на
осн. чл. 415 във вр. с чл. 124 ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, че
Л.Т.С., ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ НА “ТОПЛОФИКАЦИЯ – П.” ЕАД с ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр.П., Източна индустриална зона № 128, сумите от 1411.42 лв. – главница, представляваща
стойност на потребена, но незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода 01.11.2013г.
– 31.03.2016г. и 249.88 лв. – лихва
за забава за периода 04.01.2014г. – 19.10.2016г., ведно със законната лихва върху
главницата от 31.10.2016г. - датата на депозиране на заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело № 8025/2016г. по описа на
ПлРС до окончателното ѝ изплащане.
ОСЪЖДА Л.Т.С., ЕГН **********,***, да заплати на “ТОПЛОФИКАЦИЯ – П.” ЕАД с ЕИК *********, адрес на управление гр.П.,
Източна индустриална зона № 128, разноски по настоящото производство в общ
размер на 173.23лв. и разноски в производството по ч.гр.д. № 8025/2016г. на
ПлРС в размер на 35.11лв.
Решението подлежи на обжалване пред П.ски ОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: