РЕШЕНИЕ
№ 3592
гр. В., 14.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 24 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:М. С.
при участието на секретаря А. С. А.
като разгледа докладваното от М. С. Гражданско дело № 20233110106190 по
описа за 2023 година
И за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на гл. „ ХVІІІ-та” вр. гл. „ХІІІ-та” ГПК.
Делото е образувано въз основа на искова молба подадена от И. А. Р., ЕГН
**********, с адрес: гр. Л. - Затвора срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“
при Министерство на правосъдието за установяване на дискриминационно отношение от
страна на администрацията на ответника в периода 25.04.2023г. до 02.05.2023г., изразяващо
се в неравностойното му третиране в лично отношение спрямо други лишени от свобода,
посредством неосигуряване на религиозна беседа с пастор в Затвора – гр. В., за осъждане на
ответника да преустанови нарушението и да се въздръжа в бъдеще от извършване на по-
нататъшни нарушения, както и да заплати на ищеца сумата от 2000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие на
дискриминационното отношение.
В исковата молба се сочи, че ищецът е лишен от свобода и изтърпява наказанието си
от 06.08.2021г. в затвора в гр. Л.. Ищецът бил в периода от 25.04.2023г. до 02.05.2023г. в
Затвора в гр. В. поради явяването му по дела като бил настанен в VI-та група, за която имало
изготвен график за чужда делегация. Поддържа, че за VI-та група има график, според който
лишените от свобода могат всеки четвъртък от 16:00 ч. да провеждат религиозна беседа с
пастор. В графика на VI-та група за чужда делегация обаче липсвала такава възможност,
което дискриминирало. Сочи се, че на 27.04.2023г. ищецът поискал да посети пастора, който
бил дошъл, но не бил допуснат, тъй като за чужда делегация липсвало в графика среща с
пастор. Ищецът поддържа, че във всички затвори, в които е търпял наложеното наказание
„дожИ.тен затвор“ (в гр. Б. от 2004г. - 2007г., в гр. П. от 2007г. - 2018г., в гр. В. от
18.01.2018г. - 06.08.2021г., в гр. Л. от 06.08.2021г. до сега) е имало график за религиозни
беседи, които той редовно посещавал. Поддържа, че беседите са проведени на основание чл.
166 и чл. 167 от ЗИНЗС и чл. 148 и чл. 167 от ППЗИНЗС и лишените от свобода във всички
затвори имат графици за такива. Поради това сочи, че с отказаният му достъп за беседа в
периода 25.04.2023г. – 02.05.2023г. ответникът го е дискриминирал спрямо други лишени от
свобода със същия статус, което му причинило и неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания. По изложените съображения моли за установяване дискриминационно
отношение от страна на администрацията на ответника в периода 25.04.2023г. до
02.05.2023г., изразяващо се в неравностойното му третиране като физическо лице,
1
осъждането му да преустанови нарушението, както и да заплати на ищеца сумата от 2000
лева, за търпените неимуществени вреди, породени от чувствата на унижение, отхвърленост
и изолация. По изложените съображения моли за уважаване на предявените искове.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“
при Министерство на правосъдието, е депозирал отговор на исковата молба чрез ст. юрк.
Светослава Славова, с който искът се оспорва като неоснователен. Поддържа се, че ищецът
не сочи по кой признак е дискриминиран. Твърди, че обстоятeлствата изложени от ищеца не
отговарят на действителното положение между страните. Сочи се, че не са наведени
твърдения за неизпълнение на законови изисквания, което да поставя ищеца в
неравностойно положение или да са накърнени правата му на равно третиране. Поддържа се,
че ищецът не е посочил как точно е бил третиран по-неблагоприятно при пребиваването си в
Затвора-В. в сравнение с третирането на други лица при „сравними сходни обстоятелства“
по смисъла на чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр., в каквито той се намира единствено с лицата,
изтърпяващи наказание в същия затвор. Оспорва наличето на търпени от ищеца вреди. По
изложените съображения се моли за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.
След проведеното по делото последно открито съдебно заседание е депозирана молба
от назначения на ищеца особен представител – адв. Б. М. за отмяна на дадения ход по
същество, тъй като страната не е била редовно призована, а адвокатът му е бил ангажиран
като придружител на непълнолетно дете за първия му учебен ден. Сочи се, че тези
обстоятелства неправилно са описани в протокола от о.с.з.
Съдът намира подадената молба за неоснователна, тъй като в случая особеният
представител на ищеца е бил призован повече от три месеца преди насроченото открито
съдебно заседание - достатъчен период да влезе във връзка и да уведоми представляваното
от него лице за това о.с.з, което от своя страна да заяви лично или чрез адвоката
евентуалното си желание да му се организира конвой, за да присъства. Съдът не намира и
основание за преразглеждане на становището си относно първия учебен ден като причина за
неявяване на адвокат на насрочено дело, за което е призован повече от три месеца преди
това – в допълнение може да се отбележи, че ако законодателят имаше съображения в такава
насока, би обявил този ден за почивен или евентуално за ден подлежащ на ползване от
съответния родител като платен отпуск по КТ в уведомителен режим. Следва да се
съобразят и прнципите за решаване на делата в разумен срок и процесуална икономия – пред
настоящата първа инстанция делото е продължило повече от две годиини, тъй като е било
отлагано няколко пъти по искане на ищеца за организиране на защитата му, впоследствие е
отменен хода по същество поради трагична и необратима ситуация от личен характер с
предишния съдия-докладчик. Ако разглеждането на делото в последното о.с.з. в
отстъствието на ищеца или особения му представител е довело до лишаването им от
възможност да въведат някакви съществени доказателствени искания или да извършат други
изключително съществени за разкриване на обективната истина процесуални действия, в
гражданския процес е налице способ да ги поискат пред въззивната инстанция. Евентуално
наличните технически грешки в протокола от о.с.з. подлежат на поправка по чл. 151 от ГПК,
каквото искане не е направено в преклузвния срок за това, поради което не следва да се
обсъждат.
Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в
съвкупност, прие за установено от фактическа страна, следното:
От писмените доказателства – справка № 3845/19.06.2023г., график от 31.03.2022г. на
времето за л.св. от VI-та група „ЗПС“ , график от 10.05.2022г. зя основни дейности „ЗПС“- 6-
та група, график от 01.03.2023г. за основни дейности „ЗПС“ 6- та група чужда делегация и по
чл. 60 и чл. 120 от ЗИНЗС, график на времето за л.св. 6-та група чужда делегация и по чл. 60
и чл. 120 от ЗИНЗС от 01.03.2023г.; График от 26.02.2024г. за посещения от представители
на религиозни общности в Затвора В., се установява, че: на 31.03.2022г. и на 10.05.2022г. от
началника на Затвора В. били одобрени съответно график за разпределение на времето и график на основните
дейности на лишените от свобода настанени в 6-та група, „ЗПС“, като във втория срещу ден четвъртък е
посочено от 16,00ч. до 16,50ч. „Религиозна беседа. Пастор Е. К..“ На 01.03.2022г. от началника на
Затвора В. били одобрени график за разпределението на времето на л. св. настанени в 6-та група, „ЗПС“ -
„Чужда делегация“ и график за „основните дейности 6-та група, „ЗПС“ - „Чужда делегация“. В тези графици не е
посочена дейност свързана с религия.
От събраните гласни доказателства – показания на свидетеля И. В. З., се установява,
2
че познава И. Р. от 2-3г., когато последният дошъл от Затвора В. в Затвора – Л.. И двамата са
на специален режим. Бил е в чужда делегация в С. и в П.. През 2023г. бил с И. Р. за трети
път във В. затвор от 04-ти до 10-ти януари. Били заедно в една килия и Р. казвал на
надзирателите, че желае да отиде на пастор. Те отговаряли „ще питаме главния“, но после му
казвали, че „вие сте под чужда делегация и няма как“. Като му откажели на И. не му ставало
приятн, защото ги деляли от другите, а не знаят защо. Изнервен бил след отказите. По 2 часа
говорел за това. В Затвора - Л. редовно идвал пастор и И. редовно ходил при него, там
нямало графици. Свидетелят пребивавал в два затвора от 2017г - в П.ския и в Пловдивския,
и е посещавал там пастор, като никога не е писал молби. Имало определен ден в седмицата,
когато ги посещава пастор или поп по желание, и който кажел на надзирателя отивал.
От показанията на свидетеля М. С. С., се установява, че познава ищеца от П.ския
затвор, където били в една група, в обща килия от лятото на 2015г. до януари 2018г. когато
ищецът бил приведен в затвора В.. Ищецът редовно посещавал пастор в П.ския затвор - там
идвали трима пастори от различни църкви и той ги посещавал всичките редовно и казвал, че
тези срещи с пастор му носят удовлетворение. От декември 2024г. е приведен в затвора Л.
където изтърпява наказание в 11-та група, в един коридор с ищеца, с присъда дожИ.тен
затвор без право на замяна, идентична с тази на ищеца. Там всяка сряда ги посещавал
пастор без да пишат молби. При тези срещи той изкарал един курс, за който получил
сертификат и му донесло намаляне на оценката на риска с 2-3 точки, което е много за един
затворник. Свидетелят е бил в Затвора В., свързано с дела, по които се явявал в съда и е бил
настанен в групата за чужда делегация. Точен период не знае - след 2019г. за по 4-5 дни до
една седмица. В Затвора В. се срещал с пастор Е. К. представител на религиозна общност,
която е регистрирана по законите в РБ, водили са беседи. Той го включил в една програма, в
която трябвало да се попълва книга с отделни въпроси с доста теми, след което за това нещо
се издавало сертификат, че е изкарал този курс с тези беседи. Това се е случвало в Затвора В.
под чужда делегация. Дошли до килията му и го попитали дали иска да се срещне с пастора.
Като потвърдил го извели в столовата, която представлява своеобразен клуб, където се
провеждат беседите. Не му е известно да се иска подаване на молба за среща с пастор. Никой
не го е карал да подава молба или декларация за среща с пастор, както в Затвора В., така и в
другите затвори, където е пребивавал от 1993г. Не е имало случаи да иска да се срещне с
пастор и да му е отказано. Ищецът му казал, че като е бил в затвора В. не е бил допускан до
пастор. Свидетелят дошъл последно в затвора В. в петък /т.е на 14.02.2025г./ за настоящото
дело /за о.с.з на 17.02.2025г./ и по график в четвъртък е следвало да има религиозни беседи
със същия пастор. Ищецът му казал, че в четвъртък отново не са го допуснали до пастор.
Той бил разстроен, унил, тъжен, защото не се е срещнал с този пастор. Чувствал се
отхвърлен от обществото, тъй като недоумява защо на него не му позволяват да се среща с
пастор. Срещите с пастора се отразяват в затворническото досие и за тези беседи биват
издавани сертификати, влияе на бала на поведението, което един затворник има, оценката от
рецидив и от сериозни вреди, като съответно посещенията на пастора се отчитат като
положително нещо за един затворник и влияе на затворническата характеристика. Освен
груповите срещи имало възможност и за лична среща с пастора в същия диапазон. Пасторът
оставал насаме и могат да си говорят без да ги слуша никой, да споделя съкровени неща,
както казах да се изповяда, да му каже неща от жИ.та. Понякога има случаи когато лишения
от свобода споделя с пастора и се разкайва за престъплението, което е извършил и дори с
пастора споделя повече неща отколкото с другите социални работници.
Въз основа на така установените факти, Варненският районен съд, като
съобрази приложимия закон, приема от правна страна следното:
Предявените обективно кумулативно съединени искове са с правно основание чл.71,
ал.1, т.1 от ЗЗДискр.- за установяване на дискриминационно третиране на ищеца; чл.71,
ал.1, т.2 от ЗЗДискр - за осъждане на ответника да се въздържа в бъдеще от посочените от
ищеца дискриминационни действия, и чл. 71, ал. 1, т. 3 от ЗЗДискр – за обезщетенията за
имуществени и неимуществени вреди.
Съгласно чл. 9 от ЗЗДискр, страната, която твърди, че е дискриминирана, следва да
представи факти, въз основа на които може да се направи предположение, че е налице
дискриминация, а ответната страна трябва да докаже, че принципът на равно третиране не е
нарушен. По искове за вреди съгласно правилото на чл.154 от ГПК ищецът следва да
докаже, че е претърпял посочените имуществени и неимуществени вреди, които са в
3
причинна връзка с неравноправното третиране. В контекста на настоящия казус ищецът
следва да докаже, че през процесния период ответникът го е поставил в по-неблагоприятно
положение в сравнение с конкретни лица, изтърпяващи тъждествено на неговото наказание
в Затвора – В.; че е налице дискриминационно третиране от страна на ответника по признак
„лично положение“; че вследствие на тези действия на ответника е претърпял сочените в
исковата молба неимуществени вреди по вид и размер. Респ. ответникът носи
доказателствената тежест да установи в условията на пълно и главно доказване, че е
третирал ответника равно спрямо останалите лишени от свобода лица в Затвора – В. за
процесния период.
Ищецът навежда твърдения за осъществена спрямо него пряка дискриминация,
произтичаща от действие на държавен орган, на основата на „лично и обществено
положение“ по време на престоя му в Затвора – В. за процесния период като временно
пребиваващ, конвоиран за извършване на процесуални действия - участие в съдебни
заседания /т.нар. „чужда делегация“/.
Съгласно чл.4 от ЗЗДискр. забранена е всяка пряка или непряка дискриминация,
основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство,
произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично
или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение,
имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в
международен договор, по който Република България е страна.
Определението за „пряка дискриминация“ е дадено в чл. 4, ал.2 от ЗЗДискр., а именно
всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по ал. 1, отколкото се
третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни
обстоятелства. За да е налице дискриминация следва да се установи неравностойно
третиране, основано на някой от изброените в чл. 4 от ЗЗДискр. признаци.
В закона няма легално определение на понятието „лично положение“. Този признак
следва да се разглежда във всеки конкретен случай от гледна точка на онези същностни за
личността белези, които на практика я обуславят като такава и които предполагат еднаквото
приложение на закона. В настоящия случай личното и обществено положение на ищеца е
обусловено от осъждането му да изтърпява наказание „дожИ.тен затвор без право на
замяна“, като за процесния период същото е изтърпявано в Затвора-Л..
Пряка дискриминация, чрез неравно третиране съставлява по-неблагоприятно такова
в сравнение с това на друго лице при сходни обстоятелства, т.е. в настоящия случай
сравнението трябва да е с другите лица, осъдени да изтърпяват наказание „дожИ.тен затвор“
конвоирани и временно пребиваващи за извършване на процесуални действия вкл. участие в
съдебни заседания в Затвора – В. за процесния период.
Съгласно чл. 38а от НК дожИ.тен затвор е принудително изолиране на осъдения до
края на жИ.та му в места за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. Правното
положение на лишените от свобода лица е уредено в ЗИНЗС и ППЗИНЗС. Уредба относно
изпълнението на наказанието „дожИ.тен затвор“ и „дожИ.тен затвор без право на замяна“ се
съдържа в глава Петнадесета - чл. 197, ал. 1, чл. 198 и чл. 199 ЗИНЗС и Глава Осма от
ППЗИНЗС. Чл. 197, ал. 1 ЗИНЗС изисква посочените наказания да се изпълняват в отделни
затвори или в обособени отделния към другите затвори. Алинея 2 на цитираната норма
установява, че доколкото в глава ХV не е предвидено друго, при изпълнение на наказанието
дожИ.тен затвор и дожИ.тен затвор без замяна се прилагат общите разпоредби. Съобразно
чл. 213 от ППЗИНЗС - осъдените на дожИ.тен затвор се настаняват в отделни затвори или в
отделения на другите затвори в обособени зони с повишена сигурност. Те се държат в
постоянно заключени помещения при засилен надзор и охрана. Участието им в колективни
мероприятия е само с осъдени от същата категория. Според чл. 214 от ППЗИНЗС –
изолацията на осъдените на дожИ.тен затвор от останалите лишени от свобода се спазва и
при конвоиране, лечение, свиждане, престой на открито и други случаи на напускане на
помещението.
В случая се твърди дискриминация, осъществявана от действия на служители в
Затвора- В., изразяващи се в откази да осигурят среща с пастор при липса на предварително
заявена писмена молба, за разлика от Затворите в Б., Л. и П., където ищецът имал право да
ги се осъществява без писмена молба, както и за другите лишени от свобода в Затвора В.
непребиваващи като „чужда делегация“.
4
Според чл. 166, ал. 1 от ЗИНЗС на лишените от свобода се осигурява възможност за
удовлетворяване на религиозни потребности чрез участие в религиозни служби и обреди,
както и за ползването на съответна литература. Според ал. 2 на същата норма -
Удовлетворяването на религиозните потребности не може да нарушава реда в местата за
лишаване от свобода. Съобразно чл. 167, ал 1 от ЗИНЗС - В местата за лишаване от свобода
се осигурява достъп на духовни лица от религиозните общности, регистрирани в Република
България Съобразно ал. 2 от с.н. - духовното лице може да се среща насаме с лишения от
свобода.
В чл. 148 от ППЗИНЗС е предвидено, че на лишените от свобода се осигурява
възможност за упражняване на творчески дейности и участие в културни, спортни и
религиозни мероприятия за осмисляне на свободното време. Според чл. 155, ал.5 от
ППЗИНЗС задоволяването на религиозните потребности не може да протИ.речи на
изискванията на режима и сигурността в местата за лишаване от свобода.
От съдържанието на цитираните норми е видно, че предвидените права във връзка с
религиозните потребности на лишените от свобода се осъществяват, ако не нарушават реда,
изискванията на режима и сигурността на затвора. Видно е също така, че за осъдените на
лишаване от свобода дожИ.т има специални изсквания при изтърпяване на наказанието – пр.
да бъдат настанени в отделни затвори или в отделения на затвори в обособени зони с
повишена сигурност. Те се държат в постоянно заключени помещения при засилен надзор и
охрана. Участието им в колективни мероприятия е само с осъдени от същата категория.
В унисон с изложеното относно наличието на нормативно уредени специфики за
категорията лица, в която попада ищеца са и указанията дадени във връзка с конвоирането и
престоя им в специализираните помещения с Инструкция № И-1 от 30 септември 2022г. за
организацията и реда за осъществяване на конвойната дейност от главна дирекция „Охрана“.
Изложеното води до извод, че нормативно за тази категория лишени от свобода са
предвидени изключения от общите правила, сред които са и условията за упражняване на
правото им на среща с духовно лице, т.е ако в Затвора В. е било уредена специфична
процедура за такава среща само досежно пребиваващите като „чужда делегация“ дожИ.тно
осъдени, това не е незаконосъобразно.
За да се квалифицира нарушаването на правото на равно третиране като пряка
дискриминация, нормата на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. изисква неравното третиране да бъде
основано на един или повече от обективните признаци, посочени неизчерпателно в тази
разпоредба. Законът не разглежда всяко неравно третиране като дискриминация, за което
следва да се ангажира отговорността на нарушителя. Поставянето на едно лице в
неравнопоставено положение, в сравнение с други лица, когато не се дължи на някой от
признаците, посочени в чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр., не съставлява дискриминация и за подобно
третиране не следва да се носи отговорност по този ред.
В настоящия случай в исковата и уточняващите молби липсва недвусмислено
посочен обективен признак измежду изброените в чл.4, ал.1 от ЗЗДискр., на основата на
който той е поставен от действията на служителите на затвора В. в по-неблагоприятно
положение спрямо останалите осъдени на дожИ.тен затвор в зоната с повишена сигурност
„чужда делегация“, във връзка със срещите им с религиозни служители.
В съвкупността им изложените обстоятелва сочат за твърдение за пряка
дискриминация по признак „лично положение“. В тази насока ищецът не установи присъщ
на личността му белег, който да съществува обективно и с оглед на който той да е бил
третиран различно от останалите лишени от свобода в зоната за повишена сигурност.
В случая от показанията на свид. И. З. се установява, че третирането на ищеца е било
идентично с това към другите от лишените от свобода в режим на "чужда делегация" -
никой не е бил допуснат до среща с духовно лице. Свидетелят С. не пресъздава лични
впечатления в тази насока за конкретния период от време, а преразказва споделеното му от
ищеца. Отделно от това съдът намира, че показанията на свидетелите следва да бъдат
ценени в хипотезата на чл. 172 от ГПК, тъй като с тях се сочат факти във вреда за държавния
орган, който пряко ежедневно осигурява изолацията им от останалата част от обществото /с
всички произтиащи от това протИ.речия в интересите им/, които свидетели са лица с
доказано /чрез осъдителни присъди с наказание дожИ.тен затвор/ фундаментално
невъзприемане на установения правов ред в страната ни и незачитане на базови
общочовешки ценности /в случая относно правото на жИ.т/.
5
От изложеното следва, че ищецът е бил третиран равноправно с болшинството, за
което не се установи някъкъв общ дискриминационен признак. Респ. не се установи
конкретно лишено от свобода лице да е било третирирано превилигировано въз основа на
някакъв специфичен за него признак.
Действията не биха могли да бъдат квалифицирани и като тормоз по смисъла § 1, т.1
от ЗЗДискр., доколкото законът изисква нежеланото поведение, с което се приема като
уронващо достойнството на лицето, да е извършено на основата на някой от посочените в
чл. 4 от ЗЗДискр. признаци.
При това положение, съдът приема, че дори и да се приеме наличие на извършени
действия от служителите в Затвора – В. препятстващи осигуряването на религиозна беседа
на ищеца с пастор конкретно на 25.04.2023г. до 02.05.2023г., тези действия не могат да бъдат
квалифицирани като пряка дискриминация по смисъла на чл.4, ал.1 от ЗЗДискр.
Бездействието на затворническата администрация да осигури, при наличието обаче на
обективна такава възможност, среща ишения от свобода с присъда дожИ.тен затвор
престояващ като „чужда делегация“ с религиозен служител, евентуално би представлявало
неизпълнение на нормативно установени задължения на длъжностни лица, но не може да
бъде квалифициран като пряка или непряка дискриминация.
Организацията на изтърпяването на наказанията в различните места в страната се
различава в зависимост от множество фактори, които влияят при установяването на
конкретните условия. Съществено и определящо е обстоятелството, че всички лишени от
свобода дожИ.т в зоната с повишена сигурност в Затвора– В., „чужда делегация“, са били
поставени при равни условия по отношение на срещите им с духовно лице.
Както е прието в решение № 244 от 14.08.2012г. на ВКС по гр.д. № 777/2011г., ІV г.о.,
по-неблагоприятното третиране на лишени от свобода в зависимост от това в кое
затворническо заведение изтърпяват наказанието си, не е сред признаците предвидени в чл.
4, ал. 1 ЗЗДискр. или в друг закон и не представлява дискриминация по признак лично или
обществено положение, поради което са неотносими твърденията в исковата молба и
проведеното докадване за тези обстоятелства, че в други Затвори организацията е била
различна.
При изложените съображения за недоказаност действията на служители на Затвора – В.
свързани с евентуалното недопускане на осъдените на дожИ.тен затвор - „чужда делегация“
в периода от 25.04.2023г. до 02.05.2023г. до среща с пастор, да представляват пряка
дискриминация по смисъла на чл.4, ал.2 вр. чл.4, ал.1 от Закона за защита от дискриминация,
съдът намира установителния иск по чл. 71, ал.1, т.1 от ЗЗДискр. за неоснователен.
В горния смисъл е налице влязло в сила решение по идентичен казус по в.гр.д. №
536/2023г. на Л. окръжен съд, с което е потвърдено решение № 398/11.09.2023г. постановено
по гр.д.№ 1336/2022г. на Л.ят районен съд. Това не представлява задължителна съдебна
практика, но с оглед горните правни изводи на настоящия съд, както и с принципите за
предвидимост и равно третиране в правораздаването, следва да бъде споделена изцяло.
С оглед изхода на спора по установителния иск, следва да бъдат отхвърлени и
претенцията по чл. 71, ал.1, т. 2 от ЗЗДискр. за преустановяване на твърдените
дискриминационни действия, както и исковете за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 2000 лева, като неоснователни.
Предвид изхода на делото и на основание чл. 78 ал. 3 вр. чл. 78 ал. 8 от ГПК да заплати
на ответника направените от него разноски, които съдът определя на 150 лв. за
юрисконсултско възнаграждение. Правилото уредено в чл. 75 ал. 2 ЗЗдискр. урежда
отношенията на ищците с фиска, но не ги освобождава от задължението да възстановят на
насрещната страна по спора направените разходи, когато искът е изцяло или частично
неоснователен. – в т.см. пр. Решение № 448 от 10.04.2019 г. по в. гр. д. № 295/2019 г. на
ВОС.
Мотивиран от горното, В.т районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от И. А. Р., ЕГН **********, с адрес: гр. Л. - Затвора
6
против ГД „Изпълнение на наказанията“ при Министерство на правосъдието, искове с
правно основание чл. 71, ал. 1, т. 1 и 2 и т. 3 от Закона за защита от дискриминация - за
установяване на дискриминационно отношение от страна на администрацията на ответника
в периода 25.04.2023г. до 02.05.2023г., изразяващо се в неравностойното му третиране в
лично отношение спрямо дурги лишени от свобода, посредством неосигуряване на
религиозна беседа с пастор в Затвора – гр. В., за осъждане на ответника да преустанови
нарушението и да се въздръжа в бъдеще от извършване на по-нататъшни нарушения, както
и да заплати на ищеца сумата от 2000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие на дискриминационното отношение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК И. А. Р., ЕГН **********, с адрес: гр.
Л. - Затвора да заплати на ГД „Изпълнение на наказанията“ при Министерство на
правосъдието сумата от 150 лева - разноски в настоящото производство за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред В. окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
7