Р Е Ш Е Н
И Е
260660/4.6.2021г.
гр.Варна,
04.06.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Варненският районен съд, първи наказателен
състав, в открито
съдебно заседание на осми април през две
хиляди двадесет и
първа година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕЛИНА
ДИМОВА
при
секретаря Незает Исаева, като
разгледа докладваното от председателя АНД № 646 по описа за 2020 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Настоящото
производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Подадена е жалба от И.П. *** срещу Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено
от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за
пътищата № ********** на Агенция „Пътна
инфраструктура“, с който на лицето е наложено административно наказание глоба в
размер на 300лв. на основание чл.179, ал.3, вр. с чл.187а, ал.1 от ЗДвП, за нарушение на чл. 139, ал.5 и ал.6, вр. с
чл.102, ал.2 от ЗДвП.
Жалбоподателят изразява
несъгласие с издадения електронен фиш, като счита същия за неправилен,
незаконосъобразен, необоснован и съставен при съществени процесуални нарушения.
Оспорва приетата в ЕФ фактическа обстановка. Моли съда да постанови решение, с
което да отмени обжалвания електронен фиш.
В съдебно заседание санкционираното
лице, редовно
призовано, не се явява. Представлява се от адв. П.М., който поддържа жалбата и
изтъква, че жалбоподателят е заплатил дължимата сума за ел. винетка. Моли за
отмяна на ел. фиш и претендира присъждане на разноски.
Представител на въззиваемата
страна изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли същата да бъде
оставена без уважение, като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В случай, че
жалбата бъде уважена, прави възражение за прекомерност на претендираните от
жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение.
Жалбата е
подадена от надлежно
легитимирана страна – наказаното лице, в срока по чл.189
ал.8 от ЗДвП и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна,
по следните съображения:
Въз основа всички събрани по делото
доказателства, съдът установи от фактическа страна следното: Жалбоподателят
притежавал лек автомобил марка „Ауди А8“ с рег.№В0634НР. На
03.04.2020г. П. закупил годишна електронна винетка от „Теленор България“ ЕАД, със
срок на действие от 00.00ч. на 04.04.2020г. до 03.04.2021 г. за лек автомобил
до 3, 5 тона с рег. № В 06 34 НР, но във винетката било посочена националност
на МПС- VU – Вануату.
На 23.04.2020 г., около 19,01
часа притежаваният от жалбоподателя лек автомобил преминал покрай устройство – елемент от
електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за
пътищата, намиращо се на път І-9, км 150+249, включен в обхвата на платената
пътна мрежа. Устройството с №20911 отчело, че автомобилът, движещ се в посока
нарастващ километър, е без заплатена винетна такса по чл. 10, ал. 1 от Закона
за пътищата, поради което създало доклад за
установено нарушение по чл. 179, ал. 3, към който
автоматично приложило статично изображение във вид на снимков материал на превозното средство.
Впоследствие бил установен собственикът на автомобила и след справка в
системата на АПИ, на основание чл. 179, ал. 3 вр. чл. 187а ал. 1 от ЗДвП на жалбоподателя била наложена глоба в размер на
300лв. за нарушение чл. 139, ал. 5 и ал. 6 вр. чл. 102, ал. 2 ЗДвП.
С електронния фиш била предоставена възможност на санкционираното лице да
се освободи от административнонаказателна отговорност, като заплати
компенсаторна такса, но в съответния срок не е постъпило компенсаторно плащане
по чл. 10, ал. 2 от ЗП.
Изложената фактическа обстановка
съдът прие за установена въз основа приобщените по реда на чл.283 от НПК
писмени доказателства, от които с най-съществено значение са разписки за
електронна винетка, справка за собственост на МПС, разпечатка от „Теленор
България“ ЕАД, фискален бон от „Теленор България“ ЕАД, справка от електронната
система на Агенция „Пътна инфраструктура“ относно МПС с рег. № В 0634 НР,
Списък на републиканските пътища в РБ, за които се събира такса за ползване на
пътната инфрастрпуктура-винетна такса и др. Обстановката се установява и от
приложените като веществени доказателства 2 бр. снимки.
При така установената фактическа обстановка съдът
приема от правна страна следното: Съгласно разпоредбата на чл. 139,
ал. 5 от ЗДвП движението
на пътни превозни средства по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа,
се извършва след изпълнение на съответните задължения, свързани с установяване
размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата. Шестата алинея на цитираната норма задължава водачите на пътни
превозни средства преди
движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да заплатят таксата по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата в случаите, когато такава е дължима според
категорията на пътното превозно средство, освен когато таксата е заплатена от
трето лице. От своя страна
чл.102, ал.2 от ЗДвП задължава собствениците да не допускат
движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената
пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във
връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство.
С
измененията на Закона за пътищата /ДВ, бр. 105/2018 г. / е предвиден нов начин на заплащане на такси за
преминаване по платената пътна мрежа, при която се въвежда смесена система за
таксуване на различните категории пътни превозни средства - винетни такси за
пътни превозни средства или такси на база време и
на база изминато разстояние. С разпоредбата на чл.10, ал.1, т.1 от ЗП е въведена такса за ползване на платената пътна мрежа -
винетна такса за пътни превозни средства по чл. 10а, ал. 7 (пътни превозни средства с
обща технически допустима максимална маса до или равна на 3,5 тона), като заплащането на винетната такса дава право на
едно пътно превозно средство да ползва за определен срок платената пътна мрежа. Винетната такса се
заплаща от собственика или ползвателя на пътното превозно средство, след
правилно деклариране на регистрационния му номер, категорията на пътното
превозно средство и периода на валидност и важи само за пътното превозно
средство, чийто регистрационен номер правилно е бил деклариран от собственика
или ползвателя му (чл.10а, ал.3 от ЗП).
От служебно изисканата от съда
справка от сектор „Пътна полиция“ при ОД
на МВР-Варна е видно, че процесният автомобил е с максимална допустима маса от
2675 кг. и е предназначен за превоз на пътници (включва общо 5 седящи места).
Следователно автомобилът попада в категорията пътни превозни средства по
чл.10а, ал.7, т.1 от ЗП и по силата на посочената норма за него е следвало да
бъде заплатена винетна такса за движението му по платената пътна мрежа.
Съгласно чл. 167а, ал. 3 ЗДвП електронната система за събиране на пътни такси
по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата създава доклади за
всяко установено нарушение по чл. 179, ал. 3 - 3в ЗДвП, към които автоматично се прилагат статични изображения във вид
на снимков материал и/или динамични изображения - видеозаписи. Докладите,
заедно с приложените към тях статични изображения във вид на снимков материал
и/или динамични изображения - видеозаписи, представляват доказателства за
отразените в тях обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата
табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от
път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на
техническото средство - част от системата. Електронната система функционира чрез визуално
разпознаване на дигитални образи, цифри и букви; не извършва измерване и не
подлежи на техническо измерване по ЗИ. Предвид приложените по делото доклад
от електронната система за събиране на пътни такси и статично изображение на
процесния автомобил, съдът приема за безспорно установено, че на посочените в
ЕФ дата и час същият се е движел по път I-9, км.150+249, в Община Долни чифлик. Видно от приложения Списък на републиканските пътища в РБ, за които се
събира такса за ползване на пътната инфраструктура (л.18), посоченият път е
включен в този списък и за автомобила е следвало да е налична заплатена винетна
такса. От приобщените по делото писмени доказателства е
видно, че жалбоподателят е заплатил
винетна такса в размер на 97.00 лева, но при въвеждане на данните от оператора
на ТЕЛЕНОР като националност на МПС вместо Р.България, е била въведена
VU-Вануату. В чл.6 ал.2 от Наредбата за условията, реда и правилата за
изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории
пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние, е
предвидено, че електронната винетка съдържа уникален идентификационен номер,
данни за регистрационния номер на превозното средство, държавата, в която е
регистрирано, неговата категория, датата на заплащане на таксата и периода на
валидност. Съобразно действащата в този
момент нормативна уредба електронната винетка с неправилно въведена държава на регистрация на превозното средство се
приравнява на липса на винетка за конкретния лек автомобил, като винетната такса очевидно е заплатена за несъществуващо
моторно превозно средство. Доколкото според чл.10а, ал.3 от ЗП винетната
такса се заплаща от собственика на превозното средство, а
надлежно заплатена такава в случая не е налице, съдът намира, че
правилно наказващият орган е констатирал
нарушение на разпоредбата на чл.139 ал.5 и ал.6, вр. чл.102, ал.2 от
ЗДП от страна на жалбоподателя. Санкционната
разпоредба е издирена надлежно, като наказанието е наложено на основание чл.179 ал.3 предвиждащ специална санкция за водач, който управлява МПС по път, включен
в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса
по чл.10 ал.1 т.1 от ЗП. Административнонаказателната отговорност законосъобразно е насочена към
жалбоподателя. По силата на чл.187а, ал.1 от ЗДвП при
установяване на нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3б в
отсъствие на нарушителя се счита, че пътното превозното средство е управлявано
от собственика му, освен ако бъде установено, че пътното
превозно средство е управлявано от трето лице, а подобни
данни не са налични по делото.
Спазени са и процесуалните изисквания при издаването на електронния фиш.
Обжалваният ЕФ е издаден в съответствие с разпоредбата на чл. 189ж ЗДвП, предоставяща възможност
при нарушение по чл.179 ал.3 от ЗДП, установено и заснето от електронната система по чл. 167а ал. 3 да се издаде електронен фиш в отсъствието на
контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в
размер, определен за съответното нарушение. Същият съдържа изискуемите от чл. 189ж ЗДвП реквизити, а именно-мястото, датата, точния час на извършване
на нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство, собственика
или вписания ползвател, описание на нарушението, нарушените разпоредби, възможността
за заплащане на таксата по чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата, размера на
глобата, срока и начините за доброволното й заплащане.
Независимо от изложеното съдът намира, че обжалваният
ел.фиш следва да бъде отменен поради настъпила законодателна
промяна. След извършването на
нарушението е била приета разпоредбата на чл. 10
„а“, ал. 3б от ЗП (ДВ бр.23 от 2021г., в
сила от 19.03.2021г.), предвиждаща процедура за корекция на декларираните
данни за превозното средство, включително за държавата, в която е
регистрирано превозното средство, когато
при издаване на електронна винетка е допусната техническа грешка.
Очевидно действащата нормативна уредба не приравнява
електронната винетка с допусната техническа грешка на липсваща такава, а
установява законово
регламентирана процедура за поправка на техническата грешка,
каквато безспорно е била допусната и в настоящият казус. Съдът
намира, че след въвеждането на цитираната норма управлението на МПС с ел.
винетка с неправилно отразени данни за държавата не представлява
административно нарушение, а е основание за корекция по съответния ред. При
това положение действащата нормативна уредба се явява по-благоприятна за
сакционираното лице, тъй като извършеното вече не представлява нарушение.
Поради това и с оглед разпоредбата на чл.3, ал.2 от ЗАНН следва да се приложи
новата норма на чл. 10 „а“, ал. 3б от ЗП и да се счете, че не е налице административно
нарушение.
Дори и да се приеме, че деянието следва да се третира
като нарушение и понастоящем, то биха били налице основания случаят да бъде
счетен за маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Жалбоподателят
е заплатил винетна такса
за превозното средство, макар и с неправилно посочена държава на регистрация, което
очевидно се дължи на техническа грешка, допусната по вина на съответният
служител, издал електронната винетка. Впоследствие таксата е заплатена
повторно, като по повод същата ел.винетка са били заплащани и компенсаторни
такси. Доколкото
П. е проявил съобразено със закона поведение, като е заплатил винетна такса, случаят
очевидно не се отличава с аналогична тежест с нарушенията от този вид,
извършени поради незачитане на законовите изисквания и съзнателно незаплащане
на такава. Процесният случай дотолкова се отличава от обичайните нарушения на
чл.139, ал.5 и ал.6 от ЗДвП, че се налага единствено възможния извод за
маловажност на нарушението. Наложеното наказание очевидно не съответства на
тежестта на извършеното и не може да бъде счетено за справедливо-
обстоятелство, което обуславя на самостоятелно основание отмяната на
обжалваното наказателно постановление поради неприлагането на чл.28 от ЗАНН.
По
изложените съображения съдът намира, че обжалваният електронен фиш се явява незаконосъобразен
и като такъв следва да бъде отменен.
С оглед изхода на делото и направеното в жалбата съответно искане, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал.4 от АПК, вр.
чл. 144 от АПК вр.чл. 78, ал.1 от ГПК на И.П. следва да се присъдят направените
по делото разноски. Същите се изразяват в заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 300 лв. за процесуално представителство. В случая възнаграждението е в
минималния размер, определен по реда на чл.
18, ал.2, вр. чл. 7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004год. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и следва да бъде присъдено изцяло.
Водим от
горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено
от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за
пътищата № ********** на Агенция „Пътна
инфраструктура“, с който на И.П. ***, ЕГН:**********, на основание чл.179, ал.3, вр. с
чл187а, ал.1 от ЗДвП, е наложено административно наказание
“глоба” в размер на 300.00 лева, за нарушение на чл. 139, ал.5 и ал.6, вр. с чл.102, ал.2 от ЗДвП, като незаконосъобразен.
ОСЪЖДА ОД на МВР-Варна да заплати на И.П. ***, ЕГН:********** сумата от 300 /триста/
лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на
касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му пред Административен съд – Варна.
След влизане в сила на съдебното
решение, АНП да се върне на наказващия орган по компетентност.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: