РЕШЕНИЕ
№ 13791
гр. София, 15.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря НАТАША П. МЕРЕВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20251110103646 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба по реда на
чл. 422 ГПК от „УСТОИ“ ЕАД срещу „Крезас“ ЕООД, З. И. Т. и З. П. К. след развило
се заповедно производство по ч. гр. дело № 60665/2024 г. по описа на СРС.
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени установителни
искове за признаване на установено по отношение на ответниците, че дължат
солидарно на ищцовото дружество сумите по Заповед № 34319 за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена на 31.10.2024 г. по ч. гр. д. 60665/2024 г.
по описа на СРС с правно основание, както следва: 1/ чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 288 ТЗ вр. чл. 138 ЗЗД за сумата от
1822,81 лева, представляваща главница за непогасено задължение по договор за
паричен заем № 01865/31.08.2023 г., ведно със законна лихва за период от 11.10.2024 г.
до изплащане на вземането; 2/ чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл.
240, ал. 2 ТЗ вр. чл. 288 ТЗ вр. чл. 138 ЗЗД за сумата от 10,00 лева, представляваща
договорна лихва за период от 20.04.2024 г. до 20.08.2024 г., 3/ чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 2 ТЗ вр. чл. 288 ТЗ вр. чл. 138 ЗЗД за сумата от
252,56 лева, представляваща наказателна лихва за период от 20.05.2024 г. до
20.08.2024 г., 4/ чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 138 ЗЗД за сумата от
50,00 лева, представляваща мораторна лихва за период от 20.04.2024 г. до 30.09.2024 г.
Ищецът „УСТОИ“ ЕАД твърди, че вземането - предмет на делото, произтича от
1
сключен Договор за паричен заем № 01865/31.08.2023 г. между „УСТОИ“ ЕАД, в
качеството му на заемодател, и „Крезас“ ЕООД, в качеството му на заемател, З. Т., в
качеството й на солидарен длъжник, и З. К., в качеството й на поръчител. Сочи, че
съгласно договореното „УСТОИ“ ЕАД отпуснал заем на „Крезас“ ЕООД в размер на
2096.30 евро, представляващи 4100 лева към датата на подписване на договора за срок
от 12 месеца при ГЛП в размер от 32%. Общата дължима сума по договора за целия
период на заема сочи, че възлиза на 2767.11 евро, представляващи 5412 лева към
датата на подписване на договора. Твърди, че съгласно чл. 3, ал. 2 от договора
заемателят дължи такса за обслужване на заема в размер на 167.70 евро,
представляващи 328 лева към датата на подписване на договора за заем, която по
искане на заемателя била удържана от заемната сума. Сочи, че съгласно договора
ответниците З. И. Т. и З. П. К. са се задължили да отговорят солидарно със заемателя
за задължението му в качеството им на поръчители. Съгласно договореното 3662.33
лева от заемната сума следвало да се използва за погасяване на преходно задължение
на заемателя по Договор за заем №Б0003097/01.03.2023 г., а остатъкът от 109.67 лева
да се усвои от заемателя. Посочено е, че заемателят изпълнил задължението си за
погасяване на вноски № 1-7, както и частично вноска № 8, след което изпадал в забава
и окончателно спрял плащанията по заема.
Моли съда да установи дължимостта на вземанията така, както са претендирани
в заповедното производство. Претендира разноски.
Ответниците „Крезас“ ЕООД и З. И. Т. подават неподписани отговори на
исковата молба, като с Определение рег. № 15967/06.04.2025 г. съдът е указал на
ответниците да отстранят нередовностите. Указано им е, че при неизпълнение на
указанията в срок, съдът ще приеме, че отговор на исковата молба от ответниците не е
подаден. Поради неизпълнение на указанията на съда, приложение следва да намерят
последиците на чл. 101, ал. 3 ГПК и да се приеме, че ответниците „Крезас“ ЕООД и З.
И. Т. не са подали отговор на исковата молба.
Ответницата З. К. подава отговор на исковата молба в срок по чл. 131 ГПК, с
който оспорва възникването на облигационно правоотношение, като счита, че
представеният договор не е подписан. Счита, че поради невъзникването на
облигацинно правоотношение със заемателя, то не е възникнало и облигационно
правоотношение с поръчителя. В случай че се установи възникването на
облигационно правоотношение, оспорва факта, че сумата по договора е предоставена
на заемателя, поради което не се дължи нейното връщане. Счита, че уговорката за
заплащане на неустойка, макар и да не може да се оспорва като прекомерна между
търговци, е нищожна поради накърняване на добрите нрави с оглед уговорения
размер. Сочи, че не е положила подпис под общите условия, поради което същите не я
обвързват. Претендира разноски.
2
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
По делото са представени като писмени доказателства заверени преписи от
Договор за паричен заем № 01865/31.08.2023 г., върху който са поставени три
електронни подписа от 31.08.2023 г., положени от З. Т., З. К. и Б. След изискване на
оригиналите на посочените документи поради направено оспорване от страна на
ответника по реда на чл. 193 ГПК, ищецът с молба вх.№ 161316/09.05.2025 г.
представя 4 бр. компактдискови устройства, съдържащи електронния образ на
подписания договор за заем.
Съгласно представеното копие на договор за паричен заем от 31.08.2023 г.
заемодател е ищецът „УСТОИ“ ЕАД, който се задължава да предаде на заемателя
„Крезас“ ЕООД сумата от 2 096,30 евро или в левова равностойност – 4 100 лева, а
заемателят се задължава да върне получената сума в срок от 12 месеца, както и да
заплати годишна лихва в размер на 32 %, като съгласно чл. 10 от договора
задълженията на заемателя се обезпечават от З. И. Т., като солидарен длъжник и с
поръчителство, дадено от З. П. К.. В договора за заем за потребление е уговорено част
от заемната сума в размер на 167,70 евро или левова равностойност на 328 лева,
дължима на основание чл. 3, ал. 2 от договора да бъде удържана от предоставената
заемна сума, а друга част от заемната сума в размер на 3 662,33 лева да бъде
използвана за рефинансиране на задължения по кредит № DG 003097/01.03.2023 г. с
кредитодател „Устои“ ЕАД, като остатъкът в размер на 109,67 лв. е уговорено да бъде
преведен по банкова сметка на кредитополучателя „Крезас“ ЕООД с IBAN:
BPBI79401092326701.
По делото са допуснати първоначална и допълнителна съдебно-счетоводна и
съдебно-техническа експертизи.
Ответницата З. П. К. оспорва автентичността на представения по делото договор
за паричен заем № 01865/31.08.2023 г., по отношение на положения от З. Т., в
качеството й на управител на „КРЕЗАС“ ЕООД електронен подпис. Въз основа на
посоченото оспорване е открито производство по реда на чл. 193 ГПК за оспорване на
автентичността на положен подпис от законен представител на заемателя „Крезас“
ЕООД. Доколкото процесният договор за заем е електронен документ, подписан изцяло
с електронни подписи, за установяване на автентичността на положените електронни
подписи е назначена съдебно-техническа експертиза със следната задача, формулирана
от ответницата З. К., а именно: вещото лице след запознаване с представен на
компактдиск в електронен формат договор за паричен заем № 01865/31.08.2023 г. и
удостоверение, издадено от „Евротръст Технолъджис“ АД, да отговори дали
процесният договор за паричен заем е подписан с валиден електронен подпис от
„Крезас“ ЕООД. След запознаване с материалите по делото, в това число и
3
приложените компактдискови устройства, и след извършване на проверка на
положения електронен подпис чрез два независими софтуера – инструмент pdfsig в
Linux среда и чрез софтуера Adobe Acrobat Pro 64 bit в Windows среда, вещото лице
достига до извода, че представеният на приложен по делото компактдиск електронен
документ е подписан с валидни цифрови сертификати чрез валиден квалифициран
електронен подпис, издаден от „Евротръст Технолъджис“ АД: от З. И. Т. на 31.08.2023
г. в 09:15:23 ч.; от З. П. К на 31.08.2023 г. в 09:33:20 ч. и от Б на 31.08.2023 г. в 09:33:54
ч. Вещото лице посочва, че процесния договор не е подписан с електронен подпис,
издаден на името на „Крезас“ ЕООД.
По делото е прието заключение и по допусната съдебно-счетоводна експертиза,
по която вещото лице след запознаване с доказателствата по делото, счетоводна
документация и справка относно разпределение на плащанията в счетоводните
регистри, достига до извода, че след справка в счетоводството на „Изипей‘ АД общо
извършените преводи от заемателя са в размер на 4 350 лв., от които суми са
приспаднати такси за извършване на преводите в размер на 35,65 лв., като по сметка
на заемодателя „УСТОИ“ ЕАД са получени суми в размер на 4 314,35 лв., които са
отнесени по следния начин: за плащане на такси: 132 лв. – за такси по договора; 599,80
лв. – платена наказателна лихва; 1 302 лв. – за плащане на договорна възнаградителна
лихва и 2 277,19 лв. – заплатена главница. След плащането са останали следните
непогасени задължения в общ размер на 2 135,37 лв., които се разпределят по следния
начин: 1 822,81 лв. – непогасена главница, 10 лв. – непогасена лихва, 302,20 лв. –
непогасени наказателни и законни лихви за забава.
Прието по делото е и заключение по допусната допълнителна съдебно-
счетоводна експертиза, вещото лице по която сочи, че „Крезас“ ЕООД няма открити
банкови сметки при „Изипей“ АД, а има открит абонаментен номер *********,
съответстващ на ЕИК на дружеството, през който оперира, за да извършва дейността
си, като именно този абонатен номер е идентификаторът за извършените трансакции.
При 9 от общо 13 от вноските вносител на сумата е З. И. Т., а за останалите вноски е
отразено, че няма данни за наредител, доколкото на основание чл. 69, ал. 3 ЗПУПС
дава на „Изипей“ АД право да не събира информация за име на вносител на вноски
под 300 лв. Основанието за погасяване на 13-те вноски е посочено 01865, което
отговаря на номера на договор за паричен заем от 31.08.2023 г.
Съдът кредитира и трите експертни заключения, като намира, че същите са
обективни, пълни и компетентно изготвени.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от
правна страна:
Предявени са кумулативно обективно и субективно съединени искове за
главница, договорна и законна лихва по договор за паричен заем № 01865/31.08.2023 г.
4
срещу заемателя, солидарния длъжник и поръчителя по договора за паричен заем.
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240,
ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 288 ТЗ вр. чл. 138 ЗЗД:
В доказателствена тежест на ищеца по предявените искове за главница,
договорна възнаградителна и наказателна лихва е да докаже при условията на пълно и
главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си
последици, a именно: че между „УСТОИ“ ЕАД, в качеството му на заемодател, и
„Крезас“ ЕООД, в качеството му на заемател, З. Т., в качеството й на солидарен
длъжник, и З. К., в качеството й на поръчител, е възникнало облигационно отношение
по Договор за паричен заем № 01865/31.08.2023 г., изпълнение на задълженията на
заемодателя по него, по силата на който договор за заемателя е възникнало
задължението за връщане на заетата сума, заплащане на възнаградителна и
наказателна лихва в претендираните размери, а за ответнците З. Т. и З. К. е възникнало
задължение да отговарят солидарно за дълга.
От представените писмени доказателства и в частност от договор за паричен
заем № 01865/31.08.2023 г. (л. 9 – 19 по делото), се установява, че между „УСТОИ“
ЕАД, като заемодател и „Крезас“ ЕООД, като заемател, е налице валидно
облигационно отношение по договор за заем за потребление. По договора за заем З. И.
Т. е поела задължението като солидарен длъжник, а З. П. К. – като поръчител.
Договорът за заем за потребление е реален договор, което означава, че
договорът се счита сключен не с простото постигане на съгласие между страните, а и с
предаване на заемната сума от заемодателя на заемателя. Сключване на писмен
договор за заем има значение за доказване на уговорките по договора относно
условията за предсрочно погасяване и за начина на отпускане на заемната сума.
Сключването на писмен договор е форма за действителност на уговорките за размера
на договорната възнаградителна лихва (чл. 240, ал. 2 ЗЗД), допълнителните такси и
неустойки по договора.
Представеното копие от договор за заем е на възпроизведен хартиен екземпляр
на електронен документ, като след изискване договорът е представен и в електронен
формат. Въз основа на представеното на компактдиск копие от договора с електронен
формат и назначената по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че
договорът е подписан с 3 действителни и валидни към датата на подписване
квалифицирани електронни подписа от З. И. Т., З. П. К. и Б Заключението по съдебно-
техническата експертиза установява, че процесният договор за паричен заем не е
подписан от „Крезас“ ЕООД, като изслушан в о.с.з. от 26.06.25 г. вещото лице К.
пояснява, че не договорът не е подписан с електронен подпис, издаден на името на
„Крезас“ ЕООД. Съгласно чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕУУ, електронен документ е електронно
изявление, записано върху магнитен, оптичен или друг носител, който дава
5
възможност да бъде възпроизвеждано. Законът придава значение на подписан
документ само на този електронен документ, към който е добавен квалифициран
електронен подпис (чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕП). Съгласно чл. 3, т. 12 от Регламент (ЕС) №
910/2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при
електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО
квалифициран електронен подпис по смисъла на Регламента означава усъвършенстван
електронен подпис, който е създаден от устройство за създаване на квалифициран
електронен подпис и се основава на квалифицирано удостоверение за електронни
подписи. В чл. 13, ал. 3 ЗЕДЕУУ се препраща към цитираното определение от
Регламент (ЕС) № 910/2014 г. по отношение на понятието за квалифициран електронен
подпис. В процесния случай се установява безспорно, че договорът за паричен заем е
подписан с три квалифицирани електронни подписа, които към датата на полагането
им върху документа са били валидни. Два от подписите са на З. П. К. и Б, съответно
поръчител по договора за заем и представляващ заемодателя „УСТОИ“ ЕАД.
Ответницата З. К. е оспорила автентичността на договора за заем по отношение на
положения подпис за заемателя „Крезас“ ЕООД, като е открито производство по реда
на чл. 193 ГПК. В заключението на съдебно-техническата експертиза е установено, че
„Крезас“ ЕООД не е положил подпис. Съгласно Регламент (ЕС) №910/2014 г. титуляр
на електронния подпис е само физическо лице, което създава електронен подпис (чл. 3,
т. 9 от Регламента). Целта на електронния подпис и в частност – на квалифицирания
електронен подпис, е да удостоверява по сигурен начин авторството и интегритета на
удостоверените с електронния подпис волеизявления на физическо лице – титуляр на
подписа. Поради това квалифицираният електронен подпис се издава винаги на
физическо лице, а не на юридическо лице. Титуляр на електронен подпис не може да
бъде юридическото лице. Допустимо е към подписа на физическото лице да се добави
информация за организация, към която принадлежи, но това само по себе си обаче не
обвързва юридическото лице и за него не възникват права и задължения.
Представителната власт на физическото лице, което е положило подписа, спрямо
юридическото лице, вписано в удостоверението за електронен подпис, произтича от
закона (напр. представителната власт на управителя на търговското дружество) или въз
основа на овластяване (напр. пълномощно). Поради това и заключението на вещото
лице К. съотвества на правното положение – че не е налице издаден квалифициран
електронен подпис с титуляр „Крезас“ ЕООД, но това не означава, че договорът за
заем не обвързва „Крезас“ ЕООД. При посочване на страните по договора е указано,
че заемателят „Крезас“ ЕООД се представлява от З. И. Т., която след направена
служебна справка по партидата на дружеството в Търговския регистър се установява,
че е управител на посоченото дружество към датата на подписване на договора, а и
към настоящия момент и действа като негов законен представител. Въз основа на
посоченото, следва да се приеме, че от името на заемателя „Крезас“ ЕООД договорът е
6
подписан от управителя и законен представител на дружеството – З. И. Т., положила
валиден квалифициран електронен подпис на 31.08.2023 г. в 09:15:23 ч.
Ето защо съдът намира, че оспорването на документа следва да бъде признато
за недоказано, което може да стане и с решението по делото съгласно чл. 194, ал. 3,
изр. 1 ГПК, което в тази част има характер на определение /в този смисъл решение №
135 от 3.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 820/2009 г., IV г. о., ГК, постановено по реда
на чл. 290 ГПК/.
От представено като писмено доказателство платежно нареждане за заем за
потребление превод с референция FT23243547978985/31.0.8.2023 г. (л. 5 по делото) се
установява, че от сметка на „УСТОИ“ АД е преведена сумата от 109,67 лв. по сметка
на „Крезас“ ЕООД. В чл. 2, ал. 1 от договора за заем за потребление е посочено, че
заемодателят е задължен да преведе посочената сума по сметка на заемателя, а
останалата част от главницата в размер на 3990,33 лв. е задържана от заемодателя за
погасяване на такса за обслужване в размер на 328 лв. и за погасяване
(рефинансиране) на друг заем за потребление № DG 003097/01.03.2023 г. с
кредитодател „Устои“ ЕАД, като с подписа под договора заем заемателят се е съгласил
с посочените условия. Предвид посочено, следва да се приеме, че заемодателят е
изпълнил своите задължения по договора за заем за потребление (заем) и е превел
дължимата сума по сметка на заемателя. Следователно за заемателя се поражда
задължение да върне дължимите по договора за заем суми.
Съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че
заемателя „Крезас“ ЕООД е заплатил чрез „Изипей“ по сметка на заемателя „Устои“
ЕАД суми в общ размер на 4 350 лв., от които 35,65 лв. са удържани като такси за
превода и 4 314,35 лв. са постъпили по сметка на заемателя „Устои“ ЕАД. Съгласно
чл. 78 ЗЗД разноските по изпълнението са в тежест на длъжника, поради което в
процесния случай следва останат в тежест на заемателя „Крезас“ ЕООД. Задължението
по договора за заем е погасено за сумата от 4 314,35 лв. Размерът на непогасеното
задължение съобразно приетите по делото доказателства е в размер на 1822,81 лв. –
непогасена главница, 10 лв. – непогасена договорна възнаградителна лихва по
погасителен план и 302,20 лв. – остатък от начислени наказателни и законни лихви,
като за посочения размер предявените искове срещу „Крезас“ ЕООД се явяват
основателни. Искът за сумата от 252,56 лева, представляваща наказателна лихва за
период от 20.05.2024 г. до 20.08.2024 г. следва да се отхвърли за разликата над 252,20
лв. до пълния предявен размер от 252,56 лв.
Ответницата З. И. Т. е поела задължение като солидарен длъжник, а З. П. К. е
обезпечила задължението по процесния договор за заем № 01865/31.08.2023 г. като
поръчител. Съгласно чл. 121 ЗЗД солидарност между двама длъжници възниква в
случаите, когато е предвидено по закон или когато изрично е уговорена между
7
страните. В случая солидарността между заемателя „Крезас“ ЕООД и З. Т. и З.
Кортукова произтича от договора, тъй като са се съгласили да отговарят солидарно
пред заемодателя за изпълнение на задълженията на заемателя, което е удостоверено с
техните валидни квалифицирани електронни подписи. При солидарните длъжници
кредиторът има право да предяви иск и да осъди всички солидарни длъжници, но
погасяването на задължението от един солидарен длъжник погасява задължението и на
останалите солидарни длъжници. Поради това ответниците следва да бъдат осъдени да
заплатят процесните суми солидарно.
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и момента, от който
той е станал изискуем. В тежест на ответниците е да докажат погасяване на дълга на
падежа.
Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 3 от договора, заемът се отпуска за срок от
12 месеца, подробно описан в Приложение № 1, неразделна част от договора. От
погасителния план към договора се установява, че падежът на последната погасителна
вноска е настъпил на 20.08.2024 г., след който момент ответниците са изпаднали в
забава за изпълнение на задължението си, поради което дължат лихва за забава. От
експертното заключение по съдебно-счетоводната експертиза се установи, че общят
размер на наказателната лихва и лихвата за забава е в размер на 302,20 лева, от които
252,20 лева наказателна лихва и 50 лева лихва за забава. Ето защо предявеният иск за
лихва за забава следва да бъде уважен в пълния предявен размер и за периода от
20.04.2024 г. до 30.09.2024 г.
По отговорността за разноски:
При този изход на делото разноски се дължат на ищеца в размер на уважената
част от иска, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. В настоящото производство ищецът е
доказал разноски в размер на 308,11 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение по
делото (л. 7 по делото), 180,20 лв. – държавна такса (л. 6 и л. 33 по делото) и 300 лв. –
депозит за възнаграждение за вещо лице (л. 70 по делото), а в заповедното
производство по ч.гр.д. 60665/2024 г., СРС, 33 с-в – 42,71 лв. – държавна такса и
244,06 лв. – адвокатско възнаграждение. Предвид посоченото, пропорционално на
уважената част от исковете, в на ищеца се дължат разноски в размер на 788,26 лв. – за
исковото производство и 286,70 лв. – разноски в заповедното производство.
На осн. чл. 78, ал. 3 ГПК разноски се дължат и на ответниците, съразмерно на
отхвърлената част от исковете. Единствено ответницата З. П. Кортукова доказва
разноски в настоящото производство, както следва: 480 лв. – платено адвокатско
възнаграждение в исковото производство, 5 лв. – платена такса за издаване на съдебно
удостоверение, 450 лв. – депозит за съдебно-техническа експертиза, 120 лв. – депозит
за допълнително заключение към съдебно-счетоводна експертиза, както и сумата от
8
200 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение в заповедното производство.
Пропорционално на отхвърлената част от предявените искове, в полза на ответницата
З. К. следва да се присъди сумата от 0,18 лева за исковото производство и сумата от
0,03 лева за заповедното производство.
Така мотивиран и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че „Крезас“ ЕООД, ЕИК: *********, З. И. Т.,
ЕГН ********** и З. П. К., ЕГН ********** дължат солидарно на „УСТОИ“ ЕАД,
ЕИК ********* сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение от 31.10.2024 г. по ч. гр. дело № 60665/2024 г. по описа на СРС, 33 състав,
както следва:
1822,81 лева на осн. чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240,
ал. 1 ЗЗД вр. чл. 288 ТЗ вр. чл. 138 ЗЗД, представляваща главница по договор за
паричен заем 01865/31.08.2023 г., ведно със законна лихва върху сумата, считано
от 11.10.2024 г. до погасяване на задължението;
10,00 лева на осн. чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал.
2 ЗЗД вр. чл. 288 ТЗ вр. чл. 138 ЗЗД, представляваща договорна лихва за период
от 20.04.2024 г. до 20.08.2024 г.;
252,20 лева на осн. чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240,
ал. 2 ЗЗД вр. чл. 288 ТЗ вр. чл. 138 ЗЗД, представляваща наказателна лихва за
период от 20.05.2024 г. до 20.08.2024 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до
пълния предявен размер от 252,56 лева като неоснователен;
50,00 лева на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, представляваща
мораторна лихва за период от 20.04.2024 г. до 30.09.2024 г.
ПРИЗНАВА ЗА НЕДОКАЗАНО, на основание чл. 194, ал. 3, вр. ал. 2 ГПК,
оспорването на истинността на договор за паричен заем 01865/31.08.2023 г.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК „Крезас“ ЕООД, ЕИК: *********, З. И. Т.,
ЕГН ********** и З. П. К., ЕГН ********** да заплатят на „УСТОИ“ ЕАД, ЕИК
********* сумата от 788,26 лева, представляваща разноски в исковото производство и
сумата от 286,70 лева, представляваща разноски в заповедното производство,
пропорционално на уважената част от предявените искове.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК „УСТОИ“ ЕАД, ЕИК ********* да заплати
на З. П. К., ЕГН ********** сумата от 0,18 лева, представляваща разноски в исковото
производство и сумата от 0,03 лева, представляваща разноски в заповедното
производство, пропорционално на отхвърлената част от предявените искове.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на препис
пред Софийския градски съд.
9
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10