МОТИВИ КЪМ
ПРИСЪДАТА ПО НОХД № 1154/2011 ГОД.НА ВАРНЕНСКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД- НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ:
Варненският окръжен прокурор е внесъл
обвинителен акт във Варненския окръжен съд срещу подсъдимия:
П.К.
***, роден на ***г***
Шипка,
български гражданин, със средно образование, безработен, вдовец, безработен, осъждан -
реабилитиран, ЕГН **********;
ЗА ТОВА, ЧЕ:
На 02.04.2011 г. в
с.Н.Ш, общ.Долни Чифлик, обл.Варна подс. П. умишлено умъртвил С.И.П. ЕГН **********,
по начин и със средства - ловна пушка ТОЗ 34 ЕР с № 0214359, надцевка, 12
калибър, опасни за живота на мнозина- престъпление по чл.118 ал.1 т.6 вр. с чл.115 от НК.
Съдът е приел разглеждането на делото
по чл. 116 ал.1 т.6 от НК , каквото е и фактическото обвинение в
обстоятелствената част на ОА и в ДП ,още
повече че обвинителния акт се съпровожда и от нарочно постановление на ВОП от
14.07.2011 година ,с което се отказват определени доказателствени искания и е
ясно отразено становището на ВОП относно повдигнатото обвинение – по чл. 116ал.
1 т.6 от НК, както това е изписано и в обстоятелствената част на ОА. Затова и
съдът приема ,че се касае за техническа грешка при цифровото изписване на
диспозитива в ОА ,с което не се нарушават правата на обвиняемия – да разбере
обвинението.
В досъдебното производството, при първоначалното привличане в
качеството на обвиняем по чл.115 от НК, подсъдимият П. се е признал за виновен в
убийството на съпругата си ,но не е давал подробни обяснения по делото. При
повдигане на обвинението по чл. 116 ал.1 т.6 вр. с чл.115 от НК подс.П. се е възползувал от правото си да дава
обяснения и е заел становище, че
когато е взел пушката на втория етаж на къщата са били само той и съпругата
му , която с няколко изречения го е обидила ,като му е казала ,че си взема
децата и повече няма да ги пусне при тях ,като в заведението насреща бил
приятеля й с колата си, който щял да ги откара в гр.Варна .Заявил е, че
пострадалата е казала ,че няма да живее повече с него и го нарекла
„мърляч”,който мрънкал подире й. Обяснява, че думите на Силвия били казани в
коридора на два –три пъти ,от които той се засегнал и тогава и заявил ,че ще се
самоубие ,но първо стрелял в посока към нея ,а впоследствие не съумял да се
самоубие ,защото му взели пушката.
В ДП при предявяване на
разследването подс.П. и защитникът му адв.Ю.Г. са направили искане съдебното
производство по делото да се движи по реда на глава 27 от НПК.
В съдебно заседание при разясняване на процедурите по глава 27 от
НПК и в присъствието на упълномощения си
защитник адв. Ю.Г. е поискал разглеждането на делото по реда на чл. 371т.2 от НПК като подс.П. е признал всички факти по обвинителния акт и се е съгласил да
не се събират доказателства за тях.
В съдебното заседание пред първата
инстанция са били конституирани и следните страни:
- В.П.К.-малолетна дъщеря на пострадалата -
ЕГН ********** и малолетен син на пострадалата И.П.К., ЕГН ********** чрез
особен представител адв. Я.Г., назначен по реда на чл. 101 ал.1 от НПК от ДП
,който от името на малолетните деца на пострадалата и подсъдимия е депозирал
пред съда граждански искове в размер на от
по 100 000 (сто хиляди) лева, представляващи обезщетение
за причинените в резултат на деянието неимуществени вреди, за всяко едно от
децата , ведно със законната лихва, считано от 02.04.2011 г. до окончателното
изплащане на сумата. Направил е и искане за конституирането им и като частни
обвинители.
След постъпване на делото в съда особения
представител от името на децата е направил и искане за налагане на
обезпечителни мерки в полза на децата по
реда на чл. 73 ал.2 и 4 от НПК и чл.389 от ГПК ,което съдът е уважил/л.41-43 от
НОХД / .
- И.Б.У., ЕГН **********-баща на пострадалата Силвия Панайотова е предявил
граждански иск - сума в размер на 50 000
лв. /петдесет хиляди/,
представляваща обезщетение за причинените в резултат на деянието неимуществени
вреди, ведно със законната лихва, считано от 02.04.2011 г. до окончателното
изплащане на сумата, като е направил искане за конституиране като частен
обвинител.
Съдът
е постановил определение и е конституирал малолетните деца на пострадалата, чрез
особения им представител адв. Я.Г. –като частни обвинители и като граждански
ищци и е приел така депозираните
граждански искове срещу подсъдимия.В същите
процесуални качества е постановил и определение по отношение на И.Б.У. –баща
на пострадалата и го е конституирал като частен обвинител и граждански ищец в процеса.
По съществото на делото представителят на
окръжната прокуратура поддържа обвинението по чл. 116 ал.1 т.6 от НК и намира същото за безспорно доказано от
фактическа и правна страна и моли съдът да наложи наказание на подсъдимия П. към максималния размер на предвиденото в
закона наказание лишаване от свобода от алтернативно предвидените наказания за
това престъпление. Относно правната квалификация заема становището ,че във
всички случаи при употребата на ловно
оръжие ,действуващо при изстрел със сноп
от сачми ,предвид спецификата си представлява –убийство със средство и по начин
опасен за живота на мнозина /в случая на хората в къщата/ .
Адв.Я.Г.-като особен представител и от името
на малолетните деца подържа обвинението и искането за налагане на наказание по
съображенията ,изложени от прокурора и моли да се уважи гражданския иск срещу
подсъдимия в пълния му размер.
И.Б.У. –баща на пострадалата се
присъединява към искането на прокурора
относно наказанието и моли за уважаване на гражданския иск в пълния му размер.
Защитата на подс.П. адв.Ю.Г. ангажира
допълнителни писмени и гласни доказателства относно настаняването на децата в
дома на родителите на подс. П./л.61/от НОХД и е поискал провеждане на разпит на
свид. Д.Иванова –кмет на с.Н.Ш.Съдът е допуснал разпита с оглед събиране на
характеристични данни за подс.П. .По съществото на делото моли
съдът да оправдае подсъдимия по така възведеното обвинение по чл. 116 ал.1 т.6
от НК ,като заема становище ,че причиненото увреждане смъртта на пострадалата
съпруга на подс.П. –не е извършеното при правната квалификация по повдигнатото
обвинение ,а по чл. 115 от НК , тъй като нито от обективна нито от субективна
страна е било налице обстоятелството по начин и средства опасни за живота на
мнозина. Моли съдът да приеме ,че е осъществен състава на чл. 115 от НК и да
наложи наказание по реда на чл. 58а ал.4 от НК
като отчете наличието и на изключителни и на многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства за подс.П..
В последната си дума подс.П. сочи
,че не може да върне времето назад и желае единствено да вижда децата си и да
им помага до края на живота си.
Съдът от
фактическа страна прие за установено следното:
Подсъдимият П.К. ***, през 1994 г.сключил граждански брак със С.И.П. – на
35 г./към
датата на деянието /. От брака си имат две деца - В.П. Панайтова –на 11 години и И.П.П. на 9години . Семейството живеело в с.Н.Ш,
ул."Трифон Зарезан"№1, на втория етаж на къщата собственост на родителите на подс. свидетелите
Костадин и Виолета Хумови.
До 23.09.2010година подс.П. работел в Държавно горско стопанство"Шерба",
като горски надзирател. Дотогава имал
зачислено и бойно оръжие ,като след тази дата напуснал и
останал без работа,респ.било
сдадено и бойното оръжие.
От 09.01.2003година подс.П. притежавал с разрешение на Началника на Четвърто РУП-ОД-МВР-Варна, ловна
пушка - надцевка, 12 калибър, м. ТОЗ - 34 ИР сериен №
0214359 и боеприпаси за нея, които съхранявал заключени в метална каса, намираща се в
спалнята на семейството на втория етаж от къщата.Ключ за металната каса имали подсъдимия и пострадалата
Панайотова.
В началото на брачния живот отношенията между двамата съпрузи били нормални. Пострадалата Панайотова през лятото на 2009 година била
оперирана от мозъчен кръвоизлив на главата в гр.София като и бил поставен клипс
,след което трябвало да работи и по-
лека работа и да не се натоварва физически. След оставането му без работа подс.П.
станал раздразнителен особено в началото на 2011 г.,когато пострадалата
Силвия Панайотова започнала работа в гр.Варна, в заведение „Мистрал” като прихождала най-често с влак от с.Н.Ш до града.
По същото време отношенията между съпрузите се изострили. На няколко пъти
Силвия Панайотова се оплаквала пред брат си –
свид.Б.Б. *** , че подс.П. и нанасял побой, защото тя имала извънбрачна връзка и той проявявал
ревност. Именно тогава и Панайотова
дала ключа от касата с оръжието на
свид.Хумова – нейна свекърва. За проблемите в семейството на пострадалата и
подс. П. с различни акценти свидетелстват, както свидетелите Хумови-родители на подс. П. ,така и свид.Б.
нейн брат и свид.У. –нейн баща, а също и
свид.Малев.
Поради това ,че подс. П. изразявал ревността си чрез
удари по лицето или главата ,което след преживяната операция било особено
травмиращо и опасно за пострадалата и поради риска да се повтори получения
кръвоизлив -Панайотова
решила да се премести да живее в гр.Варна самостоятелно заедно с децата
им. Възползувала се от предстоящата пролетната
ваканция на същите за да намери квартира, както и да организира отписването им
от училището в с.Гроздьово , където учели, съответно да им намери училище в
гр.Варна .
До вечерта на 01.04.2011 г.Панайотова се прибирала всяка вечер от гр.Варна в домът си в с.Н.Ш, при съпруга и децата си. Същата вечер не се прибрала, като останала да преспи в дома на брат си-свид. Борислав Б. ***. Споделила с брат си,
че съпругът и я следи и ходи пред заведението
където работи, вдига скандали. Пострадалата Панайотова помолила
брат си да отиде на другия ден с нея до с.Н.Ш за да вземе багажа си и децата си и
да ги заведе в квартирата си в гр.Варна, защото се страхувала
от действията съпруга
си.
На 02.04.2011 г.,сутринта в дома на свид.Борислав И. , отишъл и св.И.Б.У. - бащата на
Борислав и пострадалата Силвия Панайотова.Тримата с
автомобила на свид.Борислав Б. *** Шипка към 14,15 часа. Пред къщата, в която живеели подс.П. и пострадалата излезли майката и бащата на подс.П. - св.Виолета Николова Хумова и свид.Костадин П. Хумов, като при тях било и по малкото дете И.. Малко по-късно излязъл и подс.П.П., на когото Силвия Панайотова казала, че е дошла да вземе багажа си и децата си и да ги заведе в квартирата си в гр.Варна. След това Силвия Панайотова се качила на втория етаж . Влязла в детската стая, като
минала през преходния хол, в който се намирала дъщеря им В. Панайотова и
почнала да си събира багажа.В същото време детето В. й поискало вода ,но Панайотова и
казала ,че бърза и трябва да събира багажа, като детето само да отиде да си
напълни.
В същото
време, докато всички останали разговаряли навън и
без да забележат отсъствието на подс.П., същия се качил по
стълбите на втория етаж ,отишъл до спалнята
/вж.оглед л.19-20 от НОХД и л.4-9 от ДП
и албум към огледа / и до металната каса, в която съхранявал пушката и боеприпасите за нея.
Отключил я, взел пушката от там взел два ловни патрона с надпис „CHEDDITE - 12",
със сачми 13/0, предназначени за отстрел на едър дивеч и сложил единия в пушката. След това влязъл в стаята ,където се намирала Силвия
Панайотова и с думите „Ти къде отиваш ма?" произвел
близък изстрел. При изстрела подс.П. и пострадалата
Силвия Панайотова били в позиция лице в
лице, като пострадалата направила инстинктивно защитно действие -поставила лява длан пред лицето си .
В този момент детето В.
Панайотова /според разказа на свид.Б.-л.70/излязло от хола
и в коридора и се разминало с баща си, чуло
обръщението към майка си и изстрела ,но нямало пряка видимост към детската стая
и предположило, че баща и е стрелял по майка й, започнало да вика "вуйчо, вуйчо".
След като чули изстрела и виковете на
детето, св.Борислав Б. изтичал по стълбите до втория етаж и от коридора заварил подс.П.П. в хола с отворена пушка да се
опитва да постави патрон в нея. Свид.Б.
го хванал изотзад за да изтръгне пушката от ръцете му и за да му попречи да я
затвори .Веднага при тях се качил и св.Хумов и помогнал на
св.Борислав Б. да задържат подс.П.П. и да му отнемат пушката, която
св.Хумова вземала и хвърлила под леглото в
спалнята на етажа,където била намерена и
при огледа –с отворени цеви и с един брой ловен патрон в долната цев.
Според свидетелите подс. П., след убийството на съпругата
си, е целял да се самоубие, поради което и
намерените следи в хола ,са именно от борбата между свидетелите и подс.
при отнемането на оръжието. Такива представляват и уврежданията върху подс.П.
,отразени в СМЕ/л.56-57 /.
Св. Борислав Б. уведомил органите на ПУ - Долни Чифлик и така деянието
било разкрито.
От назначената съдебно - медицинска експертиза ПРИ ОГЛЕДА И ПОСЛЕДВАЩАТА АУТОПСИЯ /л.99-107/
,било установено , че вследствие на огнестрелните наранявания в
областта на главата пострадалата Панайотова е получила:
тежка контузия на мозъка в областта на моста, продълговатия
мозък, дясното малкомозъчно полукълбо, пълно прекъсване на гръбначен мозък на
ниво втори шиен прешлен, оток на мозъка, вклиняване на малкомозъчните
полукълба, счупване на черепната основа, счупване на дясна дъга на първи шиен прешлен, счупване на тялото на втори шиен прешлен,
многофрагментно счупване на горна и долна челюсти в дясно, множествени
счупвания на зъби в дясно, обширни и дълбоки наранявания на меки тъкани в областта на устната кухина и гълтача, вдишана кръв в белите дробове, погълната кръв в стомаха, анемия на вътрешните органи, входни
огнестрелни наранявания по кожата на лицето, ожулвания в
същите области, ПЕТ ПРОЕКТИЛА с кръгловата форма, някои деформирани, от хода на раневите канали, дребнопетнисти ожулвания по кожата на лицето, огнестрелно нараняване по вътрешната
повърхност на лявата гривнена става, ангажиращо кожа,
подкожие, подлежащите мускули, сухожилия и кости, състояние след проведена в миналото трепанация и имплантация на клипс в областта на
дясна средна мозъчна артерия.
Причина за смъртта на Силвия Панайотова е тежка черепно мозъчна , гръбначно мозъчна травма с тежка контузия на мозъка в областта на мозъчния ствол, дясното малкомозъчно полукълбо, пълно прекъсване на
гръбначния мозък на ниво втори шиен прешлен. За бързото настъпване на смъртния изход благоприятствуващо значение е имало вдишването на кръв с белите дробове. При посочените тежки и комбинирани травматични увреждания винаги според заключението на вещите лица настъпва смърт .
Между описаните травматични увреждания и настъпването на смъртния изход е налице пряка причинно- следствена връзка.
Смъртта
е настъпила бързо-в порядък на минути.
След получаване на огнестрелните наранявания в областта на главата пострадалата е изпаднала в безсъзнателно състояние за минути до настъпването на смъртния изход.
Пак от заключението на същата СМЕ е установено ,че всички описани травматични увреждания са в резултат на действието на проектили с
кръгловата форма, диаметър около 8 мм. значителна : кинетична енергия, в посока отпред назад, в условията на
близък изстрел. При получаването им,
или при произвеждането на изстрела, пострадалата и извършителят са били в позиция лице в лице, на
разстояние на действието на
допълнителните фактори на изстрела-барутни частици, пострадалата е поставила лявата длан пред лицето си, което може
да се приеме за защитно действие. Посочените факти са установени и от протокола за оглед
на трупа /л.26-27/ като е бил направен положителен тест за установяване на
барутни частици в областта на горния ляв крайник.
Не се установили травматични увреждания, които не биха могли да бъдат обяснени с този механизъм. Пострадалата не би могла да си ги причини сама.
Не се установило наличие на етилов алкохол в кръвта, гръбначно мозъчна течност.
Назначената и приобщена към
доказателствата съдебно психиатрична експертиза /л.74-79/,е дала
категорично заключение,
че освидетелстваният П.К.П. не страда от
психично разстройство, както и няма зависимост от
психоактивни вещества. Към момента на извършване на деянието е бил в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Към
момента на извършване на деянието не е бил в
състояние на физиологичен или патологичен афект.
Физическото и психическото му състояние дава възможност правилно да възприема
фактите, които имат значение за делото и да дава достоверни показания за тях. Не са налице данни за разстройства на възприятието, при което да
се нарушава правилното отношение на подс.П. към външния свят.
Повишената
раздразнителност не е на паталогична основа, а е
характерова особеност в рамките на здравата
разновидност.
Назначената и приобщена съдебно-балистична експертиза е дала заключение, че върху представената
ловна пушка ТОЗ 34 ЕР с №0214359 надцевка 12 калибър не се установило наличие на дактилоскопни следи. Представената пушка е
технически изправна, годна да произвежда изстрели с
двете цеви с ловни патрони 12 калибър.
Иззетата при огледа гилза
/отстрани на телевизора в хола до отворената врата на спалнята съгласно
протокола за оглед /- е изстреляна с горната
цев на ловна пушка ТОЗ 34 ЕР с №0214359. Представените 2 бр. деформирани оловни сачми , иззети при огледа в детската стая, са част от ловен патрон 12 калибър, а също така и иззетите при огледа
пластмасови части.
Пак от огледния протокол /л.4-9 ДП и л.19 и сл. от НОХД /
е установено ,че трупа на пострадалата Панайотова се е намирал на 1,20м от отвореното крило на входната врата на хола
и детската стая –вътре в детската стая .
Съответно двете сачми са иззети от детската стая – едната
от килима на пода на около 45 см от главата на трупа ,а другата от секцията в
стаята на 162 см височина.
От посочените веществени доказателства- мястото на сачмите
иззети от трупа на пострадалата при аутопсията /посочени по- горе в съдебно-
медицинската експертиза и съпоставени с веществените доказателства –сачмите от
огледния протокол съдът прави извода ,че подс. Панаойтов при произвеждане на
смъртоносния изстрел се е намирал в непосредствена близост до отворената врата
на детската стая и по близо –към вътрешността на стаята .Това е така, защото в
преходния хол не са намерени сачми от патрона ,с който е застреляна
пострадалата ,а е намерена единствено гилзата , ударена със сърдечника на
капсата зад телевизора в хола.
Поради това и
съдът прие ,че категорично подс.П. е целял смъртта на съпругата си
,произвеждайки един близък изстрел –
лице в лице, с ловен патрон ,в който са се съдържали не по малко от 7-броя сачми
с калибър , предназначен за отстрел на едър дивеч, пет от които пряко са
попаднали в главата на постр.Панайотова.
Пак от следите в огледния протокол в дома и в частност в
детската стая ,където е и локализирано мястото на убийството ,съдът стига до категоричния
извод ,че макар и използуваното средства да е ловна пушка , което разпръсква
сноп сачми ,в конкретния случай е локализирано
мястото –детската стая и е доказана липсата на други лица в близост, в
момента на изстрела.
Следователно целения резултат –смъртта на съпругата му с
един близък изстрел е настъпил по начина му и на място – което не представлява
опасност за живота и здравето на мнозина. Това е така ,защото в конкретния
случай, най- застрашено е било детето В. и то в случай, че се е намирало било в
хола ,било в детската стая.
От показанията на
свид.Б.И. /л.70-71/е установено ,че в една по спокойна обстановка детето е
разказало ,че вече е излизало от стаята , когато е видяло баща си да влиза с
пушката ,след което е чуло и изстрела. След като е налице двустранна видимост
за детето и подс. П. при влизането му в хола и излизането на детето от хола към
кухнята за вода и при категорично
установеното ,че същия от много години борави с ловно и бойно оръжие -т.е. е
наясно с последиците от произведения и целен изстрел с ловното оръжие, същия в
никакъв случай не е целял резултат по чл. 116 ал.1 т.6 от НК –тъй като избрания
начин за убийство не е бил опасен -чрез това средство и по този начин в
конкретната обстановка - за живота на мнозина .
Действително средството- заредена ловна пушка с патрон в
цевта за едър дивеч- само по себе си представлява опасност за живота на мнозина
предвид разпръскващия сноп сачми при произвеждане на изстрела ,но в случая
мястото и начина са така локализирани от дееца ,щото да причинят само и
единствено желания и целен от него резултат – убийството на съпругата му и
евентуално неговото самоубийство, на което са попречили свидетелите по делото .
Поради това и съдът прие, че извършеното от подс. П.
деяние осъществява от обективна и субективна страна признаците на чл.115 от НК -
умишлено умъртвяване на съпругата му като я застрелял с един изстрел с ловната
си пушка ловна пушка ТОЗ 34 ЕР с № 0214359 надцевка, 12 калибър .
Съдът прие ,че не са налице сочените от прокуратурата
признаци на на престъплението по начин и със средства
опасни за живота на мнозина , поради което и оправда подс. П. в частта му по
обвинението по чл. 116 ал.1 т.6 от НК .
Деянието е извършено умишлено, като подс.Панаойтов
е съзнавал обществено
опасният му характер и е искал
настъпването на обществено опасните
последици-смъртта на съпругата
си.
Деянието му се установява от разпита на
свидетелите Хумови, свид. Б.И., свид.У.,*** събраните писмени
доказателства-анализираните протоколи за оглед и съдебно медицински, съдебно
психиатрична, и комплексна съдебно
-дактилоскопна - балистическа експертиза и събраните писмени и веществени доказателства,които стоят и в основата на изводите на съда .
Съдът не кредитира показанията на свид.Б.Бойчев
/л.50-/,тъй като същите в частта относно признанията на подс.П. ,че е стрелял в
тавана на детската стая за да уплаши съпругата си са в противоречие с
протоколите за оглед ,обективните находки от СМЕ на пострадалата и веществените
доказателства ,коментирани по – горе от съда и формиращи вътрешното му убеждението .
Отделно
внимание представляват показанията на свид.Д.Иванова – кмет на с.Н.Ш ,дадени в
с.з. Практически в тях се посочва ,че подс.П. има авторитет в селотото,че се е
грижил добре, както за съпругата си така и за децата си ,до момента, до който
останал без работа. Относно пострадалата свид.Иванова сочи,че и станало
известно ,че ще отписва децата от училище с цел записването им в гр.Варна ,но
не са и известни подробности относно личните отношения между съпрузите.
Показанията на свидетелката са общи и не дават обективна светлина върху
отношенията в семейството ,които са и в основата на престъплението.
Отделно съдът
прецени и показанията на свид.Малев /л.53/и установи ,че ревността на подс. П.
е имала основание в известна степен в
предходни години ,но не и тогава ,когато е извършено престъплението. От
показанията на същия се установява, че постр. Панайотова е имала връзка с него
,но тази връзка отдавна е приключила и отношенията им в последните месеци са
били по- скоро приятелски отколкото интимни, като пред него пострадалата е
заявила намерението си да започне самостоятелен живот с децата в гр.Варна и
далеч от съпруга си и поради това ,че я биел,водена от страха си.
Колкото и в
известна степен посочените показания да бъдат подложени на критика ,то и в тях
и в показанията на близките на пострадалата, дори в тези на свид. Хумови –
нейни свекър и свекърва ясно прозира мотива за убийството – ревност, раздразнителност
от взетото решение за напускане на семейството и отделяне на децата и
същевременно наличието на факти, които сочат за упражнявано насилие над
съпругата ,поради което и тя е била твърдо решена да напусне семейството на съпруга
си ,където се е чувствала застрашена и то с децата. В посочения ден не е бил
даден какъвто и да било повод на подс.П. за извършване на такова тежко
престъпление- отнемане на живота на съпругата му.
За да определи
наказанието на подс.П. съдът прецени степента на обществена опасност
на деянието –като изключително висока и на дееца сравнително висока, взе
предвид факта ,че се касае за инцидентно възникнал пряк умисъл на извършителя
воден от ревност и раздразнителност от самостоятелното решение на съпругата си ,
като и че с действията си е лишил от живот съпругата си и майката на децата си
в същия дом, в който са живеели и без да се съобразява с наличието и на децата
им и най- близкия кръг от роднини . Избрал е разстрела на съпругата си поради
несъгласията си с него и поради нежеланието й
да живее в дом ,където е и малтретирана от него.
Съдът отчете желанието на подс. да е полезен
на децата си , още повече ,че с представеното в съдебно заседание съдебно
решение-същите са настанени за /л.61НОХД/срок от три години в семейството на
свид.Хумови по чл.28 ал. 1 от ЗЗДт-т.е. в същия дом, в който е извършено
убийството.
Съдът
установи ,че подс. П. е лице с много комплекси и това, че е бил съкратен от
работа и по време на извършване на престъплението не е работел ,което го е
довело до необоснована агресия и ревност по отношение на съпругата му. Поради това
и отношенията им са останали затворени
вътре в семейния кръг ,а насилието не е станало публично достояние. То обаче е
мотивирало пострадалата да вземе крайното решение за раздяла и преместване на нея и
децата в гр.Варна-без знанието на подс. и поради страх от реакциите му. Посоченото
решение не е било уважено по подобаващ цивилизован начин от подсъдимия и същия е решил да наложи
отново „авторитета” си чрез бруталното убийство на съпругата си и то в дома им.
Съдът
отчете направеното самопризнание пред него,но установи ,че подс. не е
допринесъл за изясняване на фактите извън специалната процедура на разглеждане
на делото, поради което намери, че единствено смекчаващо отговорността
обстоятелство е обичта към децата му, което не е нито многобройно ,нито
изключително обстоятелство .
За да
определи наказанието съдът отчете грубото незачитане на правата на личността на
живот и достойнство и на свободно
придвижване и вземане на адекватни за семейството решения ,отчете предходната
съдимост дотолкова ,че макар и реабилитиран подс. е бил осъждан за друго
посегателство над човешкото здраве и отчитайки горните обстоятелства като
отегчаващи съдът определи наказанието в размер на ОСЕМНАДЕСЕТ години лишаване от свобода , да изтърпи при
строг режим в затвор, което на основание чл.
58а, ал. 1 от НК НАМАЛИ с една трета и ОПРЕДЕЛИ подс. П. да изтърпи
наказание ДВАНАДЕСЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, при
първоначален СТРОГ режим в Затвора
Варна на основание чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС и намери ,че така
определеното наказание ще бъде достатъчно за постигане на целите на генералната
и специалната превенция по отношение на подс.П..
ПО ПРЕДЯВЕНИТЕ
ГРАЖДАНСКИ ИСКОВЕ :
Съдът намира
,че същите са основателни ,тъй като в резултат на деянието СА ПОСТРАДАЛИ ДЕЦАТА
НА ПОСТРАДАЛАТА И НЕЙНИЯ БАЩА .
И двете деца
са малолетни и на възраст понастоящем 12 и 10 години ,като безспорно същите
имат нужда от майчини грижи ,от които насилствено са били лишени от техния баща
– подсъдимия П.. От престъплението и двете деца са претърпяли тежки морални вреди. Безспорно е
установено , че пострадалата е била любяща
майка ,която макар и след тежка мозъчна операция по поставяне на клипс
,след като се е почувствувала в по -добро
здраве е предприела мерки за образование
,намиране на работа , когато вече съпругът и е нямал такава и е полагала
ежедневни грижи за децата си. Същевременно в семейството е имало здравата емоционална връзка между пострадалата
и децата й и същата е била готова да понесе значителни трудности по
самостоятелното им отглеждане на квартира в гр.Варна –за да избегне ежедневните
конфликти и домашно насилие на което е била подложена, поради което и случилото
се- безспорно им е причинило тежки
страдания и болки. Тези страдания са в пряка причинна връзка с виновното
поведение на подс.П. , поради което и
съдът приема , че иска по чл. 45 ЗЗД е доказан по основание.
За да определи размера на дължимото обезщетение , съдът съобрази от една
страна с вида и характера на причиненото увреждане-най -тежкото, загубата на
обичана майка , която се е грижила постоянно децата си и в пълноценна възраст.
От друга страна, съдът съобрази и възрастта на подсъдимия и определи размера на
дължимото обезщетение съответно:
ОСЪДИ
подсъдимия П.П. да заплати на В.П.К.,
ЕГН ********** и И.П.К., ЕГН **********
чрез
особен представител адв. Я.Г. сума в размер на от по 80 000 (осемдесет хиляди) лева
–за всяко дете , представляващи обезщетение за причинените в резултат на
деянието неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 02.04.2011
г. г. до окончателното изплащане на
сумата. Отхвърли иска за разликата до
100 000 лв., като неоснователен.
Съдът обсъди и факта ,че с убийството на съпругата си
подс. е нанесъл и непоправими морални вреди на нейния баща-И.Б.У.. Същия ,е
вдовец ,живее сам ,но от материалите по делото е установена силно емоционална
връзка, основана на обич и привързаност , между него и пострадалата му дъщеря.
Поради това и като приложи критерия
справедливост съдът ОСЪДИ подсъдимия
П.П. да заплати на И.Б.У.,
ЕГН ********** сума в размер на 30 000 лв. /тридесет хиляди/, представляваща обезщетение за причинените в
резултат на деянието неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от
02.04.2011 г. г. до окончателното изплащане
на сумата. Отхвърли иска за разликата до 50 000 лв., като неоснователен.
С присъдата и на основание чл. 59, ал. 1 ЗАЧЕТЕ предварителното задържане на подсъдимия П., считано от 02.04.2011 г.
На основание чл.
53, ал. 1, б. а от НК ОТНЕ в полза на държавата Ловна пушка ТОЗ 34 ЕР с №
0214359, надцевка – 12 калибър, като принадлежаща на подсъдимия П. и послужила
за извършване на престъплението.
ОСЪДИ ПОДС. П. да
заплати 7600 (седем хиляди и
шестстотин) лв. държавна такса върху уважените граждански искове, както и
направените по делото разноски в размер на 553.50 лв. в полза на Държавата по сметка на ВОС и
се произнесе по веществените доказателства .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЪДИЯ: