№ 891
гр. София, 09.01.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 80 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КОНСТАНТИНА М. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИНА М. ХРИСТОВА Гражданско
дело № 20221110156511 по описа за 2022 година
Подадена е молба от В. Ц. Б. срещу П. Е. А., с която е предявен иск с
правна квалификация чл. 127, ал. 2 от Семейния кодекс (СК).
При преценка допустимостта на молбата, съдът съобрази
следното:
Настоящият съдебен състав намира, че естеството на заявените
претенции, предмет на настоящото производство, обуславят определяне на
компетентния да ги разгледа съд по специалните правила на чл. 127 от СК и
за тази подсъдност съдът следи служебно. За да обоснове този си извод, съдът
съобрази следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 127, ал. 2 от СК спорът между родителите
относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права,
личните отношения с детето и издръжката му се решава от районния съд по
настоящия адрес на детето, без в кодекса да има дефиниция какво се разбира
под настоящ адрес. Субсидиарно приложение следва да намери
определението, дадено в § 1, т. 15 от ДР на ЗЗДет. Съгласно легалната
дефиниция за настоящ адрес на дете, дадена в § 1, т. 15 от ДР на ЗЗДет, това е
адресът, на който детето пребивава. Или, освен чисто формалната адресна
регистрация, съгласно разпоредбите на чл. 94, ал. 1, вр. чл. 96, ал. 3 от ЗГР
(адресът, на който детето живее и е адресно регистрирано от законните му
представители), в случая съдът служебно следва да установи адреса, на който
действително детето фактически трайно пребивава, за да прецени кой е
местно компетентния съд, с оглед защита интересите на детето, каквато е
целта на предвиденото в чл. 127, ал. 2 СК правило и за това съдът следи
служебно за нея. За подсъдността по чл. 127 от СК, аналогично на тази по чл.
127a, ал. 2 от СК и по чл. 133, ал. 1 от СК съдът следи служебно, защото с нея
се цели защита в пълен обем интересите на детето, възможността детето
да участва в производството (по арг. от чл. 15, ал. 8 ЗЗДет ); съдът да изпълни
задължението си да изслуша детето при условията на чл. 15, ал. 1 ЗЗДет, ако
последното е навършило 10 годишна възраст и участието в процеса на
специализираната администрация – ДСП, отдел „Закрила на детето” по
1
местоживеене на последното, в синхрон с чл. 12 от Конвенцията на ООН за
правата на детето и развитието на специалната дееспособност на детето в
областта на семейното право.
Предвид изложеното и с оглед легалната дефиниция, дадена в § 1, т. 15
от ДР на ЗЗДет, заявеното от страните, включително казаното от тях пред
социалните работници в постъпилия по делото социален доклад, а именно че
детето Алекс Б. от двумесечна възраст живее заедно с баба си и дядо си по
бащина линия в с. Василовци, обл. Монтана, където е записано и посещава
детска градина, както и там се намира личният му лекар, настоящият съдебен
състав намира, че именно съдът, в територията на който е мястото, в което
детето живее, е най-близо до детето, и следователно е компетентен да се
произнесе по претенцията, като в максимална степен биха били защитени
правата на детето.
Следва да се има предвид и че формалният акт на адресна регистрация
не е от значение, той може да съвпада с пребиваването на детето, но може да
е извършен и едностранно от който и да е от родителите, без фактически
детето да е променяло обичайното си местопребиваване. Временното
отсъствие на детето от това място (от обичайната му среда на живот) не
означава смяна на пребиваването му. В същият смисъл е и трайната практика
на ВКС (Вж. Определение № 187 от 25.03.2013 г. по ч. гр. д. № 1956/2013 г.
на ВКС, IV гр. отд. Постановено по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК). В настоящия
случай детето трайно се е установило и живее с. Василовци, обл. Монтана, а и
отделно от това продължаването на разглеждане на производството в гр.
София би довело до значително неудобство за детето, а и до забавяне с оглед
необходимостта от съдействия на компетентната Дирекция „Социално
подпомагане“.
Гореизложеното налага производството по настоящото дело да бъде
прекратено, поради липса на местна компетентност на сезирания съд, а делото
– да бъде изпратено на местно компетентния съд, т.е. на Районен съд – Лом.
Така мотивиран и по аргумент от чл. 118, ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА ПРОЗВОДСТВОТО по гр. дело № 56511/2022 г. по
описа на Софийски районен съд, Трето гражданско отделение, 80 състав,
образувано по молба с правна квалификация чл. 127, ал. 2 от СК.
ИЗПРАЩА ДЕЛОТО по подсъдност на Районен съд – Лом.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред
Софийския градски съд в едноседмичен срок от връчването му на молителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2