№ 7653
гр. С., 30.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. Н.
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20241110128156 по описа за 2024 година
Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 159036/16.05.2024г. на СРС,
подадена от „Топлофикация С.“ ЕАД срещу С. Г. А. във връзка със Заповед за изпълнение от
20.09.2023г., издадена по ч.гр.д. № 50267/2023г. на СРС.
Ответникът С. Г. А. е починал на 25.02.2024г. – преди подаване на исковата молба, но
след издаването на заповедта за изпълнение. С Молба, вх. № 238770/22.07.2024г. на СРС, и с
оглед Удостоверение за наследници, изх. № РПД24-ДИ11238/21.06.2024г. на Столичната
община – Район „Подуяне“, предприятието-ищец е насочило претенциите си спрямо
установените наследници по закон на А. /роднини по съребрена линия от пета степен/ - М.
Н. С. и П. С. С.. Същите са конституирани като ответници с Определение №
30523/29.07.2024г. С вх. № 291350/16.09.2024г. на СРС, те чрез адв. В. Н. – АК-С., са
депозирали Писмен отговор, като са възразили, че, са се отказали от наследството на
починалия А., в уверение на което са представили съответни удостоверения. С Определение
№ 37517/18.09.2024г. съдът е отменил Определение № 30523/29.07.2024г. в частта му, с която
М. С. и П. С. са конституирани като ответници, като от Столичната община е изискано
представяне на удостоверение за наследници от следващ ред, а ако такива няма, то да се
издаде съответно удостоверение за този факт. С Писмо, вх. № 301958/26.09.2024г. на СРС,
Столичната община – Район „Подуяне“ е изпратила на съда Удостоверение за наследници,
изх. № РПД24-ДИ11-382/20.09.2024г. на Столичната община– Район „Подуяне“, идентично
като съдържание с предходното предоставено такова, като съдът е уведомен, че районната
администрация не разполага с други данни. С Разпореждане № 138207/30.09.2024г. съдът е
указал на ищеца да посочи надлежен ответник по исковете, като го е предупредил, че при
неизпълнение ще върне исковата молба и ще прекрати производството по делото. С Молба,
вх. № 316201/08.10.2024г. на СРС, ищецът е заявил, че насочва, на основание чл. 11 ЗН,
претенциите си по делото към Държавата чрез Министъра на финансите. С Разпореждане №
146618/12.10.2024г. съдът е конституирал Българската Държава, представлявана от
Министъра на финансите, като ответник по делото.
Ищецът „Топлофикация С.“ ЕАД чрез юрк. Ф.И. / юрк. Г.И. / юрк. Н.П. е предявил
1
срещу С. Г. А., починал в хода на производството и заменен като страна по делото на
основание чл. 11 ЗН от Българската Държава, представлявана от Министъра на финансите,
искове с правно основание по чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 150 ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответната страна, че същата дължи на
„Топлофикация С.“ ЕАД във връзка с топлоснабдяването на недвижим имот – апартамент в
град С., ж.к. „***********“, бл. 80, вх. В, ет. 6, ап. 51, аб. № *******, както следва:
489,35 лева за главница за доставена, но незаплатена, топлинна енергия за
периода м.10.2020г.-м.04.2022г., ведно със законната лихва от датата на депозирането
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (11.09.2023г.) до окончателното
им изплащане;
77,96 лева за законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода 15.09.2021г.-24.08.2023г.;
45,10 лева за главница за дялово разпределение за периода
м.07.2020г.м.04.2022г., ведно със законната лихва от датата на депозирането на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение (11.09.2023г.) до окончателното им
изплащане;
10,08 лева за законна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода 15.09.2020г.-24.08.2023г.
Топлоснабдителното дружество твърди, че между него и първоначалния ответник
/вещен ползвател на имота/ е съществувало облигационно отношение въз основа на договор
за продажба на топлинна енергия за битови нужди при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане с нарочен акт. Поддържа, че в изпълнение на тези общи условия е доставило за
процесния период топлинна енергия, като не била заплатена дължимата цена, формирана на
база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е
длъжен да заплаща дължимата цена в посочения в общите условия срок след изтичане на
периода, за който е доставена енергията. В насрочените по делото публични съдебни
заседания ищецът се представлява от ст.юрк. Дарина Кирчева / юрк. Тома Томов.
Предявените искове се поддържат, включително в хода на устните състезания.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответната страна – Българската Държава,
представлявана от Министъра на финансите, чрез гл.юрк. М.Ц. е подала Отговор на
исковата молба, вх. № 389127/02.12.2024г. на СРС, с който оспорва предявените искове като
недопустими и неоснователни. Подробно обосновава, че Държавата не е надлежно
процесуално легитимирана да отговаря по исковете предмет на делото. Това било така, тъй
като обективно не било установено преминаване на имущество в патримониума на
държавата поради липса на наследници или отказ на същите от наследството на починалия.
Държавата можела да приеме наследството само по опис. Затова било абсолютно
задължително да ú бъде предоставен срок, за да се извършат необходимите за това действия,
което съдът не направил. Изтъква се, че Държавата отговаряла за чужди задължения, но не
като наследник, а по силата на специална правна норма – чл. 11 ЗН, като житейското
основание за това било обстоятелството, че държавата ще приеме имуществото на
починалия. В настоящия случай един от наследниците на А. – П. С., който бил конституиран
вече като наследник, но се отказал от наследството, бил собственик на процесния имот по
силата на правна сделка. Отказът от наследство не го освобождавал от задължението да
заплаща разходите за топлинна енергия на собствения му апартамент. Държавата не можело
да отговаря за задължения за предоставени услуги в имот, който не би могъл да стане
държавна собственост по реда на чл. 11 ЗН. Въвежда се възражение за погасяване на
задълженията по давност. В насрочените по делото публични съдебни заседания ответната
страна се представлява от гл.юрк. Цветанова, която оспорва предявените искове,
2
включително в хода на устните състезания.
Третото лице – помагач „Техем Сървисис“ ЕООД е депозирало Молба, вх. №
54895/17.02.2025г. на СРС, в която процесуалният му представител изразява становище за
основателност и доказаност на предявените искове. За насрочените по делото публични
съдебни заседания не изпраща представител.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба и
предявените с нея искове и становището и възраженията на ответника в отговора ú,
съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните
правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен
интерес, а обективираните в нея искове са допустими и следва да бъдат разгледани по
същество.
Не са налице предпоставки за решаване на делото с неприсъствено решение или
решение при признание на иска.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по иска с правно
основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 150 ЗЕ е за ищеца, който
следва при условията на пълно и главно доказване да установи възникването на
облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия между него и
първоначалния ответник, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените
количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на съответната цена в
претендирания размер, включително сумите за дялово разпределение. При установяване на
тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че претендираните вземания са
погасени. По иска с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в
тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава
и размера на обезщетението за забава. В тежест на ответника е да докаже погасяване на
дълга на падежа. Извън горното всяка от страните следва да докаже фактите и
обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.
Видно от Нотариален акт № 8/09.12.2014г., т. 5, рег. № 9192, дело № 600/2014г. на
Нотариус № ***-С.Т., С. Г. А. е продал на П. С. С. недвижим имот – апартамент в град С.,
ж.к. „***********“, бл. 80, вх. В, ет. 6, ап. 51, с описани площ, разпределение и прилежащи
права и помещения. Продавачът си е запазил безвъзмездно и до края на живота си правото
на ползване върху имота. Липсват данни учреденото право на ползване да е
прекратено/погасено на друго основание преди смъртта на А. на 25.02.2024г., поради което
следва да се приеме, че в рамките на процесния период то е съществувало.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от ДКЕВР/КЕВР, в които се определят правата и задълженията на топлопреносното
предприятие и на потребителите; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане
на количеството топлинна енергия; отговорността при неизпълнение на задълженията;
условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; редът за
осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други
контролни приспособления и пр. Според изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ Общите
условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване без да е необходимо изрично
писмено приемане от потребителите, т.е. облигационната връзка между клиента на топлинна
енергия за битови нужди и топлофикационното дружество възниква по силата на закона без
за това да е необходимо съставянето между тях на нарочен документ – договор. Общите
условия на ищеца са публикувани и са влезли в сила. По смисъла на чл. 153, ал. 1 и §1, т. 42
(обн. ДВ, бр. 107 от 2003г., отм. ДВ, бр. 54 от 2012г.) ЗЕ, която норма, макар и понастоящем
отменена, има значение за установяване на вложените от законодателя при регламентиране
3
на правоотношенията принципи, облигационна връзка по този начин може да възникне
единствено със собственика на топлоснабдения имот или титуляря на вещното право на
ползване върху него. Потребител на енергия или природен газ за битови нужди е само
физическо лице - собственик или титуляр на вещното право на ползване на имот, което
ползва електрическа или топлинна енергия, т.е. за доставената енергия на обекта принципно
винаги отговаря собственикът или титулярят на вещното право на/върху имота
(р.504/26.07.2010г.-гр.д.420/2009г.-ІVг.о., ТР 2/2017-2018-ОСГК, т. 1). В отношенията между
собственик и титуляр на вещно право на ползване доставената топлинна енергия следва да
се заплаща от този, който ползва имота, а това е именно ползвателят. Естеството на вещното
право на ползване изключва паралелното използване на имота от собственика и ползвателя,
като ползването остава за носителя на ограниченото вещно право, с което собственикът
следва да се съобразява до погасяването му. Правно и житейски нелогично е да се натоварва
със заплащането на енергия, която друг ползва по силата на притежавано от него право,
трето лице, което не я е ползвало. Подобна постановка би довела до неоснователно
обогатяване за ползващия титуляр на ограничено вещно право за сметка на неползващия
собственик. Ползвателят, който извлича ползите от недвижимия имот във вещно-правния
смисъл на понятието, следва да се ангажира и със заплащането на тежестите, които това
ползване влече след себе си, в това число и консумативните разходи, сред които дължимите
за доставената топлинна енергия суми. Затова, доколкото в полза на С. А. е учредено вещно
право на ползване върху топлоснабдения имот, същият следва да отговаря за заплащане на
доставената до него топлинна енергия и свързаните с това плащания.
Доколкото наследниците на А. са се отказали от наследството, то същото се получава,
на основание чл. 11 ЗН, от Държавата, с изключение на движимите вещи, жилищата,
ателиетата и гаражите, както и на парцелите и имотите, предназначение предимно за
жилищно строителство, които минават в собственост на съответната община. Общината
получава само конкретни вещни права и придобива конкретно имущество по силата на
закона, но не и пасивите, които остават в тежест на общия правоприемник – Държавата.
Общината придобива отделни права от наследството, но не отговаря за задълженията на
починалото лице. За задълженията на починалия отговаря държавата, но ограничено до
размера на полученото от нея имущество, тъй като приема наследството винаги по опис
съгласно чл. 61, ал. 2 ЗН. Държавата не може да се откаже от наследството /ТР 1/2021-2024-
ОСГК, т. 1/. За разлика от другите наследници /чл. 5-10 ЗН/, които придобиват наследството
с приемането му, държавата и общината приемат наследството по силата на закона. Затова е
без каквото и да било значение това дали държавата е предприела или не действия за
придобиване на наследството по опис или не, тъй като санкционната последица по чл. 51,
ал. 2 ЗН е неприложима: държавата няма как да загуби правото да приеме наследството, той
като го придобива по силата на закона и не може да се откаже от него. Така:
опр.275/17.06.2014г.-к.гр.д.1963/2014г.-ВКС,ІІг.о., опр.122/28.06.2019г.-ч.гр.д.2392/2019г.-
ВКС,Іг.о., опр.60170/30.12.2021г.-ч.гр.д.4233/2021г.-ВКС,ІІг.о.
Дължимата от клиентите на топлинна енергия сума за доставка на същата следва да
съответства на реално доставеното количество такава. Установяването на това количество,
на стойността и цената на доставената на потребителя топлинна енергия, проверката на
правилното ú отчитане и начисляване, както и извличането на касаещите делото
обстоятелства от счетоводните записвания на ищеца, изискват притежаването и прилагането
на специални знания из областта на топлотехниката и счетоводството. Съгласно чл. 195, ал.
1 ГПК вещо лице по гражданско дело се назначава тогава, когато за изясняване на въпросите
по делото са необходими специални знания из областта на науката, изкуството, занаятите и
др. Следователно е необходимо изслушването на вещи лица по съответно поставените
въпроси. Следва да се отчете обаче, че счетоводните записвания на топлофикационното
дружество сами по себе си нямат необходимата за случая доказателствена стойност да
установят доставената топлинна енергия и нейната стойност. Именно това обаче е целта на
4
съдебно-техническата експертиза по делото – да установи реално какъв е обемът на
доставената на потребителя топлоенергия, съответно каква е нейната стойност, като провери
правилно ли е отчетена тя и съобразено ли е начисляването на съответните суми с
техническите и нормативните изисквания. От своя страна основните задачи на съдебно-
счетоводната експертиза са свързани с установяване на отбелязано плащане на процесните
задължения в счетоводството на ищеца, което отразяване, като неблагоприятен за него факт,
следва да има съответна доказателствена сила, както и изчисляване стойността на
съответната дължима лихва. Доколкото вещото лице по съдебно-техническата експертиза е
базирало заключението си върху данните за реално потребената и отчетена топлинна
енергия за имота, съответствието на отчитането и уредите за измерването ú с установените
изисквания и оттам правилното изчисляване на стойността на същата, настоящия състав на
съда намира, че основателността на предявените искове следва да бъде преценявана именно
въз основа на заключението на съдебно-техническата експертиза. Целта на изслушването на
вещо лице по съдебна експертиза е да даде независима преценка на обстоятелства, каквато
съдът не може да направи поради необходимостта от прилагане на специални знания, в това
число и да прецени точността на данните, съдържащи се в представени от страните
документи, и да направи произтичащи от тях заключения, включително чрез съпоставка с
информационни масиви извън кориците на делото. Логично е тези данни да се черпят от
топлофикационното дружество и от дружеството, извършващо дялово разпределение,
доколкото същите, съобразно актуално действащата Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020г. за
топлоснабдяването, чл. 53 и чл. 61 от Наредбата за топлоснабдяването (отм.) и чл. 139, ал. 2
ЗЕ, имат задължение за отчитане и извършване на разпределение, а не други трети лица или
държавни органи.
Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 1 и 2 ЗЕ заплащането на топлоенергията се осъществява
чрез прогнозни месечни вноски, за които се съставят фактури, и последващи изравнителни
вноски. С изравнителната сметка се отчита реално доставеното количество топлинна
енергия и съобразно фактурираните до този момент суми за съответния период се определя
сума за доплащане или сума за възстановяване на купувача. В този смисъл е и уредбата в ОУ
на дружеството. Така за всеки отчетен период в крайна сметка топлоснабдителното
дружество става кредитор на вземане само за реално потребено количество енергия.
Вещото лице по съдебно-техническата експертиза, притежаващо съответна на
задачата специалност, е проверило редица данни в съответни документи. Заключението му
съдът кредитира напълно като изготвено от компетентно вещо лице, при пълно и ясно
дадени отговори на поставените въпроси, при задълбочено обосноваване на изводите и при
липса на обстоятелства, поставящи под съмнение тяхната вярност. Установено е, че за
процесния период сградата е с непрекъснато топлоснабдяване и ежемесечно отчитане на
общия топломер в абонатната станция. Установено е отчисляване за сметка на
„Топлофикация С.“ ЕАД на технологичните разходи на абонатната станция.
Разпределението на топлинната енергия е извършвано в съответствие с нормативните
разпоредби с метрологично годни уреди.
Въз основа на заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза,
което съдът кредитира напълно като изготвено от компетентно вещо лице, при пълно и ясно
дадени отговори на поставените въпроси, при задълбочено обосноваване на изводите и при
липса на обстоятелства, поставящи под съмнение тяхната вярност, се установява, че
стойността на реално доставеното количество топлинна енергия до топлоснабдения имот за
процесния период е 489,40 лева. От заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната
експертиза, което съдът кредитира напълно като изготвено от компетентно вещо лице, при
пълно и ясно дадени отговори на поставените въпроси, при задълбочено обосноваване на
изводите и при липса на обстоятелства, поставящи под съмнение тяхната вярност, не се
установява наличие на извършени плащания.
5
С оглед обстоятелството, че заявлението за издаване на заповед за изпълнение е
подадено на 11.09.2023г., няма погасени по давност /тригодишната по чл. 111, б. „в“ ЗЗД (ТР
3/2011-2012-ОСГТК)/ суми. При това положение искът за главница за топлинна енергия
е основателен за сумата от 489,35 лева, за колкото е предявен.
Представените по делото общи условия сочат, че задълженията за дялово
разпределение се заплащат по определен от топлоснабдителното предприятие и
извършващите услугата лица ред, обявен по подходящ начин на клиентите. Какъв е този ред
не е доказано. При това положение съдът приема по аналогия с чл. 33, ал. 1 от ОУ, че
падежът на задълженията за дялово разпределение е 45 дни след изтичането на периода, за
който се отнасят. От заключението на вещото лице по съдебно счетоводната експертиза се
установи, че дължимата сума за дялово разпределение възлиза на 45,10 лева, която не е
погасена по давност.
Вземайки предвид заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза
и на основание чл. 162 ГПК, съдът приема, отчитайки установените като дължими суми, че
дължимата лихва за забава върху претендираната главница за топлинна енергия възлиза на
76,85 лева, за която сума същият иск е основателен, а за горницата следва да се
отхвърли. Видно от заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза,
лихвата за забава върху главниците за дялово разпределение възлиза на 10,07 лева, за която
сума предявеният иск следва да се уважи, а за горницата до 10,08 лева – да се отхвърли.
Останалите доводи в насока на недължимост на посочените суми, съдържащи се в
отговора на исковата молба, са неоснователни и не разколебават изложените дотук доводи.
Следва да се изтъкне, че не е налице нарушение по чл. 62 ЗЗПотр (арг. ТР 2/2016-
2017-ОСГК).
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК право на разноски има само страната, в полза на
която е постановен съдебният акт. Съобразно изхода на делото право на разноски имат и
ищецът, и ответникът, като същите своевременно са заявили претенции в тази насока. Съдът
следва да се произнесе и по разноските в заповедното производство.
Съобразно изхода от спора в полза на ищеца следва да се присъдят 74,87 лева за
разноски в заповедното производство, с включена пропорционална на уважената част от
исковете част от юрисконсултско възнаграждение, изчислена на база 50,00 лева.
Съобразно изхода от спора в полза на ищеца следва да се присъдят 873,43 лева за
разноски в исковото производство, с включена пропорционална на уважената част от
исковете част от юрисконсултско възнаграждение, изчислена на база 100,00 лева.
Съобразно изхода от спора в полза на ответната страна следва да се присъдят 18
стотинки за разноски в исковото производство, представляващи пропорционална на
отхвърлената част от исковете част от юрисконсултско възнаграждение, изчислена на база
100,00 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл.
79, ал. 1 ЗЗД, чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА,
представлявана от Министъра на финансите, с адрес на администрацията в град С., в
качеството си на наследник-правоприемник по чл. 11 ЗН на починалия в хода на
производството първоначален ответник С. Г. А., ЕГН **********, от град С., дължи на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ С.“ ЕАД, ЕИК **********, със седалище в град С., във връзка с
6
топлоснабдяването на недвижим имот – апартамент в град С., ж.к. „***********“, бл. 80,
вх. В, ет. 6, ап. 51, аб. № *******, както следва:
489,35 лева за главница за доставена, но незаплатена, топлинна енергия за
периода м.10.2020г.-м.04.2022г., ведно със законната лихва от датата на депозирането
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (11.09.2023г.) до окончателното
им изплащане;
76,85 лева за законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода 15.09.2021г.-24.08.2023г., като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за горницата
над 76,85 лева до пълния му предявен размер от 77,96 лева;
45,10 лева за главница за дялово разпределение за периода м.07.2020г.-
м.04.2022г., ведно със законната лихва от датата на депозирането на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение (11.09.2023г.) до окончателното им изплащане;
10,07 лева за законна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода 15.09.2020г.-24.08.2023г., като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за горницата
над 10,07 лева до пълния му предявен размер от 10,08 лева.
ОСЪЖДА БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА, представлявана от Министъра на
финансите, с адрес на администрацията в град С., да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ С.“
ЕАД, ЕИК **********, със седалище в град С., на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК,
сумата от 74,87 лева, представляваща разноски в заповедното производство (ч.гр.д. №
50267/2023г. на СРС), както и сумата от 873,43 лева, представляващи разноски в
първоинстанционното исково производство (гр.д. № 28156/2024г. на СРС).
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ С.“ ЕАД, ЕИК **********, със седалище в град С.,
да заплати на БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА, представлявана от Министъра на
финансите, с адрес на администрацията в град С., на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК,
сумата от 18 стотинки, представляваща разноски в първоинстанционното исково
производство (гр.д. № 28156/2024г. на СРС).
Решението е постановено при участието на „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД в
качеството му на трето лице – помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба,
подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от съобщението.
Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.
Този съдебен акт е издаден в електронна форма и е подписан
електронно /чл. 102а, ал. 1 ГПК/, поради което не носи саморъчен
подпис на съдията.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7