Р Е Ш Е Н И Е №563/25.9.2018г.
гр. Ямбол, 25.09.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия в открито съдебно заседание на тринадесети септември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
с участието на секретаря И.Г., като разгледа докладваното от съдия Георги Георгиев гр. дело № 1609/ 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от А.С.А. против П.К.К. иск за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сума в размер на 3647.45 лв.,представляваща половината от платената сума по два кредита,за периода 15.12.2015 год. до 15.12.2017 год.,общо в размер на 7249.90 лв.,ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба се посочва, че ищецът и ответницата са бивши съпрузи,като бракът им е прекратен с Решение № *** год.,влязло в законна сила на 04.12.2015 год. по гр.дело № *** год. по описа на ЯРС. По време на брака страните с договор за кредит Експресо-потребителски кредит № *** год.,сключен между „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД и А.С.А. в качеството му на кредитополучател и П.К.К. в качеството и на съдлъжник са изтеглили потребителски кредит в размер на 10 000 лв.,като за изплащането му двамата съпрузи отговаряли солидарно и били съдлъжници по кредита. Кредитът бил обслужван изцяло от ищеца и бил изплатен изцяло от него на 15.11.2017 год. ,като от момента на прекратяването на брака им на 04.12.2015 год. до пълното изплащане на кредита 15.11.2017 год. ищеца платил сумата от 5 202.61 лв.
Също така се твърди,че по време на брака страните с договор за кредит Експресо-потребителски кредит № *** год.,сключен между „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД и А.С.А. в качеството му на кредитополучател и П.К.К. в качеството и на съдлъжник са изтеглили потребителски кредит в размер на 5 000 лв.,като за изплащането му двамата съпрузи отговаряли солидарно и били съдлъжници по кредита. Кредитът бил обслужван изцяло от ищеца,като от момента на прекратяването на брака 04.12.2015 г. до 15.12.2017 г. бил изплатил общо сумата от 2092.29 лв.Претендира за постановяване на решение,с което ответницата да бъде осъдена да му заплати претендираната сума,ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата и заплащане на съдебно-деловодни разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника, в който се оспорва изцяло предявения иск. Претендира се отхвърляне на иска.
Твърди се,че не оспорва сключените два договора за кредит,по които имала качеството на „съдлъжник“. Твърди се,че при прекратяването на брака им със споразумението по гр.дело № *** год. по описа на ЯРС не са уредили изрично отношенията си по повод кредитните им задължения,но видно от решението по делото единственото общо имущество –лек автомобил останал в собственост на ищеца,без да получава парична сума за уравняване на дела си именно поради наличието на задълженията към банката. Отделно от това счита,че ищеца предевява този иск с оглед на това,че по гр.дело № *** год. по описа на ЯРС е увеличен размера на издръжката която ищеца следвало да плаща на ответницата в качеството й на майка и законен представител на малолетното им дете,като ответницата и детето живеели в жилище за което плащали наем. Също така била налице неплатежоспособност от нейна страна с оглед на това,че представения с исковата молба трудов договор бил прекратен със заповед № *** год.В представените договори за кредит била предвидена сума за застраховка живот,която била учредена в полза на ищеца. Застрахователните премии по посочените застраховки,които се плащали заедно с вноските за издължаване на кредита не представлявали кредитни задължения,а обезпечавали банката-кредитор.Иска се отхвърляне на предявения иск.
Съдът,като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,приема за установено от фактическа страна следното :
Страните са бивши съпрузи,като сключения между тях граждански брак на 15.06.2004 год. е прекратен с развод по взаимно съгласие по гр.дело № *** г.по описа на ЯРС,влязло в сила на 04.12.2015 год.Утвърденото от съда споразумение по чл.51 СК относно имуществените отношения предвижда,че лекия автомобил „Сеат Ибиза“ остава собственост на ищеца,като ответницата не желае заплащане на уравнение на дяла й.Страните се споразумели,че не претендират издръжка един към друг.
По време на брака на *** между „Сосиете Женерал Ексспресбанк“ АД от една страна,от друга страна ищеца като кредитополучател и ответницата като съдлъжник е подписан договор за кредит Експресо № ***в размер на 10 000 лв. и срок на издължаване 60 месеца до 15.12.2017 год.,като общата сума дължима от кредитополучателя,изчислена към момента на сключване на договора възлизала на 13 224.01 лв.,както и сума за предварителния период по чл.4,ал.5. Била сключена и застраховка живот на А. Т. А. с разходи за застраховка 170.84 лв. по групова застраховка,предлагана от Банката-със застраховател Сожелайф България. Осигуряване на средствата за погасяване на кредита в договора е посочено –превод на заплата в пълен размер по разплащателната сметка на Кредитополучателя съгласно чл.8,ал.4,т.1 от част II.
Съгласно приложеното заверено копие за вярност с оригинала на извлечение от банкова сметка *** „Сосиете Женерал Експресбанк „ АД,с титуляр А. Т. А. кредита е окончателно погасен на 15.11.2017 год.
Също така по време на брака на 22.11.2013 г. между„Сосиете Женерал Ексспресбанк“ АД от една страна,от друга страна ищеца като кредитополучател и ответницата като съдлъжник е подписан договор за кредит № *** в размер на 5 000 лв. и срок на издължаване 84 месеца до 15.12.2020 г.,като общата сума дължима от кредитополучателя,изчислена към момента на сключване на договора възлизала на 7628.96 лв. както и сума за предварителния период по чл.4,ал.5. Била сключена и застраховка живот на А. Т. А. с разходи за застраховка 412.43 лв. по групова застраховка,предлагана от Банката-със застраховател Сожелайф България. Осигуряване на средствата за погасяване на кредита в договора е посочено –превод на заплата в пълен размер по разплащателната сметка на Кредитополучателя съгласно чл.8,ал.4,т.1 от част II.
Съгласно приложеното заверено копие за вярност с оригинала на извлечение от банкова сметка *** „Сосиете Женерал Експресбанк „ АД,с титуляр А. Т. А.,кредита продължава да се изплаща от ищеца.
Разпитана по делото свидетел,посочен от ищеца майка му И. Н. Т. изнася данни и твърди,че страните като съпрузи са теглили кредити. Парите са използвали за техни лични семейни нужди като закупили бойлер и в последствие камина на дърва.Също така са ги използвали за прегледи на детето им,за лекарства във връзка със заболяването му. Знае,че откакто са се разделили заемите ги обслужвал само синът й,като по време на брака им бившата й снаха нямала постоянна работа.
Приетата съдебно-икономическа експертиза установява,че през процесните периоди : от прекратяването на брака 04.12.2015 г. до 31.12.2017 год. общата сума изплатена от А.А. по двата потребителски кредита била в размер на 7 294,80 лв.,от които :
-по договор за кредит *** № *** г.-5 202,51 лв.
-по договор за кредит *** № *** год.-2 092.29 лв.
Половината от общата сума,изплатена от А.А. в периода след 04.12.2015 год. до 31.12.2017 год. за изплащане на задълженията по двата потребителски кредита,в размер на 7 294,80 лв. ,била 3 647.40 лв.,включващи главница,лихва и застраховка.
Въз основа на изложеното от фактическа страна,от правна страна съдът намира следното :
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 127 ал.2,вр.чл. 59 ал.1 ЗЗД,вр.чл.32,ал.2 СК.
Чл. 127 ЗЗД гласи, че доколкото не следва друго от отношенията между солидарните длъжници, това, което е платено на кредитора, трябва да се понесе от тях по равно.
Всеки солидарен длъжник, който е изпълнил повече от своята част, има иск срещу останалите съдлъжници за разликата.
Съгласно чл. 59 ЗЗД, всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването.
Съгласно императивната разпоредба на чл.32,ал.2 СК,съпрузите отговарят солидарно за задълженията,поети от двамата или от единият от тях за задоволяване на нуждите на семейството.Под „нужда на семейството“ се разбират общите потребности на членовете на семейството,задоволяването на които произтичат от изискванията за семейна солидарност,благополучие и взаимопомощ.Счита се,че всичко закупено по време на брака с посочена цел е за нуждите на семейството.В тежест на оспорващия съпруг е да докаже,че твърдените разходи не са извършени или, че удовлетворената нужда не е семейна. Ако той не направи това,следва да се приеме,че сумата е разходвана за семейни нужди.
Когато едно парично задължение е поето от единия съпруг,солидарната обвързаност на другия възниква по силата на законова презумция,че взетата в заем сума се използва за задоволяване на нуждите на семейството. Щом вещите,удовлетворяващи нуждите на семейството,са поначално общи независимо от това,на чие име са придобити,то и задълженията,изпълняващи същата функция,следва да бъдат солидарни,независимо дали са поети от единият от съпрузите. Когато един от солидарните длъжници /бивш съпруг/ удовлетвори кредитор след прекратяването на брака,той придобива регресно право срещу другия съпруг,за да възстанови нарушеното имуществено равновесие / в този смисъл Решение № 342 от 4.01.2013 г. по гр.дело № 1358/2011 г. на ВКС/. Допълнителен аргумент в подкрепа на тази теза е обстоятелството,че съгласно установената практика придобитото със заем имущество от единия съпруг по време на брака е общо на двамата съпрузи,независимо кой от тях е издължил заетите суми.
Претенцията на ищеца към ответницата е за ½ ид.ч. от платените суми по договорите за кредит с №№ *** г. и *** г. за период от прекратяването на брака до погасяване на задължението в общ размер на 7294.90 лв.,или за сумата от 3 647.45 лв.
Гласните доказателства установяват,че с теглените суми са удовлетворявани семейни нужди,поради недостиг на средства
Съгласно задължителната практика на ВКС, обективирана в Решение № 211 от 23.07.2012 г. по гр. д. № 177/2011 г., г. к., ІV г. о., солидарният съдлъжник дължи припадащата му се част не от общия дълг такъв, каквото е бил в момента на възникването му, а припадащата му се част от това, което е платено за погасяването на дълга такъв, какъвто е бил в момента на погасяването. Изхождайки от презумпцията за равна задълженост във вътрешните отношения между солидарните длъжници, съдът счита, че от сумата, която ищеца е платил, ответникът му дължи половината, за която искът му следва да бъде уважен. След като отговарят за равни части от задължението, солидарните длъжници следва да са се облагодетелствали в равна степен от получените от кредитора средства.
Неоснователни са възраженията на ответницата,че представените договори за кредит била предвидена сума за застраховка живот,която била учредена в полза на ищеца,както и че,застрахователните премии по посочените застраховки,които се плащали заедно с вноските за издължаване на кредита не представлявали кредитни задължения,а обезпечавали банката-кредитор. Тези задължения са по отношение на двамата бивши съпрузи, доколкото носят солидарна отговорност, съгласявайки се с всички уговорки в договорите за кредит, приемайки ги като свое задължение.
Също така е неоснователно възражението на ответницата във връзка с посочения лек автомобил останал в собственост на ищеца,без да получава парична сума за уравняване на дяла си. Никъде в съдебното решение не е посочено,че това е направено във връзка с наличието на задълженията които са имали страните към банката.
Възражението на ответницата ,че не разполага с парични средства с оглед на това,че е останала без работа и,че ищеца е завел настоящото дело с оглед на това,че му била изменена сумата която дължи за издръжка на детето им,съдът не ги обсъжда като ирелевантни към настоящия случай.
При тези факти съдът намира,че е налице изискуемата се съгласно чл.32,ал.2 СК предпоставка получените от банката парични средства да са предназначени и вложени за задоляване нуждите на семейството.В случая ответницата,не е доказала,че удовлетворената с тях нужда не е семейна,а е налична на ищеца.Следва да се счете,че дължи сумата от 3 647,40 лв.,представляващи 1 /2 ид.ч. от солидарно поетите от съпрузите по време на брака задължения по сключените договорите за кредит с №№ ***г.,ведно със законната лихва за забава,считано от 02.05.2018 год. до окончателно изплащане на сумата, като за разликата над тази сума до претендирания размер от 3647.45 лв. следва да се отхвърли като недоказан.
При този изход на делото и двете страни имат право на разноски.
На ищеца следва да се присъдят разноски съобразно уважената част от иска и на основание чл.78,ал.1 ГПК.Видно от представения списък с разноски по чл.80 ГПК същия претендира да се в размер на 716.00 лв.,като съгласно уважената част от иска ответницата следва да бъде осъдена да заплати направените от ищеца разноски в настоящото производство в общ размер на 715.99 лв.
На основание чл.78,ал.3 ГПК на ответника се дължат разноски съразмерно с отхвърлената част от иска,но с оглед на това,че няма поискани такива и не е представен списък за направени разноски на същата не следва да бъдат присъждани такива.
Воден от изложеното,съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА П.К.К.,с ЕГН ********** *** , да заплати на А.С.А.,ЕГН ********** ***,със съдебен адрес за призоваване и получаване на книжата гр.Я. ул.“***,Адвокатска палата,кантора *** чрез адв.В.-ЯАК, сумата от 3647,40 лв.,представляваща половината от изплатен от ищеца за периода *** год. по кредити № *** год. и № *** год.,отпуснати по време на сключения между страните граждански брак,ведно със законната лихва върху сумата,считано от 02.05.2018 год. до окончателното изплащане на сумата,като за разликата над тази сума до претендирания размер от 3647.45 лв. отхвърля като НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА П.К.К.,с ЕГН ********** *** , да заплати на А.С.А.,ЕГН ********** ***,със съдебен адрес за призоваване и получаване на книжата гр.Я. ул.“***,Адвокатска палата,кантора *** чрез адв.В.-ЯАК, сумата от 715,99 лв.,разноски по делото.
На основание чл.236,ал.1,т.7 ГПК указва на П.К.К.,с ЕГН ********** *** банкова сметка,***е суми- *** SOCIETE GENERALE EXPRESBANK
Решението подлежи на обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: