Решение по дело №10913/2011 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 3015
Дата: 6 юни 2014 г. (в сила от 1 юли 2014 г.)
Съдия: Виолета Тодорова Кожухарова
Дело: 20113110110913
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 19 юли 2011 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№3015/6.6.2014г.

гр. Варна

 

         ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, тридесет и пети състав, в открито съдебно заседание, проведено на тринадесети май две хиляди и четиринадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА

 

         като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 10913 по описа на Варненски районен съд за 2011 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

         Производството е за делба във фазата по извършването й.

С решение № 1928/ 05.05.2012год., постановено по гр. д. № 10913 по описа на ВРС за 2011 год., ХХХV състав и с Решение № 2540/ 14.12.2012 год., постановено по в. гр. д. № 1901 по описа на ВОС за 2012 год., е допуснато извършване на делба на недвижим имот, находящ се в с. Т., обл.В., представляващо дворно място, съставляващо УПИ № **-*** в кв. ** по плана на с. Т., ул. „**********” № ** с площ от ***кв.м., при граници : улица, УПИ ***-***, УПИ ***-***, УПИ ***-***, УПИ *-***, ведно с построената в имота двуетажна жилищна сграда с РЗП ***кв.м., включваща призимен етаж, състоящ се от стая с ниша, две стаи, коридор, баня и тоалет с площ от **кв.м., външно стълбище за първия етаж и етаж състоящ се от ниша, две стаи, коридор и баня и тоалет с площ от **кв., ведно с всички подобрения и насаждения, при за съделителите : 21/36 ид.ч. в общ дял на ответниците М. и Д. Н.; по 3/ 36 ид.ч. за М.Р.Н. , И.Р.К., Н.Р.Л. и Н.Р.С.; по 1/36 ид.части за П.В.В. /конституиран необходим другар във възивното производство/, В.П.В. и Р.П.В..

В срока по чл. 346 ГПК съделителите Н.Л., И.К., Н.С., П.В., В.В. и Р.В., с искане за осъждане на ответниците М.Н. и Д. Н. да им заплатят сумата от 4 000 лева, както следва: на Н.Р.Л. – 1 000 лева; на И.Р.К. – 1 000 лева; на Н.Р.С. – 1 000 лева; на П.В.В., В.П.В. и Р.П.В. общо за последните трима – 1 000 лева, представляваща обезщетение за лишаване на ищците от възможността да ползват собствените си 12/36 идеални части от недвижим имот, находящ се в с. Т., обл. В., представляващ дворно място, съставляващо УПИ № **-*** в кв. ** по плана на с. Т., ул. „**********” № **, с площ от *** кв. м., при граници: улица, УПИ ***-***, УПИ ***-***, УПИ ***-***, УПИ *-***, ведно с построената в имота двуетажна жилищна сграда с РЗП 164 кв. м., включваща приземен етаж, състоящ се от: стая с ниша, две стаи, коридор, баня и тоалет с площ от 82 кв. м., външно стълбище за първия етаж и етаж състоящ се от ниша, две стаи, коридор и баня и тоалет с площ от 82 кв. м., на основание чл. 31, ал. 2 от ЗС.

         Съделителите М.Н. и Д. Н., чрез процесуалния си представител намират претенцията за неоснователна, като релевират възражение за погасяване на вземането по давност досежно периода **** год. – 05.11.2008год

         От заключението на вещото лице по изготвената в хода на процеса СТЕ, неоспорено от страните, което се кредитира от съда като всестранно, обективно и компетентно изготвено, се установява, че процесния имот е реално неподеляем; пазарната стойност на имота е 65465.00 лева.

         По прекратяване на съсобствеността:

Основният способ, предвиден в чл. 348 ГПК, за ликвидиране на съсобствеността в делбеното производство, когато се касае до неподеляем имот, е изнасянето му на публична продан. По изключение, ако се касае до неподеляем жилищен имот и са налице другите изисквания на закона, съсобствеността може да се ликвидира чрез поставянето му в дял на някой от съделителитечл. 349 ГПК.

В настоящия случай видно от заключението на приетата и неоспорена първоначална СТЕ процесният апартамент е неподеляем, като никой от съделителите не е предявил претенция за възлагане. Ето защо делбата на процесния имот следва да бъде реално извършена чрез изнасянето му на публична продан съгласно чл. 348 ГПК, при което всеки съделител ще получи паричната равностойност на своя дял.

         По претенциите по сметки:

В първото по делото заседание по извръшване на делбата са приети за съвместно разглеждане претенциите на съделителите Н.Л., И.К., Н.С., П.В., В.В. и Р.В. отправят искане за осъждане на ответниците М.Н. и Д. Н. да им заплатят сумата от 4 000 лева, както следва: на Н.Р.Л. – 1 000 лева; на И.Р.К. – 1 000 лева; на Н.Р.С. – 1 000 лева; на П.В.В., В.П.В. и Р.П.В. общо за последните трима – 1 000 лева, представляваща обезщетение за лишаване на ищците от възможността да ползват собствените си идеални части от делбения имот, за периода от 23.04.**** г. до 18.07.2011 г.

До колкото липсва искане, а и надлежно произнасяве на съда, не следва да бъде разглеждано искането за присъждане на горницата над 4000.00 лева до 28035.00 лева /размера, заявен от процесуалния представител в хода на устните състезания/.

         Всеки един от съсобствениците има право да ползва общата вещ, според правата си върху същата.

         Съобразно правилото на чл. 31, ал. 2 ЗС, когато общият имот се ползва еднолично от един от съсобствениците, останалите имат право да претендират обезщетение, което се определя на база средния пазарен наем за имота, считано от датата на получаване на писменото поискване.

         Ето защо, за да бъде уважен искът, предявен на посоченото основание, в тежест на ищеца е да установи, в условията на пълно и главно доказване, кумулативното наличие на предпоставките, визирани в хипотезата на правната норма, а именно: 1./ наличие на съсобственост върху процесния имот; 2./ съсобственик да е лишен от възможността да ползва имота съобразно с правата си; 3./ същият да е отправил покана до ползващия съсобственик /съсобственици/ да му предостави ползването съобразно правата му.

         Обезщетение се дължи от момента на получаването на писмената покана. По същността си тя представлява едностранно волеизявление, от което следва да е видно, че лишеният от ползване желае да му се плаща обезщетение за в бъдеще. Веднъж отправено, писменото искане се разпространява неограничено във времето докато трае съсобствеността или се прекрати ползването от съсобственика.

         В конкретната хипотеза, не са ангажирани доказателства, установяващи факта на отправяне на писмена покана до ответниците, с оглед на което фактическият състав на чл. 31, ал. 2 ЗС не е осъществен. Налага се извод за неоснователност на претенцията, поР. което и същата следва да бъде отхвърлена.

         На основание чл. 355 ГПК, вр. чл. 8 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, всеки от съделителите следва да бъде осъден да заплати по сметка на ВРС държавна такса в размер на, определена съобразно стойността на квотата му от съсобствеността, определена върху установената от СТЕ актуална пазарна стойност на процесните делбения имот, както следва: М.Р.Н. и Д.П.Н. – 1504.18 лева; М.Р.Н. – 214.88 лева; И.Р.К. – 214.88 лева; Н.Р.Л. – 214.88 лева; Н.Р.С. – 214.88 лева; П.В.В. – 71.63 лева; В.П.В. – 71.63 лева; Р.П.В. – 71.63 лева.

         На основание чл. 77 ГПК, съделителят Н.Р.Л. следва да бъде осъдена да заплати по сметка на ВРС държавна такса в размер на 50.00 лева, съобразно отхвърлената част на претенциите по чл. 346 ГПК.

         На основание чл. 77 ГПК, съделителят И.Р.К. следва да бъде осъдена да заплати по сметка на ВРС държавна такса в размер на 50.00 лева, съобразно отхвърлената част на претенциите по чл. 346 ГПК.

         На основание чл. 77 ГПК, съделителят Н.Р.С. следва да бъде осъдена да заплати по сметка на ВРС държавна такса в размер на 50.00 лева, съобразно отхвърлената част на претенциите по чл. 346 ГПК.

         На основание чл. 77 ГПК, съделителите П.В.В., В.П.В., Р.П.В. следва да бъде осъдени да заплатят по сметка на ВРС държавна такса в размер на 50.00 лева, съобразно отхвърлената част на претенциите по чл. 346 ГПК.

         Воден от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН на основание чл. 348 ГПК, следния допуснат до съдебна делба недвижим имот, находящ се в с. Т., обл.В., представляващ дворно място, съставляващо УПИ № **-*** в кв. ** по плана на с. Т., ул. „**********” № ** с площ от ***кв.м., при граници : улица, УПИ ***-***, УПИ ***-***, УПИ ***-***, УПИ *-***, ведно с построената в имота двуетажна жилищна сграда с РЗП ***кв.м., включваща призимен етаж, състоящ се от стая с ниша, две стаи, коридор, баня и тоалет с площ от 82 кв.м., външно стълбище за първия етаж и етаж състоящ се от ниша, две стаи, коридор и баня и тоалет с площ от **кв., ведно с всички подобрения и насаждения, между съделителите при квоти :

- 21/36 ид.ч. за М.Р.Н., ЕГН: ********** и Д. П. Н., ЕГН: **********, и двамата с адрес ***;

- 3/ 36 ид.ч. за М.Р.Н. ЕГН: ********** ***;

- 3/ 36 ид.ч. за И.Р.К., ЕГН: **********,***;

- 3/ 36 ид.ч. за Н.Р.Л., ЕГН: **********,***;

- 3/ 36 ид.ч. за Н.Р.С., ЕГН: **********,***;

- 1/36 ид. ч. за П.В.В., ЕГН: **********,***;

- 1/36 ид. ч. за В.П.В., ЕГН: **********,*** 56А;

- 1/36 ид. ч. за Р.П.В., ЕГН: **********,***.

ПОСТАНОВЯВА получената от проданта сума да бъде разпределена от съдебния изпълнител между горните съделители и при посочените квоти.

ОТХВЪРЛЯ претенцията от Н.Р.Л., ЕГН: **********,***, И.Р.К., ЕГН: **********,***, Н.Р.С., ЕГН: **********,***, П.В.В., ЕГН: **********,***, В.П.В., ЕГН: **********,*** 56А, Р.П.В., ЕГН: **********,*** за осъждане на М.Р.Н., ЕГН: ********** и Д. П. Н., ЕГН: **********, и двамата с адрес *** да заплатят на ищците сумата в общ размер от 4 000 /четири хиляди/ лева, представляваща обезщетение за лишаване на ищците от възможността да ползват собствените си 12/36 идеални части от недвижим имот, находящ се в с. Т., обл. В., представляващ дворно място, съставляващо УПИ № **-*** в кв. ** по плана на с. Т., ул. „**********” № **, с площ от *** кв. м., при граници: улица, УПИ ***-***, УПИ ***-***, УПИ ***-***, УПИ *-***, ведно с построената в имота двуетажна жилищна сграда с РЗП 164 кв. м., включваща приземен етаж, състоящ се от: стая с ниша, две стаи, коридор, баня и тоалет с площ от 82 кв. м., външно стълбище за първия етаж и етаж състоящ се от ниша, две стаи, коридор и баня и тоалет с площ от 82 кв. м., за периода 23.04.**** г. - 18.07.2011 г., претендирана както следва: 1 000 /хиляда/ лева от Н.Р.Л., ЕГН: **********, 1000.00 /хиляда/ лева от И.Р.К., ЕГН: **********, 1000.00 /хиляда/ лева от Н.Р.С., ЕГН: **********, 1000.00 /хиляда/ лева от П.В.В., ЕГН: **********, В.П.В., ЕГН: ********** и Р.П.В., ЕГН: **********, на основание чл. 346 ГПК, вр. с чл. 31, ал. 2 ЗС.

         ОСЪЖДА М.Р.Н., ЕГН: ********** и Д. П. Н., ЕГН: **********, и двамата с адрес *** да заплатят по сметка на Варненски районен съд държавна такса в размер на 1504.18 лв. /хиляда петстотин и четири лева и 18 ст./, на основание чл. 355 ГПК, вр. чл. 8 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

         ОСЪЖДА М.Р.Н., ЕГН: **********,*** да заплати по сметка на Варненски районен съд държавна такса в размер на 214.88 лв. /двеста и четиринадесет лева и 88 ст./, на основание чл. 355 ГПК, вр. чл. 8 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

         ОСЪЖДА И.Р.К., ЕГН: **********,*** да заплати по сметка на Варненски районен съд държавна такса в размер на 214.88 лв. /двеста и четиринадесет лева и 88 ст./, на основание чл. 355 ГПК, вр. чл. 8 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

         ОСЪЖДА Н.Р.Л., ЕГН: **********,*** да заплати по сметка на Варненски районен съд държавна такса в размер на 214.88 лв. /двеста и четиринадесет лева и 88 ст./, на основание чл. 355 ГПК, вр. чл. 8 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

         ОСЪЖДА Н.Р.С., ЕГН: **********,*** да заплати по сметка на Варненски районен съд държавна такса в размер на 214.88 лв. /двеста и четиринадесет лева и 88 ст./, на основание чл. 355 ГПК, вр. чл. 8 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

         ОСЪЖДА П.В.В., ЕГН: **********,*** да заплати по сметка на Варненски районен съд държавна такса в размер на 71.63 лв. /седемдесет и един лева и 63 ст./, на основание чл. 355 ГПК, вр. чл. 8 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

         ОСЪЖДА В.П.В., ЕГН: **********,*** 56А да заплати по сметка на Варненски районен съд държавна такса в размер на 71.63 лв. /седемдесет и един лева и 63 ст./, на основание чл. 355 ГПК, вр. чл. 8 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

         ОСЪЖДА Р.П.В., ЕГН: **********,*** да заплати по сметка на Варненски районен съд държавна такса в размер на 71.63 лв. /седемдесет и един лева и 63 ст./, на основание чл. 355 ГПК, вр. чл. 8 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

         ОСЪЖДА Н.Р.Л., ЕГН: **********,*** да заплати по сметка на Варненски районен съд държавна такса в размер на 50.00 /петдесет/ лева, съобразно отхвърлената част на претенциите по чл. 346 ГПК, на основание чл. 77 ГПК.

         ОСЪЖДА И.Р.К., ЕГН: **********,*** да заплати по сметка на Варненски районен съд държавна такса в размер на 50.00 /петдесет/ лева, съобразно отхвърлената част на претенциите по чл. 346 ГПК, на основание чл. 77 ГПК.

         ОСЪЖДА Н.Р.С., ЕГН: **********,*** заплати по сметка на Варненски районен съд държавна такса в размер на 50.00 /петдесет/ лева, съобразно отхвърлената част на претенциите по чл. 346 ГПК, на основание чл. 77 ГПК.

         ОСЪЖДА П.В.В., ЕГН: **********,***, В.П.В., ЕГН: **********,*** 56А, Р.П.В., ЕГН: **********,*** да заплатят по сметка на Варненски районен съд държавна такса в размер на 50.00 /петдесет/ лева, съобразно отхвърлената част на претенциите по чл. 346 ГПК, на основание чл. 77 ГПК.

 

         РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: