№ 244
гр. Айтос, 30.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:И. КР. КЪНЕВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ЯНЧ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от И. КР. КЪНЕВ Гражданско дело №
20252110100086 по описа за 2025 година
Предявени са искове по чл.22 вр.чл.11, ал.1, т.10 ЗПК и чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД вр. чл.
124, ал. 1 ГПК.
Производството по делото е образувано по ИМ на И. К. Д., ЕГН **********, против
„КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК *********, и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК *********. Излагат се
съображения, че между ищеца и "Кредисимо" ЕАД е сключен Договор за потребителски кредит на
25.03.24г. г., по силата на който ищецът получил от ответника сумата в размер на 1705 лева, при
лихвен процент - 19,86% и ГПР – 21,77%. На същата дата бил сключен и договор за поръчителство
с ответника "Ай Тръст" ЕООД, по силата на който било уговорено възнаграждение за предоставено
обезпечение. От правна страна се излагат съображения, че договорът за потребителски кредит е
недействителен на осн. чл. 22 ЗПК и чл. 143, т. 19 ЗЗП поради неспазване на изискванията на чл. 11,
ал. 1, т. 10 ЗПК, доколкото посоченият в същия размер на ГПР е различен от действително
приложения. Поддържа се, че възнаграждението за поръчителство се включва в понятието "общ
разход по кредита за потребителя" по пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК, поради което е следвало да бъде
включено в ГПР. Поддържа се ,че в случая била налице "заблуждаваща търговска практика" по см.
на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗЗП. Възразява се, че в договора липсва и методиката за формиране на
ГПР. При условията на евентуалност се навеждат съображения, че уговорката за заплащане на
възнаграждение на втория ответник не е произвела действие, доколкото същата противоречи на
добрите нрави и не съответства на изискванията за добросъвестност по чл. 143, т. 19 ЗПК. Излагат
се доводи, че поради акцесорния си характер и при условие, че не съществува главния дълг,
договорът за поръчителство не е породил правно действие, като сключването му е лишено от
правно основание и доколкото законът предвижда този договор да се сключва между кредитора и
трето лице, а не между длъжника и трето лице. Отделно от посоченото, се навеждат доводи, че
клаузата, която предвижда, че се дължи възнаграждение за осигуряване на поръчител е нищожна,
като неравноправна. Претендира разноски.
В срока за ОИМ подаден от „КРЕДИСИМО“ ЕАД, се поддържа, че в договора за кредит по
1
ясен и разбираем начин са посочени ГПР и общата дължима сума , както и е упоменато, че
допусканията, използвани за изчисляване на ГПР, са посочени в общите условия. По-конкретно
тези допускания били подробно описани в т. 11 от Раздел VII от общите условия. Поради това
договорът имал необходимото съдържание по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Според ответника
възнаграждението на поръчителя не следва да е компонент на ГПР. Признава се, че единственият
разход по см.на чл. 19 ЗПК, включен при изчисляване на ГПР, е договорната възнаградителна
лихва. Оспорва се твърдението, че възнаграждението на поръчителя е задължително условие за
получаване на кредита. Освен това възнаграждението не било известен разход към момента на
сключване на договора за кредит. Изтъква, че потребителят е имал право да се откаже от договора
за кредит, обезпечен с поръчителство, което било още един аргумент в насока на твърдението, че
предоставянето на поръчител не е задължително условие за отпускане на кредит. Излага се, че при
желание на потребителя да сключи договор за поръчителство това става в отделна платформа,
поддържана от „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, до която „КРЕДИСИМО“ ЕАД няма достъп, за да е наясно с
размера на възнаграждението на поръчителя. Ответникът счита, че договорът за предоставяне на
поръчителство между ищцата и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД е договор за поръчка по смисъла на чл. 280 и
сл. ЗЗД и уговореното по него възнаграждение не попада в обхвата на общите разходи по кредита.
Вземанията за възнаграждение възниквали в полза на „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, а не в полза на
„КРЕДИСИМО“ ЕАД. Според ответника, дори да бъдат приети доводите на ищцата, то
недействителна би била само клаузата в договора за предоставяне на поръчителство, съгласно която
ищецът дължи възнаграждение на „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД. Сочи се, че няма да се стигне до
недействителност на целия договор. Договорът за поръчителство пораждал само права за ищцата и
я поставял в по-благоприятно положение, отколкото ако не беше сключен. Настоява се, че дори
договорът за поръчителство да е изцяло недействителен, договорът за кредит е действителен.
Ответникът моли иска да бъде отхвърлен, претендирайки разноски.
В срока за ОИМ, подаден от „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, се сочи, че е сключил с ищеца договор за
поръчка по чл. 280 ЗЗД. Сочи се, че възнаграждението по договора е съобразено с риска, който
дружеството е поело – дължимо е само за периода на предоставяне на услугите, като при по-голям
размер на гарантираното задължението е дължимо по-голямо възнаграждение, което с времето
намалява. В отговора е описан подробно механизмът за сключване на договора за кредит и
договора за поръчителство. Сключването на двата договора ставало в различни платформи. Според
ответника възнаграждението за поръчител не следва да се включва в ГПР, тъй като не отговаря на
дефиницията на ЗПК за „общи разходи“. Сключването на договор за поръчителство било
доброволно, а не задължително за сключване на договора за кредит. Освен това разходите нямало
как да са известни на „КРЕДИСИМО“ ЕАД. Сключването на договора за поръчителство не било
заблуждаваща търговска практика. Ответникът признава, че е налице свързаност между него и
„КРЕДИСИМО“ ЕАД, но само по себе си то не водело до скрито оскъпяване на кредита. Изтъква,
че в договора за поръчителство е предоставена възможност потребителят да избере начин за
заплащане на възнаграждението за поръчител, като това може да стане по сметка на „АЙ ТРЪСТ“
ЕООД или по сметка на „КРЕДИСИМО“ ЕАД заедно с плащането на месечните вноски.
„КРЕДИСИМО“ ЕАД единствено получавало от името и за сметка на „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД
плащанията. Ответникът моли иска да бъде отхвърлен.
От събраните по делото доказателства съдът намира следното от фактическа и правна
страна: На 22.03.2024 г. между ищеца и „КРЕДИСИМО“ ЕАД е сключен Договор за потребителски
кредит № 2943543, в съответствие със Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние.
2
Уговорено е „КРЕДИСИМО“ да предостави на ищеца кредит в размер на 1704.02 лв., при фиксиран
годишен лихвен процент: 40.00 %, годишен процент на разходите: 48,20 %. Общата сума по
кредита е в размер на 2306,53 лв.Според чл. 4, ал. 1 от договора в случай че кредитополучателят е
посочил в заявлението за отпускане на кредита, че ще предостави обезпечение на кредита, същият
следва в зависимост от посочения вид на обезпечението: 1) да предостави на кредитополучателя
банкова гаранция съгласно общите условия в срок до 10 месеца от подаване на заявлението или 2)
да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от кредитополучателя юридическо
лице в срок до 48 часа от подаване на заявлението.
Нито от договора, нито от общите условия към него става ясно от какви компоненти е
съставен ГПР. Според трайната съдебна практика бланкетното посочване единствено на крайния
размер на ГПР обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се
формира и дали те са в съответствие с чл. 19, ал. 1 ЗПК. Целта на цитираната разпоредба е на
потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които
следва да направи във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически
обоснован избор дали да го сключи. За да е спазена и разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, то е
необходимо в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на
предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично, и изчерпателно да бъдат посочени всички
разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. При нарушение
на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК целият договор е недействителен на основание чл. 22
ЗПК, а на основание чл. 23 ЗПК потребителят дължи само чистата стойност на кредита.
На 22.03.2024 г. ищецът сключил с „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД Договор за предоставяне на
поръчителство, с който дружеството е обезпечило всички вземания по договора за поръчителство
срещу заплащане на възнаграждение в размер на 1646,14 лв. В чл. 8, ал. 4 е посочено, че
възнаграждението може да се заплаща по банкова сметка на „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД или по банкова
сметка на „КРЕДИСИМО“ АД. Не се спори, а и се установява от справка в ТРРЮЛНЦ, че
„КРЕДИСИМО“ ЕАД е едноличен собственик на капитала на „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД.
По делото е допусната ССчЕ, чието заключение съдът цени като компетентно и обективно
извършено. ВЛ е изчислило, че ГПР включва само договорната възнаградителна лихва,
заключавайки ,че процентът на ГПР, ако в него се включи и възнаграждението /разходите/ за
поръчителя, възлиза на 245,24 %.
Според § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по
кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички
други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни
услуги, свързани с договора за кредит и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и
условия. В Решение от 21.03.2024 г. по дело C-714/22 на СЕС са дадени указания, че разходите за
допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на
закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на
кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага
изплащането на месечните вноски или да се намалява техният размер, попадат в обхвата на
понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на
3
понятието „ГПР“, когато 1) закупуването на посочените услуги е задължително за получаването на
съответния кредит или 2) те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните
разходи по този кредит.Според настоящия състав логиката на СЕС е приложима не само за
допълнителните услуги, но и за процесния договор за поръчителство. Същият очевидно
представлява договорна конструкция за прикриване на възнаграждение по договора за кредит.
Договорът за поръчителство е сключен с дружество, чийто едноличен собственик на капитала е
кредитополучателят. Кредитополучателят е овластен да приема плащане вместо поръчителя. Освен
това възнаграждението за предоставяне на поръчителство е много високо – почти колкото
главницата по договора за кредит. Това в комбинация с високия размер на ГПР, който е много
близко до максималната граница по чл. 19, ал. 4 ЗПК, показва, че целта е да се максимализира
печалбата от кредита, без да се нарушава пряко чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Предвид изложеното договорът за кредит се явява нищожен поради неспазване на
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, доколкото посоченият в същия размер на ГПР е различен от
действително приложения. В т. 55 от Решение от 21.03.2024 г. по дело C‑714/22 на СЕС е посочено,
че с оглед на съществения характер на посочването на ГПР в договор за потребителски кредит, за
да даде възможност на потребителите да се запознаят с правата и задълженията си, както и с оглед
на изискването при изчисляването на този процент да се включат всички разходи по член 3, буква
ж) от Директива 2008/48, следва да се приеме, че посочването на ГПР, който не отразява точно
всички разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение
по същия начин както непосочването на този процент. Според СЕС санкция, изразяваща се в
лишаване на кредитора от правото му на лихви и разноски при посочване на ГПР, който не включва
всички споменати разходи, отразява тежестта на такова нарушение и има възпиращ и
пропорционален характер. Следователно според СЕС посочването на ГПР, който не отразява точно
всички разходи, се приравнява на непосочване на ГПР. По нашето законодателство непосочването
на ГПР е основание за недействителност, водещо до връщане на чистата стойност на кредита – чл.
22, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Съдът намира, че договорът за поръчителство е също нищожен - поради противоречие с
добрите нрави. Съгласно константната съдебна практика противоречи на добрите нрави
съглашение, при което престациите са явно нееквивалентни (Решение № 153 от 24.07.2015 г. по гр.
д. № 3014/2014 на ВКС, III г. о., Решение № 616 от 16.10.2010 г. по гр. д. № 1208/2009 г. на ВКС, III
г. о., и др.). В случая двете престации – обезпечаване на парично задължение на стойност 1704.02
лв., и възнаграждението – 1646,14 лв., са явно нееквивалентни. Освен това договорът за
поръчителство е акцесорен обезпечителен договор, който няма самостоятелно значение. Тъй като в
случая е обезпечено едно недействително, несъществуващо задължение, недействителен е и
договорът за поръчителство. Предвидената в чл. 23 ЗПК последица е израз на принципа за
недопускане на неоснователно обогатяване и не означава, че има договорно задължение.
Предвид изложеното, предявените искове са основателни, обуславящо извод, че следва да
бъдат уважени /в т.см. Р. от 16.06.2021 г. по в. гр. д. № 202/2021 г., Р. № 1137 от 02.11.2023 г. по в. гр.
д. № 1401/2023 г., двете на ОС Бургас/.
С оглед освобождаването на ищеца от внасяне на такси и разноски, на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК
ответникът "Кредисимо" ЕАД следва да бъде осъден да заплати по сметка на съда ДТ по
предявения срещу него иск в размер на 68,16 лева и платено от бюджета на съда възнаграждение на
вещо лице в размер на 300 лева, или общо 368,16 лева. Ответникът "Ай Тръст" ЕАД следва да бъде
4
осъден да заплати по сметка на съда държавна такса по предявения срещу него иск в размер на
65,85 лева. Мотивиран от изложеното съдът,
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по иска на И. К. Д., ЕГН **********, против
„КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК *********, че сключеният между страните Договор за потребителски
кредит № 2943543/22.03.2024 г. е недействителен на осн. чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД в отношенията между И. К. Д.,
ЕГН **********, и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, с ЕИК *********, че сключения между тях Договор за
предоставяне на поръчителство от 22.03.2024 г., с който е обезпечен Договор за потребителски
кредит № 2943543/22.03.2024 г., е нищожен поради накърняване на добрите нрави.
ОСЪЖДА „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК *********, да заплати на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК в
полза и по сметка на РС Айтос сумата от общо 368,16 лева.
ОСЪЖДА „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, с ЕИК ********* , да заплати на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК в
полза и по сметка на РС Айтос сумата от 65,85 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Бургас в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
5