Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Плевен, 11.08.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ІV граждански състав в
открито заседание, на десети
август през две хиляди и седемнадесета година в състав :
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : МИЛЕНА ТОМОВА
При секретаря Стела
Цветкова
като разгледа докладваното
от съдия Томова гражданско дело № 5414 по описа на съда за 2017 г., за да се
произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 29
от Закона за закрила на детето.
В Плевенският районен съд е
постъпила молба от Директора на Д. “С.п.” г.Д.М. с която е заявено искане за
прекратяване мярката за закрила, постановена по отношение на непълнолетното дете Р.С.Й. – настаняване в ЦНСТДМ-2 гр.Ловеч.
Процесуалното представителство на
детето Р.Й. е осъществено от адв.И.А., която е назначена от съда. Същата
ангажира становище за неоснователност на молбата, т.к. влязлото в сила решение
по гр.д.№917/2017г. по описа на РС-Ловеч е последващо постановеното решение за
налагане на мярка по ЗБППМН, а освен това провиненията на детето не били от такава степен, че да налагат
най-силната мярка за възпитание.
Съдът, след като се съобрази със
становищата на страните, събра необходимите писмени доказателства за изясняване
на делото от фактическа и правна страна, прие за установено следното :
От
приложеното удостоверение за раждане на детето Р.С.Й. с ЕГН ********** е видно, че негова майка е Стефка Альошева Й.,
а баща е Страхил Валентинов Йорданов.
От
приложения писмен социален доклад се установява, че детето Р. било настанено в
ЦНСТДМ – 2 гр.Ловеч първоначално през м.май 2012г. Впоследствие била настанена
в професионално приемно семейство, а през 2015г. отново в сочения Център.
Според изложеното в доклада, след като изтекъл срока на наложената през 2015г.
мярка за закрила – настаняване в ЦНСТДМ – 2 гр.Ловеч, били предприети действия
за вземане на същата мярка за нов срок и съответно издадена временна
административна заповед. По този повод било образувано и производството по
гр.д.№917/2017г. по описа на РС-Ловеч. Изложено е в доклада, че междувременно –
на 08.06.2017г. било получено в О“ЗД“ писмо от Министерството на образованието
и науката, в което се посочвало, че Р.Й. била разпределена във Възпитателно
училище – интернат в с.Подем.
От
приложения препис на Решение №126 от 25.04.2017г. по НЧД №292/2017г. по описа
на РС-Ловеч, влязло в законна сила на 16.05.2017г., се установява, че на
основание чл.13, ал.1, т.13 от ЗБППМН е била наложена на непълнолетното лице
възпитателна мярка „Настаняване във възпитателно училище – интернат“.
След
влизане в сила на решението, с което е наложена възпитателна мярка по реда на ЗБППМН,
непълнолетната Р.Й. е била разпределена във ВУИ- с.Подем, общ.Долна Митрополия
от Министерство на образованието и науката, на основание чл.30, ал.1 от ЗБППМН,
видно от приложеното писмо от Министерството с изх.№0603/01.06.2017г. До
13.06.2017г. е и постъпила във ВУИ- с.Подем, според изложеното в социалния
доклад.
От
приложеното копие на решение по гр.д.№917/2017г. по описа на РС-Ловеч, влязло в
законна сила на 06.07.2017г. е видно, че в развилото се по същото време
производство по реда на Закона за закрила на детето, спрямо непълнолетната Р.Й.
е била взета мярка за закрила – настаняване в ЦНСТДМ №2 в гр.Ловеч.
С
временна административна заповед № ЗД/Д-ОВ-029/16.06.2017г., издадена след
приключване на съдебното дирене по гр.д.№917/2017г. по описа на РС-Ловеч, но
преди постановяване на решението, е било прекратено настаняването на детето Р.Й.
в ЦНСТДМ №2 в гр.Ловеч.
При така
установената фактическа обстановка, съдът направи следните изводи :
Съгласно
разпоредбата на чл. 29 т.6 от ЗЗД
настаняването на деца извън семейството се прекратява с отпадане на основанията
по чл.25 от същия закон.
В случая мярка за закрила по реда на
Закона за закрила на детето е предприета, т.к. непълнолетната Р. е била дете в
риск, с оглед липсата на каквато и да е родителска грижа за нея. Развиващото се
по същото време производство по реда на Закона за борба срещу
противообществените прояви на малолетните и непълнолетните не е било пречка за
развитие и на производство по реда на Закона за закрила на детето, т.к. до
влизане в сила на решението за налагане на възпитателна мярка, спрямо
непълнолетната е било необходимо предприемане на мярка за закрила, недопускаща
детето да остане без никаква грижа. Между нормите на двата Закона не съществува
колизия. Действащата мярка за закрила по реда на ЗЗДет. по никакъв начин не би могла да препятства
изпълнението на постановено решение по реда на ЗБППМН. След налагане на
възпитателната мярка и завършване на процедурата с разпределение в конкретно
ВУИ от Министерство на образованието и науката, обаче, не са налице основания
за продължаване на мярката за закрила по ЗЗДет. Необходимостта от последната
отпада при привеждане в изпълнение на решението по ЗБППМН. В настоящото
производство не може и да се преценява законосъобразността на съдебното
решение, постановено по реда на ЗБППМН
С оглед
горното, съдът счита, че са налице основанията по чл. 29 т.6 от ЗЗДет и следва да се прекрати
настаняването на непълнолетната Р. в ЦНСТДМ
№2 в гр.Ловеч.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА, на основание чл.30 ал.1, във вр. с чл.29, т.6 от Закона за
закрила на детето, НАСТАНЯВАНЕТО на непълнолетната Р.С.Й. с ЕГН ********** в ЦНСТДМ №2 - гр.Ловеч.
Решението подлежи на
обжалване пред ПлОС в седмодневен срок от съобщаването му на страните по
делото, като обжалването не спира изпълнението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :