РЕШЕНИЕ
№ 112
гр. Мездра, общ. Мездра, обл. Враца, 19.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МЕЗДРА, I-ВИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание
на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Анелия Димитрова
при участието на секретаря Е. М. Д.
като разгледа докладваното от Анелия Димитрова Административно
наказателно дело № 20241450200478 по описа за 2024 година
ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за
нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по
чл. 10 ал.1 от Закона за пътищата №**********/21.02.2022г. на Агенция
„Пътна инфраструктура“ гр. С., с който на нарушителя М. Ж. С. – П. е
наложено АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ – ИМУЩЕСТВЕНА
САНКЦИЯ в размер на 2500 /ДВЕ ХИЛЯДИ И ПЕТСТОТИН/ ЛЕВА, за
нарушение на чл. 102 ал.2 от ЗДвП, като незаконосъобразно на основание
чл.63 ал.2 т.1, вр. с чл.58д т.4 от ЗАНН.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. С. ДА ЗАПЛАТИ на
ДП НКЖИ, Регионално поделение ЖПС В. представлявано от неговия
ДИРЕКТОР И. М. П. сумата в размер на 100 /СТО/ ЛЕВА - разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен
1
срок от получаване на съобщението от страните пред
ВрАС. РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МОТИВИ:
ДП НКЖИ, Регионално поделение ЖПС В. представлявано от неговия
ДИРЕКТОР И. М. П. , е обжалвала в срок Електронен фиш за налагане на
имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за
събиране на пътни такси по чл. 10 ал.1 от Закона за пътищата
№**********/21.02.2022г. на Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. С.
Жалбоподателят редовно призован, не се явява, нито пък се
представлява. По делото е ангажирано писмено становище от ДП НКЖИ,
Регионално поделение ЖПС В. чрез пълномощника му Главен юрисконсулт Р.
В. В депозираната по делото жалба и с приложеното писмено становище са
изложени подробни мотиви, с които се иска отмяна на атакувания електронен
фиш, като неправилен и незаконосъобразен с нарушение на материалния
закон и издаден при съществено нарушаване на процесуалните правила. Иска
се присъждане в полза на ДП НКЖИ – ЖПС В. разноски за юрисконсултско
възнаграждение. Акцентува се, че неправилно административнонаказващия
орган е определил мястото на извършване на нарушението, като е посочил че
същото е извършено на територията на общ. В. Визира се, че с Решение от
21.11.2024г. по дело С-61/23, съдът на ЕС е приел, че „Чл. 9а от Директива
1999/62/Е0 на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999г. относно
заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на
определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на
Европейския парламент и на Съвета от 27.09.2011г. трябва да се тълкува в
смисъл, че посоченото в него изисквано за съразмерност не допуска система
от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с
фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за
предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура,
независимо от характера и тежестта и, включително когато тази система
предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна
отговорност чрез заплащане на „компесаторна такса“ с фиксиран размер.
Предвидената в чл. 179 ал.3б от ЗДвП санкция е абсолютна определена,
фиксирана и не предвижда възможност за преценка на конкретните факти и
тежестта на нарушението, т.е. противоречи на чл. 9а от Директива
2
1999/62.Прави се извод, че така наложеното административно наказание
надхвърля границите на необходимото за постигане на целите на ЗДвП в
смисъла по чл. 5 параграф 4 от Договора за Европейския съюз. Подчертава се,
че в чл. 189ж ал.1 изречение първо от ЗДвП е предвидено, че при нарушение
по чл. 179 ал.3 от ЗДвП установено и заснето от електронната система по чл.
167а ал.3 може да се издава Ел. фиш в отсъствие на контролен орган и
нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер определен
за съответното нарушение. С посочената разпоредба не е предвидено
възможност за издаване на Ел. фиш за процесното нарушение.Изложеното
води до извод, че липсва изрична законова разпоредба предвиждаща
възможност да бъде съставен Ел. фиш за нарушение по чл. 179 ал.3б от ЗДвП
относимо към датата на извършване и констатиране на процесното
нарушение. На последно място се посочва, че съгласно разпоредбата на чл. 2
параграф седем от регламент за изпълнение /ЕС/ 2020/204 на Комисията от
28.11.2019г. при констатация на неотчетено ползване на платената пътна
мрежа и незаплатени такси доставчикът на електронната услуга респективно
Агенция „Пътна инфраструктура“ е следвало да уведоми жалбоподателят, за
да отстрани техническата неизправност в бордовото устройство и да заплати
доброволно дължимата за съответния пътен участък ТОЛ- такса.
Ответникът се представлява от юрисконсулт К. И. Същият е ангажирал
писмена защита, с която се иска потвърждаване на атакувания Ел. фиш като
правилен и законосъобразен.Акцентува се, че не липсва правна възможност за
санкциониране на жалбоподателя чрез издаване на Ел. фиш по чл. 179 ал.3б от
ЗДвП.Подчертава се, че в действащото към монета на извършеното нарушение
Българско законодателство не е била регламентирана нормативна възможност
за предоставяне на опция за нарушителите за предеклариране на декларирани
пътни такси вместо да понесат в предвидената в закона санкция.Моли се
жалбата да бъде отхвърлена и да бъдат присъдени на Агенция „Пътна
инфраструктура“ разноски представляващи юрисконсултско възнаграждение
съгласно разпоредбата на чл. 63 ал.5 от ЗАНН.
Производството по делото е по реда на чл.59-63 ЗАНН.
Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима и разгледана по
същество се явява основателна. Тук е мястото да се отбележи, че с издадения
Ел. фиш е наложена имуществена санкция на М. Ж. С. – П. (Регионално
3
поделение на ДП НКЖИ).Съгласно разпоредбата на чл. 9 от Закона за
железопътния транспорт Държавно предприятие „Национална Компания
Железопътна Инфраструктура“ е със статут на държавно предприятие по
силата на чл. 62 ал.3 от Търговския закон , юридическо лице със седалище гр.
С. Националната компания „ Железопътна Инфраструктура“ управлява
предоставеното и имущество публична и частна държавна собственост.
Имуществото – публична и частна държавна собственост се предоставя от
Държавата за изпълнението на предмета и на дейност с Решение на
Министерския съвет. В разпоредбата на чл. 50 от Правилника за устройството
и дейността на Държавно предприятие „Национална Компания Железопътна
Инфраструктура“ са изброени регионалните поделения на предприятието. По
Решение на Управителния съвет на ДП НКЖИ прието на заседание проведено
на 19.09.2012г. М. Ж. С. – П. е закрита считано от 01.01.2013г., като промените
са отразени в Правилник за изменение и допълнение на правилника за
устройството и дейността на ДП НКЖИ обнародван в ДВ. бр,.99 от
14.12.2012г. Съгласно Заповед № 2119/17.12.2012г. на Генералния Директор на
ДП НКЖИ персонала, дълготрайните материални и нематериални активи и
инвентар от закритата Механизирана Железопътна секция – П. преминават
към Железопътна Секция В. / Регионално поделение на ДП НКЖИ/, като
правоприемник на Механизирана Железопътна Секция – П. Железопътна
секция – В. стопанисва ППС товарен автомобил ИВЕКО ТРАКЕР с рег. №....,
за който автомобил се твърди, че е с установено нарушение №
D95292107B1A6812E053021F160ABED0A, и респективно е издаден Ел. фиш
№********** от Агенция „Пътна инфраструктура“.Както подчертахме в по-
горните абзаци жалбата е депозирана в срок, тъй като атакуваният Ел. фиш е
връчен на 18.10.2024г., а жалбата е входирана пред ответника на 29.10.2024г.
По делото са събрани множество писмени доказателства и
доказателствени средства, а именно: АНХД №1048/2024г. по описа на Районен
съд гр. В., заверени копия от: Електронен фиш за налагане на имуществена
санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на
пътни такси по чл. 10 ал.1 от Закона за пътищата
№**********/21.02.2022г.,ксерокопие на Пощенски плик с клеймо от
16.10.2024г., Свидетелство за регистрация част I относно МПС под рег. .....,
Препис от протокол №245 на заседание на Управителния съвет на ДП
„НКЖИ“ проведено на 19.09.2012г., Заповед №2119/17.12.2012г. на
4
Генералния Директор на НК „ЖИ“ гр. С., Заповед №570/18.12.2012г. на
Директора на ЖП Секция В., Заповед №196/19.12.2012г. на Директора на
ЖПС В. И. Д. на МЖПС П., Приемо-предавателен протокол от 31.01.2013г.,
Държавен вестник бр. 99 от 14.12.2012г., Пълномощно под рег.
№27570/19.08.2024г., Извадка от Търговския регистър и Регистъра на
юридическите лица с нестопанска цел относно актуалното състояние на
„Национална компания“, „Железопътна инфраструктура“ ДП, Регистър
Булстат – Справки, Тристранен договор между „А1 България“ ЕАД, ДП
„НКЖИ“ и „Интелигентни трафик системи“ АД, Известие за доставяне с
клеймо от 18.10.2024г., доказателствени записи по нарушението от
21.02.2022г., 2 бр. снимки представляващи статично изображение във вид на
снимков материал на пътно превозно средство с рег. №...., създаден доклад от
електронната система за събиране на пътни такси по чл. 167а ал.3 от ЗДвП за
установени нарушения по чл. 179 ал.3 – 3в, Протокол 28765/21/09.09.2021г. на
Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“, Заповед № РД-11-
983/13.09.2021г. на И. Д. Председател на Управителния съвет на Агенция
„Пътна инфраструктура“ гр. С., ведно с Приложение №2 към заповедта,
Пълномощно под рег. №П-161/14.05.2024г. и Пълномощно под рег.
№27513/19.08.2024г.
Съдът намира, че съдържанието на Електронния фиш е по утвърден
образец, като в същия е отразено, че на 21.02.2022 г., в 13:05 часа за ППС
товарен автомобил ИВЕКО ТРАКЕР регистрационен номер № ...., с
технически допустима максимална маса 38000, брой оси 3, екологична
категория ЕВРО 4, без ремарке за движение по път I-1 км 160+506, с посока
Нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за
посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10 ал.1
т.2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС няма валидна
маршрутна карта или валидна ТОЛ декларация за
преминаването.Нарушението е установено с устройство №40071,
представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси
по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, намиращо се на път I-1 км. 160+506 е
установено нарушение № D95292107B1A6812E053021F160ABED0A, предвид
на това, че за посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса
по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС няма
валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за
5
преминаването.Нарушението е установено с устройство № 40071,
представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси
по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, намиращо се на път I-1, км. 160+506, за което
е представен протокол за установяване годността за приемане на
дооборудването на съществуваща стационарна контролна точка, както и
становище относно техническата изправност на СКТ към датата на
нарушението. Направено е ясно описание на нарушението по време и място на
извършване.С оглед така направеното описание на нарушението, съдът счита,
че липсва яснота и категоричност относно приетото от наказващия орган, а
именно в какво се изразява нарушението – в липсата на валидна маршрутна
карта или в липсата на валидна тол декларация за преминаването, което води
до ограничаване правото на защита на санкционираното лице, да разбере в
извършването на какво нарушение е обвинено, съответно за какво нарушение
следва да понесе отговорност, за да организира в пълен обем защитата си.
Съгласно разпоредбата на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, собственикът е длъжен да не
допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени
задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на
съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП според категорията на пътното превозно
средство. Санкционната норма на чл. 187а, ал. 2, т. 3 вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП
предвижда на собственик на пътно превозно средство от категорията по чл.
10б, ал. 3 от ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по
чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП налагане на имуществена санкция в размер на 2 500 лв.,
каквато санкция е наложена и в настоящия случай. Съгласно чл. 39, ал. 4 от
ЗАНН, за случаи на административни нарушения, установени и заснети с
техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и
нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените контролни органи
могат да налагат глоби в размер над необжалваемия минимум по ал. 2, за
което се издава електронен фиш. Видно от цитираната норма, за да бъде
издаден електронен фиш за процесното нарушение на нормата на чл. 179, ал. 3б
от ЗДвП, това трябва да е предвидено в закон. В нормата на чл. 189ж, ал. 1, изр.
първо от ЗДвП, действащ към датата на нарушението /ДВ, бр. 105 от 2018 г., в
сила от 1.01.2019 г. /, е предвидено, че при нарушение по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП,
установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, може да
се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител
6
за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за
съответното нарушение. В тази норма не е предвидена възможност за
издаване на електронен фиш за процесното нарушение, като липсва и друга
законова норма, която изрично да предвижда тази възможност, поради което в
случая е следвало да бъде съставен АУАН, а в последствие да бъде издадено
НП, а не да се съставя електронен фиш. Този извод на съда не се променя и от
нормата на чл. 189ж, ал. 7 от ЗДвП, съгласно която по отношение на електронния
фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3 – 3б се прилагат разпоредбите на чл. 189,
ал. 10, тъй като това би означавало по тълкувателен път да се изведе
възможност за съставяне на електронен фиш, което е недопустимо при
ангажиране на административнонаказателната отговорност на едно лице. Така
изложеното се отнася и до нормата на чл. 167а, ал. 4 от ЗДвП, в която също не е
изрично предвидена възможността да се издаде електронен фиш за нарушение
по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, а се урежда изграждането и поддържането от АПИ на
информационна система, в която се издават и съхраняват докладите по ал. 3 и
електронните фишове за нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3в ЗДвП, като в
информационната система могат да се съхраняват и съставени, но невръчени
покани за съставяне на актове за установяване на административни
нарушения, актове за установяване на административни нарушения и
наказателни постановления за нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3в ЗДвП, ако същите
отговарят на изискванията за електронен документ и са подписани с
квалифициран електронен подпис. На следващо място, тази възможност не се
извежда и от нормата на чл. 187а, ал. 4 от ЗДвП, съгласно която вписаният
собственик, съответно ползвател, се освобождава от
административнонаказателна отговорност по ал. 1 и 2 във връзка с
административни нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3б, ако в срок от 7 дни от
връчването на акта за установяване на административно нарушение или
електронния фиш представи декларация, в която посочи данни за лицето,
което е извършило нарушението и копие от свидетелството му за управление
на моторно превозно средство. Тази норма, освен че не предвижда изрично
издаването на електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП,
разглежда възможността за освобождаване от административнонаказателна
отговорност за нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3б, за които са издадени
електронни фишове или са съставени АУАН, без да се конкретизира
електронния фиш и АУАН за кое от нарушенията се отнасят. Ето защо, тази
7
норма би могла да е приложима както в случаите на издаване на електронен
фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, така и при съставен АУАН за
нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП. Така изложеното се отнася и до нормите на
чл. 167а, ал. 2, т. 8 от ЗДвП и чл. 167а, ал. 4 от ЗДвП. В първата норма е предвидено,
че при изпълнение на функциите си по този закон определените от
председателя на управителния съвет на АПИ длъжностни лица съставят и
връчват АУАН и връчват електронни фишове за нарушения по чл. 179, ал. 3 –
3в. Съответно във втората норма е предвидено, че АПИ създава и поддържа
информационна система, в която се издават и съхраняват докладите по ал. 3 и
електронните фишове за нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3в, като в
информационната система могат да се съхраняват и съставени, но невръчени
покани за съставяне на актове за установяване на административни
нарушения, актове за установяване на административни нарушения и
наказателни постановления за нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3в, ако същите
отговарят на изискванията за електронен документ и са подписани с
квалифициран електронен подпис. В тези две норми отново не е изрично
предвидено издаването на електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б от
ЗДвП и не се конкретизира електронния фиш и АУАН за кое от нарушенията се
отнасят. Поради изложеното, настоящата инстанция приема, че в случая
липсва изрична законова разпоредба предвиждаща възможността да бъде
съставен електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, като е
недопустимо по тълкувателен път и чрез разширително тълкуване на нормата
на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП, да се приеме че тя се отнася и до нарушенията по чл.
179, ал. 3б от ЗДвП. / Решение № 921/10.05.2024 г. по к. а. н. д. № 172/2024 г. на
Административен съд-Л./, както и Решение №2059/29.11.2024г. на
Административен съд В. По изложените по – горе съображения, съдът
намира, че процесния ЕФ е издаден при допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила и като такъв се явява незаконосъобразен. Видно от
изложеното, в случая липсва изрична законова разпоредба към датата на
нарушението предвиждаща възможността да бъде съставен електронен фиш
за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, като е недопустимо чрез
разширително тълкуване на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП или по аналогия да се
приеме, че тя се отнася и до нарушенията по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, в този
смисъл чл. 46 ЗНА и Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС по т.
д. № 1/2013 г., че ЕФ е своеобразен властнически акт с установителни и
8
санкционни функции, израз на държавна принуда- чрез него се налагат
неблагоприятни последици на адресата от имуществен характер. Той се
приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на
правното му действие (съгласно чл. 189, ал. 11 ЗДвП), не и по форма,
съдържание, реквизити и процедура по издаване. С оглед на тази своя
характеристика при издаването на електронния фиш следва да намери проява
общият принцип, че административнонаказателната отговорност не може да
бъде обоснована чрез разширителното тълкуване или чрез тълкуване по
аналогия- чл. 46, ал. 3 от Закона за нормативните актове.Доказателство за
неясната воля на законодателя и за неприложимостта на сочената хипотеза
към датата на нарушението е, че едва след изменението на разпоредбата на чл.
189ж, ал. 1 от ЗДвП, в сила от 13.02.2024 г. законодателят е предвидил
възможността за издаване на електронен фиш за налагане на глоба или
имуществена санкция при установено и заснето от електронната система
нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП. До изменението на закона липса
изрична законова разпоредба, предвиждаща възможност за съставяне на ЕФ за
нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, което изключва възможността за
съставяне на ЕФ за този вид административни нарушения.Съдът отбелязва, че
нормата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП, в редакция ДВ бр. 13 от 13.02.2024 г., в
случая е неприложима. Законодателят не й е придал обратно действие, поради
което тя действа от датата на влизането й в сила занапред. Приложими са
нормите, действали към датата на извършване на деянието.
На следващо място следва да се отбележи ,че Закон за пътищата и наредбата
по чл. 10, ал. 7 въвеждат изискванията на Директива 1999/62/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 г. относно заплащането на
такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени
инфраструктури и Директива 2004/52/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 29 април 2004 г. за оперативната съвместимост на електронни
системи за пътно таксуване в Общността, както и изискванията на Решение
2009/750/ЕО за определяне на Европейската услуга за електронно събиране на
такса за изминато разстояние и нейните технически елементи, последното в
сила до 18.10.21 г.Съгласно чл. 4, т. 9 от Решение 2009/750/ЕО, изрично
транспонирано с параграф 2 от ДР на Наредбата за условията, реда и
правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на
различните категории пътни превозни средства на база време и на база
9
изминато разстояние, и до действието му "Доставчиците на ЕУЕСТ
информират във възможно най-кратък срок потребителя на ЕУЕСТ относно
всеки случай на недекларирана такса за изминато разстояние във връзка с
неговата сметка, като при възможност предлагат отстраняването на
нередността преди предприемането на принудителни мерки"/ тук
липсва"когато е предвидена съгласно националното законодателство",
въведено по късно с регламента/.Тази разпоредба не е приложена от АПИ
преди издаването на ЕФ и действаща към датата на нарушението.След тази
дата от 19.10.21 г. е в сила Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на
Комисията от 28 ноември 2019 година относно подробните задължения на
доставчиците на Европейската услуга за електронно пътно таксуване,
минималното съдържание на заявлението за област на Европейската услуга за
електронно пътно таксуване, електронните интерфейси, изискванията за
съставните елементи на оперативната съвместимост и за отмяна на Решение
2009/750/ЕО Според този Регламент – чл. 2, § 7 "Доставчиците на ЕУЕПТ
информират незабавно ползвателите на ЕУЕПТ за всеки случай на
недекларирана пътна такса във връзка с неговата сметка и предлагат
възможност за отстраняване на нередността преди предприемането на
принудителни мерки, когато такава е предвидена съгласно националното
законодателство". Тази разпоредба както и предишната по отмененото
Решение 2009/750/ЕО, задължава доставчиците по тристранния договор и
АПИ, като събиращи пътни такси, преди да започне административно-
наказателно производство да изпълни процедурата. Нито данни, нито
твърдение за изпълнението не са налице. Нещо повече-именно с оглед текста
на този Регламент и влизането му в сила, макар и със закъснение, българският
законодател е предприел изменение в чл. 10б, ал. 7-9 от ЗП, едва от 01.01.2024
г., дори и с последващи изменения от 13.02.2024 г., макар че регламента
изисква незабавно уведомяване, националния законодател е дал 3 дневен срок
за уведомяване като възможност за отстраняване на пропуски в
декларирането, респ. и заплащането. С тях законодателят е приел много по-
облекчен режим по отношение на ползвателите на пътищата за движение по
които за съответния тип ППС следва да се заплати или ТОЛ такса /таксата за
преминаване през съответните участъци / или ползват маршрутна карта за
календарния ден. Според чл. 10б, ал. 8 от ЗП( нова, ДВ, бр. 14 от 2023 г., в
сила от 1.01.2024 г., изм., бр. 13 от 2024 г. в сила от 13.02.2024 г.), в тридневен
10
срок от установяване на недекларирани тол данни доставчикът на услугата за
пътно таксуване уведомява по надлежен ред собственика или ползвателя на
пътно превозно средство, за което има сключен договор, като в уведомлението
се съдържа и размерът на незаплатените тол такси.
Съответно, нормите на вътрешното законодателство, установяващи състави на
административни нарушения на режима на деклариране на тол данни и
заплащане на тол такси и по-конкретно текстовете на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП,
чл. 179, ал. 3б от ЗДвП и чл. 10б от ЗП, не са били съобразени и противоречат
на пораждащите пряко действие норми на акт от общностното право,
включително и относно пропорционалността на санкцията съгласно чл. 9а
Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999
г.Справката в общодостъпния списък на републиканските пътища по които се
събира тол такса сочи, че дължината за сегмента , за който не е получена тол
декларация е под 1 км, а дължимия размер на пътната такса с оглед на
действащата към нарушението редакция на чл. 27 Тарифата е 0, 24 лева/ км.,
т. е в размер на 0, 21 лева., т. е на незначителна сума на парично задължение,
хиляди пъти под размера на наложената санкция. В този смисъл, принципът
на пропорционалност е част от общите принципи на общностното право на
ЕС, които държавите членки трябва да спазват. По аргумент на същия, една
мярка не може да надхвърля границите на подходящото и необходимото за
постигане на легитимно преследваните цели и в случаите, когато съществува
избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до мярката,
която създава най-малко ограничение, а породените от нея неудобства не
трябва да са несъразмерни с тези цели/ в този смисъл решение от 17 април
2018 г., С-414/16, т. 68, C 537/16, т. 56/. Всъщност именно с оглед прилагането
на този принцип е и предвиденото в чл. 4, т. 9 от Решение 2009/750/ЕО(отм.) и
в сега действащия чл. 2, § 7 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на
Комисията. Строгостта на санкцията следва да бъде съответна на тежестта на
нарушението. СЕС многократно е подчертавал, че административните или
репресивните мерки не трябва да превишават това, което е необходимо за
преследваните цели, и санкцията не трябва да е несъразмерна на тежестта на
нарушението, така че да стане пречка за закрепените в Договора за ЕО
свободи. СЕС сочи, че за да се прецени дали определена санкция е в
съответствие с принципа на пропорционалност, следва в частност да се вземат
предвид вида и тежестта на нарушението, което се наказва с тази санкция,
11
както и начина за определянето на нейния размер и това е задължение на
националния съдия.
На следващо място, в случая е посочено, че ППС изцяло не е заплатило
дължимата пътна такса, а не че няма никакво плащане, за да се съпостави
неплатеният размер на дължимото с размера на санкцията. В ЕФ не е отразена
информация за размера на дължимата, но неплатена пътна такса. В същото
време в санкционната норма законодателят е предвидил само абсолютен
размер на санкцията, което прави невъзможна индивидуализацията й по
смисъла на чл. 12 от ЗАНН и преценка с оглед рамките на конкретните
обстоятелства по нарушението, например размера на неплатената такса, който
е основен фактор при отмерване. Служебно известно е на съда, че Х.
административен съд е сезирал Съда на ЕС с искане за тълкуване на
разпоредбата на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО. Безспорно тълкуването на
разпоредбата на чл. 9а от Директивата е от значение за правилното
приложение на закона, но според настоящия съдебен състав Съдът на ЕС вече
се е произнесъл по подобни казуси - Решение от 22 март 2017 г. по съединени
дела Euro-Team и Spiral-Gep, С-497/15 и 498/15, EU: C: 2017: 229, и дадените в
така постановените решения насоки на националните юрисдикции, са
достатъчно конкретни и ясни за да бъдат приложени и в настоящия случай.
Отделно, отговорът, който СЕС ще даде на зададения от Административен съд
- Х. въпрос, само частично ще допринесе за правилното решаване на
настоящия спор, т. к. в контекста, в който е формулиран въпроса от
преюдициалното запитване, се иска тълкуване само на изискванията за
съразмерност и пропорционалност, въведени с чл. 9а от Директивата, но не и
какво следва като последица от евентуалното констатиране на несъответствие
на националното законодателство. Този въпрос обаче е изследван от СЕС в
постановеното от него Решение от 4 октомври 2018 г. С384/2017 г. Въпросът
относно спазването на принципа на пропорционалност/съразмерност вече е
разглеждан от СЕС, което предопределя като недопустимо аналогично
преюдициално запитване Решение на СЕС (пети състав) от 4 октомври 2018 г.
/Дело C-384/17. Последното е постановено по преюдициалното запитване,
касаещо тълкуването за директно приложение на член 9а от Директива 1999/62/ЕО
на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно
заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на
определени инфраструктури – разпоредбата, установяваща съразмерност на
12
санкциите при неплащане на тези такси. В решението е посочено, че
"принципът на пропорционалност е част от общите принципи на правото на
Съюза, които са в основата на общите конституционни традиции на държавите
членки и трябва да бъдат спазвани в национална правна уредба, навлизаща в
приложното поле на правото на Съюза или приета в изпълнение на това право.
Принципът на пропорционалност задължава държавите членки да приемат
мерки, които са подходящи за постигането на преследваните цели и не
надхвърлят необходимото за постигането им (в този смисъл и решение от 17
април 2018 г., Egenberger, C-414/16, EU: C: 2018: 257, т. 68 ). Този принцип, който е
гарантиран и в член 49, параграф 3 от Хартата на основните права на Европейския съюз
("Хартата") и който предвижда, че тежестта на наказанията не трябва да бъде
несъразмерна спрямо престъплението, е задължителен за държавите членки,
когато прилагат правото на Съюза в съответствие с член 51, параграф 1 от Хартата.
Следователно тежестта на санкцията трябва да съответства на тежестта на
съответното престъпление, като това изискване произтича не само от член 52,
параграф 1 от Хартата, но и от принципа на пропорционалност на наказанията,
установен в член 49, параграф 3 от Хартата (в този смисъл решение от 20 март 2018 г.,
Garlsson Real Estate и др., C-537/16, EU: C: 2018: 193, т. 56). 10 ECLI: EU: C: 2018:
810 Решение ОТ 4.10.2018 г. — 7 ДЕЛО C-384/17 LINK LOGISTIK N&N Доколкото
правото по член 49, е гарантирано от Европейската конвенция за защита на правата
на човека и основните свободи, подписана в Р. на 4 ноември 1950 г. (наричана по
нататък "ЕКПЧ"), неговият смисъл и обхват са същите като предвидените в
ЕКПЧ. Следователно изискванията на Европейския съд по правата на човека по
отношение на съразмерността на наказанията са приложими в случай като
разглеждания в главното производство на основание член 17, параграф 1, член 51,
параграф 1 и член 52, параграфи 1 и 3 от Хартата във връзка едни с други.Принципът
на пропорционалност изисква, от една страна, наложеното наказание да
съответства на тежестта на нарушението, и от друга страна, при определянето
на наказанието и на размера на имуществената санкция да се отчитат
конкретните обстоятелства по случая". По-нататък в решението е разгледан
въпросът дали предвиденото в член 9а от Директива 1999/62 изискване за
пропорционалност с оглед на съдържанието му е безусловно и достатъчно
точно, за да може частноправен субект да се позове на него срещу държава
членка пред националните органи на въпросната държава – " държавите
членки определят приложимия санкционен режим при нарушение на
13
националните разпоредби, приети съгласно тази директива, като предвидените
наказания трябва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи;... за да се
приложи принципа на пропорционалност в рамките на Директивата, те са
длъжни да приемат необходимите правни актове съгласно вътрешното си
право, като самата Директива не съдържа по-точни правила, що се отнася до
определянето на посочените санкции на национално равнище, и по-специално
не предвижда изрично какъвто и да било критерий за преценка на
пропорционалността на подобни санкции (решение от 22 март 2017 г., Euro-Team и
Spirбl-Gйp, C497/15 и C-498/15, EU: C: 2017: 229, т. 38). Следователно, тъй като
тази разпоредба изисква намесата на държавите членки и им предоставя
значителна свобода на преценка, член 9а от Директива 1999/62 с оглед на
съдържанието му не може да се разглежда като безусловен и достатъчно
точен, а това изключва директния му ефект. Обратното тълкуване би довело
на практика до премахване на правото на преценка, предоставено единствено
на националните законодатели, които следва да разработят подходящ
санкционен режим в рамките, определени от член 9а от Директива 1999/62. Така
изискването за съразмерност на наказанията, предвидено в член 9а от Директива
1999/62, не може да се тълкува в смисъл, че задължава националния съд да
замести националния законодател. Ето защо член 9а от Директива 1999/62 няма
директен ефект и не предоставя на правните субекти, при положение като
разглежданото в главното производство, правото да се позовават на него пред
националните органи. Въпреки това, съгласно постоянната съдебна практика
произтичащото от дадена директива задължение за държавите членки да
постигнат предвидения в нея резултат, както и задължението им по член 4,
параграф 3 ДЕС и на член 288 ДФЕС да предприемат всички необходими мерки,
общи или специални, за да осигурят изпълнението на това задължение, тежи
върху всички органи на държавите членки, включително — в рамките на
тяхната компетентност — върху съдебните органи (така и решения от 14
септември 2016 г., Martнnez Andrйs и Castrejana Lуpez, C-184/15 и C-197/15, EU: C: 2016:
680, т. 50; от 24 януари 2018 г., Pantuso и др., C-616/16 и C-617/16, EU: C: 2018:
32, т. 42). За да изпълни това задължение, принципът за съответстващо
тълкуване изисква националните юрисдикции да използват всички свои
правомощия, като вземат предвид вътрешното право в неговата цялост и като
приложат признатите от последното методи за тълкуване, за да гарантират
пълната ефективност на правото на Съюза и да стигнат до разрешение, което
14
съответства на преследваната от него цел (решения: от 13 юли 2016 г., Pцpperl,
C-187/15, EU: C: 2016: 550, т. 43 и от 28 юни 2018 г., Crespo Rey, C 2/17, EU: C:
2018: 511, т. 70)". Следващите мотиви касаят конкретно поставения казус и
според тях тълкуването на националното право в съответствие с член 9а от
Директива 1999/62 би могло да доведе до тълкуване contra legem, доколкото
посочената юрисдикция следва да намали размера на глобата, наложена на
жалбоподателя в главното производство, въпреки че унгарската правна уредба
относно пътнотранспортните нарушения установява точно размера на
глобите, без да предвижда възможност за тяхното намаляване или изискване
те да са в съответствие с принципа на пропорционалност. Въпреки това, от
постоянната съдебна практика следва също, че ако не е възможно такова
съответстващо тълкуване, националната юрисдикция е длъжна да приложи
правото на Съюза в неговата цялост и да защити правата, които то дава на
частноправните субекти, като при необходимост остави без приложение всяка
разпоредба, която, ако бъде приложена, предвид обстоятелствата по случая, би
довела до несъответстващ на правото на Съюза резултат (решение от 13 юли
2016г., Pцpperl, C-187/15, EU: C: 2016: 550, т. 45 и цитираната съдебна
практика)". Заключението по решението, постановено по цитираното дело на
СЕС е, че " от една страна, че не може да се приеме, че изискването за
съразмерност, предвидено в член 9а от Директива 1999/62, има директен ефект, и
от друга страна, че с оглед на задължението си да предприеме всички
необходими общи или специални мерки, за да гарантира изпълнението на тази
разпоредба, националният съд трябва да тълкува националното право в
съответствие с посочената разпоредба или, ако такова съответстващо
тълкуване е невъзможно, да остави без приложение всяка разпоредба, която,
ако бъде приложена, предвид обстоятелствата по случая, би довела до
несъответстващ на правото на Съюза резултат. В съответствие с последното,
наложената процесна санкция за извършеното нарушение е категорично
несъответна. Нарушението се изразява в неплащане на дължимата пътна такса
само за преминаване през сегмента/рамката, отчела нарушението. Това е
конкретното място, посочено във фиша като такова на извършване на
нарушението главен път І-1, км. 160+506 (като обозначението +506 се отнася
до метрите на посочения км). Това е мястото, на което е разположена
стационарната контролна точка устройството № 40071. Тъй като разпоредбите
на чл. 179, ал. 3б ЗДвП и 187а, ал. 2, т. 1, 2 и 3 от ЗДвП не допускат извършването на
15
преценка относно тежестта на санкциите и на елементите, които могат да
бъдат отчитани при определяне на техния размер, а предвиждат глоби и
имуществени санкции в абсолютен размер, и доколкото в правомощията и
компетенциите на съда не се включва определянето на подходящ санкционен
режим, а само прилагането на приетия такъв от законодателните органи, не е
възможно тълкуване на националния закон по начин, съответен на
Директивата, поради което и единственият начин, който гарантира пълната
ефективност на правото на Съюза и защитава предоставените на
частноправните субекти права, е непропорционалната национална санкционна
уредба - чл. 179, ал. 3б ЗДвП, вр. чл. 187а, ал. 2, т. 3 от ЗДвП, да бъде оставена без
приложение, т. к. в противен случай би се стигнало до несъответстващ на
правото на Съюза резултат. В подобни случаи следва да се извърши проверка
дали съществува обща административно наказателна разпоредба, която
предвижда налагането на имуществени санкции за нарушения на ЗДвП, за
които не е предвидена друга санкция. В случая такава обща санкционна
разпоредба липсва. Единствената обща санкционна норма е тази на чл. 185
ЗДвП, но същата предвижда единствено налагането на глоба и по аргумент от
разпоредбата на чл. 83, ал. 1 ЗАНН - която изисква случаите, в които на ЮЛ и ЕТ
се налагат санкции да са изрично уредени в закон, не може да се отнесе към
нарушения, извършени от юридически лица и еднолични търговци.
Действително, чл. 10б, ал. 5 от Закона за пътищата урежда (чрез фикция)
невъзможността да се установи действително изминатото разстояние извън
причини на Електронната система за събиране като предвижда в този случай
какво разстояние да се приема за изминато. Това законодателно решение
предоставя възможност на АПИ да възприема изчислено по този начин
разстояние като место извършване на нарушението, вместо да го фиксира в
една точка на пътя, за която е дължима нищожна такса. Такъв подход, с оглед
възприетото место извършване на нарушението - път І-1, км 160+506, не е
възприет, което е довело и до издаване на обжалвания ЕФ, с който е наложена
имуществена санкция 2500 лева – категорично несъответна на нарушението.
Тези съображения сочат на непропорционалност на наказанието. Принципът
за пропорционалност/съразмерност е задължителен при преценка на
наложената санкция, тъй като е основен сред принципите на правото на
Европейския съюз ( Решение на този съд от 9 февруари 2012 г. по дело M. U.,
C210/10, т. 23 ) В т. 24 от Решението ( както и редица други) е посочено, че
16
когато по правото на Съюза не се съдържат по-точни правила за определянето
на националните санкции - тъй като не предвижда изрично критерии за
преценка на пропорционалността на подобни санкции, "санкционните мерки
по национално законодателство не трябва да надхвърлят границите на
подходящото и необходимото за постигането на легитимно преследваните от
това законодателство цели, като се има предвид, че когато има избор между
няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до най-малко обвързващата
и че причинените неудобства не трябва да са несъразмерни по отношение на
преследваните цели". ( виж и Решение на Общия съд, VІІІ, 17 март 2016 година по
дело T-817/14, в т. 50; член 5, параграф 4 ДЕС; EU: T: 2013: 451, т. 98 и 99). Така,
при приложение на принципа на пропорционалност ( което приложение
следва не пряко от чл. 9а на Директивата, а от споделените мотиви в решение
на СЕС, V състав) от 4. Х 2018 г. /Дело C-384/17 ) и посочените критерии за
преценката му по правото на Съюза - следва да се има предвид преследваната
с реализиране на създадените с ЕФ неблагоприятни за нарушителя последици
цел, която неблагоприятните последици надхвърлят. Преценката за
несъразмерност обосновава незаконосъобразността на ЕФ, с който е засегнат
основния принцип. Наистина, националният законодател е създал достатъчно
гъвкав законов механизъм, залегнал както в ЗДвП, така и в ЗП за
освобождаване от следващата за процесното нарушение административно-
наказателна отговорност. Предвидена е в чл. 10, ал. 2 от ЗП възможност за
нарушителят да заплати компенсаторна такса, в който случай същият се
освобождава от административнонаказателна отговорност. Доколкото в
случая е издаден ЕФ ( акт, с който се установява и едновременно с това
санкционира нарушението) и съгласно чл. 189ж, ал. 2 от ЗДвП заплащането на
компенсаторната такса може да стане в посочения 14-дневен срок от
получаване на фиша, тоест при всички случаи след неговото издаване. А
преценката за съразмерност, както е прието в решение по дело C-384/17 се дължи
от всички органи и предхожда издаването на фиша, тъй като се отнася до
санкцията, която следва да се наложи с него. Затова в процесния случай факта,
че жалбоподателят не се е възползвал от правото по чл. 10, ал. 2 на ЗП, с
реализиране на което може да предпостави анулиране на фиша по чл. 189ж, ал.
3, т. 1 от ЗДвП, не засяга решението за отмяна на фиша поради
незаконосъобразността му, резултат от несъразмерността на наложеното с
него административно наказание за извършено нарушение. Тук е мястото да
17
се подчертае, че с Решение от 21.11.2024г. по дело С-61/23 /Е. ЕООД срещу
Агенция „Пътна инфраструктура“/ е решил, че чл. 9а от Директива 1999/62/
ЕО на Европейския парламент и на съвета от 17.06.1999г. относно
заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на
определени инфраструктури изменена с Директива 2011/76/ЕС на
Европейския парламент и на Съвета от 27.098.2011г., трябва да се тълкува в
смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система
от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществен санкция с
фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за
предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура,
независимо от характера и тежестта им, включително, когато тази система
предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна
отговорност чрез заплащане на „компесаторна такса“ с фиксиран размер.
Съдът намира за неоснователни твърденията, касаещи допуснато нарушение
по чл. 34 от ЗАНН. Деянието, за което е ангажирана отговорността на
жалбоподателя се твърди, че е извършено на 21.02.2022 г. С обжалвания
електронен фиш на жалбоподателя е наложено административно наказание
"Имуществена санкция". Съгласно чл. 11 ЗАНН, във връзка с обстоятелства,
изключващи отговорността, приложение намират разпоредбите на НК.
Доколкото ЗАНН не съдържа уредба, досежно въпросите, касаещи спиране и
прекъсване на давността, като изключващо отговорността обстоятелство, то
приложение следва да намери разпоредбата на чл. 81, ал. 3 от НК, която урежда
абсолютната давност, изключваща наказателното преследване. В този смисъл
е задължителното за съдилищата разрешение, съдържащо се в Тълкувателно
постановление № 1/27.02.2015 г. на ВАС и ВКС. С оглед спецификата на
електронните фишове, не могат механично да се приложат по аналогия
разпоредбите касаещи сроковете предвидени в ЗАНН, за съставянето на АУАН
и издаването на НП, в каквато насока са твърденията в жалбата. Изрично в
Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015 г. на ВАС и ВКС е посочено, че
разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване на
наказателното преследване по давност в Наказателния кодекс, предвид липсата в
чл. 34 от ЗАНН на разпоредба, аналогична на разпоредбата на чл. 81, ал. 3 от НК,
уреждаща абсолютната давност, тази празнина се преодолява с приложението
на чл. 81, ал. 3, във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, вр. с чл. 11 от ЗАНН. Отново в
същото Тълкувателно постановление е прието, че давността, представлява
18
обстоятелство, изключващо наказателната отговорност и при настъпване на
давността по същество се стига до осуетяване на тази отговорност, а като
краен резултат -до нейното погасяване. Съгласно чл. 80, ал. 1, т. 5 от ЗАНН
обикновената давност е три години, а абсолютната 4 години и половина.
Видно от датата на извършване на нарушението – 21.02.2022 г., към
настоящия момент не е изтекъл нито един от двата срока.
За правна прецизност следва да се отбележи следното: В Република България
е създадена платена пътна мрежа, за преминаване през която се заплащат
съответните такси, посочени в чл. 10, ал. 1 ЗП, а именно – винетни за
превозните средства по чл. 10а, ал. 7 с. з., даващи право на конкретното ППС
да ползва мрежата за периода, за който е заплатена таксата (т. 1), и такива за
изминато разстояние – тол такси за ППС по чл. 10б, ал. 3 ЗП, предоставящи
възможност на превозното средство да измине конкретно разстояние между
две точки от съответния път или пътен участък (т. 2). Размерите на посочените
такси са нормативно определени в Тарифата в зависимост от техническите
характеристики на превозното средство и пътния участък. Съобразно
разпоредбата на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП собственикът е длъжен да не допуска
движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени
задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на
съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП според категорията на пътното
превозно средство. С разпоредбата на чл. 179, ал. 3б (Нова – ДВ, бр. 105/2018
г., в сила от 16.08.2019 г.), ЗДвП законодателят е дефинирал като нарушение
незаплащането от собственика или вписания ползвател изцяло или частично
на дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 с. з. за управляваното ППС и
попадащо в хипотезата на чл. 10б, ал. ЗП. Санкционната норма на чл. 187а, ал.
2, т. 3, вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП предвижда на собственик на пътно превозно
средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП, за което изцяло или частично
не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП налагане на
имуществена санкция в размер на 2500 лв., каквато санкция е наложена и в
настоящия случай.Установяването на нарушенията, свързани със заплащането
на предвидените в чл. 10, ал. 1 ЗП пътни такси, се извършва в отклонение от
общия ред, по специално разписани в закона правила. Съгласно чл. 10, ал. 11
от ЗП Агенция "Пътна инфраструктура" оперира и поддържа Електронната
система за събиране на пътни такси по ал. 1, която се състои от електронна
19
система за издадените електронни винетки и електронна система за събиране
на тол такси..Съгласно чл. 167а, ал. 1 ЗДвП (Нов – ДВ, бр. 105 от 2018 г., в
сила от 1.01.2019 г.) АПИ осъществява контрол върху заплащането на
съответната такса по чл. 10, ал. 1 ЗП чрез ЕССПТ, чиято легална дефиниция е
в чл. 10, ал. 1 от НАРЕДБА за условията, реда и правилата за изграждане и
функциониране на смесена система за таксуване на различните категории
пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние /
НУРПИФССТРКППС/, приета с ПМС № 285 от 10.12.2018 г., обн., ДВ, бр. 104
от 14.12.2018 г., в сила от 14.12.2018 г., изм. и доп., бр. 80 от 11.10.2019 г., в
сила от 11.10.2019 г. Електронната система за събиране на тол такси е
съвкупност от централни и периферни софтуерни продукти, интегрирани
компютърни системи и технически средства, чрез които се осъществява
събиране, пренос, обмен и обработване на данни относно геопозиционирането
и изминатото разстояние от пътните превозни средства в рамките на
платената пътна мрежа, масата им, декларираните за пътното превозно
средство тол данни, изчисляване на дължимите такси за изминато разстояние,
установяване на размера им и тяхното събиране.
Съгласно разпоредбата на чл. 167 а ал. 2, т. 2 ЗДвП за установяване на
нарушенията по чл. 179, ал. 3 – 3в се използват технически средства или
системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и/или
табелата с регистрационния номер на пътното превозно средство, както и
такива за измерване на размерите, масата или натоварването на ос на
моторните превозни средства. По предписание на ал. 3 тази система създава
доклади за всяко установено нарушение по чл. 179, ал. 3 – 3в, към които
автоматично се прилагат статични изображения във вид на снимков материал
и/или динамични изображения – видеозаписи, а докладите, заедно с
приложените към тях статични изображения във вид на снимков материал
и/или динамични изображения – видеозаписи, представляват доказателства за
отразените в тях обстоятелства относно ППС, неговата табела с
регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на
техническото средство – част от системата.В приложение 2, 3 и 4 от
ИНСТРУКЦИЯ № РД-02-21-1 от 16.04.2020 г. за обмена на информация,
условията и реда за достъп до информационни системи за целите на
осъществяване на контрол, установяване и санкциониране на нарушения,
20
свързани със събиране на пътни такси, между Агенция "Пътна
инфраструктура", Министерството на вътрешните работи и Агенция
"Митници", Издадена от министъра на регионалното развитие и
благоустройството, министъра на вътрешните работи и министъра на
финансите, oбн., ДВ, бр. 39 от 28.04.2020 г, са посочени обхвата на уеб услуга
за данни за преминали ППС през зоната на мониторинг на стационарни и/или
мобилни контролни единици на АПИ, предоставяни от Електронната система
за събиране на пътни такси (ЕССПТ) на АПИ на информационните системи на
МВР за установяване на извършени нарушения по ЗДвП и Кодекса за
застраховането, в това число вид на крайпътната станция, регистрирала
преминаването – стационарна, мобилна, дата и час на регистриране на
преминаването на ПС, дата и час на първо съхраняване на записа в ЕССПТ,
уникален идентификатор на крайпътната станция, регистрирала
преминаването на ПС – номенклатура. Т. е чрез ЕССПТ се извършва анализ на
данните на рег. номер, брой оси, категория и т. н., като размерът на дължимата
за плащане тол такса се определя въз основа на реално получени декларирани
данни. Съгласно чл. 11 и чл. 12 от Наредбата размерът на тол таксите се
определя при установяване на действително изминатото разстояние между
две точки от обхвата на платената пътна мрежа, като в случай че е установено,
че дадено пътно превозно средство се е намирало последователно в две
отделни точки на платената пътна мрежа, се приема, че е изминало
разстоянието между тях, преминавайки по най-краткия маршрут.Настоящата
инстанция не възприема извода на жалбоподателя и неговия процесуален
представител, че в издадения ЕФ липсва посочване на мястото на
нарушението.С оглед на нормата на чл. 179, ал. 3е от ЗДвП нарушението по
ал. 3 – 3в се счита за извършено там, където е установено движението по път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, от контролните органи при
извършване на проверка на пътното превозно средство. Действително в
нормата се касае за АУАН: "Ако актът за установяване на административно
нарушение е съставен въз основа на данните от системата по чл. 167а, ал. 2, за
място на извършване на нарушението се счита първото място, на което е
установено движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, от
пътното превозно средство в рамките на всеки отделен 24-часов период в
съответствие с ал. 3д.Посоченото в ЕФ устройство № 40071 представляващо
елемент от системата по чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП, намиращо се на път I-1 км
21
160+560, община Враца, посока нарастващ километър, има функциите да
засича регистрационния номер на ППС и да подава информация към
централната база данни на тол системата.Това реално е стационарна
контролна точка, част от ЕССПТ поставена на пътното платно, засичаща/
заснемаща/ рег. номера на МПС преминаващи през пътната мрежа и подаваща
информация към информационния сървър с базата данни на АПИ, която
подлежи на обработка. Тол сегмента е обособена част от път или пътен
участък от платената пътна мрежа с идентификационен номер, за който
съобразно дължината се събира пътна такса. Именно тази информация-записи
чрез извършеното заснемане от ЕССПТ проверяват определените съгласно чл.
167а ал. 2 длъжностни лица при АПИ с оглед разписаните им правомощия да
съставят АУАН за нарушение по чл. 189е и чл. 189 ж ЗДвП.
Доколкото в случая е издаден ЕФ (акт, с който се установява и едновременно с
това санкционира нарушението) и съгласно чл. 189ж, ал. 2 от ЗДвП
заплащането на компенсаторната такса може да стане в посочения 14-дневен
срок от получаване на фиша, тоест при всички случаи след неговото издаване,
а не при предварителното уведомяване. А преценката за съразмерност, както е
прието в решение по Дело C-384/17 се дължи от всички органи и предхожда
издаването на фиша, тъй като се отнася до санкцията, която следва да се
наложи с него. Затова в процесния случай факта, че дружеството-
жалбоподател не се е възползвало от правото по чл. 10, ал. 2 на ЗП, с
реализиране на което може да предпостави анулиране на фиша по чл. 189ж,
ал. 3, т. 1 от ЗДвП, не засяга решението за отмяна на фиша поради
незаконосъобразността му, резултат от несъразмерността на наложеното с
него административно наказание за извършеното административно
нарушение. Нещо повече, дори и фикцията на чл. 10б ал. 5 ЗП е категорично
опровергана, а освен санкцията е и налично задължение за такса, която в този
й посочен размер за цялото пътуване не се и дължи.
С оглед решението за отмяна на ЕФ и направеното искане от страна на
представителя на жалбоподателя, в негова полза следва да се присъдят
претендираните разноски за възнаграждение за юрисконсулт. При определяне
на дължимите разноски за юрисконсултско възнаграждение следва да се
приложи разпоредбата на чл.63д ал.5, вр. с ал.3 от ЗАНН, съгласно която размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, който
22
препраща към Наредба за заплащането на правната помощ. Съгласно чл. 27е от Наредба за
заплащането на правната помощ възнаграждението за защита в производства по Закона за
административните нарушения и наказания е от 80 до 150 лв. С оглед фактическата и
правна сложност по делото, съдът достигна до извод, че за осъщественото от
юрисконсулта процесуално представителство в полза на жалбоподателя
следва да се определи и присъди възнаграждение в размер на 100 лева.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.63 ал.2 т.1, вр. с чл.58д т.4
от ЗАНН, съдът ОТМЕНИ Електронен фиш за налагане на имуществена
санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на
пътни такси по чл. 10 ал.1 от Закона за пътищата №**********/21.02.2022г. на
Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. С.
По гореизложените съображения съдът постанови решението си.
Съдия при Районен съд – Мездра: _______________________
23