Решение по дело №36/2024 на Окръжен съд - Враца

Номер на акта: 19
Дата: 21 февруари 2025 г. (в сила от 26 март 2025 г.)
Съдия: Христо Николов Христов
Дело: 20241400900036
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 2 април 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 19
гр. Враца, 21.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на двадесет и първи
януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Христо Н. Христов
при участието на секретаря Галина Ем. Вълчкова-Цветкова
като разгледа докладваното от Христо Н. Христов Търговско дело №
20241400900036 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ. Претендира се и обезщетение за
забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, в размер на законната лихва до окончателното изплащане на
сумите.
Постъпила е искова молба от Т. Г. С., с ЕГН **********, ***, общ. Враца срещу
ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ "ЛЕВ ИНС" АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от В. И., М. Д. и П. Д. - изпълнителни директори.
В исковата молба се твърди, че на 08.05.2023 г., около 18,00 часа, на главен път I-I
/Е79/, при км. 167+700, община Мездра, водачът М. Г. В. на лек автомобил марка и модел
„Дачия Логан", с peг. № СВ *** ТХ, нарушава правилата по ЗДвП, като при движение с
превишена и несъобразена с пътните условия скорост, губи контрол над управляваното от
него МПС, навлиза в насрещна пътна лента и се блъска в правомерно движещия се там
товарен автомобил марка и модел „Волво ФХ 4Х2Т", с peг. № СВ *** СТ, с което реализира
ПТП. При инцидента пострадал Т. Г. С. - пътник в лекия автомобил марка и модел „Дачия
Логан", с peг. № СВ *** ТХ. За произшествието бил съставен Констативен протокол за ПТП
с пострадали лица № 205 от 08.05.2023 г.. Образувано било и досъдебно производство №
205/2023г., по описа на РУ на МВР- Мездра. След инцидента пострадалият Т. С. бил
транспортиран и приет в Хирургично отделение към МБАЛ „Христо Ботев" АД - гр. Враца.
От извършените му прегледи и изследвания били установени: Тежко увредено общо
състояние; Неконтактен; Дрениран бял дроб, на ИБВ; Подкожен емфизем в ляво дорзално;
Данни за двустранен парциален пневмоторакс в основите, латерално и вентрално; Усилен
1
крайхилусен белодробен рисунък; Усилен интерстициален рисунък двустранно; В коматозно
състояние; ГКС 6-7 т.; На активна аспирация. По време на пролежаването на С. в лечебното
заведение му била проведена медикаментозна терапия с „Меронем", „Квамател",
„Стерофундин", „Дексаметазон", „Сер глю", „Морфин", „Бромхексин", „Урбазон",
„Парацетамол" и „Рингер". На ищеца било предприето оперативно лечение, проведено на
08.05.2023 г., а именно под местна инфилтрационна анестезия било извършено
Торакоцентезис билатералис. Пневмоторакс билатералис, като в 5-то междуребрие по
средна аксиларна линия двустранно били поставени троакар и интраторакален дрен.
Евакуриан бил въздух под налягане двустранно, след което били поставени дреновете на
активна аспирация. Поставена му била диагноза: Травматичен пневмоторакс, без открита
рана в гръдната кухина. Пневмоторакс билатералис. Изписан бил на 15.05.2023 г., като му
били дадени препоръки за ХДР. Пътният инцидент причинил на С. внезапно и неочаквано
увреждане на здравето и множество болки и страдания. Изпитвал остри болки и бодежи в
областта на гръдния кош при вдишване и издишване, които се увеличавали при всеки опит за
активна физическа дейност. Това сериозно затруднявало дишането му, в резултат на което
ищецът се чувствал слаб и отпаднал, изморявал се бързо и често му прималявало от
направеното усилие. Болките били провокирали и при всякакво движение на снагата, което
силно затруднявало ежедневните му битови дейности. Изпитвал затруднения при
елементарни движения като обличане, събличане, къпане. Не можел да спи на двете си
страни, имал неспокоен сън, често се будил, което влияело и на психическото му състояние.
През периода на възстановяването си на ищецът се налагало да разчита на постоянните
грижи и помощ на своите близки за задоволяване на ежедневните си нужди, като този факт
силно го притеснявал и бил повод за натрупване на голямо емоционално напрежение у него.
Получените наранявания и оперативното лечение го направили затворен и тревожен.
Ограничил социалните си контакти, дълго време не излизал навън и нямал желание да
общува с други освен с най - близките си. Възстановяването на С. протекло бавно и било
съпроводено от многобройни болки и страдания, както и с редица трудности, ограничения и
неудобства в ежедневието му, които в значителна степен влошили цялостното му битуване.
Злополучният инцидент се отразил крайно негативно и върху общото емоционално
състояние на пострадалия. След произшествието той страдал от постоянно безпокойство и
тревожност. Не можел да спре да мисли за случилото се и в съзнанието си постоянно
пресъздавал злополуката. А това от своя страна го правело емоционално лабилен и
напрегнат, поради което преминавал през честа смяна на настроенията и се разстройвал
лесно. Не без значение било, че вследствие на горепосоченото ПТП починал и бащата на
ищеца. След инцидентът започнал да изпитва страх от автомобили, чувствал се неспокоен и
притеснен, когато се налагало да се вози в автомобил и се опасявал, че може да пострада
отново или да изгуби друг свой близък. Травмата и стресът от инцидента се отразили и на
съня му, като все още сънувал кошмари и се будел в състояние на силен уплах. Дълго време
нямал апетит и се хранел с усилие и нежелание. Всичко това го карало да се чувства
потиснат и в лошо настроение, в резултат на което изпаднал в продължително депресивно
състояние. Станал мълчалив и се затворил в себе си. Ищецът все още не бил възстановен
2
напълно психически, като продължавал да изпитва болки и страдания. Видно от
представения Констативен протокол за ПТП с пострадали лица и справката, извъшрена на
страницата на Информацинен център към Гаранционен фонд, към момента на събитието,
виновният водач, управлявал лек автомобил марка и модел „Дачия Логан", с peг. № СВ ***
ТХ, който имал валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на
автомобилистите, сключена със ЗК „Лев Инс" АД, с полица № BG/22/123000528597, валидна
от 21.02.2023 г. до 20.02.2024 г.. Съгласно чл. 380 от Кодекса за застраховането - лицето,
което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към
застрахователя писмена застрахователна претенция. Целта на законодателя била всяко
увредено лице в резултат на виновно причинено от водач на МПС пътнотранспортно
произшествие да получи от застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност" на автомобилистите справедливо обезщетение, което да бъде равностоен
еквивалент на всички претърпени вреди. Съгласно чл. 429, ал. 1, т. 1 КЗ, застрахователят се
задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното
събитие. В този смисъл по силата на закона пълното обезщетяване на всички претърпени
неимуществени вреди изисква същото да бъде съотносимо с болките и страданията,
претърпени от увреденото лице, т.е. би следвало да представлява справедлив еквивалент на
нанесените вреди. На 06.06.2023 г. ищеца отправил молба - претенция с вх. №
5527/06.06.2023 г. до застрахователя на отговорния за ПТП водач - ответника ЗК „Лев Инс"
АД, с искане да бъде определено и изплатено дължимото застрахователно обезщетение.
Въпреки, че изтекъл законоустановеният срок, застрахователят не определил и изплатил
застрахователно обезщетение по заявената извънсъдебна претенция, което пораждало
правния интерес на основание чл. 432, ал. 1 КЗ от предявяването на претенцията по исков
ред. С оглед обстоятелството, че застрахователят е уведомен за настъпилото ПТП на
06.06.2023 г. с извънсъдебната молба претенция, то от този момент, на основание чл. 429, ал.
3 от КЗ върху претендираната сума следвало да бъде начислена и законна лихва до
окончателното й заплащане. Ищеца претендира осъждане ответника, да му заплати, както
следва: 1. обезщетение в размер на 80 000 лева / - главница, за неимуществени вреди за
претърпените от същият болки и страдания, в резултат на причинените му телесни
увреждания, при ПТП от 08.05.2023 г.; 2. законната лихва за забава върху претендираната
главница по т. 1 от датата на уведомяването на застрахователя за настъпилото на 08.05.2023
г. ПТП с извънсъдебна молба - претенция от 06.06.2023 г. до окончателното изплащане на
обезщетението за неимуществени вреди. Претендира разноски.
В двуседмичен срок от връчване на препис от исковата молба с доказателствата,
ответника е подал писмен отговор. Ответника заявява, че пред застрахователя е предявена
претенция за изплащане на застрахователно обезщетение от ищеца за причинени
неимуществени вреди, вследствие на ПТП от 08.05.2023г., във връзка, с което е образувана
застрахователна преписка №0000-1000-63-23-7410/06.06.2023г.. Посочената застрахователна
преписка била разгледана, като застрахователя уведомил пълномощника на заявителя с
3
писмо изх. № 5310/08.06.2023г. за необходимост от представяне на допълнителни документи,
тъй като приложените при образуването били недостатъчни за изясняване на
обстоятелствата, при които се е осъществил транспортния инцидент. Нямало данни такива да
са представени. Оспорва изцяло предявената искова претенция за неимуществени вреди - по
основание и по размер. Оспорва всички твърдения в исковата молба по основанието на
предявената претенция за посочените вреди. Оспорва твърдението, че изключително по
причина от виновното поведение на водача на лек автомобил марка „Дачия", модел „Логан"
с peг. № СВ *** ТХ и в причинна връзка с механизма на транспортно произшествие от
08.05.2023 г., за пострадалия Т. Г. С. са настъпили заявените телесни травми. Оспорва
твърдението, че неимуществените вреди са в пряка, непрекъсната причинно-следствена
връзка с механизма на транспортния инцидент и в резултат само от виновното поведение на
водача М. Г. В., като твърди съпричиняване на пострадалия за настъпване на травмите,
поради обстоятелството, че в случая ищецът е поел необоснован, но предвидим риск за своя
живот и здраве, като е игнорирал факта, че М. Г. В. управлява автомобила след употреба на
наркотично вещество „амфетамин", което обосновава наличие на съпричиняване на
вредоносния резултат, съобразно постановките в т. 7 на TP №1/23.12.2015 г., по т.д. № 1/2014
г. на ВКС, ОСТК. С това си поведение пострадалия - като пътник в лек автомобил марка
„Дачия", модел „Логан" с peг. № СВ *** ТХ допринесъл предпоставките, при осъществяване
механизма на произшествието да настъпят, както и конкретно установените травми - като
вид, брой и тежест. Поддържа, че телесните травми в конкретния им морфологичен характер
и тежест са настъпили за пострадалия, в резултат от липсата на поставен предпазен
обезопасителен колан, представляващо нарушение на императивна правна норма - чл. 137А
от ЗДвП. Поради проявената небрежност от страна на пострадалия, не било налично
възпиращото свободното движение на тялото противодействие, за каквото е предвиден
конструктивно и функционално обезопасителния колан, от което бил възможен контакта на
тялото на пострадалия с детайли от вътрешното оборудване на автомобила и от което
настъпили травмите в конкретния им вид. Твърди, че описаните телесни увреди не са със
заявения интензитет, поради факта, че на датата на настъпилия инцидент, ищецът бил
прегледан в МБАЛ „Христо Ботев" гр. Враца. Постъпил с гръдна травма. Претърпял
операция и след 7 дни бил изписан. Нямало данни за издаден болничен лист или за
продължило лечение или настъпили усложнения. Търпените неимуществени вреди не
отговаряли на заявената диагноза в исковата молба и твърденията за причинени болки и
страдания оставали недоказани. На следващо място, телесните увреждания възникнали в
резултат на свободното движение на тялото и спрямо вътрешността на автомобила и били в
резултат от пряк контакт и съприкосновение със значително инерционно въздействие и сила,
в части и детайли от автомобилното купе. Във връзка с предходното поддържа възражение
за изключителен принос на пострадалия за настъпване на травми при осъществяване на
транспортния инцидент. В тази връзка оспорва твърденията, относно заявените
неимуществени вреди, сочени като основание на предявената искова претенция. Оспорва
претенцията за неимуществени вреди и по размер. Оспорва размерът на предявената по чл.
432, ал. 1 от Кодекса за застраховането искова претенция за неимуществени вреди, като
4
поддържа, че същата е прекомерна и заявена в противоречие както с чл. 45 ЗЗД, така и с
принципа за справедливост, прогласен в чл. 52 от ЗЗД. Поддържа, че исковата сума е в
изключително завишен размер, като не съответства на обективните критерии, определящи
понятието „справедливост". Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени в
Постановление № 4/ 1968г. на Пленума на ВС, понятието „справедливост" по смисъла на
чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на обективно съществуващи
конкретни обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които трябва да се имат
предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Съгласно трайно установената
практика на Върховен касационен съд на Р България, за да се реализира справедливо
възмездяване на претърпените от пострадалите от деликт неимуществени вреди, съдът бил
длъжен при определяне размера на дължимото обезщетение да извърши задълбочено
изследване на общите и специфичните за отделния спор правнорелевантни факти и
обстоятелства, обуславящи вредите, характера и тежестта на уврежданията, степента,
интензитета и продължителността на преживените болки, страдания и емоционални
преживявания. Като база при определяне на паричното обезщетение за причинени
неимуществени вреди следвало да се отчитат и стандартът на живот в страната и
средностатистическите показатели за доходи по време на възникване на увреждането.
Относно определяне размера на обезщетенията за неимуществени вреди индиция била
икономическата конюнктура, която сама по себе си не представлява критерий, за определяне
размера на обезщетението. Сочи съдебна практика в подкрепа на доводите си. Принципът,
въведен от чл. 52 ЗЗД, като общ и универсален правен принцип, възлагал преценка за
справедливост при компенсацията на накърнени права от проявление на деликт не само
поради настъпване на транспортни инциденти. Поради това и тъй като неимуществените
вреди са нематериални, естеството и интензитета им във всички случаи подлежали на
изследване, съответно - на пълно и главно доказване. Именно с оглед характера и естеството
на вредите, които се отнасят до засягане на неимуществената сфера на лицето бил въведен и
принципа за справедливост при определяне на размера на паричната сума за обезвреда, като
бил недопустим диференциран подход при приложението му, с оглед на задълженото лице.
Отделно от изложеното на самостоятелно основание исковата сума била недължима, както
поради прекомерност, така и поради собствения принос и съпричиняване на пострадалото
лице за настъпване на вредите, по изложените вече съображения. В заключение предявените
искове следвало да бъдат отхвърлени, като неоснователни и недоказани. Претендира
разноски.
В двуседмичен срок от връчване на препис от отговора с доказателствата, ищеца е
подал допълнителна искова молба, с която по подробно изложени в същата съображения
поддържа доводите си изложени в първоначалната молба и оспорва възраженията на
ответника.
В двуседмичен срок от връчване на препис от допълнителната искова молба с
доказателствата, ответника е подал допълнителен отговор, с който поддържа доводите в
първоначалния си отговор.
5
В съдебно заседание ищeца, чрез процесуалния си представител поддържа
предявените искове, по съображенията в исковата молба и допълнителната такава.
В съдебно заседание ответника, чрез процесуалния си представител поддържа
отговора по съображенията в отговора и допълнителния такъв. В писмена защита излага
съображения за отхвърляне на исковете.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Установява се от констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 08.05.2023 г., че
е посетено ПТП от А. Д. А. и Я. Х. В., служители от РУ - Мездра, настъпило на 08.05.2023
г. около 18,00 ч. на гл. път 1-1 /Е79/, км. 167+700, община Мездра, като участник 1 в ПТП е
МПС, с рег. № СВ***ТХ, Марка „Дачия" модел „Логан", собственост на "СТРУКТОР 11"
ЕООД, с пътник В. Б. Т., със застраховка „ГО" в ЗК „ЛЕВ ИНС" АД, полица №
BG/22/123000528597, валидна от 21.02.2023 г. до 20.02.2024 г.. Участник 2 в ПТП е водача на
МПС, с рег. № СВ***ТХ - М. Г. В., при който чрез „Drug Test 5000 е установена положителна
проба за амфетамин. Участник 3 в ПТП е МПС, с рег. № СВ***С, представляващ влекач
марка "Волво", модел "ФХ4Х2Т", с водач Г. В. К., собственост на "ЕМ ЕНД СИ ТРАНС"
ЕООД, със застраховка „ГО" в ЗК „ЛЕВ ИНС" АД, полица № BG/22/122001814567, валидна
от 21.06.2022 г. до 20.06.2023 г.. Като участници 4, 5 и 6 в ПТП, са посочени в протокола -
пътниците в автомобила с рег. № СВ***ТХ, Марка „Дачия" модел „Логан" - Б. Л. Н., Г. С. Ж.
и Т. Г. С.. При ПТП са пострадали В. Б. Т. - охлузни рани на крака, прегледан и освободен, Б.
Л. Н. - сътресение на мозъка, прегледан и освободен, Г. С. Ж. - настанен в болница в кома с
опасност за живота и Т. Г. С. - настанен в болница в кома с опасност за живота.
Установява се от справка в Гаранционен фонд, че за МПС, с рег. № СВ***ТХ, е
налице сключена застраховка „ГО" в ЗК „ЛЕВ ИНС" АД, валидна от 21.02.2023 г. до
20.02.2024 г..
Установява се от извънсъдебна претенция, че на 06.06.2023 г. ищеца е заявил
извънсъдебна претенция за сумите предмет на делото пред ответника.
Установява се от заключението на вещото лице по събраната съдебно - медицинска
експертиза, и от изслушването на същото в съдебно заседание, съвкупно преценено с
приложените медицински документи, следните обстоятелства: Т. С. е получил: Двустранен
пневмоторакс (наличие на въздух в гръдната кухина) наложило евакуиране на същия по
оперативен път; подкожен емфизем и изпадане в коматозно състояние. Посочените
увреждания са причинили на Т. С. разстройство на здравето, временно опасно за живота.
Лечението, което е било проведено е медикаментозно със стероидни и нестероидни
противовъзпалителни средства, противооточни, калциев глюконат, антиацидни, отхрачващи,
вливания на водно-солеви разтвори, както и оперативно - двустранна торакоцентеза и
дренаж в гръдната кухина за евакуиране на въздуха в същия и възстановяване на
дихателната функция на белия дроб. Лечението е продължило от 08.05.2023 г. до 15.05.2023
г.. Продължителността на болките и страданията не може да бъде определена, тъй като е
субективно усещане, като по време на коматозното състояние същият не е усещал такива и
6
след излизане от същото болката е била купирана с морфин и други обезболяващи. Към
настоящия момент няма последици от получените травматични увреждания от процесното
ПТП, като за в бъдеще същият няма да търпи болки, страдания и неудобства.
Здравословното състояние на ищеца към настоящият момент е добро и прогнозата за
развитие на здравословното му състояние е благоприятна. Налице е пряка и непосредствена
причинно-следствена връзка между преживяното ПТП от ищеца, получените увреждания и
последващия му престой в здравно заведение. Към момента на ПТП ищеца е бил с поставен
обезопасителен колан. В случай на не поставен обезопасителен колан същия щеше да
получи по-тежки травми и наранявания и най-вече в областта на главата. Ищеца е бил с
поставен обезопасителен колан и е получил посочените наранявания дължащи се на
сътресение на тялото и вътрешните органи. При процесното ПТП с челен удар и странична
деформация на купето ефективната функция на обезопасителния колан е била намалена,
като същият има ефективна превантивна функция при челен сблъсък и контактна скорост до
60 км.ч. В конкретния случай отворената въздушна възглавница също е допринесла до
голяма степен ищеца да не получи по-тежки увреждания. При не поставяне на
обезопасителен колан от С. същия би получил по-тежки наранявания от така преживените от
него и при отворен аербег.
Установява се от заключението на вещото лице по събраната съдебна автотехническа
експертиза, и от изслушването на същото в съдебно заседание, съвкупно преценено с
приложените по делото документи, следните обстоятелства: Произшествието е станало през
светлата част от денонощието на 08.05.2023 г., около 17:45 часа, на Главен път 1-1 (Е-79) на
км 167.700, при облачно дъждовно време и нормална видимост. Организацията на
движението е двупосочна. Участък от пътя, където е станало ПТП е с надлъжен наклон 2%
на изкачване в посока от гр. Мездра към гр. София. Платното за движение е покрито е
едрозърнест мокър асфалт, без неравности. Ширината на платното за движение е 7,5 метра,
разделено в две ленти с единична непрекъсната (осева) линия Ml, червена на цвят. От двете
страни на платното за движение има банкети с ширина 65 см и еластична метална ограда -
мантинела с височина 65 см. В целия участък от главния път в района на станалото ПТП не е
разрешено изпреварването с хоризонтална маркировка и на всяко кръстовище е поставен
пътен знак В26 - ограничение на скоростта 50 км/час. От дясната страна на платното за
движение се извършват строителни работи по новото трасе на Главен път 1-1 (Е-79).
Посоката на движение на лекия автомобил марка и модел „Дачия Логан44 с peг. № СВ***ТХ
преди и към момента на удара с товарен автомобил марка и модел „Волво ФХ 4х2Т44 с рег.
№ СВ***СТ е била от гр. София към гр. Мездра. Посоката на движение на товарен
автомобил марка и модел „Волво ФХ 4х2Т44 с рег. № СВ***СТ преди удара и към момента
на удара между тях е била от гр. Мездра към гр. София. Вещото лице е определило скоростта
на движение на двете МПС-та в момента на удара, като е използвало Енергиен метод „Delta-
V”, който се основава на закона за съхранение на пълната механична енергия. Скоростта на
движение на седловия влекач „Волво ФХ 4Х2Т“ с полуремарке „Семи Трайлер“ преди ПТП
е била около 50 км/ч, а в момента на удара с лекия автомобил „Дачия Логан” е била около 35
7
км/ч в условията на произшествието. Скоростта на движение на лекия автомобил „Дачия
Логан” преди ПТП и в момента на удара със седловия влекач „Волво ФХ 4Х2Т“ с
полуремарке „Семи Трайлер“ е била около 93 км/ч в условията на произшествието.
Инициалния контакт между двете МПС е настъпил с предната дясна част на лекия
автомобил „Дачия Логан“ в областта на предната броня и предната дясна част на седловия
влекач „Волво ФХ 4Х2Т“ с полуремарке „Семи Трайлер“ в областта на предната броня на
влекача. Части от интериора на автомобила „Дачия Логан“ - предно ветроупорно стъкло,
арматурното табло и предна дясна врата са навлезли навътре в купето, при което са
предизвикали увреждания на тялото на Т. С., описани в медицинските документи. Лекият
автомобил „Дачия Логан“ с рег. №СВ***ТХ, след настъпване на удара с товарен автомобил
марка и модел „Волво ФХ 4х2Т“ с peг. №СВ***СТ под действието на инерционните сили и
движението на влекача се е върнал назад около 1 метър, заклещен от седловия влекач, след
което се установил на място, ограничен от ляво от крайпътната мантинела и от дясно от
дясната странична част на влекач „Волво ФХ 4х2Т“. По време на това изместване лекия
автомобил „Дачия Логан“ не е осъществил превъртане или преобръщане на купето. Лекият
автомобил „Дачия Логан“ след удара с влекач „Волво фх 4х2Т“ с полуремарке „Семи
Трайлер“ се установил в покой върху колелата си в десния банкет, ограничен от ляво от
крайпътната мантинела и от дясно от дясната странична част на влекач „Волво ФХ 4х2Т“.
След излизането от ляв завой на прав участък водачът на лекия автомобил „Дачия Логан” е
имал пряка видимост към товарния автомобил около 100-150 метра. Водачът на лекия
автомобил „Дачия Логан” при движение с 50 км/ч е могъл да предотврати ПТП-то с
аварийно спиране. Механизма на произшествието е следният: На 08.05.2023 г., около 17:45
часа, на главен път 1-1 (Е-79) в посока от гр. Враца към гр. София, в светлата част на
денонощието, при дъждовно време и нормална видимост, товарна композиция в състав:
седловият влекач марка „Волво", модел „ФХ 4х2Т“ с peг. №СВ***СТ и полуремарке марка
„Семи Трайлер“, модел „Беналу ТФ 34Ц1" с peг. №СВ***ЕА, управлявана от Г. В. К. от с.
Момково се е движила в дясната лента на платното за движение със скорост около 50 км/ч..
След композицията се движил лекият автомобил „Фолксваген Пасат“ с peг № ВР***СС,
управляван от Ц. Л. М. от гр. София. В определен момент водачът на лекия автомобил
„Фолксваген Пасат“ е предприел маневра изпреварване и преминал от дясната в лявата
лента на платното за движение и в момента, в който е завършил маневрата изпреварване,
като се върнал в дясната лента срещу него от десен завой се показал лекият автомобил
„Дачия Логан” с peг. №СВ***ТХ, управляван от М. Г. В. от гр. Враца, който се движил в
насрещната лента на платното за движение, по която са се движили правомерно: лекият
автомобил „Фолксваген Пасат“ и ТИР композицията. Лекият автомобил „Дачия Логан”,
поради високата скорост на движение около 93 км/ч при излизане от ляв завой е загубил
напречна устойчивост и преминал в насрещната лента на платното за движение. Водачът на
лекия автомобил „Фолксваген Пасат“ за да избегне удара с лекия автомобил „Дачия Логан“ е
предприел спасителна маневра завой на ляво и преминал от дясната в лявата лента на
платното за движение, при което се разминал с лекия автомобил „Дачия Логан“. Водачът на
седловия влекач „Волво ФХ 4Х2Т“ с полуремарке „Семи Трайлер“ възприел, като опасност
8
лекият автомобил „Дачия Логан“, когато се намирал на около 85 метра от него и предприел
аварийно спиране с отклонение в ляво. Но поради липса на време и разстояние седловият
влекач „Волво ФХ 4Х2Т“ с полуремарке „Семи Трайлер“ при достигане на мястото на удара
със скорост около 36 км/ч реализирал челен удар с предната част на лекия автомобил „Дачия
Логан“. Ударът между лекия автомобил „Дачия Логан“ и седловия влекач „Волво ФХ 4Х2Т“
с полуремарке „Семи Трайлер“ е настъпил в дясната лента на платното за движение на
разстояние около 90 см в ляво от десния край на платното за движение. След удара
седловият влекач „Волво ФХ 4Х2Т“ с полуремарке „Семи Трайлер" продължил движението
си напред около 6 метра, след което се установил. След удара със седловия влекач „Волво
ФХ 4Х2Т“ с полуремарке „Семи Трайлер“, лекият автомобил „Дачия Логан се върнал назад
около 1 метър, след което се установил между мантинелата и седловия влекач „Волво ФХ
4Х2Т“ с полуремарке „Семи Трайлер“. В резултат на станалото ПТП Г. С. Ж. и Т. Г. С.
получили наранявания, описани в медицинските документи. Ударът между седловия влекач
„Волво ФХ 4Х2Т“ с полуремарке „Семи Трайлер“ и лекия автомобил „Дачия Логан бил
челен, ексцентричен, а за лекия автомобил „Дачия Логан настъпил и страничен удар с
мантинелата. В конкретния случай на инициален удар - челен, ексцентричен удар за лекия
автомобил „Дачия Логан с направление на ударния импулс отпред назад, успореден на
надлъжната ос на купето на автомобила, създадената от ударния импулс на инерционната
сила, действаща върху тялото на пътника на предната дясна седалка Т. С. в автомобила е
била с направление в посока отзад напред на купето на лекия автомобил. Вследствие на
действието на тази инерционна сила, тялото на пътника в инициалния момент, следвайки
силата и направлението на инерционната сила се стреми да се придвижи в посока напред и
на горе в купето на автомобила. Натоварването на тялото на пострадалия пътник в лекия
автомобил „Дачия Логан“ при удара е било насочено отзад напред в първия момент и при
деформацията на предната дясна врата се насочва на дясно на ляво спрямо надлъжната ос на
автомобила. Движението на тялото на пътника на предната дясна седалка Т. С. в автомобила
в инициалния удар със седловия влекач „Волво ФХ 4Х2Т“ и крайпътната мантинела е било
насочено напред и в ляво. Инициалния контакт между двете МПС е настъпил с предната
лява част на лекия автомобил „Дачия Логан“ в областта на предната броня и предната дясна
част на седловия влекач „Волво ФХ 4Х2Т“ с полуремарке „Семи Трайлер“ в областта на
предната броня на влекача. Травмите получени в резултат на станалото ПТП на пътника Т. Г.
С. са в резултат на удара между двата автомобила, при който е деформирана дясната
странична част на купето на лекия автомобил „Дачия Логан“. Деформирана е предната и
задната дясна врата и напречната колонка между тях. Деформацията с ширина 1,30 метра и
дълбочина 45 см навътре в купето е получена от пред назад, при което е притиснат от
арматурното табло, предната дясна врата пътника Т. Г. С., който седял на предната дясна
седалка. Получените увреждания по тялото на пътника Т. Г. С. отговорят да са настъпили
при посочения по горе механизъм. От техническа гледна точка телесните травми на
пострадалия са настъпили в резултат от директен удар върху детайлите на лекия автомобил
„Дачия Логан“, който се движил с превишена скорост от 93 км/ч..
От показанията на свидетеля Б. Н., първи братовчед с ищеца, преценени по реда на
9
чл. 172 ГПК, с оглед на всички други данни по делото, предвид възможната
заинтересованост на свидетеля, се установява следното: свидетеля заявява, че
произшествието настъпило в с. Ребърково на влизане в селото; свидетеля пътувал в
автомобил „Дачия“ , управляван от М.; в колата били пет човека, Т. бил до шофьора, вдясно
отпред; свидетеля не си спомня дали Т. е бил с поставен обезопасителен колан; пътували от
София за с. Бели извор; пътя бил с по една пътна лента в посока; валяло, но не силно;
пътната настилка била мокра, било светло; автомобила, с който пътували се движел поне със
100-120 км./ч.; пред тях в насрещното бил само тира; свидетеля бил задрямал и чул някой да
казва: „дръжте се“ и когато си отворил очите, вече се били ударили между тира и
мантинелата; при събуждане на свидетеля били в насрещната пътна лента; удара настъпил в
дясната страна на автомобила, имало и удар в мантинелата; след удара автомобила бил
смачкан и от двете страни, а от дясно най-много; деформациите в дясната част влезли до
половината на колата; шофьора на Дачията натиснал спирачки преди да настъпи удара; след
катастрофата, Т. ревял, че го болят краката и гърдите и не можел да се движи; извадили го
от автомобила, през багажника; преди катастрофата работили с М., който е шофьора в
строителството, но не знаели, че употребява наркотици.
От показанията на свидетеля Н. Ж., чичо на ищеца, преценени по реда на чл. 172
ГПК, с оглед на всички други данни по делото, предвид възможната заинтересованост на
свидетеля, се установява следното: свидетеля заявява, че след катастрофата, която
претърпял Т., бил приет в спешното в гр. Враца; след спешното отишъл в реанимация;
доктора казал, че Т. и неговият баща са били в безсъзнание и неадекватни; Т. бил в
безсъзнание около три - четири дни, след една седмица го свалили в хирургията;
първоначално докторите казали, че има опасност за живота на Т., след като го свалили в
хирургията вече там не бил пак много добре, но се оказало, че има надежда да остане жив;
свидетеля видял Т. за първи път в хирургията; бил в тежко състояние, не можел да се движи,
не можел да стане от кревата и много се оплаквал от болежки в гърдите и гърба, с дишането
се заморявал и не му стигал въздух; свидетеля бил на повикване постоянно, докато ищеца
не можел да стане от леглото; сменял му памперсите, тъй като бил една седмица и повече с
памперси; водел го до тоалетна, преобличал го, хранел го; на Т. му правили операции в
болницата, от дясната страна под мишницата, имал две дупки; в болницата ищеца бил
четири - пет дни, около една седмица; със същите болки го изписали, нямало никакви
болкоуспокояващи; след като изписали ищеца, поне една седмица бил изцяло на легло, не
можел да става и да се движи, без придружител; след първите 1-2 седмици, болките и
проблемите с дишането продължили само, че ищеца започнал вече да се изправя, да седи на
кревата самостоятелно; ищеца изпитвал притеснения и срам, че семейството му се грижи за
него; възстановяването на ищеца, през което изпитвал болки, продължило около половин
година; към настоящият момент пак се явявали болки при ищеца особено при преумора от
работа; ищеца вече започнал работа отново в строителството, като общ работник, в
газохранилището в с. Чирен; психически и емоционално ПТП се отразило много зле на
ищеца - наплашил се да се качва в кола; ищеца след катастрофата, само се ослушвал и се
притеснявал; останали му белези по тялото след операцията, от които се срамувал.
10
От показанията на свидетеля Г. К., се установява следното: свидетеля заявява, че през
май месец 2023 година претърпял произшествие, управлявал товарен автомобил "Волво", с
ремарке на него; другият автомобил, с който се осъществила катастрофата бил "Дачия"
тъмночервен; времето било мокро, след дъжд, в светлата част на денонощието,
произшествието настъпило на прав участък; другият автомобил изгубил управление още
като се появил след завоя; в лентата настъпил сблъсък; свидетеля карал със скорост 50 км/ч
и по време на произшествието спрял; автомобила "Дачия" се движел срещу свидетеля и се
ударил в мантинелата; свидетеля запазил лентата си и просто спрял; в предна дясна част се
осъществил контакта с автомобила; едновременно и с камиона, и мантинелата, но отгоре той
се удрял няколко пъти в мантинелата; автомобилът се установил в предната дясна част на
камиона между мантинелата и камиона; след свидетеля имало колона от автомобила, които
намалявали и минавали бавно; заради ремонта на пътя, свидетеля не можел да набере повече
от 40-50 км/ч., автомобила имал деформации и от двете страни; шофьора на Дачията
изгубил управление, но каква е причината свидетеля не може да каже, дали се е уплашил
поради една изпреварваща кола, че няма да могат да се разминат не знае.

При така установените обстоятелства съдът прие следното от правна страна:

За уважаване на предявеният иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за
застраховането, е необходимо установяване от ищеца, че е претърпял описаните в исковата
молба неимуществени вреди в причинна връзка с ПТП, настъпило в резултат на виновно и
противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност към датата на
ПТП е застрахована при ответника.
От събраните по делото доказателства, в частност от констативен протокол за ПТП с
пострадали лица от 08.05.2023 г., от заключенията на вещите лица по събраните съдебно -
медицинска и съдебна автотехническа експертиза, от изслушването на същите в съдебно
заседание, съвкупно преценени с приложените документи, се установяват относимите по
делото обстоятелства. Установява се, че М. Г. В., при управление на лекият автомобил марка
„Дачия" модел „Логан", с рег. № СВ***ТХ, на гл. път 1-1 /Е79/, км. 167+700, община
Мездра, движейки се с превишена скорост от 93 км/ч., при излизане от ляв завой загубил
напречна устойчивост и преминал в насрещната лента на платното за движение, при което
последвал удар между лекия автомобил „Дачия Логан“ и седлови влекач „Волво ФХ 4Х2Т“ с
полуремарке „Семи Трайлер“. Сблъсъкат между двете МПС е настъпил в дясната лента на
платното за движение на разстояние около 90 см в ляво от десния край на платното за
движение. След удара седловият влекач „Волво ФХ 4Х2Т“ с полуремарке „Семи Трайлер"
продължил движението си напред около 6 метра, след което се установил. Впоследствие
лекият автомобил „Дачия Логан се върнал назад около 1 метър, след което се установил
между мантинелата и седловия влекач „Волво ФХ 4Х2Т“ с полуремарке „Семи Трайлер“,
управляван от свидетеля Г. В. К..
11
С действията си М. В., при управление на лекият автомобил марка „Дачия" модел
„Логан", с рег. № СВ***ТХ, нарушил разпоредбата на чл. 21, ал. 2 ЗДвП – забраната за
превишаване скоростта от 50 km/h, въведена с пътен знак В26, разпоредбата на чл. 11 от
Наредба № 2 от 17.01.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътна маркировка, като не
спазил въведената забрана за пътните превозни средства да застъпват и пресичат единичната
непрекъсната линия М1, а също и нормата на чл. 16, ал. 1, т. 1 ЗДвП, съгласно която на пътно
платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е забранено, когато
платното за движение има две пътни ленти - да навлиза и да се движи в лентата за насрещно
движение освен при изпреварване или заобикаляне. В резултат на описаното деяние на М.
В., ищеца Т. С. претърпял двустранен пневмоторакс (наличие на въздух в гръдната кухина)
наложило евакуиране на същия по оперативен път; подкожен емфизем и изпадане в
коматозно състояние. Посочените увреждания са причинили на Т. С. разстройство на
здравето, временно опасно за живота. Проведено било медикаментозно лечение, със
стероидни и нестероидни противовъзпалителни средства, противооточни, калциев глюконат,
антиацидни, отхрачващи, вливания на водно-солеви разтвори, както и оперативно -
двустранна торакоцентеза и дренаж в гръдната кухина за евакуиране на въздуха в същия и
възстановяване на дихателната функция на белия дроб. Лечението продължило от
08.05.2023 г. до 15.05.2023 г.. Налице е пряка и непосредствена причинно-следствена връзка
между преживяното ПТП от ищеца, получените увреждания и последващия му престой в
здравно заведение.
М. В. не изпълнил задълженията си да съобрази своето поведение с посочените по –
горе правила за движение по пътищата. Пряка и непосредствена последица от деянието на
В. са последвалите увреждания на ищеца, установени от медицинските документи и
заключението на вещото лице по събраната съдебно - медицинска експертиза.
Констатациите относно конкретното деяние, авторството му и механизма на същото,
следват от изводите в заключенията на вещите лица по събраните съдебно - медицинска и
съдебна автотехническа експертиза, подкрепени безпротиворечиво и от показанията на
свидетелите, поради което следва да се приеме, че именно поведението на М. В. става
причина за ПТП. С действията си същият е причинил, описаните по – горе увреждания на
ищеца, като по този начин е нарушил и общото задължение по чл. 45, ал. 1 ЗЗД да не вреди
другиму, поради което поведението му е противоправно. Вината в гражданското право, се
предполага до доказване на липсата й – чл. 45, ал. 2 ЗЗД, като в случая обсъдените по – горе
доказателства обосновават извод за наличието й.
Не се спори от ответника, че е налице действително договорно правоотношение по
договор за "Гражданска отговорност" с ответника, във времевия период обхващащ и датата
на процесното ПТП, за лекият автомобил, управляван при причиняване на процесното ПТП
от М. В., като същото е видно и от посочването на това обстоятелство в констативния
протокол от 08.05.2023 г. и справката в Гаранционен фонд.
Предвид изложеното, съдът намира, че по делото се установиха предпоставките за
уважаване на предявеният иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за
12
застраховането.
Не се установи съпричиняване на увреждането от страна на ищеца, не се доказа по
никакъв начин с поведението си същият да е допринесъл за настъпването и тежестта на
конкретните увреждания предмет на обезщетяване по настоящото производство, поради
което и възражението за съпричиняване на ответника е неоснователно. Конкретно установи
се от заключението на вещите лица по събраната съдебно - медицинска експертиза, че към
момента на ПТП ищеца е бил с поставен обезопасителен колан. В противен случай ищеца би
получил по - тежки травми и наранявания, най - вече в областта на главата. Липсват по
делото други конкретни обстоятелства, които да са заявени в срока за отговор, да са
установени от събраните доказателства, и които биха могли да обосноват извод за
съпричиняване. Всичко изложено налага извод за неоснователност на възражението си за
съпричиняване.
Въз основа на ангажираните в производството доказателства съдът приема за
установено настъпването на твърдените от ищеца неимуществени вреди, посочени по - горе.
По отношение на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, определено
по справедливост съгласно чл. 52 ЗЗД, настоящият състав съобразява следното: характера,
вида и броя на причинените травми, описани по – горе при посочване на вредите, които
съдът приема за причинени на ищеца; продължителността и интензивността на свързаните с
тях болки и страдания, установени от показанията на свидетелите, двама от които роднини
на ищеца, преценени по реда на чл. 172 ГПК от съда, с оглед на всички други данни по
делото, предвид възможната им заинтересованост, и от заключенията на вещите лица по
събраните експертизи; вида и продължителността на проведеното лечение; възрастта на
ищеца; установените преживявания на ищеца в резултат на получените увреждания и
последвалото лечение и обществено - икономическите условия към момента на настъпване
на увреждането. Предвид изложеното след като съобрази и актуалната съдебна практика по
сходни на процесния случаи съдът, намира, че за обезщетяване на неимуществените вреди
на ищеца следва да бъде определено обезщетение в размер на 60 000,00 лева.
По всички изложени съображения съдът приема, че предявеният иск за сумата 80
000,00 лева, обезщетение за неимуществени вреди е доказан и поради това основателен до
размер на сумата 60 000,00 лева, като до посоченият размер искът следва да бъде уважен, а
за разликата над него до пълния предявен размер от 80 000,00 лева, искът е недоказан и
поради това неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Основателна е и претенцията за
присъждане на законна лихва за забава върху присъдената главница за обезщетение за
неимуществени вреди, в уважената част, от 06.06.2023 г. - датата на предявяване на
извънсъдебната претенция пред ответника до окончателното й изплащане, а исканията за
присъждане на лихва върху отхвърлената част от главницата, като неоснователна следва да
се отхвърли. Претендираната лихва следва да се присъди от датата на предявяване на
извънсъдебната претенция пред ответника /в този смисъл решение № 167 от 30.01.2020 г. по
т. д. № 2273/2018 г. на Върховен касационен съд, 2-ро тър. отделение/.
С оглед изхода на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати, на основание
13
чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата вр. чл. 78, ал. 1 ГПК и при съобразяване
критериите в Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
на процесуалния представител на ищеца - адвокат Р. И. М. от Софийска адвокатска колегия,
сумата 6 345,00 лева, представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение с
включен ДДС, определена съразмерно с уважената част от иска. На основание чл. 78, ал. 3
ГПК, ищеца следва да бъде осъден да заплати на ответника, по съразмерност направени
разноски по делото за адвокатско възнаграждение, в размер 250,00 лева, а също и сумата
150,00 лева, разноски за възнаграждания на вещи лица, съразмерно с отхвърлената част от
исковете. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да плати в полза на ОС – Враца
държавната такса в размер на 2 400,00 лева, от заплащането на която ищеца е освободен,
както и направените от бюджета на съда разноски за възнаграждения на вещи лица и
свидетел в размер на 330,00 лева.
По изложените съображения, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ "ЛЕВ ИНС" АД, с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: ***, представлявано от В. И., М. Д. и П. Д. - изпълнителни
директори да заплати на Т. Г. С., с ЕГН **********, ***, общ. Враца, на основание чл. 432,
ал. 1 КЗ, сумата от 60 000,00 лева, обезщетение за неимуществени вреди, в резултат от
пътнотранспортно произшествие, настъпило на 08.05.2023 г., причинило му телесни
увреждания, заедно със законната лихва от 06.06.2023 г. до окончателното й изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за обезщетение за неимуществени вреди В ЧАСТТА за
разликата над присъдената сума от 60 000,00 лева до предявения размер от 80 000,00 лева,
ведно със законна лихва от 06.06.2023 г., до окончателното изплащане на сумата, като
неоснователен.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ "ЛЕВ ИНС" АД, с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: ***, представлявано от В. И., М. Д. и П. Д. - изпълнителни
директори да заплати на адвокат Р. И. М. от Софийска адвокатска колегия, сумата 6 345,00
лева, представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение с включен ДДС.
ОСЪЖДА Т. Г. С., с ЕГН **********, ***, общ. Враца да заплати на
ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ "ЛЕВ ИНС" АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от В. И., М. Д. и П. Д. - изпълнителни директори,
направени разноски по делото за адвокатско възнаграждение, в размер 250,00 лева, а също и
сумата 150,00 лева, разноски за възнаграждания на вещи лица.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ "ЛЕВ ИНС" АД, с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: ***, представлявано от В. И., М. Д. и П. Д. - изпълнителни
директори да заплати на ОС – Враца държавната такса в размер на 2 400,00 лева, от
заплащането на която ищеца е освободен, както и направените от бюджета на съда разноски
за възнаграждения на вещи лица и свидетел в размер на 330,00 лева.
14

Решението може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
15