Решение по дело №592/2025 на Административен съд - Стара Загора

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационната жалба, подадена от М. С. Ж. от [населено място], чрез редовно упълномощен адвокат И. Д. против Решение № 118/03.04.2025г., постановено по АНД №436/24г. по описа на РС К., с което е потвърдено Наказателно постановление №23-0284-002916/09.02.2024г., издадено от Началник РУ в ОД на МВР Стара Загора, РУ К., за наложено на касатора административно наказание „глоба“ в размер на 50лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец, на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП за това, че на 06.11.2023г., около 19.35ч., в [населено място] по [улица] управлява в посока север-юг т. автомобил „Митцубиши Л200“ с рег. №[рег. номер], собственост на „А. България“ АД, като водачът на МПС и участник в ПТП не уведомил компетентните органи на МВР и напуска местопроизшествието. Наказателното постановление е издадено въз основа на АУАН №[рег. номер]/04.12.2023г., при идентично описание на фактите от обективна страна на деянието и въз основа на докладна записка от мл. А. Т. /свидетел по акта/ от 07.11.2023г. и сведение от 30.11.2023г. от наказаното лице. Против съставения акт е подадено възражение от М. Ж., в което е възразено, че щетите по автомобила му не са в причинно връзка с настъпилото събитие, описано в акта.

Наказателното постановление е връчено на 05.03.2024г., а жалбата против него е подадена пред РС на 15.03.2024г. от наказаното лице. С въззивната си жалба водачът е твърдял, че отразените в АУАН и в НП обстоятелства по настъпване на ПТП са неверни, като не отговарящи на обективната действителност. Оспорен е фактът, че на инкриминираната дата е настъпило ПТП с участието на М. Ж. по описания от органите начин, поради което и е било незаконосъобразно той да се санкционира за напускане на местопроизшествието, при липса на настъпило ПТП.

За да потвърди Наказателното постановление, въззивният съд приел за установена описаната в АУАН и в НП фактическа обстановка, чрез приетите писмените доказателства, вкл. и 2 броя снимки на автомобил Пежо 206, и показанията на свидетелите Х /актосъставител/, Я. И., П. К. и Т. Т. /свидетел по акта/ и е изведен фактически извод, че по управляваното от наказания ППС е имало следи от произшествието, т.е. е настъпило ПТП, както и че наказаният е възприел факта на настъпило ПТП. От правна страна, въззивният съд е мотивирал извод за законосъобразност на наказателното постановление, като издадено при липса на допуснати съществени процесуални нарушения, при доказаност от обективна и субективна страна на нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б. в от ЗДвП, предвид на което и правилно същото било санкционирано на осн. чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП,

С касационната жалба се твърди, че решението е постановено при неправилно приложение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения, довели до неизясняване на всички факти с правно значение и лишили наказаното лице от правото му на защита - касационни основания по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 и т. 2 от НПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН. От съда се иска обжалваният съдебен акт да бъде отменен и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав със задължителни указания за назначаване на автотехническа експертиза, или да бъде отменено наказателното постановление. Претендира се присъждане на разноски за касационната инстанция в размер на 600 лева, съобразно представен списък.

Ответникът, Началник РУ в ОДМВР Стара Загора, РУ К., не взема становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационният състав на съда, като взе предвид посочените касационни основания и след служебна проверка за валидност, допустимост и правилно приложение на материалния закон при постановяване на обжалваното съдебно решение, намира от правна страна следното:

Обжалваното решение е постановени при неправилно приложение на материалния закон – ЗАНН и ЗДвП. Констатациите в съставения от мл. автоконтрольор гр. „ПК“ Н. Х. АУАН, сер. АД, бл. № 0629642, се опровергават от показанията на разпитания пред РС свидетел по акта Т. Т., който заявява, че при извършения от него преглед на камери не е установи запис, който да е заснел удар между колата на наказаното лице и на Я. И., нито е установил регистрационния номер на автомобил на касатора, нито водените от сигналоподателя свидетели са съобщили да са възприели пряко съприкосновение между двата автомобила. Нещо повече, в своите показания св. Т. сочи, че по автомобила на Я. И. е установил минимални щети, като не е имало видими белези от цвят и при съпоставянето им между двата автомобила /този на И. и този на касатора/ е установил „много леки съвпадения“, но въпреки това от св. Т. е било взето решение да се състави АУАН в негово присъствие, единствено защото при огледа на двата автомобила е констатирал минимални съответстващи се следи. Липсва съставен протокол за ПТП, който да подкрепя извод за щети по двата автомобила към релевантния момент, поради което и във връзка с показанията на свидетеля по установяване на нарушението, се налага извода, че съставомерно деяние и фактически съставомерни обстоятелства по настъпване на ПТП на инкриминираната дата не са установени, т.е., наказателното постановление е издадено без да е доказано вън от всякакво съмнение извършено на 06.11.2023г. противоправно резултатно деяние-ПТП, което да е причинено виновно от санкционираното лице М. Ж., съотв. на което същото да е задължено да уведоми контролните органи на МВР и да не напуска мястото на произшествието. Опровергана е доказателствената стойност на съставения АУАН, поради което и исканата от адв. Т. пред въззивния съд авто-техническа експертиза би била без предмет. Нейното извършване не би могло да санира абсолютното основание за отмяна на наказателното постановление, което при неправилно приложение на материалния закон е потвърдено от РС К. с жаленото решение. Предвид на това е налице визирано от касатора касационно основание за неговата отмяна.

По разноските: На наказаното лице се следват своевременно поисканите пред РС Казанлък разходи, представляващи възнаграждение за един адвокат в размер на 400лв, платени в брой, съгласно договор за правна защита и съдействие на лист 69 по АНД №436/24г. по описа на РС Казанлък. Недоказано е искането за присъждане на възнаграждение за един адвокат, изготвил касационната жалба против решението, постановено по АНД №436/24г. по описа на РС Казанлък по силата на едностранна упълномощителна сделка, без уговорено възнаграждение. Съгласно мотивите към т.1 от ТР №6/06.11.2013г на ВКС по т.д.№6/2012г ОСГТК, договорът за адвокатска услуга се сключва между клиент и адвокат, като писмената форма е за доказване. С него се удостоверява, както че разноските са заплатени – при издадена от адвоката разписка за получаването им в брой, така и че само са договорени. Следователно с издадената от адвоката фактура, която по силата на закон документира извършена стопанска операция – доставка на услуга, не се доказва съществуването на договор между адвокат и клиент.

Водим от горното и на осн. чл.221, ал.2 от АПК, Съдът

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Решение № 118/03.04.2025г., постановено по АНД №436/24г. по описа на РС Казанлък и ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №23-0284-002916/09.02.2024г., издадено от Началник РУ в ОД на МВР Стара Загора, РУ Казанлък, за наложено на М. С. Ж., [ЕГН] административно наказание „глоба“ в размер на 50лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец.

ОСЪЖДА ОД на МВР Стара Загора да заплати на М. С. Ж., [ЕГН] сумата от 400лв. /четиристотин/, представляваща възнаграждение за един адвокат по АНД №436/24г. по описа на РС Казанлък.

Решението не подлежи на обжалване или протестиране.