Решение по дело №57/2019 на Окръжен съд - Кюстендил

                 

 

 

 

 

  Р    Е   Ш   Е   Н   И    Е  №131

 

   гр. Кюстендил, 17.05.2019 г.

  

          Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, в открито заседание на девети април през две хиляди и деветнадесета година, в състав :

                                                             

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА САВОВА

                                                      ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА

                                                                            СИМОНА НАВУЩАНОВА                                                             

 при участие на секретаря Р. С.,   като разгледа докладваното от съдия Савова в. гр. д. № 57 по описа за 2019 г. на КнОС ,за да се произнесе взе предвид :

 

          Производството е образувано по въззивна жалба на М.Г.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, съдебен адрес:***, действаща чрез пълномощника адв. Е.Й.. Обжалва се Решение  №566 от 04.12.2018 г., постановено от Районен съд – Дупница по гр.д. №1565 по описа на съда за 2013 г.

С посоченото решение ДнРС изнесъл на публична продан поземлен имот с идентификационен номер ** по кадастралната карта на гр. Д., одобрена със заповед № 300 – 5 – 56/30.07.2004г. на ИД на АГКК, последно изменена със заповед № КД – 14 – 10 – 373/18.10.2012г. на Началника на СГКК гр. К., находящ се в гр. Д., област К., местност „**”, с площ по кадастралната карта 933 кв.м., с трайно предназначение „земеделска” – лозе, стар идентификатор - няма, номер по предходен план - планоснимачен № * при граници и съседи съгласно кадастралната карта: - ПИ с идентификационен № * ПИ с идентификационен № * ПИ с идентификационен № * ПИ с идентификационен № * и ПИ с идентификационен № * ведно с извършените в имота подобрения, като е постановил получената от проданта сума да се разпредели между съделителите съобразно правата им в съсобствеността, определени с решението по допускане на делбата: за М.Г.Д. - 10/48 ид.ч.; за А.М.П. - 6/48 ид.ч; за Т.П.П. - 6/48 ид.ч.; за З.Г.В. - 13/48 ид.ч. и за С.С.П. - 13/48 ид. ч.Определената с решението стойност на изнесения на публична продан имот, ведно с извършените в него подобрения, е ** лв.

С решението на ДнРС М.Г.Д., е осъдена да заплати на З.Г.В. и С.С.П. на основание чл.30, ал.3 ЗС, общо сумата *лв. за изграждането на ограда и подпорна стена в процесния имот през м. септември 2013 г., като е отхвърлил исковете за разликата до претендираните * лв. и за извършен през лятото на 2013 г. основен ремонт на съществуващата полуразрушена постройка в имота.

Решението на районния съд се обжалва в тази част, в която въззивницата е осъдена да заплати на З.Г.В., и С.С.П., на основание чл.30, ал.3 ЗС, общо сумата *лв. за изграждането на ограда и подпорна стена в процесния имот през м. септември 2013 г. Иска се отмяната му в обжалваната част.

Релевират се следните доводи за неправилност на обжалвания първоинстанционен съдебен акт:

Счита се, че първоинстанционният съд не е взел предвид обстоятелството, че незаконните строежи не се заплащат като подобрения, ако подлежат на премахване, освен ако собственикът не желае да ги запази.Сочи се, че не е взето предвид от решаващия съд и обстоятелството, че незаконните строежи се намират в сервитутната зона на електропровод с високо напрежение, т.е. че не е възможно незаконният строеж да е със статут на търпимост. Излага се, че не е взето  предвид и обстоятелството, че съделителите З.Г.В. и С.С. П. са придобили идеални части от процесния имот с дарение през 2013 г., ведно с подобренията направени в имота, което следва да води до извод, че подобренията са направени в по-ранен етап, предхождащ придобиването от тях на идеални части от имота. Твърди се, че не е взета предвид и реалната заинтересованост на свидетелите на съделителите З.В. и С. П., техни близки родственици ,чиито показания сочат на извършен в имота текущ ремонт, а не трайни подобрения, при което подобренията в имота не може да бъдат на стойност, по-голяма от стойността на самият имот.

С допълнение към въззивна жалба, депозирано в срока за обжалване, въззивницата М.Г.Д., обжалва решението на районния съд, както в частта, срещу която е депозирана първоначалната въззивна жалба, така и в частта, с която същата е осъдена да заплати по сметка на ДнРС държавна такса по уважените присъединени искания по сметки в размер на * лева.

Излага се, че ДнРС неправилно е приел, че подпорната стена и оградата били изградени от ответниците, неправилно  интерпретирайки данните от съдебно – техническата експертиза, както и неправилно е анализирал показанията на разпитаните по делото свидетели. Сочи се, че районният съд е възприел без забележки приетата по делото съдебно – техническа експертиза, относно вида и стойността на извършените подобрения, без да отчете възраженията на ищцата, както и свидетелските показания, при анализа на които се твърди за установено, че оградата и подпорната стена не са изградени изцяло от ответниците, а оградата е съществувала и преди извършеното дарение през 2013 г. Твърди, че всички подобрения са правени от въззивницата, бившият й съпруг и децата й. Заключава се, че ответниците не са доказали стойността на направените подобрения нито по основание, нито по размер.

Иска се отмяна на решението в обжалваните части, алтернативно да се отдели от сметката за подобрения самото изграждане на подпорната стена, като се остави в сметката само вложеният  бетон.

С допълнение към въззивната жалба, депозирано в срока за обжалване, въззивницата обжалва решението на районната инстанция и в частта, с която ДнРС е постановил получената от проданта сума да бъде разпределена съобразно правата на съделителите в собствеността, определени с решението по допускане на делбата, при което за нея са отредени 10/48 ид.ч. Сочи се, че това разпределение не отговаря на действителните квоти. Излага се, че при отчитане на подобренията във втората фаза на производството, както и в самото решение на ДнРС, не са признати подобрения, извършени от ответниците, състоящи се в изградената сграда в имота. Счита се, че в построената преди 1995 г. сграда, участието на въззивницата в собствеността било ½ ид. част от стойността й, оценена на **лв. Такова се счита, че е и участието й в подобренията, извършени от нея, съпруга й  и децата по изграждането на оградата и подпорната стена. При тези доводи се обобщава, че за въззивницата М.Д., разпределението на сумите от публичната продан трябва да бъде при различни квоти, както следва: *от * лева /оценката на поземления имот/ или съотнесено към съответната корекция на продажната цена;24/48 от * лева /оценката на вилната сграда/ или съотнесено към съответната корекция на продажната цена;*от онази част от оградата и подпорната стена, която ще се приеме като СИО, съобразно искането, заявено във въззивната жалба и първото допълнение към същата.

Иска се отмяна на първоинстанционното решение и определяне на квотата за въззивницата съобразно посочените по-горе идеални части.

В  срока  по чл. 263, ал.1 от ГПК  е постъпил отговор от насрещната страна – З.Г.В., чрез процесуалния представител адв. З.В., с който се оспорва основателността на депозираната въззивна жалба и допълнението към същата. Иска се потвърждаване на решението като правилно. Претендират се разноски пред въззивната инстанция.

 Счита се, че оспорваният съдебен акт на първоинстанционния съд е обоснован и постановен при цялостно обсъждане на събраните в производството доказателства и установената фактическа обстановка. Сочи се, че въззивницата не е правилна искания по сметки и не е ангажирала доказателства в тази насока. Твърди се, че от разпита на свидетелите  и заключението на вещото лице безспорно се установява, че в имота били извършени процесните подобрения. Споделя се изводът на решаващия съд, че правата на страните се уреждат по правилото на чл.30, ал.3 ЗС, доколкото са необходими разноски, свързани с наложителността от запазване съществуването на самия имот. Сочи се, че въззивницата е била запозната с извършваните подобрения и не се е противопоставила на същите. . 

Кюстендилският окръжен съд счита, че въззивната жалба е допустима, доколкото същата е подадена в срок и от надлежна страна.

По същество, съдът счита за законосъобразно решението досежно искането по сметки и определяне на квотите, при които да се разпредели сумата при публична продан на делбения имот.. Съображенията са следните:

Претенцията по сметки на съделителите З.В. и С.П. е предявена в делбеното производство и приета за разглеждане в първото съдебно заседание след допускане на делбата на поземлен имот с идентификационен номер *по кадастралната карта на гр. Д., одобрена със заповед № 300 – 5 – 56/30.07.2004г. на ИД на АГКК, последно изменена със заповед № КД – 14 – 10 – 373/18.10.2012г. на Началника на СГКК гр. К., находящ се в гр. Д., област К., местност „*”, с площ по кадастралната карта 933 кв.м., с трайно предназначение „земеделска” – лозе.Правата на съделителите са определени с влязло в сила решение по допускане на делбата, както следва: за М.Г.Д. - 10/48 ид.ч.; за А.М.П. - 6/48 ид.ч; за Т.П.П. - 6/48 ид.ч.; за З.Г.В. - 13/48 ид.ч. и за С.С.П. - 13/48 ид. ч.

От писмена молба (заявление) вх.№4183/ 28.03.2018г. е видно, че претендираните от съделителите  В. и П. подобрения се изразяват в заграждане на имота през м.09.2013г., изграждане на подпорна стена , извършено през м.09.2013г., както и извършване на основен ремонт на съществуващата полуразрушена постройка и преобразяването й във вилна сграда с площ 40 кв.м, извършено през лятото на 2013г. Твърди се, че описаните строителни дейности и извършените подобрения са осъществени без противопоставяне от страна на М.Д., като се иска последната да бъде осъдена да заплати общо сумата  * лв.

Съделителката Д. не е предявила претенция по чл.346 ГПК.

Видно от заключение № 7641/12.06.2018г.на в.л.Е.Л., стойността на терена е *лв.,а на оградата и подпорната стена е общо в размер на * лв., отделно и съществуваща сграда с идентификатор ** – за *лв. или общата оценка, без терена, е за **лв. Вложените  в оградата метални тръби  са на стойност  *лв., оградна мрежа – *лв. , а в подпорната стена –съответно метални тръби – за *лв.и оградна мрежа *лв.По източната граница на имота и частично по северната бетоновата основа на оградата представлява подпорна стена,укрепваща терена поради денивелацията. Вещото лице е пояснило, че подпорната стена е по границата на имота, откъм черния път, по който се достига до имота и го укрепва, поради което е и необходима за запазване на имота. Сочи още, че в имота има електропровод.Не е установено дали има строителни книжа за подпорната стена.

          От гласните доказателства – срвн.показанията на свид.В. О. и С. Л. , дадени в с.з.на 23.11.2018г., се установява,  че е имало стара ограда, но е била паднала , а съществуващата подпорна стена е била напукана , при което се е наложило поставяне на нова ограда и ремонт на стената, като новата ограда е правена със същите колове и мрежа, но е изливан нов бетон, както и за укрепване на подпорната стена, които дейности са правени преди 4-5г.от свид.О., а неговата сестра- въззиваемата З.В., му е предоставяла паричните средства.

При горната фактическа обстановка  въззивният съд  намира за установено следното:

Във втората фаза на делбата в срока и по реда на чл. 348 ГПК съделителите  В. и П. са предявили срещу въззивницата Д. иск за заплащане на припадащата й се част от направените от тях разноски за подобрения в имота със знанието и без противопоставянето й, от които такива са уважени за оградата и подпорната стена , съответно не е уважена за вилната сграда, като в отхвърлителната част решението не се обжалва.

Извършилият подобренията съсобственик може да претендира заплащане на стойността им само за частта на другия съсобственик. По отношение на подобренията, извършени от съсобственик следва да бъдат съобразени разясненията, дадени в ТР № 85/2.12.1968 г. по гр. д. № 149/1968 г. на ОСГК на ВС; респ. ППВС № 6/74.

Въззивният съд също  достига до извода, че претенцията намира правно основание в чл. 30, ал. 3 ЗС, тъй като се твърди от посочените съделители, които са я предявили , и е установено с гласни доказателства, че действията, довели до подобряване на общия имот, са извършени от същите със знанието и без противопоставянето на ответницата по иска. Не е установено в този период те да са установила владение върху целия имот с намерението да станат собственици, което да е доведено до знанието на останалите съсобственици, в т.ч. и на въззивницата , поради което претендиращите не са имали качеството на владелци по отношение на частите от имота, притежавани от останалите страни, в т.ч. и от Д..

Ето защо, доколкото по настоящото дело не са били налице данни, че В. и П.  своят целия имот, в съответствие с указанията, дадени в т. 5 от ППВС № 6/74 г., приложимият материален закон, който урежда отношенията на тези съделители с другите съделители – в т.ч. и с ответницата по тази претенция М.Д., по повод подобренията в имота, е разпоредбата на чл. 30, ал. 3 ЗС, според която всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си. Признатите суми са за строителни работи, свързани със запазване на делбената вещ, което най-вече е относимо за подпорната стена, респ.не е установено, че се касае за незаконен строеж, подлежащ на премахване, в който случай  би следвало да не се заплаща като подобрение.Твърдението за  незаконност поради наличие на сервитут , свързан с  електропровод с високо напрежение, е останало недоказано, доколкото определяне на сервитути и сервитутни зони се извършва по реда на раздел ІІ от Закона за енергетиката , респ. Наредба  № 16 от 9.06.2004 г. за сервитутите на енергийните обекти, а по делото не е установено наличие на такъв, засягащ обектите, досежно които са присъдени суми по претенцията по чл.346 ГПК – ограда и подпорна стена.

Претенцията, която е  по чл. 30, ал. 3 ЗС, е с облигационен характер, и на база събраните доказателства гласни такива и експертно заключение, които не са опровергани, стойността на подобренията, за които тази претенция е уважена (извън претенцията досежно находящата се в имота сграда) , и  без материалите, които са използвани от съществуващите стара ограда и подпорна стена,  както се посочи, възлизат на общо *лв.Размерът на дължимата при това положение сума от ответницата по претенцията М.Д. - съобразно дела й в съсобствения имот 10/48 ид.ч. - възлиза на **лв., като е присъдена сума в размер на  **лв., но доколкото липсва жалба от страните,предявили искането по чл.346 ГПК, въззивният съд, констатирайки посоченото, следва да потвърди атакуваното решение  в така уважения размер. Съобразно този размер се дължи и държавна такса С оглед размера на уважената претенция по чл. 346 от ГПК решението следва да се измени  досежно определената държавна такса за тази претенция, като съгласно чл. 10 от Тарифа  за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съобразно уважената част се дължи такава  в размер на *лв.

  Дадената оценка на терена е съобразно неговия характер на земеделска земя със съответните й белези, но цената, при която се изнася на публична продан, е тази ведно с подобренията,  при разпределение на получената при проданта сума съобразно определените права на съсобствениците с влязло в сила решение по допускане на делбата. Ето защо, неоснователна се явява жалбата в частта, в която се претендират различни квоти за разпределение на сумата .Ако съделителката Д. е имала претенции за увеличение стойността на имота или други претенции по сметки, то начинът да бъде овъзмездена е именно чрез предявяване на искане за сметки по реда на чл.346 ГПК- в делбеното производство , каквото не е налице, или облигационна претенция извън него.

По тези съображения въззивният съд ще потвърди решението в обжалваните негови части, като присъди и претендираните от въззиваемите разноски З.В.С.П. -в размер на *лв.адвокатско възнаграждение за тази инстанция.

Решението на КнОС по искането по чл.346 ГПК не подлежи на касационно обжалване съгласно императивната законова норма на чл. 280, ал. 2 ГПК, тъй като се касае за въззивно решение по гражданско дело  за парично вземане с цена на исковете под *лв. /според чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК цената на иска е търсената сума/  – срвн.Определение № 437 от 22.06.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 384/2012 г., III г. о., ГК, като същото  може да се обжалва в другата си част ;по отношение на квотите, при които е постановено да се разпредели между съделителите получената сума от публичната продан.

          Воден от изложеното, Кюстендилският окръжен съд

                                                 Р   Е   Ш   И  

ПОТВЪРЖДАВА Решение  №566 от 04.12.2018 г., постановено по гр.д. №1565 / 2013 г.на Районен съд – Дупница, в следните части:в частта, в която М.Г.Д., ЕГН **********, е осъдена  да заплати на З.Г.В., ЕГН ********** и С.С.П., ЕГН **********, на основание чл.30, ал.3 ЗС, общо сумата *лв. за изграждането на ограда и подпорна стена в процесния имот ; в частта, в която М.Г.Д., ЕГН **********, е осъдена  да заплати по сметка на РС - Дупница по уважените искания по сметки държавна такса до  размер на *, както и в частта, в която е постановено  получената от публичната продан на допуснатия до делба имот  да се разпредели между съделителите съобразно правата им в съсобствеността, определени с решението по допускане на делбата, а именно  за М.Г.Д. - 10/48 ид.ч.; за А.М.П. - 6/48 ид.ч; за Т.П.П. - 6/48 ид.ч.; за З.Г.В. - 13/48 ид.ч. и за С.С.П. - 13/48 ид. ч.

          ОТМЕНЯ посоченото решение по гр.дело №1565 / 2013 г.на Районен съд – Дупница в частта, в която М.Г.Д., ЕГН **********, е осъдена  да заплати по сметка на РС - Дупница по уважените искания по сметки държавна такса над  * до **.

          В останалата част  Решение  №566 от 04.12.2018 г.  по гр.дело  №1565 / 2013 г.на ДнРС е влязло в сила като необжалвано.

          ОСЪЖДА М.Г.Д., ЕГН **********, да заплати на З.Г.В., ЕГН ********** разноски за тази инстанция в размер на *лв.

          Настоящото решение на КнОС не подлежи на касационно обжалване  по искането по чл.346 ГПК , а в останалата му част може да се обжалва пред Върховния касационен съд с касационна жалба в 1-месечен срок от връчването му.

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                           ЧЛЕНОВЕ: