ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 281
гр. Перник, 02.05.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на втори май през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ
Членове:МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА
МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
като разгледа докладваното от КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ Въззивно
гражданско дело № 20251700500009 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба вх. № 1804/20.03.2025 г., подадена от Р. В. И. чрез адвокат П.
П. от САК за допълване на постановеното по делото решение в частта му за разноските като
бъдат присъдени заплатената държавна такса и адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗА.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК насрещната страна Ц. В. И. не е подала отговор.
Окръжен съд – Перник, в настоящият си съдебен състав, след като прецени доводите
на страните и доказателствата по делото, намира молбата за процесуално допустима –
подадена е в законоустановения срок по чл. 248, ал. 1 ГПК и от надлежна страна, а
разгледана по същество – за основателна, поради следните съображения:
Настоящото въззивно производство е образувано по жалба на Р. В. И. срещу решение
№ 182/25.10.2024 г., постановено по гр. дело № 556/2024 г. по описа на Районен съд –
Радомир, с което е допусната съдебна делба между жалбоподателката и Ц. В. по отношение
на поземлен имот, находящ се в село *** при делбени части: Ц. В. И. – 3/4 идеални части и
Р. В. И. – 1/4 идеални части.
С въззивната жалба и молба вх. № 953/11.02.2025 г. е направено искане за присъждане
на разноски – адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗА.
С постановено по делото решение № 64/11.03.2025 г. е отменено обжалваното решение
на районния съд в частта му, с която делбените части на съделителите са определени, както
следва: Ц. В. И. – 3/4 идеални части и Р. В. И. – 1/4 идеални части и вместо него в тази му
част е постановено ново, с което са определени делбените части на съделителите, както
1
следва: Ц. В. И. – 1/2 идеални части и Р. В. И. – 1/2 идеални части, а в останалата му част
обжалваното решение е потвърдено.
С оглед на така установеното е видно, че с постановеното по делото въззивно решение
съдът не се е произнесъл по своевременно направеното от жалбоподателката искане за
присъждане на разноски – адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗА,
поради което са налице основанията по чл. 248, ал. 1, пр. І-во ГПК за допълване на този
съдебен акт в частта му за разноските като предвид изхода на делото и приложения по
делото договор за правна защита и съдействие (л. 12-13) въззиваемата Ц. В. И. следва да
бъде осъдена да заплати на адвокат П. П. от САК на основание цитираната разпоредба от ЗА
сумата от 600 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за предоставената безплатна
правна помощ на въззиваемата Ц. В. И..
Съдът съобразява и практиката на ВКС по приложението на чл. 355 и чл. 78 ГПК (т. 9
от ППВС № 7/1973 г.; определение № 4/06.01.2011 г. по ч.гр. д. № 542/2010 г. на ІІ г.о.;
решения: № 50023/18.10.2023 Г. по гр. д. № 302/2022 г. на І-во г.о.; № 50142/06.02.2023 Г. по
гр. д. № 5139/2021 г. на І-во г.о.; № 59/09.09.2022 Г. по гр. д. № 3785/2021 г. на ІІ-ро г.о. и
др.), съгласно която правилото на чл. 355 ГПК намира приложение в случаите, когато не е
налице спор между страните относно обектите, които следва да се допуснат до делба,
наличието на съсобственост и правата им, поради което и решението по допускане на
делбата не е било предмет на последващ инстанционен контрол от въззивния, съответно от
касационния съд. Следователно, в настоящото въззивно производство, разпоредбата на чл.
355 ГПК не намира приложение и на жалбоподателката, съответно на процесуалния й
представител на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗА, се дължи присъждане на разноски с
оглед уважаването на въззивната жалба.
Водим от горното, настоящият съдебен състав на Окръжен съд – Перник
ОПРЕДЕЛИ:
Допълва решение № 64/11.03.2025 г., постановено по в. гр. дело № 9/2025 г. по описа
на Окръжен съд – Перник в частта му за разноските като:
Осъжда Ц. В. И. от ***, с ЕГН:********** да заплати на адвокат П. В. П., вписан към
Софийска адвокатска колегия с личен номер *** сумата от 600 лв. (шестстотин лева),
представляваща адвокатско възнаграждение за предоставената безплатна правна помощ на
въззиваемата Ц. В. И..
Настоящото определение подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния
касационен съд на Република България в едноседмичен срок от връчване на препис от
същото на страните по делото.
Председател: _______________________
Членове:
2
1._______________________
2._______________________
3