№ 3467
гр. София, 07.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВА
при участието на секретаря ЕД
като разгледа докладваното от ВА Гражданско дело № 20221110155819 по
описа за 2022 година
РЕШЕНИЕ
07.03.2023 г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав, в открито публично
заседание на тринадесети февруари през две хиляди и двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВА
при секретар ЕД, като разгледа докладваното от съдия ВА гр. дело № 55819/2022 г. по описа
на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Подадена е искова молба от В. Л. К. срещу ЗАД „ДБЖЗ“ АД, като се твърди, че на
11.08.2022 г., около 20:35 ч. в гр. София на ул. „Й. Стратиев“ бил управлявал собственият си
лек автомобил „Опел Астра“, рег. № ........ АК, като бил блъснат от лек автомобил
„Фолксваген Голф 6“, рег. № СА ............ РВ, който бил управляван от Габриела Иванова.
Поддържа, че виновен за ПТП-то бил водачът на лек автомобил „Фолксваген Голф 6“, рег.
№ СА ............ РВ, който не бил спазил пътен знак Б1 – „Пропусни движещите се по пътя с
предимство“. Навежда доводи, че за ПТП-то бил съставен двустранен констативен протокол,
като към момента на инцидента гражданската отговорност на виновния водач била покрит
застраховател риск при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите с период на застрахователно покритие от 27.10.2021 г. до 26.10.2022 г.
1
Излага съображения, че на 12.08.2022 г. бил уведомил застрахователят, като последният бил
извършил оглед на автомобила. Твърди, че бил получил застрахователно обезщетение в
размер на 336,44 лева, която била твърде малка и не можела да покрие вредите, чиято
действителна стойност била в размер на 2700,00 лева. Иска ответника да бъде осъден да
заплати сумата от 20,00 лева, частична претенция от такава в по-голям размер от 2363,56
лева, както и присъждането на деловодни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба, като се поддържа,
че претенциите са процесуално допустими, но неоснователни. Твърди, че във връзка с
претенцията на ищеца била образувана застрахователна преписка (именувана „щета“) №
0801-004667/2022-1, като била изплатена сумата от 336, 44 лева, която сума покривала
размера на действителните вреди, които били в причинно-следствена връзка с ПТП-то.
Навежда доводи, че в случая била приложима методиката по Наредба № 49/2014 г., освен
това ищецът не бил представил никакви доказателства, че бил извършен ремонт на лекия
автомобил. Развива съображения, че при определянето на размерна за обезщетението било
взето предвид, че увреденият автомобил е бил над 19 години, а също така част от
уврежданията не били в следствие на процесния инцидент. Поддържа, че размера на вредите
бил определен по експертна оценка на базата на действителните пазарни цени към момента
на ПТП-то. Иска отхвърляне на предявения иск.
С молба от 09.02.2023 г., докладавана от съда в о. с. з. от 13.02.2023 г., ищецът е
поискал изменение на претенцията, като същата се счита предявена за сумата от 500,00 лева
– частична претенция от такава в по-голям размер от 2363,56 лева.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното:
СРС, 156-ти състав е сезиран с частичен осъдителен иск с правно основание чл. 432
КЗ.
Според режима на КЗ във фактическия състав на правната норма в чл. 432 КЗ, се
урежда и гарантира правната възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за
обезщетяване на претърпените вреди срещу застрахователя, с когото делинквентът или
отговорно за неговото противоправно деяние лице е сключило договор за застраховка
„Гражданска отговорност”, обезпечаваща неговата деликтна отговорност. Фактическият
състав, от който възниква имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на
застрахователно обезщетение на увреденото лице, обхваща следните две групи
предпоставки: 1) застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е причинил
имуществени или неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинно-
следствена връзка с противоправното поведение на застрахования и 2) наличие на
застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска
отговорност” между делинквента и застрахователя – ответник.
Между страните не се спори, поради което и с доклада по делото е отделено за
безспорно между страните на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК: 1) че на 11.08.2022 г., около
20:35 ч. в гр. София на ул. „Й. Стратиев“, ищецът бил управлявал собственият си лек
автомобил „Опел Астра“, рег. № ........ АК, като бил блъснат от лек автомобил „Фолксваген
Голф 6“, рег. № СА ............ РВ, който бил управляван от Габриела Иванова; 2) че причина за
ПТП-то е виновното и противоправно поведение на водачът на лек автомобил „Фолксваген
Голф 6“, рег. № СА ............ РВ, който не бил спазил пътен знак Б1 – „Пропусни движещите
се по пътя с предимство“; 3) към момента на ПТП-то гражданската отговорност на виновния
водач била покрит застраховател риск при ответника по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите с период на застрахователно покритие от 27.10.2021 г. до
26.10.2022 г.; 4) при ответника е била образувана застрахователна преписка (именувана
„щета“) № 0801-004667/2022-1, като била изплатена сумата от 336, 44 лева.
2
Отделените за безспорно обстоятелства се подкрепят и от представените по делото
писмени доказателствени средства, които настоящият съдебен състав кредитира.
От Свидетелство за регистрация част I № ********* се установява, че В. Л. К. е
собственик на лек автомобил „Опел Астра“, рег. № ........ АК.
Свидетелството за регистрация на МПС доказва наличието на придобивно основание
на посочения в това свидетелство собственик, но не представлява пречка за установяване на
противното. Свидетелството за регистрация на автомобила е официален свидетелстващ
документ, съставляващ доказателство относно съдържащите се в него изявления,
включително и относно собственика на съответния автомобил – така Решение № 874 от
18.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4074/2008 г. на ІІІ ГО на ВКС; Решение № 792 от
12.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 281/2010 г., III г. о., ГК. Следователно свидетелството за
регистрация притежава обвързваща съда материална доказателствена сила – арг. чл. 179, ал.
1 ГПК. Ето защо, при липсата на провежда на пълно и главно доказване, което да оборва
обстоятелствата обективирани в официалния свидетелстващ документ, тоест
установяването, че същият е неверен по смисъла на чл. 193 ГПК (т.е. фактите за които
свидетелства не са се проявили по подобен начин в обективната действителност), съдът е
длъжен да приеме, че обвързващата материална доказателствена сила не е оборена, поради
което и обстоятелствата, които са обхванати от този процесуален ефект на писменото
доказателствено средство са се осъществили в обективната действителност по начина
отразен в документа.
С оглед изложеното, съдът намира, че в случая правния спор се концентрира върху
размера на дължимото застрахователно обезщетение.
Прието и неоспорено е заключението на САТЕ, като от същото се изяснява, че
механизма на ПТП-то е следния: на 11.08.2022 г., около 20:35 ч., лек автомобил „Фолксваген
Голф“, рег. № СА ............ РВ се движи по улица „Без Име“ и на кръстовището с ул. „Й.
Стратиев“, при наличието на знак Б1, водачът предприема маневра за десен завой, без да
пропусне движещият се по ул. „Й. Стратиев“, с посока от бул. „Симеоноско шосе“ към
автосервиз „Ауто Ателие“, лек автомобил „Опел Астра“, рег. № СА ........ АК, в следствие на
което траекториите на двете МПС-та се пресичат и настъпва удар. Вещото лице е посочило,
че с оглед настъпилите вреди по увреденото МПС – по средни пазарни цени към датата на
ПТП-то е за сумата от 1924,33 лева, съответно на базата на експертна оценка необходимата
стойност била 1045,61 лева. Посочено е, че установените вреди са в пряка причинно-
следствена връзка с инцидента. Експертът е посочил, че към момента на ПТП-то
действителната средна пазарна стойност на увредения лек автомобил „Опел Астра“, рег. №
СА ........ АК е в размер на 1782,00 лева, поради което била налице хипотеза на „тотална
щета“. Установено е, че стойността необходима за обезщетяването на вредите за процесния
автомобил при изваждане на 30 % запазени части била в размер на 1247,00 лева.
Съдът, като извърши преценка на заключението на САТЕ, съобразно правилото на
чл. 202 ГПК намира, че следва да го кредитира, тъй като е изготвено обективно,
компетентно и добросъвестно. Вещото лице е отговорило изчерпателно на поставените
задачи, като по делото липсват доказателства, че експертът е заинтересован от изхода на
правния спор или е недобросъвестен.
При определяне на стойността на дължимото регресно вземане, съдът намира, че
следва да вземе предвид стойността изяснена в заключението на САТЕ по средни пазарни
3
цени. Трябва да се изясни и принципната позиция на настоящият съдебен състав, че
съгласно нормата на чл. 386 КЗ застрахователната сума не може да надвишава
действителната или възстановителната стойност на имуществото. За действителна се смята
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със
същото качество. За възстановителна стойност се смята цената за възстановяване на
имуществото от същия вид, в това число всички присъщи разходи. Съгласно чл. 399 КЗ,
предмет на застрахователния договор за имуществено застраховане може да бъде всяко
право, което за застрахования е оценимо в пари. С оглед на така очертания предмет, при
обикновената имуществена застраховка максималният размер на вредите, които могат да
настъпят, може предварително да бъде определен, поради което застрахователната сума не
трябва да надвишава действителната или възстановителната стойност на имуществото.
Начинът на определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение при иска по чл.
405 КЗ, съответно чл. 410 КЗ, чл. 411 КЗ и чл. 432 КЗ се определя в рамките на договорената
максимална застрахователна сума, съобразно адекватната стойност на претърпяната от
осъществяване на застрахователното събитие вреда, който не може да надхвърля
действителната стойност на увреденото имущество, определена като пазарната му стойност
към същия момент – така Решение № 37 от 23.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 667/2008 г., I т.
о., ТК; Решение № 59 от 6.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 2367/2015 г., I т. о., ТК; Решение
№ 235 от 27.12.2013 г. на ВКС по т. д. № 1586/2013 г., II т. о., ТК. В тази насока изобщо
методиката по наредбата е неприложима в случая, като овехтяването е без значение.
Следва да се посочи, че с оглед възприетата от съда средна пазарна стойност, при
съпоставката й със стойността на увредения лек автомобил към датата на ПТП-то,
настоящият съдебен състав намира, че е налице хипотезата на „тотална щета” по смисъла на
чл. 390, ал. 2 КЗ.
Тоест, предвид кредитираното заключение на САТЕ, като се взе предвид размера на
запазените части, които са извадени от дължимата стойност следва да се направи извод, че
претенцията е основателна до пълния предявен размер от 500,00 лева, като тук съдът е отчел
и отделеното за безспорно обстоятелство – за наличието на извънсъдебно плащане. Като
следва да се отбележи и че в случая, съдът е взел предвид основният принцип в българският
граждански процес – за диспозитивното начало – арг. чл. 6, ал. 2 ГПК.
Ирелевантни са доводите на ответника, че ищецът не бил ангажирал доказателства,
че бил извършил ремонт на лекия автомобил. Дали е извършен ремонт или не на
автомобила е без значение за фактическият състав по ангажиране на отговорността на
застрахователя по застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по която в
случая ответникът се явява застраховател. Напротив целта на получаването на
застрахователно обезщетение е именно да се обезщетят нанесените вреди на лицето от
делинквента, респ. от неговия застраховател по застраховката „Гражданска отговорност“.
При този изход на правния спор с правна възможност да претендира разноски
разполага само ищеца. Последният е поискал присъждането на деловодни разноски, като е
доказал, че действително е сторил такива, поради което и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
следва да му се присъди сумата от 680,00 лева, представляващи деловодни разноски и
заплатено адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство.
Така мотивиран, Софийският районен съд
4
РЕШИ:
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „ДБЖЗ“ АД, ЕИК: ................., със седалище и адрес на управление:
гр. .................... да заплати на В. Л. К., ЕГН: **********, с адрес: гр. ......................., на
основание чл. 432 КЗ, сумата от 500,00 лева, представляващи частична претенция от такава
в по-голям размер от 2363,56 лева – застрахователно обезщетение за ПТП от 11.08.2022 г.,
около 20:35 ч. в гр. София на ул. „Й. Стратиев“, като В. Л. К. бил управлявал собственият си
лек автомобил „Опел Астра“, рег. № ........ АК, като бил блъснат от лек автомобил
„Фолксваген Голф 6“, рег. № СА ............ РВ, който бил управляван от Габриела Иванова,
която нарушил виновно и противоправно правилата за движение по пътищата, като не била
спазила знак „Б1“, в следствие на което лек автомобил „Опел Астра“, рег. № ........ АК били
нанесени вреди, ведно със законната лихва от 14.10.2022 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ЗАД „ДБЖЗ“ АД, ЕИК: ................. да
заплати на В. Л. К., ЕГН: **********, сумата от 680,00 лева, представляващи деловодни
разноски и заплатено адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщението до страните
с въззивна жалба пред Софийският градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5