№ 113
гр. Плевен , 11.02.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито
заседание на единадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Екатерина Т. Георгиева Панова
Членове:Методи Н. Здравков
Жанета Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Жанета Д. Георгиева Въззивно гражданско
дело № 20214400500101 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Производството по делото е образувано въз основа на депозирана
въззивна жалба от „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, гр. София, ЕИК
***** чрез пълномощника му юрисконсулт С. З. против решение №
260568/11.12.2020 г. по гр.д. № 8071/2019 г. по описа на Плевенския районен
съд. Във въззивната жалба се излагат доводи за недопустимост и
алтернативно за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на
постановеното решение. Във въззивната жалба подробно е посочено с какви
искове е сезиран съда, като се посочва, че първият иск е с правно основание
чл. 422 от ГПК и е с цена 25 414,59 лв., а при условие на евентуалност са
предявени следите осъдителни искове: в случай, че производството по
установителния иск бъде прекратено като недопустимо: осъдителен иск за
сумата от 23 463,30 лв. – непогасена главница по договора за кредит и
осъдителен иск за сумата от 7 143,24 лв. – непогасена наказателна лихва за
забава по чл. 19.2 от ОУ към договора за кредит, в случай, че производството
по първия осъдителен иск бъде прекратено или същият бъде отхвърлен са
предявени: осъдителен иск за сумата от 23 463,30 лв. – непогасена главница
по договор за кредит, осъдителен иск за сумата от 4 466,38 лв. – непогасена
възнаградителна лихва за вноските с падежи до подаване на ИМ от 01.01.2017
г. до 01.12.2019 г., осъдителен иск за сумата от 1 804,76 лв. – непогасена
1
наказателна лихва за забава по чл. 19.1 от ОУ към договора за кредит. В
жалбата се твърди, че е неясна волята на съда в решението, тъй като в
мотивите към същото са приети за недопустими, неоснователни и недоказани
както предявения установителен иск по чл. 422 от ГПК, така и предявените
при условие на евентуалност осъдителни искове, а в диспозитива на съдебния
акт е отхвърлен като неоснователност един иск без да са посочи кой от трите
е той. Посочва се, че първата сума в съдебния акт от 25 414,59 лв. е сбор от
претендираните суми по установителния иск, а изброените по-долу парични
суми съответстват на сумите по втория осъдителен иск. Твърди се, че в тази
връзка до ПлРС е подадена молба за допълване на решението и/или за
поправка на допусната явна фактическа грешка в решението. С жалбата не се
правят доказателствени искания. Видно от приложената квитанция за внесена
държавна такса, че по сметка на ПОС е внесена държавна такса в размер на
509,20 лв. в съответствие с дадените от ПлРС указания.
В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор на
въззивната жалба от въззиваемия Н. И. Н. чрез назначения му по делото
особен представител адвокат В.П., с който се оспорва основателността на
въззивната жалба.
Окръжният съд намира, че производството по делото следва да бъде
прекратено по следните съображения:
ПлРС е сезиран с искова молба от „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“
ЕАД, гр. София, ЕИК ***** чрез пълномощника му юрисконсулт С. З. против
ответника Н. И. Н. от гр. Видин, с която са предявени следните съединени
искове:
І. иск с правно основание чл. 422 ал. 1 ГПК за установяване
съществуването на вземането на ищеца по заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл. 417 ГПК № 2423-РЗ/14.12.2016 г. по ч.гр.д. №
2948/2016 г. по описа на РС – Видин общо за сумата от 25 414,59 лв., от
която:
сумата от 23 463,30 лв., представляваща непогасена главница по
договор за кредит за тещущо потребление от 27.05.2013 г. между
длъжника и „Банка ДСК“ ЕАД, гр. София;
2
- сумата от 120 лв. - такса изискуемост,
- сумата от 1 742,23 лв., представляваща договорна лихва за периода от
01.05.2016 г. до 07.12.2016 г.,
- сумата от 89,16 лв., представляваща наказателна лихва за периода от
01.12.2016 г. до 07.12.2016 г.,
- законната лихва върху главницата, считано от 08.12.2016 г. до
изплащане на вземането;
ІІ.При условие на евентуалност, в случай, че производството по
предявения установителен иск бъде прекратено като недопустимо:
осъдителен иск за сумата от 23 463,30 лв., представляваща непогасена
главница по договор за кредит за тещущо потребление от 27.05.2013 г.
между длъжника и „Банка ДСК“ ЕАД, гр. София, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба;
осъдителен иск за сумата от 7 143,24 лв. – непогасена наказателна
лихва за забава върху главницата в размер на 23 463,30 лв. по чл. 19.2 от
ОУ към договора за кредит за периода от 17.12.2016 г. до 17.12.2019 г.,
ІІІ. При условие на евентуалност, в случай, че производството по
предявените осъдителни искове по п. ІІ бъде прекратено като недопустимо
или същите бъдат отхвърлени като неоснователни:
осъдителен иск за сумата от 23 463,30 лв., представляваща непогасена
главница по договор за кредит за тещущо потребление от 27.05.2013 г.
между длъжника и „Банка ДСК“ ЕАД, гр. София, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба;
осъдителен иск за сумата от 4 466,38 лв. – непогасена възнаградителна
лихва за вноските с падежи до подаване на ИМ от 01.01.2017 г. до
01.12.2019 г.,
осъдителен иск за сумата от 1 804,76 лв. – непогасена наказателна
лихва за забава по чл. 19.1 от ОУ към договора за кредит върху
просрочените главници по вноски с падежи от 01.05.2016 г. до
01.12.2019 г. за периода от 17.12.2016 г. до 17.12.2019 г. вкл..
3
С обжалваното решение № 260568/11.12.2020 г. по гр.д. № 8071/2019
г. Плевенският районен съд е отхвърлил като неоснователен иск от ищеца
„ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, гр. София, ЕИК ***** против
ответника Н. И. Н. с цена на иска от 25 414,59 лв., произтичаща от
неизпълнение на договор за кредит за тещущо потребление от 27.05.2013 г.,
от която:
-сумата от 23 463,30 лв. - неизплатена главница, ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба по делото до
изплащане на вземането;
сумата от 4 466,38 лв. – непогасена по давност възнаградителна лихва
към датата на ИМ от 01.01.2017 г. до 01.12.2019 г. вкл.,
сумата от 1 804,76 лв. – непогасена по давност наказателна лихва за
забава по чл. 19.1 от ОУ просрочените главници по вноски с с падежи от
01.05.2016 г. до 01.12.2019 г. вкл. за периода от 17.12.2016 г. до
17.12.2019 г..
В мотивите на решението е посочено, че предявените искове следва да
бъдат отхвърлени като неоснователни, като е обсъждана допустимостта и
основателността на всички предявени с исковата молба искове –
установителен и осъдителни.
С определение № 260323/03.02.2021 г. по гр.д. № 8071/2019 г.
Плевенският районен съд е отхвърлил молбата на ищеца „ОТП ФАКТОРИНГ
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, гр. София, ЕИК ***** за поправка на допуснатата
очевидна фактическа грешка в решение № 260568/11.12.2020 г. и или
допълване на решението чрез посочване в диспозитива на всички отхвърлени
искове, като към датата на изпращане на делото в Плевенският окръжен съд –
08.02.2021 г. определението не е влязло в законна сила.
С оглед посочените във въззивната жалба оплаквания за неясна воля на
съда в обжалваното решение поради неяснота дали решението касае
установителния иск или осъдителните искове по п. ІІІ от ИМ и данните по
делото, въззивният съд счита, че следва да върне делото на Плевенският
районен съд за да приключи администрирането на книжата във връзка с
подлежащото на обжалване определение № 260323/03.02.2021 г. по гр.д. №
4
8071/2019 г., като делото се изпрати отново на въззивния съд след влизането
му в сила или при постъпила частна жалба срещу същото след
администрирането й.
В случай, че Плевенският районен съд прецени, че с определение №
260323/03.02.2021 г. по делото не се е произнесъл едновременно по исканията
по чл. 247 от ГПК и чл. 250 от ГПК, а само по едно от тях, същият дължи
произнасяне по непроизнесеното искане и с оглед оплакванията в тази насока
във въззивната жалба, като в този случай отново са относими указанията
относно влизане в сила на определението или администриране на постъпила
частна жалба.
Водим от горното, Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д.№ 101/2021 г. по описа на
Плевенския окръжен съд и ВРЪЩА делото във връзка с администриране
относно подлежащото на обжалване определение № 260323/03.02.2021 г. по
гр.д. № 8071/2019 г. по описа на съда.
УКАЗВА на Плевенския районен съд да изпрати делото на въззивния
съд след изпълнение на указанията в мотивите на настоящото определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО като непреграждащо не подлежи на обжалване, но
следва да се съобщи на страните за сведение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5