Решение по дело №8766/2015 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ …………/13.02.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА

 

               ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, XXXIX - ти състав състав, в публично съдебно заседание проведено на тринадесети януари през две хиляди и седемнадесета година, в състав:                                          

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Христина Колева

 

при секретаря Д.Д., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 8766 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

               Производството е за делба на недвижим имот във фаза по извършването й.

С влязло в сила решение, постановено по настоящото дело е допусната съдебна делба на следните недвижими имоти: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор № * /*/ка двеста и тринадесет точка две точка двадесет и три/ по кадастралната карта и кадастралните регистри одобрени със Заповед РД-18-92/ 14.10.2008 г. на Изпълнителния дикертокр на АГКК, с адрес на имота в град В., Област В., Община В., Район П., п.к. 9000, ул. „Б.”,, №*-* ет.*, ат.*/, като самостоятелния обект се намира в сграда № 2 /две/, разположена в поземлен имот с идентификатор № * /*/еста и тринадесет/, с предназначение на самостоятелния обект - ателие за творческа дейност, брой нива на обекта - едно, посочена в документа площ на обекта - 46,60 /четиридесет и шест цяло и шестдесет стотни/ квадратни метра, прилежащи части 3,06 /три цяло и шест стотни/ % общи части, изба 3 /три/ с площ от 3,18 /три цяло и осемнадесет стотни/ квадратни метра, на първо ниво, със съседни самостоятелни обекти в сградата на същия етаж - № * /*/ка двеста и тринадесет точка две точка двадесет и четири/, под обекта - няма, над обекта - № * /*/а двеста и тринадесет точка две точка четири/ и № * /*/а двеста и тринадесет точка две точка пет/; Самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 10135.2559.213.2.22 /десет хиляди сто тридесет и пет точка две хиляди петстотин петдесет и девет точка двеста и тринадесет точка две точка двадесет и две/ по кадастралната карта и кадастралните регистри одобрени със Заповед РД-18-92/ 14.10.2008 г. на Изпълнителния дикертокр на АГКК, с адрес на имота в град В., Област В., Община В., Район П., п.к. 9000, ул. „Б.” №*-*, ет.*, ат.* като самостоятелния обект се намира в сграда № 2 /две/, разположена в поземлен имот с идентификатор № * /*/еста и тринадесет/, с предназначение на самостоятелния обект - ателие за творческа дейност, брой нива на обекта -едно, посочена в документа площ на обекта - 36,81 /тридесет и шест цяло и осемдесет и една стотни/ квадратни метра, прилежащи части 2,37 /две цяло и тредесет и седем стотни/ % общи части, на първо ниво, със съседни самостоятелни обекти в сградата на същия етаж - № * /*/ка двеста и тринадесет точка две точка двадесет и едно/, под обекта - няма, над обекта - № * /*/а двеста и тринадесет точка две точка три/ и № * /*/а двеста и тринадесет точка две точка две/, между съсобствениците и при квоти в съсобствеността, както следва:1/3 ид. части за С.К. Х., ЕГН **********; 1/3 ид. части за И.Т.Д., ЕГН **********; 1/3 ид. части за К.И.Д., ЕГН **********, като съсобствеността между страните е възникнала на основание наследяване на Д.Н. Д., б.ж. на гр. В., починала на 04.12.2014г., на основание чл. 34, ал. 1 ЗС.

               І. ПО ПРЕКРАТЯВАНЕ НА СЪСОБСТВЕНОСТТА

С оглед изследване на въпроса за реалната поделяемост и действителната пазарна цена на допуснатия до делба недвижим имот, по делото са ангажирани специални знания посредством проведената СТЕ, заключението на вещото лице Ж.Б., по която установява, че делбените имоти са реално неподеляеми на три дяла, съобразно правата на всеки от съделителите в общността. Действителната пазарна стойност на имотите, определена съгласно чл. 349, ал. 4, пр. ІІ ГПК, възлиза на 52 970 лева за Ателие № * и 41 440 лева за Ателие № *. Заключението на вещото лице е кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено.

В срока по чл. 349, ал. 4, пр. І ГПК ответникът К.И.Д. е направил искане за възлагане на неподеляемото жилище – ат.№* с правно основание чл. 349, ал. 2 ГПК.

За да бъде извършена делбата чрез възлагане на имота по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК е необходимо същия да е жилищен по своето предназначение, да отговаря на изискванията на ЗУТ за самостоятелно жилище, да е реално неподеляем и съсобствеността върху него да е възникнала по наследяване. Недопустимо е извършване на делбата чрез възлагане на имота по този ред, когато съсобствеността, която следва да бъде прекратена в делбеното производство, е смесена (напр. наследяване и прекратена съпружеска имуществена общност - в този смисъл т.8 от ТР № 1 от 19.05.2004 г. на ВКС по гр. д. № 1/2004 г., ОСГК).

В разглеждания случай съсобствеността върху имота се поражда от един и същ юридически факт – от наследяване.

В случая не се установява да са налице предпоставките по чл.349, ал.2 ГПК за възлагане на имота в дял на съделителя Д..

Обстоятелството, че имотът е неподеляем е видно от заключението на вещото лице по назначената техническа експертиза. От описанието на имота в констативно – съобразителната част на експертизата се установява, че той отговаря на нормативните изисквания за самостоятелно жилище по чл.40, ал.1 ЗУТ. За възлагането по посочения по – горе ред е достатъчно претендиращия възлагането съделител да е живял в имота при откриване на наследството, от което черпи права, т.е. в конкретния случай на изследване подлежи факта дали съделителят К.Д. е живял в имота към датата на смъртта на своя наследодател – Д. Д., починала на 04.12.2014 г.

От показанията на разпитаните свидетели не се установи, К.Д. да е живял в Ателие № * към датата на откриване на наследството. Св. Н.П. установява, че още преди смъртта на наследодателката Д., двете ателиета са били отдавани под наем, като наемите са били плащани на Д. и съпругът й. След смъртта на Д., наемът от Ателие № * се плащал на К., а от Ателие №3 на И..

Съдът кредитира показанията на разпитания свидетел, доколкото по делото не се установява друго.

Не са налице доказателства и за отрицателния факт, че съделителят, претендиращ възлагане на имота няма друго жилище.

 Ето защо предявената претенция за възлагане на допуснатия до делба недвижим имот следва да се отхвърли като неоснователна.

Обстоятелството, че имотите са неподеляеми е видно от заключението на вещото лице по назначената техническа експертиза.

Предвид неподеляемостта на процесните имоти, невъзможно е и осигуряването на дял в натура на съделителите и ликвидирането на съсобствеността по реда на чл. 353 ГПК. Поради това и по аргумент от чл. 348 ГПК, делбата на имотите следва да се извърши чрез изнасянето им на публична продан.

Изнасянето на имотите на публична продан по реда на чл. 348 ГПК, не лишава съсобствениците, вкл. и неоснователно претендиращия възлагане К.Д., от възможността да изкупят делбения имот при условията на чл.505, ал.2 ГПК, съгласно разпоредбата на чл. 354 ГПК.

На основание чл. 355, пр. І ГПК вр. чл. 8, пр. І от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съобразно квотите им в съсобствеността и стойността на имотите, съделителите следва да бъдат осъдени да заплатят поотделно държавна такса в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС. Всеки един от съделителите следва да бъде осъден да заплати сумата от 1258.80 лева.

ІІ. ПО ПРЕТЕНЦИИТЕ ПО СМЕТКИ

В срока по чл. 346 ГПК, съдът е сезиран с претенциите на С. Х. с правно основание чл.31, ал.2 ЗС за осъждане на съделителя К.Д. да й заплати обезщетения за еднолично ползване на делбения имот ат.№* считано 05.10.2015 г. до 11.11.2016 г., в размер на 112.67 лева /сто и дванадесет лева и 0.67 ст./ месечно, ведно със законната лихва и за осъждане на съделителя И.Д. да й заплати обезщетения за еднолично ползване на делбения имот Ателие № *, считано от 07.10.2015 г. до 11.11.2016 г., в размер на 82.67 лева /осемдесет и два лева и 0.67 ст./ месечно,  ведно със законната лихва.

Приета е за съвместно разглеждане в рамките на делбеното производство предявената от К.И.Д. претенция с правно основание чл.30, ал.3 ЗС за заплащане на суми за извършени в имот Ателие №4 подобрения на обща стойност 10427 лева, направени приживе на наследодателката със нейно съгласие в периода 2010-2013г ., както следва: циментова замазка – под 644 лева; гипсова шпакловка – таван 368 лева; гипсова шпакловка – стени – 688 лева; грунд за гипсова мазилка по стени 11.80 лева; обръщане на прозорци  и врати 324 лева; ламинат 480 лева; грундиране и боядиссване стени и тавани 594 лева; поставяне на фаянс, теракот 1200 лева; мивка – 100 лева; моноблок 220 лева; преграждащ плот и стени – сухо строителство конструкция 250 лева; преградна стена 350 лева; монтаж на алуминиеви лайсни – 12.50 лева; контакти 67.50 лева; ключове – 40 лева; осветителни тела 200 лева; вградена кухня шкафове 2300 лева; вградени котлони – 280 лева; вградена фурна 460 лева; абсорбатор 120 лева; вградена мивка 100 лева; интериорни врати 800 лева; външна блиндирана врата 800 лева.

Претендира се всеки от останалите съделители да заплати по 3475.66 лева.

Предявени са и претенции за заплащане на суми от съделителите С.К. Х. и от  И.Т.Д. по реда на чл.31, ал.2 ЗС.

За еднолично ползване на Ателие № * от С.Х. в периода 15.11.2015г.-11.11.2016г. месечно по 100 лева или общо 1236.67 лева.

За еднолично ползване на Ателие № * от С.Х. в периода 15.11.2015г.-11.11.2016г. месечно по 116.50 лева или общо 1382.47 лева.

За еднолично ползване на Ателие № * от И.Д. в периода 15.11.2015г.-11.11.2016г. месечно по 100 лева или общо 1236.67 лева.

За еднолично ползване на Ателие № * от И.Д. в периода 15.11.2015г.-11.11.2016г. месечно по 116.50 лева или общо 1382.47 лева.

Ответниците, оспорват претенцията по сметки по основание и размер.

От фактическа страна съдът приема следното:

Вещото лице М. Т. по допуснатата СОЕ дава заключение относно средния месечен наем за Ателиет № * - в размер на 338 лева и за Ателие № * – в размер на 248 лева.

В полза на С.Х. са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Н.П..

Св. Палашева - племенница на наследодателката на страните Д.Н. знае за наследствените имоти. Заявява, че се намират на  ул. Б. ** и представляват две ателиета, едното по-голямо, другото по-малко. Знае и за лозето, находящо се в м-ст А. Ателиетата били построени преди повече от 10 г. След смъртта на Д. на 4 декември 2015 г., ателиетата се ползвали от наематели. Наемите ги вземали К. и И.. Те имали ключ, а С. нямала. Ателиетата били предадени от строителя в незавършен вид. Довършителните работи били направени от леля й и свако й. Когато Д. починала и двете ателиета били завършени и в тях живеели наематели. Ателиетата били отдадени под наем преди смъртта на Д., от нея и съпругът й. С. от 10.11.89 г. живеела в Г.

В полза на К.И.Д. са събрани гласни доказателства посредством разпит на св. В.К., за установяване на твърдяните подобрения в имота, както и за оборване твърдението на ищеца, че имотът - ателие №4 се е ползвал от него в рамките на претендирания период, а именно от 05.10.2015 г. до настоящия момент, вкл. че към датата на откриване на наследството е живял в ателие №4.

Св. К. познава страните по делото. Знае за наследствените имоти. Заявява, че И. довършил и двете ателиета. К. не е участвал в довършителните работи. В момента ателиетата не се ползвали от никого. С. живеела в Г. Не я е виждал преди да почине Д. и след това, вкл. не е присъствала и на погребението й.

Така изложената фактическа установеност обуславя следните правни изводи:

Обезщетението за ползване на съсобствен имот има компенсаторна функция спрямо останалите съсобственици и е изискуемо от деня на писменото му поискване. Едва след осъществяване на посочените релевантни факти – еднолично ползване на имота от съсобственика, адресат на волеизявлението на съсобственика - ищец, че желае да се ползва от правомощията си на собственик, едноличното ползване на общата вещ може да се квалифицира като неправомерно. Поради това и от този момент нататък ограничението, наложено на другия съсобственик в упражняването на правото му на собственост, следва да се компенсира.

По въпроса за ангажиране отговорността по чл.31 ал.2 ЗС, противоречието в съдебната практика е уеднаквено по реда на чл.292 ГПК с ТР 7/2012г. на ВКС, ОСГК. В тълкувателното решение е прието, че лично ползване по смисъла на чл. 31, ал. 2 ЗС е всяко поведение на съсобственик, което възпрепятства или ограничава останалите съсобственици да ползват общата вещ съобразно правата им, без да се събират добиви и граждански плодове. В конкретния случай се установи, чи Ателие № * и № * не се ползват от съделителите. Установи се, че са били отдавани под наем на трети лица още преди смъртта на Д., като след нейната смърт наемите са предавани на съделителите И.Д. и К.Д..

Доколкото по делото е установено, че общите имоти не са се ползвали от съделителите в рамките на исковите периоди, то претенциите им подлежат на отхвърляне.

На основание чл. 355, пр. ІІ ГПК и чл. 1 от Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК, С. Хаброва следва да бъде осъдена да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС държавна такса върху отхвърлената част на предявените искове по чл. 31, ал. 2 ЗС в общ размер на 108.59 лева, а К.Д. в общ размер на 210.60 лева.

Съдът е приел за съвместно разглеждане в рамките на делбеното производство предявената от ответника К.Д. претенция с правно чл.30, ал.3 ЗС за осъждане на всеки един от останалите съделителите да заплати сумата в размер на по 3475.66 лева, съставляваща една трета част от стойността на подобренията /индивидуализирани в молба от 21.11.2016г., л.160/, извършени в процесния имот- Ателие №4 от К.Д. в периода 2010-2013г..

Ответниците, оспорвават претенциите по сметки по основание и размер.

От фактическа страна съдът приема следното:

В полза на К.Д. са събрани гласни доказателства, за доказване претенциите му по сметки.

Св. Костов заяви, че довръшителните работи и в двете ателиета са направени от И.. К. не е участвал в довършителните работи.

Предявената от К.д. при условията на чл.346 ГПК претенция по сметки за присъждане на стойността на извършени от него подобрения в съсобствения между страните имот, намира своето правно основание в разпоредбата на чл.30, ал.3 ЗС, доколкото в случая нито се твърди, нито се установява направените от него разноски да са извършени в качеството му на владелец в хипотезата, разяснена с т.І.5. от ППВС № 6/1974 г.

По делото не са събрани писмени доказателства в подкрепа на твърдяните подобрения. Свидетелските показания на Костов безпротиворечиво установяват, че довършителните работи в ателиетата са направени от съделителя И.Д., а не от К.Д., като последният не е участвал в извършването на плащанията по възложените строителни и монтажни работи.

Поради изложеното, претенциите за заплащане стойността на подобренията останаха недоказани и подлежат на отхвърляне.

            На основание чл. 355, пр. ІІ ГПК и чл. 1 от Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС държавна такса върху върху отхвърлената част на предявените от него искове по чл. 30, ал.3 ЗЗД в общ размер на 278.05 лв..

По разноските:

Според разпоредбата на чл. 355 ГПК, страните заплащат разноските съобразно стойността на дяловете им, а по присъединените искове в делбеното производство разноските се определят по  чл. 78 ГПК. Няма съмнение, че разноските включват заплатените такси за свидетели, вещи лица, снабдяване с писмени доказателства и др. съдопроизводствени действия по повод ликвидиране на съсобствеността, както и, че правилата за присъждане разноски по чл. 78, които включват и възнаграждение за един адвокат, намират приложение в делбеното производство само във връзка с предявени претенции по сметки.

Възприетият в ППВС № 7/1973 г., т. 9 принцип за възлагане на разноските, е последователно възприеман и детайлизиран в практиката на ВКС. Според същия, при липса на оспорване на правата на съделителите, както и на способа за извършване на делбата, всеки съделител понася сам направените разноски за процесуално представителство на адвокат, а при наличието на спор за правата на съделителите, при оспорване на самия факт на съсобствеността, начина на извършване на делбата и по присъединените искове, както и при обжалване на първоинстанционното или въззивното решение, намира приложение разпоредбата на чл. 78 ГПК /в този смисъл определение № * по ч. гр. д. № 542/10 г., II г. о., определение № 252 по ч. гр. д. № 2024/2014 г., I г. о., и др./.

Направените по делото разноски от С.Х., съгласно списъка по чл.80 ГПК, са в размер на 1840 лв. - за депозит за вещи лица /310 лева/ и за възнаграждения за защита и съдействие от един адвокат /общо 1530 лева/.

Разноските за възнаграждение на вещото лице по допуснатата СТЕ, направени от ищцата общо в размер на 210 лв., следва да се разпределят между съделителите, съобразно стойността на дяловете им. В този смисъл К.Д. и И.Д. следва да й заплатят разноски за експертизата в размер на по 70 лева. 

Разноските за експертизата и за адвокатското възнаграждение за претендираните обезщетения не подлежат на присъждане по аргумент за противното от чл. 78, ал. 1 ГПК, тъй като тези претенции са отхвърлени.

За представителството в производството по сметки на ищцата следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение съразмерно на отхвърлената част от исковите претенции на К.Д. в претендирания размер от 830 лева, съобразно представените доказателства за действителното извършване на разноските.

По делото не са представени доказателства за действително извършени разноски от К.Д..

            Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд

 

Р Е Ш И:

                                              

ОТХВЪРЛЯ възлагателната претенция, с правно основание чл. 349, ал.2 ГПК, на съделителя К.И.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, като неоснователна.

ПОСТАНОВЯВА ДА БЪДАТ ИЗНЕСЕНИ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН следните недвижими имоти:

Самостоятелен обект в сграда с идентификатор № * /*/ка двеста и тринадесет точка две точка двадесет и три/ по кадастралната карта и кадастралните регистри одобрени със Заповед РД-18-92/ 14.10.2008 г. на Изпълнителния дикертокр на АГКК, с адрес на имота в град В., Област В., Община В., Район П., п.к. 9000, ул. „Б.”,, №*-* ет.*, ат.*/, като самостоятелния обект се намира в сграда № 2 /две/, разположена в поземлен имот с идентификатор № * /*/, с предназначение на самостоятелния обект - ателие за творческа дейност, брой нива на обекта - едно, посочена в документа площ на обекта - 46,60 /четиридесет и шест цяло и шестдесет стотни/ квадратни метра, прилежащи части 3,06 /три цяло и шест стотни/ % общи части, изба 3 /три/ с площ от 3,18 /три цяло и осемнадесет стотни/ квадратни метра, на първо ниво, със съседни самостоятелни обекти в сградата на същия етаж - № * /*/ка двеста и тринадесет точка две точка двадесет и четири/, под обекта - няма, над обекта - № * /*/а двеста и тринадесет точка две точка четири/ и № * /*/а двеста и тринадесет точка две точка пет, на стойност 52 970 лева /петдесет и две хиляди девтстотин и седемдесет лева/, при начална цена, определена от съдебния изпълнител, като получената при продажбата сума се разпредели между съделителите съобразно техните квоти, а именно: 1/3 ид. части от правото на собственост за С.К. Х., ЕГН **********; 1/3 ид. части от правото на собственост за И.Т.Д., ЕГН **********; 1/3 ид. части от правото на собственост за К.И.Д., ЕГН **********, на основание чл. 348 ГПК;

 

Самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 10135.2559.213.2.22 /десет хиляди сто тридесет и пет точка две хиляди петстотин петдесет и девет точка двеста и тринадесет точка две точка двадесет и две/ по кадастралната карта и кадастралните регистри одобрени със Заповед РД-18-92/ 14.10.2008 г. на Изпълнителния дикертокр на АГКК, с адрес на имота в град В., Област В., Община В., Район П., п.к. 9000, ул. „Б.” №*-*, ет.*, ат.* като самостоятелния обект се намира в сграда № 2 /две/, разположена в поземлен имот с идентификатор № * /*/еста и тринадесет/, с предназначение на самостоятелния обект - ателие за творческа дейност, брой нива на обекта -едно, посочена в документа площ на обекта - 36,81 /тридесет и шест цяло и осемдесет и една стотни/ квадратни метра, прилежащи части 2,37 /две цяло и тредесет и седем стотни/ % общи части, на първо ниво, със съседни самостоятелни обекти в сградата на същия етаж - № * /*/ка двеста и тринадесет точка две точка двадесет и едно/, под обекта - няма, над обекта - № * /*/а двеста и тринадесет точка две точка три/ и № * /*/а двеста и тринадесет точка две точка две/, на стойност 41 440 лева /четиридесет и една хиляди четиристотин и четиридесет лева/, при начална цена, определена от съдебния изпълнител, като получената при продажбата сума се разпредели между съделителите съобразно техните квоти, а именно: 1/3 ид. части от правото на собственост за С.К. Х., ЕГН **********; 1/3 ид. части от правото на собственост за И.Т.Д., ЕГН **********; 1/3 ид. части от правото на собственост за К.И.Д., ЕГН **********, на основание чл. 348 ГПК.     

 

ОСЪЖДА С.К. Х., ЕГН **********, адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС сумата 1258.80 лева /хиляда двеста петдесет и осем лева и 0.80 ст./, представляваща държавна такса по иска за делба, на основание чл.355 ГПК вр. чл. 8 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

ОСЪЖДА К.И.Д., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС сумата 1258.80 лева /хиляда двеста петдесет и осем лева и 0.80 ст./, представляваща държавна такса по иска за делба, на основание чл.355 ГПК вр. чл. 8 от Тарифа за държавните такси, които се от съдилищата по ГПК.

ОСЪЖДА И.Т.Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***  ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС сумата 1258.80 лева /хиляда двеста петдесет и осем лева и 0.80 ст./, представляваща държавна такса по иска за делба, на основание чл.355 ГПК вр. чл. 8 от Тарифа за държавните такси, които се от съдилищата по ГПК.

 

ОТХВЪРЛЯ претенцията на С.К. Х., ЕГН **********, адрес: *** с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС за осъждане на съделителя К.И.Д., ЕГН **********, с адрес: *** да й заплати обезщетения за еднолично ползване на делбения имот ат.№* считано 05.10.2015 г. до 11.11.2016 г., в размер на 112.67 лева /сто и дванадесет лева и 0.67 ст./ месечно, ведно със законната лихва, като неоснователна.

ОТХВЪРЛЯ претенцията на С.К. Х., ЕГН **********, адрес: *** правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС за осъждане на съделителя И.Т.Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: *** да й заплати обезщетения за еднолично ползване на делбения имот Ателие № *, считано от 07.10.2015 г. до 11.11.2016 г., в размер на 82.67 лева /осемдесет и два лева и 0.67 ст./ месечно,  ведно със законната лихва, като неоснователна.

 

ОСЪЖДА на основание чл. 355, пр. І от ГПК вр. чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК С.К. Х., ЕГН **********, адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС сумата от 108.59 лева /сто и осем лева и 0.59 ст./, представляваща дължима държавна такса по отхвърлената част от исковете с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС.

 

ОТХВЪРЛЯ претенциите на К.И.Д., ЕГН **********, с адрес: *** с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС за осъждане на съделителя С.К. Х., ЕГН **********, адрес: *** да му заплати обезщетения за еднолично ползване на Ателие № * в периода 15.11.2015г.-11.11.2016г. месечно по 100 лева или общо 1236.67 лева, ведно със законната лихва и за еднолично ползване на Ателие № * в периода 15.11.2015г.-11.11.2016г. месечно по 116.50 лева или общо 1382.47 лева, ведно със законната лихва, като неоснователни.

 

ОТХВЪРЛЯ претенциите на К.И.Д., ЕГН **********, с адрес: *** с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС за осъждане на съделителя И.Т.Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: *** да му заплати обезщетения за еднолично ползване на Ателие № * в периода 15.11.2015г.-11.11.2016г. месечно по 100 лева или общо 1236.67 лева, ведно със законната лихва и за еднолично ползване на Ателие № * в периода 15.11.2015г.-11.11.2016г. месечно по 116.50 лева или общо 1382.47 лева, ведно със законната лихва, като неоснователни.

ОСЪЖДА на основание чл. 355, пр. І от ГПК вр. чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК К.И.Д., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС сумата от 210.60 лева /двеста и десет лева и 0.60 ст./, представляваща дължима държавна такса по отхвърлената част от исковете с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС.

 

ОТХВЪРЛЯ претенцията на К.И.Д., ЕГН **********, с адрес: ***  с правно основание чл.30, ал.3 ЗС срещу С.К. Х., ЕГН **********, адрес: *** за заплащане на сумата 3475.66 лева /три хиляди четиристотин седемдесет и пет лева и 0.66 ст./, представляваща 1/3 от стойността на подобренията, извършени в делбения имот – Ателие № * на обща стойност 10427 лева, направени приживе на наследодателката със нейно съгласие в периода 2010-2013г., изразяващи се в: циментова замазка – под 644 лева; гипсова шпакловка – таван 368 лева; гипсова шпакловка – стени – 688 лева; грунд за гипсова мазилка по стени 11.80 лева; обръщане на прозорци  и врати 324 лева; ламинат 480 лева; грундиране и боядиссване стени и тавани 594 лева; поставяне на фаянс, теракот 1200 лева; мивка – 100 лева; моноблок 220 лева; преграждащ плот и стени – сухо строителство конструкция 250 лева; преградна стена 350 лева; монтаж на алуминиеви лайсни – 12.50 лева; контакти 67.50 лева; ключове – 40 лева; осветителни тела 200 лева; вградена кухня шкафове 2300 лева; вградени котлони – 280 лева; вградена фурна 460 лева; абсорбатор 120 лева; вградена мивка 100 лева; интериорни врати 800 лева; външна блиндирана врата 800 лева, като неоснователна.

 

ОТХВЪРЛЯ претенцията на К.И.Д., ЕГН **********, с адрес: ***  с правно основание чл.30, ал.3 ЗС срещу И.Т.Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: *** за заплащане на сумата 3475.66 лева /три хиляди четиристотин седемдесет и пет лева и 0.66 ст./, представляваща 1/3 от стойността на подобренията, извършени в делбения имот – Ателие № * на обща стойност 10427 лева, направени приживе на наследодателката със нейно съгласие в периода 2010-2013г., изразяващи се в: циментова замазка – под 644 лева; гипсова шпакловка – таван 368 лева; гипсова шпакловка – стени – 688 лева; грунд за гипсова мазилка по стени 11.80 лева; обръщане на прозорци  и врати 324 лева; ламинат 480 лева; грундиране и боядиссване стени и тавани 594 лева; поставяне на фаянс, теракот 1200 лева; мивка – 100 лева; моноблок 220 лева; преграждащ плот и стени – сухо строителство конструкция 250 лева; преградна стена 350 лева; монтаж на алуминиеви лайсни – 12.50 лева; контакти 67.50 лева; ключове – 40 лева; осветителни тела 200 лева; вградена кухня шкафове 2300 лева; вградени котлони – 280 лева; вградена фурна 460 лева; абсорбатор 120 лева; вградена мивка 100 лева; интериорни врати 800 лева; външна блиндирана врата 800 лева, като неоснователна.

 

ОСЪЖДА на основание чл. 355, пр. І от ГПК вр. чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК К.И.Д., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС сумата от 278.05 лв. /двеста седемдесет и осем лева и 0.05 ст./, представляваща дължима държавна такса по отхвърлената част от исковете с правно основание чл.30, ал.3 ЗС.

 

ОСЪЖДА на основание чл. 355 ГПК К.И.Д., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на С.К. Х., ЕГН **********, адрес: *** сумата от 830.00 лв. /осемстотин и тридесет лева/, представляваща реализирани съдебни разноски за защита и съдействие от един адвокат, съобразно отхвърлената част от претенциите по сметки между съделителите и сумата в размер на 70.00 лева /седемдесет лева/, заплатен депозит за вещо лице по допуснатата СТЕ, съобразно стойността на дела му в съсобствеността.

 

ОСЪЖДА на основание чл. 355 ГПК И.Т.Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на С.К. Х., ЕГН **********, адрес: *** сумата от 70.00 лева /седемдесет лева/, заплатен депозит за вещо лице по допуснатата СТЕ, съобразно стойността на дела му в съсобствеността.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните, на основание чл. 259, ал. 1 ГПК.

Препис от настоящото решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.

 

 

                                                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: