РЕШЕНИЕ
№ 543
гр. Бургас, 07.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на пети юни през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Галя Д. Русева
при участието на секретаря Петя Хр. Колева
като разгледа докладваното от Галя Д. Русева Гражданско дело №
20242100101168 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, предявена от „Юробанк
България“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, р-н „Витоша“, ул. „Околовръстен път“ № 260, представлявано от
изпълнителните директори П. Н. Д. и Д. Ш., против Д. Х. Г. с ЕГН **********
и В. Д. Д. с ЕГН **********, двамата с адрес гр. ******, ж.к. „******“, бл.**,
вх.**, ет.**, с която се претендира постановяване на решение, с което
ответниците бъдат осъдени да заплатят солидарно на ищеца сумата от
49 075,58 лв. – остатък от предсрочно изискуема главница по Договор за
потребителски кредит № FL1255752/11.02.2022 г., ведно с мораторна лихва в
размер на 3 400,63 лв. за периода от 11.08.2023 г. до 07.05.2024 г., както и
законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска –
14.05.2024 г. до окончателното изплащане, както и разноските по ч.гр.д. №
3040/2024 г. по описа на БРС. Вземанията са предмет на разпореждане, с което
е било отхвърлено заявлението на ищеца от 14.05.2024 г. за издаване на
изпълнителен лист по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 3040/2024 г. на БРС за
процесните суми.
Ищецът твърди, че по силата на Договор за потребителски кредит №
1
FL1255752/11.02.2022 г., ведно с погасителен план към него, е предоставил на
ответниците, в качеството им на солидарни длъжници и кредитополучатЕ.,
потребителски кредит в размер на 60 000 лв., който бил усвоен и който е
следвало да бъде върнат на месечни вноски съгласно погасителния план към
договора, ведно с дължимите лихви – възнаградителни и мораторни. Сочи се,
че на 11.07.2023 г. било трайно преустановено погасяването на вноските по
кредита, поради което и в съответствие с чл.14 от договора, поради
неплащането на която и да е вноска от същия, банката е упражнила правото си
да обяви кредита за предсрочно изискуем изцяло, като уведомлението за това
било връчено на ответниците чрез ЧСИ Иванка Миндова с район на действие
БОС на 07.02.2024 г. Поради това, предсрочната изискуемост на кредита
настъпила на 07.02.2024 г. Към тази дата ответниците дължали на банката
главница в размер на 53 680,79 лв., възнаградителна лихва в общ размер на
2 449,87 лв. за периода от 11.07.2023 г. до 07.02.2024 г. на осн.чл.3 от договора
за банков кредит, както и мораторна лихва в общ размер на 3 665,50 лв. за
периода от 11.08.2023 г. до 07.05.2024 г. на осн.чл.9 от договора. За дължимите
суми ищецът подал заявление по реда на чл. 417 ГПК, по което било
образувано ч.гр.д. № 3040/2024 г. по описа на БРС и по което съдът частично
уважил заявлението, като го отхвърлил по отношение на сумите, предмет на
настоящото производство. С оглед на това, се предявява настоящият
осъдителен иск.
В с.з. ищецът изпраща представител, който поддържа иска, сочи
доказателства и претендира присъждане на разноски.
Предявеният иск е с правно основание чл. 415, ал.3, т.3 ГПК вр.чл. 240,
ал.1 и ал.2 ЗЗД вр. чл.86 ЗЗД.
Ответниците, чрез назначените им особени представители адв.
Димитрова и адв. Христов, оспорват иска, като сочат, че същият следва да
бъде изцяло отхвърлен, тъй като не е настъпила предсрочната изискуемост за
непадежиралите вноски, доколкото не са надлежно уведомени длъжниците за
това от страна на ищеца съгласно посочения в договора за потребителски
кредит начин на уведомяване – на посочения постоянен и настоящ адрес. В
условията на евентуалност, сочи се, че искът би бил основателен до размера на
вноските, ведно с възнаградителните лихви, които са падежирали към датата
на формиране на силата на пресъдено нещо, т.е. към датата на приключване на
2
устните състезания, като се цитира и практика на ВКС. В писмени бележки
заявяват наличието на неравноправни клаузи в договора за потребителски
кредит и претендират отхвърляне на иска на това основание.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид исковата молба,
становището на ответната страна по нея, събраните по делото
доказателства и като съобрази закона, намира за установено от
фактическа страна следното:
С договор за потребителски кредит № FL1255752 от 11.02.2022 г.,
сключен между „Юробанк България“ Ад и ответниците, банката като
кредитор е предоставила на същите като кредитополучатели потребителски
кредит в размер на 60 000 лв., който е следвало да бъде върнат на месечни
вноски – главница и лихви, съгласно погасителен план към договора /чл.17/,
ведно с дължимите лихви – възнаградителни и мораторни /чл.4 и чл.7, ал.1 от
договора/. Вноските са платими на 11-то число от месеца /чл.8, ал.1/.
Дължимата на банката годишна лихва е уговорена в чл.3, ал.1 от договора: за
първите 12 месеца от срока на издължаване на кредита („период на прилагане
на фиксирана лихва“), кредитополучателят дължи на банката лихва,
изчислена при прилагане на фиксиран годишен лихвен процент в размер на
5,200 %; от 13-ия месец до крайния срок на издължаване на кредита („период
на прилагане на променлива лихва“), кредитополучателят дължи на банката
лихва, изчислена при прилагане на променлив годишен лихвен процент, в
размер на 5,200 %, който представлява сбор от референтен лихвен процент
плюс фиксирана договорна надбавка. За референтен лихвен процент по
договора се ползва референтният лихвен процент ПРАЙМ на „Юробанк
България“ АД за необезпечени кредити, в съответната валута, лева или евро,
приложим за съответния период на начисляване на лихвата съгласно ал. 2 и
следващите. Последната сочи, че референтният лихвен процент ПРАЙМ за
необезпечени кредити се определя съгласно Методологията на банката за
определяне на референтен лихвен процент ПРАЙМ по потребителски и
жилищно-ипотечни кредити, публикувано на интернет страницата на банката
и представляваща Приложение № 1 към договора за кредит. ПРАЙМ подлежи
на преразглеждане на тримесечна база при спазване условията, описани в
Методологията. В случай, че обявената стойност на ПРАЙМ е отрицателна, то
при определяне на годишния лихвен процент по кредита за съответния период
3
от срока на договора, през който това обстоятелство е налице, референтният
лихвен процент ще се приема и прилага със стойност 0 % - ал. 4, а при всяко
публикуване на нова актуална стойност на ПРАЙМ в периода на прилагане на
променлива лихва и при спазване на условията по ал.4 по-горе, банката
извършва съответна актуализация на годишния лихвен процент по кредита,
като новата приложима стойност на ПРАЙМ е в сила и се ползва за
определяне на лихвения процент по кредита, считано от датата, следваща
първата падежна дата на месечна вноска по кредита, след датата на
публикуване на новата стойност на ПРАЙМ.
Съгласно чл. 9 от договора, при просрочие на дължимите погасителни
вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита, кредитополучателят
дължи обезщетение за времето на забавата върху просрочените суми в размер
на законната лихва за забава.
Според чл.14, ал.1 от договора, при непогасяване в уговорения срок на
една или повече вноски по кредита, банката има право да обяви кредита за
изцяло или частично предсрочно изискуем.
Кредитът е бил изцяло усвоен от кредитополучателите, видно от
приложеното по делото платежно нареждане № 9336406/11.02.2022 г. – л.11 от
делото/. Вноските съгласно приложения на л.11-л.14 погасителен план са 120
на брой, месечни, платими на 11-то число на съответния месец. Според чл.19
от договора, всички уведомления и изявления във връзка с договора е
следвало да бъдат направени в писмена форма и се считат за получени, ако по
факс, чрез лично доставяне, чрез изпращане по пощата с обратна разписка, с
препоръчана поща, с куриер или по електронна поща достигнат до адресите на
страните, посочени в договора, като по отношение на кредитополучателите
адресът за получаване е вписаният в началото на договора или посоченият в
искането на отпускане на потребителски кредит настоящ адрес, както и всеки
друг адрес, посочен от кредитополучателя в подписан от него и представен
пред банката документ. В случая, в началото на договора за кредит е вписан
настоящ адрес на кредитополучателите в гр. ******, ж.к. „*******“ бл.**,
вх.**, ет.**, ап.**, а постоянен – гр. *****, ж.к. „******“ бл.**, вх.**, ет.**,
ап.**, като в искането за отпускане на кредита е посочен същият адрес на
кредитоискателя Д. Х. Г..
Кредитополучателите лично са били запознати срещу подпис към датата
4
на подписване на договора с Методологията за определяне на референтен
лихвен процент /ПРАЙМ/ по потребителски и жилищно-ипотечни кредити.
От 2 бр. констативни протоколи от 26.02.2024 г. на ЧСИ Иванка Миндова
с район на действие ОС – Бургас се установява, че на 07.02.2024 г. на
осн.чл.47, ал.5 ГПК на длъжниците Д. Х. Г. и В. Д. Г. (понастоящем Д.) е било
връчено уведомление за обявяване на предсрочно изискуемост на кредита от
страна на банката, поради неплащане на вноски с падеж от 11.07.2023 г. до
30.11.2023 г. в общ размер на 3 063,23 лв., като ответниците са били търсени от
ЧСИ единствено на посочения в договора за потребителски кредит настоящ
адрес в гр. ******, ж.к. „******“, бл.**, вх. **, ет. **, тъй като при справка в
НБД „Население“ било установено, че това е постоянният и настоящ адрес на
лицата, а същите нямали регистрирани трудови договори.
От заключението на назначената по делото СИЕ става ясно, че кредитът,
отпуснат от банката в размер на 60 000 лева, е бил усвоен от ответника Д. Х. Г.
на 11.02.2022 г., чрез заверяване на банковата сметка, на която същият е
титуляр. Извършените погашения на главницата са в общ размер на 6319,21
лв., посочени в Приложение № 1 към заключението. Към датата на обявяване
на кредита за изцяло предсрочно изискуем – 11.07.2023 г., неплатеният
остатък от главницата е в размер на 53 680,79 лв., като плащанията са
преустановени, считано от вноска с падеж 11.07.2023 г. Главницата в размер
на 53 680,79 лв. включва и вноски с падеж от датата на обявяване на
предсрочната изискуемост на кредита до датата на заявлението по чл. 417 от
ГПК в общ размер на 4 605,21 лв. (от вноска № 17 до вноска № 27
включително), както и главница в размер на 49 075,59 лв. за периода от
14.05.2024 г. – датата на заявлението по чл. 417 ГПК, до крайния срок за
погасяване на кредита – 11.02.2023 г. Поради обстоятелството, че част от
плащанията по кредита са извършени след падежната дата, определена в
погасителния план, банката е начислила лихва за забава на основание чл. 9 от
договора в общ размер на 3 683,08 лв. за периода от 11.07.2022 г. до 07.05.2024
г. До датата на обявяване на кредита за изцяло и предсрочно изискуем,
кредитополучателят е извършил плащания за погасяване на мораторна лихва
за закъснели погасителни вноски за периода от 11.07.2022 г. до 11.08.2023 г. на
обща стойност 27,58 лв. Неплатеният остатък от задължението за мораторна
лихва е в размер на 3 655,50 лв. и обхваща сумите за наказателна лихва върху
5
просрочените вноски за периода от 11.08.2023 г. до 07.05.2024 г. Счетоводните
записвания относно процесния кредит са редовно водени от ищеца.
Според допълнителното заключение на СИЕ, депозирано на 12.05.2025 г.,
лихвата е била променяна едностранно от банката неколкократно. По кредита
не са капитализирани лихви. Размерът на дължимите непогасени падежирали
вноски за главница в периода от 11.05.2024 г. до 10.04.2025 г. е 3 782,72 лв., а
до 08.05.2025 г. – 4 148,84 лв. В с.з. на 15.05.2025 г. вещото лице заявява, че
непогасената част от главницата към дата 11.05.2025 г. /това е датата на
последната падежирала вноска към датата на приключване на устните
състезания пред съда – 05.06.2025 г./ е отразена в последната колона от
таблица-Приложение № 1 към допълнителното заключение и в размер на
45 552,86 лв., като главницата от вноска с падеж 11.05.2025 г. е в размер на
369,66 лв. /колона 2 от Приложение № 1/. При това положение и на осн.чл.162
ГПК, съдът изчисли, че към датата на приключване на устните състезания
пред съда – 05.06.2025 г., падежиралите и непогасени главници за периода от
11.05.2024 г. до 11.05.2025 г. /последната падежирала вноска преди последното
с.з. по делото/ са в общ размер на 4 538,50 лв. /4 148,84 лв. + 369,66 лв./, а не
както е посочило вещото лице в с.з. на 15.05.2025 г. – 4 209,61 лв., защото
видно от колона № 2 от таблицата на стр.137 от делото, това е главницата, но
за падежирали вноски в периода от 11.06.2024 г. до 11.05.2025 г., а не от
11.05.2024 г. до 11.05.2025 г. вкл.
Според приетото второ допълнително заключение на СИЕ, депозирано
на 20.05.2025 г., размерът на законната лихва върху непогасените вноски
/включващи главници и лихви/ с настъпил падеж от 11.05.2024 г. до 05.06.2025
г. /датата на последното с.з./, изчислена чрез прилагане на основен лихвен
процент, е в размер на 808,14 лв.
При така установената по делото фактическа обстановка, съдът
намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 415, ал.3 вр.ал.1, т.3 ГПК, в случаите,
когато съдът откаже да издаде заповед за изпълнение, ищецът може да
предяви осъдителен иск за вземането си, като според ал.4, искът се предявява
в едномесечен срок от съобщението на съда с указанията в тази връзка и
ищецът довнася дължимата за производството държавна такса.
В настоящото производство в тежест на ищеца е да докаже наличието
6
на валидно правоотношение по Договор за потребителски кредит от
11.02.2022 г. с ответниците, ведно с погасителен план към него, че банката-
ищец е предоставила на ответниците, в качеството им на кредитополучатели,
потребителски кредит в размер на 60 000 лв., който е бил усвоен и който е
следвало да бъде върнат на месечни вноски съгласно погасителния план към
договора, ведно с дължимите лихви – възнаградителни и мораторни; че
считано от 11.07.2023 г. е било трайно преустановено погасяването на
вноските по кредита от страна на ответниците и са настъпили условията за
обявяването на кредита за предсрочно изискуем; че предсрочната изискуемост
е била обявена на ответниците на 07.02.2024 г. на осн.чл.47, ал.5 ГПК; ищецът
следва да установи и размера на дължимите от ответниците суми – главница и
лихви, за процесните периоди.
С оглед на събраните по делото доказателства, съдът приема, че по
делото ищецът е доказал активната си легитимация по иска, тъй като е
доказал, че между страните е действащо валидно облигационно
правоотношение по договор за кредит от 11.02.2022 г. при посочените в
исковата молба условия, по което правоотношение ответниците се явяват
солидарни длъжници, в качеството им на кредитополучатели. Следователно,
банката може да изисква изпълнение от който и да е от тях, при условията на
солидарна отговорност. Доказано е също, че кредитът е бил усвоен от
ответниците, че същите са допуснали забава в плащанията, считано от вноска
с падеж 11.07.2023 г., поради което е възникнало правото на банката съгласно
чл.14 от договора да обяви кредита за предсрочно изискуем. Правото, обаче,
не е било упражнено надлежно, тъй като ответниците не са били търсени на
посочения в началото на договора за кредит постоянен адрес в гр. ******, ж.к.
„*******“, бл.**, ет.**, ап.**, в съответствие с уговореното в чл.19 от
договора. Следователно, не са били изчерпани всички възможности за тяхното
надлежно уведомяване на някой от адресите, които самите те са посочили в
подадени пред банката документи, поради което и не е настъпила по
отношение на тях предсрочната изискуемост на кредита. Поради това, ищецът
може да претендира от ответниците само вноските /главници и
възнаградителни лихви/, които са падежирали до датата на приключване на
устните състезания пред съда, съгласно дадените разяснения с ТР №
8/02.04.2019 г. по т.д. № 8/2017 г., ОСГТК на ВКС.
7
Безспорно в случая длъжникът има качеството на потребител по смисъла
на и § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП и чл. 9, ал. 3 ЗПК и в съответствие със законовите
изисквания съдът дължи извършването на служебна преценка за наличието на
неравноправни клаузи в договора, както и за противоречие на клаузи от
договора със закона и добрите нрави. Съгласно чл.7, ал.3 от ГПК, съдът
служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с
потребител. Той осигурява възможност на страните да изразят становище по
тези въпроси. Според чл. 143, ал.1 ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключван с
потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.
Съгласно чл.143, ал.2, т.19 ЗЗП, неравноправна е клаузата, която не позволява
на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на
договора. Неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са
уговорени индивидуално – чл.146, ал.1 ЗЗП.
В Решение № 98/25.07.2017 г. по т.д. № 535/2016 г., І т.о. на ВКС, е даден
отговор на въпроса как следва да се разбира понятието „индивидуално
уговорена клауза” по смисъла на чл.146 ЗЗП и дали подписването на договор
за банков кредит от потребителя освобождава банката от задължението й да
докаже, че намиращи се в договора клаузи, оспорени от потребителя като
неравноправни, са били индивидуално уговорени с него. Посочено е, че
защитата при неравноправен характер на договор, сключен с потребител, е
изключена за индивидуално уговорените клаузи – чл.146, ал.1 ЗЗП, но се
прилага към останалата част на договора – чл.146, ал.3 ЗЗП. При
потребителски договор и възражение за неравноправен характер на клаузи от
същия, тежестта на доказване, че определено условие от договора е уговорено
индивидуално, е на търговеца или доставчика. В този смисъл, при позоваване
на неравноправен характер на договорна клауза от потребител или при
служебна проверка от съда за евентуално неравноправен характер на клауза от
потребителски договор съгласно Решение № 23/07.07.2016г. по т.д.№ 3686/14г.
на ВКС, І т.о., търговецът или доставчикът следва да установи
индивидуалното уговаряне на оспорената клауза, като само обстоятелството,
че договорът е подписан, е ирелевантно за дължимата от съда защита на
потребителя. Ако посоченото обстоятелство – подписване на договора от
потребителя, би освобождавало търговеца от задължението да докаже, че
8
клаузите са били индивидуално уговорени, това поначало би имало за
последица изключване на защитата при всички потребителски договори.
В разпоредбата на чл.146, ал.2 ЗЗП са посочени критериите, според които
клаузи от договора не са индивидуално уговорени. Това са тези клаузи, които
са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал
възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор
при общи условия. Даденото легално определение за клаузи, които не са
индивидуално уговорени, се ползва с оглед на осъществяваната върху такива
клауза преценка от гледна точка на техния евентуално неравноправен
характер. От дефиницията на законодателя следва по аргумент за противното,
че индивидуално уговорени са клаузи, които не са били изготвени
предварително или дори и да са били изготвени предварително, потребителят
е могъл да изрази становище по тяхното съдържание и съответно, при
достатъчно информиран избор, ги е приел. Клаузите на общите условия, към
които препраща договорът, независимо че са приети от потребителя при
сключването му, поначало се считат, че не са индивидуално уговорени. По
отношение на съгласието с общите условия на договора и декларирането на
получаването им от потребителя, включени като изявления в индивидуалния
договор, следва да се съобразява и разпоредбата на чл.147а, ал.5 ЗЗП, а за
измененията на общите условия – правилата по чл.147б ЗЗП. Одобряването на
общите условия от Комисията за защита на потребителите по реда на чл.148,
ал.2 и ал.3 ЗЗП не изключва съдебния контрол за преценка на клаузите в тези
общи условия относно неравноправния им характер.
На следващо място, законодателят е изключил от потребителската защита
клаузи, които отразяват законови или подзаконови разпоредби или принципи
на международни конвенции, в т.ч. в областта на транспорта, по които
държавите – членки на ЕС или ЕС са страна, съгласно П..12а от ДР на З..
Посочената забрана не се отнася до клаузи в общите условия, които
възпроизвеждат законова норма, с която се уреждат друга категория договори,
за които националната уредба е неприложима - Решение на Съда на ЕС от
21.03.2013г. по дело С – 92/11. От потребителската защита по чл.146, ал.1 ЗЗП
са изключени и клаузите по чл.145, ал.2 ЗЗП, които се отнасят до определяне
на основния предмет на договора, както и съответствието между цената или
възнаграждението, от една страна, и стоката или услугата, която ще бъде
доставена или извършена в замяна, от друга страна. Преценка на
9
неравноправен характер на тези клаузи се извършва, ако същите не са ясни и
разбираеми. Посочените клаузи биха могли да са индивидуално уговорени,
доколкото се отнасят до определящите договора престации и потребителят,
изразявайки съгласие за сключване на договора, е могъл да влияе върху
съдържанието им. Изискването за съставяне на клаузите на ясен и разбираем
език, сочи на необходимост от предоставяне на информация, въз основа на
която потребителят да може да прецени икономическите последици от
сключването на договора и съответно даденото съгласие да е недвусмислено,
което формира и извод, че клаузите по чл.145, ал.2 ЗЗП биха могли и да не са
индивидуално уговорени. Тези клаузи, като правило, са част от
индивидуалния договор, но биха подлежали на преценка за евентуална
неравноправност, ако не са уговорени индивидуално и не са съставени ясно и
разбираемо. В този смисъл е последователната практика на Съда на ЕС, като
например: Решение от 23.04.2015г. по дело С – 96/14; Решение от 30.04.2014г.
по дело С – 26/13; Решение от 26.02.2015г. по дело С – 143/13; Решение по
дело С-472/10; Решение по съединени дела С-154/15, С-307/15 и С-308/15 от
21.12.2016г. Изискването е за яснота и разбираемост - клаузата да е така
формулирана, че да е разбираема не само от граматическа гледна точка, но и в
договора да е изложен прозрачно точният механизъм за изменението на
договора, както и отношението между този механизъм и механизма,
предвиден в другите клаузи, така че потребителят да може да предвиди въз
основа на ясни и разбираеми критерии произтичащите за него икономически
последици. При съмнение относно смисъла на определено условие, то се
тълкува по благоприятен за потребителя начин – чл.147, ал.2 ЗЗП.
По изложените съображения, следва да се приеме, че индивидуално
уговорена клауза по смисъла на чл.146 ЗЗП е клауза в потребителски договор,
която не е била изготвена предварително от търговеца или доставчика, или
дори и да е била изготвена предварително, потребителят е могъл да изрази
становище по нейното съдържание, доколкото при достатъчно информиран
избор, я е приел. Индивидуално уговорена би могла да е и клауза, която се
отнася до определяне на основния предмет на договора, както и до
съответствието между цената или възнаграждението, от една страна, и стоката
или услугата, която ще бъде доставена или извършена в замяна, от друга
страна, съгласно чл.145, ал.2 ЗЗП. Клаузите по чл.145, ал.2 ЗЗП, които не са
индивидуално уговорени, подлежат за преценка от гледна точка на
10
неравноправния им характер, само ако не са изразени ясно и разбираемо.
Изискването на ясен и разбираем език включва яснота и разбираемост на
клаузите не само от граматическа гледна точка, но прозрачно и
недвусмислено изложение на съдържанието на правата и задълженията
на страните, така че потребителят да може да предвиди въз основа на
ясни и разбираеми критерии произтичащите за него икономически
последици. Подписването на договор за банков кредит от потребителя не
освобождава банката от задължението й да докаже, че намиращи се в договора
клаузи, оспорени от потребителя като неравноправни, са били индивидуално
уговорени с него.
В конкретния случай съдът счита, че не се установява неравноправен
характер на клаузата за възнаградителна лихва, тъй като същата е договорена
индивидуално, предварително са били запознати кредитополучателите с
механизма на нейното формиране /методиката/, като макар и сложен,
механизмът им е бил съобщен по ясен и разбираем начин и същите са
подписали договора, след като са били напълно информирани за
икономическите последици от тази клауза. Ето защо, възражението на
ответниците, направено в писмената защита в тази връзка, съдът преценя като
неоснователно.
В случая ответниците следва да заплатят на ищеца дължимите вноски с
настъпил падеж в периода след 11.05.2024 г. до 11.05.2025 г. вкл., т.е. 12 бр.
вноски, като същите следва да включват не само претендираната главница, но
и възнаградителна лихва. Видно от изложението на исковата молба е, че макар
ищецът да претендира сумата от 49 075,58 лв. като главница, същият изрично
сочи, че това са вноски с падеж след 14.05.2015 г. – датата на подаване на
заявлението в съда, т.е. суми, които включват не само главница, но и
възнаградителна лихва. Съответно, заявлението, подадено по ч.гр.д. №
3040/2024 г. на БРС и входирано в съда на 15.05.2024 г., е било уважено за
вноските с настъпил падеж към тази дата - от вноска № 17 до вноска № 27
вкл. / т.е. до вноска с падеж 11.05.2024 г. включително/. Следователно, съдът в
настоящото производство следва да присъди вноските, чийто падеж е
настъпил след тази дата 11.05.2024 г., до датата на приключване на устните
състезания в съда – 05.06.2024 г. Това са вноски с падеж от 11.06.2024 г. до
11.05.2024 г. включително, които са общо 12.
11
Видно от данните в колона № 5 от Таблица-Приложение № 2 към СИЕ
/л.97 – гръб/, вноските за този период са от по 642,27 лв., следователно на
осн.чл.162 ГПК съдът изчисли, че за периода от 11.06.2024 г. до 11.05.2025 г.
вкл. падежиралите вноски са в общ размер на 7 707,24 лв. /12 вноски Х 642,27
лв./. До този размер главният иск е основателен и следва да се уважи, ведно
със законната лихва от считано от 15.05.2024 г. /датата на подаване на
заявлението в съда/ до окончателното изплащане, като за горницата над тази
сума до претендираната сума от 49 075,58 лв., главният иск е неоснователен и
следва да се отхвърли, ведно с лихвата върху тази разлика, считано от
15.05.2024 г.
Поради допуснатата забава в плащанията, ответниците дължат и
мораторна лихва върху просрочените падежирали вноски, която за същия
период е в размер на 808,14 лв., до който размер искът по чл.86 ЗЗД е
основателен и следва да се уважи, като за горницата над тази сума до
претендираната сума от 3 400,63 лв., искът е неоснователен и следва да се
отхвърли.
С оглед изхода на делото и претенцията на ищеца за разноски, на осн.78,
ал.1 от ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да му заплати сумата от
1 971,97 лв., представляваща направени от него разноски в исковото и
заповедното производство съразмерно на уважената част от исковете.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. Х. Г. с ЕГН ********** и В. Д. Д. с ЕГН **********, двамата
с адрес гр. ******, ж.к. „******“, бл.**, вх.**, ет.**, ДА ЗАПЛАТЯТ
СОЛИДАРНО на „Юробанк България“ АД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, р-н „Витоша“, ул. „Околовръстен път“ № 260,
представлявано от изпълнителните директори П. Н. Д. и Д. Ш., главница в
размер на 7 707,24 лв., представляваща падежирали вноски с падеж от
11.06.2024 г. до 11.05.2025 г. вкл., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението по ч.гр.д. № 3040/2024 г. по описа на БРС в съда –
15.05.2024 г. до изплащане на вземането, които суми са дължими по договор за
потребителски кредит от 11.02.2022 г., КАТО ОТХВЪРЛЯ ИСКА за
12
горницата над сумата от 7 707,24 лв. до сумата от 49 075,58 лв., ведно със
законната лихва върху тази разлика, считано от 15.05.2024 г.
ОСЪЖДА Д. Х. Г. с ЕГН ********** и В. Д. Д. с ЕГН **********, двамата
с адрес гр. *******, ж.к. „******“, бл.**, вх.**, ет.4, ДА ЗАПЛАТЯТ
СОЛИДАРНО на „Юробанк България“ АД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, р-н „Витоша“, ул. „Околовръстен път“ № 260,
представлявано от изпълнителните директори П. Н. Д. и Д. Ш., мораторна
лихва в размер на 808,14 лв. лв. за периода от 11.05.2024 г. до 11.05.2025 г.,
които суми са дължими по договор за потребителски кредит от 11.02.2022 г.,
КАТО ОТХВЪРЛЯ ИСКА за горницата над сумата от 808,14 лв. до сумата от
3 400,63 лв.
ОСЪЖДА Д. Х. Г. с ЕГН ********** и В. Д. Д. с ЕГН **********, двамата
с адрес гр. ******, ж.к. „******“, бл.**, вх.**, ет.**, да заплатят на „Юробанк
България“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, р-н „Витоша“, ул. „Околовръстен път“ № 260, представлявано от
изпълнителните директори П. Н. Д. и Д. Ш., направените по делото разноски в
размер на 1 971,97 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Апелативен съд Бургас.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
13