№ 242
гр. Шумен, 01.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XV-И СЪСТАВ, в публично заседание на
девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламена К. Недялкова
при участието на секретаря Ц. В. К.а
като разгледа докладваното от Пламена К. Недялкова Административно
наказателно дело № 20223630200344 по описа за 2022 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление №21 – 0869 - 003803/22.12.2021 год. на
Началник сектор „ПП” при ОДМВР – гр.Шумен, с което на основание чл.53 от ЗАНН и
чл.638 ал.3 от КЗ на Д. Х. К., ЕГН ********** е наложено административно наказание
“глоба” в размер на 400 /четиристотин/ лева. Жалбоподателят моли съда да постанови
решение, с което да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно и
неправилно. Оспорва фактическите констатации в АУАН и в НП. Счита, че не е извършил
вмененото му нарушение, тъй като е управлявал автомобила в двора на „МБАЛ – Шумен“
АД, който бил с ограничен достъп за свободно преминаване. Намира също така, че не е
налице умисъл за извършване на нарушението. Излага и доводи, че се касае за маловажен
случай. В съдебно заседание редовно призован не се явява.
За Административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован
съгласно императивната разпоредба на чл.61 ал.1 от ЗАНН, се явява процесуален
представител. В придружителното писмо оспорва жалбата и моли наказателното
постановление да бъде потвърдено изцяло, както и да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните правни
съображения:
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на
закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят Д. Х. К. на 21.11.2021г. в11.07 часа управлявал л.а. „Форксваген
Транспортер“ с рег.№ Н 4338 АН, собственост на „МБАЛ – Шумен“ АД, на територията на
болничното заведение. В същото време на посоченото място били свидетелите АТ. СВ. Д. и
Г. ПЛ. М. – служители на РУ – Шумен, които оказвали съдействие на разследващи органи
при извършване на процесуално – следствени действия. Забелязали управляваният от
жалбоподателя автомобил, който бил видимо технически неизправен, поради което го
спрели за проверка. При проводеният разговор с жалбоподателя, последният заявил, че няма
СУМПС, тъй като му било отнето, също така нямал и документи за автомобила. На место
1
бил извикан екип на сектор ПП при ОДМВР – Шумен, а именно свидетелите ОН. Н. ЮМ. и
Н. АС. Н. – мл. автоконтрольори. При извършената от контролните органи проверка било
констатирано, че по отношение на автомобила няма сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност”, няма технически преглед и е бил спрян от движение. Тъй като
жалбоподателят управлявал автомобила, за който нямало сключен действащ договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, за констатираното нарушение св.О.Ю.
му съставил АУАН № 544352/21.11.2021г. за нарушение на чл.638 ал.3 от КЗ. Актът е
подписан от К. като в бланката е отразено, че няма възражения. Впоследствие се е
възползвал от законното си право и е депозирал възражения в срока по чл.44, ал.1 от
ЗАНН, които са били разгледани от И.С.Г. – ПИ в група ОДПДПК в сектор ПП при ОДМВР
– Шумен. След като се запознал с възраженията и материалите по преписката, Г. не
установил обстоятелства или доказателства съставеният срещу жалбоподателя АУАН да
бъде анулиран или преписката прекратена и счел подаденото възражение за неоснователно.
Въз основа на съставения акт и материалите съдържащи се в административно –
наказателната преписка, административно-наказващият орган е издал обжалваното НП като
е възприел изцяло констатациите съдържащи се в АУАН. На основание чл.638 ал.3 от КЗ на
Д. Х. К., ЕГН ********** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 400
лева. НП е връчено лично на жалб. К. на 10.02.2022г.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото
гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя М.С. М. и на
свидетелите АТ. СВ. Д., Г. ПЛ. М., Н. АС. Н., както и от присъединените на основание
чл.283 от НПК писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна
следното:
В хода на административно – наказателното производство не е допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до накърняване на
правото на защита на санкционираното лице. Актът за установяване на административно
нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това
длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно
предявени и връчени на жалбоподателя. Наказателното постановление е било издадено в
шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН.
Административно-наказателното производство е започнало с редовно съставен акт,
съдържащ всички минимално изискуеми по смисъла на чл.42 от ЗАНН реквизити. Същият е
предявен и връчен на жалбоподателя. В НП също се съдържат всички минимално изискуеми
по силата на чл.57 от ЗАНН реквизити. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да
се защитава.
В разпоредбата на чл.461 от КЗ са подробно изброени всички задължителни
застраховки, като в т.1 на същия член, като такава е посочена “Гражданската отговорност”
на автомобилистите по т. 10.1, раздел II, буква "А" от приложение № 1, а именно
застраховката, свързана с притежаването и използването на моторно превозно средство.
Отговорността на жалбоподателя е ангажирана по чл.638 ал.3 от КЗ, а именно за това,
че управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване
няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност"
на автомобилистите. В тази хипотеза законодателят е предвидил санкция за всяко лице,
което управлява МПС, за което няма сключена застраховка.
Съдът намира за безспорно установено, че към 21.11.2021г. по отношение на л.а.
„Форксваген Транспортер“ с рег.№ Н 4338 АН, собственост на „МБАЛ – Шумен“ АД не е
имало валиден договор за сключена застраховка “Гражданска отговорност”. Това
обстоятелство не се оспорва и от страна на жалбоподателя в жалбата. От събраните по
делото гласни доказателства се установява по безспорен начин и, че жалбоподателят е
управлявал посоченото по-горе МПС. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите.
Същите пресъздават това, което са възприели непосредствено като показанията им са
конкретни, ясни и последователни, изясняват в пълнота всички факти и обстоятелства във
връзка с възприетите от тях действия на жалбоподателя. Освен това няма данни по делото,
които да създават съмнения относно обективността и безпристрастността на тези свидетели
или да сочат на наличието на мотив да набедят жалбоподателя в нарушение, което не е
2
извършил.
Поради изложеното съдът намира, че жалбоподателя е осъществил от обективна и
субективна страна посоченото в акта и в издаденото въз основа на него наказателно
постановление, административно нарушение. За административните нарушения не се
изисква пряк умисъл. Достатъчно е да са извършени непредпазливо. В конкретният случай
се касае за непредпазливо деяние, доколкото не се събраха доказателства, че
жалбоподателят е знаел, че няма сключена валидна застраховка за автомобила, но е могъл и
е бил длъжен да разбере това преди да поеме управлението на автомобила. Съдът намира ,
че в процеса не се доказаха факти и обстоятелства, които да оборят доказателствената сила
на съставения акт, които биха обосновали становището на съда за различни констатации от
тези отразени в акта, а оттам и за различни правни изводи от тези на административно
наказващия орган.
Възражението на жалбоподателя, че доколкото е управлявал автомобила на
територия обособена като двор на „МБАЛ – Шумен“ АД, която била с ограничен достъп за
свободно движение, поради което не попада в обхвата на чл.2 ал.1 от ЗДвП и е налице
некомпетентност на АНО, съобразно чл.2 ал.3 изр.второ от ЗДвП, съдът намира за
неоснователно. Съгласно §6 т.1 от ДР на ЗДвП - "Път" е всяка земна площ или съоръжение,
предназначени или обикновено използвани за движение на пътни превозни средства или на
пешеходци. В случая конкретната алея на територията, стопанисвана от „МБАЛ – Шумен“
АД освен от пешеходци се ползва и от МПС. От изискана от „МБАЛ – Шумен“ АД
информация се установява, че достъпът на МПС е контролиран, чрез поставени бариери, но
не е ограничен за частни МПС. Условията на ползването му са еднакви за всички
участници в движението, поради което има характера на път отворен за обществено
ползване.
Административно - наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението и
правилно е издирил и приложил действащата санкционна разпоредба.
Настоящият съдебен състав намира, че АНО правилно е приел, че не е налице
маловажен случай. Задължителното имуществено застраховане има за цел при настъпване
на застрахователно събитие да се поправят вредите причинени други му. Основната функция
на застраховката «Гражданска отговорност» е обезщетителна. Нарушението е застрашило
обществените отношения, свързани с възможността за уреждане на претенции за вреди от
ПТП, поради което следва да се приеме, че обществената опасност на този пропуск се
отличава с достатъчен интензитет, за да се приеме, че същото следва да се санкционира по
административен ред, а не представлява маловажен случай. Отделно от това, самата
специфика на делото не се отличава от класическия случай на несключване на "гражданска
отговорност" (какъвто би бил, например, случаят, когато между сроковете на валидност на
предходната и последващата застраховка има часове или минути, което да е породило
объркване), поради което и не би могло да се приеме, че е налице занижена опасност на
случая, в сравнение с обикновения, която да наложи извод за маловажност на деянието.
Поради всичко изложено по-горе, съдът намира, че наказателното постановление,
предмет на обжалване по настоящото дело се явява правилно и законосъобразно и като
такова следва да бъде потвърдено изцяло.
Предвид изхода на делото основателно се явява искането на административно
наказващият орган за присъждане на юрисконсултско възнагражение. Съгласно чл.63 ал.5 от
ЗАНН, в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда възнаграждение в
размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. В конкретното
производство е осъществено процесуално представителство в две открити съдебни
заседания от юрисконсулт, поради което на ОДМВР- Шумен следва да бъде присъдено
възнаграждение в размер на 80 лева.
Водим от горното и на основание чл.63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №21 – 0869 - 003803/22.12.2021 год.
на Началник сектор „ПП” при ОД на МВР – гр.Шумен, с което на основание чл.53 от ЗАНН
и чл.638 ал.3 от КЗ на Д. Х. К., ЕГН ********** е наложено административно наказание
3
“глоба” в размер на 400 /четиристотин/ лева като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА Д. Х. К., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на ОДМВР - Шумен
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80.00 /осемдесет/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.Шумен
на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
4