Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260239 05.08.2022
г. ГРАД
БУРГАС
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД
– БУРГАС, в публично заседание на
дванадесети юли през две хиляди двадесет и втора година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Моника
Яханаджиян
при участието на секретаря Станка Чавдарова
като разгледа докладваното от съдия М.Яханаджиян гр.дело
№2904 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано след като с определение №261074/22.12.2020 г., постановено по
гр.д.№863/2021 г. по описа на БОС,
насрещният иск на „Победа“ АД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.“Одрин“ №15, представлявано от „ЗИТ“ АД, ЕИК *********, чрез Михаил Василев Чоролеев, подаден
чрез пълномощник, срещу А.Е.Ч., ЕГН **********, адрес *** и Е.И.Д., ЕГН **********, адрес ***, за обявяване за
недействителен спрямо ищеца
на сключеният между ответниците
договор за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт
№17 от 27.01.2015 г., том І, рег.№289, дело №16/2015 год. на нотариус Н. Ников,
рег.№246 на НК, който имот представлява
1/8 ид.ч. от сграда с идентификатор 07079.610.305.1 по КККР на гр.Бургас, със застроена площ от 342 кв.м., адрес в гр.Бургас,
ул.“Момина сълза“ №6, разположена в поземлен имот с идентификатор
07079.610.305, предназначение: жилищна сграда, ведно
с 1/8 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 07079.610.305 по КККР на гр.Бургас,
с площ от 342 кв.м., адрес
гр.Бургас, ул.“Момина
сълза“ №6, трайно предназначение на територията: урбанизирана,
начин на трайно ползване-ниско застрояване, при съседи: идентификатор
07079.610.306, 07079.610.307, 07079.610.403, който имот съгласно документ за
собственост представлява триетажна масивна сграда, състояща се от партерен етаж
с пет броя магазини и два етажа, находяща се в гр.Бургас, ул.“Бенковски“ №6,
цялата сграда застроена на площ от 345 кв.м., заедно с дворното място, върху
което е построена сграда, с площ от 345 кв.м., съставляващо парцел VII в кв.2 по плана на гр.Бургас, е отделен за разглеждане в
самостоятелно производство (настоящето).
Според твърденията в исковата молба, към 27.01.2015 г.
ответникът Ч. се легитимира като собственик по наследство от баща си – Е.С.Ч.,
на 1/8 ид.ч. от сграда с идентификатор
07079.610.305.1 и на 1/8 ид.ч. от
поземлен имот с идентификатор 07079.610.305, с които се разпоредил възмездно в полза на ответницата Е.И.Д., като сключил
с нея договор за издръжка и гледане, обективиран в н.а. за прехвърляне на
недвижим имот срещу издържка и гледане №17, т.I, рег.№289, д.№16/27.01.2015 г. на нотариус с рег.№246 на
НК и район на действие РС-Бургас.
Ищецът твърди, че договорът е сключен със знание от
страна на ответниците, че към датата на прехвърлянето ищецът има качеството на кредитор
по отношение на ответника Ч., вземанията му са установени по съдебен ред и за тях
ищецът се е снабдил с изпълнителен лист, присъединен към изп.д.№20118050400151/2011
г. по описа на ЧСИ Станимира Николова, рег.№805 и район на действие ОС-Бургас,
както и с цел да го увредят като се избегне евентуално принудително изпълнение
върху отчуждения имот.
В подкрепа на иска ангажира доказателства, претендира
разноски.
В
предоставения срок за отговор по чл.131 от ГПК ответникът А.Е.Ч. подава писмен отговор, в който оспорва претенцията като
неоснователна с твърдението, че към
датата на изповядване на сделката от 27.01.2015 г., не е бил длъжник на ищеца. В подкрепа на своята теза ангажира доказателства, претендира разноски.
В
срока по чл.131 от ГПК, от право на отговор на исковата молба се е възползвала и ответницата Е.И.Д., която оспорва иска като неоснователен по аргументи,
преповтарящи тезата на ответника Ч.. Прави
възражение за придобиване на имота по давност с твърдението, че е добросъвестен
владелец, а владението е осъществявано
непрекъснато повече от пет години, считано от 2015 г. до настоящия момент. Наред с това въвежда възражение за погасяване на
правото на иск на ищеца по давност, като сочи, че сделката е сключена на
27.01.2015 г., а исковата молба е депозирана на 14.10.2020 г., на което ищецът
възразява насрещно с аргумент, че давността е била прекъсната с предприемане на
действия по образуваното срещу ответника Ч. изпълнително производство. В
подкрепа на твърденията си ангажира доказателства, претендира разноски.
Предявеният
иск е с правно основание чл.135
от ЗЗД.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на
страните, намира за установено от фактическа страна следното:
Между страните не се спори, че между ответниците е
сключен договор за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане,
обективиран в н.а. №17, т.I, рег.№289, д.№16/27.01.2015 г., по
силата на който ответникът А.Ч. е
прехвърлил на ответницата Е.Д. собствената си 1/8 ид.ч. от следните недвижими
имоти: сграда с идентификатор 07079.610.305.1 по КККР на гр.Бургас, одобрени
със Заповед РД-18-9/30.01.2009 г. на ИД на АГКК, последно изменение със заповед
18-14702-08.12.2014 г. на Началник на СГКК-Бургас, адрес на сградата:
гр.Бургас, „Момина сълза“ №6, като сградата е разположена в поземлен имот с
идентификатор 07079.610.305, със застроена площ от 342 кв.м., брой етажи: два,
с предназначение: жилищна сграда със смесено предназначение, заедно с поземлен
имот с идентификатор 07079.610.305 по КККР на гр.Бургас, одобрени със Заповед
№РД-18-9/30.01.2009 г. на ИД на АГКК, адрес на поземления имот гр.Бургас,
ул.“Момина сълза“ №6, площ от 342 кв.м., трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване (до 10 м.), номер по
предходен план: 2168, кв.9, парцел: I, при съседи: 07079.610.306, 07079.610.307,
07079.610.403, които недвижими имоти, съгласно акт за собственост представляват
триетажна масивна сграда, състояща се от партерен етаж с пет броя магазини и
два етажа, нахоядща се в гр.Бургас, ул.“Бенковски“ №6, цялата сграда застроена
на площ от 345 кв.м., заедно с дворно място, върху което е пострена сградата, с
площ от 345 кв.м., съставляващо парцел VII в кв.2 на гр.Бургас, при граници: ул.“Бенковски“,
ул.“Иларион Макариополски“, наследници на А. П., наследници на С. С. и наследници
на Д. Х., срещу задължението на приобретателя Е.И.Д., да осигури гледане и
издръжка на прехвърлителя докато е жив. В този смисъл е приетия като
доказателство и приложен на л.8-9, н.а за прехвърляне на недвижим имот срещу
издържка и гледане №17, т.I, рег.№289, д.№16/27.01.2015 г. на нотариус с рег.№246 на
НК и район на действие РС-Бургас.
Не се спори между страните, че към датата на сделката –
27.01.2015 г., прехвърлителят по
договора за издръжка и гледане – А.Е.Ч. се е легитимирал като собственик по
наследство от своя баща - Ч. на прехвърлената ид.ч. от процесните недвижими
имоти, за което свидетелстват приетите като доказателства н.а. за собственост
на недвижим имот №150, т.23, д.№15644/16.12.1997 г. на нотариус при РС-Бургас,
препис извлечение от акт за смърт №161/11.03.2009 г., издадено от Община
Средец, София и удостоверение за съпруг/а и родствени връзки,
изх.№94-01-20422/17.06.2022 г., издадено от Община Бургас.
Чрез обясненията на ответника А.Е.Ч., дадени по реда на
чл.176 от ГПК, се установява, че към настоящия момент ответниците съжителстват
заедно като съпрузи, но към датата на прехвърлителната сделка – 27.01.2015 г.,
такова фактическо съжителство между тях не е било налице.
Безспорна в отношенията между страните е и следната
хронология на събитията, а именно:
-на 07.02.2009 г. починал наследодателят на ответника Ч.
– Ч.;
-на 01.04.2009 г., по партидата на починалия Е. Ч. е била
вписана възбрана върху недвижимите имоти с адрес в гр.Бургас, ул.“Бенковски“
№6, понастоящем „Момина сълза“ №6, представляващи поземлен имот с площ от 345
кв.м. и жилищна сграда-еднофамилна с площ от 345 кв.м. Възбраната е била
вписана въз основа на определение от 26.03.2009 г., постановено по
гр.д.№2064/2009 г. по описа на СГС и
издадена въз основа на него на 27.03.2009 г. обезпечителна заповед, което определение
е било потвърдено с определение №1626/18.11.2009 г., постановено по
ч.гр.д.№2928/2009 г. по описа на САС;
-междувременно, с определение №6315/05.06.2009 г.,
постановено по гр.д.№2064/2009 г. по описа на СГС, в сила от 19.06.2009 г.,
производството в частта по предявения от „Победа“ АД против Ч. иск е било
прекратено, като мотивите на съда за това са били, че ответникът по делото Е. Ч.
е починал преди завеждане на исковата молба. Производството по делото е
продължило срещу останалите ответници и въз основа на влязлото в сила съдебно
решение, „Победа“ АД се е снабдило с изпълнителен лист, въз основа на който
било образувано изп.д.№151/2011 г. по описа на ЧСИ Станимира Николова, рег.№805
на КЧСИ. На 17.03.2011 г., по реда на чл.449, ал.2 от ГПК е била вписана
възбрана върху целия недвижим имот, находящ се в гр.Бургас, ул.“Момина сълза“
№6.
-през 2009 г., по искова молба на „Победа“ АД срещу А. Е.
Ч. и други ответници, е било образувано гр.д.№8676/2009 г. по описа на СГС, с решението
по което ответниците са били осъдени да заплатят на ищеца „Победа“ АД
обезщетение по чл.59 от ЗЗД, ведно със законната лихва и разноски. За
посоченото вземане, на 13.03.2015 г. „Победа“ АД се е снабдило с изпълнителен
лист, който присъединил към образуваното вече изпълнително производство по
изп.д.№151/2021 г. по описа на ЧСИ Станимира Николова, рег.№805 на КЧСИ и район
на действие ОС-Бургас.
-междувременно, на 27.01.2015 г., ответникът Ч.
прехвърлил на ответницата Д. собствената си по наследство 1/8 ид.ч. от
процесните недвижими имоти с адрес в гр.Бургас, ул.“Момина сълза“ №6.
-на 19.10.2015 г., с Постановление за възлагане на
недвижим имот на ЧСИ Станимира Николова, рег.№805 на КЧСИ, район на действие
ОС-Бургас, в сила от 03.11.2015 г., върху ищеца са били възложени 1/8 ид.ч. от
процесните недвижими имоти с адрес в гр.Бургас, ул.“Момина сълза“ №6, сочени
като собствени на ответника А.Ч..
При
така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.135
от ЗЗД и има за предмет потестативното
право на кредитора да обяви за недействителни по отношение на себе си
действията, с които длъжникът го уврежда.
Съгласно цитираната разпоредба, кредиторът
може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които
длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането.
Когато действието е възмездно, лицето, с което длъжникът е договарял, трябва
също да е знаело за увреждането.
Предпоставка за допустимост на
иска по чл.135
от ЗЗД е наличието на правен интерес у
ищеца, който интерес се обуславя от качеството му на кредитор. Не е необходимо
ищецът да доказва
при условията на главно и пълно доказване ликвидността и изискуемостта на
вземането си, за да е налице правен интерес от предявяване на Павлов иск.
Предпоставки
за основателност на иск с правно
основание чл.135 от ЗЗД са ищецът да е кредитор
на ответника, с вземане, което да е предхождащо по време датата на сделката,
чиято относителна недействителност се претендира, сделката да е валидна, т. е.
да е породила правно действие, да не са налице пороци, водещи до нейната
недействителност, сделката да е увредила интересите на кредитора и страните по
нея да са знаели за увреждането. Знанието за увреждане
не се изисква, ако сделката е безвъзмездна.
Събрания по делото писмен доказателствен материал безспорно
установява, че ищецът има качеството на кредитор на ответника Ч. с вземане,
което предхожда по време датата на сделката и в тази връзка не е необходимо
ищецът да разполага с изпълнително основание преди датата на сделката, а е
достатъчно вземането му да е възникнало.
В тази връзка, установи се по делото, че срещу ответника Ч.
има постановено на 15.01.2013 г. съдебно решение №382 по гр.д.№8676/2009 г. по
описа на СГС, което е било ревизирано по реда на въззивното обжалване от САС,
пред който е било образувано в.гр.д.№2156/2014 г. по описа на същия съд.
Производството е приключило с осъждане на ответниците по иска, сред които и А.Ч.,
да заплатят на „Победа“АД обезщетение в размер на 1 259 224,00 лева, от които
настоящият ответник дължи 179 889,14 лева. Въз основа на постановения съдебен
акт, на 13.03.2015 г. е бил издаден изпълнителен лист, който индивидуализира
вземането на ищеца по основание, падеж и размер.
Налице е следователно основание да се приеме, че за ищеца
съществува правен интерес от предявявения иск и първата предпоставка за
уважаването му е налице – ищецът е имал качеството на кредитор на ответника Ч.
с вземане, възникнало преди датата на сделката – 27.01.2015 г.
Останалите предпоставки за уважаване на иска също се
установяват като налични – към датата на сделката – 27.01.2015 г.,
прехвърленият имот е бил собственост на ответника Ч.. В тази връзка, не се
споделя от съда за основателно възражението на ищеца, че с оглед вписаната от
него на 01.04.2009 г. възбрана, сделката от 27.01.2015 г. не може да му се противопостави.
В тази връзка, установи се по делото, че наследодателят на ответника Ч. е
починал на 07.02.2009 г., поради което и към 01.04.2009 г. не е имало основание
за налагане на обезпечителна мярка по отношение на него. С прекратяване на
производството по гр.д.№2064/2009 г. по описа на СГС по отношение на починалия
ответник, ефекта на наложената възбрана е отпаднал по право и за наследникът му
- ответника А.Ч., не е съществувало ограничение в правото му да се разпорежда с
наследеното имущество.
Увреждане на кредитора като елемент от фактическия състав
на иска също е налице. Изхождайки от
основния принцип, че цялото имущество на длъжника служи за общо обезпечение на
неговите кредитори /чл.133
от ЗЗД/ и съобразявайки трайно установената практика на ВКС, че
всяко отчуждаване на имуществото на длъжника намалява възможностите за
удовлетворение на кредитора, съдът приема, че прехвърлителната сделка от 27.01.2015 г., с която имуществени
права от патримониума на ответника Ч. са прехвърлени в имуществото на ответницата Д., е
увреждаща, тъй като намалява платежоспособността на ответника и възможността на
ищеца като негов кредитор да се удовлетвори от имуществото му.
Налице е и субективната предпоставка – знание за
увредата. Установи се по делото, че понастоящем страните съжителстват като
семейство, което е индиция, че процесната сделка е осъществена като защитна
мярка срещу заплахата от правото на ищеца да се удовлетвори от имуществото на своя
длъжник - ответника Ч.. Макар по делото да не се установи с категоричност, че
към момента на сделката тази фактическа свързаност на страните също е била
налице, съществуват и други косвени доказателства, които преценени в съвкупност
с останалия, събран по делото доказателствен материал, водят до извод, че
сделката от 27.01.2015 г. е осъществена единствено с цел увреждане на кредитора.
Така от справката в имотния регистър е видно, че са извършени поредица от
сделки, с които ответникът Ч. е прехвърлил недвижими имоти на ответника Д., като
са започнали през 2014 г., когато вземането на „Победа“ АД срещу ответника Ч.
вече е било възникнало и разкрива истинската цел на ответниците, а именно длъжникът
да се освободи от имуществото си, което да доведе до невъзможност на кредиторът
му в един бъдещ момент да удовлетвори вземането си.
Макар по делото да е установен фактическият състав на
чл.135 от ЗЗД, искът ще бъде отхвърлен, тъй като е предявен на 29.12.2020 г.,
което е след изтичане на петгодишния давностен срок за предявяване, считано от
изповядване на увреждащата сделка – 27.01.2015 г. В тази връзка възражението на
ответната страна Д. съдът намира за основателно, а що се отнася до насрещното
възражение на ищеца за прекъсване на давността с предприемане на действия по
образуваното срещу ответника Ч. изпълнително производство, същото не се споделя
от съда за основателно. В свое решение №12/11.03.2014 г., постановено по
гр.д.№3547/2013 г. по описа на ВКС, съдът е приел, че нито правните действия на
кредитора по реализиране на вземането, нито правните действия на длъжника, ако
последният признае вземането, са от естество да прекъснат давността за
реализиране на правото кредиторът да иска отмяна на увреждащата го сделка.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК в тежест на ищеца следва
да се възложат направените от ответниците разноски, които са в размер на по
3500 лева за всеки от тях, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран
от гореизложените съображения и на
основание чл.235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от „Победа“
АД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.“Одрин“ №15, представлявано от „ЗИТ“ АД, ЕИК *********, чрез Михаил Василев Чоролеев, срещу
А.Е.Ч., ЕГН **********, адрес *** и
Е.И.Д.,
ЕГН **********, адрес ***, за обявяване
за недействителен спрямо ищеца
на сключеният между ответниците
договор за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт
№17 от 27.01.2015г., том І, рег.№289, дело №16/2015 год. на нотариус Н. Ников,
рег.№246 на НК, който имот представлява
1/8 ид.ч. от сграда с идентификатор 07079.610.305.1 по КККР на гр.Бургас, със застроена площ от 342 кв.м., адрес в гр.Бургас,
ул.“Момина сълза“ №6, разположена в поземлен имот с идентификатор
07079.610.305, предназначение: жилищна сграда, ведно
с 1/8 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 07079.610.305 по КККР на гр.Бургас,
с площ от 342 кв.м., адрес
гр.Бургас, ул.“Момина
сълза“ №6, трайно предназначение на територията: урбанизирана,
начин на трайно ползване-ниско застрояване, при съседи: идентификатор
07079.610.306, 07079.610.307, 07079.610.403, който имот съгласно документ за
собственост представлява триетажна масивна сграда, състояща се от партерен етаж
с пет броя магазини и два етажа, находяща се в гр.Бургас, ул.“Бенковски“ №6,
цялата сграда застроена на площ от 345 кв.м., заедно с дворното място, върху
което е построена сграда, с площ от 345 кв.м., съставляващо парцел VII в кв.2 по плана на гр.Бургас, като погасен по давност.
ОСЪЖДА „Победа“
АД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.“Одрин“ №15, ДА ЗАПЛАТИ на
А.Е.Ч., ЕГН **********,
адрес ***, сумата от 3500 лева, представляваща
направените по делото разноски.
ОСЪЖДА „Победа“ АД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.“Одрин“ №15, ДА ЗАПЛАТИ на
Е.И.Д.,
ЕГН **********,***, сумата от 3500
лева, представляваща направени по делото разноски.
Решението може да се
обжалва пред Бургаския апелативен
съд в двуседмичен срок от съобщението до страните.
СЪДИЯ
В ОКРЪЖЕН СЪД: