МОТИВИ от 18.05.2021 г. по НОХД № 439/2020 г. на
РС-А.
Съдебното производство е образувано по внесен
обвинителен акт срещу Д.С.И., с ЕГН **********, е роден
на *** г., с постоянен адрес: ***, български гражданин,
със средно образование, водевец и понастоящем безработен, за престъпление по
чл.343б, ал.1 от НК - а именно: на 11.11.2020 г. около 14:00 часа в гр. А., обл. Б., по ул. *** до дом ***, с посока на движение от гр.
Б. към гр. К., управлявал МПС – л.а. марка ***, модел ***, с рег. № ***, с
концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, а именно – 1.54 на
хиляда, установено по надлежния ред – с техническо средство Алкотест
Дрегер 7410+", с фабр.№ ARSM-0174.
Представителят на
Районна прокуратура – гр.А. в съдебно заседание поддържа изцяло обвинението против подсъдимия. Излага подробни аргументи,
установяващи фактическата обстановка при извършване на престъпното
деяние от подсъдимия
и доказващи както от обективна, така
и от субективна страна последното. Аргументира изводите си относно
правната квалификация на същото. Пледира за реализация на
наказателната отговорност спрямо подсъдимия с налагане на наказание
лишаване от свобода от една
година при
условията на чл.66, ал.1 от НК, ведно с кумулативно предвидените глоба и лишаване от право да управлява
МПС.
Защитникът на подсъдимия, назначен при условията на чл.94, ал.1, т.8 от НПК, пледира за определяне на
наказание лишаване от свобода при условията на чл.55 от НК, като също подробно анализира
смекчаващите обстоятелства,
наблягайки върху личността на дееца
и нелекото му
социално положение – загубата на съпруга, провокирала стрес и неустойчивост в
поведението му.
Подсъдимият не се явява в съдебно
заседание от 13.05.2021 г., за което е бил редовно призован след многократни
опити да бъде открит и призован на посочените от него адреси, вкл. обявяването
му за общодържавно издирване и провеждане оперативно издирвателни
действия за установяване на адрес и връчване на книжата. Престъплението, в
което е обвинен, не е тежко по смисъла на закона, поради което неговото
присъствие не е задължително по арг. на чл.269, ал.1
от НПК. Наред с това, не е налице хипотезата на чл.269, ал.2 от НПК, доколкото
отсъствието на подсъдимия не е попречило на разкриване на обективната истина.
Спазено е изискването на чл.94, ал.1, т.8 от НК за назначаване на служебен
защитник в случаите на разглеждане на делото в отсъствие на подсъдимия.
Наказателното производство и се
провежда по реда на глава 24 Бързо производство и съответно не се провежда
разпоредително заседание по чл.248 от НПК.
Съдът, след
като анализира събраните по делото
доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, прие за установено
следното от фактическа страна:
Подсъдимият Д.С.И., с ЕГН **********, е роден на *** г., с постоянен
адрес: ***, български гражданин,
със средно образование, вдовец и понастоящем безработен.
От
приложената по делото справка за съдимост се
установява, че подсъдимият е осъждан за
престъпление по НОХД № 315/2015 г. на РС-Велики Преслав за престъпление по
чл.343б, ал.1 от НК. Съдебният акт е влязъл в сила
на 17.09.2015 г., като е наложено наказание пробация
и ЛПУМПС, които са изтърпени съответно на 08.04.2016 г. и 24.03.2017 г. По
отношение на осъждането е настъпила реабилитация по право на основание чл.86,
ал.1, т.2 от НК.
Подсъдимият Д.С.И. е
правоспособен водач на моторно превозно
средство категория „С, DE, CE,
D, M, B,
AM, TKT” , с последно
издадено свидетелство за правоуправление на МПС №*** със срок на валидност от
05.07.2010 г. до 05.07.2020 г. Следва да се отчете също така изменението
на параграф 10 от преходните и заключителни разпоредби на Закона
за мерките и действията по време
на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13.03.2020 г. и
за преодоляване на последиците, гласувани на 06.11.2020 г., с което е
прието, че срокът на валидност на
СУМПС, който изтича
в периода от 13.03.2020 г. до 31.12.2020 г., се удължава със 7 месеца, считано от датата на
изтичане на срока, посочен в съответното свидетелство.
На 11.11.2020 г. свидетелите Б.В., И.И. и Н.К. ***,
изпълнявали служебните си задължения в състав на
автопатрул в гр. А.. Около 14.00 часа същия ден
забелязали л.а. „***“, модел *** с рег. № Т 82 51 ХТ, който се движел по ул. ***
с посока на движение от гр. Б. към гр. К.. Направило им впечатление, че лекият
автомобил криволичи, поради което го спрели за проверка до дом *** на ул. *** в гр. А.. След проверка на
документите установили, че водачът е Д.С.И., като наред с това им
направило впечатление, че усещат мирис на
алкохол. Полицейските служители се усъмнили, че
същият е под въздействие на алкохол, поради
което повикали за съдействие свидетеля Д.Р. на длъжност автоконтрольор
в РУ-А.. На посоченото
място свидетелят Д.Р. извършил
проверката по надлежния ред - с техническо средство „Алкотест Дрегер 7410+",
с фабр.№ ARSM-0174, което отчело положителен
резултат 1.54
промила алкохол в издишания въздух. На подсъдимия бил съставен
АУАН серия АА бл. № 393966/11.11.2020 г. за установяване на административно нарушение по ЗДвП и му било
иззето свидетелството за правоуправление на МПС. В съответствие
с изискванията на Наредба № 30/2001 г. на подсъдимия бил издаден
и талон за медицинско изследване с № 0005622, след
което бил отведен в ФСМП
гр. А., но същият отказал да даде
проба от кръв за анализ. За отказа е
направено отбелязване от медицинското лице чрез полагане на подпис върху гърба
на издадения талон.
Така изложената фактическа обстановка съдът прие за
несъмнено установена от събраните по
делото гласни и писмени доказателства, а именно: показанията на свидетелите Д.Р., Б.В., И.И. и Н.К., както и от писмените доказателства и доказателствени средства, а именно: АУАН серия АА бл. № 393966/11.11.2020 г., талон за медицинско
изследване с № 0005622, протокол за последваща
проверка на техническо средство Дрегер 7410+", с фабр.№
ARSM-0174,
извършена на 09.09.2020 г. и със срок на валидност от 6 месеца, справка за
съдимост и справка за нарушител/водач. Показанията на свидетелите се подкрепят от писмените
доказателства, между тях не се констатират противоречия и непълноти, подробни са и
логични, с оглед на което
съдът ги кредитира като достоверни.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, съдът направи следните
правни изводи:
Така изложената
и приета за установена фактическа обстановка мотивира настоящия съдебен състав да приеме,
че със своите
действия подсъдимият е осъществил на описаното в обвинителния акт деяние, а именно подсъдимият Д.С.И. е осъществил състава на престъплението
по чл. 343б,
ал. 1 от НК.
Подсъдимият е осъществил
от обективна и субективна страна състава на престъплението
по чл. 343б,
ал. 1 от НК, а именно: на 11.11.2020 г.
около 14:00 часа в гр. А., обл. Б., по ул. *** до дом
***, с посока на движение от гр. Б. към гр. К., управлявал МПС – л.а. марка ***,
модел ***, с рег. № ***, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на
хиляда, а именно – 1.54 на хиляда, установено по надлежния ред – с техническо
средство Алкотест Дрегер
7410+", с фабр.№ ARSM-0174.
За изпълване състава
на престъплението по чл.
343б, ал. 1 НК е необходимо водачът да е
управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 на хиляда. Следователно в случая
самата
концентрация на алкохол в кръвта на водача е факт, който следва да е установен
по несъмнен начин и то само
с предвидените от закона средства. Без съмнение е, че надлежният ред за установяване употребата на алкохол е този по Наредба № 30/2001 г. и в случая тези специални
правила са изцяло съобразени. По делото е доказано по несъмнен начин,
че подсъдимият е дал положителна проба за алкохол над 1.2 на хиляда – 1.54 на хиляда. Наличието
на концентрацията на алкохол в кръвта над 1.2 на хиляда е установено
по надлежния ред, регламентиран в Наредба № 30/27.06.2001 г. за реда за установяване
употребата на алкохол или друго
упойващо вещество от водачите на
МПС, а именно с техническо средство - „Алкотест Дрегер
7410+", с фабр.№ ARSM-0174. За техническото средство е представен
протокол за последваща проверка, който удостоверява,
че е преминало през успешна проверка за изправност, валидна към момента на
извършване на проверката на водача с него. На подсъдимия е издаден талон за медицинско
изследване, но не му
е взета кръвна проба, тъй като същият е отказал такава. С оглед изложеното, установен без съмнение
в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд, е фактът, че подсъдимият е управлявал МПС с концентрация на
алкохол в кръвта над 1.2 на хиляда, а именно 1.54 на хиляда, установено по
надлежния ред.
За да бъде осъществено деянието, криминализирано в разпоредбата на чл. 343б, ал.
1 НК, е необходимо
деецът освен да е с концентрация на алкохол в кръвта
над 1.2 на хиляда, още да
е управлявал моторно превозно средство, което е и следващата кумулативно предвидена предпоставка за съставомерността на неговото поведение. В тази връзка по делото
е безспорно установено от показанията на свидетелите-полицейски
служители, цитирани по-горе, че именно
подсъдимият
е лицето управлявало процесния лек автомобил
на инкриминираната дата към момента на извършената спрямо
него проверка.
От субективна страна
подсъдимият е извършил деянието виновно при условията на
единствено възможната в случая форма на
умисъла във вид - пряк умисъл,
тъй като е съзнавал общественоопасния характер на деянието
си, знаел е, че не бива
да управлява МПС под въздействие на
алкохол, но въпреки това
е управлявал автомобила, с което е целял настъпването
на общественоопасните последици от своето
деяние.
Следователно се налага извод,
че подсъдимият е осъществил и от обективна и от субективна страна състава на престъплението
по чл.343б, ал.1 от НК.
По вида
и размера на наказанието:
За извършеното
престъпление чл. 343б, ал. 1 от
НК е предвидено наказание лишаване от свобода
от една до
три години и глоба от 200 до
1000 лева.
При определяне
конкретния размер на наказанието лишаване от свобода по чл. 343б, ал. 1 от НК, съдът съобрази от една страна, че обществената опасност
на дееца не може да бъде
определена като висока, влошената семейна обстановка около него, доколкото същият е вдовец, както и факта, че
действително не е правил опити да осуети проверката на полицейските служители
към момента на извършване на деянието, но от друга страна процесуалното му
поведение не може да бъде определено като добросъвестно. Налице са достатъчно
данни по множеството докладни записки, изготвени от полицейските служители във
връзка с установяването му на адрес и връчването на книжата по делото, че
същият се е укривал от тях и по този начин е попречил на своевременното
приключване на наказателното производство. Нещо повече, от данните по справката
за съдимост става ясно, че същият има склонност да върши
престъпления против транспорта
и то очевидно по причина злоупотреба с алкохол. Ето защо не са налице условията на чл.55, ал.1 от НК, чието приложение изисква кумулативното наличие на две
предпоставки - изключителни
или многобройни смекчаващи обстоятелства и най-лекото предвидено в закона наказание да е несъразмерно тежко. Налагането на наказание при условията на
чл.55 от НК при така посочените фактически данни би довело до
неоправдан толеранс при определяне на наказанието, което е в разрез с целите на индивидуалната
и генералната превенция, залегнали в разпоредбата на чл.36 от НК. Ето
защо наказанието следва да се определи при условията на чл.54 от НК, като
се
отчете и значимостта на засегнатите обществени отношения. Отчитайки всички вече изложени обстоятелства, вкл. че обществената
опасност на дееца не е висока и същият е с чисто съдебно минало предвид
настъпилата реабилитация по отразеното в справката за съдимост осъждане, съдът
намери, че на подсъдимия следва да бъде наложено наказание
лишаване от свобода в законопредвидения минимум от една година.
Наред с това съдът наложи
и кумулативно предвиденото в
разпоредбата на чл. 343б, ал.1 от НК наказание
глоба, която също бе определена
в законовия минимум в размер на 200 лева,
при съобразяване с данните по делото,
че лицето понастоящем не работи и вземайки
предвид, че глобата следва също да отговаря
на изискванията на чл. 36 НК при съобразяване на имотното и социалното
положение на дееца, които в конкретния случай не могат да се определят като
добри.
В случая са налице
предпоставките на чл. 66, ал. 1 НК по отношение на
наказанието лишаване от свобода – наложеното на подсъдимия наказание лишаване
от свобода е в размер
на една година, същият не е осъждан /настъпилата реабилитация заличава последиците от
предходното осъждане/ и предвид невисоката
обществена опасност на дееца съдът прецени, че за целите
на наказанието - за поправянето не подсъдимия, за оказване на
предупредително въздействие
върху него, за да му
се отнеме възможността да извърши други престъпления
и за да се
въздейства възпитателно и предупредително на останалите членове на обществото, не е необходимо подсъдимия да изтърпи
ефективно така наложеното му наказание
от една година лишаване от свобода, поради което отложи изпълнението на същото за срок от три
години.
Разпоредбата на чл.343г НК задължава съда във всички
случаи на деяние по чл.343б от НК да прилага
разпоредбата на чл.37,
ал.1, т.7 НК - лишаване от право да се
упражнява определена професия или дейност.
На основание чл. 343г, вр. чл. 37, ал.
1, т. 7 НК, съдът да наложи на подсъдимия
наказание "Лишаване от право" да управлява моторно
превозно средство за срок от
дванадесет месеца,
като приспадна времето, пред което
същият е бил лишен по административен
ред от това
свое право, като намери, че
така определеният размер
на наказанието се явява справедлив
и ще въздейства превъзпитателно и поправително на лицето.
Мотивиран от горното, съдът
постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: