№ 17284
гр. София, 24.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско
дело № 20231110107981 по описа за 2023 година
СРС е сезиран с искова молба на Д. Н. против Б. Н.. Ищцата твърди, че договор за
дарение, обективиран в н.а. от 1997г., Н. и починалия й съпруг прехвърлили на ответника,
техен син, правото на собственост на първи етаж от двуетажна сграда и гараж, заедно с ½
ид.ч. от общите части на сградата и таванското подпокривно пространство и ½ ид.ч. от
дворното място, при запазено вещно право на ползване за дарителите. Твърди се, че
дарителите останали да живеят на втори етаж, при другия си син, като след смъртта на
съпруга й, пригодила стая с баня и тоалетна. Предявява се първоначално, иск за осъждане
ответникът да й предостави вещно право на ползване върху имота, съединен с осъдителни
искове за възстановяване на суми, които се твърди, че ищцата е дала за ремонт, и иск за
издръжка, като с определение № 11837/28.3.2023г. производството по всички искове, освен
иска за предоставяне вещно право на ползване, е прекратено, преди изпращане препис от
исковата молба за отговор.
Препис от исковата молба е връчен на ответника на 21.5.2023г., като на 12.6.2023г. е
входирано становище, че ответникът не е получавал книжа, по което съдът с разпореждане
№ 73194/13.6.2023г. е разпоредил препис от доказателствата да се връчат на ответника,
както и е дал едноседмичен срок от връчването на ответника да допълни изложеното. С
допълнение от 23.6.2023г., изпратено на тази дата с универсална пощенска услуга, се
поддържат изложените в становището, относими към останалия за разглеждане иск доводи.
Оспорва се иска, с довод, че ответникът живее в имота от дарението му, като, за да станат
собственици на къщата на улица „Божко Димитров“ № 36, родителите дарили на негово
име имот, намиращ се улица „Трети март“ № 41, като ответникът следвало да продаде
дарения имот и с парите, получени от продажбата, да се довърши строежа на сградата, в
която страните живеят. Брат му бил малолетен, поради което ответникът, пълнолетен към
онзи момент, следвало да получи по дарение този имот. Твърди се, че за ответника и
неговото семейство това е основно жилище, в което живеят и трите му внучета. Твърди се,
че ищцата никога не е лишавана от право на ползване – живее в имота с тях, има друго
нейно жилище зад голямата къща, никога не й е ограничаван достъпът и ползването, има
ключ от цялата къща. Твърди се, че ответникът полага грижи за нея, дава й издръжка. В
допълнението от 23.6.2023г. се добавя, че за личното жилище на ищцата се грижи
1
ответникът, ежедневно й дава парични средства.
Софийският Районен Съд, като взе предвид становището на страните и прецени
събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема следното.
С определението по чл.140 ГПК, обявено за доклад е отделено за безспорно и
ненуждаещо се от доказване между страните по делото, че с договор от 1997 г. за дарение,
ищцата Д. Н. и съпругът й *** са дарили на сина си – Б. Н. правото на собственост на първи
етаж от двуетажна сграда и гараж, заедно с ½ ид.ч. от общите части на сградата и
таванското подпокривно пространство и ½ ид.ч. от дворното място, при запазено пожизнено
вещно право на ползване за дарителите.
Предявен е иск с правно основание чл.108 ЗС във връзка с чл.111 ЗС във връзка с
чл.56 ЗС. Защитата на ограниченото вещно право с ревандикационен иск поставя
безусловното установяване, 1/. че страната - ищец е титуляр на вещното право, чиято защита
се търси по делото, че 2/. фактическата власт по отношение на вещта, обект на ограниченото
вещно право и неговото съдържанието на ограничено вещно право/, в това по чл. 56, ал. 1
ЗС, се упражнява от лицето-ответник и 3./ тази фактическа власт и упражняване
съдържанието на вещното право е без наличие на правно основание за това.
Безспорно от доказателствата по делото следва, че ограниченото вещно право на
ползване по смисъла на чл. 56, ал. 1 ЗС е валидно учредено/ запазено/, при извършване на
разпоредителната сделка по НА № 71/1997г., в полза на ищеца Д. Н... Доказателствата по
делото установяват, че фактическа власт, изразяваща се в ежедневното ползване на
жилището, според предназначението му, към предявяване на иска, е реализирана от една
страна от сина на ищеца Б. Н. - ответник по иска. За да бъде уважен иска за защита на
ограниченото вещното право на ползване по реда на чл. 108 ЗС, както бе посочено по-горе,
следва да е налице и третия правно релевантен факт - а именно, упражняваната фактическа
власт по отношение на вещта от лицето-ответник да е без правно основание за това. От
събраните по делото свидетелски показания се установи, че ищцата Д. Н. се преместила да
живее в малката къща в общия двор през 2005-2006г./ така – свидетелят Н., син на ищцата,
брат на ответника/, в последните две години, отношенията между двамата братя, обитаващи
двата етажа на голямата къща, се изострили. От представените от ищцата разписки е видно,
че ищцата заплаща ток / за 2020-2023г./ и местни данъци и такси / за 2017- 2023г./ за целия
обект, с адрес улица „Божко Димитров“ № 36 – което, безспорно, е нейно задължение,
съгласно разпоредбата на чл.57 ЗС. От свидетелските показания на свидетелите Н. и ***, се
установява, че двамата братя и майка им живеели в разбирателство до един определен
момент, всеки брат – на отделен етаж, майката – в отделната, пригодена къща в двора, в
която отишла да живее по своя воля. Както свидетелят Н., така и ищцата, и ответника,
сочат, че малката къща е ремонтирана, за да се пригоди за живеене от ищцата.
Обстоятелството кое лице е заплатило, или извършило ремонта, е напълно неотносимо към
предмета на спора. От значение на него е обстоятелството, че през 2005-2006г., ищцата Д.
Н., която дотогава е живеела при малкия си син, свидетелят Н., по своя воля се е изнесла от
жилището на втори етаж и е започнала да живее в къщата на двора. Няма нито наведени
твърдения, нито събрани доказателства, че след сватбата на свидетеля Н., ищцата е поискала
да живее при другия си син. От разпита на свидетеля *** се установява, че отпреди 2019г.,
2
при посещенията на свидетелката на етажа, ищцата Н. идвала при тях, говорили си, веселяли
се. Съдът кредитира показанията, тъй като свидетелката не е лично заинтересована от спора.
Очевидно е, че случка извън предмета на спора е отключила неразбирателство между
двамата братя и майка им, впоследствие изразило се във физическа разправа и психически
тормоз, от който страдат и тримата. С оглед предмета на спора, за да е основателна
претенцията, при сочените доказателства, следва да се установи, че ответникът Б. Н., преди
предявяване на иска, или към предявяване на иска препятства достъпа на майка си – ищцата
Д. Н.. Такива доказателства не са събрани по делото. Обстоятелството,че свидетелят Н.
сочи, че етажът на Б. винаги е заключен, без свидетелят да сочи на съда конкретен случай,
при който Д. Н. е поискала достъп до етажа, и Б. Н., да не го е осигурил / при съобразяване,
че свидетелят Н. предава казаното от ищцата, но не и свои възприятия/, и при съобразяване
на изложеното от свидетеля ***, че виждала Д. Н. да влиза и излиза от къщата, че къщата не
е била заключена, води до извода, че недоказано е твърдението на ищцата, че ответникът
препятства достъпа й до имота. Изложеното, заедно с установеното право на собственост на
ответника, което е и обитаване имота на правно основание, на основание чл.154 ГПК,
водят до извода, че, макар в по – ограничен обем, и преди предявяване на иска,
фактическата власт върху етажа се осъществява както от ищцата, така и от ответника, не са
събрани никакви доказателства / казаното от свидетеля Н. „не мога да кажа кога точно Б. не
е позволил на майка ми да влезе в къщата, но многократно знам, че тя се е опитвала и е
разговаряла с него, но не е било с положителен ефект“ е напълно неинформативно относно
твърденията на ищцата, че достъпът й до етажа е препятстван от ответника. Не се доказа
промяна на ключалките, съществували отпреди. Това обстоятелство, се цени заедно с
посоченото от свидетеля ***, че етажът е отключен. Изложеното сочи, че до един определен
момент на влошаване на отношенията в семейството, между страните по делото е
съществувало разбирателство как ще се упражнява правото на ползване от страна на
ищцата, както и че същото е упражнявано от нея. „Голият“ собственик на имота е кредитор
на вещния ползвател, когато, при едно трайно съществуващо състояние, по съгласие между
двамата по ползването на вещта, ползвателят с несъмнени за собственика действия,
демонстрира, че иска да упражнява правото на ползване в по – голям обем от досегашния,
установен между двамата. Противното разбиране, при липса на доказателства, че ответникът
е препятствал и ограничавал ищцата, би означавало да се даде правото на ползвателя, чрез
извършването на самоуправни действия, сам да определя обема на ползването си, без да
уведоми собственика затова. Няма никакви събрани доказателства, че с несъмнени действия
ищцата е демонстрирала на ответника, че иска да упражнява повече правомощия от
установеното отпреди, че иска съществуващото състояние да се промени. Не са такива и,
морално осъдителните действия и на двете страни по делото, за които са представени
доказателства за образувани прокурорски преписки. Поради което и искът по чл. 108 ЗС не
може да бъде уважен.
При този изход на спора, право на разноски има само ответникът, който доказва
разноски за сумата 1000лева адвокатско възнаграждение.
Воден от изложеното съдът
3
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. Ц. Н. ЕГН ********** с адрес град София, кв.Филиповци,
улица „Божко Димитров“ № 36 против Б. Н. Н. ЕГН *** с адрес град София, кв.Филиповци,
улица „Божко Димитров“ № 36 иск с правно основание чл.108 ЗС във връзка с чл.111 ЗС
във връзка с чл.56 ЗС, за предаване фактическата власт над: първи етаж на двуетажна
жилищна сграда, находяща се в град София, кв.Филиповци, улица „Божко Димитров“ № 36,
състоящ се от три стаи, дневна, трапезария с кухненски бокс и сервизни помещения, с площ
113 кв.м., заедно с гараж и помещение, отбелязано като ПРУ в одобрен архитектурен план
на сградата, находящи се в сутеренния етаж, заедно с ½ ид.ч. от дворното място, в което е
построена сградата, съставляващо парцел XIV – 7а в кв.14 по плана на град София,
местността Филиповци, цялото с площ 552 кв.м., които обекти, съставляват, по КККР,
утвърдени със Заповед № РД – 18-54/30.8.2010г. на ИД на АГКК, първи етаж -
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.4388.565.1.1, намиращ се на първи
етаж, в сграда с идентификатор 68134.4388.565, предназначение на самостоятелния обект :
жилище, апартамент- в жилищна или вилна сграда, с площ 113 кв.м., при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – няма, под обекта – 68134.4388.5654.1.3,
над обекта- 68134.4388.565.1.2, съгласно схема № 15-1362653/23.11.2022г. на СГКК –
София, гараж – самостоятелен обект в сграда с идентификатор 6834.4388.565.1.3, намиращ
се на етаж 0, в сграда с идентификатор 68134.4388.565, предназначение на самостоятелния
обект – гараж, при съседни обекти в сградата- на същия етаж – няма, под обекта – няма, над
обекта – 68134.4388.565.1.1; и ½ от парцел XIV – 7а в кв.14 , съставляващ поземлен имот с
идентификатор – 68134.4388.565, номер по предходен план 37,37б, кв14,1, при съседи по
КК: 68134.4388.37, 68134.4388.36, 68134.4388.38, 68134.4388.669, предвид запазено вещно
право на ползване на имота в полза на Д. Ц. Н. ЕГН ********** с договор, обективиран в
н.а. № 71, т.XLVIII, н.д.№ 9258/1997г.
ОСЪЖДА Д. Ц. Н. ЕГН ********** с адрес град София, кв.Филиповци, улица
„Божко Димитров“ № 36 да заплати на Б. Н. Н. ЕГН *** с адрес град София, кв.Филиповци,
улица „Божко Димитров“ № 36 сторените по делото разноски от 1000лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4