РЕШЕНИЕ
№ 1819
гр. София, 01.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20231110149369 по описа за 2023 година
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 153 ЗЕ и с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от
***************** срещу К. Г. Г., за установяване съществуването на вземане, за
което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по
ч.гр.д.№ 11538/2023 г. по описа на СРС, 43-ти състав.
В исковата молба ищецът ***************** твърди, че е подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу двама длъжници – К.
Г. Г. /настоящ ответник/ и *****************, за суми за главница и обезщетение за
забава за доставена от дружеството, но незаплатена топлинна енергия и извършена
услуга дялово разпределение на топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в
*****************. Тъй като издадената заповед била оспорена от К. Г., на ищеца
били дадени указания, че може да предяви иск за установяване на вземането срещу
този длъжник, което е сторено с предявените в настоящото производство искове.
В исковата молба са изложени твърдения, че в качеството си на собственик на
гореописания недвижим имот, ответникът е клиент на ТЕ по смисъла на чл.153, ал.1
ЗЕ, съгласно който всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда етажна собственост /СЕС/, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за
1
дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 ЗЕ на отоплителните тели в имотите си и да
заплащат цена за ТЕ. Излага се още, че съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на ТЕ за
битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни
Общи условия /ОУ/ за продажбата на топлинна енергия от ***************** на
клиенти за битови нужди в гр.София. Поддържа, че през процесния период в
отношенията между тях са в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от
***************** на клиенти за битови нужди в гр.София, одобрени с решение на
ДКЕВР от 2016 г. Твърди се още, че съгласно ОУ на дружеството купувачите са
длъжни да заплащат дължими суми по ежемесечно издавани фактури за ТЕ в 45-
дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на дружеството.
Поддържа, че след влизане в сила на ОУ от 2016 г. ищцовото дружество ежемесечно
удостоверява публикуването в интернет на данни за дължимите суми за ТЕ в
присъствието на нотариус, за което се съставят констативни протоколи. Твърди още, че
в изпълнение на разпоредбата на чл.139б ЗЕ, собствениците на СЕС, в която се намира
и имота на ответника, са сключили договор за извършване на услуга дялово
разпределение на топлинна енергия с *****************. Сочи, че съгласно чл.155,
ал.1, т.2 ЗЕ сумите за топлинна енергия се начисляват от ищцовото дружество по
прогнозни месечни вноски, като след края на отчетния период се изготвят
изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение, на база отчетено
реално потребление. Твърди се, че за имота на ответника са издадени изравнителни
сметки за начислена топлинна енергия през процесния период, които не са заплатени.
По изложените в исковата молба доводи и съображения, ищецът моли за уважаване на
предявените искове, като бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 2 164,07 лева - ½ част от сумата от общо 4328,13 лева, представляваща
главница за доставена от дружеството, но незаплатена топлинна енергия за периода от
01.05.2019 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 02.03.2023г. до
изплащане на вземането, сумата от 197,49 лева – ½ част от сумата от общо 394,98 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода от 15.09.2020г. до 02.02.2023 г., 14,61 лева – ½ част от сумата от общо 29,22
лева, представляваща главница за извършена услуга за дялово разпределение през
периода от 01.08.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва, считано от
02.03.2023г. до изплащане на вземането, както и сумата от 2,62 лева – ½ част от сумата
от общо 5,23 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода от 05.03.2020г. до 02.02.2023 г. Претендира и направените в
хода на заповедното и исковото производство разноски.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпила молба от ответника, в която се
изразява становище за неоснователност на предявените искове поради плащане на
претендираните суми.
В молба с вх.№ 329392/17.11.2023 г. ищецът признава, че от ответника е
2
постъпило плащане в размер на 2 378,78 лева, но сочи, че с него са заплатени първо
задълженията за законна лихва, мораторна лихва, съдебните разноски и частично
главница. Поддържа, че е останала неплатена част от главница в размер на 406,64 лева,
както и юрисконсултско възнаграждение. Моли за продължаване на
съдопроизводствените действия поради наличие на правен интерес от предявените
искове.
Конституираното по делото трето лице – помагач на страната на ответника –
***************** изразява становище, че начислението на потребеното количество
топлинна енергия за отопление и топла вода в процесния недвижим имот са
определени съгласно правилата, залегнали в действащите към момента законови
нормативи.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата на страните, приема за установено
следното от фактическа страна:
Видно от приложеното към настоящото производство ч.гр.д.№ 11538/2023 г. по
описа на СРС е, че по заявление на ***************** издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът –
настоящ ответник и лицето ***************** да заплатят при условията на разделна
отговорност /по ½ част/ на кредитора ***************** сумата от общо 4328,13 лева,
представляваща главница за доставена от дружеството, но незаплатена топлинна
енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва, считано
от 02.03.2023г. до изплащане на вземането, сумата от общо 394,98 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода от 15.09.2020г. до 02.02.2023 г., сумата от общо 29,22 лева, представляваща
главница за извършена услуга за дялово разпределение през периода от 01.08.2020 г. до
30.04.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 02.03.2023г. до изплащане на
вземането, сумата от общо 5,23 лева, представляваща обезщетение за забава върху
главницата за дялово разпределение за периода от 05.03.2020г. до 02.02.2023 г., както и
сумата от общо 95,15 лева, представляваща платена държавна такса и сумата от общо
50,00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
С разпореждане от 01.08.2023 г. по ч.гр.д.№ 11538/2023 г. съдът е указал на
заявителя - настоящ ищец, че може да предяви иск за установяване на вземането си по
отношение на длъжника – настоящ ответник, тъй като в срока по чл.414, ал.2 ГПК е
подадено възражение. По отношение на другия длъжник издадената заповед е влязла в
сила и е издаден изпълнителен лист.
Между страните не се спори, а и от представените по делото нотариален акт за
продажба на недвижим имот № 58, том II, рег.№ 922, дело № 247/199 г. по описа на
***************** нотариус с район на действие СРС, както и от приложените по
делото удостоверения за наследници на ***************** и ***************** се
3
установява, че по силата на наследствено правоприемство ответникът се легитимира
като собственик на ½ идеална част от процесния недвижим имот, до който ищцовото
дружество твърди да е доставяло топлинна енергия.
От страна на третото лице-помагач са представени индивидуални справки за
използваната топлинна енергия през процесния период в жилището на ответниците,
формуляр за отчет на уредите за ДР на ТЕ, документи за връчване на изравнителните
сметки.
Видно от приложените по делото извлечение от счетоводната система на
ищцовото дружество и съобщения към издадени фактури, неоспорени от ответника е,
че начислените и незаплатени суми за главница и лихва за топлинна енергия и дялово
разпределение в процесния имот, възлизат на претендираните в настоящото
производство суми.
От приложените в хода на производство платежни нареждания се установява, че
на 06.11.2023 г. ответникът е заплатил в полза на ищеца сумата от 2378,78 лева, а на
24.01.2024 г. сумата от 453,25 лева.
Други относими и допустими доказателства не са представени.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
По исковете с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, във вр.чл.79, ал.1, пр.1
ЗЗД, вр. чл.153 ЗЕ:
Предявените искове са за установяване съществуването на задължение за
заплащане на дължимата цена по договор за продажба на топлинна енергия.
По така предявените искове в тежест на ищеца е да докаже, че между страните е
съществувало облигационно отношение, по силата на което ищецът е доставил
топлинна енергия да процесния недвижим имот за съответния период, потребената от
ответника топлоенергия в определеното количество и стойностите й през исковия
период.
При доказване наличието на дълг в тежест на ответника е да докаже плащане.
Съгласно разпоредбата на чл.153, ал.1 ЗЕ (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от
17.07.2012 г.) „всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да заплащат
цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба
по чл. 36, ал. 3“.
По делото не се спори, че ответника се легитимира като собственик на ½ част
процесния топлоснабден имот през исковия период. Ответникът не спори, че
стойността на доставената и незаплатена топлинна енергия за процесния имот и на
обезщетението за забава през исковия период възлизат на процесните суми.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от
4
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни Общи условия. Съгласно чл.150, ал.2 ЗЕ Общите
условия се публикуват в централната и местна преса и влизат в сила 30 дни след
публикуването им, без да е нужно изричното им писмено приемане от
клиентите. Следва да се отбележи още, че в нормативната уредба не съществува
задължение за сключване на изрични писмени договори между топлопреносното
предприятие и отделните потребители на топлинна енергия за битови нужди като
условие за възникване на облигационно отношение във връзка с продажбата на
топлинна енергия. Такова правоотношение възниква по силата на самия нормативен
акт и Общите условия и обвързва потребителя с въведените в тях права и
задължения. Съгласно ал.3, потребителите имат право да предложат и специални
условия, които, приети от предприятието, се отразяват в писмени допълнителни
споразумения. Липсват доводи и доказателства, че потребителя – настоящ ответник, се
е възползвал от тази възможност, поради което приложими са утвърдените ОУ на
дружеството.
Посочената нормативна уредба и анализът на същата водят до извода, че
правото на собственост върху самостоятелен обект в сграда - апартамент, находящ се в
топлоснабдена сграда - етажна собственост, е достатъчен факт, за да се приеме, че през
процесния периода между ищцовото дружество и ответника е съществувало
облигационно правоотношение във връзка с продажба на топлинна енергия, без да е
било необходимо сключването на писмен договор или изрично приемане на общите
условия. По силата на това правоотношение ответника се явява потребител на
топлинна енергия за битови нужди и дължат заплащане на същата, съобразно
притежаваната от него част от съсобствеността.
Размерът на дължимите сума за главница за топлинна енергия се установява от
представеното по делото извлечение, в което са отразени отделните фактури, кредитни
известия и техните стойности. Представеното извлечение не е оспорено от ответника.
Видно и от изявлението на ищеца, обективирано в молба с вх.№
329392/17.11.2023 г. и в проведеното на 30.01.2024 г. открито съдебно заседание е, че
ответникът е заплатил дължимите суми за главница и лихва, като е останало неплатено
единствено юрисконсултско възнаграждение в заповедното и настоящото
производство.
Плащането на претендираните суми представлява факт, настъпил в хода на
процеса, който следва да се вземе предвид при постановяване на съдебния акт. В този
смисъл е и т. 9 от Тълкувателно решение №4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК, с
която е прието, че в производството по чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, съществуването
на вземането по издадена заповед за изпълнение се установява към момента на
приключване на съдебното дирене в исковия процес, като в това производство нормата
на чл.235, ал.3 ГПК намира приложение по отношение на фактите, настъпили след
5
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, с изключение на факта
на удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително събиране на сумите
по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно
изпълнение в образувания изпълнителен процес.
С оглед предходното и на основание чл.235, ал.3 ГПК съдът дължи да съобрази
този правопогасителен факт, настъпил след предявяване на исковете, който е от
значение за спорното право.
При горните съображения е налице основание съдът да отхвърли исковете, тъй
като вземането е погасено чрез плащане в хода на процеса.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца юрисконсултско възнаграждение, тъй като плащането
на претендираните от ищеца суми е настъпило в хода на процеса – частично на
06.11.2023 г. и последващо на 24.01.2024 г. /няколко дни преди първото по делото
открито съдебно заседание/, поради което с поведението си ответникът е дал повод за
завеждане на делото.
Предвид гореизложеното ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата от 25,00 лева, представляваща ½ част от сумата от общо 50,00 лева –
юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство, както и сумата от 100,00
лева – юрисконсултско възнаграждение в настоящото производство, определено от
съда на основание чл.78, ал.8 ГПК в минималния размер /чл.25, ал.1 от Наредба за
заплащането на правната помощ/, доколкото производството не представлява правна и
фактическа сложност и е приключило в едно съдебно заседание, или сумата от общо
125,00 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от *****************, със седалище и адрес на
управление: ***************** против К. Г. Г., ЕГН ********** обективно
съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр.
с чл. 153 ЗЕ и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване
за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 2 164,07 лева - ½ част от
сумата от общо 4328,13 лева, представляваща главница за доставена от дружеството,
но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г., ведно със
законната лихва, считано от 02.03.2023г. до изплащане на вземането, сумата от 197,49
лева – ½ част от сумата от общо 394,98 лева, представляваща обезщетение за забава
върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020г. до 02.02.2023 г., 14,61
лева – ½ част от сумата от общо 29,22 лева, представляваща главница за извършена
6
услуга за дялово разпределение през периода от 01.08.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно
със законната лихва, считано от 02.03.2023г. до изплащане на вземането, както и
сумата от 2,62 лева – ½ част от сумата от общо 5,23 лева, представляваща обезщетение
за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 05.03.2020г. до
02.02.2023 г., поради плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК К. Г. Г., ЕГН ********** да заплати на
*****************, със седалище и адрес на управление: ***************** сумата
от 100,00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение в настоящото
производство и сумата от 25,00 лева, представляваща ½ част от сумата от общо 50,00
лева – юрисконсултско възнаграждение в производството по ч.гр.д.№ 11538/2023 г. по
описа на СРС.
Решението е постановено при участието на трето лице*****************,
помагач на страната на ищеца *****************.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7