РЕШЕНИЕ
№ 17188
гр. София, 25.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИЯ В. БОГДАНОВА
НОНЧЕВА
при участието на секретаря ДЕНИЦА Ж. ВИРОНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА
Гражданско дело № 20231110160784 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от Й. Д. Т. срещу „ЮЛ“ ЕООД, с която
е предявен иск за признаване за установено между страните, че ищецът не дължи на
ответника суми, предмет на образуваното срещу ищеца изпълнително дело №
****/2019 г. по описа на ЧСИ ББ, поради погасяването им по давност.
В исковата молба се твърди, че ищецът бил длъжник по посоченото
изпълнително дело, образувано по изпълнителен лист, издаден на 28.03.2011 г. по гр. д.
№ ****/2011 г. по описа на СРС, ГО, 43-ти състав. Въз основа на този изпълнителен
лист било образувано изпълнително дело № ****/2012 г. по описа на ЧСИ ББ,
прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като впоследствие по същия
изпълнителен лист било образувано процесното изпълнително дело. Релевирани са
доводи за недължимост на присъдените по силата на изпълнителния лист суми поради
погасяването им по давност. Ищецът сочи, че началният момент на погасителната
давност спрямо задълженията му бил 07.04.2014 г., когато било извършено последното
разпределяне на суми към взискателя, тъй като това действие представлявало
последното валидно изпълнително действие в хода на производството. Последващи
действия, годни да прекъснат погасителната давност спрямо него, не били извършени,
1
поради което изпълнителното дело се перемирало, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК, а към датата на образуване на настоящото дело приложимата към вземанията
погасителна давност била изтекла. Въз основа на изложеното е направено искане за
уважаване в цялост на предявения иск и за присъждане в полза на ищеца на сторените
по делото разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника „ЮЛ“
ЕООД за отговор, като такъв е постъпил в законоустановения едномесечен срок. Със
същия дружеството оспорва исковата претенция изцяло, като заявява, че същата била
неоснователна. Посочва, че задълженията на ищеца не били погасени по давност, като
излага подробни доводи в тази връзка, включително за множество предприети от
взискателя и съдебния изпълнител действия, годни да прекъснат погасителната
давност в хода на изпълнението. Отправена е молба за отхвърляне на предявения иск и
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 47-ми състав, като
съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предмет на производството по делото е отрицателен установителен иск с
правно основание чл. 439, вр. чл. 124, ал. 1, предл. 3 ГПК за признаване за установено
между страните, че Й. Д. Т. не дължи на „ЮЛ“ ЕООД сумата от 645,10 евро –
главница, представляваща предмет на изпълнително дело № ****/2019 г. по описа на
ЧСИ ББ, рег. № **** в КЧСИ, образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден
на 28.03.2011 г. по гр. д. № ****/2011 г. по описа на СРС, 43-ти състав, поради
погасяване на вземането по давност.
В производство по предявен отрицателен установителен иск с правно основание
чл. 124, ал. 1 ГПК ищецът следва да докаже фактите, от които произтича правния му
интерес, а в тежест на ответника е установяването при условията на пълно и главно
доказване на фактическите обстоятелства, от които произтича отричаното право.
Съгласно принципа за разпределение на доказателствената тежест в процеса, всяка
страна носи тежестта да докаже фактите, от които извлича изгодни за себе си правни
последици, съгласно разпоредбата на чл. 154 ГПК. При предявен отрицателен
установителен иск за недължимост на определена сума, какъвто е настоящият казус,
кредиторът-ответник по иска трябва да докаже фактите, от които произтича вземането,
а длъжникът-ищец – релевираните възражения за недължимост на същото, поради
което именно ответникът по отрицателния установителен иск следва да докаже, че
вземането е възникнало и съществува. В този смисъл е и константната практика на
върховната съдебна инстанция (вж. Решение № 240 от 15.12.2012 г. на ВКС по гр. д. №
2
1438/2011 г., III г. о.; Решение № 173 от 12.01.2011 г. на ВКС по т. д. № 901/2009 г., I т.
о., ТК; Решение № 22 от 27.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5260/2013 г., II г. о., ГК). В
хипотеза на предявен отрицателен установителен иск за недължимост на парични
вземания, предявен при наличие на образуван изпълнителен процес, ответникът-
взискател трябва да докаже съществуването на изпълняемото право, оспорено от
ищеца въз основа на обстоятелства, настъпили след приключване на съдебното дирене
в производството, по което е издадено изпълнителното основание.
Безспорни между страните са фактическите обстоятелства, релевирани в
исковата молба, относно правопораждащия процесните вземания факт, издаването на
изпълнителен лист за тях и образуването на изпълнително производство срещу ищеца.
Тези обстоятелства се установяват и от събраните по делото доказателства, видно от
които на 28.03.2011 г. в полза на „БАНКА“ АД е издаден изпълнителен лист по ч. гр. д.
№ ****/2011 г. по описа на СРС, 43-ти състав, срещу Й. Д. Т. за сумите от 645,10 евро
– просрочена главница по Договор за кредит № ***************/02.03.2011 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 23.03.2011 г. до изплащането на
вземането, договорна лихва за периода от 05.04.2010 г. до 22.03.2011 г. в размер на
77,83 евро, наказателна лихва за периода от 05.04.2010 г. до 23.03.2011 г. в размер на
57,47 евро, и разноски по делото в размер на 130,53 лева. Изпълнителният лист е
издаден на основание издадена по делото на 28.03.2011 г. заповед за изпълнение по чл.
417 ГПК. Въз основа на посочения изпълнителен титул и по молба на кредитора от
19.03.2012 г., съдържаща овластяване по реда на чл. 18 ЗЧСИ, е образувано
изпълнително дело № 2012****0400**** по описа на ЧСИ ББ, рег. № ***в КЧСИ, по
което на длъжника, ищец по делото, е връчена покана за доброволно изпълнение на
26.04.2012 г. На 02.03.2017 г. по делото на мястото на първоначалния кредитор е
конституиран нов взискател - ответникът „ЮЛ“ ЕООД, въз основа на сключен между
двете дружества договор за цесия. Образуваното през 2012 г. изпълнително дело е
прекратено с постановление на съдебния изпълнител на 24.04.2019 г. на основание чл.
433, т. 8 ГПК, като в хода на производството са извършени следните релевантни за
спора по делото изпълнителни действия: 1/ налагане на запори върху банковите сметки
и трудовото възнаграждение на длъжника Й. Д. Т. - на 19.03.2012 г. и на 03.04.2015 г.;
2/ подадени от взискателя молби по делото за извършване на конкретни изпълнителни
действия срещу длъжника в хода на производството, съответно - съдържащи нарочно
възлагане на съдебния изпълнител да извършва такива по реда на чл. 18 ЗЧСИ - на
19.03.2012 г.
След прекратяване на първото по ред изпълнително дело е образувано ново -
дело № 2019****0400**** по описа на ЧСИ ББ, рег. № ***в КЧСИ - на 17.045.2019 г.,
в хода на което са извършени следните изпълнителни действия: 1/ налагане на запори
върху банковите сметки и трудовото възнаграждение на длъжника Й. Д. Т. - на
21.06.2019 г., 19.07.2021 г., 23.05.2023 г. и на 09.06.2023 г.; 2/ подадени от взискателя
3
молби по делото за извършване на конкретни изпълнителни действия срещу длъжника
в хода на производството, съответно - съдържащи нарочно възлагане на съдебния
изпълнител да извършва такива по реда на чл. 18 ЗЧСИ - на 10.05.2021 г., 17.03.2023 г.,
30.05.2023 г., 11.07.2023 г. и на 16.01.2024 г.
Ищецът обосновава твърденията си за недължимост на процесните вземания,
позовавайки се на изтекла спрямо тях погасителна давност.
За да се прецени изтекла ли е действително законоустановената погасителна
давност за вземанията, е необходимо да се съобразят обстоятелствата кога е началният
момент на същата, съответно – извършвани ли са действия, прекъснали или спрели
теченето на давността. В разглеждания казус погасителната давност за вземанията е
започнала да тече от датата на влизане в сила на заповедта за изпълнение, въз основа
на която е издаден изпълнителният лист, а именно не по-късно от 11.05.2012 г. –
датата, на която е изтекъл установеният в действащата към този момент редакция на
чл. 414 ГПК двуседмичен срок за подаване на възражение срещу заповедта от страна
на длъжника. Тази дата следва да се приеме и като моментът, след който
обстоятелства, релевантни за недължимостта на вземанията, могат да бъдат ценени
като новонастъпили такива по смисъла на чл. 439, ал. 2 ГПК, доколкото в рамките на
заповедното производство не се провежда съдебно дирене. Съгласно чл. 110 ЗЗД, с
изтичането на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не
предвижда друг срок, какъвто например е този по чл. 111, б. „в“, вр. чл. 114, ал. 1 ЗЗД
за вземанията за периодични плащания. Процесните вземания не попадат в обхвата на
цитираната разпоредба, поради което спрямо тях следва да се приложи общият
петгодишен давностен срок.
Следователно, погасителната давност за задълженията, чиято недължимост
ищецът цели да установи в настоящото производство, е с начална дата 11.05.2012 г.
(датата на влизане в сила на издадената по реда на чл. 417 ГПК заповед за
изпълнение). Давността е прекъсвана с всяко последващо тази дата действие,
предприето в хода на изпълнителното дело, образувано по процесния изпълнителен
титул, годно да прекъсне давността, в случая – изброените по-горе действия по
налагане на запори и подаване на молби от взискателя, съдържащи изрични искания за
предприемане на конкретни изпълнителни действия. В тази връзка относими са
разясненията, дадени с т. 10 на Тълкувателно решение № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. по
тълк. д. 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно приетото от върховната съдебна
инстанция, с изтичането на двугодишния срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК автоматично
настъпва и прекратяването на изпълнителния процес, като с обратна сила се
обезсилват извършените по него изпълнителни действия и техните последици, освен
относно правата, придобити от третите за изпълнението лица върху имуществото на
длъжника по изпълнението, както и относно извършените плащания на трети
задължени лица (чл. 433, ал. 4 ГПК). Според тълкувателното решение, при прекратен
4
поради перемпция изпълнителен процес нова погасителна давност относно вземането
тече от последното валидно поискано или валидно извършено изпълнително действие,
независимо от издаването или не на постановление на съдебния изпълнител,
констатиращо прекратяването, което има само декларативно ефект, и без оглед
осъществяването, спирането и прекратяването на изпълнителното производство, тъй
като и през време на висящността на изпълнителния процес, погасителната давност не
спира да тече (Постановление № 3/1980 г. на Пленума на ВС, в което е прието
обратното, е обявено за изгубило сила). В мотивите на цитирания тълкувателен акт е
посочено неизчерпателно, че съгласно чл. 116, т. "в" ЗЗД "прекъсва давността
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или
вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и
не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и
връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото
състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа
и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др.".
Доколкото първото процесно изпълнително дело е образувано преди
постановяването на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, с което е обявено за изгубило сила Постановление на Пленума на
Върховния съд /ППВС/ № 3/1980 г., постановяващо, че погасителна давност в хода на
изпълнителния процес не тече, следва да се съобрази и разрешението, дадено с
Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023 г. по тълк. д. № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС,
съгласно което погасителната давност за вземания по изпълнителни дела, образувани
при действието на ППВС № 3/1980 г., започва да тече от 26.06.2015 г. – датата на
постановяване на тълкувателното решение, отменящо разрешенията на ППВС №
3/1980 г. Въпреки това, до 26.06.2015 г. перемпцията не е без правно значение за
прекъсването на давността, предвид действието на ППВС № 3/1980 г., съгласно което
нова давност при перемирало изпълнително дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК
започва да тече от датата на неговото прекратяване, а не от датата на извършване на
последното валидно изпълнително действие (в този смисъл – Определение № 1038 от
10.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4891/2022 г., както и посоченото в същото Решение №
37 от 24.02.2021 г. то гр. д. № 1747/2020 г. на ІV-то г. о. на ВКС).
В случая прекратяване на образуваното през 2012 г. изпълнително дело на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е настъпило на 11.05.2014 г. – след изтичането на
5
двугодишен период от извършването на последното валидно изпълнително действие,
годно да прекъсне давността (в случая - влизането в сила на процесната заповед за
изпълнение). Като начална дата на погасителната давност следва да се приеме именно
тази дата, а не 26.06.2015 г. (датата на постановяване на тълкувателното решение,
отменящо разрешенията на ППВС № 3/1980 г.), на основание Тълкувателно решение
№ 3 от 28.03.2023 г. по тълк. д. № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, доколкото датата на
перемпцията предхожда определения с тълкувателния акт начален момент на
давността.
С оглед изложеното се налага изводът, че от 11.05.2014 г. е започнала да тече
нова петгодишна давност, която до подаването на исковата молба по делото е
прекъсвана многократно с описаните по-горе изпълнителни действия, годни да
прекъснат давността, първото от които е налагането на запор върху банкови сметки на
длъжника на 03.04.2015 г., а последващото по време е отново налагането на запори на
21.06.2019 г., извършено в хода на второто по ред изпълнително дело, образувано през
2019 г. Предвид така извършените изпълнителни действия погасителната давност за
процесните вземания не е изтекла към датата на предявяване на иска (06.11.2023 г.),
нито към датата на приключването на устните състезания по делото (на 02.07.2024 г.).
Дори да се приеме, че перемпция по процесното изпълнително дело е настъпила
на дата, различна от възприетата от настоящия съдебен състав, следва да се съобрази,
че между всяко едно от извършените в хода на изпълнителния процес действия, годни
да прекъснат давността, е изтекъл срок, по-кратък от пет години. В тази връзка и
предвид материалноправния характер на института на погасителната давност следва да
се съобрази разрешението, дадено в т. 3 от Тълкувателно решение № 2 от 04.07.2024 г.
по тълк. дело № 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което погасителната давност се
прекъсва от изпълнително действие, извършено по перемирало изпълнително дело.
Следователно, в процесния казус давността е прекъсвана многократно в интервали,
по-кратки от пет години, въпреки перемирането на първото изпълнителнот
производство, образувано през 2012 г.
Въз основа на изложените аргументи, съдът приема, че предявеният
отрицателен установителен иск се явява неоснователен и като такъв следва да бъде
отхвърлен в цялост.
По разноските:
С оглед изхода на спора, разноски се дължат на ответника, на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК, за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева.
Така мотивиран, Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 47-ми
състав,
6
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ в цялост като неоснователен предявения от Й. Д. Т. , ЕГН:
**********, срещу „ЮЛ“ ЕООД, ЕИК: *********, отрицателен установителен иск
с правно основание чл. 439, вр. чл. 124, ал. 1, предл. 3 ГПК за признаване за
установено между страните, че Й. Д. Т. не дължи на „ЮЛ“ ЕООД сумата от 645,10
евро – главница, представляваща предмет на изпълнително дело № ****/2019 г. по
описа на ЧСИ ББ, рег. № **** в КЧСИ, образувано въз основа на изпълнителен лист,
издаден на 28.03.2011 г. по ч. гр. д. № ****/2011 г. по описа на СРС, 43-ти състав,
поради погасяване на вземането по давност.
ОСЪЖДА Й. Д. Т., ЕГН: **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да
заплати на „ЮЛ“ ЕООД, ЕИК: *********, сумата от 100,00 лева, представляваща
сторени от ответника разноски в първоинстанционното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7