Решение по дело №630/2020 на Административен съд - Велико Търново

Р Е Ш Е Н И Е

№ 347
гр. Велико Търново, 31.12.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд Велико Търново – трети състав, в съдебно заседание на двадесет и четвърти ноември две хиляди и двадесета година в състав:

                        Административен съдия: Евтим Банев                                                                                                         

при участието на секретаря М.Н., изслуша докладваното от съдия Банев Адм. д. № 630 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

           

            Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

           

            Образувано е по жалба, подадена от В.Д.Т. с ЕГН **********, адрес ***, срещу Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по Мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020 г., за кампания 2016 г., с № 02-040-6800/3998#3 от 11.09.2020 г., издадено от заместник изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“ – Разплащателна агенция – гр. София. С оспореното уведомително писмо, във връзка със заявление за подпомагане с УИН 04/060616/69470 и Решение № 10364/ 28.07.2020 по адм. дело № 11514/ 2019 г. на ВАС, В.Т. е уведомен, че оторизираната субсидия по посочената по-горе мярка за кампания 2016 г., е 0,00 лева. Жалбоподателят твърди нищожност на оспореното уведомително писмо на основание чл. 177, ал. 2 от АПК, поради неизпълнение на указанията, дадени с Решение № 304/ 08.07.2019 г. по адм. дело № 218/ 2019 г. но АСВТ, оставено в сила с Решение № 10364/ 28.07.2020 по адм. дело № 11514/ 2019 г. на ВАС. Алтернативно поддържа незаконосъобразност на административния акт, поради издаването му в противоречие с материалноправните разпоредби на закона, тъй като неправилно посоченият в чл. 38, § 3 от Регламент на Комисията (ЕО) № 889/ 2008, минимален преходен период от една година за преминаване към биологично производство по отношение на пчелните продукти, е възприет като абсолютен такъв. Поради това счита, че надвишаването на този период не води до нарушаване на посочената общностна норма и съответно не представлява основание за отказ за оторизация на подпомаган стопанин по направление „Биологично пчеларство“. С тези доводи, подробно развити в жалбата, от съда се иска да обяви нищожността на оспореното уведомително писмо, алтернативно да го отмени и върне преписката на административния орган за ново произнасяне с указания по прилагането на закона. В съдебно заседание оспорващият, чрез пълномощника си по делото *** П.И. от САК, поддържа жалбата с направените искания, по съображенията изложени в нея, в хода на устните състезания и в писмено становище. Претендира направените по делото разноски, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.  

            Ответникът, редовно призован за съдебно заседание, не се явява и не изпраща представител. Чрез пълномощника си по делото ст. ***Ц.в писмено становище оспорва жалбата като неоснователна. Намира, че при издаването на обжалваното решение са спазени указанията на ВАС и е отстранено визираното от съда нарушение, като са посочени фактическите и правни основания за постановяването му. По същество излага доводи за материална законосъобразност на оспорения акт, тъй като 2016 г. е втора година от поетия от В.Т. 5-годишен ангажимент по направление „Биологично пчеларство“, като не е спазено изискването да не се надвишават минималните периоди на преход към биологично производство. С тези аргументи, развити в писменото становище, ответникът моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна, претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, съгласно Наредбата за заплащането на правната помощ. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

 

Във връзка с проверката на допустимостта и основателността на жалбата и въз основа на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

 

Между страните не се спори и от доказателствата по делото се установява, че В.Д.Т. е регистриран земеделски производител, като в това си качество същият е подал заявление за подпомагане за 2016 г. с УИН 04/060616/69470 от 10.05.2016 година. Заявена за подпомагане е мярка 11 „Биологично земеделие“, като към заявлението са представени Стандартен договор № BG-3656/ 2014 за инспекция на биологична селскостопанска продукция за пчелин от 75 пчелни семейства, сключен между В.Т. и „Лакон – Частен институт за сертификация на биологично произведени хранителни продукти“ ООД, офис в Република България, Анекс към него за промяна таксите, Анекс 2 към договора, за 130 пчелни семейства, а на по-късен етап – Удостоверение № 074-59/ 10.08.2016 г., за завършен курс на обучение на тема „Агроекология“. От Уведомително писмо изх. № 02-040-6500/26 от 04.01.2016 г. на зам. изпълнителен директор на ДФЗ-РА се установява, че В.Т. е одобрен за участие в подпомагане по мярка 11 „Биологично разнообразие“ от ПРСР за периода 2014 - 2020 г., многогодишен агроекологичен ангажимент направление „Биологично пчеларство“. Не се спори, че подаденото заявление за 2016 г. е за втора поредна година от поетия многогодишен ангажимент, а стопанството е заявено отново като такова в преход към биологично производство. В тази връзка от разплащателната агенция е било установено, че не са спазени изисквания за управление, поради което е налице нарушение на чл. 26, т. 5 от Наредба № 1/ 2013 г. на МЗХ за прилагане правилата за биологично производство на растения, животни и аквакултури, растителни и животински продукти, продукти от аквакултури и храни, тяхното етикиране и контрола върху производството и етикирането. Съобразно тази констатация и с позоваване на разпоредби на Методика за намаляване и отказване на плащане по мярка 11 „Биологично земеделие“, утвърдена със Заповед № РД 09-144/ 23.02.2017 г. на министъра на земеделието и храните, с Уведомително писмо изх. № 02-040-6500/3998 от 12.11.2018 г., издадено от заместник изпълнителен директор на ДФЗ, В.Т. е уведомен, че оторизираната субсидия по посочената мярка за кампания 2016 г., е 0,00 лв., т.е. практически му е отказано оторизирането и изплащането на финансова помощ за 2016 г. по агроекологичния ангажимент направление „Биологично пчеларство“.

Уведомителното писмо е било обжалвано по съдебен ред и отменено с Решение № 304/ 08.07.2019 г. по адм. дело № 218/ 2019 г. на Административен съд – Велико Търново. Като отменително основание съдът е посочил постановяването на административния акт в нарушение на материалния закон, като в мотивите си е изложил две основни групи съображения в тази насока. На първо място АСВТ е посочил, че към датата на издаване на уведомителното писмо /12.11.2018 г./, Наредба № 1/ 2013 г. на МЗХ е била отменена с Наредба № 5/ 2018 г. на МЗХГ за прилагане на правилата на биологично производство, етикетиране и контрол, и за издаване на разрешение за контролна дейност за спазване на правилата на биологичното производство, както и за последващ официален надзор върху контролиращите лица, т.е. административния акт е издаден на несъществуващо правно основание, тъй като в действащата Наредба № 5/ 2018 г. не съществува текст, идентичен с този на чл. 26 от отменената наредба. Втората група мотиви са за приложимост по отношение на периодите на преход към биологично производство на разпоредбите на Дял II, Глава 5 от Регламент № 889/ 2008 на Комисията и чл. 38, § 3 от посочения регламент. Направен е извод, че подходът не европейската комисия е за определяне на минимално изискуемия времеви период на преход, а не на абсолютен по размер преходен период, при което период на преход към биологично производство, по-дълъг от определения с Дял II, Глава 5 от Регламент № 889/ 2008 на Комисията, не води до нарушаване на чл. 38, § 3 от същия регбамент и не представлява основание за отказ за оторизация на подпомаган стопанин по направление „Биологично пчеларство“. С тези съображения и доколкото представените с административната преписка доказателства установяват наличието на останалите изисквания за оторизиране и изплащане на финансово подпомагане по мярка 11 „Биологично земеделие“ от от ПРСР за периода 2014 - 2020 г., за кампания 2016 г., съдът е отменил постановеният отказ за оторизиране и изплащане на суми и е върнал преписката за ново произнасяне, при спазване на дадените с решението указания. Решението на АСВТ е било обжалвано и потвърдено с Решение № 10364/ 28.07.2020 г. по адм. д. № 11514/ 2019 г. на ВАС, като касационната инстанция е споделила изцяло съображенията на първоинстанционния съд за противоречие на административния акт с материалноправни разпоредби на закона и отделно е изложила мотиви за издаване на уведомителното писмо при неспазване на изискванията за форма и по-конкретно за излагане на мотиви.

След връщането на преписката на администрацията е последвало издаването на оспореното в настоящото производство Уведомително писмо изх. № 02-040-6800/3998#3 от 11.09.2020 г. на заместник изпълнителен директор на ДФЗ-РА, с което във връзка със заявление за подпомагане с УИН 04/060616/69470 и Решение № 10364/ 28.07.2020 по адм. дело № 11514/ 2019 г. на ВАС, жалбоподателят е уведомен, че оторизираната субсидия по посочената по-горе мярка за кампания 2016 г., е 0,00 лева. Като правни основания за издаването на оспорения акт са посочени разпоредбите на чл. 11, ал. 5 от Наредба № 4/ 24.02.2015 г. на МЗХ за прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г., в приложимите им редакции, във връзка с  чл. 38, § 3 от  Регламент № 889/ 2008 на Комисията, и т. IV от Методиката за намаляване и отказване на плащания по мярка 11 „БЗ“ от ПРСР 2014 - 2020 г., утвърдена със Заповед № РД 09-144/ 23.02.2017 г. на министъра на земеделието и храните. Като фактическо основание за отказа е посочено, че 2016 г. е втора година от поетия от заявителя 5-годишен ангажимент по направление „Биологично пчеларство“, като не е спазено изискването да не се надвишават минималните периоди на преход към биологично производство /дванадесет месеца за пчелните семейства/, съгласно чл. 36, § 1, чл. 37, § 1 и чл. 38 от Регламент на Комисията (ЕО) № 889/ 2008 от 5 септември 2008 година. С тези мотиви е намалено финансовото подпомагане на В.Д.Т. по направление „Биологично пчеларство“ и за пчелин с № 5000-0020 от 130 пчелни семейства, е оторизираната посочената по-горе субсидия в размер на 0,00 лв., т.е. отново е извършен отказ за оторизиране на заявеното подпомагане. Процесното уведомително писмо е връчено на адресата му лично, на 29.09.2020 г. /разписка на л. 25 /, жалбата срещу него е подадена по куриерска служба, на 13.10.2020 г., съгласно извършена служебна справка в системата на „Еконт експрес“ ЕООД.

В съдебната фаза на производството по искане на жалбоподателя, към настоящото дело са приобщени адм. дело № 218/ 2019 г. по описа на АСВТ. От ответника отново е представена административната преписка, съдържаща коментираните по-горе документи. От жалбоподателя и от ответника не са ангажирани други доказателства, извън обсъдените по-горе.

 

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:

 

Жалбата е подадена от лице с надлежна процесуална легитимация, чийто интерес е засегнат от оспорения индивидуален административен акт и в установения от чл. 149, ал. 1 от АПК преклузивен срок, като освен това оспорването с искане за обявяването нищожността на административния акт не е обвързано със срок /чл. 149, ал. 5 от АПК/. От външна страна жалбата отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК, което обуславя нейната допустимост за разглеждане по същество. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

 

Във връзка с направеното искане за обявяване нищожността на оспорения акт и при извършената по реда на чл. 168 от АПК проверка, съдът намира следното: Съгласно § 1, т. 13 от ДР на ЗПЗП, Държавен фонд „Земеделие” е специализирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски продукти по правилата на законодателството на Европейския съюз. Разпоредбите на чл. 20а, ал. 1 и ал. 2 от ЗПЗП, в приложимата редакция, предвиждат, че изпълнителният директор на ДФ “Земеделие” е изпълнителен директор на Разплащателната агенция, който организира и ръководи нейната дейност, и я представлява. С нормите на чл. 20а, ал. 3 и ал. 4 от ЗПЗП, респ. чл. 11, ал. 2 от Устройствения правилник на ДФ „Земеделие“, е въведена възможност изпълнителният директор да делегира част от предоставените му правомощия за вземане на решения на заместник-изпълнителните директори. В случая със Заповед № 03-РД/715 от 27.06.2017 г. на изпълнителния директор на ДФЗ /т. 1 от заповедта, л. 98 от адм.д. № 1279 от 2019 г. на ВАС/, на П.Д.С.– заместник изпълнителен директор, са делегирани правомощия за издаване и подписване на уведомителни писма за за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по чл. 1 от Наредба № 5/ 27.02.2009 г. на МЗХ. Следователно оспореният акт е издаден от компетентен орган, при упражняване на делегираните му правомощия, при наличието на материална компетентност на неговия автор.

Настоящият състав намира, че е налице соченото от жалбоподателя особено основание по чл. 177, ал. 2 от АПК за нищожност на оспореното уведомително писмо, а именно противоречието му с Решение № 304/ 08.07.2019 г. по адм. дело № 218/ 2019 г. на Административен съд – Велико Търново. На първо място, отмененото с посоченото съдебно решение Уведомително писмо № 02-040-6500/3998 от 12.11.2018 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ е аналогично като крайно волеизявление на това в процесния административен акт, касаещо същото заявление за подпомагане и издадено в производство между същите страни. По-същественото е обаче, че административният орган не е изпълнил задължителните указания, дадени с посоченото по-горе решение на АСВТ, оставено в сила с Решение № 10364/ 28.07.2020 г. по адм. д. № 11514/ 2019 г. на ВАС. Безспорно, издателят на акта е цитирал въпросните решения и е изложил мотиви относно фактическите и правни основания за отказване на оторизация /включително в табличните части на акта и поясненията към тях/. В случая обаче, първоначалното уведомително писмо не е отменено единствено на основание формална и/или процесуална незаконосъобразност, а поради противоречието му с материалния закон, при изложени мотиви и за несъответствие с целта на закона. Както първата, така и касационната инстанция, изрично са посочили в решенията си, че националното законодателство,  въвеждащо като отказ за оторизация наличието на период на преход към биологично производство, по-дълъг от определения с Дял II, Глава 5 от Регламент на Комисията (ЕО) № 889/ 2008 от 5 септември 2008 г., е в противоречие с нормативен акт от по-висока степен – посочения регламент, при което не следва да бъде прилагано. В тази връзка първоинстанционният съд изложили мотиви, че чл. 38, ал. 3 от регламента определя минимално изискуем времеви период на преход към биологично пчеларство, а не абсолютен по размер такъв, какъвто е и цялостния подход на ЕК при определяне на изискуемите времевите периоди на преход към биологично земеделие в Регламент № 889/ 2008. Направен е и извод, че такъв подход е в съответствие с целта на закона – определяне на минималното време, необходимо за изчистване на почвата или животните от небиологични препарати, с оглед спецификата на всеки вид селскостопанско производство. Както се посочи, именно тези изводи са били решаващи при отмяната на първоначално издадения административен акт, те са споделени от касационния състав на ВАС, и съставляват задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, по смисъла на чл. 173, ал. 2 от АПК.

В конкретния случай, като фактически основания за постановения отказ, обжалваното писмо смислово изцяло преповтаря съдържанието на Уведомително писмо № 02-040-6500/3998 от 12.11.2018 г., с по-подробно отбелязване на изискванията за подпомагане, които административния орган е счел за изпълнени от заявителя, без последното да има някакво съществено значение, с оглед крайния резултат от производството. На практика упоменатите като относими към отказа факти са изцяло идентични с тези, описани в уведомителното писмо от 2018 г. – заявената за подпомагане година е втора от поетия ангажимент по направление „Биологично пчеларство“, т.е. не е спазено изискването да не се надвишават минималните периоди на преход към биологично производство. Като относими правни основания отново са цитирани разпоредби на Методиката за намаляване и отказване на плащане по мярка 11 „Биологично земеделие“, утвърдена със Заповед № РД 09-144/ 23.02.2017 г. на МЗХ, а вместо на чл. 26 от Наредба № 1/ 2013 г. на МЗХ /отм./, административният орган се е позовал на разпоредбата на чл. 11, ал. 5 от Наредба № 4/ 24.02.2015 г. на МЗХ. Съгласно последната, подпомаганите лица получават плащания по ал. 1 за срок, който не надвишава минималните периоди на преход към биологично производство съгласно чл. 36, ал. 1, чл. 37, ал. 1 и чл. 38 от Регламент на Комисията (ЕО) № 889/ 2008 за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти по отношение на биологичното производство, етикетирането и контрола. Така цитирана норма /като алинея четвърта на чл. 11 от наредбата/, е съществувала както към момента на постановяването на първоначалното уведомително писмо, така и на неговата съдебна отмяна, а също и при постановяването решението на касационната инстанция, вече с новата номерация, след отмяната на чл. 11, ал. 4 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. на МЗХ с Решение № 8834 от 11.06.2019 г. по адм. д. № 4906/2018  г. на ВАС, Осмо отделение. Като част от действащото национално право, въпреки че не е била изрична упомената, тя несъмнено е била взета предвид при произнасянето както на административния орган, така и от съда при осъществения контрол за законосъобразност, и към нея са изцяло относими изложените при отмяната на Уведомително писмо № 02-040-6500/3998 от 12.11.2018 г., и цитирани по-горе мотиви. Освен това при съпоставка се установява, че въпросната разпоредба на практика преповтаря чл. 26 от Наредба № 1/ 2013 г. на МЗХ /отм./ относно определена в абсолютен размер продължителност на периодите в преход, като освен това за целите на подпомагането изрично въвежда и съответни правни последици – отказ от такова подпомагане при надвишаването на установените от ЕК минимални периоди на преход. Същата хипотеза е изрично обсъдена в Решение № 304/ 08.07.2019 г. по адм. дело № 218/ 2019 г. на АСВТ и Решение № 10364/ 28.07.2020 г. по адм. д. № 11514/ 2019 г. на ВАС, като е възприето противоречие на националното с общностното законодателство и приложимост на последното. 

Администрацията е обвързана от съдебните решения по административни дела. В случая административният орган е следвало да действа при условията на обвързана компетентност, наложена му от задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона, т.е. той е бил задължен да издаде административния акт при изпълнение на дадените му със съдебното решение указания по приложение на материалния закон. След като не е сторил това, той се е произнесъл в пряко противоречие със съдебния акт, поради което постановения от него индивидуален административен акт, е нищожен на основание чл. 177, ал. 2 от АПК. На основание чл. 172, ал. 2 предл. първо от АПК, с настоящото съдебно решение, следва да бъде обявена нищожността на Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по Мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020 г., за кампания 2016 г., с № 02-040-6800/3998#3 от 11.09.2020 г., издадено от заместник изпълнителен директор на ДФЗ-РА.

Предвид изхода на делото, разноски в полза на ответника не следва да се приъждат. При своевременно направеното искане и оглед разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК, на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 784,00 лв., от които 10,00 лв. държавна такса и 774,00 лв. – заплатено възнаграждение за един адвокат, съгласно договор за правна защита и съдействие от 11.11.2020 г. /л. 60 от делото/. Съдът намира за неоснователни възраженията на ответника за прекомерност на адвокатския хонорар, заплатен от жалбоподателя. Съобразно критериите по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, фактическата сложност на настоящото дело не се отличава от обичайната за този род дела. Правната сложност, обусловена от приложимите правни норми и естеството на казуса в случая също се явява типична за дела с предмет дължимост на заявено подпомагане по ЗПЗП. Съобразно материалния интерес по делото в размер на 8 898,89 лв., заплатеното от жалбоподотеля адвокатско възнаграждение от 774,00 лв., е в определения минимум по чл. 8, ал. 1, т. 3 от Наредба № 1/ 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и предвид изложеното по-горе, покрива критериите за обоснованост и справедливост.

 

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. първо от АПК, съдът 

 

 

Р   Е   Ш   И   :

 

 

Обявява за нищожно Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по Мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020 г., за кампания 2016 г., с № 02-040-6800/3998#3 от 11.09.2020 г., издадено от заместник изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“ – Разплащателна агенция – гр. София, с което във връзка със заявление за подпомагане с УИН 04/060616/69470 и Решение № 10364/ 28.07.2020 по адм. дело № 11514/ 2019 г. на ВАС, В.Д.Т. с ЕГН **********, адрес ***, е уведомен, че оторизираната субсидия по посочената по-горе мярка за кампания 2016 г., е 0,00 лева.

 

Осъжда Държавен фонд „Земеделие“ – Разплащателна агенция с адрес гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 136, да заплати на В.Д.Т. с ЕГН **********, адрес ***, разноски по делото в размер на 784,00 /седемстотин осемдесет и четири/ лева.

 

 

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщението до страните.

 

 

 

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК. Съобщаването на жалбоподателя да се извърши и чрез пълномощника му по делото, на посочения в жалбата служебен адрес.

 

 

 

                                                     

Административен съдия :