Решение по дело №641/2018 на Софийски градски съд

Номер на акта: 7798
Дата: 12 декември 2018 г. (в сила от 17 декември 2019 г.)
Съдия: Силвана Иванова Гълъбова
Дело: 20181100100641
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 януари 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 12.12.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, І-21 състав, в публичното заседание на двадесет и втори ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА

 

при секретаря Снежана Апостолова, като разгледа гр.д. №641 по описа на СГС за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявени са кумулативно съединени искове с правно основание чл.432 ал.1 КЗ вр. чл.45 ЗЗД.

Ищецът Е.И.К. твърди, че е пострадала от ПТП, реализирано на 07.07.2017 г. в гр. София, вина за което има водачът на л.а. „Пежо 207” с  рег. № *********. Твърди, че по силата на договор за застраховка „Гражданска отговорност” ответникът З. „Л.И.” АД отговаря за вредите, причинени при управлението на това МПС. Поддържа, че от деликта е претърпяла неимуществени вреди, свързани с увреждане на здравето – подкожен хематом и кръвонасядане в областта на челото вдясно, двойно ивичесто кръвонасядане в областта на лявото рамо и лявата ключица, кръвонасядания в областта на лявата мишница и лявата подбедрица, охлузвания по лакътя на лявата ръка и по лявото коляно, навяхване и разтягане на свързващия апарат на шийния отдел на гръбначния стълб. Счита, че справедливото обезщетение за неимуществените вреди е в размер на 26 000,00 лв., поради което претендира тази сума, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 07.07.2017 г. до окончателното плащане. Поддържа, че от деликта е претърпяла и имуществени вреди, изразяващи в разходи за лечение, в размер на сумата от 60,00 лв., представляващи заплатени такси за преглед и за рентгенова снимка, поради което претендира тази сума, ведно със законната лихва, считано от датата на заплащането им – 08.07.2017 г. до окончателното плащане. Претендира и направените разноски.

Ответникът З. „Л.И.” АД в сроковете за отговор по чл.1267 и чл.373 ГПК оспорва предявените искове. Оспорва настъпването на процесното ПТП, механизма му и наличието на причинно-следствена връЗ.а между процесното ПТП и сочените от ищеца вреди, както и размера на същите. Релевира и възражение за съпричиняване. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

За основателността на прекия иск в тежест на ищеца е да докаже, че в причинна връЗ.а от виновно противоправно деяние на лице, чиято гражданска отговорност към датата на деянието е застрахована при ответника, е претърпял вреди, както и какъв е техният действителен вид и размер.

В тежест на ответника е да докаже положителният факт на плащане на обезщетението.

От представените по делото протокол за ПТП №1657128, съставен от длъжностно лице след посещение на местопроизшествието, и АНП се установява, че на 07.07.2017 г. в гр. София, на бул. „*********“ и бул. „Иван Евстатиев Гешов“ е реализирано ПТП между л.а. „Пежо 207“ с рег. № *********, собственост на М.И.Б., управляван от лице, което е напуснало местопроизшествието и л.а. „Алфа Ромео“ с рег. № *********, управляван от ищеца.

От приетото по делото заключение на САТЕ, което съдът кредитира напълно, се установява, че процесното ПТП е настъпило в гр. София, в района на кръстовището на бул. „Цар Борис №ІІІ“ и бул. „Иван Евстатиев Гешов“, на около 2,5 м. вдясно от разделителната линия, отделяща двете платна на бул. „*********“. Вещото лице сочи още, че от техническа гледна точка причина за настъпване на процесното ПТП е поведението на водача на л.а. „Пежо 207“, който е управлявал МПС със скорост и дистанция, при които не е имал възможност да спре преди мястото на удара с л.а. „Алфа Ромео“, като водачът на л.а. „Пежо 207“ е имал възможност да предотврати произшествието, ако се е движил със скорост и безопасна дистанция, при които е имал възможност да спре в рамките на опасната зона на превозното средство, без да настъпи удар с л.а. „Алфа Ромео“.

С оглед на това, съдът достигна до правния извод, че водачът на л.а. „Пежо 207” с рег. № ********* е извършил виновно противоправно деяние, като е нарушил разпоредбите на чл.20 ал.2 ЗДвП и чл.23 ал.1 ЗДвП.

По делото е обявено за безспорно и ненуждаещо се доказване обстоятелството, че към датата на процесното ПТП – 07.07.2017 г. между ответника и собственика на л.а. „Пежо 207” с рег. № ********* е съществувало валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”.

Разпоредбата на чл.477 ал.2 КЗ  предвижда, че по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите застраховани са собственикът, ползвателят и държателят на моторното превозно средство, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което извършва фактически действия по управлението или ползването на моторното превозно средство на законно основание. Не е необходимо водачът да притежава изрично писмено пълномощно от лицата по изречение първо за управлението или ползването на моторното превозно средство.

От показанията на свид. М.Б. /собственик на л.а. „Пежо 207“/ се установява, че л.а. „Пежо 207“ в деня на процесното ПТП е бил паркиран пред блока на собственика, като по-късно е разбрала, че е станало ПТП с автомобила и на следващия ден е подала заявление в №6 РУ на СДВР, че автомобилът е бил откраднат.

В процесната АНП се съдържат декларация, изходяща от собственика на л.а. „Пежо 207“, заявление до началника на №6 РУ на СДВР от 08.07.2017 г., изходящо също от М.И.Б. и сведение от същата от 08.07.2017 г., в които се съдържат данни за противозаконно отнемане на процесния л.а. „Пежо 207“.

Съгласно разпоредбата на чл.496 ал.2 т.1 б.„а“ КЗ, застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобилистите покрива и отговорността за вредите, причинени на трети лица, в това число пешеходци, велосипедисти и други участници в движението по пътищата, които вреди са вследствие на притежаването или използването на моторно превозно средство по време на движение или престой причинени от виновния водач и в случаите, когато не е изрично или мълчаливо упълномощен за управление на моторното превозно средство, при условие че не е придобил владението върху него чрез кражба, грабеж или престъпление по чл.346 НК.

В конкретния случай, с оглед на данните, съдържащи се в представените по делото протокол за ПТП и АНП, чиято доказателствена стойност не е оспорена, се установява, че водачът на увреждащия автомобил не е установен. От същите писмени доказателства и от показанията на свид. М.Б. се установи безспорно и категорично противозаконно отнемане на л.а. „Пежо 207“, което изключва отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ за вредите, причинени при управление на това МПС, доколкото не е налице законно основание за управлението или ползването на МПС по смисъла на чл.477 ал.2 ГПК. Напротив – налице е основанието на чл.496 ал.2 т.1 б.„а“ КЗ, изключващо отговорността на застрахователя, тъй като водачът на процесния автомобил е придобил владението върху него чрез престъпление – противозаконно отнемане по чл.346 НК.

Следователно, няма основание да се приеме, че отговорността на застрахователя е възникнала и последният не се явява пасивно легитимиран да отговаря по исковете с правно основание чл.432 ал.1 КЗ вр. чл.45 ЗЗД.

            Поради изложеното, съдът намира, че предявените искове се явяват неоснователни, поради липса на пасивна легитимация, и като такива следва да бъдат отхвърлени изцяло, без да се изследва наличието на останалите елементи от фактическия състав на съдебно предявените права.

При този изход на делото и с оглед на изрично направеното искане, на ответника на основание чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК, следва да се присъдят разноски в размер на сумата от 150,00 лв., представляваща депозит за вещо лице, сумата от 20,00 лв., представляваща депозит за свидетел и сумата от 300,00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.

 

Воден от гореизложеното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от Е.И.К., ЕГН **********, адрес: ***, срещу ЗК „Л.И.” АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление:***, кумулативно съединени искове с правно основание чл.432 ал.1 КЗ  вр. чл.45 ЗЗД за заплащане на сумата от 26 000,00 лв., представляваща обезщетение за претърпените от реализирано на 07.07.2017 г. в гр. София, ПТП неимуществени вреди – болки и страдания, и сумата от 60,00 лв.,  представляваща обезщетение за претърпените от реализирано на 07.07.2017 г. в гр. София, ПТП имуществени вреди – разходи за лечение.

ОСЪЖДА Е.И.К., ЕГН **********, адрес: ***, да заплати на ЗК „Л.И.” АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление:***, на основание чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК сумата от 470,00 лв., представляваща разноски по делото.

 

Решението подлежи на обжалване пред САС с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                       СЪДИЯ: