Р Е Ш Е Н И Е № 260977
10.11.2021г.,
град Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД - VII-ми граждански
състав
На
27.10.2021г.
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА
МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ
МИРЕЛА ЧИПОВА
Секретар: Ангелина Костадинова
като разгледа докладваното
от съдия Ст.Михова в.гр.дело № 1821 по
описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от
ГПК.
Делото е образувано
по въззивна жалба на В. И. К., ЕГН **********, и Д. С. К., ЕГН **********, чрез
пълномощника им по
делото адв. И. Д., против
Решение № 1673 от 23.05.2017г., постановено по гр.д. №111/2016г., по
описа на Районен съд- Пловдив, ХХІІ гр.с., с което е бил
отхвърлен предявения от тях
против К.А.З., ЕГН **********,***,
иск
за признаване за установено,
че ответникът дължи на
ищците сумата от 5
лева, като частична от 1 800 лева - главница,
представляваща сума, с която ответникът се е обогатил без основание за сметка
на ищците, преминавайки с лек автомобил в периода
01.11.2010 г.- 01.05.2011 г. през собствения
им поземлен имот с идентификатор 56784.535.35 по кадастралната карта на гр. ****,
за която сума е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК по ч. гр. дело № 14201/2015 г. по описа на ПРС, І гр. с. В жалбата
се излагат доводи за неправилност
на решението, като
се иска отмяната му
и уважаване на предявения иск.
Насрещната
страна по въззивната
жалба- К.А.З., ЕГН **********,
чрез пълномощниците си по делото адв. А.С. и адв.
С. Л.,
оспорва същата и иска
оставянето й без
уважение.
Пловдивският
окръжен съд, след като провери обжалваното
решение съобразно правомощията
си по чл.269
от ГПК, прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията
на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е
подадена в срок, от страна, която
има право да
обжалва и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
поради което се явява процесуално допустима.
При извършената
служебна проверка на решението
съобразно правомощията си
по чл.269, изр.
първо от ГПК съдът
намери, че същото
е валидно и
допустимо. Предвид горното
и съгласно разпоредбата
на чл.269, изр.2 от
ГПК следва да
бъде проверена правилността на
решението по изложените
във въззивната жалба доводи и при служебна проверка за
допуснато при
постановяването му нарушение
на императивни материалноправни норми,
като въззивната инстанция
се произнесе по
съществуващия между страните
правен спор.
Първоинстанционният съд
е бил сезиран
с иск с
правно основание чл.422,
ал.1 от
ГПК във връзка
с чл.59, ал.1 от
Закона за задълженията
и договорите, като ищците
В.
И. К., ЕГН **********, и Д. С. К., ЕГН **********, искат постановяване
на решение, с което да се
признае за установено,
че ответникът К.А.З., ЕГН **********, им дължи сумата
от 5 лева, като частична
от 1 800 лева - главница,
представляваща сума, с която ответникът се е обогатил без основание за сметка
на двамата ищци, преминавайки ежедневно
с лек автомобил в периода
01.11.2010г.- 01.05.2011г. през част
от собствения им
поземлен имот с идентификатор
56784.535.35 по кадастралната карта
на гр. ****, от който имот ищците
притежават 1/2 идеална част в режим на съпружеска имуществена
общност, за която сума е била
издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч. гр. дело № 14201/2015 г. по описа на ПРС, І гр. с.
За да
бъде уважен така предявения
иск ищците следва да установят, че
притежават идеални части от правото
на собственост върху процесния
имот, че за процесния
период същият е бил ползван
от ответника по
описания в исковата
молба начин, както и
размера на сумата, с която
ответникът се е обогатил,
а те са
обеднели.
От приложеното по
делото влязло в сила Решение №77 от 12.10.2020г.
на ВКС по
гр.д.№4227/2019г. е видно, че
със същото е
бил уважен предявения от В. И. К. и Д. С. К. против
общо 14 физически лица,
сред които и ответника
К.А.З., установителен иск за собственост, като
ищците са признати за
собственици при режим на съпружеска имуществена
общност на ½
идеална част от поземлен имот
с идентификатор 56784.535.35 по
кадастралната карта на гр. ****.
Така постановеното решение
установява със задължителна
сила в отношенията между страните, че ищците
са собственици на
1/2 идеална част
от посочения поземлен имот, като съгласно
разпоредбата на чл.297
от ГПК същото
е задължително за всички
съдилища. Предвид горното
следва да се приеме, че
твърдяното от ищците
право на собственост
върху процесния имот е
установено.
От приложените по
делото писмени доказателства
се установява, че
посоченият поземлен имот
е бил нанесен със
сегашните си граници
в кадастралната карта
по силата на Заповед № КД-14-16-1144/14.09.2009 г. на Началник СГКК
- гр. ****, с която е
било одобрено изменение в
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. ****, състоящо се в
корекция на имотната граница между поземлени имоти 56784.535.32 и 56784.535.35.
От приложената
по делото административна преписка
по издаване на процесната
заповед е видно,
че изменението в КККР е
било допуснато поради
прилагане на изменение на
подробен устройствен план, одобрено
със Заповед № ОА-225/01.02.2005 г. на Кмета на Община ****. С
посочената заповед е одобрен проект за изменение на ПУП - План за
регулация и застрояване на част от плана на „****“-****, като се променя
уличната регулация между стари о.т.487 и о.т.495 в съответствие с приет проект
„Реконструкция на бул. „****“ в участъка от бул. „****“ до бул. „****“,
образуван е нов квартал 99а, както и нов УПИ І-35, 32, 25, 145, 146 – жилищно
застрояване, обслужващи дейности с ново свободно застрояване и УПИ ІІ – трафопост със запазване на
съществуващото застрояване. От събраните по
делото писмени доказателства и заключението
на приетата съдебно-
техническа експертиза може
да се направи извод, че
по силата на одобреното
със заповедта изменение
на уличната регулация части
от съществуващите към
датата на издаването й
поземлени имоти с
№№35,32 и 25
са били предвидени
за разширяване на бул.„****“, а новообразуваният УПИ І-35,
32, 25, 145, 146 включва останалите
части от същите,
както и имоти
с №№145 и 146.
По делото няма
спор между страните, а и се
установява от събраните
доказателства, че цялата
площ на процесния
имот с идентификатор
56784.535.35, включително тази,
върху която ищците
твърдят да е
преминавал ответника, попада
върху проектираното със Заповед № ОА-225/01.02.2005 г. на Кмета на Община **** разширение на бул.„****“. Безспорно е и че предвиденото
разширение на булеварда не
е изпълнено, както
и че Община ****
не е предприела
процедура по отчуждаване
на имотите, върху
които ще се осъществи
същото. От заключението на приетата
съдебно- техническа
експертиза се установява
и че след изменението на кадастралната карта със Заповед № КД-14-16-1144/14.09.2009 г. поземлен
имот с идентификатор
56784.535.32 не граничи с
път /бул. „****“/
и за да
се стигне до
булеварда трябва да се
премине през поземлен имот с идентификатор 56784.535.35.
От фактическа страна по делото
няма спор, а и се установява
от приложените писмени доказателства, че
ответникът е собственик
на самостоятелен обект
в построената в УПИ І-35, 32, 25, 145, 146 жилищна сграда, както и
на идеални части
от имота- поземлен
имот с идентификатор
56784.535.32. По делото е
безспорно, че притежаваният
от него имот
няма достъп до
обществен път, тъй
като проектираното разширение
на бул. „****“
не е изпълнено, както и че
достъпът до него
се осъществява само през
поземлен имот с
идентификатор 56784.535.35. Безспорно
е и че
за процесния период
през посочения имот
са преминавали не само
ответника, а и всички собственици
на самостоятелни обекти
от жилищната сграда,
построена в поземлен
имот с идентификатор
56784.535.32. Съгласно разпоредбата
на чл. 190, ал.1 от
ЗУТ когато съгласно подробен
устройствен план някои урегулирани поземлени имоти имат лице само по
проектирани нови улици, преди тези улици да са открити, общината може да
прокарва временни пътища, които осигуряват достъп до съответните имоти. Съгласно разпоредбата
на чл.191 от ЗУТ обезщетенията на правоимащите за вредите,
причинени от прокарването на временни пътища, са за сметка на собствениците на
поземлени имоти, които ще се обслужват от временните пътища, като обезщетението
за частите от поземлени имоти, използвани за временни пътища, се определя по
реда на чл. 210 от ЗУТ за
съответната година и се изплаща на равни месечни вноски. Съгласно чл.210, ал.2
от ЗУТ определянето на
обезщетението се извършва
по искане на заинтересованите
лица или
служебно. От посочените разпоредби
следва, че в
настоящия случай ищците
имат право на
обезщетение за ползването
на имота им за
преминаване от собствениците
на поземлен имот
с идентификатор 56784.535.32, сред които е
и ответника. Размерът на
същото обаче следва да
се определи по
предвидения в чл.210
от ЗУТ административен ред, за
което следва да
сезират Община ****,
и то би било дължимо от всички
собственици на поземления
имот, които преминават през имота
на ищците. Наличието на
така уредената в
закона възможност за
защита е пречка
за предявяване на претенция
за неоснователно обогатяване по
чл.59, ал.1 от ЗЗД,
тъй като съгласно разпоредбата
на чл.59, ал.2 от
ЗЗД претенцията за
неоснователно обогатяване по
ал.1 възниква когато
няма друг иск, с
който обеднелият може да се защити.
Ето защо исковата претенция е неоснователна и следва
да се отхвърли.
Предвид горното
обжалваното решение, с
което, макар и по
други съображения, искът е бил отхвърлен,
следва да бъде
потвърдено.
С оглед
изхода на спора и на основание
чл.78, ал.3 в полза
на ответника следва
да бъдат присъдени направените
по делото разноски
за адвокатско възнаграждение във
въззивното производство в размер
на 300 лв.
По
изложените съображения съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1673 от 23.05.2017г., постановено по гр.д.
№111/2016г., по описа на Районен съд-
Пловдив, ХХІІ гр.с.
ОСЪЖДА В. И. К., ЕГН **********, и Д. С. К., ЕГН **********, да
заплатят на К.А.З., ЕГН **********,*** С, сумата от 300 лева -
разноски по делото.
Решението е окончателно и
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.