Р Е
Ш Е Н
И Е
260369/12.10.2021г.
гр.
Шумен
Шуменският
районен съд, ІV състав
на двадесет и
девети септември 2021 година,
в публично
заседание, в следния състав:
Районен съдия: Л. Григорова
Секретар: Д. Христова
като
разгледа докладваното от съдията гр. д. №366/2021 г. по описа на ШРС, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени
осъдителни искове, с правно основание чл.79, ал.1, предл. първо от ЗЗД, вр. с
чл.232, ал.2 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
В
исковата си молба до съда, ищецът Община Шумен, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: ***, представлявана от Л.Д.Х.- кмет, чрез ОП „Общински
жилища и имоти“, представлявано от П.П.И.- директор, чрез старши юрисконсулт Б.Б.,
излага, че е сключила с ответника И.М.П., ЕГН **********,***, два договора за
наем на общински недвижими имоти, както следва: Договор №49 от 24.07.2018 г. за
отдаване под наем на Павилион П 16, разположен на територията на Общински
пазар, *** в гр. Шумен, с търговска площ 11 кв.м. и 4 кв.м. прилежаща площ.
Този договор е сключен за срок от пет години, считано от 01.08.2018 г. Уговорен
е годишен наем в размер на 1 900.00 лева, 158, 33 лева, без ДДС месечно,
платим до 15-то число на месеца, за който се отнася. Вторият договор за наем
бил от 07.06.2019 г. /Договор №57 от 07.06.2019 г./ и се отнасял до обект,
представляващ Павилион П 15, разположен на територията на Общински пазар, *** в
гр. Шумен, с търговска площ 11 кв.м. и 4 кв.м. прилежаща площ. Този договор
също е сключен за срок от пет години, считано от 01.06.2019 г. Уговорен е
годишен наем в размер на 2300.00 лева, 191, 67 лева, без ДДС месечно, платим до
15-то число на месеца, за който се отнася. Ищецът твърди, че наемателят е спрял
плащанията и по двата договора, считано от месец юни 2020 г. В договорите
изрично е предвидено, че неплащането на уговорения наем е основание за
прекратяване на договора. Водени са разговори за уреждане на отношенията, като
на 06.07.2020 г. е сключено споразумение за разсрочване на плащанията, но
задълженията не били изпълнени. На 02.02.2021 г. владението върху наетите
обекти е върнато на наемодателя. Поради изложеното, моли съда да постанови
решение, по силата на което да се осъди ответникът да му заплати сума в общ
размер на 3444,05 лв., представляваща
сбор от неплатени наемни вноски за периода от 01.06.2020 г. до 31.01.2021 г. по
Договори с № 49 от 24.07.2018 г. /сума в размер на 1 534, 13 лева/ и № 57
от 07.06.2019 г. /1 909, 92 лева/ за отдаване под наем на два общински
недвижими имота; 108,15 лв. – общ
размер на лихва за забава, считано за периода от 01.07.2020 г. до 08.02.2021
г., както следва: за плащането по Договор № 49 от 24.07.2018 г., обезщетението
е в размер на 47, 89 лева, а за плащането по
Договор № 57 от 07.06.2019 г.- 60, 26 лева. Ищецът претендира заплащане
и на сума от 17,95 лв.,
представляваща консумативни разходи за вода и ел. енергия. Ищецът претендира
присъждане и на обезщетение за забава, в размер на законната лихва върху
главните задължения, считано от датата на предявяване на исковете до
окончателното изплащане, както и извършените по делото разноски.
В срока за отговор на ИМ ответникът,
редовно уведомен, не подава отговор.
В съдебно заседание страните са редовно
призовани, като ищецът, чрез процесуалния си представител, заявява, че поддържа
исковете и прави искане за произнасяне с неприсъствено решение. За ответника не
се явява представител.
Така
предявената молба се явява допустима,
разгледана по същество е основателна по следните съображения:
От
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се
установи следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 1
и 2 от ГПК, съдът постановява неприсъствено решение, когато на страните са
указани последиците от неспазване сроковете за размяна на книжа и неявяване в
съдебно заседание, и искът вероятно е или не е основателен, с оглед посочените
в исковата молба обстоятелства и представени доказателства, или направените
възражения и подкрепящите ги доказателства.
В конкретния случай са налице
предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, уважаващо предявените
искове – ответникът е бил редовно уведомяван и призован, като последиците от
неподаване на отговор и неявяване в съдебно заседание са му били указани.
Представените писмени доказателства сочат наличието на валидни облигационни правоотношения
между страните – сключени договори за наем, като е установена и изискуемостта
на вземанията. Установен е и размерът на дължимите плащания.
На основание чл.
78 ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените разноски, в общ размер на 313, 49 лева /163, 49 лева- внесена
държавна такси и 150.00 лева- юрисконсултско възнаграждение, определено на
основание чл.78, ал.8 от ГПК/.
Водим от горното
и на посочените основания, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА И.М.П., ЕГН **********,***,
да заплати на Община Шумен, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявана от Л.Д.Х.- кмет, чрез ОП „Общински жилища и имоти“,
представлявано от П.П.И.- директор, чрез старши юрисконсулт Б.Б., сума в общ
размер на 3444.05 лв. /три хиляди
четиристотин четиридесет и четири лева и пет стотинки/, представляваща сбор
от неплатени наемни вноски за периода от 01.06.2020 г. до 31.01.2021 г. по
Договори с № 49 от 24.07.2018 г. /сума в размер на 1 534, 13 лева/ и № 57
от 07.06.2019 г. /1 909, 92 лева/ за отдаване под наем на два общински
недвижими имота; 108,15 лв. /сто и
осем лева и петнадесет стотинки/– общ размер на лихва за забава, считано за
периода от 01.07.2020 г. до 08.02.2021 г., както следва: за плащането по
Договор № 49 от 24.07.2018 г., обезщетението е в размер на 47, 89 лева, а за
плащането по Договор № 57 от 07.06.2019
г.- 60, 26 лева; 17,95 лв.
/седемнадесет лева и деветдесет и пет стотинки/, представляваща консумативни
разходи за вода и ел. енергия, ведно с обезщетение за забава, в размер на
законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на
исковете-09.02.2021 г., както и да му заплати сумата от 313, 49 лева /триста и тринадесет лева и четиридесет и девет стотинки/,
представляваща
извършените по делото разноски, съразмерно уважената част от исковете.
Решението, на
основание чл. 239, ал. 4 от ГПК, не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: