Р Е Ш Е Н И Е № 155/22.7.2021 г.
гр. Ямбол
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД четвърти административен състав
На първи юли 2021
година
В открито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ СТОЯНОВА
Секретар Велина Митева
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия В. Стоянова
Административно дело № 148 по описа на 2021 година.
За да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 188 от ЗДДС във вр. с чл. 145 и следв. от Административнопроцесуалния
кодекс/АПК/ .
Образувано е по жалба на „Фреш хауз
Н.“ ООД, представлявано
от Д.В.П., ЕИК ********* от гр. ***
против Заповед за налагане на ПАМ № ФК-12-0051831 от 21.01.2021г. на началник
отдел “Оперативни дейности“ в дирекция „Оперативни дейности“
Главна дирекция“Фискален контрол“ в Централно управление на НАП, с която на
основание чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ и чл.187, ал.1 от Закона за данък върху
добавената стойност(ЗДДС) е постановена принудителна административна мярка –
запечатване на търговски обект – „Фреш Джус
Бар“, находящ се в гр. *, ул.*, стопанисван от „ Фреш
хауз Н.“ ООД и забрана за достъп до него за срок от
14(четиринадесет) дни от влизане в сила на заповедта.
В жалбата се твърди, че оспорената
заповед е незаконосъобразна поради неспазване на процесуалните правила и материалноправните разпоредби, както и в несъответствие с
целта на закона. Сочи, че не са изложени мотиви досежно
определения срок за запечатване на обекта. Освен това счита, че фактическата
обстановка е описана некоректно и не
може със сигурност да се установи издаден ли е касов бон. Счита още, че адм. орган не е
мотивирал начина по който е определил тежестта на нарушението и преценката
относно целта на налагане на ПАМ. Излагат се доводи за нарушение на принципа на
съразмерност в адм. производство.
Иска се отмяна на оспорената
заповед и присъждане на разноски.
В съдебно
заседание оспорващия, редовно призован се представлява от адвокат С.Е., редовно
упълномощена оспорва жалбата.
Ответникът в производството, Началник отдел
„Оперативни дейности“ Бургас, редовно призован, в съдебно производство се
представлява от юрисконсулт К., редовно упълномощена. Счита, че жалбата е
неоснователна и недоказана и моли същата да остане без уважение. Намира, че в
хода на извършената от органите проверка е констатирано нарушение по чл.25, ал.1 т.1 от Наредба № Н-
18/2006 г. на Министъра на финансите и при наличие на такова, правилно
административният орган е наложил ПАМ, като е изложил в пълнота необходимите
мотиви, както досежно необходимостта от налагането на
мярката, така и относно определения с нея срок. Споделя мотивите изложени в
Решение № ГДФК-46/25.02.2021г. на директора на дирекция ГДФК при ЦУ на НАП. При
издаване на оспорвания административен акт не са допуснати нарушения на
материално правните и процесуално правните разпоредби на Закона. Същият е
издаден при съблюдаване на принципа за съразмерност и в съответствие с целта на
Закона.
С оглед изложеното, моли за оставяне на жалбата без уважение, както и
присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.
Съдът, след като се
съобрази с изложените в жалбата основания, доводите на страните и събраните
доказателства, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК от
лице с правен интерес от обжалването, поради което се явява допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Предмет на обжалване е Заповед за
налагане на ПАМ № ФК-12-0051831 от 21.01.2021г. на началник отдел“Оперативни
дейности“ в дирекция „Оперативни дейности“ Главна дирекция“Фискален контрол“ в
Централно управление на НАП, с която на основание чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ и
чл.187, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност(ЗДДС) е постановена
принудителна административна мярка
– запечатване на търговски обект
– „Фреш Джус Бар“, находящ
се в гр. *, ул.*, стопанисван от „ Фреш хауз Н.“ ООД и забрана за
достъп до него за срок от 14(четиринадесет) дни от влизане в сила н а
заповедта.
Съставен е протокол сер. АА № 0051831/18.01.2021 г. от органа по приходите за установените
факти и обстоятелства към момента на проверката, подписан без възражения. Впоследствие, въз основа на съставения протокол е издадена и процесната заповед. В същата е посочено, че търговецът, в
качеството си на лице по чл. 3 от Наредба № Н – 18 от 13 декември 2006 г. за
регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства, не регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки и услуги в
търговския обект, чрез издаване на фискални касови бележки от въведеното в
експлоатация за обекта фискално устройство, с което е допуснато нарушение на
разпоредбите на същата наредба. За констатираното нарушение е съставен АУАН № F588673
от 06.02.2021 г., заверен препис от
който е приложен към делото. Видно от последния, съставен е за нарушение на чл.
25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ във връзка с чл. 118 ал. 1
от ЗДДС.
При така изложените фактически данни,
които се подкрепят от приложените по делото писмени доказателства съдът
достигна до следните правни изводи:
Съобразно разпоредбата на чл.
168, ал. 1 от АПК, съдът
преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания
по чл.
146 от АПК.
Заповед за налагане на ПАМ № ФК- ФК-12-0051831 от
21.01.2021г. на началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция
„Оперативни дейности“, Главна дирекция“Фискален контрол“ в Централно управление
на НАП, е издадена от компетентен орган с оглед
нормата на чл.
186, ал. 3 от ЗДДС и
правомощията предоставени му със заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020 г. на
Изпълнителния директор на НАП.
Съгласно чл.
186, ал. 3 от ЗДДС,
принудителната административна мярка се налага с мотивирана заповед от органа
по приходите или от оправомощено от него длъжностно
лице. От тази правна норма следва изводът, че заповедта издадена по този ред
като индивидуален административен акт, следва да отговаря на всички законови
изисквания по чл.
146 от АПК. Съгласно чл.
59, ал. 2, т. 4 от АПК,
административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за
неговото издаване, каквито са изложени в заповедта.
При издаването на заповедта от
административният орган не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила. Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа задължителните законоустановени реквизити - наименование на органа, който
я издава, наименование на акта, адресат, разпоредителна част, определяща
правата и задълженията на адресата, начина и срока на изпълнение на ПАМ, срокът
и реда за обжалване и подпис на физическото лице, персонализиращо
административния орган.
В случая са налице и материалноправните
предпоставки за налагане на ПАМ. Съгласно приложимата норма на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, принудителната административна мярка
запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби
или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за
издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за
доставка/продажба.
Съгласно чл.
25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства, независимо от документирането с
първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка от
ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата по чл. 3, ал. 1 -
за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез
внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен
дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1.
В чл. 25, ал. 3 от Наредбата е предвидено, че фискалната касова бележка в
случаите по ал. 1 се издава при извършване на плащането, лицата по чл. 3 са
длъжни едновременно с получаване на плащането да предоставят на клиента
издадената фискална касова бележка.
В жалбата не се оспорва неиздаването на
фискален бон. Заповедта е издадена на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, за неспазване реда за издаване на
съответния документ за продажба. В оспорената заповед, се съдържа ясно и
коректно описание на фактическите основания, за нейното издаване, което от своя
страна осигурява възможност, както адресатът
да разбере за какво точно му е наложена ПАМ, така и на съда, да извърши
преценка на законосъобразността на заповедта.
В съставения протокол за извършена проверка,
е посочена контролна покупка на две кафета и два фреша
на обща стойност 7,60 лева, заплатена в
брой от проверяващия екип, в 15,32 часа на 18.01.2021г., за която не е издаден
фискален касов бон в търговския обект. Задължение на търговеца е да издаде
изискващата се касова бележка за извършената продажба, съобразно нормата на чл.
25, ал. 3 от Наредбата. След като в случая за извършената продажба не са
издадени нито фискален бон от фискално устройство, нито касова бележка от
кочан, към момента на плащането, правилно е прието, че е налице посоченото
нарушение на нормата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС. Констативния протокол от проверката е
подписан без възражение от представляващия
дружеството.
За налагане на ПАМ е достатъчно
констатирано нарушение, каквото в случая е налице - констатирано е неиздаването
на фискална касова бележка за извършено плащане, което нарушение е описано в
съставения протокол за извършена проверка и то е фактическото основание за
издаването заповедта. С оглед вече изложеното, следва да се приеме, че по
делото не са ангажирани доказателства опровергаващи констатациите на органите
по приходите и правилно е прието в обжалваната заповед, че са налице
предпоставките на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, за налагане на ПАМ. Освен това, за
налагане на този вид принудителна административна мярка е достатъчно
установеното по надлежен ред и от надлежен орган неиздаване на касов бон при
извършена продажба, каквото в случая е налице, поради което и при наличие
предпоставките на чл.
186, ал. 1 от ЗДДС,
органът е длъжен да издаде заповед за прилагане на ПАМ, независимо от
предвидените глоби или имуществени санкции, т. е. независимо от това дали ще
бъде ангажирана административнонаказателната
отговорност на този търговец по реда на ЗАНН. Заповедта е мотивирана именно с
наличие предпоставките за прилагане на ПАМ – нарушение на реда за отчитане
продажбите в търговския обект, като ирелевантен за
спора е фактът, дали за конкретното нарушение е издадено наказателно
постановление, тъй като това не е предвидено от законодателя, като предпоставка
за налагане на ПАМ. Предвид изложеното,
съдът приема, че са налице както правните, така и фактическите основания,
посочени от органа при издаване на спорната заповед. Възприемайки извършеното
нарушение на цитираната разпоредба от Наредбата, като източник на правомощието
си по чл. 186, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 1, б.
"а" от ЗДДС, ответникът в условията на обвързана компетентност е
издал оспорения административен акт, чието съдържание е запечатването на
търговския обект, в който е осъществено противоправното
поведение.
Що се касае
до срока на така наложената ПАМ, в разпоредбата на чл. 186, ал.1 от ЗДДС е предвидена
възможност, принудителната административна мярка „запечатване на обект“ да се
прилага за срок до един месец. След като законодателят е предвидил срок до един
месец за налагане на тази мярка, то административният орган се явява задължен
да обоснове размера, посочен от него. Съдът констатира, че административният
орган е изложил мотиви и по отношение на продължителността на срока на
наложената ПАМ. С оспорената Заповед е
постановено да се приложи ПАМ – затваряне на обект за срок от 14 дни, което е
обосновано с вида на нарушението, последствията от него, реда и организацията
по отчитане на оборотите в търговския обект. Съдът счита, че адм. орган е изложил достатъчно мотиви, които обосновават и определения 14
дневен срок. Както се посочи, в хода на
проверката при направена контролна покупка на две кафета и два фреша на обща
стойност 7,60 лв., заплатени в брой не е издаден фискален бон от наличното в
обекта фискално устройство в работен режим. Установено е наличие на касова
разлика в размер на 4,78 лв между наличните парични средства в касата и тези,
маркирани във ФУ. Адм. орган е приел, че установената
положителна разлика се дължи закономерно и на други неотчетени приходи и е индиция за системно неизползване на касовия апарат. Средно-дневен оборот на стойност 68,50 лв,
както и наличие
на непогасени публични задължения в размер от 108,00 лв. към 19.01.2021г.,декларирани
финансови резултати от дейността на дружеството по години, а именно: данъчна
печалба за 2019-та година - 2398,48 лв.; 2018г. - 528,87 лв., 2017г. - 00,00 лв., съпоставяйки местоположението на обекта,
средно-дневните обороти за този тип дейност, декларираният финансов резултат е
нереално нисък.
Създадената
организация на работа, която позволява част от оборота да не се отчита през фискално
устройство; липсата на организация за създаване на условия търговския обект да
се ръководи и да се организира дейността в него в съответствие с изискванията
на Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ;
невъзможността за проследяване на реализираните обороти, обосновава
необходимостта да се осигури защитата на обществения интерес, като се
предотврати възможността за извършване на нови нарушения.
С оглед изложеното адм. орган е обосновал необходимостта да се осигури защитата на
обществения интерес, като се предотврати възможността за извършване на нови
нарушения. Така определеният размер е правилен. Той съответства
на съдържащата се в чл. 22 от ЗАНН позитивна правна уредба на ПАМ. Съгласно
същата, принудителните административни мерки могат да притежават една или
повече от следните функции: превантивна, преустановителна
и възстановителна. Съдържанието на конкретната ПАМ и предпоставките за
налагането й я определят като превантивна и преустановителна.
Прилагането на ПАМ би било достатъчно за постигане на превантивната и
предупредителна функции по отношение на търговеца. В настоящия случай нарушение на
разпоредбата на чл.
118, ал. 1 във вр. с чл.
3 от Наредбата е
установено от органите по приходите при извършена проверка, обстоятелствата от
която са отразени в протокол сер. АА № 0051831/18.01.2021 г. Протоколът,
съставен по установения ред и форма от органите по приходите в кръга на
правомощията им, се ползва с материална доказателствена
сила за извършените от органите по приходите действия и за установените факти и
обстоятелства, съгласно чл.
50, ал. 1 от ДОПК. Само
по себе си установяването на нарушението е достатъчно условие органът по
приходите да наложи ПАМ. По делото не са представени доказателства от
оспорващия, че не е извършено процесното нарушение. При съобразяване на принципа на съразмерност и като е
взел предвид тежестта на нарушението, административният орган е определил
14-дневен срок на мярката, при 30-дневен максимален срок. В случая,
административният орган е действал целесъобразно при упражняване на
предоставената му оперативна самостоятелност. В случая ПАМ е наложена за срок
от 14 дни, който е съразмерен на извършеното и е съобразен с целената превенция
за преустановяване на лошите практики в обекта, както и с необходимото време за
създаване на нормална организация за отчитане на дейността от търговеца.
След като, наложената ПАМ запечатване на
обекта за срок от 14 дни е законосъобразна, като такава се явява и разпоредената
забрана за достъпа до обекта на основание чл.
187, ал. 1 от ЗДДС.
Забраната за достъп до обекта и запечатването на обекта, представляват две
мерки, които се налагат кумулативно, при наличието на едни и същи предпоставки,
които в случая са налице.
Заповедта е издадена и в съответствие с
целта на закона. Мярката има за цел постигне на промяна в начина на извършване
на дейността в конкретния търговски обект, като прекият резултат е правилно
отчитане на дейността и недопускане вреда за фиска. В
случая се касае за законоустановена цел, тъй като
нормата на чл.
22 ЗАНН предвижда
налагане на принудителни административни мерки за предотвратяването на
административни нарушения. Уредената в чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС принудителна административна мярка
"запечатване на обект" е насочена към постигане именно на такава
превантивна цел, доколкото към момента на постановяването и търговеца не е
преустановил дейността си в търговския обект, т. е. съществува възможност за
извършването и на друго нарушение, свързано с неиздаване на документ за
извършено плащане.
Установеното неизпълнение на задължението
за издаване на фискална касова бележка при извършване на продажба на стока или
услуга в съответния търговски обект, представлява юридическият факт, пораждащ
правомощието на органа по приходите да приложи ПАМ по запечатване на обекта,
като органът в тази хипотеза действа в условията на обвързана компетентност.
Заповедта в случая е превантивна и преустановителна,
и е приложена в съответствие с целите на специалния закон.
В заключение следва да се има предвид и
съдебната практика по сходни дела, а именно адм. дело
4726/2018г., № 6045/19г., 969/20г., 8437/19г.,
№ 2912/20г. на ВАС.
Предвид изложеното по-горе съдът намира,
че жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. С оглед изхода на
делото и направеното искане от процесуалния представител на ответника за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, същото
като основателно следва да бъде уважено и да бъде осъдено дружеството да
заплати на ЦУ на НАП сумата от 100 лева на основание чл.
143, ал. 4 от АПК и чл.
78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл.
24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от горното и на основание чл.
172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на „ Фреш хауз Н.“ ООД, представлявано от Д.В.П., ЕИК *********, от гр. ***
против Заповед за налагане на ПАМ № ФК-12-0051831 от 21.01.2021г. на началник
отдел“Оперативни дейности“ в дирекция „Оперативни дейности“ Главна
дирекция“Фискален контрол“ в Централно управление на НАП.
ОСЪЖДА
„ Фреш хауз Н.“ ООД,
представлявано
от Д.В.П.от гр. *** да заплати на Национална агенция за приходите, Централно
управление, сумата от 100 (сто) лв. разноски по делото за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба, подадена пред тричленен състав на Върховния административен
съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: /п/ не се чете