№ 15217
гр. София, 29.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Цв. М.
при участието на секретаря Т. Ц.
като разгледа докладваното от Цв. М. Гражданско дело № 20221110109513
по описа за 2022 година
Предявени са кумулативно обективно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът .... твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало между него
и ответницата З. А. С. въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния
период на ответницата топлинна енергия до топлоснабден имот, находящ се на адрес: .....,
апартамент на партерния етаж, с аб. № ...., като тя не е изпълнила насрещното си задължение
за заплащане на дължимата цена, формирана на база на прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, както и цена на услуга за дялово разпределение. Сочи, че съгласно
приложимите общи условия, в случай, че резултатът от изравняването е сума за доплащане,
тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за
възстановяване, от нея се приспадат най-старите просрочени задължения на потребителя.
Твърди, че съгласно общите условия от 27.06.2016 г., в сила от 10.07.2016 г., купувачът на
топлинна енергия е длъжен да заплаща същата в 45-дневен срок от датата на публикуване на
фактурата на интернет страницата на продавача, като публикуването се удостоверява в
присъствието на нотариус и се съставят констативни протоколи. Допълва, че ответницата не
е погасила процесните вземания в срок, поради което претендира и мораторна лихва върху
всяка от главниците, или сумите, както следва: 254,97 лв., представляваща цена на топлинна
енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г., 71,76 лв., представляваща мораторна
лихва върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до
29.07.2021 г.; 1,81 лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода от
01.07.2018 г. до 31.07.2018 г.; 0,54 лв., представляваща мораторна лихва върху задължението
за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 31.08.2018 г. до 29.07.2021 г., ведно
със законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на заявлението по чл.
410 ГПК – 18.08.2021 г. до окончателното им заплащане, за които суми по ч. гр. дело №
47835/2021 г. по описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
от 23.08.2021 г. Претендира и разноски.
1
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата З. А. С. е подала отговор на исковата молба,
с който оспорва предявените искове при твърдението, че няма качеството на битов клиент и
потребител на топлинна енергия по отношение на процесния имот, тъй като не е доказано да
е негов собственик или ползвател. Оспорва да са издавани извлечения и фактури на нейно
име, поради което счита, че не може да й се вмени задължението за заплащане на исковите
суми. Твърди, че дори такива фактури да са били издавани, то не може да се направи извод,
че сумите по тях са начислени за действително потребена топлинна енергия, прогнозно
начислена такава или за дялово разпределение, а освен това същите не отговарят на
изискванията на чл. 6 ЗСч. Оспорва, че посоченият от ищеца аб. № .... се отнася за
процесния недвижим имот. При условията на евентуалност твърди, че вътрешните правила
и/или ОУ на ищеца, от които произтичат задълженията на ответника, са нищожни като
неравноправни. Навежда довод за нищожност на формулата по чл. 61 и сл. от Наредба № 16-
334/06.04.2007 за топлоснабдяването, касаеща начисляването на топлинна енергия, отдадена
за сградна инсталация, доколкото същата е била отменена с Решение № 4777 по адм. д. №
1372/2016 на ВАС. Оспорва наличието на облигационно правоотношение с предмет
извършване на услуга за дялово разпределение с ищеца, като счита, че тази претенция се
основава на различно от заявеното с исковата молба основание. Навежда довод за изтекла
погасителна давност на всички вземания за процесния период. По изложените съображения
отправя искане за отхвърляне на предявените искове. Претендира и разноски.
Третото лице – помагач на страната на ищеца – .... не изразява становище по
предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153
ЗЕ.
Основателността на исковете за цена на потребена топлинна енергия и цена на
извършена услуга за дялово разпределение предполага установяване от ищеца наличието на
следните предпоставки: облигационно правоотношение с предмет продажба /доставка/ на
топлинна енергия между топлофикационното дружество, в качеството му на продавач, и
потребителя, в качеството му на купувач; продавачът реално да е изпълнил задължението си
да достави твърдяното количество топлоенергия до имота в претендираната стойност и за
купувача да е възникнало насрещно задължение за заплащане на уговорената цена, както и,
че през исковия период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е
извършвана услуга за дялово разпределение от лице, с което е сключен договор, при което е
възникнало насрещно задължение за заплащане на нейната цена.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима
редакция след 17.07.2012 г., а с това и в рамките на процесния период/ потребител, респ.
клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице – ползвател или собственик
на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
домакинството си. Следователно, тази законова уредба сочи за купувач /страна/ по договора
за доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на което
е учредено ограничено вещно право на ползване, като законодателят е обвързал това
качество с реалното ползване на съответния вид енергия. Именно то е задължено да заплаща
продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в
облигационни отношения с ищцовото дружество. В случая, от съдържанието на
представения нотариален акт за продажба на недвижим имот № 130, том I, нот. дело №
0122/2017 г. /л. 17-19 от делото/, който съгласно чл. 179, ал. 1 ГПК се ползва с обвързваща
съда материална доказателствена сила относно собствеността върху посочения в него имот,
2
се установява, че считано от 23.02.2017 г. ответницата З. А. С. е придобила собствеността
върху апартамент, находящ се в гр. София, р-н „Красно село“, на партерния етаж на
сградата на ул. „Свети Иван Рилски“ № 40, заедно с избено помещение № 10, таванско
помещение № 11 и 7,23 % идеални части от общите части на сградата и правото на строеж
върху мястото, който съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
заповед № РД-18-50/20.06.2016 г. на изпълнителния директор на АГКК представлява
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.203.332.1.2, с адрес: ...., намиращ се в
сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.203.332. Видно от
описанието му, имотът, предмет на прехвърлителната сделката, е идентичен с процесния
такъв, като същата е осъществена на 23.02.2017 г., т. е. преди исковия период. Също така, по
делото няма данни за осъществяването впоследствие и на други юридически факти, довели
до промяна в правата върху него, поради което следва да се приеме, че включително и в
периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. именно ответницата С. се легитимира като негов
собственик. Ето защо, съгласно действащата нормативна уредба в областта на енергетиката
именно тя е имала качеството на потребител на топлинна енергия, респ. на страна по
облигационното правоотношение с топлофикационното дружество във връзка с нейната
доставка, чието основно задължение е да заплаща цената на доставеното и потребено
количество такава, както и цената на извършената в тази връзка услуга за дялово
разпределение, като сключването на индивидуален писмен договор с ищеца не е било
необходимо. Нещо повече, ирелевантно е дали ответницата С. е ползвала процесния имот в
рамките на исковия период, както и дали същата е била адресно регистрирана там, тъй като
нормативната уредба в областта на енергетиката е ясна и категорична и тя обвързва
качеството потребител на топлинна енергия с наличието на право на собственост или
ограничено вещно право на ползване, а в случая първото измежду двете е установено по
делото.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ облигационните правоотношения между страните се
регламентират от публични известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от КЕВР. Според изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ общите
условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от потребителите. Следователно, приемането на общите условия от
абоната става по силата на закона, след изтичане на срока за възражения и/или отправено
искане към ищеца за уговаряне на индивидуални такива. По делото нито се твърди, нито се
доказва ответницата да е възразила срещу прилаганите от ищеца общи условия или да е
предложила сключването на индивидуално споразумение с него, поради което и с оглед
изложените по-горе съображения, че в рамките на исковия период З. С. е била собственик на
процесния апартамент съдът прави извод, че между нея и ищеца е възникнало договорно
правоотношение по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него
права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ, разпределението на топлинна енергия в
сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото
разпределение на топлинна енергия между страните в сградата се осъществява от
топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или
чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Топлинната енергия
за отопление на сграда – етажна собственост се разделя на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия
за отопление на имотите в сграда – етажна собственост – арг. чл. 142, ал. 2 ЗЕ. Съгласно чл.
145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда – етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се
определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. В случая, видно от
представените индивидуални справки за топлинна енергия и протоколи за извършен отчет
съответно от 02.05.2018 г. и от 07.05.2018 г. /л. 85 от делото/, а и с оглед изложеното в
3
констативната част от заключението по съдебно-техническата експертиза, в рамките на
исковия период услугата по извършване на индивидуално измерване на потреблението на
топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода в
сградата етажна собственост, находяща се на адрес: ....., е извършвана от третото лице –
помагач – .....
Съдът намира, че претендираните от ищеца суми действително се основават на
съставени от него частни документи - извлечения от сметки и съобщения към фактури,
които не представляват доказателство за удостоверените в тях правнорелевантни факти, тъй
като не се ползват с обвързваща съда материална доказателствена сила, поради което не са
от естество да установят реално доставеното количество топлинна енергия през релевантния
период за процесния имот. В същото време обаче, за установяване на факта на предоставяне
на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, по делото е прието без
оспорване от страните заключение на вещото лице по съдебно-техническата експертиза,
според което количеството постъпила топлинна енергия в сградата – етажна собственост,
находяща се на адрес: ....., е измервана чрез определено от ЗЕ средство за измерване – общ
топломер, който е отчитан в края на всеки месец, като технологичните разходи са
приспаднати от общото количество топлинна енергия, влязло в абонатната станция, и са за
сметка на топлофикационното дружество. През процесния период в имота на ответницата са
начислявани суми за отопление, битово гореща вода и сградна инсталация, като детайлно е
посочено как се формират те, възприемайки се крайният извод, че това е ставало съобразно
изискванията на действащата нормативна уредба. Така, сумите за отопление на имота са
формирани въз основа на дистанционно отчитане на два радиатора, сумите за битово гореща
вода са начислявани на база посоченото в т. 5.2 от Приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба
№ 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването /при норма за разход на потребление на гореща
вода от 140 литра на 1 брой обитател за денонощие/, тъй като абонатът не е осигурил
достъп, за което е съставен протокол от 02.05.2018 г., а тези за топлинна енергия, отдадена
от сградна инсталация – на база посоченото в т. 6.1.1. от Методиката за дялово
разпределение към същата Наредба – между абонатите съобразно пълния отопляем обем на
имота - 130 куб. м. и на етажната собственост – 1 697 куб. м. От техническа гледна точка
индивидуалните изравнителни сметки също са изготвяни в съответствие с нормативните
изисквания, с оглед на което вещото лице изяснява, че е било отразено реално доставеното
количество топлинна енергия и е извършено изравняване между начислената от ищеца и
реално дължимата сума. При анализ на протоколите и свидетелствата за метрологична
проверка, касаещи исковия период, експертът е достигнал до извод, че общият топломер в
абонатната станция е преминал изискуемите метрологични проверки в съответствие с
изискванията на ДАМТН. В чл. 155, ал. 1 ЗЕ от действащата през процесния период
нормативна уредба се предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна
собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11
равни месечни вноски и една дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2
изравнителни – след изменението на ЗЕ от ДВ, бр. 74/2006 г.; 2) на месечни вноски,
определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по реална
месечна консумация. Ето защо, при определяне стойността на действително потребената
през процесния период топлинна енергия следва да бъдат взети предвид резултатите от
изравнителните сметки в края на отчетния период, които показват дали фактурираните през
този период суми са били завишени или занижени, като отразяват реално доставеното
количество енергия след проверка на място на показанията на индивидуалните уреди за
измерване. При съобразяване на резултата от изравнителните сметки, изготвяни в края на
всеки отчетен период, експертизата е приела, че реално доставеното до имота на
ответницата количество топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г.
възлиза на 852,80 лв., представляваща сбор между прогнозно начислените суми по фактури
/300,20 лв./ и сумите за доплащане от абоната по изравнителните сметки /552,60 лв./, като
4
посочената стойност е без предишни неплатени и просрочени суми и без начисляване на
лихви по тях. Ето защо, съдът приема, че въз основа на заключението по съдебно-
техническата експертиза по делото са установени по категоричен начин доставената и
потребена в процесния имота топлоенергия в определено количество и нейните стойности
за исковия период. Тук следва да се отбележи, че фактът, че на процесния апартамент,
находящ се на партерния етаж на адрес: гр. София, ...., който понастоящем е с номерация №
2, съответства именно аб. № ...., следва както от писмо с изх. № Г-17717/28.08.2018 г. на ....,
заявление за закриване на партида с вх. № Г-15164/01.08.2018 г. на бившия собственик на
имота – .... /л. 15-16 от делото/, така и от констатациите на вещото лице по съдебно-
техническата експертиза, формирало изводите си въз основа на представените от .... справки
и протоколи за отчет, според които аб. № .... се е запазил и при новия собственик на имота –
З. С.. В случая, неоснователно е и възражението на ответницата, че сумите за топлинна
енергия са определени въз основа на отменена методика, тъй като с решение № 11603 от
31.07.2019 г. по адм. дело № 13721/2017 г. на ВАС, VI-тo отделение, потвърдено с решение
№ 8294 от 26.06.2020 г. по адм. дело № 14350/2019 г. по описа на ВАС, петчленен състав,
част от разпоредбите на Наредба № 16-334 от 2007 г. за топлоснабдяването, обн., ДВ, бр. 94
от 2013 г. и Методиката за дялово разпределение на топлинна енергия в сгради – етажна
собственост в редакцията й, представляваща Приложение към чл. 61, ал. 1 от същата
Наредба, са обявени за нищожни или са отменени. Това е така, тъй като съгласно чл. 195, ал.
1 АПК подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизане в сила на
съдебното решение, т. е. занапред. В ТР № 2/27.06.2016 г. на ВАС е разяснено, че съдебното
решение, с което се обявява нищожност или се отменя подзаконов нормативен акт, няма
обратно действие, поради което с оглед действието занапред на решението на ВАС съдът
приема, че за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. Методиката представлява приложим
административен акт.
Към стойността на задължението за цена на топлинна енергия следва да се добавят и
дължимите годишни такси за извършваната от .... услуга за дялово разпределение за периода
от 01.07.2018 г. до 31.07.2018 г., чиято стойност не се спори, че се равнява на посочения от
ищеца размер от 71,76 лв. Това е така, тъй като съгласно разпоредбите на чл. 36 от общите
условия, чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от
общите условия на договорите между .... и търговец за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост,
тези разходи се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество,
което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово
разпределение.
По делото не се твърди, а и не се доказва плащане на процесните вземания в
посочените по-горе размери, като противно на посоченото от ответницата С., пораждането
на задължението за заплащане на цената на потребената топлинна енергия и услуга за
дялово разпределение не е обусловено нито от издаването на името на абоната и
изпращането до него на отделните месечни фактури, нито от отправянето на изрична покана
за това.
При този извод на съда следва да се даде отговор на въпроса каква част от вече
процесните суми ответницата дължи да заплати, като в тази връзка бъде разгледано
своевременно релевираното с отговора на исковата молба възражение за изтекла
погасителна давност.
Съгласно тълкувателните разяснения, дадени с ТР № 3/2011 г., ОСГТК на ВКС,
вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както
и на доставчици на комуникационни услуги, са периодични плащания по смисъла на чл.
111, б. „в“ ЗЗД и за тях се прилага тригодишната давност. Предявяването на иска спира
течението на давността, като в случая заявлението по чл. 410 ГПК е подадена в съда на
5
18.08.2021 г., като за времето от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. /за период от два месеца и 7
дни/ срокът е спрял да тече на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март
2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за
здравето /обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г./, поради което извън погасителната
давност са всички вземания, чиято изискуемост настъпва след и на 11.06.2018 г. - арг. чл.
114, ал. 1 ЗЗД. От страна на ищеца се претендират вземания за цена на топлинна енергия за
периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г., като съгласно чл. 33, ал. 1 от приложимите към
релевантния период общи условия на ищеца – тези от 27.06.2016 г., в сила от 11.08.2016 г.,
месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 са платими в 45-дневен
срок от изтичане на месеца, за който се отнасят, а не от публикуването на общата фактура за
съответния отоплителен сезон на интернет страницата на продавача, както се твърди от
ищеца с исковата молба. Следователно, задължението за м. април 2018 г. не е погасено по
давност, тъй като то е станало изискуемо на 14.06.2018 г., т. е. след 11.06.2018 г. Не така
стоят нещата обаче по отношение на останалите месечни задължения, включени в рамките
на исковия период – от 01.05.2017 г. до 31.03.2018 г., тъй като най-късното от тях – това за
м. март 2018 г. е станало изискуемо на 15.05.2018 г., т. е. преди 11.06.2018 г., поради което
то и предхождащите го такива са обхванати от изтекла погасителна давност. Тук следва да
се отбележи, че обстоятелството, че ищецът претендира вземания, представляващи месечни
дължими суми за прогнозна консумация на топлинна енергия, които са погасени по давност,
позовавайки се на обща фактура, издадена едва на 31.07.2018 г., и чрез включването им в
тази фактура е незаконосъобразно, доколкото с това действие се цели избягване на
евентуални възражения за давност от клиентите на топлинна енергия. В случаите на чл. 155,
ал. 1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за заплащане на месечни вноски (равни
или прогнозни) не са в зависимост от изравнителния резултат в края на съответния отчетен
период, а имат самостоятелен характер. Изравнителният резултат не влияе на дължимостта
на месечните вноски в установените за тях срокове, а до възникване на ново вземане в полза
на една от страните по облигационното правоотношение в размер на разликата между
начислената суми по прогнозните вноски и стойността на действително доставеното
количество топлинна енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това дали
начислените прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от стойността на
действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода, то това
ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на топлопреносното
предприятие. Това ново „изравнително“ вземане обаче винаги е самостоятелно и различно
от вземанията на топлопреносното предприятие за месечни вноски /равни или прогнозни/, а
не се касае до корекция на тези вноски със задна дата. Издаването на изравнителната сметка
не променя срока, в който месечните вноски стават дължими, а следователно и момента, от
който започва да тече погасителната давност за тях.
В случая, съдът приема, че крайният размер на главното задължение за цена на
топлинна енергия на ответницата З. С. следва да бъде определено въз основа приетия от
съдебно-техническата експертиза такъв, отразяващ реално доставената такава в рамките на
исковия период. Ето защо, предвид данните по таблици № 5 и № 6 от заключението,
отразяващи фактурираното количество топлинна енергия за процесния период и годишното
изравнение след края на отчетния такъв, след извършено преизчисляване по реда на чл. 162
ГПК съдът приема, че размерът на месечното задължение за цена на топлинна енергия за
периода от 01.04.2018 г. до 30.04.2018 г., което съдът прие, че не е обхванато от изтекла
погасителна давност, възлиза на 64,74 лв., до който размер предявеният главен иск за цена
на топлинна енергия се явява основателен и следва да се уважи, като се отхвърли за
разликата до пълния предявен размер от 254,97 лв., или за размера от 190,23 лв., и за
периода от 01.05.2017 г. до 31.03.2018 г.
Що се отнася до главното вземане за цена на услуга за дялово разпределение в размер
6
на 1,81 лв., начислено за периода от 01.07.2018 г. до 31.07.2018 г., съдът приема, че то не е
обхванато от изтекла погасителна давност. Това е така, тъй като в общите условия на ищеца
не е предвиден срок за изпълнение на това задължение, поради което кредиторът може да
иска изпълнение веднага - арг. от чл. 69, ал. 1 ЗЗД. Следователно, погасителната давност
следва да бъде отнесена към момента на възникване на задължението, при което
задължението за м.07.2018 г. се счита за възникнало на 31.07.2018 г., или същото е станало
изискуемо на 01.08.2018 г., т. е. след 11.06.2018 г. Ето защо, предявеният главен иск за цена
на услуга за дялово разпределение за сумата от 1,81 лв., начислена за периода от 01.07.2018
г. до 31.07.2018 г., се явява основателен и следва да се уважи изцяло.
Като законна последица от предявяване на исковете, всяка от посочените по-горе суми
следва да се присъди ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.
410 ГПК – 18.08.2021 г. до окончателното им заплащане.
По искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на исковете за лихва за забава предполага установяване от ищеца
наличието на следните предпоставки: главен дълг; изпадане на ответницата в забава и
размера на обезщетението за забава.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия на ищеца от 2016 г., в сила от 11.08.2016 г.,
относими към релевантния период, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45 – дневен срок от изтичане на месеца, за
който се отнасят. Ето защо, за вземането за цена на топлинна енергия за периода от
01.04.2018 г. до 30.04.2018 г., за което съдът прие, че не е обхванато от изтекла погасителна
давност, не е необходимо отправянето на покана или предприемането на други действия от
страна на ищеца. Определен по реда на чл. 162 ГПК с помощта на електронен онлайн
калкулатор, размерът на акцесорната претенция за лихва за забава върху главницата за цена
на топлинна енергия в размер на 64,74 лв., отнасяща се за периода от 01.04.2018 г. до
30.04.2018 г., възлиза на 18,85 лв., начислена за претендирания период от 15.09.2018 г. до
29.07.2021 г., до който размер предявеният акцесорен иск се явява основателен и следва да
се уважи, като се отхвърли за разликата до пълния предявен размер от 71,76 лв., или за
размера от 52,91 лв.
По отношение на вземането за цена на услуга за дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени
доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата,
предхождаща подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК – 18.08.2021 г. и касаеща процесния период, поради което тази акцесорна претенция в
размер на 0,54 лв., начислена за периода от 31.08.2018 г. до 29.07.2021 г., също се явява
неоснователна.
По отговорността за разноските:
В съответствие със задължителните разяснения, дадени с т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г.
по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по разпределението
на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. Предвид изхода на
спора – частична основателност на предявените искове, право на разноски има всяка от
страните съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в
полза на заявителя - ищец следва да се присъдят направените разноски в производството по
ч. гр. дело № 47835/2021 г. по описа на СРС, 79 състав, както и в исковото производство,
съразмерно с уважената част от исковете, които съответно възлизат на 19,46 лв. - платена
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение и 112,88 лв. - платена държавна такса,
депозит за СТЕ и юрисконсултско възнаграждение. Съдът определи в минимален размер
юрисконсултското възнаграждение на заявителя – ищец в двете съдебни производства на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК /изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г./, вр. чл. 37 от Закон за правната помощ
7
и съответно чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ /по отношение на
юрисконсултското възнаграждение в заповедното производство/ и чл. 25, ал. 1 от Наредбата
за заплащането на правната помощ /по отношение на юрисконсултското възнаграждение в
исковото производство/, като съобрази вида и обема на извършената дейност от
процесуалния му представител, както и липсата на фактическа и правна сложност на делото,
приключило в рамките на едно открито съдебно заседание, в което е даден ход, без
събирането на допълнителни доказателства, освен първоначално допуснатите. На основание
чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответницата следва да се присъдят направените разноски в
исковото производство, съразмерно с отхвърлената част от исковете, които възлизат на
222,14 лв. - адвокатско възнаграждение, чието реално заплащане съдът прие за доказано с
оглед представения договор за правна защита и съдействие от 16.08.2022 г., в който е
отбелязано, че същото е заплатено в брой, поради което има характер на разписка.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от ...., ЕИК ...., със седалище и адрес
на управление: .... срещу З. А. С., ЕГН **********, с адрес: ...., кумулативно обективно
съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че З. А. С. дължи на .... сумата
от 64,74 лв., представляваща цена на топлинна енергия по отношение на топлоснабден
имот, находящ се на адрес: ....., апартамент на партерния етаж, с аб. № ...., за периода от
01.04.2018 г. до 30.04.2018 г.; сумата от 1,81 лв., представляваща цена на услуга за дялово
разпределение за периода от 01.07.2018 г. до 31.07.2018 г., ведно със законната лихва върху
всяка от главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 18.08.2021 г. до
окончателното им заплащане, както и сумата от 18,85 лв., представляваща лихва за забава
върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до 29.07.2021 г.,
за които суми по ч. гр. дело № 47835/2021 г. по описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК от 23.08.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за цена на топлинна
енергия за разликата над уважения размер от 64,74 лв. до пълния предявен размер от 254,97
лв., или за размера от 190,23 лв., и за периода от 01.05.2017 г. до 31.03.2018 г.; иска за лихва
за забава върху задължението за цена на топлинна енергия за разликата над уважения размер
от 18,85 лв. до пълния предявен размер от 71,76 лв., или за размера от 52,91 лв., както и иска
за лихва за забава върху задължението за цена на услуга за дялово разпределение в размер
на 0,54 лв. за периода от 31.08.2018 г. до 29.07.2021 г.
ОСЪЖДА З. А. С., ЕГН **********, с адрес: .... да заплати на ...., ЕИК ...., със
седалище и адрес на управление: ..., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 19,46 лв.,
представляваща разноски в производството по ч. гр. дело № 47835/2021 г. по описа на СРС,
79 състав, както и сумата от 112,88 лв., представляваща разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА ...., ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: .... да заплати на З. А. С.,
ЕГН **********, с адрес: ...., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 222,14 лв.,
представляваща разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице - помагач на страната на
ищеца .... – .....
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8