№ 17116
гр. София, 23.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВА
при участието на секретаря ЕД
като разгледа докладваното от ВА Гражданско дело № 20231110120296 по
описа за 2023 година
РЕШЕНИЕ
23.10.2023 г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав, в открито публично
заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВА
при секретаря ЕД, като разгледа докладваното от съдия ВА гр. дело № 20296/2023 г. по
описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Подадена е искова молба от „ТС“ ЕАД срещу Д. Н. Г., в която се твърди, че
ответникът бил потребител на топлинна енергия за недвижим имот, находящ се в гр.
......................, с аб. № 333808, като била доставена топлинна енергия, по договор за покупко-
продажба на топлинна енергия при общи условия. Поддържа, че е доставил топлинна
енергия на стойност 1367,32 лева за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г., но ответникът
не я бил заплатил, поради което изпаднал в забава и дължал и обезщетение за забава върху
главница за топлинна енергия в размер на 184,36 лева за периода от 15.09.2020 г. до
25.01.2023 г. Излага съображения, че е предоставил и услугата дялово разпределение,
поради което ответникът му дължал сумата от 59,71 лева, представляващи припадаща се
част от цената на услугата дялово разпределение за периода м.08.2020 г. до м.04.2022 г.,
както и сумата от 10,29 лева – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за
1
периода 05.03.2020 г. до 25.01.2023 г. Навежда довод, че е подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение, но длъжникът по заповедта бил подал възражение, поради което
имал правен интерес от предявяване на иск за установяване на вземанията. Иска да бъде
признато за установено, че ответникът му дължи претендираните суми, както и
присъждането на деловодни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба, в който се прави
отвод за частична недопустимост на производството по отношение на исковете за суми,
чиято дължимост ответникът не е оспорил с възражението си по чл. 414 ГПК и заповедта за
изпълнение е влязла в сила, като моли делото да бъде частично прекратено, а по отношение
сумите за дяловото разпределени намира, че се предявявали чужди права. В останалата част
намира предявените искове за неоснователни с твърдения, че не е в облигационни
отношения с ищеца, тъй като не е собственик или ползвател на процесния имот и не е
обвързан от общите условия на ищеца, понеже последните не били публикувани. Оспорва да
е потребявал топлинна енергия на претендираната стойност, а в случай, че същата е
определена служебно, поддържа, че не са спазени съответните изисквания за служебно
начисляване. Инвокира доводи, че не дължи мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия за отоплителен сезон 2020 г. – 2021 г., тъй като общата фактура била издадена
повече от 45 дни от изтичане на периода, за който се отнася, поради което следвало да бъде
поставен в забава чрез покана, а такава в случая не била налице. Сочи, че не е доказано
публикуване на съответните фактури. Счита, че не дължи на ищеца претендираната цена на
услугата за дялово разпределение, тъй като това вземане принадлежало на дружеството,
предоставило тази услуга. Излага съображения, че не е обвързан от евентуални уговорки
между топлинния счетоводител и ищеца по отношение на заплащането на възнаграждението
за дялово разпределение. Посочва, че не е обвързан и от сключения между етажните
собственици в процесната сграда и „ТС“ ЕООД договор от 03.12.2001 г., като обосновава, че
същият е прекратен, поради изтекъл срок на действие. Освен това услугата за дялово
разпределение не е била предоставяна нито от ищеца, нито от трето лице, като също така не
било доказано и какъв размерът на нейната цена. Твърди, че не дължи лихва за забава върху
цената на услугата за дялово разпределение, тъй като между страните не бил уговорен
падеж за заплащане на същата, поради което ищецът следвало да постави ответника в забава
чрез покана, а такава в случая не била налице. Прави възражение за изтекла погасителна
давност, като излага подробни съображения, че давностният срок е започнал да тече от
момента на възникване на съответните месечни задължения, а не от изравнителната сметка,
която включвала отделно и самостоятелно вземане. Развива доводи, че претенцията е
недоказана, като излага съображения по представените по делото доказателства и
направените от ищеца доказателствени искания. Моли производството да бъде прекратено
като частично недопустимо, а част от останалите искове да бъдат отхвърлени и претендира
разноски.
Третото лице-помагач на страната на ищеца е представило писмени доказателствени
средства, като е изразило становище за доказаност и основателност на предявените искове.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното:
СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективно, кумулативно съединени
положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 415,
ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД и чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се
обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални
предпоставки (юридически факти): 1. наличието на действително правоотношение по
договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е
2
задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а
купувачът да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и 2. продавачът да е
доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия“ са всички собственици
и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. А по силата на
определителната правна норма, регламентирана в § 1, т. 42 (отм.) ЗЕ, но действащ през
релевантния период, „потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е
физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване,
или природен газ за домакинството си. А съгласно § 1, т. 2а от ДР ЗЕ 2а. (Нова - ДВ, бр. 54
от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) „Битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, а съобразно § 1, т. 41б
ДР ЗЕ „Потребител на енергийни услуги“ е: краен клиент, който купува енергия или
природен газ, и/или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му
с енергия или природен газ.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. №
2/2017 г., ОСГК – „Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици,
или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот,
дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно
разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот
е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между
ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на
който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й…
Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни
от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на
собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови
нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на
топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като
страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното
предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното
предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на
индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се
презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В
гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на
топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие не е изчерпателно. Противното разбиране би
противоречало на принципа за договорна свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим
както за гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато съгласие между
топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия,
съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на
доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.“.
Приложен е Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 55, том III,
рег. № 3964, нот. дело № 351/2018 г. от който се установява, че Д. Н. Г. е придобил
3
собствеността на следния недвижим имот, находящ се в гр. .......................
Следователно, съдът намира, че безспорно е установено между страните е налице
облигационно отношение по договор за покупко-продажба на топлинна енергия при общи
условия.
Правното действие на сключения договор за продажба между ищеца и ответника
попада под приложното поле на ЗЗД, тъй като учреденото от него договорно
правоотношение е възникнало между търговец и физическо лице и за тях следва да се
прилагат нормативните правила, уредени в ЗЗД – арг. чл. 318, ал. 2 ТЗ. Този договор не е
търговска продажба, тъй като негов предмет представлява вещ за лично потребление
(топлинна енергия – арг. чл. 110, ал. 2 ЗС) и купувачите са физически лица. По това
гражданско (облигационно) правоотношение за ищеца са породени две основни облигаторни
задължения – да прехвърли правото на собственост върху описаните във фактурите стоки и
да предаде тяхното владение на купувачите, а за ответника – да заплати уговорената
продажна цена с ДДС и да получи вещите (арг. чл. 110, ал. 2 ЗС), предмет на договорите –
арг. чл. 200, ал. 1 ЗЗД.
Договорът е сключен при предварително установени от ищеца общи условия – арг.
чл. 150, ал. 2 ЗЕ.
Договорът за търговска продажба представлява консенсуален, двустранен и
комутативен договор, като при неговото сключване се пораждат правните последици, към
които са насочени насрещните волеизявления на страните. Предаването на вещите, предмет
на договора и заплащането на уговорената цена не се включва в неговия фактически състав,
а са в изпълнение на породените от него договорни задължения.
По силата на чл. 327 ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при предаване на
стоката, освен ако е уговорено друго. Следователно, за да възникне изискуемостта на
правното задължение за заплащане на продажната цена, продавачът трябва да изпълни
своето задължение за предаване на вещите, предмет на договорното правоотношение.
Тъй като между ищеца и ответника е установено наличието на валидно облигационно
отношение, то съдът намира, че спорът между страните се концентрира върху
обстоятелството дали е доставена топлинна енергия за процесния период, съответно на
каква стойност.
Приети и неоспорени са заключенията на СТЕ и ССчЕ. От заключението на СТЕ се
установява, че за процесния период е доставена топлинна енергия за БГВ и сградна
инсталация. Уточнено е, че БГВ е отчитано на базата на „служебен отчет“, поради
неосигурен достъп за периода м.05.2020 г. до м.04.2022 г., като за периода от м.05.2019 г. до
м.04.2020 г. потребление на топла вода не е имало. В хипотезата на „служебен отчет“ е
установено, че потреблението е за 1-потребител. Вещото лице е направило извод, че за
периода от м.05.2019 г. до м.04.2022 г. цената на потребената топлинна енергия е в размер
на 1377,08 лева. С корекция по СТЕ, експертът е посочил в о. с. з. от 02.10.2023 г., че
единствено е добавена в експертизата таблица, която не е била правилно отразена, но
потвърждава сумата установена по експертизата.
От заключението на ССчЕ се изяснява, че за периода 04.09.2019 г. до м.07.2019 г. е
извършено плащане на сумата 1,34 лева за процесния период.
Съдът, като извърши преценка на заключенията на СТЕ и ССчЕ, съобразно
правилото на чл. 202 ГПК намира, че следва да ги кредитира, тъй като са изготвени
обективно, компетентно и добросъвестно. Вещите лица са отговорили изчерпателно на
поставените задачи, както на въпросите поставени от страните в откритите съдебни
заседания, като по делото липсват доказателства, че експертите са заинтересовани от изхода
на правния спор или са недобросъвестни.
Настоящият съдебен състав намира, че в случая дължимата сумата трябва да бъде
4
определена съобразно СТЕ, доколкото, като е необходимо да се изясни, че при
граматическото, систематично и телеологическо тълкуване на чл. 155 ЗЕ от значение при
претенцията за заплащане на топлинна енергия, релевантен е единствено размерът на реално
потребената топлинна енергия. Обстоятелството, че законодателят е предвидил няколко
различни способа за отчитане на топлинната енергия (един от който е и по реална месечна
консумация), не придават някакво значение на прогнозните сметки, доколкото самия закон
предвижда винаги поне една изравнителна сметка, която има за цел да ликвидира
отношенията между страните в облигационното отношение, като отчете реално потребеното
количество топлинна енергия. Въпреки това, съдът следва да отчете и факта на извършеното
плащане, което следва да се вземе предвид.
Необходимо е да се изясни, с оглед констатациите на вещото лице по СТЕ, че
топлинната енергия е начислена на базата на „служебен отчет“, поради неосигурен достъп,
че съгласно правилото на чл. 70, ал. 2 и ал. 3 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 Г. за
топлоснабдяването (отм., но действаща през процесния период), всички клиенти са длъжни
да осигурят достъп до отоплителните тела и изводите за гореща вода в имота си на
представителите на топлопреносното предприятие и/или лицето по чл. 139б ЗЕ за отчитане
на показанията на уредите и водомерите за гореща вода и/или осъществяване на визуален
оглед на контролните приспособления към тях. Един път годишно се осигурява достъп за
контрол и в имотите на клиентите с монтирани уреди за дистанционен отчет. Редът за
отчитане на показанията на уредите на клиентите, неосигурили достъп до имотите си, се
урежда в общите условия на договорите по чл. 149, 149б и 150 ЗЕ. В правилото на чл. 13, ал.
1, т. 3 от Общите условия е предвидено, че клиентите в СЕС са длъжни да изберат лице/а от
етажната собственост, което да подписва протокол за неосигурен достъп в датите за отчет от
отделни Клиентите в СЕС. Следователно, за да е налице валидно удостоверяването, че не е
осигурен достъп от лица в сграда в ЕС, трябва да се представи протокол, подписано от
избраното от ЕС лице, което да удостоверява това обстоятелство.
В случая, съдът констатира, че нито изисквания на ЗЕ, нито правилата на общите
условия са спазени, съответно не са ангажирани доказателства в тази насока. При това
положение, след като не са ангажирани доказателства, че са спазени изисквания на ЗЕ и
общите условия, за да е начислят суми за отопление на имот на базата на служебен отчет,
поради „неосигурен достъп“, съдът счита, че не е доказано, че предпоставките са били
налице, поради което претенциите следва да бъдат отхвърлени, тъй като съдът е длъжен да
приеме недоказания факта за неосъществил се в обективната действителност – арг. чл. 154,
ал. 1 ГПК. Този извод на съда се обуславя и от факта, че не са предоставени протоколи за
неосигурен достъп само за първа и втора дата, поради което не може да се направи извод, че
действително е била налице хипотезата на неосигурен достъп. В тази насока трябва да се
спомене обстоятелството, че след като самият ищец не е бил активен, за да иска изменение
на определението за конституирането на трето лице-помагач, респ. не е поискал трето
неучастващо лице по реда на чл. 192 ГПК да представи писмени доказателствени средства,
то съдът не може служебно да извършва действия по събирането на доказателства за които
страната не е направила дори доказателствено искане. Служебното начало по смисъла на чл.
7 ГПК не предоставя такива правомощия на съда. Отделно от това, трябва да се споемене и
обстоятелството, че за част от процесния период, третото лице-помагач е представило по
искането на ищеца доказателства в противна насока – за осигурен достъп.
Следователно, претенциите за главниците следва да бъдат отхвърлени изцяло, тъй
като са неоснователни.
5
Исковата за дялово разпределение и за мораторни лихви са обусловени от
претенциите за мораторни лихви върху главницата са акцесорни и обусловени от
претенциите за главниците, поради което след като обуславящите искове са неоснователни,
то такива са и обусловените. Ето защо, акцесорните претенции следва да бъдат отхвърлени.
За пълнота трябва да се отбележи, че неоснователен е и следва да бъде отхвърлен
иска за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва. В новелата на чл.
36, ал. 2 от Общите условия е посочено, че редът и начинът на плащане на услугата „дялово
разпределение“ се определя от Продавача, съгласувано с търговците извършващи услугата
дялово разпределение и се обявява по подходящ начин на клиентите. При граматическото,
систематическото и телеологическото тълкува на клаузата на общите условия, съобразно
правилото на чл. 20 ЗЗД, съдът достига до извод, че следва да са налице уреден ред и начин
за заплащане на услугата, което очевидно касае и въпросът с изпадането в забава, при
неточно изпълнение в темпорален аспект. При това положение, след като ищецът не е
доказал пълно и главно, че такъв ред и начин са предвидени, респ. че именно при спазването
му се дължи обезщетение за забава върху главницата за услугата дялово разпределение,
настоящият съдебен състав намира, че претенцията е неоснователната, тъй като е недоказана
– арг. чл. 154, ал. 1 ГПК. Следователно, искът следва да бъде отхвърлен.
При този изход на правния спор с правна възможност да претендира разноски
разполага единствено ответника. Последният поискал присъждането на деловодни разноски,
като са ангажирани доказателства за осъществени процесуално представителство, като
възнаграждението е уговорено при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., поради което на адв.
К. Б. следва да се присъди сумата от 100,00 лева, представляващи адвокатско
възнаграждение за първоинстанционното и заповедното производство.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от „ТС“ ЕАД, ЕИК: ..................., със седалище и
адрес на управление: гр. ..................... срещу Д. Н. Г., ЕГН: **********, с адрес: гр.
......................., за признаване за установено на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 415,
ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД и чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Д.
Н. Г., ЕГН: ********** дължи на „ТС“ ЕАД, ЕИК: ..................., сумата от 1367,32 лева –
главница за незаплатена топлинна енергия по договор за покупко-продажба на топлинна
енергия при общи условия за периода от м.05.2019 г. до м.04.2022 г. за имот, находящ се в
гр. ......................, с аб. № 333808, както и сумата от 184,36 лева – мораторна лихва върху
главницата за незаплатената топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 25.01.2023 г.,
както и сумата от 59,71 лева – цена на услугата дялово разпределение за периода от
м.08.2020 г. до м.04.2022 г., както и сумата от 10,29 лева – мораторна лихва върху
главницата за цената на дяловото разпределение за периода от 05.03.2020 г. до 25.01.2023 г.,
за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
10.02.2023 г. по ч. гр. д .№ 6379/2023 г. по описа на СРС, II Г. О., 156-ти състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., във вр. чл.
36 ЗАдв. „ТС“ ЕАД, ЕИК: ................... да заплати на адв. К. И. Б., ЕГН: ********** от РАК,
сумата от 100,00 лева, представляващи адвокатско възнаграждение за
първоинстанционното и заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач „ТС“ ЕООД на
страна на ищеца „ТС“ ЕАД.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщението до страните
6
пред Софийският градски съд с въззивна жалба.
Препис от решението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7