Решение по дело №6356/2019 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 659
Дата: 24 февруари 2020 г. (в сила от 27 май 2020 г.)
Съдия: Николай Колев Стоянов
Дело: 20195330106356
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 април 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

№ 659                    24.02.2020 година               град Пловдив

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVIII - ти състав, в публично заседание на тридесети януари две хиляди и двадесета  година, в състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ

 

 

при участието на секретаря Радка Цекова,

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 6356 по описа на съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация по чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 342, ал. 2 ТЗ вр. чл. 347 ТЗ вр. чл. 232, ал. 2 ЗЗД.

Ищецът „Теленор България” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София, ж.к. „Младост” 4, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от и.з. О.Б.Ш., чрез пълномощника си АД „Г.и П.“, БУЛСТАТ: *********, представлявано от адв. В.Г., със съдебен адрес:*** е предявил против  Т.Н.Б., ЕГН ********** ***  искове за осъждане на ответника да заплати сумата от 38,16 лв. , представляваща неплатени лизингови вноски по договор за лизинг от 27,05,2016 г. за устройство Lenovo, модел А1000 Dual за периода след м. 09/2016 г. до м. 04/2018 г., сумата от 95,76 лв. по договор за лизинг от 28,05,2016 г. за устройство Tablet  модел Telenor smart Tab black за периода след м. 09/2016 г. до м. 04/2018 г.  Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът, чрез назначеният му особен представител, е депозирал отговор, с който оспорва предявените искове като неоснователни, недоказани.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От договор за лизинг от 27,05,2016 г. /л.11/ се установява, че същият е сключен между Т.Н.Б., в качеството на лизингополучател и  „Теленор България“ ЕАД, като лизингодател с предмет финансов лизинг на мобилно устройство апарат Lenovo, модел А1000 Dual. Лизингополучателят се е задължил да заплати лизинговата цена в размер на 38,16 лева на 23 месечни вноски, съобразно погасителен план, всяко от които на стойност 1,59 лева.

От договор за лизинг от 28,05,2016 г. /л.17/ се установява, че същият е сключен между Т.Н.Б., в качеството на лизингополучател и  „Теленор България“ ЕАД, като лизингодател с предмет финансов лизинг на устройство Tablet модел Telenor smart Tab black. Лизингополучателят се е задължил да заплати лизинговата цена в размер на 95,76 лева на 23 месечни вноски, съобразно погасителен план, всяко от които на стойност 3,99 лева.

Подписът, положен и под двата договора за лизингополучател – Т.Н.Б.,  е положен от нея, поради което съдът приема, че между страните са възникнали облигационни правоотношения по договори за лизинг от 27,05,2016 г. и 28,05,2016 г. С подписването на договорите лизингополучателя е декларирал, че са му е предоставено лизинговото устройство – чл.4 от договорите.

Видно от договорите и инкорпорирания в тях погасителен план до дата на подаване на исковата молба в съда – 18.04.2019 г. е настъпил падежа и на последната вноска по договорите за лизинг.

В тежест на ответника е да докаже плащане на претендираните суми по договорите за лизинг. Неблагоприятните последици от недоказването на факта на погасяване на задълженията са за ответника. Доказателства обаче в тази насока не са представени, поради което след като не е установил пълно погасяване на задължението, ответникът следва да бъде осъден да заплати цената на устройството. Отделно от това, лицето не доказва, че е върнало вещта, поради което следва да се приеме, че е останало държател на същата, без да я плати.

Предвид липсата на доказателства, от страна на ответника, за плащане на претендираните суми, съдът намира, че исковете са доказани по основание и размер и следва да бъдат уважени изцяло, като ответницата се осъди да заплати сумата от 38,16 лв. , представляваща неплатени лизингови вноски по договор за лизинг от 27,05,2016 г. за устройство Lenovo, модел А1000 Dual за периода след м. 09/2016 г. до м. 04/2018 г. и сумата от 95,76 лв. по договор за лизинг от 28,05,2016 г. за устройство Tablet  модел Telenor smart Tab black за периода след м. 09/2016 г. до м. 04/2018 г.    

По отношение на разноските:

На основание чл. 78 ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноските за  настоящото производство, които са направени- заплатена държавна такса в размер на 100 лв., 180 лв. - адвокатско възнаграждение и 300 лв. – депозит за особен представител.

Поради изложеното, съдът

 

Р    Е    Ш    И :

 

ОСЪЖДА Т.Н.Б., ЕГН ********** ***, да заплати на Теленор БългарияЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, сумата от сумата от 38,16 лв., представляваща неплатени лизингови вноски по договор за лизинг от 27,05,2016 г. за устройство Lenovo, модел А1000 Dual за периода след м. 09/2016 г. до м. 04/2018 г., сумата от 95,76 лв. по договор за лизинг от 28,05,2016 г. за устройство Tablet  модел Telenor smart Tab black за периода след м. 09/2016 г. до м. 04/2018 г.    

ОСЪЖДА Т.Н.Б., ЕГН ********** ***, да заплати на Теленор БългарияЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, сумата от 580 лева разноските по настоящото дело.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                  

                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Николай Стоянов

 

Вярно с оригинала!

РЦ