№ 178
гр. Монтана, 08.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:РУМЯНА МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря АЛЕКСАНДРА Д. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА МИХАЙЛОВА Административно
наказателно дело № 20241630201026 по описа за 2024 година
С Наказателно постановление № 24-0996-001343/08.07.2024г. на
Началник РУ град М. на Н. Б. С. от град П. са наложени административни
наказания глоба в размер на 200.00 лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от шест месеца на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП и
отнемане на 10 контролни точки на основание Наредба № Із-2539 на МВР.
Недоволен от така издаденото Наказателно постановление е останал
наказания, който обжалва същото с оплакване за незаконосъобразност, като
излага конкретни доводи и моли съда да постанови решение, с което да се
отмени атакуваното наказателно постановление, като незаконосъобразно. В
съдебно заседание се представлява от адвокат, който поддържа, че при
издаването на процесното НП са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, а също така не е установено и извършването на
нарушението, а именно жалбоподателят е управлявал автомобила
несъзнавайки, че същия е дерегистриран, т.е. регистрацията му е служебно
прекратена.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща процесуален
представител и не взема становище по жалбата.
Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни
доказателства, доводите на страните и посочените в жалбата основания,
намира за установено следното:
Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН в
съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен
интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по
1
същество се явява изцяло ОСНОВАТЕЛНА.
Атакуваното НП е издадено на жалбоподателя, затова че на 27.05.2024 в
10:37 часа, в Община М., по бул.Г. А. управлява лек автомобил марка С. И. с
рег.№ ХХХХХХХ, негова собственост, като при спирането му за проверка и
служебно извършена справка с РОСД се установило, че управляваният от
водача автомобил е със служебно прекратена регистрация на 23.04.2024г. на
основание чл.143, ал.15 ЗДвП, от което следва, че управлява МПС, което не е
регистрирано по надлежния ред. НП се издава на основание постановление за
отказ от образуване на досъдебно производство от 05.06.2024г. на Районна
прокуратура – М. и съответно изпратено на ОДМВР М. с оглед реализиране на
административно наказателна отговорност спрямо лицето във връзка със
съставения му АУАН серия GA № 652872/27.05.2024г., с което виновно е
нарушил чл.140, ал. 1 от ЗДвП.
Съдът намира, че издаденото наказателно постановление е
незаконосъобразно в частта, в която е наложено наказание на основание
чл.175, ал.3, предл.1 ЗДвП и като такова следва да се отмени, поради следните
съображения:
В хода на проведеното административно наказателно производство са
допуснати съществени процесуални нарушения, които са довели до
ограничаване правата на наказания и по-конкретно правото му да разбере
какво е повдигнатото му административно обвинение, за да може адекватно
да организира своята защита.
В съставения акт за нарушение е отразено, че наказания управлява
МПС, което е дерегистрирано по служебен ред на основание чл.143, ал.15
ЗДвП на 23.04.2024г., което е в нарушение на разпоредбата на чл.140, ал.1
ЗДвП. Същите обстоятелства са пренесени и в атакуваното НП, че управлява
МПС дерегистрирано по служебен ред на основание чл.143, ал.15 ЗДвП.
По силата на горната разпоредба „служебно, с отбелязване в
автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на
регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен
срок от придобиването му не изпълни задължението си да регистрира
превозното средство.
В конкретния случай, нито от обективна, нито от субективна страна, е
осъществено нарушение на чл.143, ал.15 ЗДвП.
В подкрепа на този извод на съда са както събраните писмени, така и
гласните показания на разпитаните свидетели А. Е. И. и Л. Л. А.. Разпитани в
хода на въззивното съдебно следствие същите потвърждават, че след
извършената проверка и справка в РСОД се установило, че автомобила
управляван от жалбоподателя е дерегистриран, спрян от движение, поради
неплатена задължителна застраховка „гражданска отговорност“. В подкрепа
на техните твърдения е и приложеното на л.29 от делото писмо от сектор ПП
гр.П.,видно от което е, че регистрацията на МПС, марка и модел С. И., с рег.№
ХХХХХХХ е служебно прекратена на 23.04.2024г. на основание чл.143, ал.10
2
ЗДвП /без сключена задължителна застраховка ГО/.
Налице е и приложено на л.7 от делото свидетелство за регистрация на
процесното МПС, видно от което е, че лек автомобил С. И. с рег.№
ХХХХХХХ е надлежно регистриран на името на жалбоподателя Н. С. след
придобиването му, на 19.12.2018г.
Действително АУАН е съставен за осъществен състав на нарушение на
чл.140, ал.1 ЗДвП, но не поради несключена задължителна застраховка ГО, а
поради служебна дерегистрация на автомобила по чл.143, ал.15 ЗДвП. Актът е
съставен за нарушение, което не е извършено от обективна страна. Въз основа
на актът за нарушение е издадено и процесното НП.
Липсата на обективен елемент от състава на визираното нарушение води
до несъставомерност на деянието. Жалбоподателят е наказан за нарушение,
което не е извършил.
Горните обстоятелства съставляват съществени нарушения на
процесуалните правила и са ограничили правото на защита на нарушителя,
което води до незаконосъобразност на оспореното НП и е самостоятелно
основание за неговата отмяна.
На следващо място дори и от обективна страна да са налице елементите
от състава на нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП, тъй като фактически са
налице безспорни доказателства, че автомобилът управляван от
жалбоподателя не е бил регистриран по надлежния ред, т.к. не е била налице
сключена задължителна застраховка ГО и на основание чл.143, ал.10 ЗДвП
регистрацията е прекратена по служебен ред, то липсват каквито и да било
доказателства за това, деянието да е осъществено от С. виновно. Това
определя нарушението като несъставомерно, поради липса на състав от
субективна страна. Поради това неправилно и в нарушение на материалния
закон е ангажирана административнонаказателната му отговорност за
извършено нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, поради което НП е материално
незаконосъобразно и следва да се отмени.
Съществува законово задължение по чл. 143, ал. 10, изр. 1 от ЗДвП за
административния орган да уведоми собственика за извършената служебна
дерегистрация на моторното превозно средство, но е възможно той да е
уведомен за този факт при посещение на място в отдел „Пътна полиция", при
връчване на акт за установяване на административно нарушение или по друг
начин. В случаите, когато няма доказателства, че прекратяването на
регистрацията е било съобщено на собственика на моторно превозно средство
от отдел "Пътна полиция" или не се докаже по друг начин узнаването за
служебното прекратяване на регистрацията, деянието по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП
ще е несъставомерно. Под уведомяване по поставения въпрос следва да се има
предвид узнаване по какъвто и да е друг начин, не само по реда на чл. 143, ал.
10 от ЗДвП. Узнаването подлежи на доказване с всички доказателства и
доказателствени средства. Необходимо е във всеки конкретен случай да бъдат
изследвани и доказани всички елементи от състава на административното
3
нарушение, включително вината, която в административнонаказателния
процес не се предполага.
По несъмнен начин се доказва в процеса, че жалбоподателят е
управлявал автомобила, за който не е имало задължителна застраховка
„Гражданска отговорност”, т.е. срокът на същата е изтекъл на 23.04.2024г.
Жалбоподателят поддържа, че не е знаел, че управлява МПС, което е със
служебно прекратена регистрация. Когато бил спрян за проверка, тогава
разбрал, че автомобилът е с изтекъл срок на застраховката гражданска
отговорност. Това негово твърдение се потвърждава от събраните в хода на
административно наказателното производство доказателства, гласните
показания на свидетелите А. Е. И. и Л. Л. А., които поддържат, че лицето при
проверката заявило, че не са му се обаждали от застрахователното дружество
и не е знаел, че автомобила е дерегистриран.
Жалбоподателят управлявайки автомобила не е съзнавал, че същия не е
регистриран по надлежния ред, т.е. че е със служебно прекратена регистрация,
поради изтекъл срок на задължителна застраховка „Гражданска отговорност”.
Съгласно чл. 6 от ЗАНН, административно нарушение е това деяние
/действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавното
управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с
административно наказание, налагано по административен ред. Деянието,
обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено
умишлено или непредпазливо, а умишлено е деянието в случаите, когато
деецът е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е искал или допускал настъпването на тези
последици.
При тези данни съдът намира, че нарушението се явява доказано от
обективна страна, респ. налице е неизпълнение на разпоредбата на чл. 140, ал.
1 от ЗДвП, регламентираща изискването, че по пътищата, отворени за
обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и
ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер,
поставени на определените за това места. За управление на МПС, което не е
регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но без табели с
регистрационен номер, в нормата на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП е предвидено, че
съответния водач се наказва с лишаване от право да управлява моторно
превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв.
Ангажирането на административно наказателната отговорност по
горепосочената норма изисква нарушителят да е действал умишлено, респ. да
е управлявал съответното МПС със съзнанието, че същото е без регистрация,
вкл. служебно прекратена такава или, че пътното превозно средство е
регистрирано, но е без поставени регистрационни табели.
В производството не са ангажирани доказателства, удостоверяващи
обстоятелството, че в качеството си на водач на процесния автомобил
жалбоподателя е знаел, съзнавал, за служебно прекратената регистрация на
4
МПС-то.
Установи се, че административното нарушение не е извършено от
субективна страна, поради което е несъставомерно и наложеното
административно наказание се явява незаконосъобразно, за което издаденото
НП следва да бъде отменено изцяло.
В този смисъл е и задължителната за съдилищата практика, намерила
израз в ТП №2/05.04.2023г. по т.д. № 3/2022г. на ОСС от НК на ВКС и І и ІІ
колегия на ВАС.
Съобразно изхода на делото, на жалбоподателя следва да бъдат
присъдени сторените разноски в производството за адвокатско
възнаграждение и тъй като представляващия го адвокат му е оказал безплатна
адвокатска помощ на основание чл.38, ал.1 т.2 ЗА, то възнаграждението се
присъжда на адвоката. Съобразявайки разпоредбата на чл.36, ал.2 от ЗА вр. с
чл.18, ал.2 вр. с чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, съдът намира, че следва да бъдат присъдени
разноски в размер на 400.00 лева в полза на адв.Л. А..
Предвид гореизложените мотиви и на основание чл.63 ал.2, т.1 вр. с ал.3,
т.1 и т.2 от ЗАНН, Районен съд-М.
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 24-0996-001343/08.07.2024г.
на Началник РУ град М.,с което на Н. Б. С. ЕГН **********, от град П. са
наложени административни наказания глоба в размер на 200.00 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца на основание
чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП и отнемане на 10 контролни точки на основание
Наредба № Із-2539 на МВР от 17.12.2012г. изцяло, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Началника на РУ М. в ОДМВР М. ДА ЗАПЛАТИ на адв.Л. А.,
АК град М. сумата от 400.00 (четиристотин) лева разноски за осъщественото
процесуално представителство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред АС-Монтана по
реда на глава 12 АПК, в 14-дневен срок от съобщението на страните, че е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
5