Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Маруся Кънева | |
Предявен е инцидентен установителен иск от С. Н. В. с ЕГН-* с адрес гр. В. Т. ул.”К. Т.” №* против „Р./. със седалище и адрес на управление гр.С. ул.”Н.В.Г.” №* с ЕИК*,за признаване за установено по отношение на „Р./.,че ищецът С. Н. В. , не дължи на банката,сумата 96 213.52лв. по изпълнителен лист издаден на 28.09.2010г. от ВТРС по Ч.гр.д.№4091/2010г. Инцидентният установителен иск е предявен ведно с отговора на исковата молба по гр.д.№1062/2013г. на ВТОС С исковата си молба В. твърди ,че по т.д.№1062/2013г. на ВТОС ищецът „Р./. претендира с иса си предявен на осн.чл.517 от ГПК да му бъде изплатена припадащата се част от на съдружника С. Н. В. в дружество „Б.С.С.Х.”ООД с ЕИК * гр. В. Т. част от имуществото на това дружество, определена съгласно чл.125 ал.3 от ТЗ, като взискател по изпълнително дело, образувано въз основа на изпълнителен лист издаден на 28.09.2010г. от ВТРС по Ч.гр.д.№4091/2010г.,издаден на основавиезаповд за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК. Същия твърди ,че не дължи сумата по посочения изпълнителен лист поради погасяване на задължението му като поръчител на главния длъжник „Е.В.Е.”ООД,поради непредявяване на иск в шест месечен срок от обявяването на кредите за изискуем от кредитора „Р.” /. срещу длъжника „Е.В.Е.”ООД. В петитума е направил искане да се приеме за установено по отношение на „Р.” /.,че не дължи на„Р./. сумата 96 213.52лв. С определение от 10.02.2014г. ,постановено по гр.д.№ 1062/2013г. исковата молба по инцидентния установителен иск и приложените към нея доказателства са отделени в отделна преписка и след докладване същата на председателя на Гражданската колегия е образувано настоящето производство. С отговора на исковата молба ответника по иска „Р.” /. е заел становище както следва: На първо място е възразил ,че предявеният инцидентен установителен иск е процесуално недопустим, поради преклузиране на възражението по чл.147 от ЗЗД,което може да бъде направено само до приключването на заповедното производство.Видно от издаденото съдебно удостоверение по ч.гр.д.№ 4091/2010г. под № 1719/28.02.2014г.на ВТРС ищецът не е предявил възражение срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист в това производство. На второ място е оспорил основателността на иска.Възразил е,че към датата на предявяването на вземането на банката пред съда не е бил изтекъл 6- месечния преклузивен срок.С Анекс №2 от 21.12.2009г. между страните е било постигнато съглашение, дължимите лихви за периода 05.01.2010 до 05.12.2010г. да се погасяват ежемесечно на пето число на месеца, следващ месеца за който се отнася.На датите на падеж: 05.01,05.02.,05.03. и 05.04.2010 кредитополучателя не е погасил дъжимите начислени лихви,поради което банката обявила вземането си за изискуемо и е уведомила кредитополучателя и поръчителите за това с покана от 28.04.2010г., а на 23.09.2010г. е заявила вземането си срещу кредитополучателя и поръчителите включая и ищеца пред ВТРС и въз основа на заявлението е образувано Ч. гр.д.№1091/2010г. С отговора е направено искане да се прекрати производството по делото, поради недопустимост на предявения иск, респективно да се отхвърли същия като неоснователен, ако съда го намери за процесуално допустим и го разгледа по същество.Към отговора са представени като доказателства:Изп. лист издаден по Ч гр.д.№4091/2010г. на ВТРС, заповед № 2690/28.09.2010г. за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ, издадена по същото дело , както и заявлението по това дело,договор за револвиращ банков кредит от 20.12.2007г.,анекси №1 , 2 е 3 към договора ,покана за доброволно изпълнение и известие за доставянето и, извънсъдебно споразумение между банката ,кредитополучателя и поръчителите от 01.04.2011г. С допълнителна искова молба подадена по реда на чл.372 от ГПК ищецът е изменил основанието на иска си ,като е заявил ,че не дължи исковата сума , която била погасена поради направено плащане от трето задължено лице „Б.С.С.Х.”ООД.Това плащане било направено след като въз основа на изп. лист издаден по Ч гр.д.№ 4091/2010г.на ВТРС било образувано изпълнително дело № *0178 на ЧСИ И.Ч. №783 на КЧСИ,което било прехвърлено и образувано изп.д.№*0301 по описа на ЧСИ С.К.,с район на действие,ВТОС.По ИД бил наложен запор върху притежаваните от ищеца С. В. дружествени дялове в „Б.С.С.Х.”ООД и на 17.08.2012г. било връчено изявление на „Р.”/. по реда на чл.517 ал.3 от ГПК.От своя страна „Б.С.С.Х.” ООД извършило плащания с платежни нареждания както следва : на 31.10.2012г. сумата 99 549.79лв. по сметка на взискателя”Р.",на 01.11.2012г. и на 04.12.2012г. общо сумата 7 317.82лв. в полза на ЧСИ С.К. , като по този начин е погасено чрез плащане цялото вземане на взискателя по изп. лист издаден по Ч гр.д.№4091/2010г. на ВТРС.Като доказателства към допълнителната искова молба са предсатевени: изп. лист издаден по Ч гр.д.№4091/2010г. на ВТРС,заповед за незабавно изпълнение по същото дело,У-ние от ЧСИ С.К. изх.№22359/31.10.2013г.,2 бр.платежни нареждания от 31.10.2012г.,1 бр. пл. нареждане без дата , и запорно съобщение. С отговора на допълнителната искова молба ответникът „Р.”/. е възразил по допустимостта на иска ,както и по неговата основателност. Относно процесуалната допустимост ,банката е заявила ,че в случая ищецът по инцидентния установителен иск променя твърденията си по първоначалната искова молба и въвежда нови факти,а именно ,че вземането по изп. лист е погасено поради плащане, поради което е налице недопустимо изменение на основанието.Освен това погасявÓнето на задължението по изп. лист чрез плащане било извършено след образуване на изпълнителното дело и било безспорен факт,поради което ищецът нямал правен интерес от установяването му, тъй като този факт не бил спорен. Освен горното навежда доводи за неотносимост на твърденията въведени с допълнителната искова молба към делото, тъй като тези твърдения са били предмет на разглеждане по същество по друго дело, което е спряно до приключване на настоящето производство.Заето е станвище,че ако съдът допусне разглеждането на иска по същество следва да изключи от доказателствата по делото запорно съобщение и у-ние № 22359/31.10.2013г. на ЧСИ С.К. поради неотносимост на същите към предмета на делото. С доклад по делото направен от съда в съдебно заседание проведено на 11.05.2015г. съдът, е допуснал направеното изменение на иска от ищеца,приел е представените доказателства и разпределил доказателствената тежест между страните.По реда на чл.372 ал.2 от ГПК с допълнителната искова молба ищецът може да поясни , допълни първоначалната искова молба както и да измени иска си , ако се касае до вид установителен иск.Изменението на иска е недопустимо само при осъдителните искове.В този смисъл е Определение № 52/09.02.2009г. по Ч.т.д.№393/2008г. на I Т.О. на ВКС. Въз основа на събраните доказателства,съдът приема по същество на делото за установено следното: По силата на сключен договор за поръчителство от 21.12.2009г. ищецът е поръчител на кредитополучателя по договор за револвиращ кредит от 20.12.2007г. сключен между „Р./. и „Е.В.Е.”ООД със седалище и адрес гр. В. Т. ул.”К.О.” № *.Договора за кредит е допълван и изменян със Анекси №1,2 и 3 приложени като доказателства по делото. Поради неизпълнение на договора за кредит банката кредитор обявила вземането си за просрочено,снабдила се е със заповед за изпълнение и изпълнителен лист от 28.09.2010 г.срещу "Е.В.Е."ООД,С. Н. В.,С.А.С.,"С.в.е."ООД,"М. "ООД,представляваща дължима и неплатена лихва в размера на сумата 96 213.52лв ,както и сумата 3336.27лв. разноски по заповедното производство.Въз основа на заповедта бил издаден изпълнителен лист за вземането на баката в размер на тези суми. От съдебно у-ние № 1710/28.02.2014г. на ВТРС се установява,че ищецът С. Н. В. не е оспорил вземането на баката кредитор по издадената заповед за изпълнение. Въз основа на издадения изпълнителен лист било образувано изпълнително производство –Изп.д.№*0718 на ЧСИ И.Ч. гр. С. и продължени изпълнителни действия по образуваното Изп.д.№ *0301/2012г. на ЧСИ С.К. гр. В. Т..Видно от заключението на вещото лице предмет на изпълнение по това дело са сумите присъдени с Изпълнителен лист издаден по Ч гр.д.№4091/2010г. на ВТРС. По последното изпълнително дело са предприети изпълнителни действия по чл. 517 ал.3 от ГПК „ изпълнение върху дружествен дял”, които са били насочени върху дружествения дял на ищецът по настоящето производство С. Н. В. във „Б.С.С.Х.”ООД гр. В. Т. с ЕИК*,като е наложен запор на дела на съдружника ,който е вписан на 03.11.2010г.от ЧСИ С.К., като впоследствие същата е връчила на 17.08.2012г. на „Б.С.С.Х.”ООД изявлението на взискателя”Р. /.” за прекратяване на дружеството.Видно от съдържанието на удостоверението на ЧСИ С.К. за волеизявлението / на л.6 приложеното гр.д.№1062/2013г. на ВТОС/,волеизявението е направено за дължими суми както следва:главница 96 213.52лв. присъдени разноски в заповедното производство по Ч. гр.д.№4091/2010г. на ВТРС в размер 3 336.50лв и юк. възнаграждение в размер на 2 600.60лв.,както разноски в изпълнителното производство в размер 5 868лв., или общо дължими 105 417.79лв. С постановление от 17.12.2012г.ЧСИ С.К. е овластила взискателя”Р./.” да предяви иска по чл.517 ал.3 от ГПК. С искова молба от 22.08.2013г./по приложеното гр.д.№1062/2013г. на ВТОС/ ответникът по настоящето дело „Р./Б.” е предявил срещу ищеца по настоящето производство иск по чл.517 ал.3 от ГПК и срещу „Б.С.С.Х.”ООД, като дълга на съдружника е определен в размер на 96 213.52лв./Виж лист 5 стр.2 на ИМ ред 2-ри от гр.д.№1062/2013г. на ВТОС/. С платежни нареждания от 28.09.2013г. и 01.11.2013г. след завеждането на иска по чл. 517 ал.3 от ГПК дружеството ответник по него „Б.С.С.Х.” е заплатило дълга на съдружника С. В. Н. както следва: на 31.10.2013г. сумата 99 549.79лв. по сметка на взискателя”Р.,на 01.11.2012г. и на 04.12.2013г. 5 183.18лв. в полза на ЧСИ С.К., и на 04.12.2013 в полза на ЧСИ С.К. сумата 2 134.64лв.,представляващи разноски по изпълнитеното производство. С допълнителна искова молба по гр.д.№1062/2013г. на ВТОС от 13.01.2014г. „Р./.” твърди ,че на 29.10.2013г. са подадени 2 молби от банката за присъединяване на вземания присъдени по други заповедни производства и че дълга на съдружника в „Б.С.С.Х.”ООД не е само в размер на посочения в първоначалната искова молба по чл.517 ал.3 от ГПК а в размер на 2 512 595лв.С иска претендира ,че дълга на съдружника е в този размер, а не за сумата 9613.52лв. Така предявената нова претенция по делото/ гр.д.№1062/2013г. на ВТОС/ е дало основание на ищеца по настоящето производство да предяви инцидентния си установителен иск предмет на разглеждане в настоящето производство. Въз основа на така установените факти съдът намира предявеният иск за основателен и доказан в пълния му размер. От доказателствата по делото и по конкретно от съдържанието на гореописаните три платежни нареждания е установено ,че задължението на ищеца С. Н. В. към „ Р./Б. „,за вземанията по Изп.дело №*0301/2012г. на ЧСИ С.К. , образувано въз основа на изп. лист, издаден по Ч.гр.д.№ 4091/2010г. на ВТРС,е заплатено на взискателя и ЧСИ от „Б.С.С.Х. ООД гр.В. Т..Чрез направените плащания от „Б.С.С.Х.”ООД гр.В. Т. това задължение е погасено и вече не съществува в правния мир. Твърденията и възраженията на ответника по инцидентния установителен иск,че дълга на С. Н. В. по това изпълнително дело бил в по-голям размер , а именно в размер на 2 512 595лв. са несъстоятелни.Същите се опровергават от съдържанието на допълнителната му искова молба като ищец по гр.д.№1062/2013г. на ВТОС/приложено към настоящето дело/.В тази искова молба се прави признание на факта,че дълга на същия възлиза на сумата 2 512 595лв.след присъединяване на вземания на взискателя по изпълнителното дело, по изпълнителни листи издадени по други заповедни производства. В настоящето производство в което предмета е ясно отграничен с петитума по допълнителната искова молба по инцидентния установителен иск на лист 89-90 от настоящито дело,съдът не следва да обсъжда твърденията и възраженията на ответника „Р./Б.”, относно задължения установени с други изпълнителни титули освен този издаден по Ч. гр.д.№4091/2010г. на ВТРС.Въпроса за размера на задължението на длъжника съдружник над размерите установени с изпълнителния титул издаден по Ч. гр.д.№4091/2010г. на ВТРС, ще се решава от съда в производството по чл.517 ал.3 от ГПК/по гр.д.№1062/2013г.въз основа на съдържанието на волеизявлението на взискателя, и исковата молба по чл.517 ал.3 от ГПК, и съответно правното третиране на допълнителната искова молба по същото дело като молба за изменение на иска или като новопредявена претенция, доколко е допустимо изменението на иска в производството по чл.517 ал.3 от ГПК.Тези процесуално-правни действия не са предмет на настоящето производство и нямат никакво правно значение за решаването му. Ето защо въз основа на гореизложеното следва да се признае за установено по отношение на „Р./България”, със седалище и адрес на управление гр.С. ул.”Н.В.Г.” №*, с ЕИК*, че ищецът С. Н. В. с ЕГН* с адрес гр. В. Т. ул.”К. Т.” №*не дължи на„Р./. сумата 96 213.52лв. по изпълнителен лист издаден на 28.09.2010г. по Ч.гр.д.№1091/2010г. на ВТРС. С оглед изхода на делото следва да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 4948.55 лева разноски по делото-внесена ДТ ,адвокатски хонорар и депозит за вещо лице. Водим от горното съдът, Р Е Ш И : ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Р./Б.”, със седалище и адрес на управление гр.С. ул.”Н.В.Г.” №*., с ЕИК*, че ищецът С. Н. В. с ЕГН* с адрес гр. В. Т. ул.”К. Т.” №* не дължи на „Р./. сумата 96 213.52лв. по изпълнителен лист издаден на 28.09.2010г. по Ч.гр.д.№4091/2010г. на ВТРС. ОСЪЖДА „Р./Б.”, със седалище и адрес на управление гр.С. ул.”Н.В.Г.” №*, с ЕИК* да заплати на С. Н. В. с ЕГН* с адрес гр. В. Т. ул.”К. Т.” №* сумата в размер на 4948.55 лева направени разноски по делото. Решенето на съда подлежи на обжалване в двуседмичен срок пред ВТАС от получавене съобщението от страните. ОКРЪЖЕН СЪДИЯ : |