Р Е Ш Е Н И Е
№ 179
Гр.Русе ,13.06.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Русе,
касационен състав, на осми юни две хиляди двадесет и втора година в публично
заседание в следния състав:
Председател: ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА
Членове: 1. СПАС СПАСОВ
2. ЕЛИЦА ДИМИТРОВА
при
секретаря Бисерка Василева и прокурор Емилиян Грънчаров като разгледа
докладваното от съдия Димитрова
касационно административнонаказателно дело номер 156 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното
Производството е по реда на чл. 208 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона
за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна
жалба на дирекция „Инспекция по труда“ – Русе,
представлявана от директора И.Н. против Решение № 177/17.02.2022 г., постановено по АНД № 2015/2021 г. по описа на Районен съд –
Русе, с което е отменено Наказателно постановление № 18-001794/30.08.2021 г., издадено от директора на
Дирекция „Инспекция по труда“ – Русе. С наказателното постановление, за
нарушение по чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда КТ) и на основание същата
разпоредба, на Производствено потребителна кооперация „Надежда – Ряхово“ е
наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лева. Касационният жалбоподател
счита въззивното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния
закон. Излагат се подробни доводи в подкрепа на соченото касационно основание. От касационната инстанция се иска да отмени
оспорвания акт като незаконосъобразен и да потвърди процесното наказателно
постановление. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл. 348,
ал. 1 от НПК – неправилно решение поради противоречие с материалния закон и
съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В съдебно заседание
касаторът се представлява от старши юрисконсулт Силвия Трендафилова, която
поддържа жалбата на основания, изложени в нея и претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Прави възражение за прекомерност
на разноските на другата страна.
Ответникът по касационната жалба –
Производствено потребителна кооперация (ППК) „Надежда – Ряхово“, ЕИК *********;
със седалище и адрес на управление с. Ряхово, общ. Сливо поле, обл. Русе, ул.
„Искър“ № 1, управлявана и представлявана от С.Г.Г., чрез процесуалния си представител
адв. Е.М., АК – Русе, пледира за оставяне в сила на първоинстанционното решение
като правилно и законосъобразно. Посочва, че доказателства за своевременното
плащане на трудовото възнаграждение на работника са представени пред първата
инстанция. Иска присъждане на разноски за касационната инстанция по представен
списък в размер на 300 лева адвокатско възнаграждение.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Русе дава заключение за основателност на оспорването.
След
като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен
материал, Административен съд - Русе намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е
подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в
съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
За да отмени процесното
наказателно постановление, първоинстанционният съд е приел, че при съставяне на
АУАН е допусната съществена процесуална нарушение, което обуславя отмяната на
НП на това основание – районната инстанция счита, че след като всички
предписания, дадени на посочената кооперация във връзка с извършената проверка
са обективирани в един единствен протокол, то именно той е индивидуален
административен акт и по тази причина е следвало да бъде съставен само един
АУАН, и не е следвало за всяко предписание да се съставя отделен АУАН.
Решението
на Районен съд – Русе е правилно като краен резултат, но по мотиви, различни от
изложените в него.
Предмет на касационна
проверка съгласно чл. 218 от АПК е решението на районния съд само на посочените
в жалбата пороци като за валидността, допустимостта и съответствието на
първоинстанционния акт с материалния закон съдът следи служебно.
При извършена последваща
проверка по документи относно спазването на трудовото законодателство от
контролни органи на Дирекция „Инспекция
по труда“ (ДИТ) – Русе в ППК „Надежда-Ряхово“ е установено, че работодателят не
е изпълнил принудителна административна мярка (ПАМ) – предписание № 152 от
Протокол за извършена проверка № ПР2034429/19.01.2021 г. на ДИТ – Русе да
изплати в пълен размер начисленото трудово възнаграждение на И.В.В. за м.май 2020 г. Срокът за изпълнение е бил до
04.02.2021 г., като по искане на работодателя този срок е удължен до 25.02.2021
г. Искането за повторно удължаване, направено от работодателя на 24.02.2021 г.,
не е уважено от административният орган. Посоченото предписание, обективирано
в Протокол № ПР2034429/19.01.2021 г. на
ДИТ – Русе не е обжалвано и е влязло в сила. За установеното нарушение по чл.
415, ал. 1 от КТ – неизпълнение на принудителна административна мярка,
приложена от контролен орган за спазване на трудовото законодателство, е
съставен АУАН № 18-001794/16.06.2021 г., срещу който няма постъпили възражения.
Издаденото
наказателно постановление е обжалвано пред Районен съд – Русе. В хода на
съдебното дирене пред първата инстанция е депозирано заверен препис от банково
извлечение от Банка ДСК за изплатената
работна заплата на работника Великова за м.май 2020т, приведена по банков път
на 23.06.2020г.
Неоснователни
са твърденията на процесуалния представител на жалбоподателя, изразени в
съдебно заседание, че представените доказателства не са възникнали към момента
на тяхното създаване. С представянето им пред въззивната инстанция фокуса на спора не се измества върху
законосъобразността на административният акт, а
върху факта на изпълнението на ПАМ, дори още преди издаването им.
При съобразяване на така
представените доказателства още пред РРС, касационният съд приема, че не е налице
неизпълнение на задължително предписание, дадено от съответните контролни
органи, тъй като липсва елемент от обективната страна на нарушението, поради
което обжалваното решение като краен резултат е правилно.
При
така изложените обстоятелства, касационният състав не счита за необходимо да
излага мотиви по останалите посочени от жалбоподателя касационни основания, тъй
като предвид представените писмени доказателства, изходът от касационният
съдебен спор няма да е различен.
Настоящата
инстанция намира за необходимо да отбележи и следното: Неправилно
първоинстанционният съд е приел, че административнонаказващият орган е следвало
да състави само един АУАН и издаде само едно наказателно постановление, след
като всички предписания са обективирани в общ протокол и именно този протокол
представлява стабилен административен акт. На първо място следва изрично да се
подчертае, че всяко предписание, независимо дали за същото е съставен отделен
протокол или то е включено в общ протокол с други предписания, е индивидуален
административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и се издава в
самостоятелно административно производство. На следващо място, безспорно е по
делото, че тези предписания са влезли в сила и неправилно районната инстанция
си е позволила да преценя колко индивидуални административни актове са издадени
и колко е следвало да бъдат издадени, като на практика тези стабилни
административни актове са били подложени на някаква форма на инцидентен съдебен
контрол, което е недопустимо.
В заключение следва да се
посочи, че единствено и само по причина, че ответникът е ангажирал във
въззивното производство писмени
доказателства, доказващи извършено плащане на трудовото възнаграждение на посочения
в ПАМ работник за месец май 2020 г., решението на първата инстанция е правилно
като краен резултат.
Съгласно
чл. 63д от ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд, както и
в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по
реда на АПК. Според чл. 143, ал. 3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването
или подателят на жалбата оттегли жалбата, страната, за която административният
акт е благоприятен, има право на разноски. Като съобрази нормата на чл. 143,
ал. 3 от АПК и изхода на спора, настоящия съдебен състав намира, че в полза на
ППК „Надежда – Ряхово“ следва да се присъди сума в размер на 300 лева
възнаграждение за един адвокат съгласно представен списък на разноските.
Касационният жалбоподател не е релевирал възражение относно размера на
претендираното възнаграждение.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Русе
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 177/17.02.2022 г., постановено по АНД № 2015/2021 г. по описа на Районен съд –
Русе
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда“, със седалище в гр. София, бул."Княз Александър
Дондуков" № 3 да заплати на Производствено
производителна кооперация „Надежда-Ряхово“, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление в с. Ряхово, общ. Сливо поле, обл. Русе, ул. “Искър“ № 1,
възнаграждение за един адвокат в касационното производство в размер на 300 (триста)
лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.