№ 980
гр. Бургас, 21.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Радостина П. Петкова
Йорданка Г. Майска
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от Радостина П. Петкова Въззивно гражданско
дело № 20222100501060 по описа за 2022 година
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК и е образувано е пред
настоящата съдебна инстанция по повод въззивната жалба на ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87,
подадена чрез адв. Гочев против решение № 672 от 12.04.2022 г. постановено по гр. д. №
6231/2021г. на Районен съд – Бургас, В ЧАСТТА, с която въззивникът- ответник е осъден
да заплати на ищеца „АГЕНЦИЯ ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“, БУЛСТАТ: **********,
със седалище и адрес на управление:гр. София, бул. „Македония“ № 3 на основание чл. 432,
ал. 1 от КЗ сумата в размер на 805.99лв., представляваща обезщетение за имуществени
вреди върху ограничителна система за пътища с обща дължина 20 метра, изразяващи се в
нейната деформация, причинени вследствие на ПТП – на 03.09.2016 г., на АМ „Тракия“ при
км. 323+700, посока от гр. Бургас към гр. София, като застрахованият при ответното
дружество по валидна застраховка „Гражданска отговорност“ водач на лек автомобил „Алфа
Ромео“ с рег. № ОВ 8282 ВА е осъществил ПТП и е причинил описаните вреди върху
Републиканската пътна мрежа, ведно със законна лихва върху присъдената главница,
считано от подаване на исковата молба – 03.09.2021 г. до окончателното й изплащане.
В жалбата /след направено уточнение/ се изразява недоволство от
първоинстанционното решение в атакуваната му осъдителна част, с твърдения, че същото е
неправилно, незаконосъобразно, като постановено с противоречие с материалния закон и
процесуалните правила. Сочи, че цялото претендирано застрахователно обезщетение в
размер на 1642.02 лв. е изплатено на ищеца по процесната щета, но въпреки, че изрично е
заявил, че платената сума касае главницата съдът съгласно правилото на чл. 76, ал. 2 от ЗЗД
неправилно е приел, че с извършеното плащане следва да се погаси мораторната лихва в
размер на 805.99 лв. и част от главницата в размер на 836.09лв., като останалата непогасена
част от главницата възлизала на 805.99лв. Въззивникът счита, че в случая нормата на чл. 76,
ал. 2 от ЗЗД не намира приложение, тъй като същата се отнася за вече изискуеми вземания, а
1
съдебното решение все още не е влязло в законна сила. По подробно изложените в жалбата
съображения моли за отмяна на решението, в обжалваната осъдителна част и изцяло
отхвърляне на иска. Моли за присъждане на разноските и пред двете съдебни инстанции.
При условията на евентуалност е направено възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за
претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение. В съдебно заседадание
въззивникът не изпраща представител. Представя писмено становище, в което заявява, че
поддържа въззивната жалба и направеното искане по чл. 78, ал. 5 от ГПК.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемият-ищец „АГЕНЦИЯ ПЪТНА
ИНФРАСТРУКТУРА“, е депозирал писмен отговор, в който счита, че въззивната жалба е
безпредметна и недопустима, тъй като претендираните с исковата молба суми са изцяло
заплатени от ответника- една част от тях в хода на първоинстанционното производство
/05.11.2021г./, а останалата част – след постановяване на решението /03.08.2022г./. Оспорват
се като неоснователни и неказани изложените в жалбата аргументи за незаконосъобразност
на решението на районния съд. Излагат се съображения, че правилно е приложено
правилото на чл. 76, ал. 2 от ЗЗД, тъй като ответният застраховател не е посочил каква част
от платената сума се отнася към дължимото от него обезщетениедължимата сума. По
подробно изложените в жалбата доводи, счита, че първоинстанционното решение е
правилни и законосъобразно и моли за потвърждаването му в обжалваната му част. В
подкрепа на твърденията си представя писмени доказателства.Претендира присъждане на
разноските по делото, в т.ч. и юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание,
въззивамият, чрез упълномощения си процесуален представител- юрисконсулт поддържа
писмения си отговор на въззивната жалба и моли за потвърждаване на обжалваното
решение. Моли за присъждане на разноски за въззивното производство, вкл. и
юрисконсултско възнаграждение.
С оглед самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и
направените в жалбата оплаквания настоящата съдебна инстанция намира за установено
следното:
Производството по делото пред първата инстанция е образувано по предявени от
ищеца искове за осъждане на ответния застраховател да му заплати сумата от 1642.08 лв. -
главница, представляваща обезщетение за имуществени вреди върху ограничителна система
за пътища с обща дължина 20 метра, изразяващи се в нейната деформация, причинени
вследствие на ПТП – на 03.09.2016 г., на АМ „Тракия“ при км. 323+700, посока от гр.
Бургас към гр. София, като застрахованият при ответното дружество по валидна застраховка
„Гражданска отговорност“ водач на лек автомобил „Алфа Ромео“ с рег. № ОВ 8282 ВА е
осъществил ПТП и е причинил описаните вреди върху Републиканската пътна мрежа,и
мораторна лихва за забавено плащане на главницата за периода от 01.11.2016г. до
02.09.2021г. в размер от от 805.99лв. /уточнен допълнително с молба от 25.11.2021г./, ведно
със законна лихва върху присъдената главница, считано от подаване на исковата молба в
съда – 03.09.2021 г. до окончателното изплащане на задължението.
В срока по чл. 131 от ГПК ответното дружество е заявило, че на 05.11.2021г. е
изплатило изцяло претендираното обезщетение в размер на 1642.02 лв., поради което е
поискало отхвърляне на исковете.
Районният съд е квалифицирал предявените искове с правно основание чл. 432, ал. 1
и чл. 429, ал. 3 от КЗ, като след приложение на чл. 76, ал. 2 от ЗЗД и служебно изчисление
по чл. 162 от ГПК е приел, че с платената от ответника сума от 1642.08 лв. същият е погасил
изцяло на дължимата мораторна лихва в размер на 805.99 лв., както и част от главницата,
2
поради което е отхвърлил изцяло иска за мораторната лихва и частично иска за главницата
над размера от 805.99 лв. до 1642.08лв. - поради плащане, като в полза на ищеца са
присъдени направените в първата инстацния разноски в размер на 165, 68 лв. В останалата
част съдът е уважил иска за присъждане на главницата за сумата от 805.99лв., ведно със
законна лихва върху присъдената главница, считано от подаване на исковата молба –
03.09.2021 г. до окончателното й изплащане.
Предмет на въззивно обжалване е първоинстанционното решение в частта, с която са
уважанени исковете за останалата дължима част от главницата и законната лихва върху нея.
В останалата отхвърлителна част, както и в частта за разноските, решението не е обжалвано
и е влязло в законна сила.
След извършена на основание чл. 269 от ГПК служебна проверка на обжалваното
решение въззивният съд не установи съществуването на основания за нищожност или
недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и допустимо.
Районният съд е установил правилно фактическа обстановка по делото, като въз
основа на нея е направил правилни и обосновани фактически и правни изводи, които се
споделят изцяло от настоящата съдебна инстанция, поради което на основание чл. 272 от
ГПК въззивният съд препраща към тях, като по този начин ги прави свои мотиви, без да е
нужно да ги преповтаря. С оглед оплакванията в жалбата, съдът намира, че
първоинстанционният акт е постановен в съответствие с правилата на чл. 235, ал. 3 от ГПК и
при точно приложение на материалния закон, съобразно правилно установените в хода на
първоинстанционното производство релеванти за спора факти и обстоятелства при спазване
на съдопроизводствените правила по делото, същият е ясно мотивиран и обоснован.
По делото не се спори относно дължимостта на прететендираните от ищеца вземания
за главница и лихви на заявеното от него правно основание, както и не се спори, че
ответникът е заплатил в първоинстанционното производство сумата от 1642.08 лв. В
жалбата се оспорва единствено приложението на чл. 76, ал. 2 от ЗЗД относно приетата от
районния съд поредност при погасяване на задълженията на ответника с извършеното по
делото плащане. Тъй като след подаване на въззивната жалба въззивникът- ответник с
платежно нареждане от 03.06.2022г. е заплатил на ищеца и сумата от 1033.02лв., с които е
погасил останалата част от присъдените с обжалваното решение суми – остатък от
главницата, законна лихва и разноски, изложените в жалбата доводи за неправилно
приложение на чл. 76, ал. 2 от ЗЗД от районния съд са станали безпредметни, тъй като
цялото претендирано вземане вече е доброволно платено от ищеца. Предвид това и в
съответствие с чл.235 ал.3 от ГПК настоящата инстанция като съобрази факта на плащането,
настъпил в настоящото производство, който е изрично признат от ищеца, намира, че
претенцията му в останалата уважена от съда част, вече се явява неоснователна и следва да
бъде отхвърлена.
По горните съображения и предвид настъпилите във въззивното производство нови
факти и обстоятелства /чл. 266, ал. 2, т. 2 от ГПК/ се налага налага отмяна на
първоинстанционното решение, в обжалваната осъдителна част досежно присъдения размер
на главницата и законната лихва и постановяване на ново, с което като тези искове в
посочените им части следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Въпреки извършеното от ответника в хода на настоящото производство плащане,
довело като краен резултат до отхвърляне на иска и в останалата уважена от районния съд
част, разноски в полза на въззивното дружество-ответник не следва да се присъждат, тъй
като с поведението си същият е дал повод както на водене на делото, така и за въззивното
обжалване на първоинстанционното решение.Що се касае до искането за присъждане на
разноски в полза на въззиваемия, по делото няма данни такива да са направени във
въззивното производство. Затова следва да се уважи само искането му за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК вр. с чл. 25, ал. 1 от НЗЗП в
3
размер на 100 лв. за въззивното производство. По отношение на направеното в жалбата
възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК настоящата инстанция намира същото за неоснователно,
тъй като се отнася само до размера на адвокатското възнаграждение и няма приложение
досежно размера на юрисконсултските възнаграждения, който се определя от съда съгласно
чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл. 25, ал. 1 от НЗПП.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 672 от 12.04.2022 г. постановено по гр. д. № 6231/2021г. на
Районен съд – Бургас, в ЧАСТТА , с която ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК: ********* е осъден
да заплати на ищеца „АГЕНЦИЯ ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“, БУЛСТАТ: **********,
на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ сумата в размер на 805.99 лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди върху ограничителна система за пътища с обща дължина
20 метра, изразяващи се в нейната деформация, причинени вследствие на ПТП – на
03.09.2016 г., на АМ „Тракия“ при км. 323+700, посока от гр. Бургас към гр. София, като
застрахованият при ответното дружество по валидна застраховка „Гражданска отговорност“
водач на лек автомобил „Алфа Ромео“ с рег. № ОВ 8282 ВА е осъществил ПТП и е
причинил описаните вреди върху Републиканската пътна мрежа, ведно със законна лихва
върху присъдената главница, считано от подаване на исковата молба – 03.09.2021 г. до
окончателното й изплащане, като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на „АГЕНЦИЯ ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“, БУЛСТАТ:
**********, със седалище и адрес на управление:гр. София, бул. „Македония“ № 3 за
осъждане на ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87 ДА МУ ЗАПЛАТИ сумата в размер на 805.99 лв.,
представляваща останалата дължима част обезщетение за имуществени вреди в размер на
1642.08 лв. върху ограничителна система за пътища с обща дължина 20 метра, изразяващи
се в нейната деформация, причинени вследствие на ПТП – на 03.09.2016 г., на АМ „Тракия“
при км. 323+700, посока от гр. Бургас към гр. София, като застрахованият при ответното
дружество по валидна застраховка „Гражданска отговорност“ водач на лек автомобил „Алфа
Ромео“ с рег. № ОВ 8282 ВА е осъществил ПТП и е причинил описаните вреди върху
Републиканската пътна мрежа, ведно със законна лихва върху присъдената главница,
считано от подаване на исковата молба в съда – 03.09.2021 г. до окончателното й изплащане,
поради плащане във въззивното производство.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87 ДА ЗАПЛАТИ на„АГЕНЦИЯ ПЪТНА
ИНФРАСТРУКТУРА“, БУЛСТАТ: **********, със седалище и адрес на управление:гр.
София, бул. „Македония“ № 3 на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК вр.с чл. 25, ал. 1 от
НЗПП юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство в размер на 100 лв.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4