Р Е Ш Е Н И Е
№ 605
гр. Пловдив, 11 април 2022 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХIII-ти касационен
състав, в публично съдебно заседание на
десети март през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при секретаря ТАНЯ КОСТАДИНОВА и участието на прокурор КАЛОЯН ДИМИТРОВ, като разгледа КАНД № 244 по описа на съда за 2022 г., докладвано от съдия Н. Стоянов, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка
с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано
е по касационна жалба на „БАРТЕС“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ж.к.
Беломорски № 58, чрез процесуален представител по пълномощие адвокат
К., против Решение № 2171/06.12.2021 г., постановено по АНД № 6392/2021 г. по
описа на Районен съд - Пловдив, XXIII
наказателен състав,
с което е потвърдено
Наказателно постановление № 36-0000678/26.08.2021г. на Директора на РД „АА” гр.
Пловдив, с което на касатора е наложено административно наказание “Имуществена
санкция” в размер на 3000лв. за извършено нарушение по чл.96г ал.1 пр.2 от
Закона за автомобилните превози вр. чл.58 ал.1 т.3 от Наредба № 11.
В жалбата
се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение при неправилно
приложение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила – касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН. Поддържа
се, че в хода на
административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, поради което първоинстанционният съд е постановил
решението си в противоречие със закона. Твърди се, че не са спазени сроковете
по чл. 34 ЗАНН.
Иска се
първоинстанционното решение да бъде отменено, като бъде отменено и
наказателното постановление. Претендира се присъждане на разноски.
Ответникът
по касационната жалба – Регионална
дирекция „Автомобилна
администрация“-Пловдив /РД
"АА"-Пловдив/, редовно призован не изпраща представител.
Контролиращата страна чрез
участвалият по делото прокурор при Окръжна прокуратура гр. Пловдив дава
заключение, че жалбата е неоснователна и предлага оспореният съдебен акт да
бъде оставен в сила.
Касационният
състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените
от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и
като извърши на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка на
валидността и допустимостта на обжалваното съдебно решение, намира за
установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна, за която
съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана
по същество жалбата е основателна.
Касаторът е бил санкциониран с процесното наказателно
постановление за това, че на
24.11.2020г. около 08.11часа в гр. Пловдив, район Южен ж.к. „Беломорски“ като
превозвач, притежаващ лиценз за международен автомобилен превоз допуска
извършването на такъв с товарен автомобил марка
„ДАФ“ с рег. № ***, с
водач А.Б.Б., който не е притежавал валидно удостоверение за психологическа
годност. Притежаваното такова е било валидно до 20.11.2020 г.
Съгласно
чл. 96 г, ал. 1, предл. 2 от ЗАвПр, който назначи на работа
или допусне водач, който не отговаря на някое от изискванията, определени с този закон и с подзаконовите
нормативни актове по прилагането му, да управлява превозно средство за
обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или товари, се
наказва с глоба или имуществена санкция в размер 3000 лв.
В случая
повдигнатото обвинение е за това че касаторът
като превозвач е допуснал конкретно определен водач да управлява МПС и да извършва обществен международен
превоз на товари като водачът не отговарял на изискванията за психологическа годност
уредени в чл. 7а, ал. 2 от
ЗАвтП. Съгласно посочената норма Лицензираните превозвачи, лицата по чл. 24е и лицата, извършващи превози за собствена
сметка, могат да осъществяват превоз на
пътници и товари само с водачи, които отговарят на изискванията за минимална възраст,
правоспособност за управление на
моторни превозни средства от съответната
категория и за психологическа годност, определени с
наредбите по чл. 7, ал. 3 и чл. 12б, ал. 1 от този закон и чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата като в конкретния случай
обвинението е свързано с водач който не притежава валидно удостоверение за
психологическа годност – пр. 3 на чл.
7а, ал. 2 от ЗАвтП.
Съгласно съображение 9 от Директива
2006/126/ЕО на Европейския парламент
и на Съвета от 20 декември
2006 година
относно свидетелства за управление на превозни
средства (преработена),
транспонирана в Закона за движението по пътищата, видно от § 35, т. 3 от
последния, доказателство за наличие на
съответствие на водачите на
превозни средства, които се използват за транспорт на
пътници или стоки с минималните стандарти за физическа и умствена годност за управление на превозно средство, следва да се
предоставя, когато свидетелството се издава и
периодично след това. А съгласно чл. 152, ал. 1, т. 2, б. "б"
от Закона за движението по пътищата, министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията определя изискванията за
психологическа годност на водачите на моторни превозни средства и условията и реда
за психологическото изследване на
водачите, извършващи обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или товари, както и на
председателите на изпитни комисии.
В резултат от горните нормативни изисквания е приета
Наредба № 36/10.05.2006 година, която урежда реда за придобиване на удостоверение за психологична годност и с нея се определят изискванията за
психологическа годност и условията и редът за провеждане на психологическите изследвания на водачите на
автомобили за обществен превоз на
пътници или товари. Съгласно чл. 1, ал. 1, т. 4 с нея се определят изискванията
за психологическа годност и условията и редът за провеждане на психологическите изследвания на: водачите на
автомобили за обществен превоз на
пътници или товари. А според чл. 1, ал. 2 от
Наредбата, изследвания за психологическа годност на
водачи на МПС могат да се извършват и извън случаите по ал. 1 при постъпване на работа или при други случаи по искане на работодателя на
водача. Последната норма е в пряка връзка със задължението на лицензираните превозвачи по чл. 7а, ал. 2 от Закона за автомобилните превози да осъществяват превоз на пътници и
товари само с водачи, които отговарят на
изискванията за минимална възраст, правоспособност за управление на моторни превозни средства от съответната категория и за психологическа годност, определени с
наредбите по чл. 7, ал. 3 и чл. 12б, ал. 1 от този закон и чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата. В глава шеста от тази наредба, озаглавена:
"Удостоверение за психологическа годност", чл. 36 е посочено че след
приключване на психологическото изследване дадените
заключения се регистрират посредством специализирания програмен продукт. На всички лица, получили положително
заключение, се издава удостоверение за психологическа годност. Удостоверението
съдържа личните данни на лицето,
целта/целите, за които то е получило положително заключение за психологическа
годност, града, протокола и датата на психологическото изследване,
наименованието на психологическата лаборатория, датите на издаване и на валидност.
Въпреки че
директивите са нормативни актове, които не се прилагат пряко в националното
законодателство, в тълкувателно решение по съединени дела С-6/1990 и
С-9/1990, Съдът на Европейския
съюз е признал възможността, лицата да се позоват на
права, пряко произтичащи от Директива, като в параграф 4 от резюмето на
решението е постановил, че: "В случаите, когато Страна - Членка не е
изпълнила задължението си по параграф 3 от чл.
189 от Договора за ЕС да вземе всички мерки,
необходими за постигане на резултатите,
предвидени от директива,
за да се изпълни ефективно целта на
предвиденото в тази директива, Общностното право изисква
наличието на начин за поправяне на това неизпълнение при три условия:
първо - резултатът, предвиден от
директивата трябва да създава права; второ - следва тези права да могат ясно да
се идентифицират от текста на
директивата и трето - трябва да има пряка връзка между
нарушението на задължението на
държавата и загубите или вредите понесени от страната. ". Директива 126/2006/ЕО относно свидетелствата за управление на превозни средства на ЕС определя правната рамка, която
трябва да бъде привнесена във всяко национално законодателство по отношение на издаването и
подновяването на свидетелствата за управление на МПС, а като рамков нормативен акт, от прочита на
Директивата ясно се вижда, че тя делегира извършването на физически и
психологически прегледи на водачи на МПС, на
страната членка - издател на свидетелството за
управление на МПС.
Съгласно
разпоредбата на чл. 7, пар. 2, буква "б" от Директива
126/2006/ЕО, "Считано от 19 януари 2013 г. свидетелства,
издадени от държави-членки за категории C, CE, C1,
C1E, D, DE, D1, D1E имат срок на
административна валидност 5 години. ".
В разпоредбата на чл. 7, пар. 3, буква "б",
абзац четвърти, шест и седми от същата Директива 126/2006/ЕО е регламентирано, че:
"Държавите-членки
могат да ограничат срока на административна
валидност, постановен в параграф 2, на
свидетелства за управление на
превозно средство за нови водачи от
всички категории, за да прилагат специфични мерки към такива водачи с цел
подобряване на пътната безопасност. "
"Държавите-членки
могат да ограничат срока на административна
валидност, постановен в параграф 2, на
индивидуалните свидетелства за управление на
превозно средство за всички категории, ако счетат за необходимо да прилагат
увеличена честота на медицински проверки
или други специфични мерки, като ограничения за нарушители на пътното движение. "
Държавите-членки
могат да намалят срока на валидност,
постановен в параграф 2, на свидетелства за
управление на превозно средство на притежатели, които пребивават на тяхна територия и са достигнали 50-годишна възраст, за да прилагат
увеличена честота на медицински проверки
или други специфични мерки, като опреснителни курсове. Този намален срок на валидност може да се прилага само при
подновяване на свидетелство за управление на превозно средство. ".
При това
положение, предвид посочената по-горе правна регламентация, дадена в Директива 126/2006/ЕО, се налага еднозначният извод, че
европейският законодател е установил, че прегледите за физическа и психологическа годност следва да се
правят само в два случая: 1) при издаване на
свидетелство за управление на МПС и 2) при последващо подновяване на свидетелството за управление на МПС.
Разпоредбата на чл. 7, пар. 2, буква "б" от Директива
126/2006/ЕО е транспонирана в
българското законодателства – така, в чл. 51, ал. 4 (Нова - ДВ, бр. 75 от 2012 г., в сила от 19.01.2013 г.) от
Закона за българските лични документи/ЗБЛД/ е регламентирано, че "Срокът на валидност на
свидетелството за управление на
моторно превозно средство за категории С, СЕ, С1, С1Е, D, DE, D1, D1E и Т е 5 години. ". При това положение
и съобразно правната регламентация, дадена
в Директива 126/2006/ЕО, настоящият съдебен състав счита, че
щом водач на моторно превозно средство има валидно
свидетелство за управление на МПС
за съответната категория, той следва да се счита за психологически и физически годен да управлява МПС от тази категория, за срока на валидност на
същото това свидетелство за управление на МПС,
който за посочените по-горе категории е пет години и
съответно, не следва да се явява на
преглед за физическа и психологическа
годност в този срок. Извод за това следва именно от ясно
посоченото в последното изречение на
Параграф 9 от Преамбюла на Директива 126/2006/ЕО, а именно, че "Поради причини,
свързани с прозрачността, тези прегледи следва да съвпадат с подновяването на свидетелствата за управление и поради това да се определят от срока на
валидност на свидетелството. ".
Предвид изложеното
по-горе, съдът счита, че предвиденият в чл. 8, ал. 2 (Посл. изм., ДВ, бр. 41 от 01.06.2012 г.) от Наредба № 36 от 15.05.2006 г. на
министъра на транспорта, тригодишен срок на валидност на
удостоверението за психологическа годност, което удостоверение се издава при
положително заключение от психологическото
изследване на изследваното лице, не съвпада със срока
на валидност на
свидетелството за управление на
моторно превозно средство – в конкретния случай за категориите С, СЕ, С1, С1Е,
D, DE, D1, D1E и Т, който срок е пет години. В тази
връзка, съдът намира, че предвидената в Наредба № 36 от 15.05.2006 г.
на министъра на
транспорта, тригодишна валидност на
удостоверенията за психологическа годност в РБългария, която валидност не
съвпада със срока на валидност на свидетелството за управление на МПС, респ. със срока за подновяване на свидетелството за управление, е
незаконосъобразна, тъй като противоречи на
регламентацията на този въпрос, дадена в Директива 126/2006/ЕО.
Следователно към датата 24.11.2020г. водачът на товарен автомобил марка „ДАФ“ с рег. № ***, - А.Б.Б. е притежавал валидно удостоверение
за психологическа годност, чийто пет годишен срок не е бил изтекъл. Поради това
касаторът не е осъществил от обективна страна фактическия състав на чл.96г ал.1 пр.2 от Закона
за автомобилните превози вр. чл.58 ал.1 т.3 от Наредба № 11.
Изложеното до тук налага да се приеме,
че касационната жалба е основателна, като на основание чл. 221, ал.2 от АПК следва да се отмени като неправилно и
незаконосъобразно решението на районния съд, като се постанови друго такова по
съществото на спора, с което се отмени като неправилно и незаконосъобразно
самото Наказателно постановление.
Касаторът
в настоящото производство не е отправил надлежна претенция за присъждане на
съдебни разноски, поради което произнасяне в тази насока не се дължи.
Водим от горното Административен
съд-Пловдив, ХХIII
касационен състав,
РЕШИ :
ОТМЕНЯ Решение № 2171 от 06.12.2021 г.,
постановено по АНД № 6392/2021 г. по описа на Районен съд Пловдив, XXIII- ти н.с., като вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
36-0000678/26.08.2021г. на Директора на РД „АА” гр. Пловдив, с което на „БАРТЕС“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ж.к.
Беломорски е наложено административно наказание “Имуществена санкция” в размер
на 3000лв. за извършено нарушение по чл.96г ал.1 пр.2 от Закона за
автомобилните превози вр. чл.58 ал.1 т.3 от Наредба № 11.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :