№ 17326
гр. София, 26.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 161 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ
при участието на секретаря БОРЯНА М. ТОШЕВА
като разгледа докладваното от ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20241110113060 по описа за 2024 година
Предявени са искове с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 410, ал. 1, т. 2
КЗ и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът „ЗАД Армеец“ АД твърди, че в изпълнение на задълженията си по договор
за застраховка имущество „Каско на МПС”, застрахователна полица № ** със срок на
действие 15.06.2018-14.06.2019 г. е заплатил на застрахования при него собственик сумата от
590,95 лв. (и сторил 10 лв. ликвидационни разноски) – обезщетение за щети на МПС – л.а.
„**”, рег. № **, резултат от ПТП, настъпило на 26.01.2019 г. на „Самоковско шосе“. Вредите
били причинени от попадане в несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно, а
отговорен за настъпилото ПТП бил ответникът Агенция „Пътна инфраструктура“, предвид
неизпълнение на задълженията му по чл. 19, ал. 1 ЗП за поддържане и ремонт на
републиканските пътища и ангажиране на гаранционно-обезпечителната му отговорност по
чл. 49 ЗЗД. Ответникът бил канен да плати, но не платил. За периода 11.12.2020-11.12.2023 г.
се натрупала мораторна лихва от 195,79 лв. За събиране на тези две вземания ищецът подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК на
12.12.20223 г. Било образувано ч.гр.д. № 68513/2023 г., СРС, 161 с-в, по което на 14.01.2024
г. била издадена заповед. В срока по чл. 414 ГПК длъжникът възразил, поради което ищецът
предявява искове, с които моли съда да признае за установено, че ответникът дължи сумата
от 600,95 лв., главница, ведно със законната лихва от датата на заявлението 12.12.2023 г. до
окончателното изплащане, както и сумата от 195,79 лв., мораторна лихва за периода
11.12.2020 г.-11.12.2023 г. Претендира разноски.
Ответникът Агенция „Пътна инфраструктура“, чрез директора на ОПУ София,
оспорва предявените искове. Твърди, че е точно и пълно е изпълнил задълженията си по
1
поддръжка и ремонт на пътя. Твърди съпричиняване от страна на застрахованото лице, водач
на МПС, което е претърпяло ПТП. Твърди, че е налице непокрит риск. Оспорва да е налице
валидно правоотношение и механизма на ПТП. Моли за отхвърляне на иска и присъждане
на разноски.
Съдът, като взе предвид доказателствата по делото и доводите на страните,
преценени по реда на чл. 12 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
По иска с правно основание чл. 415 ГПК вр. чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД
Искът предполага доказване на следните факти: наличие на валиден договор за
застраховка имущество между ищеца и пострадалото лице досежно увреденото имущество,
плащане от застрахователя на дължимото застрахователно обезщетение и деликтната
отговорност – виновно противоправно поведение – действие или бездействие, на служители
на ответника по отношение на увредения-застрахован при причиняване на
застрахователното събитие, намиращо се в причинна връзка с вредоносния резултат,
отговорността на ответника досежно поддръжката и ремонта на пътния участък, наличието
на необезопасено и необозначено пропадане на пътна настилка, вид и размер на
претърпените вреди.
По делото е разпитан свидетелят К., който сочи, че като младши автоконтрольор в
КАТ е съставил протокол за ПТП от 26.01.2019 г., в който официален свидетелстващ
документ от 09:40 часа е удостоверил, че на същата дата в 08:25 часа водачът Н. Л. е
попаднал на „Самоковско шосе“ на 1 км. след разклона с Пасарел на несигнализирана и
необезопасена дупка на пътното платно. Дупката е описана в протокола, автомобилът е бил
със спукана предна и дясна задна гума, неподвижен. Протоколът за ПТП се ползва с
обвързваща доказателствена сила досежно това, което длъжностното лице е възприело –
дупката, щетите по автомобила и състоянието му и местоположението му при съставянето
на протокола. Съгласно заключението на САТЕ, което съдът кредитира, описаният от водача
през полицая и посочен в протокола за ПТП механизъм на настъпване на ПТП и
установените при огледа щети по автомобила кореспондират помежду си и е налице
причинна връзка между произшествието и вредите.
Ответникът, чиято е доказателствената тежест, не е установил пълно и главно
възражението си за съпричиняване, в частност – че водачът е могъл да избегне дупката или
щетите да бъдат по-малки.
Съобразно чл. 19, ал. 1 ЗП републиканските пътища, какъвто е безспорно процесният
участък, на който е станало ПТП, се управляват от ответника. Ал. 2 на цитираната
разпоредба предвижда, че управлението на пътищата включва освен проектиране и
строителство, и поддържането на пътищата, така и организиране, възлагане, финансиране и
контрол на дейностите, свързани непосредствено с проектирането, изграждането,
управлението, ремонта и поддържането на пътищата. Т. 4 от чл. 19, ал. 2 ЗП сочи, че
управлението на републиканските пътища включва и организиране и осъществяване
2
защитата на пътищата, включително на пътните съоръжения и на принадлежностите на пътя.
Т. 14 ДР сочи, че „Поддържане на пътищата“ е дейност по осигуряване на необходимите
условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година, предпазване на
пътищата от преждевременно износване, охрана и защита на пътищата, водене на
техническата отчетност на пътищата.
От цитираните разпоредби се налага извод, че ответникът е задължен с осигуряване
поддръжката на републиканския път, какъвто се явява и автомагистралата, като
задължението му по поддръжка. Неизпълнението на задълженията на служителите на
ответника по поддръжка на пътя обосновава отговорност по чл. 49 ЗЗД за щетите, нанесени
на увредения собственик.
Собственикът на автомобила е бил застрахован по договор за застраховка на
имущество „Каско на МПС”, застрахователна полица № ** със срок на действие 15.06.2018-
14.06.2019 г., т.е и към момента на ПТП. Не се спори, че застрахователната премия по
договора и платена, поради което договорът е влязъл в сила – чл. 351, ал. 3 КЗ.
Покритите рискове са клауза „Пълно каско“, допълнително покритие Асистанс, която
включва, съгласно представените общи условия на ищцовото дружество всяко ПТП по см.
на ЗДвП, включително повреда на пътно превозно средство при движение по пътното
платно.
От ПТП автомобилът е претърпял щети. Експерти на ищеца са огледали автомобила
и оценили щетите, като е платено обезщетение в размер на 590,95 лв.
Обхватът на суброгационното право по чл. 410, ал. 1 КЗ зависи от размера на
застрахователното обезщетение, което застрахователят е платил на застрахования по
имуществената застраховка, и от размера на обезщетението, което делинквентът дължи
съгласно чл. 45, ал. 1 ЗЗД на застрахования, като аргумент в тази насока е и разпоредбата на
чл. 400, ал. 1 КЗ, според която застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на
размера на вредата към деня на настъпване на събитието, като уговорената застрахователна
сума – максималният размер на застрахованото имущество, не може да надвишава
действителната или възстановителната стойност на имуществото – арг. чл. 400, ал. 2 КЗ.
Следователно определянето на застрахователното обезщетение следва да бъде извършено по
действителната стойност на вредите към деня на настъпване на събитието, т.е. пазарната
стойност на същите, като Методиката по Наредба № 24 от 2006 г. не дерогира разпоредбите
на КЗ и не ограничава отговорността на застрахователя по застраховка „гражданска
отговорност“. В този смисъл решение № 52 от 08.07.2010 г. по т.д. № 652/2009 г., ВКС, І т.о.
В практиката на ВКС (решение № 79 от 02.07.2009 г. по т.д. № 156/2009 г., ВКС, I т.о. и
решение № 6 от 02.02.2011 г. по т.д. № 293/2010 г., ВКС, I т.о.) е прието, че дължимото
застрахователно обезщетение следва да бъде определено по пазарната стойност на ремонта
за отстраняване на претърпяната вреда към момента на застрахователното събитие и същото
не може да надвишава действителната стойност на увреденото имущество, като за
действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да
се купи друго от същото качество. При изчисляване размера на обезщетението не следва да
3
се прилага коефициент за овехтяване, тъй като последният е инкорпориран в самата
действителна стойност. Изключение от това принципно положение е предвидено в
правилото на чл. 17, ал. 1 от Методиката към Наредба № 24/8.03.2006 г. за задължителното
застраховане, което посочва при кои случаи се приема за действителна стойност на вредата
тази по фактури – само когато те са издадени от официален вносител и то за МПС със срок
на експлоатация до 3 години. В конкретния случай автомобилът отговаря на това условие,
тъй като е бил на повече от 11 години от пускане в експлоатация при ПТП-то.
Сумата, необходима за ремонт на автомобила по средни пазарни цени, според в.л. по
САТЕ е 547,37 лв. По тази начин застрахователят се е суброгирал на основание чл. 410, ал. 1,
т. 2 КЗ в правата на увреденото застраховано лице срещу делинквента, т.е. ответника, за по-
малката сума между среднопазарната и платената от ищеца, т.е. за 547,37 лв., както и за 15
лв. обичайни ликвидационни разноски, общо 562,37 лв.
Искът е следва да бъде уважен за сумата от 562,37 лв., главница, ведно със законната
лихва, считано от датата на заявлението 12.12.2023 г., до окончателното изплащане, като за
разликата над 562,37 лв. до пълния предявен размер от 600,95 лв. следва да се отхвърли.
По иска с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД
Акцесорната претенция за заплащане на мораторна лихва предполага установяване от
ищеца на съществуването на валидно главно парично задължение на ответника; на
настъпила забава на последния за изпълнение на паричното задължение – в случая при
условията на чл. 84, ал. 2 ЗЗД отправена покана от ищеца за заплащане на главницата,
получена от ответника.
Покана ищецът е отправил до ответника на 18.05.2019 г. – л. 12 от делото. За периода
11.12.2020 г. до 11.12.2023 г., по реда на чл. 162 ГПК, с помощта на онлайн калкуратор
https://portal.nra.bg/embed/interest-calculator/main.html, лихвата се определя в размер на
183,22 лв., до който размер акцесорният иск следва да се уважи, а за разликата над 183,22 лв.
до пълния предявен размер от 195,79 лв. да се отхвърли като неоснователен.
По разноските:
Предвид изхода на спора право на разноски имат и двете страни.
Ищецът е сторил в исковото дело разноски в размер на 25 лв. за държавна такса, 100
лв. за юрисконсултско възнаграждение и 400 лв. за депозити за САТЕ и свидетел, общо от
525 лв. В заповедното дело ищецът е сторил разноски от 75 лв. Съразмерно на уважената
част от исковете на ищеца следва да се присъдят разноски от 491,30 лв. за исковото дело и
70,18 лв. за заповедното дело.
Ответникът има право на 100 лв. юрисконсултско възнаграждение, като
пропорционално на отхвърлената част от исковете има право на разноски от 6,42 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
4
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от ЗАД „Армеец“ АД, ЕИК
*********, против Агенция „Пътна инфраструктура“, чрез директора на ОПУ София,
искове с правно основание чл. 415 ГПК вр. чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД и чл. 415
ГПК вр. чл. 86 ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца сумата от 562,37 лева, главница за
суброгационно вземане по изплатено застрахователно обезщетение по щета № ** и по
застрахователен договор № **/13.06.2018 г. във връзка с ПТП на 26.01.2019 г. на Самоковско
шосе в посока от София за Самоков, ведно със законна лихва от 12.12.2023 г. до изплащане
на вземането, и сумата от 183,22 лева, мораторна лихва върху главницата за период от
11.12.2020 г. до 11.12.2023 г., които вземания са предмет на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена на 14.01.2024 г. по ч.гр.д. № 68513/2023 г.,
СРС, 161 с-в.
ОТХВЪРЛЯ предявените от ЗАД „Армеец“ АД, ЕИК *********, против Агенция
„Пътна инфраструктура“, чрез директора на ОПУ София, искове с правно основание чл.
415 ГПК вр. чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД и чл. 415 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД за разликата
над 562,37 лв. до пълния размер от 600,95 лв. главница и над 183,22 лв. до пълния размер от
195,79 лв. мораторна лихва.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, чрез директора на ОПУ София, да
заплати на ЗАД „Армеец“ АД, ЕИК *********, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 491,30
лв., разноски, сторени по делото, и сумата от 70,18 лв., разноски, сторени по ч.гр.д. №
68513/2023 г., СРС, 161 с-в.
ОСЪЖДА ЗАД „Армеец“ АД, ЕИК *********, да заплати на Агенция „Пътна
инфраструктура“, чрез директора на ОПУ София, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 6,42
лв., разноски, сторени по делото.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването на препис на
страните пред Софийски градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните, което обстоятелство изрично да се
удостовери в отрязъците от съобщенията.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5