ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 428
гр. Велико Търново , 17.12.2020 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на
седемнадесети декември, през две хиляди и двадесета година в следния
състав:
Председател:Теодорина Димитрова
Членове:Любка Милкова
Светослав Иванов
като разгледа докладваното от Теодорина Димитрова Въззивно частно
гражданско дело № 20204100500844 по описа за 2020 година
Производство по реда на чл. 274 от ГПК.
С определение № 1266 от 07.10.2020г., постановено по гр. дело № 1533/2020
година по описа на Районен съд – Горна Оряховица, производството по делото е
прекратено и на основание чл. 121 вр. 275 и сл. от ГПК, чл. 7 ГПК от ГПК делото е
изпратено по подсъдност на Районен съд – Варна.
Против това определение е подадена частна жалба от ищеца Н. И. И., подадена
чрез адв. И М. В жалбата се навеждат оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност на определението. Сочи се, че предявеният иск е с правно
основание чл. 2б ал. 1 от ЗОДОВ вр. чл. 8, ал. 1 от ЗОДОВ вр. чл. 6, § 1 от ЕКПЧОС
против ПРОКУРАТУРА на Република България. Съгласно чл. 7 от ЗОДОВ исковете по
този закон се предявяват или по мястото на увреждането или по настоящ адрес или
седалището на увреденото лице против органите по чл. 1, ал. 1 и чл. 2, ал. 1 от ЗОДОВ.
Сочи се, че постоянният адрес на ищеца е в гр. Стражица ул. Осогово, № 23, който е
посочен и в адресната част на исковата молба. Твърди се, че това е и настоящият адрес
на ищеца – адресът на който той фактически живее. Не оспорва обстоятелството, че
има регистриран настоящ адрес в село Априлово, общ. Попово, но на този адрес
ищецът бил живял няколко месеца преди пет години и реално не е изпълнил
задължението си по ЗГР да промени тази адресна регистрация. Навежда доводи, че
съгласно чл. 94, ал. от ЗГР настоящият адрес на едно лице е адресът на който живее,
което означавало реално , фактически да пребивава на този адрес. Тълкуването на
разпоредбите на чл. 96, ал. 1 от ЗГР и чл. 99, ал. 1 от ЗГР сочел на извод, че
1
заявяването на актуален настоящ адрес се явява последица от факта на местоживеенето
на определен адрес, а не необходима предпоставка за определянето му. Именно с оглед
на това искът е бил предявен пред РС – Горна Оряховица, тъй като именно в гр.
Стражица се явява неговото фактическо местоживеене и регистриран постоянен адрес.
Предвид това моли въззивния съд да постанови определение, с което да отмени това на
РС-Горна Оряховица относно неподсъдност на делото на РС – Горна Оряховица и да
върне делото на този съд за разглеждането му като местно компетентен съд.
Препис от частната жалба не е връчвана.
Съдът, след като разгледа частната жалба, изложените в нея аргументи,
съобрази данните по делото, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Производството по гр.д. № 1533/2020 г. по описа на РС-Горна Оряховица е
образувано въз основа на подадена искова молба от Н. И. И. чрез която е предявен иск
с предмет търсене защита на претендирано вземане спрямо ответника – Прокуратура
на Република България, основано на незаконосъобразни действия – неоснователно
задържане на лична карта на ищеца като веществено доказателство по образувано
наказателно производство ДП № ЗМ-397/2013 г. по описа на РУ Аксаково, пр. пр. №
262/2014г. на Районна прокуратура – Варна, в продължение на шест години.
Първоинстанционният съд е квалифицирал предявеният иска като такъв по реда на
ЗОДОВ, чиято подсъдност се определя съгласно чл. 7 от ЗОДОВ и основавайки се на
данните по делото и служебно изисканата от НБД „Население“ справка относно
адресната регистрация на ищеца, преценил, че делото не му е подсъдно. Мотивирал е
своето решение да прекрати делото и да го изпрати на РС – Варна, като е приел, че
според адресната регистрация настоящият адрес на ищеца е в село Априлово, община
Попово, а мястото на увреждането е в района на РС – Варна. Приел е, че предвидената
подсъдност в чл. 7 от ЗАДАВ е специална, различна и дерогира тази по чл. 108 от ГПК,
която била обща и не намирала приложение в конкретния случай. Критериите за
местна подсъдност в чл. 7 от ЗОДОВ били обусловени от специфични права и
интереси, чи5ато защита е предмет на исковете по чл. 1 и чл. 2 от ЗОДОВ. Ищецът не
можел да избира друг съд, освен тези посочени като местно компетентни по чл. 7 от
ЗОДОВ. В случая ищецът избрал такава по общите правила – подсъдност по постоянен
адрес, която била неприложима за исковете по ЗОДОВ. Преценил е, че следва да
изпрати делото на местнокомпетентния съд по мястото на увреждането, което се
намирало в юрисдикцията на РС – Варна.
Великотърновският окръжен съд като въззивна инстанция намира от правна
страна следното:
2
Частната жалба е процесуално допустима – подадена от процесуално
легитимирана страна и в предвидения от закона срок.
Разгледана по същество частната жалба се явява основателна по следните
съображения:
Правилно районният съд е квалифицирал, че ищецът е предявил иск против
Прокуратура на Република България по реда на ЗОДОВ, като се търси присъждане на
обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди вследствие на незаконни
действия на орган на съдебната власт. В съответствие със Закона е приел, че правилата
относно местната компетентност на съда пред който следва да бъде предявен такъв
иск, са тези по чл. 7 от ЗОДОВ, където е посочено, че искът за обезщетения по ЗОДОВ
се предявяват пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес или
седалището на увреденото лице срещу органа по чл. 1, ал.1 и чл. 2, ал. 1 от ЗОДОВ. В
случая ищецът е физическо лице и следва да се има предвид правилото за настоящ
адрес или местонастъпване на увреждането. Налице е изборна подсъдност и от ищецът
зависи кой местнокомпетентен същ ще избере. Ищецът е предявил иска си пред РС –
Горна Оряховица, позовавайки се на обстоятелството, че неговия постоянен адрес е в
гр. Стражица, което е в юрисдикцията на РС – Горна Оряховица. Обоснова, че това е и
негов настоящ адрес – адресът на който фактически живее по смисъл на чл. 94, ал.1 от
ЗГР. Вярно е, че по делото е установено, че ищецът, в случая жалбоподателят, има
регистриран настоящ адрес в с. Априлово, общ. Попово, което е в юрисдикцията на РС
– Попово. Видно от данните по делото обаче, на този адрес ищецът не пребивава и не
фактически живее към момента, не е живял и по времето, когато твърди да за
настъпили вредите, чието обезщетение дири чрез предявяването на настоящия иск.
При тези обстоятелства съдът намира, че е спазена предвидената в чл. 7 от ЗОДОВ
местна подсъдност на предявения иск и делото следва да бъде разгледано от РС –
Горна Оряховица. В този смисъл определението, предмет на частната жалба се явява
незаконосъобразно по следните съображения:
Районният съд е подходил формално, без да издири действителното фактическо
положение относно местоживеенето на ищеца, какъвто е смисълът на правилото за
настоящия адрес, съгласно разпоредбите на ЗГР. Позовал се е формално на
извършената в НБД „Население“ справка, което не е бил длъжен да стори. Въззивният
съд напълно споделя изложените в частната жалба доводи относно тълкуването на
закона относно настоящият адрес на ищеца и приема, че той съвпада с регистрирания
постоянен адрес, намиращ се в юрисдикцията на РС – Горна Оряховица.
Следва да бъде отбелязано, че правото на избор по чл. 7 от ЗОДОВ принадлежи
на ищеца. Вярно е, че съгласно чл. 119, ал. 3 вр. чл. 108, ал. 2 от ГПК съдът може да
повдига служебно въпроса за местната подсъдност, но в случая неправилно е приложил
3
закона, като е приел, че ищецът не е предявил иска пред местно компетентен съд.
Напротив ищецът се е позовал именно на обстоятелството, че фактически постоянният
и настоящият адрес съвпадат, тъй като реалното му местоживеене и местопребиваване
се намира в района на действие на РС – Горна Оряховица.
Ето защо съдът намира, че частната жалба е основателна и следва да бъде
уважена, а атакуваното определение – отменено като неправилно и незаконосъобразно.
Това налага отмяна на определение и връщане на делото на РС – Горна Оряховица за
разглеждане и продължаване на съдопроизводствените действия.
Водим от изложените съображения, Великотърновският окръжен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 1266 от 07.10.2020 година, постановено по гр. д. №
1533/2020 година по описа на Районен съд – Горна Оряховица, с което на основание
чл. 121 от ГПК производството по гр.д. № 1533/2020 година на РС – Горна Оряховица
е прекратено и изпратено по подсъдност на РС – Варна, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ВРЪЩА гр. д. № 1533/2020 година по писа на РС – Горна Оряховица, на
Районен съд – Горна Оряховица за разглеждане и продължаване на
съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4