№ 448
гр. Габрово, 11.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на девети декември
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Радосвета Д. Станимирова
при участието на секретаря Ина П. Г.
като разгледа докладваното от Радосвета Д. Станимирова Гражданско дело №
20254210100386 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на П. М. С., ЕГН**********,
постоянен адрес бул. "*********" 52, гр. Габрово 5300 и настоящ адрес бул. "*********" 52,
гр. Габрово 5300; ЧРЕЗ адвокат Ант. Д., член на САК, личен № **********, със съдебен
адрес и адрес за призоваване: гр. София, р-н „Средец", ж.к. „Яворов", ул. „Хан Омуртаг" №
74, ст. 1, an. 1, тел. 089 430 9 440, СРЕЩУ "ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ" ЕООД,
ЕИК200599406, със седалище и адрес на управление: гр. София, н.к. 1712, р-и „Младосг",
ж.к. „Младост" 3, бул. „Александър Малинов" № 51, вх. А, ег. 9, ап. офис 20,
представлявано заедно от управителите Ивет Веселинова и Десислава Веселинова
Николова;
Правно основание: чл. 22 от Закопа за потребителския кредит ЗПК) във вр. с чл. 11, ал,
1, т. 10 от ЗПК във връзка с чл. 26, ал. 1, предложение първо от ЗЗД; обективно
кумулативно съединен с иск на основание чл. 55, ал. 1, предложение първо от ЗЗД;
9640.00 лв. по иска с правно основание чл. 22 от ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т.
10 от ЗПК във вр. с чл. 26, ал, 1, предложение първо ЗЗД;
2510.00 лв. по иска с правно основание чл. 55, ал, 1, предложение първо от ЗЗД
Банкова сметка на ищеца съгласно чл. 127 ал. 4 от ГПК: BG23STSA93001526669872
1
ОТВЕТНАТА СТРАНА депозира писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК.
В ИСКОВАТА МОЛБА СЕ ТВЪРДИ, че:
Цит.“ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА.
На 12.02.2024 г. между ищеца и ответното Дружество е сключен договор № 1325323 за
предоставяне па потребителски кредит, в съответствие със Закона за предоставяне на финансови
услуги от разстояние от Договора, ответното дружество е предоставило на ищеца а ищеца е
трябвало да върне общо сумата от 5400 лв/, която представлява сбор от:
1. главница в размер на 4000.00 лв,;
2. лихва в размер на 1400.00 лв.,
при лихвен процент 23.33%.
Съгласно чл. 2 от договора, плащанията по договора трябва да бъдат извършвани па 18
вноски съгласно Погасителния план, неразделна част от договора.
Според погасителния план и според договора първото плащане е трябвало да бъде
извършено на 13.03.2024 г. (първа падежна дата на вноска), а последното на 05.08.2025 г, (крайна
падежна дата на вноска).
Съгласно чл. 4 от Договора годишният процент на разходите по кредите е в размер на
49.66 %, изчислен по реда на чл. 8.4 от Общите условия на ответното дружество и включва
разходите, включени в общия разход по кредита, изразени като годишен процент от общия размер
на предоставения кредит.
Съгласно чл. 5 от Договора кредитът се обезпечава с Поръчителство предоставено от
Multitude Bank в полза па Дружеството, с одобряването от Дружеството на предоставеното в
негова полза обезпечение, уговорката свързана с обезпечението не може да се отмени нито от
Крсдитополучателя, нито от лицето, предоставило обезпечението. Със сключването па настоящия
договор Кредитополучателят потвърждава, че при кандидатстването за кредит сам и
недвусмислено е посочил избрания поръчител и е запознат с правото си да посочи както физическо
лице, така и предложеното юридическо лице за поръчител, който да бъде одобрен от Кредитора в
процедурата по кандидатстване за Кредит. Кредитополучателят декларира, че е запознат, че всеки
одобрен от Кредитора поръчител дава еднаква възможност на Кредитополучателя да получи
кредит при едни и същи търговски условия. Изложеното в чл.5 от договора е обективно невярно.
След направена справка в сайта на ответното дружество се установява че няма как да бъде
попълнен и подаден формуляр за отпускане на потребителски кредит без да бъде дадено съгласие
кредита да бт,де обезпечен с поръчи телство от дружество Гарант. В този смисъл няма как да бъде
сключен договор за кредит с ответното дружество, без кредитополучателят да сс съгласи по
договора да има Гарант, независимо какво пише в общите условия или договорите, които
ответникът сключва със своите клиенти,
Видно от справка направена в потребителският профил на ищеца в сайта на ответното
дружество, общият размер на неговото задължение възлиза па 9640.00 лв. Според твърденията на
ищеца и с оглед представените писмени доказателства, същият е впссъл около 6510.00 лева но
лроцссния договор за кредит.
2
Видно от справката в потребителския профил на ищеца в сайта на ответното Дружество
има такса за банкова гаранция към фирма партньор в размер на 4240.00 лева, т.е. ищеца по
сключения от иего договор е трябвало да върне 5400 лева, а сега общият размер па кредита възлиза
на 9640.00 лева (това включва главница, лихва, други такси и такса „ Гарант") при изтеглен кредит
от 4 000 лева.
След занитване от доверителя ми към ответното дружество се установява, че ищеца все
още дължи 3130.00 лв.,
Това означава сс същият е изплатил 6 510,00 лева при главница 4000.00 лв (видно от
представеното по делото запитване за остатък от дължимия кредит).
Разликата между общата дължима сума ( 9640 лева) и отпуснатия кредит (4000 лева) е
5640 лева, т,е, разликата е над два пъти, което означава над 100 %.
По отношение на иска с правно основание чл. 22 от 3ПK вьв вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от
ЗПК пъп връзка с чл, 26, ал.1, предложение първо от ЗЗД;
Потребителско качество на Ищеца. Ищецът има качеството потребител по смисъла па чл.
9, ал, 3 от ЗПК, доколкото същата при сключването па договора за потребителски кредит с
действала извън рамките на своята професионална или търговска дейност. Следователно
приложимият нормативен акт е Законът за потребителския кредит (ЗПК).
Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, an. 1, чл. 11, ал. 1, т.
7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 Договорът за потребителски кредит е недействителен.
Съгласно чл. 11, т. 10 от ЗПК Договорът за потребителски кредит трябва да съдържа
годишния процент на разходите (ГПР) по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в
приложение № 1 начин.
Съгласно чл. 19, ал.1 от ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи лихви, други преки или косвени
разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
Съгласно ппр.1, т.1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички
разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит,
които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в
случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаваме па
кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита с в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните
такси.
Договор № 1325323 за предоставяие на потребителски кредит е недействителен на
основание чл. 22 във вр. с чл.11, алЛ, т. 10 от ЗПК, поради следните причини:
1) Не е посочено кои точно разходи формират ГПР.
В съдебната практика се приема (Решение № 1638 от 19Л2.2022 г. на ОС - Варна по в. гр.
3
д. № 2218/2022 г.): „че за да отговаря па изискванията за яснота и разбираемост (чл. 10, ал. 1 от
ЗПК), договорът за кредит следва да включва освен величината на самия П1Р, получена след
приложение па формулата по чл. 19, ал. 2 от ЗПК, но така също и разходите и допусканията,
представляващи изходни данни за изчисляване. Не е достатъчно само разходите (възнаградителна
лихва и такси и т. ifl да са упоменати в договора, а е нужно споразумението да съдържа яснота кои
точно разходи Формират ГПР. В практиката на СЕС трайно е проведено разбирането, че
изискването за посочване на Г11Р е нарушено не само когато величината не е посочена в точен
процент, но така също и когато не са посочени основните данни, които са послужили за неговото
изчисляване (Решение от 20 септември 2018 г, по дело С-448/17 на СЕС и Решение от 21 март 2024
г. гю дело С-714/22). Решение С-714/22 има следната мотивировка:„55. Предвид същественото
значение, което посочването на ГПР в такъв договор има за потребителя, Съдът е постановил, че
националният съд може служебно да прилага национална правна уредба, която предвижда, че при
непосочване на ГПР предоставеният кредит се счита за освободен от лихви и разноски (еж. в този
смисъл определение от 16 ноември 2010 г., Pohotovost', С-76/10, EU:C:2010:685, т. 77). Съдът е
постановил също, че когато в договор за кредит е посочен очакваният ГПР, като точният му размер
подлежи па уточнение след отпускането на кредита. подобна санкция, изразяваща се в загуба от
кредитодателя на правото му на лихви и разноски, трябва да се счита т пропорционална по смисъла
на член 23 от Директива 2008/48 (еж. в този смисъл решение от 9 ноември 2016 г., Home Credit
Slovakia, С-42/15, EU:C:2016:842, т, 18 и 69—71). В конкретния случай с оглед на съществения
характер па посочването на ГПР в договор за потребителски кредит, за да даде възможност на
потребителите да се запознаят с правата и задълженията си, както и с оглед на изискването
при изчисляването на този процент да се включат всички разходи по член 3, буква ж) от
Директива 2008/48, следва да се приеме, че посочването на ГПР, които не отразява точно всички
тези разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по
същия начин както непосочването на този процент. Следователно санкция, изразяваща се в
лишаване на кредитора от правото му на лихви и разноски при посочване на ГПР, който не включва
всички споменати разходи, отразява тежестта на такова нарушение и има възпираш и
пропорционален характер.С оглед на изложените съображения на втория и третия въпрос следва да
се отговори, че члеп 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват
в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен ГПР. включващ всички
предвидени в член 3. буква ж) от тази директива разходи> посочените разпоредби допускат този д
ог о вор Ш се с ч ит а за о'с'воооден"дт пи хи и У/ разноски, така че обявяването па неговата
нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената
в заем главница." Решение С-448-17 има следната мотивировка:т. 64 „Съгласно член 4, параграфи 1
и 2 от Директиии 87/102 договорът за кредит трябва да се изготви в писмена форма и в него трябва
да се посочи ГПР, както и условията, при които последният може да бъде променян. В член … а от
тази директива се определя т …. трябва да се изчисли „ в момента, в който кредитният договор е
сключен ". Така това информиране на потребителите относно общия разход по кредита под
формата па процент… по формула, … съществено значение (вж. в този смисъл определение от 16
ноември 2010 г., Pohotovost', С 76/10, EU:C:2010:685, т. 69 и 70). " Т.66 „Следва да се добави; че
напопосочвапето …. ГПР а догоаор за кредит …. да се приравни ситуация като тази по главното
производство, в която договорът съдържа само математическа формула за изчисляването на този
ГПР, без обаче да предоставя необходимите за това и?чиг..пиаоие дтиш." По дело С-453/10 се
използват следните аргументи:„40. Накрая, от член 6, параграф 1 от Директива 2005/29 следва, че
заблуждаваща е тази търговска практика, която съдържа невярна информация и следователно е
4
измамна или по някакъв начин, включително посредством цялостното представяне, заблуждава или
е възможно да заблуди средния потребител по отношение на един или няколко от посочените в
член 6, точка 1 аспекти и във всички случаи подтиква или е възможно да подтикне потребителя да
вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел. Между посочените в тази разпоредба
аспекти е именно цената или начинът на изчисляване на цената. 41. Впрочем търговска практика
като разглежданата по делото в главното производство, изразяваща се в посочването в договор за
кредит на по-писък от действителния ГПР, представлява невярна информация относно общите
разходи по кредита и следователно относно цената, посочена в член 6, параграф 1, буква г) от
Директива 2005/29. След като посочването на такъв ГПР подтиква или може да подтикне средния
потребител да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел, което обстоятелство
националният съд трябва да провери, тази невярна информация трябва да се окачестви като
,,заблуждаваща" търговска практика на основание член 6, параграф …. директиви. 43. При тези
обстоятелства, както но същество отбелязва генералният адвокат в точка 125 от заключението си,
установяването на нелоялния характер на дадена търговска практика е един от елементите, на
които компетентният съд може да основе преценката си относно неравноправния характер на
договорните клаузи но силата па член 4, параграф 1 от Директива 93/13.45. Що се отнася до
последиците, които трябва да има констатацията, че грешното посочване на ГПР представлява
нелоялна търговска практика, при преценката на действителността на съответния договор в
неговата цялост от гледна точка на член 6, параграф 1 от Директива 93/13... 47. С оглед на
изложените по-горе съображения на втория въпрос следва да се отговори, че търговска практика
като разглежданата по делото в главното производство, състояща се в посочването в договор за
кредит на по-нисък от действителния ГПР, трябва да се окачестви като „заблуждаваща" по смисъла
на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29, доколкото подтиква или е възможно да подтикне
средния потребител да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел..." Записването
н кредитния договор на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между
страните представлява "заблуждаваща търговска практика" по смисъла па чл. 68 д, ал. 1 и ал. 2, т. 1
от Закона за защита на потребителите, както е и в настоящия случай.По дело С-44847 се използват
следните аргументи:68. Предвид гореизложените съображения па втория въпрос следва да се
отговори, че член 4, параграф 2 от Директива 93/13 трябва да се тълкува в смисъл, че
обстоятелството, че договор за потребителски кредит, от една страна, не посочва ГПР, а съдържа
само математическа формула за изчисляването му, без обаче да предоставя необходимите за това
изчисляване данни, и от друга страна, не посочва лихвения процент, е решаващ фактор в рамките
на анализа на съответната национална юрисдикция за това дали клаузата от този договор относно
разходите по кредита е изразена на ясен и разбираем език по смисъла на посочената разпоредба.(В
процесиия случай е посочен ГПР 49.66 и таксата гарант не е посочена като част от ГПР, което пряко
противоречи на постановките в C-44S-17).Според заключението на генералния адвокат по дело ОР-
С-453-Ю:По отношение на възможността за причисляване към изброените в член 4, параграф 2 от
Директива 93/13 предмети следва да се отбележи, че законодателят на Съюза счита посочването на
годишния процент на разходите за важно, защото в крайна сметка то засяга основен предмет на
договора за кредит. Всъщност то дава информация за разходите, които кредитополучателят трябва
да възстанови на кредитодателя за отпуснатия кредит. Така в цялостната структура на правата и
задълженията на страните по договора за кредит годишният процент на разходите представлява
полагаща се на кредитодателя основна престация. Ето защо клауза, която съдържа невярна
информация за разходите, например поради погрешно изчислен годишен процент, подлежи на
5
контрол по член 4, параграф 2 от Директива 93/13, при условие че не е изразена на ясен и
разбираем език.Основания за подобно заключение се откриват в Решение на Съда по дело
Pohotovost, което показва известни сходства с настоящото дело. В това дело Съдът inter alia е
разгледал въпроса дали пепосочването па годишния процент на разходите в договор за кредит може
да бъде решаващ фактор в рамките на анализа на националната юрисдикция за това дали клауза от
договор за кредит, която се отнася до неговите разходи и в която не е посочен годишният процент
на разходите, е изразена на ясен и разбираем език по смисъла на член 4 от Директива 93/13. Съдът е
дал утвърдителен отговор на този въпрос(55), като е възложил на националната юрисдикция в
рамките на оценката на конкретния случай да провери дали въпросната клауза отговаря на
споменатите по-горе условия да бъде изразена на ясен и разбираем език. В горния смисъл с
съдебната практика, която приема, че когато договор за кредит нс съдържа компонентите от
които се състои ГПР, това постаия потребителя в неравностойно положение и го
възпрепятства да разбере икономическите последици на поетото от него задължение - така
Решение № 16 от 26.05.2021 г, по в. гр. д. № 57/21 г. на ОС-Търговище, Решение № 1- 272 ог
15.01.2021 г. по в. гр. д. № 2669/20201. на ОС- Бургас, Н-ро Гражданско отделение, първи въззивеи
състав.
Според чл. 19, ал. 1 от ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиоии, възнаграждения от
всякакъв вид/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. ГПР сс
изчислява по специална формула, като спазването на това изчисление дава информация па
потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Тосст, в
посочената величина /бидейки глобален израз на всичко дължимо ио кредита/, следна по ясен и
разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които щс стори и които са
пряко свързани с кредитното правоотношение.
Посочването само с цифрово изражение на процента ГПР не е достатъчно, за да се
считат спазени законовите изисквания, Целта на цитираната разпоредба на чл. 11, т. 10 от ЗПК е
на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които
слсдва да стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически
обоснован избор дали да го сключи. Поради това в договора трябва да е посочено не салю
цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява
ГПР, по изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът щс
направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Поставянето на креднтополучателя в
положение да тълкува всяка една клауза и да преценява дали тя създава задължение за
допълнителна такса по кредита, невключена в ГПР, противоречи на изискването за яснота,
въведено с чл-11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
Тази неточност в посочването на размера на разходите постави потребителя в
положение да нс знае колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита, което ще сс
дължи и в това именно с недействителността в случая, като неспазено изискване на посочсното
законово основание. Посочването в договора за кредит на по- нисък от действителния ГПР
представлява невярна информация и следва да сс окачестви като нелоялна и по- конкретно
заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68 г, ал. 4 от ЗЗП, във връзка с чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП.
Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и не му позволява
да прецени реалните икономически послсдици от сключването на договора., както вече отбелязано
по-горе.
6
На следващо място видно от уговорките в договора между страните и тези в договора за
/гаранция/ поръчителство, то между двата договора е налице такава тясна корелация и
взаимозависимост, че сключването на акцесорния договор за предоставяне на поръчителство на
практика сс явява част от сключването на договора за потребителски кредит, т. е. те слсдва да се
разглеждат като едно цяло/договорът за потребителски кредит нс може да бъде сключен без да е
обезпечен, тъй като с налице договорна обвързаност и между кредитора и поръчителя, с изричната
уговорка за изплащане на възнаграждението по поръчителството наред с това по основното
задължение по кредита, и то на кредитодателя по негова сметка.
Това, както и съотношението на дължимото по договора за предоставяне на
поръчителство възнаграждение и размерът на задължението, за което ищецът се съгласява да
поръчителства, без да има правото на свободен избор за това, дават основание да се приеме, че
договорът е сключен в нарушение иа добрите прави и конкретно на принципите на
добросъвестността, справедливостта и еквивалентността на насрещните прсстации. Кто защо
компонентът "вноска гарант" от последващия погасителен план с следвало да се включи към ГПР
по кредита, тьй като се обхваща от легално дадената дефиниция в § 1, т. 1 от ДР от ЗПК за общ
разход. В случая в процесния Договор е посочен ГПР - 49.66, а ако се включи разходът за такса
гарант 4240.00 лева, то този ГПР няма да отговаря на посочения в договора процент.
Доколкото в чл. 19, ал. 1 от ЗПК е предвидено, че годишният процент на разходите по
креди та изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи, изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит, то със сключването на договора за
поръчителство, креди торът е предвидил възнаграждение за поръчителство, което по своята
същност представлява разход, пряко свързан е договора за потребителски кредит и певключвансто
на това възнаграждение в общите разходи по кредита представлява заобикаляне на забраната на чл.
19, ал. 2 от ЗПК. Поради което и договорът на това основание следва да се счита нищожен. В
процесният договор е нарушено и това изискване па закона за точно и яспо посочване на ГПР и
неговите компоненти,доколкото никъде пс е посочено кои разходи формират ГПР. Същото
непосочване представлява нарушение на чл. 22 във вр. с чл.11 ал.1, т. 10 от ЗПК.
Възнаграждението за гарант/поръчител не е включено като разход в ГПР и потребителят
няма възможност да откаже предоставянето на подобна гаранция, защото последното е
задължително условие за получаване на кредита.В съдебната практика се приема/ - Решение № 257
от 28.02.2023 г. па ОС - Пловдив по в. гр. д. № 91/2023 г./ следното: „съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК
" общ разход иа кредита за потребителя " са всички разходи по кредита, вкл, лихви, комисионни,
такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, вкл, и разходите за допълнителни услуги по договора - когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаването на кредита. Възражението иа въззивника, че
договора за поръчителство с Фератум Банк не с задължително условие за получаването иа кредита,
доколкото ищцата е могла да посочи и избрано от нея лице за поръчител, е неоснователно, Няма
спор и е установено по делото - от заключението на СТЕ и съдържащите сс в него разпечатки на
отделните стъпки от електронното кандидатстване за заема, че обезпечаването чрез поръчителство
е задължително условие за сключването на договора за кредит и предоставянето на кредитните
средства, като изборът па ищцата в тази насока сс е свеждал до това дали поръчителят да бъде
посочения от кредитодателя такъв - Фератум Банк, или избрано от нея лице /което разбира се
кредитодателя г следва да одобри /. Фактът, че тя е избрала поръчител да бъде посоченото и
7
предварително одобрено от кредитодателя лице и договорът за кредит е сключен при предоставено
от това лице поръчителство не променя извода, че договорът за поръчителство с Фератум Банк е
задължително условие за получаването иа кредита и като така задължителен за потребителя …от
пет па Гариша възнаграждение по сключения между тях договор за поръчителство, съответно
същото е следвало да бъде включено при определянето на ГПР но кредита като разход по договор
за допълнителна услуга, … е договора … кредит и е задължително условие за получаването на
кредита". По настоящото дело положението е същото.
Ищецът г-н С. не е имал възможност да скшочи договора за кредит, без да се съгласи по
договоря пя имя поръчител, поради което възнаграждението на гаранта по договора за
поръчителство е трябвало да бъде включено в определянето на ГПР по кредита като разход по
договор за допълнителна услуга, която е пряко свързан е договора за кредит и.е задължително
условие за получавапето^на кредита.
Според константната и безпротиворечива съдебна практика (Решение № 1647 от
22.12.2022 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2744/2022 г„ Решение № 257 от 28.02,2023 г. па ОС -
Пловдив но в. гр. д. № 91/2023 г., Решение № 197 от 21.02.2023 г. на ОС - Варна по в. гр, д. №
J
2504/2022 г., всичките влезли в сила, Решение № 3376 от 4.03.2023 г. на U(J по гр. д. №
42556/2021), когато не се включа таксата Гарант в ГПР е налице неправилно посочване на ГПР,
което води до недействителност на договора за потребителски кредит на основание чл. 11, ал.1 ,т.
10 от ЗПК във вр, е чл. 22 … ЗПК …. ЗЗД.
В тази връзка ищецът не е могъл да избира между няколко варианта - или да предложи
избрано от него физическо лице, което да обезпечени задълженията му към "Фератум България"
ЕООД или да се обърне към услугите, които предоставя Поръчителя или друго лице, което
дружсство да гарантира изпълнението на Договора за кредит. Не но своя собствена преценка
ищецът е решилл да сключи договор за гаранция с Поръчителя, като дружеството бъде гарант за
изпълнение иа задълженията по процеспия договор за кредит. Следователно, сключване на договор
за поръчителство е задължително условие при отпускане па кредита.
В тежест иа доказване иа ответното Дружество с да докаже, че ищецът е … да
избира и е направил собствена преценка. Разписаните клаузи, чс той го е направил по собствена
преценка са недопу разместват доказателствената тежест и правят почти невъзможно
упражняването на потребителските права. По дело С-449-13 се използват следните аргументи:
Напротив, ако по силата па. пациопалиото право с подобна тауза се стига до потвърждаване от
потребителя па пълното …. на заемодателя, тя би довела до разместване на доказателствената
тежест относно изпълнението на посочените задължения, което може да осуети ефект ивното.
упражняване, …….. ….запитващата юрисдикция следва да провери дали доказателствената
стойност иа тази клауза осуетява възможността както за потребителя, така и за съда да постави под
съмнение точното изпълнение на преддоговорните задължения иа заемодателя за предоставяне на
информация и за извършване на проверка. С оглед на всички изложени съображения на първия и
втория въпрос следва да се отговори, чс разпоредбите Директива 2008/48 … че: от една страна, те
не допускат национална правна уредба, съгласно която доказателствената тежест за
неизпълнението на предвидените в членове 5 и 8 от Директива 2008/48 задължения се носи от
потребителя, и от друга страна, те не допускат задължение за съда да приеме въз основа на типова
клауза, че потребителят е потвърдил пълното и точно изпълнение на преддоговорните задължения
на заемодателя, тъй като така тази клауза води до разместване на доказателствената тежест за
8
изпълнението на посочените задължения, което може да осуети ефективното упражняване на
признатите с Директива 2008/48 права. В заключението си по дело ОР-С-34-18 генералния
адвокат споделя следното: 45. Във връзка с това на първо място следва да се напомни, че точка 1,
буква р) от приложението към Директивата от 1993 г. се отнася до условия, които имат за предмет
или резултат „изключване или накърняване правото на потребителя да предяви иск или да използва
други правни средства [...], като неоснователно ограничи възможността му за предоставяне на
наличните доказателства или да му наложи тежестта на доказване, която, според прилолсимото
право, лежи върху друга страна по договора". Следователно всяка клауза, която има за предмет или
резултат неравноправно преместване на тежестта на доказване върху потребителя, следва да се
разглежда като попадаща в обхвата на точка I, буква р) от приложението към Директивата от 1993 г.
(изключване или накърняване правото на потребителя да предяви иск или да използва други правни
средства по-специално като изисква от потребителя да отнесе спора изключително на арбитраж,
който не е съобразен с правните разпоредби, като неоснователно ограничи възможността му за
предоставяне на наличните доказателства или да му наложи тежестта на доказване, която, според
приложимото право, лежи върху друга страна по договора.) Според чл. 143, т. 19 от ЗЗГ1 с
неравноправна клауза, която ограничава необосновано средствата за доказване, с които
потребителят разполага, или му налага тежестга на доказване, която съгласно приложимото право
би трябвало да бъде за сметка на другата страна по договора; В заключение - типовите клаузи от
ОУ и договора не могат да докажат, че сключеният договор за поръчителство ис е бил
задължително условие. В тежест на ответника е да докаже това обстоятелство. 3) Самият договор
за поръчителство е нищожен. Договорът за поръчителство е съглашение между кредитора и
поръчителя, а длъжникът е трето за това правоотношение лице, чиято воля не е правопораждащ
елемент от фактическия състав, който следва да сс осъществи за валидното му възникване, /арг. от
чл. 138 от ЗЗД/. Договорът е едностранен, безвъзмезден и каузален, като правното основание за
учредяването на поръчителство е кредитора да бъде обезпечен срещу евентуалното неизпълнение
на задълженията иа длъжника по обезпеченото правоотношение. Законодателят урежда договора за
поръчителство като съглашение между кредитора и трето, различно от длъжника лице, отчитайки
обстоятелството, че кредиторът има легитимен интерес в негова полза да бъде учредено лично
обезпечение. Длъжникът няма такъв защитен от закона интерес, поради което сключването на
сделка между него и третото лице поръчител е лишена от правно основание. В правната теория
основанието на една сделка се схваща като типичната и непосредствената правна цел, която се
прсследва с предоставяне па имуществена облага. Съществуването па основание се извежда от
вида и съдържанието па сделката. Типичната и непосредствена цел, която преследват страните по
процссния договор за предоставяне на поръчителство, е да бъдат обезпечени вземанията на
кредитодателя. Когато длъжникът учредява лично обезпечение, то не се осъществява целта на
договора за поръчителство и същият е лишен от своето основание. Договорът за поръчителство е
уреден от диспозитивии правни норми, поради което страните могат да уговоря т възмездиост на
поръчителството, като в тази хипотеза договорът сс трансформира в двустранен. Договарянето, че
кредитополучатслят ще заплати възнаграждение на поръчителя вместо кредитора противоречи на
добрите нрави и внася неравпоправие в кредитното правоотношение по смисъла па чл, 143, т. 1 от
ЗПК. Съгласно константината съдебна практика противоречи на добрите нрави съглашение при
което престациите са явно пссквивалентни (Определение № 1133 от 17.09.2009 г. по гр.д. № 970/
2009 г. на Върховен касационен съд, Определение № 427 от 17.05.2017 г. по гр. д. № 5260 / 2016 г.
на Върховен касационен съд, 3-то гр. отделение, Решение 153 от 24,07.2015 г. по гр. д. № 3014 /
2014 г. на Върховен касационен съд, 3-то гр. отделение, решение № 615/15.10.2010 г. на ВКС по гр.
9
д. № 1208/2009 г. , III г.о. на ВКС , Р № 1444/04.11.1999 г. на ВКС по гр. д. № 753/99 г., V г.о., Р №
834/26.10,2009 г. на ВКС по гр. д. № 136/2009 г.). Необходимо е да е налице значителна липса на
еквивалентност на насрещните престации или вземането на едната страна да е в размер, който
чувствително надвишава насрещната престация, като това несъответствие цели обогатяване, а не
само възмездяване. Следва да се посочи, че разпоредбата иа чл. 26, ал. 1, предл. трето
(„противоречие с добрите нрав") ЗЗД намира приложение и при търговските сделки /в този смисъл
Решение № 88 от 22.06.2010 г. по т. д. № 911/2009 г. на ВКС, I ТО/. По договор за поръчителство,
сключен между длъжника и поръчителя, длъжникът не получава никаква престация, поради което
нарушаването иа принципа на справедливост е още по-драстично. Поставянето на изискването за
заплащане на възнаграждение за осигуряване иа лично обезпечение противоречи на целта на
Директива 2008/48, транспонирана в ЗПК. От член 8, параграф 1 от Директива 2008/48 в
светлината иа съображение 28 става ясно, че преди сключването на договор за кредит кредиторът е
длъжен да направи оценка иа кредитоспособността на потребителя, като при необходимост това
задължение може да включва да се направи справка в съответната база данни. Задължение за
предварителна оценка па платежоспособността па длъжника преди отпускане иа кредита произтича
и от разпоредбата на чл. 16 от Закона за потребителския кредит. В този смисъл в съображение 26 от
Директивата се посочва, че в условията иа разрастващ сс кредитен пазар е особено важно
кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или да не предоставят кредити без
предварителна оценка на кредитоспособността, а държавите членки следва да упражняват
необходимия надзор с цел избягване иа такова поведение и да приложат необходимите срсдства за
санкциониране на кредиторите в случаите, в които те не процедират по този начин.
Преддоговорното задължение на кредитора да направи оценка иа кредитоспособността иа
кредитополучателя има за цел да предпази потребителите от свръхзадлъжнялост и
неплатежоспособност и допринася за постигането на целта на Директива 2008/48., която е да сс
осигури високо, адекватно и равностойно ниво на защита иа интересите им /съображения 8.9.23.
24.43.45 от Директивата/. В този смисъл параграф 40-43 от Решение от 27.03.2014 г. по дело
С565/12 на четвърти състав иа СЕС. Предвид обстоятелството, че се касае за отпускане на т. нар.
"бързи кредити", при които потребителите се нуждаят спешно от финансови средства, изискването
за осигуряване на обезпечение превръща сключването на договора за предоставяне па
поръчителство в задължително условие за получаването на кредита - аргумент от факта, че двата
договора са сключени на една и съща дата по едно и също време. Подобно изискване противоречи
на чл. 16 от ЗПК и на Директива 2008/48 относно потребителските кредити, която забранява
безотговорното кредитиране, повишаващо опасността от неплатежоспособност и
свръхзадлъжнялост на потребителите /така съображения 9 и 26 от Директивата/, защото
специфичният профил на потребителите на бързи кредити с: лица с налична вече задлъжнялост, с
исустановими или ниски доходи и с имуществена необезпеченост, които са изолирани от банковото
кредитиране. Ако тези лица разполагаха с възможност да осигурят обезпечения, включително чрез
гарантиране на изпълнението от страна па трети лица, те щяха да предпочетат банковото
кредитиране, при което лихвените нива са значително по-ниски от тези, предлагани от небапковитс
финансови институции. При съпоставяне на размера на отпуснатия кредит от 4000 лв. и размера на
възнаграждението на дружеството - гарант 4240.00 лв. няма житейска логика едно лице да се
съгласи да заплати възнаграждение на толкова висока цена, превишаваща размера на сумата, която
получава в заем, ако имаше избор дали да се съгласи с обезпечението или да откаже. Поставянето
на условие за усвояване на кредита чрез осигуряване на поръчителство с високо възнаграждение
10
осъществява фактическия състав на неравиоправността и разкрива недобросъвестността на
кредитодателя, тъй като ако последният беше постъпил справедливо и добросъвестно с
кредитополучатсля, потребителят пе би се съгласил с клауза за толкова високо възнаграждение при
индивидуални преговори - така съображение 74 от Решение по съединени дело С-224/2019 г. и С-
259/2019 г. на СЕС. Решението в своята точка 74 гласи следното: „Що се отнася до въпроса дали е
спазено изискването за добросъвестност по смисъла на член 3,0 параграф 1 от Директива 93/13,
следва да се установи, че с оглед на шестнадесето съображение от Директивата националният съд
трябва да провери дали, като постъпва добросъвестно и справедливо с потребителя, продавачът
или доставчикът може основателно да очаква, че потребителят ще се съгласи с подобна клауза при
индивидуални преговори (решение от 3 октомври 2019 г., Kiss и CIB Batik, С-621/17,
EU:C:2019;820, т. 50)." Поради изложеното клауза, която предвижда, че се дължи възнаграждение
за осигуряване на поръчител е в пряко противоречие с целта на Директивата. Па практика такава
клауза прехвърля риска от неизпълнение па задълженията на финансовата институция за
предварителна оценка па платежоспособността па длъжника върху самия длъжник и води до
допълнително увеличаване на размера на задълженията. На практика вместо да се облекчава
длъжника в кредитирането, т.е, в получаването на кредита, неговото положение се утежнява,
защото чрез поръчителя той заплаща значително по- висока стойност на кредита, Положението на
поръчителя, от друга страна, е изключително благоприятно, особено когато е свързано лице с
Кредитополучателя, както е в случая, Поръчителят веднъж получава възнаграждение, почти равно
на стойността па самия кредит, и второ, ако той заплати дълга, щс му се дължи и заплатената част +
неговото възнаграждение, което означава, че поръчителят на практика се обогатява,
поръчителствайки. Отделно от горното, в случай като настоящия, когато иа длъжника сс вменява
задължение да осигури възнаграждение за обезпечение, с което дългът му нараства, се получава
ефект на създаване па опасност от свръхзадлъжнялост па длъжника, т.к. размерът иа задълженията
се увеличава. Съдът има задължение да сс придържа към Директивата при тълкуването па
националния закон, като той слсдва да тълкува изцяло във връзка и с оглед целите на директивата
(решения по дела С-106/89 Marlcdsng и 14/83 Von Colson). Възлагането на потребителя да заплаща
задължения, които слсдва да изпълнява кредитора са в изключителен интерес само на търговеца и
във вреда на потребителя, като по-слабата страна в гражданския и търговския оборот, с което
задължение тои не би се съгласил, ако кредитодателят действа добросъвестно. Поради изложеното
считаме, че е изпълнен общият фактически състав на чл. 143 ЗЗП и с оглед иа иеизчерпателното
изброяване иа предпоставките за иеравнонравпост па договорна уговорка относно клауза за
предоставяне на обезпечение гаранция /клауза гарант/ /арг. от т. 19 на чл. 143 ЗПК/ и тази договорка
следва да бъде квалифицирана като неравноправна и неиораждаща правни последици за
потребителя. Същата клауза следва да се счита като част от Договора за потребителски кредит
поради тясната й свързаност с Договора. Както вече бе посочено по-горе в СЕФ (Стандартен
европейски формуляр) сс съдържа и информация за това, за ищеца кредитоиолучатсл да е
възможно да възникне задължение за плащане па възнаграждение за поръчителство /гаранция/ в
размер на 4240 00 лв (виж 4.3. от СЕФ). Нещо повече такова по размер задължение е и възникнало
със сключването па Договора за гаранция с гаранта /поръчител/ "Multitude Bank" именно в този
размер, която сума от 4240,00 лв. представлява такса за гаранцията, дължима от ищеца. В Договора
обаче такова по вид задължение изобщо не е намерило отражение, макар в този договор да се
съдържа уговорка, че с одобряването па кредита се одобрява и гаранцията. Именно в тази връзка
двата договора - този за кредит и този за гаранция, не само, че са свързани, но възнаграждението по
единия (за гаранцията) е предвидено да сс заплаща с вноските по погасителния план по другия
11
(кредита). При това положение единият договор става част от съдържанието ма другия" чрез
включването на цената на услугата и оттук за договора за гаранция също ще са приложими
правилата па ЗЗП, а по кредита слсдва сс отчитат и договорките по договора за гаранция. Казано по
друг начин, в договора за кредит има вписана уговорка за поръчителство, …. от договора за
кредит, но размерът й е дължим в друг договор, сключен е трето лице, която така се явява част от
договора за заема, като включена в съдържанието му. Обстоятелството, че по всеки от тези
договори има изготеени отделни … планове, не променя този извод, тъй като вноските се дължат
едновременно на едни и същи падежни дати и спрямо едно и също лице- това на кредитодателя,
Изводите, че двата договора са едно цяло сс споделят и от влязлото в сила решение на ОС-
Пазарджик (Решение № 86 от 7.03.2023 г. на ОС - Пазарджик по в. гр< д. № 102/2023 г.): „Правилен
бил изводът на първоинстапционния съд, че въпреки, че всеки един от представените договори —
този за кредит и този за предоставяне на поръчителство, формално представляват самостоятелни
договори, двата договора следва да се разглеждаш като едно цяло. Тази обвързаност се установява
от предпоставянето на уважаването на искането за предоставяне на кредит от сключването на
договор за поръчителство с. одобрено от кредитодателя юридическо лице-поръчител, сключването
на договора за поръчителство в същия ден, в които е сключен договорът за кредит, както и от
изплащането на кредита и на възнаграждението на поръчителството дружество по сметката на
кредитодателя. В този смисъл са и дадените вече указания по възприемане на смисъла на
Европейския стандарт на потребителска закрила в практиката на СЕС (Решение по дело С-96/14
съображения 47 и 48)." Свързаността иа лицата (в това число и на договорите) е била пространно
изследвана и от вещо лице, назначено от съда, като съдът в решението си констатира следното
(Решение № 34 от 17.02.2023 г. на PC - Козлодуй по гр. д. № 1292/2022 г.): „Неоснователно е
възражението на ответника "Фератум България " ЕООД, че няма нищо общо с третото за делото
лице "Ferraium Bank". В действителност "Fetratum Bank" е самостоятелно юридическо лице,
регистрирано в Малта, което предоставя услуги на територията иа Република България, въз основа
на лиценз, издаден от БНБ и вписването му под N2 178 в публичния регистър на БНБ, но връзката
между кредитодателя и поръчителя се установява от факта, че "Ferraium Bank" фигурира в
предварително определения като типов по характера си договор и в електронните формуляри. Това
от своя страна показва, че двете дружества се намират в икономическа свързаност, сочеща
недобросъвестност, с оглед обективираните права и задължения между двата сключени договора
/този за потребителски кредит и този за поръчителство/, което на практика представлява разделяне
на приходите по кредите между двете формално отделни юридически лица, с цел да се заобиколи
ЗПК и да се консумира недопустима печалба. Възражението на ответника, че сключването на
договор за поръчителство не е задължително условия за получаване на кредита, тъй като ищецът е
могъл да посочи избрано от него лице за поръчител е неоснователно. Това е така, тъй като отказът
да бъде сключен договор за поръчителство, може да доведе до отказ да бъде сключен договора за
потребителски кредит от страна на кредитора. Единствената "привилегия", която е била
предоставена на кредитополучателя е това, че той е могъл да избере физическо или юридическо
лице, се обезсмисля от изискването, то да бъде предварително одобрено от кредитора. Фактът, че
ищецът е избрал поръчителят да бъде предварително одобреното от кредитодателя лице и
договорът за кредит да бъде сключен при предоставено от това лице поръчителство не променя
извода, че сключване на договор за поръчителство е задължително условие за получаване па
кредита. Свързаността на "Фератум България" ЕООД и "Multitude Bank" се установява и от
заключението на вещото лице, в което е посочено, че двете дружества са дъщерни, като сумата от
12
50, 51 лева е преведена не по банков път с платежно нареждане, а по "транзитна сметка".
Инкорпорирането в Договор № 773559 за предоставяне на потребителски кредит от 01.07.2019 г. на
клаузата на чл. 16, 2. б. "а" от Общите условия, където е предвидено, че в случай че получи
плащане от кредитополучателя, което не е предназначено за "Фератум България" ЕООД и в случай,
че идентифицира за кого е предназначено това плащане, следва да преведе сумата директно на
получателя, като уведоми затова кредитополучателя, също е индиция за свързаност на "Фератум
България" ЕООД и "Ferraium Bank". Това е така, тъй като за да бъде създадена тази клауза,
предварително е било предвидено, чс средствата към гаранта/поръчителя ще бъдат получавани от
кредитора, който за да не ги осчетоводи и за да заобиколи ЗПК, поема задължението да ги
превежда на свързаното с него лице. " В този смисъл с и Решение № 154 от 30.09.2021 г. па ОС -
Сливен по в. гр. д. № 359/2021 г., в което се излага следната мотивировка: „Исковите претенции са
предявени срещу надлежна страна - "Ферагпум България" ЕООД, а нървоинстапциониоторешение е
валидно и допустимо в частта му, с която е прогласена нищожността на процесния договор за
гаранция. В т. 5 от процесиия договор за потребителски кредит № 4199S2 е посочено, че заемът се
обезпечава с поръчителство, предоставено от "Фератум Банк" в полза на "Фератум България"
ЕООД. От начина, по който е формулирана тази клауза и особено от изречение трето
"Одобряването на обезпечението се извършва чрез одобряването на кредита", става ясно, че в
случая се касае за едно общо "тристранно" споразумение между П. Г., "Фератум България" ЕООД и
"Фератум Банк". Целта на разделянето на това тристранно споразумение в два документа - договор
за кредит и договор за гаранция, както и целта на включването в правоотношението па "Фератум
Банк" е заобикаляне на изискванията на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и чл. 10а, ал. 2 от ЗПК под предлог, че
незаконните такси се дължат не на кредитора, а на трето лице "поръчител", Следва да се отбелез/си,
че от една страна, одобряването на кредита като бърз кредит неминуемо води до одобряване и на
обезпечението, а от друга страна, кредитът е уговорен и се предоставя само и единствено при
поръчителство на точно определено трето свързано с "Фератум България" ЕООД лице. Тази клауза
е уговорена още при сключването на договора с "Фератум България" ЕООД, без да бъде
предоставена възможност на потребителя да посочи избран от него поръчител и е абсолютна
предпоставка последният да бъде одобрен за получаване на заема. "
Поръчителството е недействително, т.к. договорът не може да съществува без него,
поради което и целият договор следва да се обяви за недействителен. Дори и да приемете, че
договорът за поръчителство е самостоятелен договор и евентуално би бил действителен па
собствено основание, моля да вземете предвид, че поради нищожността па кредитната сделка (ако
счетете, че такава е налице), то акцесорната сделка (договорът за поръчителство) ис била произвела
правен ефект, защото договорът за поръчителство е с акцесорсн характер и той може да
съществува валидно единствено при условие че съществува действителен главен дълг, доколкото
обаче договорът за потребителски кредит би се оказал нищожен, то нищожна следва да е
обезпечителната сделка.
По основателността на иска с правно основание чл. 55, ал.1, предложение първо
ЗЗД: На първо място уточняваме, чс предявяване исковете с правно основание чл. 22 от Закона за
потребителския кредит (ЗПК) във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК във връзка с чл, 26, ал.1,
предложение първо от ЗЗД и чл. 55, ал.1 предложение първо ЗЗД при условията па обективно
кумулативно съединяване на исковс, като искът по чл. 55, ал.1, предложение първо ЗЗД се явява
акцесорен спрямо главния иск с правно основание чл. 22 от Закона за потребителския кредит
(ЗПК) във вр. с чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК във връзка с чл. 26, ал.1, предложение първо от ЗЗД.
13
Съгласно чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва
или други разходи по кредита. Чистата стойност на кредита възлиза на 4000 лв. (главницата).
От представените по делото доказателства сс установява, че ищецът е заплатила
към момента на предявяване на иска сумата от 6510.00 лв.
Това означава, че при условие, че приемете, че процесният договор за
потребителски кредит е недействителен, ищецът е надплатил 2510.00 лв. (6510 - 4000= 2510.00
лв.).
Съгласно чл. 55, ал.1, предложение първо ЗЗД, който е получил нещо без основание
е длъжен да го върне. В случая ответното дружество е получило недължимо сумата от 2510.00
лева, доколкото тя се явява дадено без правно основание по недействителен договор за
кредит.
Претенция за адвокатско възнаграждение, по чл. 38, ал, 1 във вр. с ал. 2 от Закона за
адвокатурата по двата иска, както следва;
По иска с правно основание чл. 22 от ЗПК във връзка е чл. 26, ал. 1 от ЗЗД минималното
адвокатско възнаграждение възлиза на 1 516.80 лева с ДДС.
По иска е правно основание чл. 55, ал.1, предложение първо ЗЗД, минималното адвокатско
възнаграждение възлиза на 661.20 лв. с ДДС.
Моля в случай, че счетете, че делото е с особена правна и фактическа сложност, да съобразите,
че съгласно чл. 2, ал. 9 от НАРЕДБА 1 ОТ 9 ЮЛИ 2004 Г. ЗА МИНИМАЛНИТЕ РАЗМЕРИ НА
АДВОКАТСКИТЕ ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ; „,Когато процесуалното представителство, защитата и
съдействието са свързани с особена фактическа и правна сложност, минималното възнаграждение но тази
наредба е в двукратен размер." Моля да съобразите разпоредбата на чл.2 ал.5 от НАРЕДБА № 1 ОТ 9 ЮЛИ 2004
Г. ЗА МИНИМАЛНИТЕ РАЗМЕРИ НА АДВОКАТСКИТЕ ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ; За процесуално
представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и
броя на предявените искове, за всеки един от тих поотделно независимо от формата на съединяване на исковете.
Моля да съобразите, че съгласно § 2а от НАРЕДБА № 1 ОТ 9 ЮЛИ 2004 Г. ЗА МИНИМАЛНИТЕ РАЗМЕРИ НА
АДВОКАТСКИТЕ ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ: ,,3а нерегистрираните по Закона за данъка върху добавената стойност
адвокати размерът на възнагражденията по тази наредба е без включен в тях данък върху добавената стойност, а
за регистрираните дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията по тази
наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, като се дължи
съобразно разпоредбите на Закопа за данъка върху добавената стойност," Съгласно приложена тук интернет
справка и видно от публичния регистър на НАП за лицата, регистрирани по ДДС, адвокат А. Д. е регистриран по
ДДС с ДДС номер: BG180672406 при БУЛСТАТ: *********, съгласно което следва при определянето на
възнаграждението да вземете предвид сумата с ДДС като цялостен размер на възнаграждението. Моля да имате
предвид, че ако адвокатът е регистриран по ДДС, какъвто е процееният случай, видно от представената справка
за ДДС регистрация на адвокат Аитоний Д., то за последния иъзииква 'задължение* да"'начии1и"Дд"С'пърху
претеидирания от него хонорар. Ако например, минималното адвокатско възнаграждение е в размер от 400 лева
съгласно цитираната Наредба, ако в тези 400 лева сс включи ДДС, това означава реалното възнаграждение ju
адиоката слсд-приспадане на ДДС, да бъде под минимума, установен в Наредбата. Същите изводи намират
легална опора в разпоредбата иа §2а от ДР иа Наредбата за минималните размери иа адвокатските
възнаграждения, която предвижда следното' „ § ?« (… 43 /2010 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 2014 г,, доп. - ДВ, бр. 84 от
2016 г.) За нерегистрираните гю Закона за данъка върху добавената стойност адвокати размерът на
възнагражденията по тази наредба с.бсз.вклю.чен. в ляхлшшс дърху добавената стойност, а за регистрираните
дължимият данък върху добавената стойност сс начислява върху възнагражденията но тази наредба и се счита за
14
неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, като сс дължи съобразно разпоредбите на
Закона за данъка върху добавената стойност." Съгласно трайната практика на ВКС (вж. например:
Определение № 266 от 18.04.2019 г. иа ВКС по ч. т. д. №> 1913/201R г.. II т. о. TIC докладчик съдията
:
Костадиика Недкова; Определение № 64 от 1.02.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 453/2016 г„ I т. о., ТК,
докладчик съдията Емил Марков) върху адвокатския хонорар, вкл. при договори за правна защита и
съдействие, сключени на основание чл. 38, ал, 2 от Закона за адвокатурата, ДДС слсдва да бъде начислен, като
данъчната основа сс формира от минималното адвокатско възнаграждение съгласно Наредбата за минималните
адвока тски възнаграждения. Същият извод се споделя и от Националната агенция за приходите в нейно
становище, което прилагаме, постановено по поставен от адвокат Д. въпрос във връзка с фактуриране на клиенти
в случаите па чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата“
ИСКА:
ДА СЕ ПРОГЛАСИ ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН договор № 1325323 за предоставяне
па потребителски кредит, сключен между П. М. С., ЕГН: ********** в качеството му
на Кредитополучатсл и "ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ" , в качеството му на Кредитодател на
основание чл. 22 от 3ПK във вр. с чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК във връзка с чл. 26, ал.1,
предложение първо от ЗЗД.
ДА СЕ ОСЪДИ „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК200599406 да заплати на П. М.
С., ЕГН********** сумата от 2020.00 лева на основание чл. 55, ал.1, предложение
първо ЗЗД.
да заплати на адвокат А. Д., член на САК, личен № **********, сторените но делото
РАЗНОСКИ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, както са описани
тук в исковата молба и съгласно приложения списък на разноските, както и всички
разноски по делото.
ОТВЕТНАТА СТРАНА- „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК200599406. със
седалищс и адрес иа управление: гр. София. ж.к. „Младост - 3", бл. 1, бул. „Александър Малинов"
№51, бл. 0. вх. А. ет. 9, офис 20, представлявано от Ивет Веселинова Венева и Десислава
Веселинова Николова в качеството на управители; Чрез: юрисконсулт Г. Г. юрисконсулт: тел.:
**********; в писмен ОТГОВОР взема следното становище: Цит.“ Ищецът е предявил иск
с правно основание чл. 26 от ЗЗД. с който цели прогласяване нищожността на чл. 5 от Договор за
потребителски кредит № 1325323/12.02.2024г.. сключен между ищеца и ответника. С посочената
клауза е уговорено обезпечаване на задължението на ищеца да върне получените кредитни средства
ведно с възнаградителна лихва, чрез поръчителство, предоставено от Мултитуюд Банк (Малта).
Молим да приемете иска за неоснователен, по изложени те по-долу съображения: Ищецът посочва,
че на 12.02.2024г. между него и ответника ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ ЕООД, ЕИК200599406, е
сключен Договор за потребителски кредит № 1325323/12.02.2024г. По силата на договора,
ответникът е отпуснал кредит на ищеца за сума в размер на 4000лв. Уговорено е, че
кредитополучателят е длъжен да върне главницата и да заплати лихвите по кредита в срок до 18
месеца.По силата на чл. 5 от договора ищецът е бил длъжен също да даде подходящо обезпечение
на своето задължение, чрез поръчителство от Мултитюд Банк (Малта).Ищецът твърди, че чл. 5 от
15
Договорът за кредит е нищожен. Молим да приемете, че твърдението на ищеца е неоснователно.
Относно твърдялата липса на право на избор от страна на потребителя спрямо начина на
обезпечаване на задължението за връщане на кредитните средства: Твърдението, че
поръчителството от Мултитуюд Банк (Малта) е задължително условие за сключване на кредитен
договор, е неоснователно. Кредитополучателят може да избере свой поръчител или този,
предложен от кредитора. Според сайта на „Фератум България", потребителят сам избира
обезпечението. Следователно сключването на договор за гаранция не е задължително. Също така,
исковете за нищожност или унищожаване на Договора за гаранция са недопустими, тъй като не са
насочени срсщу правилната страна — Мултитуюд Банк, а не „Фератум България" ЕООД.
Мултитуюд Банк е самостоятелно юридическо лице, банкова институция, лицензирана в Малта,
която предоставя услуги на територията на Република България по силата на свободата на
предоставяне на услуги, съгласно взаимното признаване на единния европейски паспорт, и е
вписана под № 178 в нарочния регистър на БНБ. Договорът за гаранция е отделно облигационно
правоотношение, по което Фератум България не е страна. Прогласяването на Договора за гаранция
за нищожен, съответно унищожаването му в рамките на настоящото съдебно производство няма да
произведе сила на пресъдено нещо по отношение на Мултитуюд Банк и така няма да настъпи
промяна в патримониума на Ищеца. С оглед гореизложеното, считам, чс Ищецът е завел исковете
за прогласяването па нищожността, съответно унищожаването па Договора за гаранция срещу
ненадлежна страна по делото, поради което същите следва да бъдат оставени без разглеждане като
недопустими.Ищецът сам е избрал Мултитуюд Банк (Малта) като поръчител в електронния
формуляр и, след като е бил информиран за дължимите такси, е подал заявление за кредит. Получил
е преддоговорна информация по e-mail, която изрично посочва, че за сключването на договора за
кредит ..Фератум България" изисква поръчителство. Ищецът е получил и документи от Мултитуюд
Банк. включително Договор за гаранция. След като е бил информиран, ищецът е потвърдил чрез
SMS желанието си да сключи договора. С оглед на това, не може да се говори за заблуждаваща
търговска практика по чл. 68е от ЗЗП.
Ответникът не е въвел ищеца в заблуждение относно избора на поръчител или
дължимите суми.
На всеки етап ищецът е бил информиран за последствията от своя избор, включително
за сумите, дължими на Мултитуюд Банк, ако избере нея за поръчител.
Претенциите на ищеца не са подкрепени с убедителни доказателства.
Исковата молба съдържа общи твърдения, неподкрепени с конкретни факти и
документи, и не представя ясни доказателства за плащания, възникнали отношения или суми.
Твърденията за нарушение на чл. 143 от ЗЗП са неоснователни.
Чл. 5 от договора ясно посочва избраната от ищеца опция за поръчител, без задължение
за сключване.
В СНФ и договора за гаранция са подробно описани възможностите за обезпечение и
дължимите суми към Мултитуюд Банк. които ищецът е приел доброволно.
Относно твърдяното нарушение на чл. 19, aл. 4 от ЗПК.
Договорът за гаранция е възмездна услуга от трето лице. а разходът за пея не се включва
в ГПР, тъй като е незадължителна. Твърдението на ищеца за допълнителни разходи е
неоснователно, тъй като обезпечението е резултат от оценка на кредитосноеобностга по закон.
16
..Фератум България" е предоставила необходимата информация за ГПР и условията, като ищецът е
имал време да избере обезпечение и правото да се откаже в 14-дпевен срок. но не е упражнил това
си право.
Особено искане: Моля. ако сме редовно призовани за първото заседание, но .Ферагум
България не изпрати свой процесуален представител, делото да се гледа в наше отсъствие.
С оглед на изложените по-горе обстоятелства и приложените към отговора на исковата
молба писмсни доказателства, молим:
Да отхвърлите предявения иск като неоснователен на основанията, изложени в
настоящия писмен отговор.
Да присъдите на ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ ЕООД, ЕИК *********; направените по делото
разноски.„Фератум България" ЕООД и „Мултитуюд Банк" ЕАД оперират като отделни
икономически субекти.
Те имат отделни банкови сметки (видни or погасителните планове към договора за
кредит и договора за гаранция, приложени по делото).
Българското законодателство не забранява договорът за поръчителство между длъжник
и поръчител да бъде възмезден.
Считаме, че при определянето на ГПР няма допуснати нарушения и Ищецът е имал
цялата необходима информация и време, за да вземе решение дали сключването на договор е
подходящо за него“
Правна квалификация- Предвид изложеното съдът намира, че предявеният
искове са:
ДА СЕ ОБЯВИ НИЩОЖНОСТТА на договор № 1325323 за предоставяне па
потребителски кредит, сключен между П. М. С., ЕГН********** в качеството му на
Кредитополучатсл и "ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК ********* в качеството му
на Кредитодател на основание чл. 22 от 3ПK във вр. с чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК във
връзка с чл. 26, ал.1, предложение първо от ЗЗД.
ДА СЕ ОСЪДИ „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК200599406 да заплати на П. М.
С., ЕГН********** сумата от 2020.00 лева на основание чл. 55, ал.1, предложение
първо ЗЗД.
Ответната страна изтъква ДОВОДИ в подкрепа на дествителността на
договора- искът е НЕОСНОВАТЕЛЕН, поради това че :
1. Кредитополучателят може да избере свой поръчител или този, предложен от
кредитора. Според сайта на „Фератум България", потребителят сам избира
обезпечението. Следователно сключването на договор за гаранция не е задължително.
17
2. Исковете за нищожност или унищожаване на Договора за гаранция са недопустими,
тъй като не са насочени срсщу правилната страна — Мултитуюд Банк, а не „Фератум
България" ЕООД. Мултитуюд Банк е самостоятелно юридическо лице, банкова
институция, лицензирана в Малта, която предоставя услуги на територията на
Република България по силата на свободата на предоставяне на услуги, съгласно
взаимното признаване на единния европейски паспорт, и е вписана под № 178 в
нарочния регистър на БНБ. Договорът за гаранцня е отделно облигационно
правоотношение, по което Фератум България не е страна. Прогласяването на
Договора за гаранция за нищожен, съответно унищожаването му в рамките на
настоящото съдебно производство няма да произведе сила на пресъдено нещо по
отношение на Мултитуюд Банк и така няма да настъпи промяна в патримониума на
Ищеца. С оглед гореизложеното, считам, че Ищецът е завел исковете за
прогласяването па нищожността, съответно унищожаването па Договора за гаранция
срещу ненадлежна страна по делото, поради което същите следва да бъдат оставени
без разглеждане като недопустими.
3. Ищецът сам е избрал Мултитуюд Банк (Малта) като поръчител в електронния
формуляр и, след като е бил информиран за дължимите такси, е подал заявление за
кредит. Получил е преддоговорна информация по e-mail, която изрично посочва, че за
сключването на договора за кредит ..Фератум България" изисква поръчителство.
Ищецът е получил и документи от Мултитуюд Банк. включително Договор за
гаранция. След като е бил информиран, ищецът е потвърдил чрез SMS желанието си
да сключи договора. С оглед на това, не може да се говори за заблуждаваща търговска
практика по чл. 68е от ЗЗП. Ответникът не е въвел ищеца в заблуждение относно
избора на поръчител или дължимите суми. На всеки етап ищецът е бил информиран за
последствията от своя избор, включително за сумите, дължими на Мултитуюд Банк,
ако избере нея за поръчител.
4. Твърденията за нарушение на чл. 143 от ЗЗП са неоснователни. Чл. 5 от договора ясно
посочва избраната от ищеца опция за поръчител, без задължение за сключване. В СНФ
и договора за гаранция са подробно описани възможностите за обезпечение и
дължимите суми към Мултитуюд Банк. които ищецът е приел доброволно.
5. Относно твърдяното нарушение на чл. 19, aл. 4 от ЗПК. Договорът за гаранция е
възмездна услуга ог трето лице. а разходът за пея не се включва в ГПР, тъй като е
незадължителна. Твърдението на ищеца за допълнителни разходи е неоснователно, тъй
като обезпечението е резултат от оценка на кредитосноеобностга по закон. ..Фератум
България" е предоставила необходимата информация за ГПР и условията, като ищецът
18
е имал време да избере обезпечение и правото да се откаже в 14-дневен срок, но не е
упражнил това си право.
Обстоятелствата, които имат значение за предявените искове
Дали процесната договорна клауза е действителна и дали целия договор е
действителен;
Тъй като съдът следи СЛУЖЕБНО и СЛЕДВА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ НЕЗАВИСИМО
ДАЛИ СТРАНИТЕ СА НАВЕЛИ ТАКИВА ВЪЗРАЖЕНИЯ ИЛИ НЕ, като служебното
начало следва да се приложи и при преценка дали клаузите на договора са нищожни;
липсата на основание за плащане на възнаграждението по договора за порчителство;
невъзстановяване на платената сума без основание;
От приетите писмени доказателства и изготвената въз основа на тях
експертиза от вещото лице К. Ц. както и заключението на вещото лице К. И. се
установява следното:
Предоставена разписка за извършено плащане №IIoMep/Number:
2000000394721420 Дата/Date: 12.02.2024 10:34 с наредител FERRATUM Bulgaria EOOD с
основание Паричен превод към EasyPay: Ferratum Bulgaria EOOD CLI1S BG 39755 1325323,
на стойност 4000,00 лв. на П. М. С.. В т.2 на договора за предоставяне на потребителски
кредит е посочено, че кредитът ще се погасява иа 18 бр. вноски изчерпателно посочени в
погасителният план. Според чл. 19, ал.1 ЗПК: „Годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други
преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези.
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит.
Съгласно чл.З от Договора, общата сума, която следва да се вьрне от заемателя е
5400.00 лв. представляващи –
главница 4000,00 лв. и
лихва 1400.00 лв.,
а ГПР е 23.33%.
Същият процент е посочен и в част 3 точка I от преддоговорната информация. В
посоченият в договора размер на ГПР е включена единствено възнаградителната
лихва по процесния договор за кредит. Ако таксата за гаранция от 4240.00 лв. би следвало
да се включи в ГПР. то след прилагане на формула съгласно Приложение № 1 към закона,
като вземат посочените в него общи положения и допъшштелни допускания (чл.19, ал.2
ЗПК) то размерът на ГПР е 276.10%.
19
Общо внесената сума се разпределя по пера - главница, лихва и гаранция, която
се прехвърля. Транзакциите към Поръчителя представляват автоматичен процес, при който
внесената сума се разпределя по пера и надвнесената сума се прехвърля още в същия ден, в
който постъпи плащането. Общо внесената сума се разпределя по пера - главница, лихва и
гаранция, която се прехвърля.Сумите към „Фератум България" ЕООД са платени чрез Easy
Pay, в делото са приложени и копия на разписки от ищеца. За получател в тях е посочен
именно ответника „Фератум България" ЕООД. Общата стойност на направените плащания е
6500.00 лв.
Рекапитулация на направените плащания размер на 6550,00 лв.
преведена гаранция към „Multitude Bank“ p.l.c - 3545.03 лв.
главница 1705.43 лв.
такса за напомнително писмо - 40,00 лв.
лихва- 1259.54 лв.
Документите относно кредита 1325323: преддоговорна информация
(стандартен европейски формуляр) Preddogovoma_informacia.pdf; договор за потребителски
кредит; ApplicationDocument 1325323 loan_agreementDogovor.pdf; общи условия, уреждащи
отношенията между Фератум България и неговите клиенти, по повод предоставяните от
дружеството услуги Общи условия за кредит навноски са изпратени на потребителя на
12.04.2024г. до електронната му поща *********@*****.***. Съгласно проучването във
фирма Фератум България ЕООД П. М. С. е направил своето съгласието си с договора за
потребителски кредит чрез акаунта си използвайки изпратения уникален web код в сайта на
фирма
По действителността на Договора за потребителски кредит и Договорът за
предоставяне на поръчителство с акцесорен характер по отношение на договора за
потребителски кредит.
Ищецът има качество потребител по процесните свързани договори и приложение
намират нормите на ЗЗП.
В случая сключеният договор за поръчителство е с юридическо лице, което е
предварително одобрено от кредитора и което се явява свързано с него лице.
Това обстоятелство обосновава, че на ищеца не е предоставено право на избор и
възможност за индивидуално договаряне, което води до значително неравновесие между
правата на потребителя на услугата и търговеца и нарушаване на принципа на
добросъвестност, от което може да се изведе основание за неравноправност на клаузата на 4,
ал.1 от договора за потребителски кредит и основание за нищожност по чл. 26, ал. 1 ЗЗД на
договора за предоставяне на поръчителство поради накърняване на добрите нрави, като се
вземе предвид и възложеното по този договор задължение на кредитополучателя за
заплащане на възнаграждение на поръчителя в размер на половината от размера на
главницата по кредита.
Съгласно чл. 11 от ЗПК задължителен реквизит от всеки договор за потребителски
кредит е ГПР и ГЛП.
По процесния по Договор за паричен заем съгласно нормативно установената
формула в Приложение №1 към чл. 19, ал. 2 от ЗПК действителният размер на ГПР, като се
20
включи в него дължимото възнаграждение за поръчителство е 276.10%.
Клаузата за уговорения действителен ГПР е нищожна. Посочената клауза от
процесния договор нарушава принципа на справедливост и създава условия за
неоснователно обогатяване на ответника.
Съгласно чл. 26, ал. 4 от ЗЗД нищожността на отделни части не влече нищожност
на договора, когато те са заместени по право от повелителните правила на закона или когато
може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части.
В случая не е налице нито една от тези две хипотези – нищожната клауза по
процесния договор относно уговорения ГПР да бъде заместена по право от повелителни
норма на закона или че договорът за потребителски кредит би бил сключен и ако в него е
включена тази клаузи, като се изходи и от характера на този договор, който е възмезден и
включването на клаузи за договаряне ГПР по него е въведено като изрично изискване в
чл.11, ал.1, т. 10 от ЗПК.
Предвид на това в случая не е приложима нормата на чл. 26, ал. 4 ЗЗД и
нищожността на посочените по-горе клаузи на процесния договор обуславя
недействителността на ДОГОВОРА за потребителски кредит и ДОГОВОРА за предоставяне
на поръчителство с акцесорен характер по отношение на договора за потребителски кредит,
в цялост.
Доводите на ответника в подкрепа на действителността на договора за
поръчителство с изцяло неоснователни и недоказани.
Предявения иск за обявяване на недействителност на целия договор 1325323 от
12.02.2024 г. следва да бъде уважен.
По иска по чл. 55, ал.1 от ЗЗД
При така установеното от фактическа страна, предявеният иск по чл.55,ал.1 ЗЗД в
хипотезата на пр.1, се явява основателен. Извършените от ищеца плащания по процесния
договор за предоставяне на потребителски кредит в размер над сумата от 4000лв., получена
като заем, са без основание, тъй като договорът е признат за недействителен, като
противоречащ на закона.
Съгласно чл.23 ЗПК в случаите, когато договорът за потребителски кредит е
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита /която по процесния
договор е главницата от 4000лв./, но не дължи лихви или други разходи по кредита.
От заключението на допълнителната ССчЕ се установява, че надвнесената от
ищцата сума е общо в размер на 2550лв./6550лв.-4000лв./.
Плащането на възнаграждението като такса гаранция подлежи на връщане от
ответника, тъй като уговорена такса за гаранция представлява по своята същност разход по
кредита, което се потвърждава и от обстоятелството, че същата е следвало да бъде заплатена
от ищцата на 18 месечни вноски, чиито падежи съвпадат с тези на месечните вноски по
21
кредита. Така, макар формално таксата за гаранция да е оформена като задължение по друго
правоотношение, същата представлява разход по процесния кредит.
Следва ДА СЕ ПРОГЛАСИ ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН договор № 1325323 за
предоставяне па потребителски кредит, сключен между страните на основание чл. 22 от
3ПK във вр. с чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК във връзка с чл. 26, ал.1, предложение първо от ЗЗД и
ДА СЕ ОСЪДИ „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК200599406 да заплати на П. М. С.,
ЕГН********** сумата от 2020.00 лева на основание чл. 55, ал.1, предложение първо
ЗЗД.
РАЗНОСКИ
Съобразно искането за присъждане на разноски и представения списък по чл. 80
от ГПК до приключване на устните състезания и разходни документи на ищеца, както и
уважаването на двата иска, ответната страна следва да заплати на адвокат Антони Д. на
основание чл. 38 от ЗА, 2178 лв. адвокатско възнаграждение, а на ищеца -разноски- 500 лв.
за ДТ, на основание чл.78,ал.1 от ГПК.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Договор за предоставяне на
потребителски кредит № 1325323 от 12.02.2024 г., сключен между П. М. С.,
ЕГН**********, постоянен адрес бул. "*********" 52, гр. Габрово 5300 и настоящ адрес
бул. "*********" 52, гр. Габрово 5300; ЧРЕЗ адвокат Ант. Д., член на САК, личен №
**********, със съдебен адрес и адрес за призоваване: гр. София, р-н „Средец", ж.к.
„Яворов", ул. „Хан Омуртаг" № 74, ст. 1, an. 1, тел. 089 430 9 440; и "ФЕРАТУМ
БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК200599406, със седалище и адрес на управление: гр. София, н.к.
1712, р-и „Младосг", ж.к. „Младост" 3, бул. „Александър Малинов" № 51, вх. А, ег. 9, ап.
офис 20, представлявано заедно от управителите Ивет Веселинова и Десислава Веселинова
Николова; е НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН, като противоречащ на закона.
ОСЪЖДА "ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК200599406, със седалище и
адрес на управление: гр. София, н.к. 1712, р-и „Младосг", ж.к. „Младост" 3, бул.
„Александър Малинов" № 51, вх. А, ег. 9, ап. офис 20, представлявано заедно от
управителите Ивет Веселинова и Десислава Веселинова Николова; да заплати на П. М. С.,
ЕГН**********, постоянен адрес бул. "*********" 52, гр. Габрово 5300 и настоящ адрес
бул. "*********" 52, гр. Габрово 5300; ЧРЕЗ адвокат Ант. Д., член на САК, личен №
**********, със съдебен адрес и адрес за призоваване: гр. София, р-н „Средец", ж.к.
„Яворов", ул. „Хан Омуртаг" № 74, ст. 1, an. 1, тел. 089 430 9 440; 2020.00 лева на
22
основание чл. 55, ал.1, предложение първо ЗЗД и 500 лв. разноски за ДТ , на основание
чл.78,ал1 от ГПК, по Банкова сметка: BG23STSA93001526669872;
ОСЪЖДА „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК200599406; да заплати на
адвокат АНТОНИ Д., член на САК, личен № **********, със съдебен адрес и адрес за
призоваване: гр. София, р-н „Средец", ж.к. „Яворов", ул. „Хан Омуртаг" № 74, ст. 1, an. 1,
тел. 089 430 9 440, адвокатско възнаграждение в общ размер 2178 лв., на основание чл.
38 от Закона на адвокатурата.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Габровски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването на страните.
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
23