Решение по КНАХД №501/2025 на Административен съд - Враца

Производството е по реда на чл.208 и сл. АПК, във вр. чл. 63, ал. 1 ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Г.Б.С., подадена чрез * Р.Р., срещу Решение № 60/15.09.2025 г. по АНД № 20251410200231/2025 г. на Районен съд – Бяла Слатина, с което е потвърдено Наказателно постановление № 24-0248-000835/20.01.2025 г. С наказателното постановление на жалбоподателя са наложени административни наказания по чл. 179, ал. 2, във връзка с чл. 179, ал. 1, т. 5 ЗДвП – глоба в размер на 200лв. и по чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП – глоба в размер на 100лева, за нарушения на чл. 42, ал. 1, т. 1 ЗДвП и чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП.

С касационната жалба се твърди, че оспореното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила и е  необосновано. Сочи се, че механизмът на ПТП е спорен, а съдът не е назначил автотехническа експертиза, въпреки че без нея не може да се изясни имало ли е реално навлизане в насрещната лента за движение, както и възможно ли е било осигуряване на странично разстояние и съответно как пътната обстановка е повлияла на разминаването. Твърди се, че съдът не е изследвал субективния елемент на нарушение по чл. 123 ЗДвП – дали жалбоподателят изобщо е могъл да възприеме удара. Иска се отмяна на оспореното решение, претендира се адвокатски хонорар.

Ответникът – Началник на РУ Бяла Слатина към ОД на МВР - Враца, редовно призован, не се явява и не се представлява в с.з..

Участващият в касационното производство прокурор от ОП – Враца дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.

В настоящото производство не са представени нови писмени доказателства за установяване на касационните основания.

Касационният съдебен състав, като взе предвид наведените в касационната жалба доводи, становищата на страните, събраните доказателства и след извършване на служебна проверка на обжалваното решение, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в законоустановения срок, против съдебен акт подлежащ на касационна проверка, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е  основателна по следните съображения:

Предмет на делото е Решение № 60/15.09.2025 г. по АНД № 20251410200231/2025 г. на Районен съд – Бяла Слатина, с което е потвърдено Наказателно постановление № 24-0248-000835/20.01.2025 г. С наказателното постановление на жалбоподателя са наложени административни наказания по чл. 179, ал. 2, във връзка с чл. 179, ал. 1, т. 5 ЗДвП – глоба в размер на 200лв. и по чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП – глоба в размер на 100лева, за нарушения на чл. 42, ал. 1, т. 1 ЗДвП и чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП.

За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че Според обстоятелствената част на АУАН и НП на 07.12.2024 г., около 11:10 ч., ****************, касаторът, управлявайки влекач „ДАФ“ с полуремарке, при разминаване с лек автомобил „Мерцедес“ не осигурил достатъчно странично разстояние, навлязъл в насрещната лента и с задната част на ремаркето ударил автомобила, причинявайки материални щети. Районният съд е възприел в пълен обем тези констатации въз основа основно на показанията на водача на лекия автомобил, показанията на двама полицейски служители, посетили местопроизшествието, снимки и протокол от извършената проверка. По делото са налице различни версии за механизма на настъпване на ПТП – жалбоподателят твърди, че се е движил в своята лента при съобразена скорост, а възможен контакт се дължи на неравност на пътя и на маневрата на другия водач, данни за неравен пътен участък, завой с ограничена видимост и различна ширина на платното, които могат обективно да затруднят осигуряването на странична дистанция. Това представлява противоречие, което не може да бъде разрешено само на база на свидетелски показания. Когато механизмът на ПТП е спорен, съдът е длъжен да назначи автотехническа експертиза. Неприлагането ѝ е съществено нарушение, водещо до отмяна. (Решения на ВАС № 1064/2020 г., № 4138/2021 г., № 7549/2021 г., № 2379/2019 г.)

Районният съд изрично се позовава на чл. 189, ал. 2 ЗДвП, придавайки доказателствена сила на констатациите в АУАН. Тази норма обаче намира приложение само когато фактите в акта не са опровергани по никакъв начин, което в разглеждания случай не е така. Самият жалбоподател оспорва механизма на ПТП още при съставяне на акта и съществуват различия между описаните в АУАН факти и показанията на свидетелите относно траекторията на движение, момента на удара и поведението на двете МПС.

При наличие на такива противоречия презумпцията по чл. 189, ал. 2 ЗДвП е неприложима, а съдът е следвало да изгради изводите си само въз основа на пълно и всестранно изследване на доказателствата, включително чрез експертно заключение.

Касационният състав приема, че районният съд е достигнал до фактически изводи при непълнота на доказателствата и без да изясни механизма на ПТП като в резултат на това е приел за доказано нарушение, при наличие на обосновано съмнение относно виновното поведение на жалбоподателя. Това прави решението необосновано и неправилно в тази му част.

Районният съд е приел, че обективното настъпване на ПТП автоматично поражда задължения по чл. 123 ЗДвП, без да държи сметка за субективния елемент. Това тълкуване е в явно противоречие с закона, както и със съдебната практика, и представлява неправилно приложение на материалния закон.

          Решението е неправилно и следва да се отмени, като делото се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав.

     Касационният състав на Административен съд – Враца намира, че така постановеното решение е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Това е така, защото въззивният съд не е изяснил фактическата обстановка в пълнота, не е назначил необходимата автотехническа експертиза, като в следствие на това е нарушил чл. 13, чл. 14 и чл. 170 АПК, решението почива на предположения, а не на доказателства, настоящият касационен съд приема, че решението следва да бъде отменено, а делото – върнато за ново разглеждане от друг състав на Районния съд с изрично указание да назначи комплексна автотехническа експертиза, да изясни механизма на ПТП, да установи възможността на жалбоподателя да възприеме удара, да разгледа всички възражения на страните, включително относно пътните условия.

           

        Воден от изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Административен съд-Враца, в настоящия касационен състав,

                       

                                 РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Решение № 60/15.09.2025 г. по АНД № 20251410200231/2025 г. на Районен съд – Бяла Слатина.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд -  Бяла Слатина, при спазване указанията дадени в мотивите на настоящото решение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.