№ 2718
гр. София, 18.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 106-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ
при участието на секретаря ПАВЕЛ АЛЬ. БОЖИНОВ
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ Административно
наказателно дело № 20221110200147 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 - 63 ЗАНН.
Образувано е по жалба на Я. С. Б., ЕГН ********** срещу
електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство или система Серия К № 4701053,
издаден от СДВР, с който на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 1, т.
2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП, обн. в ДВ бр. 20 от 05.03.1999 г.,
в сила от 01.09.1999 г./ му е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 50,00 /петдесет/ лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
В жалбата са инвокирани оплаквания за допуснати съществени
процесуални нарушения в предходната фаза на
административнонаказателното производство, довели до ограничаване
правото на защита на въззивника. Отправена е молба за цялостна отмяна на
атакувания санкционен акт като незаконосъобразен.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, явява се
лично и с адв. Калоян Москов от САК, с пълномощно по делото, като двамата
поддържат жалбата и изложените в нея съображения. В допълнение се
претендират и разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител,
1
който да изрази становище по фактите и приложимия по делото закон.
Представени са писмени бележки от гл. юрк. Биляна Панойотова, с
пълномощно по делото, която оспорва жалбата и моли за потвърждаване на
електронния фиш, в каквато насока са изтъкнати конкретни доводи.
Отправено е искане за присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея
твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14, чл. 18 и чл. 107, ал. 5
НПК, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити обуславящи
нейната редовност, което предпоставя пораждането на предвидения в закона
суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява
ОСНОВАТЕЛНА.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На 31.03.2021 г. в 16:55 ч. в гр. София, по бул. „Рожен“ до бл. 32, с
посока на движение от бул. „Княгиня Мария Луиза“ към ул. „Ген. Никола
Жеков“, при ограничение 50 км/ч за населено място, лек автомобил марка
„Мерцедес“ с рег. № №№№№ се движи със скорост от 63 км/ч, установена
след отчитане на допустима грешка в полеви условия 3 км/ч. Направена е
справка за собственост на заснетото МПС, видно от която собственик е
жалбоподателят Я.С. Б.. Нарушението е установено с техническо средство
ARH CAM S1 № 11743c7 за контрол на скоростта с вградено разпознаване на
регистрационните номера от разстояние. Отчетено е превишение от 13 км/ч
на разрешената скорост за движение в процесния пътен участък.
За констатираното нарушение бил издаден оспореният електронен
фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство или система, с който на въззивника Б. е наложено
2
административно наказание „глоба“ в размер 50,00 /петдесет/ лева за
извършено нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
По делото липсват фактически данни за датата и начина на връчване
на електронния фиш на привлеченото към отговорност лице, поради което
съдът приема, че жалбата е депозирана в законоустановения срок.
Установява се от изисканата справка от ОПП СДВР, с приложено
извлечение от регистъра, че мобилна система за видеоконтрол на
нарушенията на правилата за движение ARH CAM S1 е вписана в регистъра
на одобрените за използване типове средства за измерване под № 5126 на
07.09.2017 г. със срок на валидност до 07.09.2027 г. Видно от приобщения по
делото протокол от БИМ периодичността на проверките на техническото
средство е една година, като последващата такава е извършена в периода
29.09.2020 г. – 01.10.2020 г. и е обективирана в протокол от 01.10.2020
г.
Изяснява се от изисканата по делото справка от СО, дирекция
„Управление и анализ на трафика“, че в процесния пътния участък не е бил
монтиран пътен знак B 26, който да въвежда ограничение на скоростта,
различно от нормативно предвиденото - 50 км/ч за населено място.
Възприетата фактическа обстановка се установява от приобщените
на етапа на съдебното следствие писмени доказателства и доказателствени
средства: заповед № 8121з-931/30.08.16г. на министъра на вътрешните работи
- образец на електронен фиш, часови график, протокол за използване на
автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта, снимков
материал към нарушението, справка за собственост на процесния автомобил,
справка от Български институт по метрология, протоколи от първоначална и
последваща проверка на техническото средство и удостоверение за одобрен
тип средство за измерване, справка от СО, ведно с приложение, които следва
да бъдат кредитирани без резерви като единни, последователни и
кореспондиращи по между си.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
3
Административнонаказателното производство е строго формален
процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и
юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол
върху издадените от административните органи електронни фишове е за
законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в
електронния фиш /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от
Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен
служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.
Електронният фиш, според легалното определение закрепено в
разпоредбата на § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП, представлява електронно изявление,
записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез
административно-информационна система въз основа на постъпили и
обработени данни за нарушения от АТСС. Съгласно чл. 189, ал. 4, изр. 2
ЗДвП електронният фиш следва да съдържа данни за: териториалната
структура на министерството на вътрешните работи, на чиято територия е
установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство,
собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката,
начините за доброволното й заплащане. Горното съдържание е
интерпретирано и съответно закрепено в утвърдения от министъра на
вътрешните работи със Заповед № 8121з-931/30.08.2016 г. образец на
електронен фиш в съответствие с изискването на чл. 189, ал. 4, изр. последно
ЗДвП. При издаването на оспорения електронен фиш е спазена установената
форма и същият съдържа всички изискуеми реквизити, като в тази връзка
следва да се подчертае, че електронният фиш се приравнява едновременно
към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие,
съгласно чл. 189, ал. 11 ЗДвП, не и по форма, съдържание, реквизити и
процедура по издаване т.е. изискванията за форма, съдържание, реквизити и
ред за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в
ЗАНН, са неприложими по отношение на него /в този смисъл вж.
Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на
4
ОСК на ВАС, докладчик-съдия Лозан Панов, което не е изгубило сила в
обсъдената част/, поради което тривиалните оплаквания за липсата на подпис
на издателя, за неспазване на давностните срокове по чл. 34 ЗАНН,
непосочване на категорията на превозното средство и пр. са ирелевантни и не
могат да доведат до отмяна на електронния фиш.
В разпоредбата на чл. 189, ал. 4, изр. 1 ЗДвП са посочени изрично
условията, които следва да са налице, за да се издаде електронен фиш в
отсъствието на контролен орган и на нарушител, а именно нарушението да е
установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система,
както и за него да не е предвидено наказание лишаване от право да се
управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки.
Смисълът, вложен от законодателя в израза: “в отсъствието на контролен
орган и на нарушител”, се отнася до действието по издаване на електронния
фиш, а не до процеса на установяване на нарушението, който без съмнение в
случая винаги изисква присъствие на нарушител - водач на заснетото моторни
превозно средство. По делото е установено по безспорен и несъмнен начин,
че процесното нарушение е констатирано с мобилна АТТС, която е била
технически изправна, както и че същото е наказуемо единствено с „глоба“.
Съгласно чл. 165, ал. 3 ЗДвП условията и редът за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. В
изпълнение на предоставената му пряка законова делегация министърът на
вътрешните работи е приел Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата /обн. в ДВ бр. 36
от 19.05.2015 г./, в която детайлно са уредени условията и редът за използване
на АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата. Тези
императивни изисквания са били спазени стриктно от представителите на
ОПП-СДВР. В тази връзка не е било необходимо правоохранителните органи
да оповестят предварително мястото на контрол на интернет страницата на
МВР или чрез средствата за масово осведомяване, доколкото с ДВ бр. 54 от
05.07.2017 г., в сила от 09.07.2017 г. това задължение е отпаднало, поради
отмяната на разпоредбата на чл. 165, ал. 2, т. 8 ЗДвП. От посочения
темпорален момент е отпаднало и изискването за обозначаване на
контролирания пътен участък с допълнителен пътен знак Е 24, поради
5
изменението на чл. 165, ал. 2, т. 7 ЗДвП, която разпоредба понастоящем
предвижда, че органите на МВР имат право да извършват контрол по
спазване на правилата за движението по пътищата с автомобили, оборудвани
със средства за аудиозапис и видеозаснемане, като контролът се осъществява
само в обхвата на средствата за видеозаснемане. С това всъщност е
преодоляна и забраната по чл. 32, ал. 2 от Конституцията на Република
България за следене, фотографиране, филмиране, записване или подлагане на
други подобни действия на гражданите без тяхно знание или въпреки тяхното
изрично несъгласие, освен в предвидените от закона случаи, доколкото ЗДвП
регламентира изключение в очертаната насока, което ограничение на личния
им живот е пропорционално на необходимостта от опазването на живота и
здравето на останалите участници в движението. Ето защо, следва да се
приеме, че Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по тълк. дело №
1/2013 г. на ОСК на ВАС, докладчик-съдия Лозан Панов, е изгубило сила
в обсъдената част и не следва да се прилага, поради различната нормативна
уредба към момента на неговото постановяване.
В Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. е предвидено, че
стационарните и мобилните АТСС заснемат статични изображения във вид на
снимков материал и/или динамични изображения – видеозаписи, с данни за
установените нарушения на правилата за движение /чл. 2, ал. 1/. При
осъществяване на контрол с мобилни АТСС служителят позиционира
служебен автомобил или мотоциклет или временно разполага АТСС на
участък от пътя и насочва уреда в контролираната посока /чл. 9, ал. 1/.
Служителят включва автоматизираното техническо средство или система и
извършва необходимите първоначални настройки за започване на
автоматизирания контрол и поставя начало на работния процес /чл. 9, ал. 2/.
По време на измерване на скоростта от мобилно АТСС служителят може да
осъществява наблюдение за функционирането на уреда или да осъществява
регулиране и подпомагане на движението, както и контрол за спазване
правилата за движение /чл. 9, ал. 3/. След изтичане на времето за контрол
служителят изключва автоматизираното техническо средство или система,
като информацията със запаметените от уреда данни се съхранява в локална
компютърна конфигурация или локален сървър за издаване на
административни документи във връзка с установените нарушения, което се
отразява в протокола по чл. 10. /чл. 9, ал. 4/. За всяко използване на мобилно
6
АТСС за контрол се попълва протокол съгласно приложение /чл. 10, ал. 1/.
При работа с временно разположени на участък от пътя автоматизирани
технически средства и системи за контрол на скоростта протоколът се
попълва за всяко място за контрол и се съпровожда със снимка на
разположението на уреда /чл. 10, ал. 3/. В случаите на осъществяване на
контрол с мобилно АТСС във време на движение нарушителите се спират на
място и се предприемат действия за реализиране на
административнонаказателната отговорност за извършеното нарушение. За
нарушения, установени с мобилни АТСС във време на движение, електронни
фишове не се издават. /чл. 11, ал. 3/. От анализа на относимата нормативна
уредба се налага изводът, че са налице три хипотези на установяването и
заснемане на нарушения: 1.) от статични АТТС; 2.) от мобилни АТСС,
временно разположени на участък от пътя или позиционирани в служебен
автомобил или мотоциклет; 3.) от мобилни АТТС, прикрепени към превозно
средство в режима на движение. В първите две хипотези по смисъла на чл.
189, ал. 4 ЗДвП във вр. чл. 3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., за
установените от АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата, се
издават електронни фишове. Характерно за статичните и мобилни АТСС
/временно разположени на участък от пътя или позиционирани в служебно
МПС/ е, че осъществяваният от тях контрол винаги е автоматизиран, без
значение дали се извършва в присъствие или отсъствие на контролен орган.
Или казано в резюме - контролният орган не участва в процеса на
установяване на нарушението, чрез преки действия и субективни възприятия,
по тази причина неговото присъствие или отсъствие е ирелевантно за факта
на установяване и заснемане на нарушението. Както беше подчертано, всички
изброени изисквания при експлоатацията на техническото средство са
спазени акуратно от служителите на ОПП СДВР, поради което възраженията
в жалбата за противното са неоснователни.
Съгласно съдържанието на специалната разпоредба на чл.188, ал.1
ЗДвП собственикът или този, на когото е предоставено МПС, отговаря за
извършеното с него нарушение, а в случай, че собственикът не посочи на кого
е предоставил МПС, се наказва с наказанието, предвидено за извършеното
нарушение. В настоящия казус се установява, в корелация с
доказателствената съвкупност по делото, в частност справка от централна
база КАТ, че към датата на извършване на констатираното нарушение
7
собственик на превозното средство е именно жалбоподателят Б.. Същият не
се е възползвал от правото си по чл. 188, ал. 1, изр. 2 ЗДвП да посочи името
на лицето, което е управлявало моторното превозно средство, поради което
този съдебен състав намира, че поначало правилно въззивникът е привлечен
към административнонаказателна отговорност.
Нарушението по чл. 21, ал. 1 ЗДвП е безспорно установено от
разпечатаните показания на техническото средство и приложения снимков
материал, тъй като изготвените с технически средства или системи,
заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и
регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки,
видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в
административнонаказателния процес /арг. от чл. 189, ал. 15 ЗДвП/, като
независимо от оплакванията в жалбата, същото е описано с изискуемата се от
закона конкретика, досежно времето, мястото и неговия механизъм. От
приложената справка за регистрация, е възможно да се установят данните за
собственика на управляваното МПС. Няма съмнение, че скоростта, с която се
е движил автомобилът към момента на заснемането му е била 63 км/ч при
ограничение в конкретния пътен участък от 50 км/ч за населено място, с
което е реализиран състав на нарушение по чл. 182, ал. 1, т. 2 ЗДвП, тъй като е
налице превишаване с 13 км/ч. Скоростта е фиксирана със система за
видеоконтрол, която е одобрена в съответствие с изискванията на Закона за
измерванията, от председателя на Българския институт по метрология,
вписана е в регистъра за одобрените типове средства за измерване, а
нарушението е констатирано с техническо средство, преминало през
надлежна първоначална и последваща периодична проверка. Що се отнася до
толеранса от „3 км/ч”, с който е преизчислена скоростта на движение на
засеченото от техническото средство МПС, същият е определен на база
режима за работа, регламентиран за процесното техническо средство,
обективиран в протокола за проверка: „Ако резултатите от измерването са
основания за наказание за нарушение на разпоредената максимална скорост,
се вземат предвид допустимите грешки на уредите за измерване на
скоростта в обхвата от +/-3 км/ч за измерени скорости до 100 km/h.”.
Доколкото по-горе бяха изброени законоустановените реквизити на
електронния фиш и между тях липсва такъв за посочване на правилата за
изчисляване на толеранс при определяне на наказуемата скорост, то
8
непосочването му не представлява нарушение. В тази връзка следва да се
отбележи, че мястото на контрол не е следвало да се обозначава и с табела Т
2, имайки предвид, че в случая заснемането не е осъществено по време на
движение.
От субективна страна деянието е извършено виновно при форма на
вината – несъзнавана непредпазливост, доколкото липсват доказателства
жалбоподателят да е управлявал автомобила. Същият не е предвиждал
неправомерната деятелност на неустановения водач, но е бил нормативно
задължен да стори това, като не са съществували пречки от обективно или
субективно естество, които да препятстват протичането на изискуемата
съзнателна дейност.
Независимо от изложеното, този съдебен състав споделя доводите
на въззивника и неговия процесуален представител, че очертаната в
оспорения електронен фиш деятелност разкрива признаците на маловажност
по смисъла на чл. 28 ЗАНН, имайки предвид, че разпоредбата на чл. 189з
ЗДвП, ограничаваща императивно приложното поле на посочения
материалноправен институт, е в сила от 23.12.2021 г. т.е. след датата на
деянието.
Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. по т. д. №
1/2007 г. на ОСНК на ВКС, докладчик-съдия Блага Иванова преценката
на административнонаказващия орган за „маловажност” на случая по чл. 28
ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол.
Приложеното поле на визирания нормативен регламент винаги е фактическо и
се предопределя от спецификите на всеки отделен случай. Установените в
практиката критерии за неговото дефиниране са свързани с естеството на
засегнатите обществени отношения, липсата или незначителността на
настъпилите общественоопасни последици и обстоятелствата, при които
нарушението е намерило проявление в обективната действителност – време,
място, обстановка, механизъм и т.н. Съгласно разпоредбата на чл. 93, т. 9 НК
“маловажен случай” е този, при който извършеното престъпление
/административно нарушение, б.м./ с оглед липсата или незначителността
на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства
представлява по-ниска степен на обществена опасност /вредност, б.м./ в
сравнение с обикновените случаи на престъпление /административно
9
нарушение, б.м./ от съответния вид”. В тази връзка следва да се отчете
сравнително младата възраст на дееца, неговата трудова ангажираност, както
и обстоятелство, че към датата на деянието на жалбоподателя Б. не са
налагани административни наказания за нарушения на ЗДвП и подзаконовите
актове по неговото прилагане /отразените в картона на водача санкции не
следва да се вземат предвид, тъй като са с около 10-годишна давност/, а това
закономерно го характеризира като изключително дисциплиниран водач на
фона на трайно занижената транспортна безопасност в страната. Не бива да се
пренебрегва и фактът, че в случая се касае за формално нарушение, от което
не са настъпили вредни последици, че в близост до мястото на нарушение не
са изградени пешеходни пътеки, както и че превишаването на разрешената
скорост за движение е незначително, а това от своя страна не е създало
предпоставки за виталната застрашеност на останалите участници в
движението. На следващо място – на етапа на съдебните прения Б. признава
своята вина и изразява критично отношение към постъпката си. Всички тези
обстоятелства мотивират несъмнен извод, че процесният случай е маловажен,
тъй като не се отличава с типичната за нарушенията на чл. 21, ал. 1 ЗДвП
обществена опасност и че наказващият орган е допуснал порок при
формиране на вътрешното си убеждение по правото като имплицитно е
отказал да приложи разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Фактът на образуваното
административнонаказателно производство е напълно достатъчен да
дисциплинира привлеченото към отговорност лице и да съдейства за
формиране в съзнанието му на своеобразен контрамотив за въздържане от
извършването на други правонарушения. Проявената от съда
снизходителност не следва да се третира като незаслужена от нарушителя
бонификация, доколкото е предпоставена от позитивните характеристики на
цялостния му личностен профил и отсъствието на подчертана склонност към
девиантно поведение, в разрез с установения в страната правов ред.
Съдът констатира, че съобразно изложените фактически и правни
доводи, че макар така протеклата фаза на административнонаказателното
производство по установяване на административно нарушение и по налагане
на административно наказание не е опорочена, поради допуснати съществени
процесуални нарушения, то отговорността на жалбоподателя е ангажирана в
разрез с материалния закон.
Ето защо, този съдебен състав намира, че така издаденият
10
електронен фиш е неправилен и като такъв същият следва да бъде отменен
изцяло. В тази връзка, доколкото процесното нарушение е извършено на
31.03.2021 г., съгласно чл. 3, ал. 2 ЗАНН приложение намира предходната по-
благоприятна редакция на чл. 28 ЗАНН, преди изм. с ДВ бр. бр. 109 от 2020
г., в сила от 23.12.2021 г., поради което на нарушителя не следва да се отправя
предупреждение, че при извършване на друго административно нарушение от
същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от
влизането в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде
наложено административно наказание.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 3, т. 1 във вр. с ал. 2, т. 1
ЗАНН, Софийски районен съд, НО, 106 състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство Серия К №
4701053, издаден от СДВР, с който на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл.
182, ал. 1, т. 2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП, обн. в ДВ бр. 20 от
05.03.1999 г., в сила от 01.09.1999 г./ на жалбоподателя Я.С. Б., ЕГН
********** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50,00
/петдесет/ лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, като неправилен.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - София град, на основанията предвидени в НПК,
и по реда на Глава Дванадесета от АПК, в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11