Р Е Ш Е Н И Е
№ 163
гр. Русе, 09.06.2022 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен
съд - Русе, в публичното заседание
на 01 юни 2022г. в състав:
Председател: ДИАН В.
Членове: РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА
ДИАНА КАЛОЯНОВА
при секретаря Мария Станчева и в
присъствието на прокурора Пламен Петков
като разгледа докладваното от съдията Басарболиева КАНД №
147 по описа на съда за 2022 г., за
да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 208 - 228 от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на ППК „Надежда-Ряхово“,
чрез адв. Милушев, против Решение № 170
от 14.02.2022 г., постановено по АНД № 2017/2021 г. по описа на Районен съд -
Русе, с което е потвърдено Наказателно
постановление (НП) № 18-001779 от 30.08.2021 г. на Директора на Дирекция „Инспекция
по труда” - Русе,
с което за нарушение по чл. 415,
ал. 1 от КТ й е наложена имуществена
санкция в размер на 1 500 лв. В касационната жалба се излагат
доводи за нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Иска се
отмяна на решението на въззивната инстанция и постановяване на решение по
съществото на спора, с което да се отмени издаденото НП.
Ответникът по касационната жалба – Дирекция „Инспекция
по труда“ - Русе, чрез юрк. Т., оспорва касационната жалба като неоснователна.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.
Прави възражение за прекомерност на разноските на жалбоподателя.
Представителят на ОП - Русе дава заключение
за основателност на жалбата.
След като обсъди оплакванията в жалбата,
становищата на страните, събраните по делото доказателства и след извършена
служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът прие за установено
следното:
Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в срок, от
надлежна страна, срещу невлязъл в сила съдебен акт, поради което подлежи на
разглеждане.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
От фактическа страна е било установено, че
през м. ноември 2020 г. работници от кооперацията подали сигнал в Дирекция
“Инспекция по труда“ - Русе, че от дълго време не им е изплащано трудовото
възнаграждение. Била извършена проверка на кооперацията, като за същата бил
съставен протокол и в т. 144 от него било дадено задължително предписание
работодателят да изплати обезщетение за неспазено предизвестие на лицето Д.Г.Й.,
на длъжност „общ работник смесено стопанство“, в срок най-късно до 04.02.2021
г. Препис от протокола бил връчен лично на председателя на кооперацията. На
21.01.2021 г. жалбоподателят е поискал удължаване на срока на предписанията,
което му било разрешено с Писмо изх. № 21003270 от 22.01.2021 г. на ДИТ, като
срокът за изпълнение на предписанията бил удължен до 25.02.2021 г. вкл.
Доколкото дадените задължителни предписания (ПАМ по смисъла на чл. 404, ал. 1,
т. 1 от КТ), вкл. и това по т. 144 били влезли в сила като необжалвани, на
18.03.2021 г. по работни места, а в периода от 05.04.2021г. до 09.06.2021 г. по
документи, била извършена последваща проверка на кооперацията, която
установила, че даденото в т. 144 предписание не било изпълнено, т.е. обезщетението
за неспазено предизвестие на работника не било изплатено в предписания срок. За
констатираното нарушение главен инспектор в ДИТ - Русе съставил АУАН против
кооперацията, а въз основа на него АНО издал обжалваното наказателно
постановление, с което за нарушение по чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда й
наложил административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1 500 лв.
За да потвърди наказателното постановление
съдът изложил от правна страна, че АУАН и НП са издадени при спазване
изискванията на ЗАНН. На следващо място съдът е посочил, че въпросното
обезщетение за неспазено предизвестие на конкретния работник не било изплатено,
нито към момента на последващата проверка от 05.04.2021 г., нито впоследствие
до съставяне на АУАН и издаване на НП. Не са ангажирани доказателства, че същото
е изплатено и пред въззивната съдебна инстанция. Посочено е, че даденото
задължително предписание е индивидуален административен акт, който поради
неоспорване от адресата му е влязъл в сила и представлява стабилен акт, който е
породил целените с него правни последици, включително ангажиране на
административнонаказателна отговорност за адресата на акта. Съдът е изложил и
подробни съображения защо в конкретния казус липсват предпоставки за
приложението на чл. 415в, ал. 1 от КТ.
Решението е правилно.
Неясно е какво е възражението срещу даденото
задължително предписание. Същото е влязло в сила като необжалвано, поради което
представлява годно изпълнително основание. Районният съд не може да осъществява
инцидентен контрол върху неговата законосъобразност, а само да зачете неговата
изпълняемост, каквито са и изложените съображения от въззивната инстанция.
Независимо от това,
обосновано контролираната инстанция е приела, че процесното задължително
предписание не е било изпълнено, като не са били ангажирани доказателства от
страна на жалбоподателя въпросното обезщетение за неспазено предизвестие да е
било платено както до указания срок, така и впоследствие до издаване на НП. Нещо
повече, в проведено о.с.з. пред въззивната инстанция председателят на
кооперацията прави признание, че и към този момент обезщетението не е било
изплатено.
Неоснователно е и
възражението на касатора за допуснато съществено нарушение на чл. 34, ал. 1,
изр. второ от ЗАНН.
Според т. 1 от
Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г.,
ОСНК и ОСС на Втора колегия на ВАС, сроковете по чл.34 от ЗАНН са давностни,
а не преклузивни. Според т. 2 от същото тълкувателно решение, разпоредбата на
чл. 11 от ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване на наказателното
преследване по давност в НК. Не би могло да се приеме, че началото на
давностния срок по чл. 34, ал.1, изр. второ от ЗАНН е сложено на 26.02.2021 г.
Както се приема и в задължителната съдебна практика (вж. мотивите на
Тълкувателно решение № 4 от 29.03.2021 г. на ВАС по т. д. № 3/2019 г., ОСС, І и
ІІ колегия и Тълкувателно решение № 48 от 28.XII.1981 г. по н. д. № 48/81 г.,
ОСНК) понятието „откриване на нарушителя“ по смисъла на чл. 34, ал. 2, изр.
второ от ЗАНН, не е легално дефинирано в същия закон, но доктрината и съдебната
практика безпротиворечиво приемат, че откриване има, когато компетентният орган
разполага с данните, въз основа на които да установи нарушението и да
идентифицира извършителя му. Това е моментът, в който необходимите за това
материали и/или информация са налични в съответната администрация, защото от
тогава фактически и юридически съществува възможност овластеният за това орган
да определи субекта на нарушение, времето и мястото на извършването му, ведно
със съществените му признаци от обективна и субективна страна по определен
състав.
Съгласно чл. 399, ал. 1 от КТ,
цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли
и дейности, включително по изплащане на неизплатени трудови възнаграждения и
обезщетения след прекратяване на трудовото правоотношение, се осъществява от
Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" към министъра на
труда и социалната политика. В изпълнение на тази своя функция, според чл. 402,
ал.1, т. 1 – т. 3 от КТ, в относимите части на тези разпоредби, контролните
органи имат право да посещават предприятията и местата, където се извършва
работа, да изискват от работодателя представяне на всички необходими документи,
книжа и заверени копия от тях във връзка с упражняването на контрола и да се
осведомяват пряко от работниците и служителите по всички въпроси във връзка с
упражняването на контрола, като включително изискват декларирането на данни
относно заплащането на труда. Осъществяването на тези правомощия и проверката
на тези обстоятелства предполага извършването на конкретни процесуални действия
от контролните органи, свързани със събиране на доказателства в
административното производство. Такива процесуални действия по събиране на
доказателства за изпълнението на задължителните предписания, дадени с Протокол
изх. № ПР2034429 от 19.01.2021 г., чрез
проверка по работни места, са извършени съответно на 18.03.2021 г. в обект на
контрол: магазин за хранителни стоки в гр. Русе, ул.“Борисова“ № 15, бл.
“Балкан“, и в периода от 05.04.2021 г. до 09.06.2021 г. - по документи. Това
обстоятелство е удостоверено в Протокол изх. № 2109233 от 16.06.2021 г.
Касационната инстанция намира, че едва при извършването на тези последващи
проверки контролните органи, компетентни да установяват извършването на
нарушението по чл. 415, ал. 1 от КТ чрез съставянето на АУАН, са събрали данни
за това, че дадените задължителни предписания за заплащане на обезщетение за
неспазено предизвестие по отношение на конкретния работник действително не са
били изпълнени, т.е. едва при извършената последваща проверка нарушителят е бил
открит по смисъла на чл.34, ал. 1, изр. второ от ЗАНН - от този момент
компетентният орган вече е разполагал с данните, въз основа на които да
установи нарушението и да идентифицира извършителя му, в лицето на касатора.
Поради това следва да се приеме, че нарушението е било открито на посочената в
протокола дата на извършването на проверката по документи, а именно на
05.04.2021 г. АУАН е издаден на 16.06.2021 г., поради което очевидно е, че към
датата на неговото издаване регламентираният в чл. 34, ал.1, изр. второ от ЗАНН
тримесечен давностен срок, считано от датата на откриване на нарушителя –
05.04.2021 г., не е бил изтекъл.
Не е налице нарушение на чл. 12 от ЗАНН,
предвиждащ че административните наказания се налагат с цел да се предупреди и
превъзпита нарушителят към спазване на установения правен ред и се въздейства
възпитателно и предупредително върху останалите граждани. Касае се за множество
осъществени нарушения, поради неизпълнени над 190 предписания.
Наложеното наказание е предвиденото от
закона. При индивидуализиране на наказанието административнонаказващият орган
правилно е отчел всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, съобразил
се е с правната норма на чл. 12 от ЗАНН, както и с тази на чл. 27 от ЗАНН и не
на последно място с високата степен на обществена опасност на нарушението,
което засяга права и законни интереси на работниците. Наложеното наказание е
съразмерно на извършеното нарушение, определено е на установения минимум,
въпреки че в хода на производството са установени налични доказателства за
множество нарушения на трудовото законодателство и издадени в тази връзка
наказателни постановления.
Решението като правилно следва да бъде
оставено в сила.
С оглед изхода на
делото и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК,
вр. чл.63д, ал. 1 и ал. 4 от ЗАНН в полза на ответника по касация следва
да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за осъщественото процесуално
представителство в касационното производство, чийто размер, съгласно чл.63д,
ал. 5 от ЗАНН и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът
определя на 80 лева. Както се приема и в Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010
г. по тълк. д. № 5/2009 г. на ВАС, възнаграждението следва да се присъди в
полза на юридическото лице, в чиято структура се намира представляваният от
юрисконсулта едноличен административен орган, т.е. в полза на Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда“, която има качеството на юридическо лице
съгласно чл. 2, ал. 1 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция
„Главна инспекция по труда“.
Неоснователно е
искането за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение във
въззивното производство. Такова искане е било направено своевременно пред
първата съдебна инстанция, но съдът не се е произнесъл по него. Ответникът не е
поискал допълване на решението в тази му част по реда и в срока по чл. 248 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, във вр. с чл. 228 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН.
Пропускът на РРС да се произнесе по искането и процесуалното бездействие на
страната да поиска своевременно допълване на съдебния акт от въззивния съд
обаче, не биха могли да бъдат компенсирани в настоящото съдебно производство.
На това основание не се следва присъждане на възнаграждение за процесуалното
представителство на страната, осъществено пред първата съдебна инстанция.
Воден от горното и на осн. чл.
221, ал. 2 от АПК АС – Русе
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 170 от 14.02.2022 г., постановено по АНД № 2017/2021 г. по описа на Районен
съд – Русе, с което е потвърдено Наказателно постановление № 18-001779 от 30.08.2021 г. на Директора
на Дирекция „Инспекция по труда” - Русе.
ОСЪЖДА ППК „Надежда – Ряхово“, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: с. Ряхово, общ. Сливо поле, обл.
Русе, ул. “Искър“ № 1, представлявана от председателя Сашо Гочев Грозданов да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по
труда“ сумата 80 лв. разноски по делото, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.