№ 3586
гр. Варна, 14.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 10 СЪСТАВ, в публично заседание на втори
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Марина Георгиева
при участието на секретаря Димитрина Илк. Д.а
като разгледа докладваното от Марина Георгиева Гражданско дело №
20253110105180 по описа за 2025 година
Производството е образувано по предявени обективно кумулативно
съединени искови претенции от страна на Д. И. Б., ЕГН **********, адрес: с.
А., ул. „**“, вх.**, ет.**, ап.** срещу „Ф. ****“ ЕООД, ЕИК ***********, със
седалище и адрес на управление: град В. , ж.к. П., бл.**, вх.**, ап.** както
следва:
1/ с правно основание чл. 128, т.2 КТ, с искане да се осъди „Ф. ****“
ЕООД, ЕИК *********** да заплати на Д. И. Б., ЕГН **********, сумата от
1500.74 лева, представляваща дължимо трудово възнаграждение за месец
февруари 2025 г. ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
предявяване на исковата молба в съда – 24.04.2025 г. до окончателното
изплащане на задължението;
2/ с правно основание чл. 86 ЗЗД с искане да се осъди „Ф. ****“ ЕООД,
ЕИК *********** да заплати на Д. И. Б., ЕГН **********, сумата от 13.64
лева, представляваща дължима лихва за забава върху дължимото трудово
възнаграждение за месец февруари 2025 г., дължима за периода от 31.03.2025
г. до 23.04.2025 г.
В исковата молба, ищецът твърди, че е имал сключен трудов договор
с ответника от 15.10.2024 г. като е заемал длъжността „счетоводител“.
Основното му трудово възнаграждение е 1934 лева като срокът за
изплащането му е 30-то число на месеца, следващ месеца, в който е положен
труда. Трудовият договор е прекратен със заповед № 9/05.03.2025 г. по
взаимно съгласие на страните. Твърди, че последното му изплатено трудово
възнаграждение е за месец януари, а оставащо дължимо е това за месец
февруари в размер на 1500.74 лева /нетно/ като заплащането на същото е
следвало да стане до 30.03.2025 г. Заявява, че същото не е заплатено в срок,
1
поради което претендира обезщетение за забава в размер на 13.64 лева за
периода от 31.03.2025 г. до 23.04.2025 г. Моли за уважаване на исковите
претенции и присъждане на сторените в производството разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е депозирал отговор на
исковата молба.
Първото по делото заседание е проведено на 02.10.2025 г. като редовно
призованият ответник не се е явил и не е изпратил представител. Не е
направено и искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. Ищецът е
направил искане за постановяване на неприсъствено решение чрез
процесуалния представител, с надлежно пълномощно по делото.
Видно от приложените по делото книжа, на ответника са били указани
последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжата и неявяване в
съдебно заседание. Уведомен е двукратно за възможността за постановяване
на неприсъствено решение срещу него и предпоставките, при настъпване на
които процесуалният закон предвижда това – с разпореждането по чл. 131
ГПК /връчено му на 30.04.2025 г./ и с определението за насрочване,
постановено по реда на чл. 140 ГПК /връчено му на 18.06.2025 г./. Ответникът
при проявената пасивност, а именно липса на ангажиран отговор и становище
по основателността на исковата претенция в първото по делото с.з., реално не
е оспорил изложените в исковата молба твърдения.
Съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 238, ал. 1 и чл. 239,
ал. 1 ГПК. Ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба, не се
явява в проведеното по делото съдебно заседание /за което е редовно
призован/, не е направил и искане за разглеждането му в негово отсъствие. На
ответника са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на
книжа и неявяването му в съдебно заседание, съобразно изискванията на чл.
239, ал. 1, т. 1 от ГПК.
За обстоятелствата, формиращи елементите на фактическия състав на
основанието на претенцията, ищецът е ангажирал писмени доказателства,
които съответстват на твърденията му и които не са оспорени от страна на
ответника. Тези писмени доказателства се преценяват като достатъчни, с
оглед доказване на относимите правнорелевантни факти. Предвид горното,
преценени в тяхната съвкупност, доказателствата по делото обуславят извод за
вероятната основателност на претенциите, както по основание, така и по
размер. По тези съображения, съдът установява наличието на предпоставките
за постановяване на неприсъствено решение по чл. 239 ГПК, поради което и
претенцията следва да се уважи по този ред, без да се излагат мотиви по
съществото на спора, на основание чл. 239, ал. 2 ГПК.
По отношение на разноските:
Ищецът, чрез упълномощения процесуален представител, е поискал
присъждането на сторените в производството разноски, в размер на 500 лева,
заплатено адвокатско възнаграждение. По делото се съдържат доказателства
за заплащането на претендираните суми, формиращи общо претендираните
2
разноски. С оглед гореизложените мотиви, в тежест на ответника, следва да се
присъдят и сторените от ищеца разноски, в размер на 500 лева, на основание
чл. 78, ал.1 ГПК. Съдът намира, че следва да осъди ответника и за дължимата
държавна такса в размер на 110,03 лева, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
По изложените съображения и на осн. чл. 239, ал.2 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Ф. ****“ ЕООД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на
управление: град В. , ж.к. П., бл.**, вх.**, ап.** да заплати на Д. И. Б., ЕГН
**********, адрес: с. А., ул. „**“, вх.**, ет.**, ап.**, на основание чл. 128, т.2
КТ, сумата от 1500.74 лева, представляваща дължимо трудово
възнаграждение за месец февруари 2025 г. ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда –
24.04.2025 г. до окончателното изплащане на задължението
ОСЪЖДА Ф. ****“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление: град В. , ж.к. П., бл.**, вх.**, ап.** да заплати на Д. И. Б., ЕГН
**********, адрес: с. А., ул. „**“, вх.**, ет.**, ап.**, на основание чл. 86 ЗЗД,
сумата от 13.64 лева, представляваща дължима лихва за забава върху
дължимото трудово възнаграждение за месец февруари 2025 г., дължима за
периода от 31.03.2025 г. до 23.04.2025 г.
ОСЪЖДА Ф. ****“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление: град В. , ж.к. П., бл.**, вх.**, ап.** да заплати на Д. И. Б., ЕГН
**********, адрес: с. А., ул. „**“, вх.**, ет.**, ап.** сумата от 500 лева,
представляваща сторени в производството разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение, на основание чл. 78, ал.1 ГПК
ОСЪЖДА „Ф. ****“ ЕООД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на
управление: град В. , ж.к. П., бл.**, вх.**, ап.** да заплати в полза на Бюджета
на съдебната власт по сметка на Варненски районен съд сумата 110,03 лева,
представляваща разноски за държавни такси по делото, на основание чл. 78,
ал. 6 ГПК
УКАЗВА на „Ф. ****“ ЕООД, ЕИК ***********, със седалище и адрес
на управление: град В. , ж.к. П., бл.**, вх.**, ап.**, че може да заплати
присъдените в полза на Д. И. Б., ЕГН **********, адрес: с. А., ул. „**“, вх.**,
ет.**, ап.** суми по негова банкова сметка или друг начин на плащане
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4
ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3